Р Е Ш Е Н И Е
№ ……. 21.06.2018 г. гр. Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На единадесети юни две
хиляди и осемнадесета година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЯН МУТАФЧИЕВ
Секретар: Милена Манолова,
като
разгледа докладваното от съдия Мутафчиев
гр. дело
№ 1243
по
описа на БРС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод исковата молба на Х.С.С.
против „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ Кфт.“, дружество регистрирано в Будапеща, Унгария,
номер на регистрацията Cg. 01-09-964332, действащо на територията на България чрез
„УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ Кфт. – клон БЪЛГАРИЯ“ КЧТ, ЕИК – *********, да бъде осъдено
дружеството да му заплати сумата от 400 евро, обезщетение за закъснял полет на
основание чл.7, т.1, б.“б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. на Европейския парламент и на
Съвета от 11
февруари 2004 година относно
създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан
достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети и за отмяна на
Регламент (ЕИО) № 295/91 (за краткост Регламента),
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба.
В
законово предвидения срок по делото постъпва отговор от ответника, който не оспорва фактите по делото, но твърди, че претенцията
е погасена по давност на основание приложимото унгарско право, в условията на
евентуалност на основание чл.111, б. „б“ от българския ЗЗД.
В съдебно заседание процесуален представител на ищеца поддържа
иска, като моли съдът да го уважи и присъди на страната сторените от нея
разноски.
В съдебно заседание процесуален представител на ответника
поддържа иска, като моли съдът да го отхвърли и присъди на страната сторените
от нея разноски.
Бургаският районен съд, след като се запозна с
материалите по делото,
намира за установено следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.7, т.1, б.“б“ от Регламента.
Предявеното от ответника възражение за изтекла
погасителна давност е с правно основание чл.1 и чл.18, т.3 от Общите условия на
ответника, а в условията на евентуалност – чл.111, б. „б“ от българския ЗЗД.
Спор по фактите няма. Единствените спорни въпроси, които
са правни такива, са: какъв е характерът на отговорността на превозвача –
договорен или деликтен, кое е
приложимото право и с каква давност се погасява претенцията на ищеца.
По тези въпроси съдът
намира следното:
Пътниците от полети със закъснение повече от три часа към
момента на кацане са приравнени на пътниците с отменени полети и следва да
бъдат обезщетени за претърпяното неудобство като при отменен полет. Процесният
полет е следвало да бъде изпълнен на 23.10.2013 г. по маршрут летище Л.
(В.) –
летище Б. (Б.) с време на излитане по разписание 12.25 ч. и време на
кацане 17.50 ч., но е изпълнен с повече от три часа закъснение – самолетът каца
в 18,25 ч. (координирано универсално време).
За
полети от една държава членка до друга държава членка, осъществявани по силата
на договор, сключен с един въздушен превозвач, който е опериращият въздушен
превозвач (процесният случай е точно такъв),
иск за обезщетение съгласно Регламента може да се предяви по избор на ищеца
пред националния съд, който е компетентен по отношение на мястото на излитане
или мястото на пристигане, посочено в договора за превоз при прилагане на Регламент (ЕО) №
1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета („Брюксел I“) –
аргумент от Решение на СЕС от
9 юли 2009 година по дело C-204/08.
По
договорни въпроси извършеният от страните избор на приложимо право по принцип
трябва да се зачита от съда съобразно чл. 3 и чл.5, т.2 от Регламент (ЕО) № 593/2008 г. В
случая страните са избрали за приложимо унгарското право. Според чл.3, т.4 от
цитирания Регламент
(ЕО) № 593/2008 г. обаче, когато
към момента на избора всички елементи, относими към ситуацията, се намират в
една или повече държави-членки, изборът на страните на приложимо право,
различно от право на държава-членка, не засяга прилагането на онези разпоредби
на правото на Общността, а където е уместно — така както те са въведени в
държавата-членка на сезирания съд, които не могат да бъдат отклонени чрез
споразумение. Няма съмнение, че всички елементи,
относими към ситуацията, се намират в държави-членки – мястото на заминаване е
Великобритания, мястото на пристигане на самолета е в България и закъснението
на полета с повече от три часа е довършено на територията на България. В този
смисъл, след като българският съд е сезиран със спора, приложимо се явява правото
на Общността, респективно българското право.
На следващо място, Регламентът
не определя давностни срокове за предявяване на искове пред националните
съдилища. Този въпрос е предмет на националното законодателството на всяка
държава членка относно давностните срокове за предявяване на искове – Тълкувателно решение на СЕС по дело С-139/11. Двугодишният
давностен срок за предявяване на искове съгласно Конвенцията от
Монреал не е приложим за искове, предявени съгласно Регламента, и не засяга
националното законодателство на държавите членки, тъй като определените от
Регламента мерки за обезщетяване попадат извън приложното поле на Конвенцията,
понеже са насочени към компенсиране на понесено от пътниците неудобство, като
същевременно те допълват системата за обезщетяване, определена с Конвенцията.
Поради това в различните държави членки могат да се прилагат различни крайни
срокове. Ето защо и на това основание приложимо се явява
българското право.
Няма съмнение, че обезщетението цели да възмезди причинени
на пътника неимуществени вреди, изразяващи се в неудобство и претърпяна загуба
на време. По аргумент от Тълкувателно решение № 4 от 29.01.2013
г. на ВКС по тълк. д. № 4/2012 г., ОСГТК неизпълнение на
договорно задължение може да е основание за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди, доколкото те са пряка и непосредствена последица
от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението.
По
същество облигационната връзка между страните по делото включва задължение на
превозвача да превози пасажера от летище Л. до
летище Б. за определено време, като закъснението не следва да бъде
по-голямо от три часа. Срещу това задължение пасажерът заплаща сума за
самолетен билет и има правни и житейски очаквания превозвачът да изпълни своето
задължение в обещания срок. Налице е обаче неизпълнение именно на това договорно
задължение от превозвача, като последният е могъл да предвиди още към момента
на сключване на договора, че едно евентуално закъснение на полета с повече от
три часа ще причини на пътника неудобство и категорично загуба на време.
Ето
защо превозвачът дължи обезщетение за вредите на договорно основание, а не на
деликтно такова. Този извод се потвърждава и от Заключение
на Генералния адвокат Бобек,
представено на 19 октомври 2017 година по съединени дела C-274/16, C-447/16 и
C-448/16 на СЕС, което ищецът цитира некоректно.
Според адвоката „Важно е дали основният първоизточник на спорните
права и задължения и причината, поради която искът е предявен срещу конкретния
ответник, произтичат от договор. Ако това е така, искът, с който се търси
тяхната защита, е по „дело, свързано с договор“, дори, както често се
случва при правните норми за защита на потребителите, правата и задълженията,
чиято защита се търси по конкретното дело, да са били „вписани“ (тоест станали
приложими без възможност за дерогация) в договора по силата на императивни
правни норми“. Няма никакво съмнение, че целта и основанието на иска е да се потърси защита
на материални права срещу превозвача за неточното изпълнение
на въздушен превоз съгласно уредените в договора условия.
Пасажерът е неудовлетворен от това, че превозвачът не е изпълнил полета в
уговореното време. Без значение е, че отговорността на превозвача за това
негово неизпълнение е нормативно, а не договорно определена. В заключение
генералният адвокат счита, че понятието „дела, свързани с договор“ обхваща производството
по иск за обезщетение по член
7 от Регламента, предявен
срещу опериращ въздушен превозвач, който не е страна по договора, сключен от
съответния пътник с друг въздушен превозвач. На още по-силно основание понятието „дела, свързани с
договор“ обхваща производството
по иск за обезщетение по член
7 от Регламента, предявен
срещу въздушен превозвач, който е страна по договора с
пасажера.
Предвид
изложеното настоящият съдебен състав следва да изостави разбирането си, че се
касае за специална деликтна отговорност. Отговорността е договорна за
обезщетяване на неимуществени вреди от неизпълнение на договорно задължение.
Според
чл.111, ал.1, б. „б“ от ЗЗД с
изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за обезщетения и
неустойки от неизпълнен договор. Според Решение № 82 от 2.06.2015 г. на
ВКС по т. д. № 1799/2014 г., II т. о. вземанията за обезщетения се
погасяват с кратка тригодишна давност. Според
чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо. Вземането на ищеца за обезщетение е станало изискуемо от
момента на осъществяване на полета, т.е. от 23.10.2013 г., а искът е предявен
повече от 4 години след това (на 20.02.2018 г.), поради което същият е погасен
по давност и на това основание следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на делото ищецът няма право на разноски.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК право на разноски има
ответникът. Разходите на процесуалния представител на ответника за транспорт не са разноски по смисъла на чл.78, ал.1 от ГПК – в този смисъл
Определение № 122 от 17.02.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. №
551/2014 г., IV г. о., Определение № 9127 от 29.07.2015 г. на ВАС по адм. д. №
16458/2013 г., V о., Решение
№ 1828 от 24.07.2017 г. на САС по в. т. д. № 706/2016 г. и др. Куриерските разходи са извършени по преценка на
страната и нямат характер на съдебни и деловодни разноски – в този смисъл Решение
№ 910 от 5.10.2016 г. на ОС - Бургас по в. гр. д. № 1049/2016 г. и Определение № 9057 от
27.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7395/2014 г., III о., поради което също не следва да се присъждат.
Следователно ищецът дължи на ответника разноски в размер на 300 лева, заплатено
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран
от горното Бургаският районен съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Х.С.С., ЕГН – **********, против „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ Кфт.“,
дружество регистрирано в Будапеща, Унгария, номер на регистрацията Cg. 01-09-964332, действащо на територията на България чрез
„УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ Кфт. – клон БЪЛГАРИЯ“ КЧТ, ЕИК – *********, иск за осъждане на
дружеството да му заплати сумата от 400 (четиристотин) евро, представляваща
обезщетение за закъснял полет на основание чл.7, т.1, б.“б“ от Регламент
(ЕО) № 261/2004 г. на
Европейския парламент и на Съвета от
11 февруари 2004 година относно
създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан
достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети и за отмяна на
Регламент (ЕИО) № 295/91, ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба на 20.02.2018 г. до окончателното й
изплащане, като погасен по давност.
ОСЪЖДА Х.С.С., ЕГН – **********, да заплати на „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ
Кфт.“, дружество регистрирано в Будапеща, Унгария, номер на регистрацията Cg. 01-09-964332, действащо на територията на България чрез
„УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ Кфт. – клон БЪЛГАРИЯ“ КЧТ, ЕИК – *********, сумата от 300
(триста) лева, представляваща разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (П)
Вярно с оригинала!
ММ