Решение по дело №762/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 84, ал.2 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) и е образувано по повод жалбата на М.В.М., гражданка на Руската Федерация, родена на *** г. в гр. Екатеринбург, притежаваща паспорт № *********, издаден на 30.03.2022 г., действаща в лично качество и като законен представител на малолетните А. Д. М. и А. Д. М., представлявана от пълномощника адв. К.В.К. от САК, с адрес ***, против Решение № 4594 от 06.03.2023 г., издадено от зам.-председател на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет.

В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на оспореното решение, поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на административнопроизводствени правила. В нея се сочи, че са налице основанията на чл. 8, ал. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) за предоставяне международна закрила на жалбоподателката и малолетните деца, като членове на семейството на Д. М., гражданин на Руската федерация. Твърди се, че по отношение на последния са изпълнени предпоставките на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, тъй като е преследван в държавата си по произход, поради изразено политическо мнение и убеждение, като е наложено на същия административно наказание, но представената информация в този смисъл е игнорирана от административния орган и не са оценени реалните нива на опасност от преследване. Отбелязано е също, че съпругът на жалбоподателката работи в Република България въз основа на трудов договор, внася осигуровки и плаща данъци, съгласно българското законодателство, а децата посещават училище. По същество се иска отмяна на решението и връщане преписката на административния орган със задължителни указания.

В съдебното заседание процесуалният представител на жалбоподателката поддържа жалбата. Ангажира доказателства. Моли за отмяна на обжалваното решение и изпращане преписката на административния орган със задължителни указания.

Ответникът не изпраща представител в съдебното заседание, редовно уведомен. Представя административната преписка. С писмена молба пълномощникът на същия заявява становище за неоснователност на жалбата, като счита, че при издаване на оспореното решение са спазени общите изисквания за законосъобразност на индивидуалните административни актове и специалните разпоредби на ЗУБ. Счита, че при издаване на решението са преценени всички правно значими факти, свързани с личното положение на жалбоподателката и малолетните идеца, като сочи, че не е заявено от същата нито едно конкретно действие на преследване спрямо тях в държавата им по произход, релевантно за предоставяне на статут на бежанец. Намира за абстрактни и необосновани твърденията, че при завръщане в Руска федерация съпругът на жалбоподателката ще бъде лишен от свобода или под постоянно наблюдение, за нея ще бъде препятствана възможността за професионална реализация, а децата ще бъдат под постоянна пропаганда в училище. Отбелязва, че твърденията за евентуални негативни последици се отнасят само до съпруга на жалбоподателката, а исканията за получаване на статут трябва да се основават на данни, свързани с личното положение на кандидата. В тази връзка сочи, че в случаите, когато само по отношение на един от членовете на семейството съществуват реални опасения от преследване и опасност от тежки посегателства, другите членове на семейството могат да получат закрила едва след придобиване на статут от това лице, а в случая тази хипотеза не е налице. Отбелязва също, че решението е издадено въз основа на информация за страната по произход, съдържаща се в справка с вх. № МД - 37/20.01.2023 г. от Дирекция “Международна дейност“ при ДАБ, според която нивото на общо насилие в Руска федерация не може да се окачестви като изключително.

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. При разглеждането ипо същество, съдът намира за установено следното:

Жалбоподателката М.В.М. е депозирала в Държавната агенция за бежанците при МС молба с вх. № 317 от 20.07.2022 г. за предоставяне на закрила по реда на Закона за убежището и бежанците. С нея същата е поискала международна закрила за себе си и за малолетните си деца А. Д. М. и А. Д. М.. По повод подадената молба е бил съставен Регистрационен лист с рег. № УП3122/20.07.2022 г., съдържащ лични данни, установени от представен национален паспорт, издаден от Руската федерация, както следва: М.М.В., пол- жена, гражданство- Руска федерация, рускиня, родена на *** г. в гр. Свердловск, Руска федерация, религия- православен, образование- висше, професия- учител, омъжена за М. Д. В., деца: М. А. Д., роден на *** г., и М. А. Д., родена на *** г.

На 22.08.2022 г. в РПЦ с. Баня било проведено интервю с М., за което бил съставен протокол (на л. 104 и сл. от делото). Пред интервюиращия орган същата заявила, че е напуснала Русия на 20.06.2022 г., заедно със семейството си, с полет до гр. Истанбул, а оттам отпътували за гр. Варна. Влезли в Република България легално, с туристическа виза „Ц“. В страната си по произход работела като преподавател. Не членувала в политическа партия или организация, нямала взаимоотношения с армията или полицията в Руската федерация. Напуснала страната, защото имало опасност нейният съпруг Д. М. да попадне в затвора, поради антивоенните възгледи, които двамата поддържат. На 26.02.2022 г. последният участвал, заедно с баща и, в митинг против войната, официално разрешен от властите. Митингът бил мирен, нямало имало ескалация, протестиращите не носили плакати. След началото на войната в Украйна, М. направил плакат „Не на войната”, а жалбоподателката му направила снимка, която той публикувал в знак на подкрепа към Украйна. Жалбоподателката публикувала пост в Инстаграм профила си с текст „Не на войната” и написала на няколко езика: немски, английски, италиански, но не и на руски, че не всички поддържат военните действия. На 03.04.2022 г. съпругът иизлязъл с плаката на самостоятелен протест. Тогава нямало реакция от страна на полицията. На 22.04.2022 г. съпругът иотново взел плаката и отишъл на площада, за да протестира, като взел със себе си само мобилен телефон и паспорта си. По-късно иизпратил съобщение по телефона, че е бил задържан, но всичко е нормално. Вечерта се прибрал със съставен от полицията протокол, за това, че е дискредитирал действията на руските въоръжени сили зад граница. Когато го отвели в полицейското управление, полицейските служители му казали, че ще се разправят с него, което той възприел като заплаха. Не било упражнявано насилие върху него, не го унижавали. Разпитали го и му съобщили, че ако отново отиде на протест, ще има наказателно дело и няма да се размине само с глоба, а ще има ефективно наказание. На 18.05.2022 г. било разгледано неговото дело и го осъдили да заплати глоба в размер около 500 евро. Не обжалвал съдебния акт, тъй като считал, че е безсмислено. Не изказвал повече своето мнение публично. За участие в протест било наложено наказание и на нейния баща В. М., но насилие спрямо нея и нейни близки роднини не било оказвано. Нямала проблеми в страната си по произход, свързани с публикациите в Инстаграм. Към нея не били отправяни заплахи. След описаните събития не били предприемани действия от страна на официалните власти. Със съпруга си взели решение дa напуснат страната, защото административното наказание ще означава край на бизнеса му, няма да може да участва в държавни договори и няма да може да търгува, а тя не може да се развива в международен план, да се явява на изпити за международни сертификати. След като заплатили глобата, напуснали страната. Страхували се да се завърнат, защото ще обвинят съпруга ии ще му наложат наказание или ще бъде постоянно под наблюдение, децата в училище ще бъдат под постоянна пропаганда, а за нея ще бъде застой в професионален план.

Интервю било проведено и с търсещия международна закрила съпруг на жалбоподателката Д. В. М., за което бил съставен протокол с рег. № УП3121/23.08.2022 г. Пред интервюиращия орган същият направил изявления, по същество идентични с тези на жабоподателката. В допълнение посочил, че не членува в политическа партия или организация и не е имал проблеми с властите в страната си преди специалната военна операция в Украйна, като до този момент не бил арестуван или осъждан в държавата си по произход. Представил е постановление, с което му е наложено наказание- глоба в размер на 45 000 рубли за нарушение на част 1 от чл. 20.3.3 от Кодекса на Руската Федерация за административните правонарушения, за участие в публично мероприятие, проведено на 22.04.2022 г., с използване на агитационен материал- плакат с текст „Не на войната“, който публично демонстрирал на преминаващите край него граждани, като тези действия били насочени към дискредитиране на Въоръжените сили на Руската Федерация извън пределите на територията на Руската Федерация. Представил е също постановление от 27.05.2022 г. на съдия на Октябрски районен съд на гр. Екатеринбург, с което е наложено В. А. М. (баща на жалбоподателката), административно наказание- глоба в размер на 20 000 рубли за нарушение на част 5 от член 20.2 от Кодекса на Руската Федерация за административните правонарушения- участие в несъгласувано по определения от закона ред публично мероприятие. Приложил и протокол за административно нарушение от 26.02.2022 г., постановление от 18.05.2022 г. на съдия на В.-Исетския районен съд на гр. Екатеринбург и протокол за административно нарушение от 22.04.2022 г.

В проведена на 23.08.2022 г. беседа детето А. Д. М. е споделило, че в РФ баща му се страхувал да не загуби работата си, тъй като Русия води война и икономиката е разрушена. Дошли в Република България, за да живеят по-спокойно.

По повод молбата за международна закрила на децата А Д. М и А Д. М. била извършена проверка от отдел „Закрила на детето“ при дирекция „Социално подпомагане“- Бургас. Извършено било посещение на заявения адрес в гр. Бургас, ж.к. „Меден рудник“, при което социалните работници установили, че грижи за децата се полагат от родителите им. Установили, че в дома има създадени подходящи условия и е осигурена сигурна и безопасна среда за децата. Относно детето Антон констатирали, че е в добро общо състояние, облечен съобразно възрастта и сезона, с нормално за възрастта си развитие, видимо спокойно и усмихнато, контактно и адекватно, но не говори и не разбира много български език. При проведена в ОЗД среща с малолетната Анна било установено, че детето е в добро общо състояние, с нормално за възрастта си развитие, видимо спокойно и усмихнато, контактно и адекватно, но също не говори и не разбира много български език. Социалните работници установили, че двете деца посещават училище (такива данни се съдържат и в приложените по делото служебни бележки- на л. 51 и л. 52) и имат избран личен лекар. Не установили данни за специфични потребности при членовете на семейството и зависимости от различен характер. Не установили риск за децата.

По делото е представено писмо рег. № М-16-114 от 10.08.2022 г. от Държавна агенция „Национална сигурност“ е уведомена ДАБ, че ДАНС не възразява да бъде предоставена закрила в Република България на жалбоподателката М., в случай че отговаря на условията на ЗУБ.

За изясняване на актуалната политическа и икономическа обстановка в Руската федерация, спазването на човешките права, и отношение на руските официални власти към критиците и опонентите на режима в Кремъл, е изготвена справка с рег. № МД-37 от 20.01.2023 г. на дирекция „Международна дейност“ в ДАБ при МС. В т. 8 на същата е посочено, че опонентите на официалния режим, както от системни, така и на несистемни партии, могат да привлекат неблагоприятно внимание от страна на държавата, като на по-голям риск са изложени представители на „несистемните“ опозиционни партии и лица, заемащи по-високо йерархично ниво. По отношение на провеждането на публични демонстрации се сочи в справката, че такова може да бъде разрешено, когато не е политически чувствително. Отбелязано е, че разпоредбите изискват организаторите на публични събрания, демонстрации или шествия с повече от едно лице да уведомяват правителството, но властите изискват от организаторите на протести разрешение от правителството, а при липса на официално разрешение за провеждане на протест, демонстрацията се разглежда като незаконна от служителите на реда. Много публични демонстрации са ограничени или забранени поради мерките срещу коронавируса SARS-CoV-2, а всеки регион налага свои собствени ограничения. Образователните институции се наблюдават от правителството.

Въз основа на горните данни е изготвено становище на мл.експерт в РПЦ- с. Баня, с предложение да бъде отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут по молбата на М..

С решението, предмет на съдебната проверка за законосъобразност, издадено на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, молбата за предоставяне на международна закрила е отхвърлена. След анализ на причините за напускане на Руската федерация от търсещата закрила М. и малолетните идеца, и заявените от нея обстоятелства, сочени като основания за предоставяне на търсената закрила, е прието от административния орган, че не са налице предпоставките за предоставяне статут на бежанец. В решението е посочено, че липсват данни и твърдения за осъществено спрямо нея преследване по смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, основано на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение, и не се установяват дискриминационни и други неблагоприятни мерки, водещи до риск от преследване. Същата не заявява да е била преследвана, поради своята етническа принадлежност на рускиня и религиозна- на православна християнка, спрямо нея и децата ине е упражнявано физическо насилие и не е била обект на репресии по тези причини, а от изложението ине може да се направи извод, че ще бъде подложена на бъдещо такова. Констатирано е, че М. не е политически ангажирана и е формиран извод, че не е имала проблеми относно своето политическо мнение или убеждение. Относно представеното постановление по дело за административно правонарушение е отбелязано, че то е свързано с нарушаване на действащото законодателство в страната им, както и че по време на съдебното заседание на съпруга ие предоставена възможност да се защити и са отчетени като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало на съпруга и грижите за двете непълнолетни деца. Формиран е извод, че проблемите на същия са от правен характер, създадени от неспазване му на законите на Руската федерация, не са предизвикани нито от държавен орган, нито от организация, на която държавата не може или не желае ефективно да противодейства и не са заради политическите му възгледи. За необосновано е прието твърдението на М., че съпругът ище бъде лишен от свобода или под постоянно наблюдение, ако се завърне в страната си, като се сочи, че няма данни в случая органите на властта и представителите на съдебната система в Русия да са превишили правомощията си. Прието е също, че не се установява от материалните по административната преписка спрямо М. и малолетните деца да е осъществено преследване по смисъла на ЗУБ, релевантно за предоставяне на статут на бежанец.

По отношение на условията за предоставяне на хуманитарен статут, е посочено от органа, че в молбата за закрила липсват твърдения за реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция. Не се установява да е била принудена да отпътува от Руската федерация, поради реална опасност от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Не е заявила да е имала проблеми с руските власти и твърди, че не е арестувана или осъждана, от което е формиран извод, че държавните институции нямат негативно отношение към нея. Напуснала легално и безпроблемно страната си по произход. Спрямо нея и децата ине са предприемани мерки, застрашаващи свободата, живота или сигурността им, нито от официалните руски власти или от някоя конкретна групировка, която държавата не е в състояние да контролира. Въз основа на тези данни е формиран извод, че те не са били изложени и за тях не съществува бъдещ риск от посегателства по чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗУБ.

Относно възможността за прилагане на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ е посочено в решението, че нивото на общото насилие в Русия не е изключително и кандидатката и малолетните идеца не са изложени на реална опасност от тежки посегателства, като тежки заплахи срещу живота или личността им на цивилни лица, поради безогледно насилие в случай на въоръжен конфликт. Прието е, че дори да се завърне в държавата си по произход, тя и децата ибиха могли да водят сравнително нормален начин на живот.

На следващо място е посочено, че липсват предпоставки за предоставяне на статут по чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 от ЗУБ, тъй като молителката не е заявила член на семейството ида има предоставен статут в Република България. Констатирано е, че по молба от нейния съпруг за международна закрила има висящо производство по ЗУБ.

В показанията си пред съда свид. Роман Яковлев, гражданин на Руската федерация, заявява, че се е запознал със съпруга на жалбоподателката на митинг в гр. Бургас. Заявява, че последната поддържа убежденията на мъжа си против политиката в Руската федерация и против войната в Украйна и е узнал това в „частни разговори“, но не му е известно тя да е проявявала публично своите убеждения на митинги или в интернет пространството.

При тези фактически данни съдът намира от правна страна следното:

Оспореното решение е издадено от компетентен орган, оправомощен със Заповед № 03-15 от 03.05.2022 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (на л. 86 от делото) на основание чл. 52 от ЗУБ. Последният от своя страна е овластен с нормата на чл. 48, ал. 1, т. 1 и чл. 75, ал. 1 от ЗУБ да вземе решение по молбата за предоставяне на международна закрила.

Решението е издадено в предписаната писмена форма и съдържа изискуемите реквизити, в т.ч. фактически и правни основания.

При извършената служебна проверка съдът не констатира съществени нарушения на административнопроизводствени правила. В хода на производството по общия ред е проведено интервю с жалбоподателката и беседа с детето Антон, за което са съставени съответните протоколи. Спазено е и изискването на чл. 58, ал. 10 от ЗУБ, като е изискано писмено становище от ДАНС по молбата за предоставяне на международна закрила.

Не съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила произнасянето на органа след изтичане на 6-месечния срок, предвиден в нормата на чл. 75, ал. 1 от ЗУБ. Този срок е инструктивен и с изтичането му не се преклудира възможността на органа да се произнесе по искането, а и решението е издадено в рамките на срока по чл. 75, ал. 5 от ЗУБ.

В жалбата се сочи, че при вземане на решението административният орган не е изградил вътрешното си убеждение въз основа на обективно, всестранно и пълно изследване на всички относими обстоятелства. Твърди се, че събраните в производството доказателства не са подложени на внимателна проверка и преценка в тяхната съвкупност, а някои от тях са игнорирани. Според настоящия съдебен състав възражението е неоснователно. Органът е извършил необходимите процесуални действия, при съблюдаване процесуалните норми на чл. 35 и чл. 36, ал. 3 от АПК и е изяснил релевантните факти. Мотивите на решението разкриват пълен анализ на доказателствените материали, а изводите относно обстоятелствата, относими към предпоставките за предоставяне на закрила, са изложени в решението по начина, указан в процесуалния закон. Обсъдени са всички доказателствени източници, в т.ч. представеното от жалбоподателката постановление за налагане глоба на нейния съпруг, като обосновано е прието, че не се установява наличие на някое от основанията за предоставяне на исканата международна закрила. Отказът за предоставяне международна закрила е основан на съдържащите се в мотивите на решението констатации относно причините за напускане на Руската федерация от търсещото закрила лице и липсата на данни за осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, основано на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение, за упражнявано физическо насилие и репресии. Преценена е възможността за предоставяне на хуманитарен статут и за прилагане на чл. 9 от ЗУБ. В резултат на задълбочен анализ на събраните доказателства е формиран обоснован извод за отсъствие на установените в ЗУБ материалноправни предпоставки.

Обжалваният административен акт е издаден в съответствие с материалния закон.

Материалноправните предпоставки за предоставяне статут на бежанец са установени в нормата на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Нормата изисква наличие на основателни опасения от преследване на чужденеца в държавата му по произход, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, като по тези причини същият не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Според дефиницията, дадена с нормата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните му права, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост. На основание чл. 8, ал. 9 от ЗУБ за бежанци се смятат и членовете на семейството на чужденец с предоставен статут на бежанец, при условие че семейните връзки предшестват влизането на чужденеца на територията на страната и доколкото това е съвместимо с личния им статус и не са налице обстоятелствата по чл. 12, ал. 1.

В бежанския си разказ жалбоподателката е посочила, че е взела решение да напусне страната си по произход, след като на нейния съпруг е била наложена глоба за участие в неразрешен митинг. Обосновала е опасенията си от преследване със своите и на съпруга си политически убеждения, но е посочила, че след съставяне на протокола за нарушение и налагане на административното наказание не са предприемани действия спрямо семейството иот страна на официалните власти, спрямо нея и нейни близки роднини не е оказвано насилие, не са отправяни заплахи, не са предприети каквито и да било действия след публикацията и в Инстаграм. Наред с изложеното, като причина да напусне страната си по произход същата е посочила невъзможността „да се развива в международен план“ и да се явява на изпити за международни сертификати, както и опасенията, че ще обвинят съпруга и и ще му наложат наказание или ще бъде постоянно под наблюдение, а децата в училище ще бъдат под постоянна пропаганда. Така въведените твърдения не сочат наличие на някоя от изискуемите характеристики на субекта, посочени в нормата на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, а и по делото няма доказателства, нито дори твърдения за предприемани спрямо жалбоподателката в държавата и по произход действия, предизвикващи основателни опасения от преследване или опасност от тежки посегателства по смисъла на ЗУБ.

Според настоящия съдебен състав не са налице и условията за предоставяне на хуманитарен статут. Според разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ Хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1) смъртно наказание или екзекуция, или 2) изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или 3) тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. В разглеждания случай не се установява реална опасност за жалбоподателката от такива тежки посегателства. Както се сочи и в оспореното решение, в молбата за закрила липсват твърдения, а и не са налице данни тя да е арестувана или осъждана и няма основание да се счита, че е принудена да отпътува от родината си, поради реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Срещу нея не са предприети такива действия нито от официалните власти, нито от някоя конкретна групировка, която държавата не е в състояние да контролира. Не е налице и хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. В приложената справка за актуалното положение в Руската Федерация липсва информация за военен конфликт на територията на Руската федерация и от съдържащите се в нея данни не може да се направи извод за безогледно насилие, което да е изключително, за да обоснове в достатъчна степен страх от преследване и заплаха за живота на жалбоподателката и децата и. Не се установява спрямо нея да са налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено на основание присъствието си на територията на държавата си по произход, би била изправена пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна за предоставяне на хуманитарен статут.

Не са налице и предпоставките на чл. 9, ал. 6 от ЗУБ. От данните по делото е видно, че молба за международна закрила е подадена и от Данил Маурин, съпруг на жалбоподателката, но тя е приета за неоснователна от административния орган. Няма данни за предоставен на член от семейството и статут на бежанец или хуманитарен статут, няма и такива твърдения. Ето защо съдът приема, че с оспореното решение законосъобразно е отказано предоставяне на международна закрила. Не са налице основания за отмяна на оспореното решение, поради което жалбата следва да се отхвърли, като неоснователна.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.В.М., гражданка на Руската Федерация, родена на *** г. в гр. Екатеринбург, притежаваща паспорт № *********, издаден на 30.03.2022 г., действаща в лично качество и като законен представител на малолетните А. Д. М. и А. Д. М., против Решение № 4594 от 06.03.2023 г., издадено от зам.-председател на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от връчване на съобщението.

	Съдия: