РЕШЕНИЕ
№ 190
гр. Пловдив, 07.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Надежда Л. Махмудиева
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
като разгледа докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно гражданско
дело № 20255000500458 по описа за 2025 година
Производството е по реда на 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба вх.№ 20070/03.06.2025г. от
„Шато Вале Де Роз“ ЕООД, ЕИК:********* против Решение №
498/28.04.2025 г. постановено по г. д. № 1493/2021 г. по описа на ОС –
Пловдив, с което са отхвърлени предявените от „Шато Вале Де Роз“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. К., ул. Б.б.“ № *
против ЧСИ П. С. И., рег. № ***, с адрес: ***, искове за осъждане на ЧСИ П.
С. И. да заплати на „Шато Вале Де Роз“ ЕООД, сумата от 80 000.00 лева -
имуществените вреди от незаконен отказ на съдебния изпълнител да спре
изпълнително дело №386/2017 г. и незаконно изнасяне на публична продан на
СОС с идентификатори *** и *** по КК на гр. К., ведно със сумата от 10
577.78 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
20.02.2020 г. до 09.06.2021 г.; сумата от 6 376.50 лева - имуществени вреди от
начислени от съдебния изпълнител такси и разноски по разпределение от
02.07.2020 г., ведно със сумата от 607.54 лева - обезщетение за забава в размер
на законната лихва за периода от 02.07.2020 г. до 09.06.2021 г.; сумата от
1
388.71 лева имуществени вреди от начислени от съдебния изпълнител такси и
разноски по разпределение от 29.03.2021 г., ведно със сумата от 7.88 лева -
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 29.03.2021г.
до 09.06.2021 г.; сумата от 1721.57 лева- имуществени вреди, представляващи
лихви, начислени върху вземане по АУЗД от 30.08.2012 г. поради
незаконосъобразно разпределение от 02.07.2020 г. и незаконосъобразно
превеждане на суми по обявен за нищожен АУЗД от 18.02.2016 г., ведно със
сумата от 164.03 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода от 02.07.2020 г. до 09.06.2021 г.; сумата от 15 000.00 лева -
неимуществени вреди от незаконосъобразно протичане на изпълнителното
дело № 386/2017 г. и несъразмерност на наложените обезпечения, ведно със
сумата от 6 412.51 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода от 24.03.2017 г. до 09.06.2021 г.; ведно със законната лихва върху
сумите за имуществени и неимуществени вреди от датата на подаване на
исковата молба на 10.06.2021 г. до окончателното им погасяване, както и в
частта за разноските.
В жалбата се излагат доводи за неправилност, незаконосъборазност и
необоснованост на атакуваното решение, за което са наведени подробни
съборажения. Моли съда да отмени обжалваното първоинстанционно
решение и да уважи изцяло предявените искове.
Постъпил е писмен отговор вх.№ 27740/05.08.2025 г. от ЧСИ П. С. И.,
рег. № ***, с който се оспорва жалбата като неоснователна, за което се излагат
конкретни и подробни съображения. Иска се да се потвърди обжалваното
решение като правилно и законосъобразно
Постъпило е становище вх. № 29470/21.08.225 г. от Застрахователна
компания „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, в качеството на трето лице-помагач
на ЧСИ П. С. И., рег. № ***., с което се поддържа неоснователност на
въззивната жалба и се предлага същата да бъде оставена без уважение.
От третото лице помагач на ответника „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕОД,
ЕИК121718407, не е подадено становище по жалбата.
Пловдивският апелативен съд, като взе предвид твърденията и
възраженията на страните, в съвкупност с доказателствата по делото,
прие следното:
2
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
От ищеца „Шато Вале Де Роз“ЕООД, ЕИК:********* са предявени
множество обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация
по чл.441, ал.1 ГПК, вр. чл.74 ЗЧСИ, вр. чл.45 ЗЗД и съединени с тях
акцесорни искове по чл.86 ЗЗД за осъждане на П. С. И., в качеството му на
частен съдебен изпълнител (ЧСИ) с рег. № *** на КЧСИ, с р-н на действие
Окръжен съд-Пловдив следните суми:
- сумата от 80 000 лева обезщетение за имуществените вреди от
незаконен отказ на съдебния изпълнител да спре изпълнително дело №
386/2017 г. и незаконно изнасяне на публична продан на СОС с
идентификатори *** и *** по КК на гр. К., ведно със сумата от 10 577.78
лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
20.02.2020 г. до 09.06.2021 г.;
- сумата от 6376.50 лева обезщетение за имуществени вреди от
начислени от съдебния изпълнител такси и разноски по разпределение от
02.07.2020 г. по изп. дело № 386/2017 г., ведно със сумата от 607.54 лева
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 02.07.2020
г., до 09.06.2021 г.;
- сумата от 388.71 лева обезщетение за имуществени вреди от
начислени от съдебния изпълнител такси и разноски по разпределение от
29.03.2021 г. по изп. дело № 386/2017 г., ведно със сумата от 7.88 лева-
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 29.03.2021 г.
до 09.06.2021 г.;
- сумата от 1721.57 лева обезщетение за имуществени вреди,
представляващи лихви, начислени върху вземане по АУЗД от 30.08.2012г.
поради незаконосъобразно разпределение от 02.07.2020 г. и
незаконосъобразно превеждане на суми по обявен за нищожен АУЗД от
18.02.2016 г., ведно със сумата от 164.03 лева- обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода от 02.07.2020 г. до 09.06.2021 г.;
- сумата от 15 000 лева обезщетение за неимуществени вреди от
незаконосъобразно протичане на изпълнителното дело № 386/2017 г. и
несъразмерност на наложените обезпечения, ведно със сумата от 6412.51
3
лева обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
24.03.2017 г. до 09.06.2021 г.,
ведно със законната лихва върху претендираните суми за обезщетения
за имуществени и неимуществени вреди, считано от датата на подаване на
исковата молба - 10.06.2021г., до окончателното им погасяване.
По делото не е спорно, а и се установява от събраните доказателства,
че с акт за установяване на задължения по декларация №**/** г. на *** в
сектор „МДТ“ при Община С., са установени задължения на ищеца „Шато
Вале Де Роз“ЕООД в размер на общо 2376.31 лева главница (данък върху
недвижим имоти и такса за битови отпадъци) и общо 245.67 лева лихви до
30.08.2012 г.
Установява се също, че на 18.02.2016 г., от същия служител е издаден
акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК №**/**г. на ищеца
„Шато Вале Де Роз“ЕООД за данък върху недвижими имоти в размер на
2148.81 лева главница, ведно с 374.40 лева лихва (общо 2532.21 лева) и за ТБО
в размер на 10320.18 лева главница и 2319.16 лева лихва (общо 13639.34 лева).
На 06.02.2017 г., на основание акт за възлагане събирането на
публични вземания №6***/***г. на кмета на община С., е образувано
изпълнително дело № 386/2017 г. по описа на ЧСИ П. И., рег.№***, с р-н на
действие Окръжен съд-Пловдив. От съдържанието на посочения акт е видно,
че със същия е възложено на ЧСИ П. И. събирането на публични задължения в
полза на община С. по горепосочените два АУЗД, съответно от 2012 г. и от
2016 г.
С молба от 14.02.2017 г., от взискателя по изпълнителното дело е
поискано пълно проучване на имуществото на длъжника и налагане на
възбрани върху открити недвижим имот или на запор върху движими вещи и
други активи.
На 21.02.2017 г., на основание чл.191, ал.2 ДОПК, ЧСИ И. е изпратил
до ТД на НАП-Пловдив уведомление за образуваното изпълнително
производство срещу ищеца по делото, с което е указано, на основание чл. 191,
ал. 3 ДОПК, да се изпрати удостоверение относно това има ли започнато
производство за принудително изпълнение или наложени мерки за
обезпечаване на публични вземания срещу длъжника по длето, техни размер и
вида на обезпеченията.
4
С писмо от 22.03.2017 г., ЧСИ И. е поискал вписването на възбрана
върху недвижими имоти на длъжника по изп. дело „Шато Вале Де Роз“ЕООД,
а именно:
- 2 самостоятелни обекта в сграда в гр.К., с ид. *** и ***,
представляващи адвокатски кантори, съответно с площ 19 кв.м и 16 кв.м,
ведно с ½ ид. част от избено помещение под тях, ведно със съответните ид.
части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, в което
е построена;
- поземлен имот с ид. **** по ККР, в село А., община С., целият с
площ 72 266 кв.м, съставляващ земеделска територия, ведно с
построените в имота 2 бр. сгради, съответно със застроена площ (ЗП) 99
кв.м, на 1 етаж, със смесено предназначение и със ЗП 1938 кв.м, на 1 ет., друг
вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, ведно с всички
подобрения и приращения в имота.
- поземлен имот с ид. *** по ККР, находящ се в гр.К., целият с
площ 10 988 кв.м, с трайно предназначение: урбанизирана територия и начин
на ползване: за друг вид производствен, складов обект, ведно с находящите се
в имота 10 сгради, съответно с площи 516 кв.м, 251 кв.м, 117 кв.м, 217 кв.м,
571 кв.м, , 28 кв.м, 13 кв.м, 22 кв.м, 12 кв.м, 54 кв.м, което по документа за
собственост е с площ 11 076 кв.м и в който са налице винарска изба на два
етажа с площ 806 кв.м, , гаража с площ 117 кв.м, стая за охрана с площ 25
кв.м, търговски слад с площ 656 кв.м, тоалетна с площ 12 кв.м, стая за
работници с площ 12 кв.м, ведно с всички подобрения и приращения в имота.
- поземлен имот №***, с площ 6,700 дка (шест декара и седемстотин
кв. м), 6-та кат, м. Е., в землището на с.М., община К., с начин на трано
ползване:посевна площ.
- поземлен имот №***, с площ 2,700 дка, 6-та кат, м. Е., в землището
на с.М., община К., с начин на трайно ползване: посевна площ, ведно с всички
трайни насаждение в имота (лозя).
-поземлен имот №***, с площ 13,400 дка, 6-та кат, м. Е., в землището
на с.М., община К., с начин на трайно ползване: посевна площ, ведно с всички
трайни насаждения в имота (лозя).
Обобщено, възбрани са наложени върху 2 самостоятелни обекта в
5
сграда, 5 поземлени имота, ведно с находящите се в два от тях общо 12 сгради.
От ЧСИ са изпратени също и запорни съобщения относно вземания на
длъжника по банкови сметки и от трето лице.
На 22.03.2017г., до ищеца по делото, като длъжник по изпълнението, е
изпратена покана за доброволно изпълнение (ПДИ), като задължението му
към този момент по двата АУЗД е посочено в размер на общо 23 398.08 лева,
съответно е уведомен за наложените запори и възбрани. ПДИ е получена от
длъжника на 31.03.2017 г.
През месец април 2017г., по изп. дело са постъпили отговори от
банките, до които са били изпратени запорни съобщения, според които по
сметките на длъжника няма налични суми.
На 12.04.2017 г., от ЧСИ е изпратено запорно съобщение до Сектор
„Пътна полиция“ за налагане на запор върху две МПС, собственост на
ищцовото дружеството.
На 30.05.2017г., по изп. дело е постъпило удостоверение от НАП от
29.05.2017г. за налични задължения на „Шато Вале Де Роз“ЕООД в размер
на 35097.54 лева и за наложени обезпечителни мерки върху имуществото на
длъжника, а именно - възбрана върху поземлен имот с ид.**** по ККР,
представляващ земеделска земя, находящ се в с. А. – с площ 73 278 кв.м, както
и запор на банкови сметки в „ПИБ“ АД, „Уникредит Булбанк“ АД,
„Сибанк“АД. Съгласно удостоверението е започнало принудително
изпълнение спрямо поземлен имот с ид.**** по ККР, представляващ
земеделска земя, находящ се в с. А. – с площ 73 278 кв.м.
С покана за принудително изпълнение от 22.06.2017г., ЧСИ И. е
уведомил длъжника „Шато Вале Де Роз“ЕООД, че на 28.07.2017г. ще извърши
опис на движими вещи, собственост на дружеството, на адрес гр.К.,
ул.“Б.б.“№* както и опис на запорирано имущество, а именно: л.а П.Б., с рег.
№****, което длъжникът е длъжен да предостави на посочения адрес.
По искане на ЧСИ, по изп. дело са постъпили на 07.09.2017г. данъчни
оценки на поземлен имот №***, с площ 6,700 дка, поземлен имот №***, с
площ 2,700 дка и поземлен имот №***, с площ 13,400 дка, находящи се в м. Е.,
в землището на с.М., община К., като е видно, че данъчните им оценка са
съответно 569,80 лв, 229,60 лв и 1139,70 лв.
6
На 19.09.2017г., по изп. дело е подадена молба от взискателя Община
С. за насрочване на опис на гореописаните 3 земеделски имота на длъжника.
На 21.09.2017г., от ЧСИ е предприето принудително изпълнение чрез
насрочване на опис на горепосочените 3 поземлени имота на 19.10.2017г..
На 19.10.2017 г. е извършен опис на единия поземлен имот с № ***,
землище на село М., като е направена оценка за пазарна стойност в размер на
8500 лева. Заключението е оспорено от дружеството и по негово искане е
изготвена нова експертиза, която дава стойност в размер на 48 900 лева.
На 01.11.2017г. е поискано ново вписване на възбрана на имот №***, с
площ 16,100 дка, м.Е., землище на село М., община К.. Установява се, че
същият е образуван от два други поземлени имота на длъжника, за които
вече е била вписана възбрана, а именно: имот №***, с площ 2,700 дка и
поземлен имот №***, с площ 13,400 дка, находящи се в м. Е., в землището на
с.М., община К..
На 05.02.2018 г., по изп. дело е постъпила молба от взискателя за
насрочване на публична продан на имот № ***, с площ 6,700 дка, м. Е., в
землището на с.М., община К.. Такава е насрочена от ЧСИ в периода от
28.02.2018 г. до 28.02.2018 г. С молба от 16.04.2018 г. е поискана нова
публична продан на имота, поради това, че първата е обявена за нестанала.
Такава е насрочена за периода 18.05.2018 г.- 18.06.2018 г. След като и тя е
обявена за нестанала е направено ново обявление с нова оценка за имота в
размер на 6700 лева. След неуспешното й провеждане е обявена нова продан
по искане на взискателя с начална цена 4824 лева.
На 22.11.2018 г., по изп. дело №386/2017г., от ЧСИ е извършен опис на
поземлен имот с № ***, находящ се в м. Е., в землището на с.М., община К.
образуван от два други поземлени имота, за които вече е била вписана
възбрана, а именно: имот №***, с площ 2,700 дка и поземлен имот №***, с
площ 13,400 дка.
На 13.12.2018г., ЧСИ И. насрочва първа публична продан на поземлен
имот с № ***, с площ 16,100 дка, която ще се проведе от 31.12.2018г. до
31.01.2019г., при първоначална цена от 15 200 лв.
По отношение на друг имот на длъжника - ПИ с идентификатор ***, с
площ 10 988 кв.м, ведно с находящите се в него 10 сгради, ЧСИ е насрочил
7
опис на 18.12.2018 г., но такъв впоследствие не е извършен.
От материалите по първоинстанционното дело (л.917-919) се
установява, че през 2018г., за задължения на ищцовото дружество към
Община К. и НАП съответно в размер на 51126.31 лева и 34153.21 лв, на
12.07.2018 г. и 18.09.2018 г., по искане на публичен изпълнител по изп. дело
203/2013г. и на ЧСИ К. П. по изп. дело №370/2015г., са наложени и вписани
възбрани върху недвижими имоти на ищеца, а именно: ПИ с ид. ***, в гр.К., с
площ 10 988 кв.м, ведно с находящите се в него 10 сгради, сграда с ид.****.1,
с площ 99 кв.м, разположена в имот с ид.****, с.А. и сграда с ид.****.2, с
площ 1938 кв.м, разположена в имот с ид.****, с.А..
Установява се, че с Определение от 28.11.2018 г. по адм. дело
№3187/2018г. по описа на Адм. съд-Пловдив, изпълнението на АУЗД от
18.02.2016 г. е спряно. Определението е представено на ЧСИ И. от длъжника с
молба от 17.12.2018 г., като е поискано спиране на изпълнителното дело, до
окончателното приключване на делото. Направено е и възражение по чл.
442а ГПК по повод насочването на изпълнението върху поземлен имот с ид.
***, с площ 10988 кв.м, ведно с построените в него сгради, поземлен имот №
***, с площ 6,700 дка и поземлен имот №***, с площ 16,100 дка, като е
поискано прекратяване на изпълнението срещу тях, поради несъразмерност
на наложените обезпечителни мерки с размера на събираните вземания.
Съгласно разпореждане от 17.12.2018г. на ЧСИ И., е спряно частично
изпълнително дело 386/2017г. по отношение на вземанията по АУЗД от
18.02.2016 г., като е посочено, че продължава изпълнението за вземанията на
взискателя Община С. по АУЗД от 30.08.2012 г. Разпореждането е съобщено
на длъжника на 10.01.2019 г.
Определението от 28.11.2018 г. по адм. дело №3187/2018г. по описа на
Адм. съд-Пловдив е обжалвано от взискателя община С. пред Върховния
административен съд (ВАС). Образувано е адм.д. № 1791 от 2019 г., по което,
с окончателно Определение № 6158 от 23.04.2019 г., ВАС отменя
определението на Адм. съд-Пловдив от 28.11.2018 г., с което изпълнението на
АУЗД от 18.02.2016 г. е спряно.
На 08.01.2019 г., по изп. дело 386/2017г. е постъпило ново
удостоверение от НАП за размера на задълженията на длъжника, според
което същите са в размер на 34 823.02 лева.
8
На 22.01.2019 г. е обявена за нестанала четвърта публична продан на
имот ***, за цена от 4824 лева, а на 01.02.2019 г. е обявена за нестанала първа
публична продан на имот № ***, с първоначална цена от 15 200 лева.
От материалите по изп. дело се установява, че по отношение на имот
№ ***, с площ 6,700 дка, м. Е., в землището на с.М., община К., в периода
28.02.2018г. – 29.07.2021г. са проведени общо 10 публични продани (първа от
28.02.2018г., до 29.03.2018г., при първоначална цена от 22 960 лв и последната
10-та, от 29.06.2021г., до 29.07.2021г., при началната цена от 2808 лв), 9 от
които са обявени за нестанали поради липса на кандидати за купувачи, а за
последната няма данни по делото дали е приключила с продажба или също да
е нестанала.
Установява се също от изп. дело, че по отношение имот № ***, с площ
16,100 дка (образуван от имот №***, с площ 2,700 дка и поземлен имот №***,
с площ 13,400 дка) са проведени общо 7 публични продани в периода
31.12.2018г. – 21.01.2021г. (първа в периода 31.12.2018-31.01.2019г., при
първоначална цена от 15 200 лв и 7-ма в периода 21.12.2020г. – 21.01.2021г.,
явяваща се първа при първоначална цена от 7 440 лв, като всички са обявени
за нестанали.
Със съобщение от 21.01.2019 г., във връзка с представени от длъжника
с молба вх.№03883/17.01.2019г. доказателства за цената на имот № ***, имот
№ *** и имот с ид. *** , ЧСИ И. е уведомил длъжника, че е оставено без
уважение искането му за прекратяване на изпълнението срещу част от
имотите и вдигане на наложените обезпечения.
С молба от 25.02.2019 г., по изп. дело е депозирано ново възражение
по чл. 442а, ал. 2 ГПК от длъжника, касаещо изпълнението срещу
горепосочените имоти, поради несъразмерност на наложените обезп. мерки
с размера на събираните вземания. То е оставено без уважение от ЧСИ, като
разпореждането му е обжалвано пред ПОС. С решение по гр.д. № 1037/2019 г.
на ПОС, жалбата е оставена без уважение.
На 25.03.2019 г., по изп. дело е постъпило искане от взискателя
Община С. за опис на СОС с идентификатори *** и *** по КК на гр. К..
На 23.04.2019 г., новите публичните продани на двата поземлени
имота №*** и № *** са обявени за нестанали.
9
На 14.05.2019 г. е извършен опис на двата самостоятелни обекта в гр.
К. и след това е определена пазарна стойност от 37 000 лева за СОС с ид. ***
и 31000 лева за СОС с ид. ***. С жалба от 10.06.2019 г., ищцовото
дружеството е оспорило оценката на двата имота и е внесло разноски за
изготвянето на нова оценка от посочено от него вещо лице. ЧСИ е определил
едноседмичен срок за изготвяне на заключение. Съобщението е връчено на
27.06.2019 г. В последният ден от срока е постъпило искане за продължаването
му, като същото е оставено без уважениe. Към постъпилата молба не се
констатира да се приложени доказателства за обстоятелства, на които страната
се позовава. Поради непредставянето на заключение и липсата на
доказателства за уважителни причини за това, на вещото лице е наложена
глоба в размер на 300 лева с разпореждане от 08.07.2019 г.
С определение от 28.05.2019 г. по адм.д. № 3187/2018 г. на Адм. съд-
Пловдив е спряно изпълнение по АУЗД от 18.02.2016 г., до приключване на
производството. С молба от 13.06.2019 г., ЧСИ П. И. е уведомен за съдебния
акт и от ищеца е поискано спиране на изпълнението по изпълнителното дело.
Във връзка с молбата, ЧСИ И. изпраща съобщение до длъжника, че
изпълнителното дело е спряно частично по отношение на вземанията на
взискателя Община С. по АУЗД от 18.02.2016 г. и продължава по отношение
на вземанията по АУЗД от 30.08.2012 г.
С протоколи от 28.10.2019 г. са обявени за нестанали двете публични
продажби на СОС в гр. К.. С молба от 04.11.2019 г. взискателят е поискал
извършването на нова продан на същите. За времето от 13.01.2020 г. до
13.02.2020 г. по изп. дело № 386/2017 г. на ЧСИ П. И. е проведена 2-ра
публична продан за двата СОС с идентификатори *** и *** по КК на гр. К.,
която е завършила успешно. На 20.02.2020 г., са издадени постановления за
възлагане на двата имота, които са влезли в сила 01.06.2020 г. Имотите са
продадени за сумата от съответно 34658 лева за СОС с ид. *** и 22340 лева за
СОС с ид. ***.
С Решение от 10.06.2019 г. по адм. дело № 3187/2018 г. на Адм. съд-
Пловдив, потвърдено с окончателно решение от 11.03.2020 г. на ВАС, АУЗД от
18.02.2016 г. е обявен за нищожен. От материалите по изп. дело не се
установява решението на ВАС да е представено по изпълнителното дело от
длъжника или от някоя от другите страни, съответно не се установява ЧСИ да
10
е уведомен за същото по някакъв начин.
В тази връзка, противно на твърденията в ИМ (т.28, т.42, т.80), от
ищцовата страна не бяха ангажирани доказателства по делото, че ЧСИ И. е
бил уведомен по някакъв начин за така постановеното окончателно решение
на ВАС. От материалите по изп. дело се установява, че с искане от 20.01.2021
г., ЧСИ И. служебно е изискал от Адм. съд - Пловдив заверени препис от
решението по адм. д. № 3187/2018 г. по описа на същия съд, както и от
Решение №3720/11.03.2020г. по адм. дело №10934/2019г. на Върховен
административен съд. По делото няма доказателства за причините, поради
които е изискана информацията към този момент, както се твърди в отговора
на ИМ, но и не се установява някоя от страните (длъжник или взискатели) да е
информирала съдебния изпълнител за влязлото в сила решение по-рано.
От преписката по изп дело се установявя, че на 04.02.2021 г., по изп.
дело са постъпили изисканите от ЧСИ И. преписи от решение
№1244/10.06.2019г. по адм. дело №3187/2018г. на АС-Пловдив, с което е
обявена за нищожността на АУЗД №**/**г., издаден от А.П.К. – *** в Сектор
„МДТ“ при община С. и от Решение №3720/11.03.2020г. по адм. дело
№10934/2019г. на ВАС, с което е потвърдено решението на АС-Пловдив. Тъй
като решението на ВАС е окончателно, следва да се приеме, че решението на
АС-Пловдив за обявяване нищожност на на АУЗД №**/**г. е влязло в сила на
11.03.2020г.
Установява се, че във връзка с така постъпилите съдебни решения, с
постановление от 05.02.2021 г. на ЧСИ И., изпълнителното производство по
изп. дело №386/2017г. е частично прекратено само относно вземанията на
взискателя Община С. по АУЗД от 18.02.2016 г. В постановлението е посочено,
че делото остава висящо по отношение на вземанията на взискателя Община
С. по АУЗД №**/**г. и досежно вземанията по изп. лист от 22.06.2020г. от
Адм. съд-Пловдив. Постановлението на ЧСИ е влязло в сила на 26.02.2021 г.
От материалите по изп дело се установява, че на 26.06.2020 г., по изп.
дело е постъпило удостоверение от НАП за размер на задълженията на
длъжника към Държавата, а именно - 73 443.59 лева.
На 02.07.2020 г., ЧСИ И. е извършил разпределение на постъпилите от
продажбата на двата СОС с идентификатори *** и *** по КК на гр. К. суми, в
общ размер на 56 998 лв, за което длъжникът е уведомен на 07.07.2020 г.
11
От съдържанието на разпределението е видно, че взискателят Община
С. фигурира като такъв както с вземанията си по АУЗД от 2012г., така и с
вземанията си по АУЗД от 2016г., който към този момент вече е бил обявен за
нищожен, предвид потвърждаването на решението на адм. съд Пловдив от
10.06.2019г. с окончателното Решение №3720/11.03.2020г. по адм. дело
№10934/2019г. на ВАС. Както се посочи обаче, по изп. дело няма данни
решението на ВАС да е сведено да знанието на ЧСИ, който не е бил страна по
административното производство и няма нормативно установено задължение
служебно да следи за хода на делото. В съставения от ЧСИ протокол за
предявяване на разпределението е отразено, че не са се явили представители
на страните.
Съгласно заключението на приетата пред първата инстанция ССЕ,
неоспорено от страните, с разпределението от 02.07.2020 г., сумата от 56 998
лв, получена от публичната продан на двата СОС с идентификатори *** и ***
по КК на гр. К., е разпределен по следния начин:
Разпределение от 02.07.2020г.
Вземане
Разпределена
№Взискател/титул
сума
лв.
Първи взискател Община С.
По АУЗД от 30.08.2012г.
1главница ДНИ264,03
2законна лихва към 02.07.2020г.210,23
3главница ТБО2112,28
4законна лихва към 02.07.2020г.1681,91
5неолихвяеми вземания245,67
6разноски по ИД за заплатено адв.възнагр.920,15 920,15
такси и разноски по ИД по ТТРЗЧСИ и чл.31 от
770,00 70,00
ГПК в полза на взискателя за принудителния
способ, сумата от чиято реализация се разпределя
в т.ч. по т.1 от ТТР към ЗЧСИ - 24 лв. с ДДС
в т.ч. по т.5 от ТТР към ЗЧСИ - 24 лв. с ДДС
в т.ч. по чл.431 от ГПК - 22 лв.
такси и разноски по ИД по ТТРЗЧСИ и чл.31 от
12
8ГПК в полза на взискателя718,00
от които: по т.31д от ТТР към ЗЧСИ - 240 лв. с ДДС
по чл.431 от ГПК - 478 лв.
такси и разноски по ИД по ТТРЗЧСИ и чл.31 от
ГПК в полза на съдебния изпълнител за
91350,71 1350,71
принудителния способ, сумата от чиято реализация
се разпределя
в т.ч. по т.13 от ТТР към ЗЧСИ - 36 лв. с ДДС
в т.ч. по т.3 от ТТР към ЗЧСИ - 18 лв. с ДДС
в т.ч. по т.4 от ТТР към ЗЧСИ - 24 лв. с ДДС
в т.ч. по т.5 от ТТР към ЗЧСИ - 456 лв. с ДДС
в т.ч. по т.10 от ТТР към ЗЧСИ - 18 лв. с ДДС
в т.ч. по т.20 от ТТР към ЗЧСИ - 439,39 лв. с ДДС
в т.ч. по т.31д от ТТР към ЗЧСИ - 216 лв. с ДДС
в т.ч. по т.31 к от ТТР към ЗЧСИ - 11,32 лв. с ДДС
в т.ч. по чл.431 от ГПК - 132 лв.
такси и разноски по ИД по ТТРЗЧСИ и чл.31 от
102007,80 2007,80
ГПК в полза на съдебния изпълнител
в т.ч. по т.4 от ТТР към ЗЧСИ - 48 лв. с ДДС
в т.ч. по т.5 от ТТР към ЗЧСИ - 1080 лв. с ДДС
в т.ч. по т.9 от ТТР към ЗЧСИ - 54 лв. с ДДС
в т.ч. по т.10 от ТТР към ЗЧСИ - 18 лв. с ДДС
в т.ч. по т.20 от ТТР към ЗЧСИ - 495 лв. с ДДС
в т.ч. по т.31д от ТТР към ЗЧСИ - 216 лв. с ДДС
в т.ч. по т.31 к от ТТР към ЗЧСИ - 80,30 лв. с ДДС
в т.ч. по чл.431 от ГПК - 16,50 лв.
остатък пропорционална такса по т.26 от ТТР към
11346,78 56,94
ЗЧСИ (след като е приспадната такса по т.20 от ТТР
към ЗЧСИ)
Общо по АУЗД от 30.08.2012г.9927,56
По АУЗД от 18.02.2016г.
12главница ДНИ2148,81
13законна лихва към 02.07.2020г.952,13
13
14главница ТБО10320,18
15законна лихва към 02.07.2020г.4572,79
16неолихвяеми вземания2693,56
остатък пропорционална такса по т.26 от ТТР към
ЗЧСИ (след като е приспадната такса по т.20 от ТТР
17към ЗЧСИ)1017,99
Общо по АУЗД от 18.02.2016г.21695,46
12358,40
Общо за Община С.31642,92
650,72
Разпределена такса по т.26 (от точки 11 и 17)
Втори взискател Държавата - ТД на НАП
35017,75
18Общо задължения73443,59
пропорционална такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ
2378,88
19върху вземането4989,29
Втори взискател Държавата - Община К. - за
задължения за ДНИ и ТБО за продадените имоти
784,34
20ДНИ и лихва (сбор)784,34
пропорционална такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ
94,12
21върху вземането за ДНИ и лихва94,12
1183,16
22ТБО и лихва (сбор)2481,47
пропорционална такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ
125,03
23върху вземането за ТБО и лихва262,22
56998
Общо разпределена сума:
От данните от заключението е видно, че визираните в т. 47 от ИМ
суми, разпределени в полза на ЧСИ, а именно: сумата от 1350,71 лв., посочени
в точка I от разпределението, позиция 9, представляващи такси и разноски за
принудителния способ, както и сумата от 2 007,80 лв., посочени в точка I,
позиция 10 от разпределението, представляващи такси и разноски за
принудителния способ, чиято реализация се разпределя, т.е. общо 3358,51 лв,
са свързани с вземането на взискателя по АУЗД от 2012г., а не с това по АУЗД
от 2016г. Според твърденията в ИМ (т.47 и т.90) и формулирания петитум,
тези суми са част от претендираното от ищеца обезщетение за имуществени
вреди от общо 6376,50 лв., произтичащи от начислените такси и разноски в
полза на ответника, вследствие на диспропоционално приложения
принудителен способ по разпределение от 02.07.2020 г. В сумата от 6376,50
лв, според твърденията в ИМ (т.47, т.48, т.90), е включена и сумата от 650 лв
14
пропорционална такса по т.26, начислена върху разпределената в полза на
община С. с разпределението от 02.07.2020 г. сума от 13 009,12 лв., както и
сумата от 1017,99 лв пропорционална такса за вземането по АУЗД от
18.02.2016 г.
Според заключението на ССЕ, за вземанията на Община С. по АУЗД
от 2012 и 2016г., с разпределението от 02.07.2020 г. е разпределена сумата от
общо 12 358.40 лева. Установява обаче се от приложените към делото
платежни нареждания (л.1610-1612), че след извършеното разпределение, в
полза на Община С. са преведени от ЧСИ И. само следните суми - 501.55 лева
и 1583.48 лева, с основание - АУЗД от 30.08.2012 г., както и сумата от 788 лв, с
основание - ав. такси изп. дело №386 от 2017г., т.е. общ 2873,03 лв.
Осъществяването на въпросните плащания от страна на ЧСИ към Община С.
се потвърждава и от заключението на ССЕ (л.2267). В отговора на въпрос 10
от същото се посочва, че по делото няма документи, изходящи от ЧСИ, от
които да се направи заключение има ли други суми, преведени от ЧСИ на
Община С., на основание разпределението от 02.07.2020 г.
Според заключението, по делото е налице писмо с изх.№ С-230911 от
12.05.2021 г. от Община С. до ищеца, в което е посочено, че са получени в
Община С. суми от ЧСИ П. И. по ИД 386/2017г. по АУЗД от 18.02.2016г., както
и че са върнати суми от общината на ЧСИ П. И., конкретно, както следва:
1. Получени в Община С. от ЧСИ суми по АУЗД от 18.02.2016г.:
-на 10.08.2020г. 6080,03 лв. – по код за ТБО;
- на 10.08.2020г. -3475,34 лв.- по код за ДНИ;
Общо: 9555,37 лв.
2. Възстановени от Община С. на ЧСИ суми:
- на 15.01.2021 г. 6080,03 лв. - по код за ТБО;
- на 29.01.2021г. - 3475,34 лв. – по код за ДНИ;
Общо: 9555,37 лв.
Въпросното писмо е представено по делото и действително, в същото
се посочва от Община С., че на 10.08.2020г., от ЧСИ И. са преведени общо 9
555,37 лв, от които 6 080,03 лв. по код за ТБО и 3 475,34 лв. по код за ДНИ,
както и че на 15.01.2021 г., общината е превела обратно на ЧСИ сумата от 6
080,03 лв. - по код за ТБО, а на 29.01.2021г. – сумата от 3 475,34 лв. – по код за
15
ДНИ.
В допълнението на заключението на ССЕ е посочено, че визираните в
писмо с изх. № С-230911 от 12.05.2021 г. от община С. до ищеца суми са
постъпили по сметка на ответника, както следва:
- 6080,03 лв. – постъпили по сметка на ответника на 18.01.2021г. с
посочено основание за превода „Връщане грешно нареден превод от 10.08.20г.
ТБО АКТ ******/“
- 3475,34 лв. – постъпили по сметка на ответника на 29.01.2021г. с
посочено основание за превода „Връщане грешно нареден превод“.
Според заключението, по делото няма документи, изходящи от
ответника и за експертизата не са представени такива, от които да се направи
заключение дали сумите, визирани в писмото на Община С., са преведени по
сметка на ищеца. Посочено е, че сумата 9 555,37 лв. е разпределена с
последващо разпределение от 29.03.2021г.
Съдът кредитира заключението на ССЕ като компетенто и
обосновано. Въз основа на същото, съдът приема, че сумата от 1350,71 лв.,
посочена в точка I от разпределението, позиция 9, представляващи такси и
разноски за принудителния способ, както и сумата от 2 007,80 лв., посочени в
точка I, позиция 10 от разпределението, представляващи такси и разноски за
принудителния способ, чиято реализация се разпределя, т.е. общо 3358,51 лв,
не са начислени във връзка със събирането вземането на взискателя Община
С. по обявения за нищожен АУЗД от 18.02.2016 г. Съдът приема също, че
сумата от 1017,99 лв, която ищецът твърди да съставлява пропорционална
такса за вземането по АУЗД от 18.02.2016 г. в полза на ЧСИ, не е разпределяна
като такса по т.26 ТТРЗЧСИ в полза на ответника, а само фигурира в
описанието на вземанията на взискателя по АУЗД от 2016г., в раздел I, т.17 от
разпределението. От заключението на ССЕ се установява, че с
разпределението от 02.07.2020г., като такси и разноски по Ид във връзка с
вземанията по АУЗД от 2012г., в полза на съдебния изпълнител са
разпределени 1350,71 лв+2007,80 лв+56,94 лв, т.е. общо 3415,45 лв, а във
връзка с вземането по АУЗД от 2016г. – 650,72 лв. Следва да се приеме също,
че от посочената в разпределението като разпределена за Община С. сума от
12358,40 лв, ЧСИ е превел на този взискател общо 2873,03 лв. По отношение
на остатъкът до сумата от 12 358,40 лв, в размер на 9485,37 лв, според
16
настоящата инстанция, не може да се приеме за доказано въз основа на
събраните по делото доказателства, че сумата е преведен от ЧСИ по сметка на
Община С.. Този извод не се променя и предвид безспорно доказания по
делото факт, че Община С. е превела на ЧСИ впоследствие общо 9 555,37 лв (
на 15.01.2021 г. - 6080,03 лв. - по код за ТБО, с основание „Връщане грешно
нареден превод от 10.08.20г. ТБО АКТ ******“ и на 29.01.2021г. - 3475,34 лв.
– по код за ДНИ, с основание „Връщане грешно нареден превод“, както и че в
писмото от Община С. с изх. № С-230911 от 12.05.2021 г. е посочено, че ЧСИ
й е превел сумата от 9555,37 лв на 10.08.2020г., тъй като преки доказателства,
че ЧСИ е извършил такъв превод в полза на Община С. не се събраха по
делото.
Така извършеното от ЧСИ И. разпределение от 02.07.2020г. е било
редовно предявено на страните в изп. производство (протокол за предявяване
от 16.07.2020г., л.1584) и не е обжалвано нито от длъжника, нито от
взискателите.
На 25.01.2021 г., по изп. дело е постъпило удостоверение от НАП за
това, че задълженията на дружеството- ищец по делото, са в размер на
41999.52 лева.
Установява се, че на 26.03.2021 г., по изп. дело е постъпила нова
информация за задълженията на длъжника към Държавата в размер на
36625 лева.
На 29.03.2021 г., от ЧСИ е извършено разпределение на сумата от 9
555.37 лева,. В разпределението е посочено, че сумата е запазена по сметка на
ЧСИ за удовлетворяване на вземания по АУЗД от 18.02.2016 г., съгласно
разпределение от 02.07.2020г., с което е разпределена посътъпилата продажна
цена от публичната продан на двата СОС с идентификатори *** и *** по КК
на гр. К., както и че производството по изп. дело 386/2017г. е прекратено
частично досежно вземанията на взискателя по АУЗД от 18.02.2016 г., поради
обявяването му нищожен с Решение №1244/10.06.2019г. по адм. дело
№3187/2018г. на адм. съд-Пловдив, потвърдено с Решение №3720/11.03.2020г.
по адм. дело №10934/2019г. на ВАС. Длъжникът е уведомен за
разпределението на 02.04.2021 г., като същото му е предявено на 08.04.2021 г.
Съгласно заключението на приетата пред първата инстанция ССЕ,
сумата от 9 555,37 лв е разпределена, както следва:
17
Разпределение от 29.03.2021г.
ВземанеРазпределена
№Взискател/титуллв.сума
Първи взискател Община С. - по ИД 386
По АУЗД от 30.08.2012г.560,26
1остатък главница ТБО528,80
2законна лихва към 29.03.2021 г.1721,57
3неолихвяеми вземания218,38
такси и разноски по ИД по ТТРЗЧСИ и чл.31
от ГПК в полза на съдебния изпълнител за
4138,00138,00
принудителния способ, сумата от чиято
реализация се разпределя
в т.ч. по т.13 от ТТР към ЗЧСИ - 36 лв. с ДДС
в т.ч. по т.3 от ТТР към ЗЧСИ - 6 лв. с ДДС
в т.ч. по т.5 от ТТР към ЗЧСИ - 96 лв. с ДДС
такси и разноски по ИД по ТТРЗЧСИ и чл.31
5250,71250,71
от ГПК в полза на съдебния изпълнител
в т.ч. по т.3 от ТТР към ЗЧСИ - 30 лв. с ДДС
в т.ч. по т.4 от ТТР към ЗЧСИ - 24 лв. с ДДС
в т.ч. по т.5 от ТТР към ЗЧСИ - 168 лв. с ДДС
в т.ч. по т.31к от ТТР към ЗЧСИ - 8,71 лв. с ДДС
в т.ч. по чл.431 от ГПК - 20 лв.
По присъединено ИД 672/2020г.
6разноски по съдебното производство1320,00
7разноски по ИД за адв.възнагр.433,44
Втори взискател Държавата - ТД на НАП
8Общо задължения36625,008311,76
Втори взискател Държавата - Община К. - за
задължения за ДНИ и ТБО за продадените
имоти
9остатък ТБО и лихва (сбор)1298,31294,64
Общо разпределена сума:9555,37
Съгласно заключението на ССЕ, не е налице дублиране, респ.
18
повторно начисляване на такси по т.26 от ТТР към ЗЧСИ върху заделената
сума за вземания на Община С. от първото разпределение 9 555,37 лв.,
доколкото такси по т.26 от ТТР към ЗЧСИ са начислявани само при
разпределението от 02.07.2020г. и не са начислявани при разпределението от
29.03.2021г. Отговорено е, че в хипотеза, че с разпределението от 02.07.2020г.
не е заделена сума за погасяване на задълженията по АУЗД от 18.02.2016г., а
същата е била използвана за погасяване на задълженията по АУЗД от
30.08.2012г., то погасеното вземане на Община С. при този коефициент би
било в размер на 3121,37 лв. (=5232,12*0,597). Разликата между реално
погасеното с разпределението от 02.07.2020г. и изчисленото евентуално
погасяване при описаната хипотеза е 318,34 лв. (=3121,37-2803,03). Законната
лихва върху сумата 318,34 лв. за периода от 02.07.2020г. до 29.03.2021г. (270
дни) възлиза на 23,88 лв.
При така установената правнорелевантна фактология по делото, съдът
намира от правна страна следното:
Отговорността за вреди на частния съдебен изпълнител е деликтна,
доколкото, съгласно чл.441 ГПК, частният съдебен изпълнител отговаря при
условията на чл.45 ЗЗД за вредите, причинени от процесуално
незаконосъобразно принудително изпълнение. При иск, предявен на
основание чл.74, ал.1 ЗЧСИ, вр. чл.441 ГПК, вр. чл.45 ЗЗД, отговорността ще е
налице, когато има неправомерни действия на ЧСИ, настъпила вреда,
причинена при изпълняване на дейността му и причинна връзка помежду им.
В практиката на ВКС еднопосочно се приема и че съдът по делктния иск
преценява процесуалната законосъобразност на действията и бездействията на
съдебния изпълнител, без да е обвързан с това дали същите са обжалвани и
какво е решението на съда по жалбата .
В настоящия случай, в ИМ са изложени конкретни твърдения на
ищеца за незаконосъобразни действия на ответника, на които се основават
предявените искове, а именно:
Според ищеца, неправомерният характер на действията на ответника
има няколко самостоятелни аспекта.
На първо място, се поддържа, че в основата на незаконосъобразно
протеклото принудително изпълнение стои неправомерният отказ на ЧСИ И.
да спре принудителното изпълнение, въпреки наличието на Определение на
19
Адм. съд-Пловдив от 28.05.2019 г. за спирането му. Подчертава се, че
спирането е постановено при наличието на предпоставките по чл.157, ал.3 от
ДОПК, а именно: наличието на достатъчно обезпечения за задълженията, за
които е образувано изпълнителното дело. Твърди се, че към 13.06.2019г.,
когато ищецът депозира молба за спиране на изпълнителното дело при
ответника и представя Определението на Адм. съд-Пловдив от 28.05.2019г.,
ответникът вече е наложил възбрани върху общо 20 имота на ищеца, а
задълженията, за които са наложени възбраните върху общо 20 имота, са на
обща стойност от малко над 20 000 лв. Поддържа се, че именно във връзка с
наличието на прекомерна обезпеченост на задължението, за което е
образувано изпълнителното дело, в Определението си от 28.05.2019 г, Адм.
съд-Пловдив приема, че данъчната оценка само на един от 20-те възбранени
имота на ищеца е в размер на 176 115,80 лв., „многократно превишаваща
размера на задължението по оспорения акт. Сочи се, че вместо да се съобрази
с мотивите на съда и с императивните изисквания на закона, ответникът е
отказал да спре принудителното изпълнение, като се е позовал на АУЗД от
30.08.2012 г. за вземане на община С. на стойност 2376,31 лв.
На следващо място, ищецът поддържа, че взискателят по
изпълнителното дело община С. е обезпечен с възбрани върху имоти на обща
стойност, многократно надвишаваща стойността на дълга. Твърди се, че
ответникът не е извършил никаква преценка на пропорционалността на
намесата в правната сфера на ищеца чрез продължаване на изпълнителните
действия, нито е съобразил прекомерната обезпеченост на взискателя, който и
по двата АУЗД е един и същ - община С.. Подчертава се, че спирането на
изпълнителния процес има за цел предотвратяването на крайна,
диспропорционална намеса в правната сфера на длъжника и причиняването на
трудно поправими вреди, като означава временно преустановяване на всички
следващи изпълнителни действия и през този период органът на
предварителното изпълнение няма право да извършва изпълнителни действия.
Твърди се, че към датата, на която ищецът е направил искане за спиране на
изпълнителното дело, интересът на кредитора безспорно е бил защитен, чрез
наложените в негова полза обезпечения. Поради това, поддържа, че не е
съществувала каквато и да било опасност община С. да не може да
удовлетвори претенцията си, произтичаща от АУЗД от 30.08.2012 г. на
стойност 2376,31 лв, като в случая, от една страна са били налице всички
20
предпоставки за спиране на изпълнение, а от друга страна, интересите на
взискателя са били защитени.
Изтъква се, че отказът на ответника да спре изцяло изпълнението по изп.
дело №386/2017г. е лишен от правна основа и поради това е
незаконосъобразен. Сочи се, че единствената хипотеза на частично спиране на
изпълнението е предвидена в чл.421 от ГПК в глава XXXVII, уреждаща
заповедното производство, и е категорично неприложима в случая. Счита се,
че „частичното спиране“ на изп. дело е юридически нонсенс, защото
предприетите, въпреки определението на Адм. съд-Пловдив за спиране,
изпълнителни действия са де факто пълноценно провеждане на изпълнително
производство.
Поддържа се, че първият елемент на осъщественото от ответника
непозволено увреждане е незаконосъобразния му отказ от пълно спиране на
изпълнителното дело до приключване на съдебния процес срещу АУЗД от
18.02.2016 г., въз основа на който е образувано изпълнителното дело. Счита
се, че незаконосъобразният отказ за спиране на изп. дело опорочава и води до
неправомерността на всички изпълнителни действия, предприети след
13.06.2019 г., а именно: публичната продан на имотите на ищеца, проведена в
периода 13.01.2020 г. -13.02.2020г.; насочването на принудителното
изпълнение върху други два поземлени имота на ищеца; присъединяването на
държавата в лицето на ТД на НАП-Пловдив като взискател; разпределението
на сумите, постъпили от публичната продан на двете кантори на ищеца в
полза на община С. и на Държавата.
В допълнение, в ИМ се поддържа, че незаконосъобразността на отказа
на ответника от 13.06.2019 г. да спре изцяло изп. дело №386 от 2017 г.
произтича и от нарушение на чл.1 от Протокол № 1 към Конвенцията за
защита на правата на човека и основните свободи. Според твърденията в
ИМ, поради тежките и необратими последици за ищеца на отказа за спиране
на изп. дело, незаконосъобразността му произтича пряко от нарушаване на
изискването за пропорционалност на намесата в правото на ищеца на
притежание и налага върху него прекомерно индивидуално бреме („excessive
individual burden”).
В ИМ се твърди неправомерност на действията на ответника ЧСИ П. И.,
произтичащи от продължаване на изпълнителните действия, въпреки
21
наличието на влязло в сила съдебно решение за обявяване на нищожността на
АУЗД от 18.02.2016 г. Посочва се, че с Решение на ВАС от 11.03.2020 г. АУЗД
от 18,02.2016 г., въз основа на който е образувано изп. дело е обявен за
нищожен. Твърди се, че въпреки че ответникът е уведомен за това решение,
той не само продължава с изпълнителните действия, като през юни 2020 г.
присъединява Държавата в лицето на НАП като взискател, но и извършва
разпределение на сумите от публичната продан на имотите на ищеца в полза
на община С.. Сочи се, че в разпределението от 02.07.2020 г. е включено
вземането на община С. по АУЗД от 18.02.2016 г., който, към датата на
разпределението, е обявен за нищожен. Освен това, се твърди, че въпреки че
преведените въз основа на обявения за нищожен АУЗД от 18.02.2016 г. суми в
полза на община С., са върнати по сметка на ЧСИ на 15.01.2021 г., същите не
са върнати на ищеца.
В ИМ се твърди неправомерност на действията на ответника,
произтичаща от налагането на обезпечения, които са явно несъразмерни с
размера на задължението по изпълнителното дело. Сочи се, че изпълнително
дело № 386 от 2017 г. по описа на ответника е образувано въз основа на АУЗД
от 18.02.2016 г. за задължения на ищеца на стойност от 15 162,55 лв. и за
Задълженията по АУЗД от 30.08.2012 г. от 2376,31 лв. Твърди се, че на
24.03.2017 г. и на 03.11.2017 г., ответникът е наложил възбрана върху общо 20
имота на ищеца, на стойност от над милион лева, многократно надвишаваща
размера на задълженията, за които е налице изп. дело. Сочи се, че е налице
фрапантната несъразмерност на наложените обезпечения, която проличава
дори на пръв поглед при съпоставка между задължението на ищеца с
характеристиките и площта на възбранените имоти. Подчертава се, че в
определението на Адм. съд-Пловдив от 28.05.2019 г., с което е постановено
спиране на изпълнителното дело, е акцентирано върху факта, че цената само
на един от възбранените имоти надвишава многократно стойността на
задължението, за което е образувано изп. дело. Поради изложеното, ищецът
счита, че и на това основание е налице незаконосъобразност на
принудителното изпълнение.
Във връзка с така наведените в Им твърдения, които се поддържат и
във въззивната жалба, настоящата инстанция намира следното:
На първо място, съдът счита, че не е налице незаконосъобразен отказ на
22
ЧСИ И. да спре изцяло принудителното изпълнение по изп. дело №386/2017г.,
въпреки постановеното Определение от 28.05.2019 г. по адм. дело №
3187/2018 г. на Адм. съд-Пловдив. Това е така, тъй като с посоченото
определение не е постановено спиране на изп. дело №386/2017г., а е спряно
само изпълнението на АУЗД от 2016г., който е само едно от изпълнителните
основания, въз основна на които е образувано изп. дело№386/2017г. Ето защо,
няма процесуално основание за спиране на цялото изп. производство, тъй като
изпълнителното дело е образувано за събиране на вземания на Община С. към
ищцовото дружество и въз основа на АУЗД от 2012г., като изпълнително
основание, чието изпълнение не е спряно с горепосоченото определение и
няма пречка да се провеждат изп. действия във връзка със събиране на
вземанията на взискателя Община С.. Нещо повече, да се приеме противната
теза, поддържана от ищеца, който отрича допустимостта на частично спиране
на изп. дело, означава да се отрече правото на взискател с подлежащо на
изпълнение вземане, снабден с изпълнителен титул, за принудително събиране
на същото. Впрочем, частичността на спирането е определена именно от акта
на съда, който го е постановил, а не от ЧСИ, доколкото с определението на
съда е спряно изпълнението само на АУЗД от 2016г., а на на цялото изп. дело.
С други думи, продължаването на изп. производство по изп. дело №386/2017г.
относно вземанията на община С. по АУЗД от 2012г., чието изпълнение не е
спряно с горепосоченото определение на адм. съд-Пловдив, не съставлява
неправомерно действие на ЧСИ, както се поддържа в ИМ. Към момента на
образуваването на изп. дело, а и понастоящем, процесуалният закон не
предвижда ограничения на броя изпълнителни основания, въз основа на които
може да се образува едно изпълнително дело, поради което и един взискател
може да поиска, в рамките на едно изп. дело, да се събират вземанията му
срещу един и същ длъжника по множество изп. титули. Респ. спирането по
разпореждане на съд на изпълнението по един от тези титули не води до
спиране на цялото изп. производство. Самият съдебен изпълнител няма
нормативни правомощия сам да спре изпълнителното дело и относно второто
изп. основание (АУЗД от 2012г.), въз основа на което Община С. се легитимира
като взискател и кредитор на ищцовото дружество или пък да откаже да
провежда изп. действия за събиране на това вземане, тъй като за него не е
постановено спиране на изпълнението по адм. дело № 3187/2018 г. на Адм.
съд-Пловдив. Ето защо, съдът намира за неоснователни и необосновани
23
възраженията на жалбоподателя, че отказът на ответника да спре изцяло
изпълнението по изп. дело №386/2017г. е незаконосъобразен.
Нещо повече, в конкретния случай, от материалите по делото се
установява, че след образуване на изп. дело, на 21.02.2017 г., на основание
чл.191, ал.2 ДОПК, ЧСИ И. е изпратил до ТД на НАП-Пловдив уведомление
за образуваното изпълнително производство срещу ищеца по делото, с което е
указано, на основание чл. 191, ал. 3 ДОПК, да се изпрати удостоверение
относно това има ли започнато производство за принудително изпълнение или
наложени мерки за обезпечаване на публични вземания срещу длъжника по
длето, техни размер и вида на обезпеченията.
Съгласно чл.191, ал.3 ДОПК, Когато срещу имуществото на
длъжника са започнали принудителни изпълнителни действия по реда на
Гражданския процесуален кодекс, Държавата се смята винаги като
присъединен взискател за дължимите и от длъжника публични вземания,
размерът на които е бил съобщен на съдебния изпълнител до извършване на
разпределението. За тази цел съдебният изпълнител изпраща съобщение на
Националната агенция за приходите за всяко започнато от него изпълнение и
за всяко разпределение. Аналогична е нормата и на чл.458 ГПК, според която
Държавата се смята винаги за присъединен взискател за дължимите и от
длъжника публични вземания, размерът на които е бил съобщен на съдебния
изпълнител до извършване на разпределението. За тази цел съдебният
изпълнител изпраща съобщение до Националната агенция за приходите за
всяко започнато от него изпълнение и за всяко разпределение.
На 30.05.2017г., по изп. дело 386/2017г. е постъпило удостоверение от
НАП от 29.05.2017г. за налични задължения на „Шато Вале Де Роз“ЕООД в
размер на 35 097.54 лева и за наложени обезпечителни мерки върху
имуществото на длъжника, а именно - възбрана върху поземлен имот с
ид.**** по ККР, представляващ земеделска земя, находящ се в с. А. – с площ
73 278 кв.м, както и запор на банкови сметки в „ПИБ“ АД, „Уникредит
Булбанк“ АД, „Сибанк“АД. Съгласно удостоверението, е започнало
принудително изпълнение спрямо поземлен имот с ид.**** по ККР,
представляващ земеделска земя, находящ се в с. А. – с площ 73278 кв.м.
Според настоящата инстанция, считано от 30.05.2017г., на основание
чл.458 ГПК, вр. чл.191, ал.3 ДОПК, Държавата, чрез НАП-Пловдив се счита за
24
присъединен взискател по изп. дело №386/2017г., с вземания в посочения в
удостоверението от 29.05.2017г. размер. В тази връзка, съдът намира за
неоснователен доводът на ищцовото дружество, че Държавата се
присъединява като взискател по изпълнителното дело с претенция за вземане
от ищеца на стойност 73 443,59 лв. едва на 22.06.2020г. В хода на изп.
производство, от НАП-Пловдив неколкократно за постъпвали нови
удостоверения за размера на публичните вземания към „Шато Вале Де
Роз“ЕООД (на 30.05.2017г., на 08.01.2019 г.- 34 823.02 лева, на 26.06.2020 г. -
73 443.59 лева, на 25.01.2021г. – 41999,52 лв, на 26.03.2021г. – 36625 лв).
Следователно, тъй като считано още от 30.05.2017г., Държавата се явява
присъединен взискател по изп. дело 386/2017г. по силата на закона (чл.191,
ал.3 ДОПК и чл.453 ГПК), въз основа на представено удостоверение за
размера на публичните задължения на ищцовото дружество, няма как да бъде
спряно изцяло изп. производство по изп. дело №386/2017г. по описа на ЧСИ
И. поради спиране изпълнението на едно от изп. основания на взискателя
Община С..
Поддържаната от ищеца теза, че включването на Държавата като
присъединен взискател само на база на обикновен документ за размера на
публичните задължения на длъжника, било „порочна практика“ не
кореспондира с действащата законовата уредба, доколкото в същата се
предвижда, че размерът на публичните задължения се съобщава на съдебния
изпълнител (чл.453 ГПК, чл.191, ал.3 ДОПК), като съгласно чл.191, ал.4
ДОПК, най-късно в 14-дневен срок от получаване на съобщението по ал. 3,
Националната агенция за приходите издава удостоверение, което съдържа
информация за размера на публичните задължения на длъжника, за
наложените върху имуществото му мерки за обезпечаването им, ако има
такива, както и за имуществото, срещу което е започнато принудително
изпълнение. Без съмнение, ако длъжникът оспорва съществуването или
размерът на публичните си задължения, за които е постъпила информация при
ЧСИ и за които Държавата, чрез НАП е присъеднинен по право взискател,
пред него са налице средства за защита по реда на ГПК и ДОПК. В случая
обаче, няма данни по делото длъжникът да е оспорил по съответния ред
съществуването на задължения си към Държавата, за които по изп. дело е
постъпило удостоверение.
С оглед извода, че не е налице незаконосъобразен отказ на ЧСИ И. да
25
спре изцяло принудителното изпълнение по изп. дело №386/2017г., въпреки
постановеното Определение от 28.05.2019 г. по адм. дело № 3187/2018 г. на
Адм. съд-Пловдив, то абсолютно неоснователни и необосновани се явяват
възраженията на ищеца, че незаконосъобразни се явяват и всички последващи
действия на ЧСИ по изпълнителното дело. В частност, това се отнася и за
извършените публични продажби на двата СОС с идентификатори *** и ***
по КК на гр. К., за сума в общ размер на 56 998 лв, които са напълно
законосъобразни и проведени в съответствие с процесуалните изисквания.
Към момента на извършването им, дължикът е имал непогасени задължения
както към взискателя Община С., така и към присъдединените такива Община
К. и Държавата, чрез НАП-Пловдив. 2-та публичната продан на двата имота е
протекла за времето от 13.01.2020 г. до 13.02.2020 г., като след обявяване на
купувач, който е внесъл дължимата за имотите цена, на 20.02.2020 г., са
издадени постановления за възлагане на двата имота, които са влезли в сила
01.06.2020 г. Имотите са продадени за сумата от съответно 34658 лева за СОС
с ид. *** и 22340 лева за СОС с ид. ***., които суми за разпределени от ЧСИ
на 02.07.2020г. Предвид изложеното, тезата в ИМ, че поради отказът на ЧСИ
да спре цялото изп. дело и провеждането на принудително изпълнение по
отношение на тези имоти, завършило с продажбата им на публична продан,
сумата от която е разпределена за погасяване задължения към взискателите по
изп. дело, ищецът е претърпял имуществени вреди в размер на 80 000 лв,
съставляващи пазарната стойност на тези имота, е неоснователна и
недоказана.
По отношение твърденията на ищеца за неправомерност на действията
на ответника, произтичаща от налагането на обезпечения, които са явно
несъразмерни с размера на задължението по изпълнителното дело, съдът
съобрази следното:
Изп. дело № 386/2017 г. по описа на ЧСИ П. И. е образувано на
06.02.2017 г., на основание акт за възлагане събирането на публични вземания
№6***/***г. на кмета на община С., с който е възложено събирането на
публични задължения на „Шато Вале Де Роз“ЕООД в полза на община С. по
горепосочените два АУЗД, съответно от 2012 г. и от 2016 г. Задълженията по
АУЗД от 2012г. са 2376.31 лева главница (данък върху недвижим имоти и такса
за битови отпадъци) и 245.67 лева лихви до 30.08.2012 г., т.е. общо 2 621,98
26
лв, а по АУЗД от 2016г. - 2148.81 лева главница за данък върху недвижими
имоти, ведно с 374.40 лева лихва (общо 2532.21 лева) и за ТБО в размер на
10320.18 лева главница и 2319.16 лева лихва (общо 13639.34 лева), т.е. общо
16 171,55 лв.
С писмо от 22.03.2017 г., ЧСИ И. е поискал вписването на възбрана
върху недвижими имоти на длъжника по изп. дело „Шато Вале Де Роз“ЕООД,
а именно:
- 2 самостоятелни обекта в сграда в гр.К., с ид. *** и ***,
представляващи адвокатски кантори, съответно с площ 19 кв.м и 16 кв.м,
ведно с ½ ид. част от избено помещение под тях, ведно със съответните ид.
части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, в което
е построена;
- поземлен имот с ид. **** по ККР, в село А., община С., целият с площ
72 266 кв.м, съставляващ земеделска територия, ведно с построените в имота 2
бр. сгради, съответно със застроена площ (ЗП) 99 кв.м, на 1 етаж, със смесено
предназначение и със ЗП 1938 кв.м, на 1 ет., друг вид производствена,
складова, инфраструктурна сграда, ведно с всички подобрения и приращения
в имота.
- поземлен имот с ид. *** по ККР, находящ се в гр.К., целият с площ 10
988 кв.м, с трайно предназначение: урбанизирана територия и начин на
ползване: за друг вид производствен, складов обект, ведно с находящите се в
имота 10 сгради, съответно с площи 516 кв.м, 251 кв.м, 117 кв.м, 217 кв.м, 571
кв.м, , 28 кв.м, 13 кв.м, 22 кв.м, 12 кв.м, 54 кв.м, което по документа за
собственост е с площ 11 076 кв.м и в който са налице винарска изба на два
етажа с площ 806 кв.м, , гаража с площ 117 кв.м, стая за охрана с площ 25 кв.м,
търговски слад с площ 656 кв.м, тоалетна с площ 12 кв.м, стая за работници с
площ 12 кв.м, ведно с всички подобрения и приращения в имота.
- поземлен имот №***, с площ 6,700 дка (шест декара и седемстотин кв.
м), 6-та кат, м. Е., в землището на с.М., община К., с начин на трано
ползване:посевна площ.
- поземлен имот №***, с площ 2,700 дка, 6-та кат, м. Е., в землището на
с.М., община К., с начин на трайно ползване: посевна площ, ведно с всички
трайни насаждение в имота (лозя).
27
-поземлен имот №***, с площ 13,400 дка, 6-та кат, м. Е., в землището на
с.М., община К., с начин на трайно ползване: посевна площ, ведно с всички
трайни насаждения в имота (лозя).
Тоест, възбрани са наложени върху 2 самостоятелни обекта в сграда, 5
поземлени имота, ведно с находящите се в два от тях общо 12 сгради.
Видно от изпратената на 22.03.2017г. ПДИ до ищеца по делото, като
длъжник по изпълнението, задължението му към този момент по двата АУЗД е
посочено в размер на общо 23 398.08 лева.
Съдът съобрази, че към датата на налагане на възбраните върху
горепосочените имоти (22.03.2017 г.), редакцията на нормата на чл.441 ГПК
гласи: „Частният съдебен изпълнител отговаря при условията на чл. 45 от
Закона за задълженията и договорите за вредите, причинени от процесуално
незаконосъобразно принудително изпълнение. За същите вреди, причинени от
държавния съдебен изпълнител, отговорността е по чл. 49 от Закона за
задълженията и договорите.“
С ДВ, бр.86 от 27.10.2017г., е приета нова ал.2 на чл.441 ГПК, според
която: „Налице е незаконосъобразно принудително изпълнение и когато
съдебният изпълнител е наложил обезпечения, които са явно несъразмерни с
размера на задължението по изпълнителното дело.
Доколкото със ЗИД на ГПК, с който е приета новата ал.2 на чл.441 ГПК,
законодателят не е придал изрично обратно действие на същата, съдът намира,
тя не е приложима в конкретния случай при преценката за законосъобразност
на действията на ЧСИ И. по налагане на възбрани върху горепосочените
имота на ищеца на 22.03.2017г.
Следва да се обърне внимание и че към тази дата не е съществувала и
разпоредбата на чл.442а ГПК, също обн. с ДВ, бр.86 от 27.10.2017г., според
която:
„Чл. 442а. (1) Наложените от съдебния изпълнител обезпечителни мерки и
предприетите изпълнителни способи трябва да са съразмерни с размера на
задължението, като отчитат всички данни и обстоятелства по делото,
процесуалното поведение на длъжника и възможността вземането да
остане неудовлетворено.
(2) По възражение на длъжника и при установяване на несъразмерност
28
съдебният изпълнител вдига съответните обезпечителни мерки."
И двете новоприети разпоредби обаче следва да се вземат предвид при
преценката относно законосъобразността на извършените от ЧСИ действия по
изп. дело №386/2017г. след датата на влизането им в сила. Също така,
независимо че до изменението на ГПК от 2017г., съразмерността на
наложените от съдебния изпълнител обезпечителни мерки и предприетите
изпълнителни способи не е изрично нормативно регламентирана в определена
законова разпоредба, тя се застъпва в теорията и в съдебната практика, с
аргумента за наличие на баланс между интересите на кредитора и длъжника.
Ето защо, в конкретния случай, следва да се прецени дали налагане на
процесните възбрани върху имотите на ищцовото дружество е засегнало
прекомерно и в необоснован обем интересите на длъжника и ако такова
засягане е налице, дали вледствие това длъжникът е претърпял твърдяните
имуществени и неимуществени вреди.
В конкретния случай, ЧСИ е наложил възбрана едновременно на 5
поземлени имота и 2 самостоятелни обекта (кантори), а не както, се твърди в
ИМ, на 19 имота. Действително, в един от поземлените имоти, с площ 10 988
кв.м, попадат и 10 сгради, а в друг, с площ 72 366 кв.в – 2 сгради, но
въпросните сгради не се продават отделно от имотите, в които попадат, поради
което посочването им по този начин, като отделни обекти, върху които е
насочено изпълнението, е некоректно.
По делото е допусната единична съдебно-оценъчна експертиза, която е
определила пазарната стойност на възбранените имоти към датата на налагане
на възбраните, както следва:
1. Пазарната цена на САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с идентификатор ***,
представляващ дюкян в гр. К. ул. В.Л. № 10 , със застроена площ от 19 m2.,
продаден с Постановление за възлагане на 20.02.2020 год. за 34 658 лв, към
2017г. е 23 450 лв.
2. Пазарната цена на САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с идентификатор ***
представляващ дюкян в гр. К. ул. В.Л. № 10 , със застроена площ от 16 m2,
продаден с Постановление за възлагане на 20.02.2020 год. за сумата от 22 340
лв, към 2017г. е 19 740 лв.
3. Пазарната цена на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ****,
намиращ се в землището на с. А., Община С., целият с площ от 72 366 кв.м,
29
трайно предназначение на територията : Земеделска, начин на трайно
ползване : За друг вид производствен , складов обект , категория на земята : 8 ,
ведно с построените в имота Сграда с идентификатор ***, със застроена площ
от 99 m2 , брой етажи : 1 , предназначение: Сграда със смесено
предназначение и Сграда с идентификатор ****.2 със застроена площ от 1 938
m2 , брой етажи: 1, предназначение: Друг вид производствена, складова,
инфраструктурна сграда , ведно с всички подобрения и приращения и трайни
насаждения в поземления имот, към 2017г. е 83 530 лв.
По отношение на сградите в този имот, според заключението,
същите са стари, с максимално овехтяване, с много строителни дефекти,
неизползваеми. Поради това, стойността на имота се формира на база
площта на имота, която е основния показател при формиране на пазарната
стойност.
4. Пазарната стойност на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***,
намиращ се в гр. К., ул. Р. № 1, целият с площ от 10 988 кв.м , трайно
предназначение : Урбанизирана територия , начин на трайно ползване: Друг
вид производствен, складов обект, ведно с построените в него 10 сгради, към
2017г. е 873 810 лв.
По отношение на сградите в този имот, според заключението, те са
стари, с максимално овехтяване, с много строителни дефекти,
неизползваеми. Стойността на имота се формира на база площта на имота,
която е основния показател при формиране на пазарната стойност.
5. Пазарната стойност на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № *** , с начин на трайно
ползване : Посевна площ с площ от 6,700 дка , шеста категория на земята ,
намиращ се в местността „ Е.“ , в землището на с. М. , Община К. , Област П.,
продаден с Постановление за възлагане от 16.12.2021 год. за сумата от 2 301
лв, към 2017г. е 3 540 лв.
6. Пазарната стойност на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № ***, с начин на трайно
ползване: Лозе с площ от 16,100 дка , шеста категория на земята , намиращ се
в местността „Е.“, в землището на с. М., Община К., Област П., продаден с
Постановление за възлагане от 16.02.2021 год. за сумата от 7 419,60 лв, към
2017г. е 8760 лв.
Настоящата инстанция кредитира заключението на единичната СОЕ като
компетентно и обосновано.
30
Пазарната стойност на горепосочените имоти към датата на налагане на
възбрана върху същите, за която СОЕ е дала отговор, е свързана с твърдението
на ищеца за прекомерност на обезпечителната мярка, обоснована с това, че
взискателят по изпълнителното дело община С. е обезпечен с възбрани върху
имоти на обща стойност, многократно надвишаваща стойността на дълга.
Според ищеца, е налице фрапантната несъразмерност на наложените
обезпечения, която проличава дори на пръв поглед при съпоставка между
задължението на ищеца с характеристиките и площта на възбранените имоти.
Подчертава се, че в определението на Адм. съд-Пловдив от 28.05.2019 г., с
което е постановено спиране на изпълнителното дело, е акцентирано върху
факта, че цената само на един от възбранените имоти надвишава многократно
стойността на задължението, за което е образувано изп. дело. Според ищеца,
ответникът ЧСИ И. не е извършил никаква преценка на пропорционалността
на намесата в правната сфера на ищеца и не е съобразил прекомерната
обезпеченост на взискателя община С. Поради изложеното, ищецът счита, че
и на това основание е налице незаконосъобразност на принудителното
изпълнение.
Съдът намира, че в конкретния случай, извършеното на 22.03.2017г.
налагане от страна на ЧСИ И. на възбрани върху 2 самостоятелни обекта в
сграда и 5 поземлени имота, ведно с находящите се в два от тях общо 12
сгради, във връзка с със задълженията на ищцовото дружество в общ размер
на 23 398.08 лева не е прекомерно, по следните съображения:
На първо място, налагането на възбраните е направено в самото начало
на изп. производство, с цел запазване на недвижимите имоти в патримониума
на длъжника. Като вид обезпечителна мярка, възбраната не лишава по
никакъв начин длъжникът от възможността да ползва имота си по
предназначение, а само прави непротивопоставими на взискателя евентуални
разпореждания на длъжника с него в полза на 3-ти лица.
На следващо място, според съда, в самото начало на изп. производство,
не би могло да се прецени от ЧСИ кое от установените имущества на
длъжника (движими вещи, недвижим имоти, парични средства, вземания и
др.), върху които може да се насочи принудителното изпълнение, би се
реализирало, кога и за каква цена. Поради това, доколкото съгласно чл.133
ЗЗД, длъжникът отговаря за задълженията си с цялото си имущество, а
31
съгласно чл.442 ГПК, изпълнението може да се насочи срещу всяка вещ или
вземане на длъжника, не може да се приеме за прекомерно и отттам за
неправомерно да се наложат обезпечителни мерки върху имущество на
длъжника, което номинално (на база известните на съдебния изпълнител
данни за стойността му, напр. данъчна оценка или придобивна стойност по
титул за собственост на длъжника) надхвърля като стойност размера на дълга
му.
Следва да се има предвид също, съгласно чл.449, ал.2 ГПК, когато
изпълнението се насочва върху недвижим имот, едновременно с изпращането
на поканата за доброволно изпълнение, в която се посочва имотът, съдебният
изпълнител изпраща писмо до службата по вписванията за вписване на
възбрана върху този имот. Законът обаче не е предвидил задължение на ЧСИ
да назначи извършване на експертна оценка на имота, върху който се налага
възбраната, като макар и да се счита за действие на придудително изпълнение
върху съответното имущество, налагането на възбраната, само по себе си, има
чисто обезпечителна функция. Впоследствие, по искане на взискателя или
служебно, при делегирани права на основание чл.18 от ЗЧСИ, съдебният
изпълнител може да прецени да пристъпи към по-нататъшни действия само
към отделни имоти или вещи на длъжника, респ. да насрочи опис, да назначи
оценка и да насрочи публична продан само на част от възбранените имоти,
както е процедирано и в конкретния случай. Тази преценка на взискателя,
респ. на ЧСИ е винаги конкретна, доколкото, от една страна, е свързана с
размера на вземането, поведението на длъжника, наличието на задължения
към други взискатели, вида и характеристиките на съответното запорирано
или възбранено имущество, а от друга и с извършването на съответните
разходи за осъществяване на изпълнителния способ спрямо конкретното
имущество на длъжника.
В случая, при сравнение на номиналната стойност на задължението на
ищеца към взискателя Община С. към датата на налагане на възбраните –
22.03.2017г., с дадената от СОЕ пазарна стойност на имотите към 2017г.,
действително се констатира съществен номинален превес на последната
спрямо размера на задълженията по изп. дело, основно поради по-висаката
стойност на два от имотите. Както се посочи по-горе, обаче, в този начален
момент на изп. производство, налагането на възбрана има най-вече
обезпечителен характер, като дали е налице прекомерност на предприетите от
32
ЧСИ действия по принудително изпълнение, началото на които е поставено с
налагането на възбраната, следва да се прецени с оглед последващите му
действия. Такъв е и законодателния подход при приемането на разпоредбата
на чл.442а, ал.1 ГПК (обн с ДВ., бр.86 от 2017г.), където е предвидено, че
наложените от съдебния изпълнител обезпечителни мерки и предприетите
изпълнителни способи трябва да са съразмерни с размера на задължението.
Нещо повече, законодателят предвижда и че наред с това, следва да се отчитат
и всички данни и обстоятелства по делото, процесуалното поведение на
длъжника и възможността вземането да остане неудовлетворено.
В случая, както бе посочено по-горе в мотивите, ЧСИ е предприел по-
нататъшни действия по описа и публична продан само на три от имотите на
длъжника, с най-ниски данъчни оценки, като в продължение на около 2г. се е
опитвал неуспешно да ги продаде. Едва след това и по искане на взискателя
Община С., ЧСИ е предприел извършване на опис и насрочване на публична
продан на двете кантори в гр. К. ул. В.Л. № **, които в крайна сметка е успял
да продаде на втора продан и е възложил на купувач с постановление за
възлагане от 20.02.2020г. По отношение на двата имота с най-висока стойност
според СОЕ (ПИ с ид. ***, намиращ се в гр. К., ул. Р. № *, целият с площ от 10
988 кв.м, ведно с построените в него 10 сгради и поземлен имот с
идентификатор ****, намиращ се в землището на с. А., Община С., целият с
площ от 72 366 кв.м, ведно с намиращите се в него 2 сгради), ЧСИ не е
извършил никакви действия на принудително изпълнение, освен налагането
на възбрана. А и следва да се има предвид, че спрямо поземлен имот с
идентификатор ****, намиращ се в землището на с. А., Община С., целият с
площ от 72 366 кв.м, вече е имало наложена възбрана и предприето
принудително изпълнение за вземания на Държавата по друго изп.
производство.
От материалите по изп. дело се установява, че възражението на
длъжника за несъразмерност на наложените обезпечителни мерки е направено
в много по-късен етап, след началото изп. производство, с молба на длъжника
от 17.12.2018 г. С въпросната молба е поискано спиране на производството по
делото, на основание Определение №2418/28.11.2018г. по адм. дело
№3187/2018г. на адм. съд Пловдив, като е направено и възражение за
несъразмерност на наложените от ЧСИ обезпечителни мерки и предприети
33
изп. действия спрямо ПИ с ид.***, с площ 10 988 кв.м, ПИ ***, с площ 6,700
дка и ПИ ***, с площ 16,100 дка, тъй като стойността на всеки един от тях
надхвърля съществено размера на събираните вземания. Впоследствие, на
17.01.2019г.., по изп. производство е представена от длъжника дан. оценка за
имот ***, с площ от 10 998 кв.м, ведно със 10 сгради в него, в размер на 176
115,80 лв, която наистина надхвърля няколко пъти стойността на вземането на
взискателя. От преписката по изп. дело е видно, че преди това, по молба на
взискателя Община С. от 22.11.2018г., ЧСИ И. е насрочил опис на въпросния
имот, който да се извърши на 18.12.2018г. Във връзка с подадената молба,
ЧСИ е дал указания на длъжника за представяне на доказателства за
стойността на въпросните имоти, като с молбата си от 17.01.2019г, длъжникът
е представил данъчна оценка от 16.01.2019г. за имот ид.***, според която
същата е 176 115,80 лв, както и частни оценителски доклади относно ПИ ***,
с посочена пазарна стойност 45 200 лв и относно имот ПИ ***, с посочена
пазарна стойност 108 700 лв. Установява се, че насроченият за 18.12.2018г.
опис на ПИ с ид.*** така и не е извършен от ЧСИ нито на тази дата, нито
впоследствие. Макар по изп. дело да липсва акт на ЧСИ, с който да е отменено
изрично извършването на това действие, от последващите действия на
съдебния изпълнител, насочени само спрямо ПИ ***, с площ 6,700 дка и ПИ
***, с площ 16,100 дка, може да се заключи, че обстоятелство, че данъчната
оценка на имот ид.*** многократно надхвърля задълженията на длъжника по
изп. дело, фактически е съобразено.
Предвид факта, че за имоти ПИ ***, с площ 6,700 дка и ПИ ***, с площ
16,100 дка, вече са били извършени оценки от вещо лице по изп.
производство, частните оченителски доклади, представени от длъжника,
очевидно не са взети предвид и изпълнението спрямо тези имоти е
продължило. В тази връзка, от материалите по изп. дело се установява, че по
отношение на имот № ***, с площ 6,700 дка, м. Е., в землището на с.М.,
община К., в периода 28.02.2018г. – 29.07.2021г. са проведени общо 10
публични продани (първа от 28.02.2018г., до 29.03.2018г., при първоначална
цена от 22 960 лв и последната 10-та, от 29.06.2021г., до 29.07.2021г., при
началната цена от 2808 лв), 9 от които са обявени за нестанали поради липса
на кандидати за купувачи, което сочи, че пазарната му стойност съществено се
разминава с тази от оценителския доклад, представен от длъжника пред ЧСИ,
от 45 200 лв. Същото може да се каже и относно имот № ***, с площ 16,100
34
дка (образуван от имот №***, с площ 2,700 дка и поземлен имот №***, с площ
13,400 дка), чиято пазарна стойност според представения от длъжника частен
оценителски доклад е 108 700 лв, за който са проведени общо 7 публични
продани в периода 31.12.2018г. – 21.01.2021г. (първа, в периода 31.12.2018-
31.01.2019г., при първоначална цена от 15 200 лв и 7-ма в периода 21.12.2020г.
– 21.01.2021г., явяваща се първа при първоначална цена от 7 440 лв), като
всички са обявени за нестанали. Според настоящата инстанция, макар
публичната продан да се извършва по специална законово регламентирана
процедура и началната цена да е в размер на 80 % от определената от
оценител стойност на имота, предвидените в закона начини за разгласяването
й, практически неограничения кръг лица, които могат да участват в нея (с
изкл. на тези, посочени в чл.490 ГПК) и наддавателната процедура, насочена
към постигане на възможно най-висока цена, при равни права на участниците
в проданта, гарантират аналогични на пазарните условия за продажба на
същия вид имущество, респ. резултатите от множеството неуспешни продани,
при това при далеч по-ниска от сочената от длъжника стойност на всеки от
имотите, сочат, че пазарната стойност на въпросните имоти на длъжника е
много по-ниска, отколкото се твърди в ИМ.
Следва да се отбележи също, че според заключението на СОЕ,
намиращите се в ПИ с ид. ***, с площ от 10 988 кв.м, 10 сгради, както и 2-те
сгради в поземлен имот с идентификатор ****, намиращ се в землището на с.
А., Община С., целият с площ от 72 366 кв.м, са в изключително лошо и
занемарено състояние, което е мотивирало вещото и да не основава дадените
оценки на двата имота на сградите в тях, разглеждайки ги по-скоро като
тежести. Предвид това, съдът намира, че ищецът очевидно необосновано
поддържа, че наложените върху имотите му обезпечителни мерки са
несъразмерни и фрапантни, акцентирайки върху, че същите касаят и
наличните в поземлените имоти множество сгради, без да има предвид
изключително лошото им състояние, на практика водещо до липса на пазарна
стойност на същите според СОЕ.
Освен гореизложеното, както се посочи по-горе, към датата на
налагането на възбраните върху имотите на длъжника, нормата на чл.442а,
ал.2 ГПК, според която, са незаконосъобразни действия на съдебния
изпълнител по налагане на обезпечения, които са явно несъразмерни с размера
на задължението по изпълнителното дело, още не е била приета, поради което
35
и визираните от ищеца действия на ЧСИ не могат да се считат за
неправомерни на това основание.
Допълнителен аргумент да се приеме, че наложените обезпечителни
мерки не са явно несъразмерни, е обстоятелството, че другите обезпечителни
мерки, наложени от ЧСИ (запор на банкови сметки и на вземания на
длъжника) не са дали никакъв резултат.
Не може да бъде споделено възражението на ищеца, поддържано и във
въззивнат жалба, че незаконосъобразността на отказа на ответника от
13.06.2019 г. да спре изцяло изп. дело №386 от 2017 г. произтича и от
нарушение на чл.1 от Протокол № 1 към Конвенцията за защита на правата на
човека и основните свободи.
Посочената като нарушена норма на чл.1, „Защита на собствеността“
гласи, че „Βсяко физическо или юридическо лице има право мирно да се ползва
от своите притежания. Никой не може да бъде лишен от своите
притежания освен в интерес на обществото и съгласно условията,
предвидени в закона и в общите принципи на международното право.“
Според твърденията в ИМ, застъпвани и въм въззивната жалба, поради
тежките и необратими последици за ищеца на отказа за спиране на изп. дело,
незаконосъобразността му произтича пряко от нарушаване на изискването за
пропорционалност на намесата в правото на ищеца на притежание и налага
върху него прекомерно индивидуално бреме („excessive individual burden”).
Във въззивната си жалба, ищецът поддържа, че неправомерният
характер на действията на ответника, който е в противоречие с чл. 441 от ГПК
и член 1 от Протокол № 1 към Конвенцията, има няколко самостоятелни
аспекта, които според него могат да бъдат обособени най-общо по следния
начин:
1) Неправомерност на действията на ответника ЧСИ П. И., произтичащи от
незаконосъобразния отказ от 13.06.2019 г. да спре изцяло изпълнителните
действия по изп. дело № 386 от 2017 г.;
2) Неправомерност на действията на ответника ЧСИ П. И., произтичащи от
продължаване на изпълнителните действия, въпреки наличието на влязло в
сила съдебно решение за обявяване на нищожността на АУЗД от 18.02.2016 г.
и
36
3) Неправомерност на действията на ответника, произтичаща от налагането на
обезпечения, които са явно несъразмерни с размера на задължението по
изпълнителното дело.
В жалбата се цитира се и относима според жалбоподателя практика на
ЕСПЧ, като се акцентира върху установени със същата правни стандарти и
констатирани нарушения на член 1 от Протокол № 1 към ЕКПЧОС. Обръща се
внимание, че в практиката си, ЕСПЧ приема, че намесата в мирното ползване
на собствеността трябва да постигне справедлив баланс между
изискванията на интересите на общността и изискванията за защита на
основните права на индивида, че необходимият баланс няма да бъде
постигнат, ако засегнатото лице е трябвало да понесе индивидуална и
прекомерна тежест и че трябва да е налице разумно съотношение на
пропорционалност между използваните средства и целта, която се иска да
бъде реализирана. Сочи се, че въпреки че чл. 1 от Протокол № 1 на ЕКПЧОС
не съдържа изрични изисквания от процесуален характер, той се тълкува в
смисъл, че на лицата, засегнати от мярка, представляваща намеса в
техните „притежания“, трябва да бъде предоставена разумна възможност
да изложат позицията си пред компетентните органи с цел ефективно
оспорване на тези мерки, претендирайки, според случая,
незаконосъобразност или произволно и необосновано поведение. Сочи се, че
по отношение на мерките за принудително изпълнение и тяхното спиране или
липса на такова, ЕСПЧ приема в практиката си, че следва да са налице
процесуални гаранции, за да се гарантира, че лицата не са поставени в
положение, в което техните жалби са ефективно ограничени и те не могат
да защитят правилно своите интереси. Сочи се, че делото Mindek v. Croatia,
където ЕСПЧ приема, че целта на продажбата на публичен търг, извършена
в контекста на принудително изпълнение, е да се удовлетвори вземането на
кредитора от приходите от продажбата и че в конкретния случай не е
имало трета страна, чиито интереси биха могли да бъдат засегнати, ако
принудителното изпълнение е било прекратено и продажбата е била обявена
за недействителна. При това положение, ЕСПЧ е намерил за очевидно, че от
момента, в който жалбоподателят е изплатил изцяло дълга си на 2 май 2011
г., необходимостта от защита на интереса на неговия кредитор (да
възстанови разноските по изпълнителното производство) не може да
оправдае сериозните неблагоприятни последици, които решението за
37
продължаване на продажбата на дела му в имота е оказало върху него, като
е заключил, че дори решенията на националните съдилища да продължат с
продажбата на дела на жалбоподателя в единствения му недвижим имот,
след като той вече е изплатил главния дълг, да не се считат за произволни,
те са били явно неразумни при конкретните обстоятелства по настоящия
случай, с което е бил допуснато нарушение на член 1 от Протокол № 1 към
Конвенцията.
По така изложените възражения в жалбата, съдът намира, на първо
място, че голяма част от цитираната практика на ЕСПЧ не е относима към
конкретния случай, тъй като касае съвсем различни хипотези при
извършването на установените по делото действия на ответника. В случая, в
ИМ например няма конкретни оплаквания, че ищеца, като засегнат от мярка,
представляваща намеса в неговото „притежание“, не е предоставена разумна
възможност да изложи позицията си пред компетентните органи с цел
ефективно оспорване на тези мерки. Няма и оплаквания, че ищецът не е
разполагал с процесуални гаранции, за да се гарантира, че не е поставен в
положение, в което жалбите му са ефективно ограничени и че не може да
защити правилно своите интереси. По отношение визираното във въззивната
жалба решението по делото Mindek v. Croatia, където ЕСПЧ приема, че целта
на продажбата на публичен търг, извършена в контекста на принудително
изпълнение, е да се удовлетвори вземането на кредитора от приходите от
продажбата и че в конкретния случай не е имало трета страна, чиито интереси
биха могли да бъдат засегнати, ако принудителното изпълнение е било
прекратено и продажбата е била обявена за недействителна, следва да се
обърне внимания, че по процесното изп. дело е имало и други взискатели с
неудовлетворени парични вземания към ищеца (Държавата и община К.),
чиито права биха били засегнати от спирането на изпълнението. Ето защо, не
могат да бъдат споделени изложените във възизвната жалба доводи, в
настоящия случай, подобно на цитираното дело Мindek v. Сroatia, не е имало
трета страна, чиито интереси биха могли да бъдат засегнати, ако
принудителното изпълнение беше спряно изцяло и не се бе пристъпило към
публична продан на имущество на въззивния жалбоподател.
Неотносима към конкретния казус е и практиката на ЕСПЧ относно
констатирано нарушение в случай, когато националните власти са пристъпили
38
към продажбата на дела на жалбоподателя в имуществото, след като той е
уредил изцяло дълга, единствено с цел възстановяване на разходите по
изпълнителното производство (Mindekv. Croatia,) или в случай, когато къща е
била продадена в изпълнителното производство за една трета от нейната
стойност (Ljaskaj v. Croatia,)
От материалите по изп. производство също така се установява, че макар
и да са наложени върху няколко имота на ищеца, един от които с данъчна
оценка, надхвърляща по размер вземанията на взискателя Община С.,
възбраните имат чисто обезпечителен характер и в случая по делото не се
установи да са засегнали или ограничили, в това число прекомерно, правото
на ищеца свободно и спокойно да ползва собствеността си. Това е така, тъй
като ефектът от същите, регламентиран в чл.452, ал.1 ГПК, е, че евентуални
разпореждания на длъжника с възбранените имоти ще е непротивопоставим
на взискателя и присъединилите се кредитори.
Освен това, от данните по изп. дело е видно, че макар на 22.03.2017г.,
още в началото образуването на изп. производство през м. февруари 2017г.,
ЧСИ да е наложил възбрани върху 2 самостоятелни обекта, 5 имота, ведно с
12 сгради в два от тях, собственост на длъжника, впоследствие не е извършил
описи и не е обявил публични продани на всички тях, а само на 3 от имотите, а
именно: имот №***, с площ 6,700 дка, поземлен имот №***, с площ 2,700 дка
и поземлен имот №***, с площ 13,400 дка, находящи се в м. Е., в землището на
с.М., община К., и то с данъчни оценка съответно 569,80 лв, 229,60 лв и
1139,70 лв. По отношение на тях, на 19.09.2017г., по изп. дело е подадена
молба от взискателя Община С. за насрочване на опис на гореописаните 3
земеделски имота на длъжника. А на 21.09.2017г., от ЧСИ е предприето
принудително изпълнение чрез насрочване на опис на горепосочените 3
поземлени имота на 19.10.2017г. От този момент, до 25.03.2019 г., когато по
изп. дело е постъпило искане от взискателя Община С. за опис на СОС с
идентификатори *** и *** по КК на гр. К., ЧСИ е провел наколко неуспешни
публични продани само на тези 3 поземлени имота, два от които (поземлен
имот №***, с площ 2,700 дка и поземлен имот №***, с площ 13,400 дка) след
началото на изп. производство са обединени в имот с ***, с площ 16,100 дка.
Според настоящата инстанция, така описаните действия на ЧСИ
категорично не могат да се квалифицират като прекомерни и
39
непропорционални, тъй като същият е предприел първоначално принудително
изпълнение чрез обявяване на публични продани само на три от възбранените
имоти, с най-ниски данъчни оценки и едва след като не е успял неколкократно
(поради нестанали публични продани), в продължение на около година и
половина, да ги продаде, по молба на взискателя Община С. е пристъпил към
опис и обявяване на публична прода на СОС с идентификатори *** и *** по
КК на гр. К.. А спрямо двата най-големи имота на длъжника, които се твърди
и да са на на-висока стойност, освен наложените възбрани, ЧСИ не е
извършил никакви действия на принудително изпълнение.
Отделно от гореизложеното, във връзка с преценката дали налагането на
възбрана върху няколко имота на длъжника, посочени по-горе в изложението,
е прекомерна, съдът съобрази, че от данните по делото е видно, че наложените
от ЧСИ И. след образуването на изп. производство запори върху банкови
сметки на длъжника, както и върху вземания към трето лице, не са дали
резултат, тъй като през м.април 2017г., наличности по банковите сметки не е
имало, а от третото лице не са постъпили парични средства. Така, през месец
април 2017г., по изп. дело са постъпили отговори от банките, до които са били
изпратени запорни съобщения, според които по сметките на длъжника няма
налични суми.
Освен това, от постъпилото на 30.05.2017г. по изп. дело удостоверение
от НАП от 29.05.2017г. за налични задължения на „Шато Вале Де Роз“ЕООД в
размер на 35 097.54 лева, е видно, че върху имуществото на длъжника вече е
имало наложени обезпечителни мерки за посоченото вземане на Държавата,
чрез възбрана върху поземлен имот с ид.**** по ККР, представляващ
земеделска земя, находящ се в с. А. – с площ 73 278 кв.м, както и запори на
банкови сметки в „ПИБ“АД, „Уникредит Булбанк“АД, „Сибанк“АД. Съгласно
удостоверението от НАП, дори е започнало принудително изпълнение спрямо
поземлен имот с ид.**** по ККР, представляващ земеделска земя, находящ се
в с. А. – с площ 73 278 кв.м. Тези данни мотивират съда да приеме, че
длъжникът очевидно е имал непогасени парични задължения и към други
кредитори, освен Община С. и че не е разполагал с друго имущество, освен
възбранените имоти, от което взискателят да може да се удовлетвори.
Така установената фактическа обстановка към момента на образуване на
изп. дело №386/2017г., а именно – стари, непогасени задължения на длъжника
40
към други кредитори, насочено изпълнение към негово имущество за
събирането им (възбрана върху имот ид.**** по ККР, представляващ
земеделска земя, находящ се в с. А. – с площ 73 278 кв.м и запори върху
банкови сметки) липса на парични средства по банковите сметки и на други
вземания към трети лица, обуславя извод, че налагането на възбрани върху
наколкото имота на длъжника не е било прекомерно, а напротив – било е
наложително, предвид липсата на бързоликвидно имущество на длъжника,
както и задълженията му към други кредитори, с цел запазване на
съществуващото имущество в патримониума му.
В обобщение, съдът намира за неоснователни възраженията на ищеца във
въззивната жалба за неправомерност на действията на ответника ЧСИ П. И.,
изразяващи се в налагането на обезпечения, които са явно несъразмерни с
размера на задължението по изпълнителното дело, както и в
незаконосъобразен отказ от 13.06.2019 г. да спре изцяло изпълнителните
действия по изп. дело № 386 от 2017 г., както и че ответникът е нарушил
изискването за пропорционалност на намесата в правото на ищеца на
притежание, в съответствие с член 1 от Протокол № 1 към ЕКПЧОС и
практиката на ЕСПЧ.
Съдът намира за неоснователно и възражението на жалбоподателя за
неправомерност на действията на ответника по продължаване на
изпълнителното производство, въпреки наличието на влязло в сила съдебно
решение за обявяване на нищожността на АУЗД от 18.02.2016 г. По-нагоре в
изложението бе обсъдена конкретната фактическа обстановка по делото, от
която се установява, че до 04.02.2021г., по изп. дело не е постъпвала
информация (от длъжника или по друг начин), че Решение от 10.06.2019 г. по
адм. дело № 3187/2018 г. на Адм. съд-Пловдив е потвърдено с окончателно
решение от 11.03.2020 г. на ВАС, с което АУЗД от 18.02.2016 г. е обявен за
нищожен. Противно на твърденията в ИМ (т.28, т.42, т.80), по делото не са
ангажирани доказателства от ищцовата страна, че ЧСИ И. е бил уведомен по
някакъв начин за така постановеното окончателно решение на ВАС. Въпреки
че решението на ВАС е в сила от 11.03.2020 г., длъжникът не е уведомил ЧСИ
за същото, вкл. не е обжалвал извършеното от ЧСИ разпределение от
02.07.2020г., с което в ИМ се твърди, че ЧСИ неправомерно е разпределил
средства за погасяване на задълженията на длъжника по вече обявения за
нищожен АУЗД от 2016г. В тази връзка, от материалите по изп. дело се
41
установява, че с искане от 20.01.2021 г., ЧСИ И. служебно е изискал от Адм.
съд - Пловдив заверени препис от решението по адм. д. № 3187/2018 г. по
описа на същия съд, както и от Решение №3720/11.03.2020г. по адм. дело
№10934/2019г. на Върховен административен съд. По делото няма данни за
причините, поради които е изискана информацията към този момент, както се
твърди в отговора на ИМ, но и не се установява някоя от страните (длъжник
или взискатели) да е информирала съдебния изпълнител за влязлото в сила
решение по-рано.
От преписката по изп дело се установявя, че на 04.02.2021 г., по изп.
дело са постъпили изисканите от ЧСИ И. преписи от решение
№1244/10.06.2019г. по адм. дело №3187/2018г. на АС-Пловдив, с което е
обявена за нищожността на АУЗД №**/**г., издаден от А.П.К. – *** в Сектор
„МДТ“ при община С. и от Решение №3720/11.03.2020г. по адм. дело
№10934/2019г. на ВАС, с което е потвърдено решението на АС-Пловдив.
С постановление от 05.02.2021 г. на ЧСИ И., на основание така
постановените и влезли в сила съдебни решения, изпълнителното
производство по изп. дело №386/2017г., е частично прекратено само относно
вземанията на взискателя Община С. по АУЗД от 18.02.2016 г. В
постановлението е посочено, че делото остава висящо по отношение на
вземанията на взискателя Община С. по АУЗД №**/**г. и досежно вземанията
по изп. лист от 22.06.2020г. от Адм. съд-Пловдив. Постановлението на ЧСИ е
влязло в сила на 26.02.2021 г.
В практика на ВКС се приема, че съдебният изпълнител не е задължен
да следи за развитието на материалното правоотношение между страните по
изпълнението и служебно да съобразява действията си по изпълнителното
производство с него, като може да съобрази тези обстоятелства, ако бъде
уведомен за тях от някоя от страните по изпълнителното производство или от
трето, засегнато от изпълнението лице и му бъдат представени надлежни
доказателства за това. В настоящия случай, доколкото към момента на
разпределението от 02.07.2020г., нито длъжника, нито някойто взискателите е
уведомил съдебния изпълнител за настъпилата промяна, ЧСИ е следвало да
процедира съобразно разпоредбите на ГПК, третирайки изпълнението на
вземанията по АУЗД от 2016г. единствено като спряно.
Както бе посочено по-горе в изложението, при разпределението от
42
02.07.2020г., ЧСИ е посочил в същото, че взискателят Община С. участва и с
вземанията си по АУЗД от 2016г. От заключението на приетата пред първата
инстанция ССЕ, както и от приложените по делото 3бр. платежни нареждания
(л.1610-1612) се установява, че от посочената като разпределена за Община С.
сума от 12358,40 лв, ЧСИ е превел на този взискател общо 2873,03 лв. По
отношение на остатъкът до сумата от 12 358,40 лв, в размер на 9485,37 лв,
според заключението, не са налице изходящи от ответника документи, сочещи,
че сумата е преведен от ЧСИ по сметка на Община С.. Независимо от
безспорно доказания по делото факт, че Община С. е превела на ЧСИ
впоследствие общо 9555,37 лв ( на 15.01.2021 г. - 6080,03 лв. - по код за ТБО, с
основание „Връщане грешно нареден превод от 10.08.20г. ТБО АКТ ******“
и на 29.01.2021г. - 3475,34 лв. – по код за ДНИ, с основание „Връщане
грешно нареден превод“), настоящата инстанция приема за недоказано
отразеното в писмото от Община С. до ищцовото дружество с изх. № С-
230911 от 12.05.2021 г., че ЧСИ й е превел сумата от 9 555,37 лв на
10.08.2020г., тъй като преки доказателства че ЧСИ е извършил такъв превод
не се събраха по делото. Респ., следва да се приеме, че сумата е останала
запазена по сметката на съдебния изпълнител, до приключване на съдебния
спор относно изпълнителното основание, аналогично на хипотезата на чл.459,
ал.1 ГПК, при която припадащата се на обезпечения със запор или ипотека
кредитор сума се запазва по сметката на съдебния изпълнител и му се предава,
след като представи изпълнителен лист.
Дори обаче да се приеме, че въз основа на разпределението от
02.07.2020г., съдебният изпълнител е превел по сметка на взискателя Община
С. въпросната сумата от общо 9 555.37 лева за частично погасяване на
вземания по АУЗД от 2016 г., без да е имал основание за това към 10.08.2020
г., тъй като изпълнението на това вземане е било спряно, съдът намира, че
след като сумата е била е върната от общината в пълен размер и впоследствие
е разпределена на 29.03.2021г. за погасяване на останалите задължения на
ищеца по изпълнителното делото, то от допуснатото от ЧСИ нарушение не са
произтекли вреди за длъжника. Това е така, тъй като с посочената сума от
общо 9 555.37 лева, при разпределението от 02.07.2020г. не би могло да бъдат
погасени задължения на длъжника по АУЗД от 2012г., както поддържа ищеца,
че е следвало да се процедира от ответника, тъй като, както се посочи по-горе,
към този момент ЧСИ не е бил уведомен за влязлото в сила решение на ВАС, с
43
което се потвърждава решението на Адм. съд-Пловдив за обявяване на
нещожност на АУЗД от 2016г., поради което и ЧСИ е бил длъжен за запази по
сметката си съответната част от постъпилата продажна цена от двата имота на
длъжника до приключване на съдебното производство срещу АУЗД от 2016г.
Следователно, съдебният изпълнител е могъл да използва сумата от 9 555,37
лв за погасяване на задълженията на длъжника по АУЗД от 2012г. едва при
следващото разпределение, когато вече е било известно на ЧСИ съдебното
решение за обявяване на АУЗД от 2016г. за нищожен, както е и процедирано в
случая от ответника.
В заключение, съдът приема, че не се доказаха твърденията на ищеца за
осъществени от ответника направомерни действия, в качеството му на ЧСИ,
изразяващи се в несъразмерност на наложените по изп. дело №386/2017г.
обезпечения, незаконен отказ на съдебния изпълнител да спре изцяло
изпълнително дело № 386/2017 г., незаконно изнасяне на публична продан на
СОС с идентификатори *** и *** по КК на гр. К., незаконно начислени от
съдебния изпълнител такси и разноски по разпределение от 02.07.2020 г. по
изп. дело № 386/2017 г. и по разпределение от 29.03.2021 г. по изп. дело №
386/2017 г., незаконосъобразно разпределение от 02.07.2020 г. и
незаконосъобразно превеждане на суми по обявен за нищожен АУЗД от
18.02.2016 г.
Предвид недоказаността на твърденията на ищеца за извършените от
ответника, в качеството му на ЧСИ, неправомерни действия, посочени в ИМ,
недоказани се явяват и твърденията на ищеца за причинени му от такива
неправомерни действия имуществени и неимуществени вреди, които да
подлежат на обезщетяване.
Само за пълнота, ще се посочи, че поради липсата на неправомерен отказ
на ответника да спре цялото изп. производство, няма как да се приеме, че
ищецът е бил увреден при публичната продажба на имотите му - СОС с
идентификатори *** и *** по КК на гр. К., респ. че за ищеца е настъпила
имущетвена вреда в размер на 80 000 лв. Съответно, при липса на така
причинени имуществени вреди, на ищеца не се следва и обезщетения за забава
от 10 577.78 лева в размер на законната лихва върху главницата за периода от
20.02.2020 г. до 09.06.2021 г.
Неоснователни и недоказани са твърденията на ищеца за причинени му от
44
неправомерни действия на ответника сумата от 6376.50 лева- имуществени
вреди от начислени от съдебния изпълнител такси и разноски по
разпределение от 02.07.2020 г., на първо място, поради това, че липсва
неправомерен отказ да се спре изпълнението. Освен това, както се посочи по-
горе в изложението, част от сумите дори не са начислени по повод вземането
по АУЗД от 2016г., а касаят това по АУЗД от 2012г. (сумата от 1350,71 лв.,
посочени в точка I от разпределението, позиция 9, представляващи такси и
разноски за принудителния способ, както и сумата от 2 007,80 лв., посочени в
точка I, позиция 10 от разпределението. Сумата от 1017,99 лв пропорционална
такса за вземането по АУЗД от 18.02.2016 г. пък изобщо не е разпределена в
полза на ЧСИ. По отношение на сумата от 650 лв пропорционална такса по
т.26, начислена върху разпределената в полза на община С. с разпределението
от 02.07.2020 г. сума от 13 009,12 лв, действително към този момент
изпълнението е било спряно и не би следвало да се начислява, но според
заключението на ССЕ, при последващото разпределение от 29.03.2021г., ЧСИ
не е начислявал такса по т.26 от тарифата, поради което няма дублиране на
събрана такса за едно и също вземане, респ. няма вреда за длъжника.
Неоснователни са твърденията на ищеца за претърпени имуществени
вреди от 388.71 лева от начислени в полза съдебния изпълнител такси и
разноски по разпределение от 29.03.2021г., които се твърди да са вследствие
диспропорционалния изпълнителен способ и от неправомерното разпределяне
в полза на община С. на суми по обявения за нищожен АУЗД от 18.02.2016 г.
Както се посочи по-горе, с разпределението от 29.03.2021г. е разпределена
запазена по сметка на ЧСИ сума от продажбата на СОС с идентификатори ***
и *** по КК на гр. К.. Именно поради обявяването за нищожен АУЗД от
18.02.2016 г. и прекратяване на изп. производство в тази част, заделените във
връзка с това вземане на взискателя средства са разпределени за погасяване
задълженията на длъжника по АУЗД от 2012г., което е извършено с
разпределението от 29.03.2021г. Ето защо и начисляването на такси и
разноски в полза на ЧСИ в общ размер на 388,71 лв не е неправомерно и не
представлява вреда за длъжника.
Неоснователни са твърденията на ищеца за претърпени имуществена
вреди от имуществени вреди от 1721.57 лева- представляващи лихви,
начислени върху вземане по АУЗД от 30.08.2012 г. поради незаконосъобразно
разпределение от 02.07.2020 г. и незаконосъобразно превеждане на суми по
45
обявен нищожен АУЗД от 18.02.2016 г. Въпросната сума от 1721,57 лв
представлява законна лихва към 29.03.2021 г. върху непогасената главница по
АУЗД от 2012г. от 528,80 лв. Както се посочи по-горе в изложението, тъй като
към датата на предходното разпределение, ЧСИ не е бил уведомен за влязлото
в сила решение за обявяване нищожност на АУЗД от 2016г., той е следвало да
запази припадащите се за вземането по АУЗД от 2016г. суми по сметката си, до
окончателно приключване на съдебния спор относно това изпълнително
основание. Съответно, поради това, при извършване разпределението от
02.07.2020г., ЧСИ не е можел да погаси с получените от продажбата на СОС с
идентификатори *** и *** по КК на гр. К. остатъка от вземането по АУЗД от
2012г., без да запази по сметката си част от сумите за вземането по АУЗД от
2016г., до приключване на съдебния спор относно това изп. основание. Ето
защо и начислената до датата на следващото разпределение от 29.03.2021 г.
законна лихва върху непогасената главница от 528,80 лв. по АУЗД от 2012г. не
е начислена поради неправомерни действия на ЧСИ И..
Неоснователна е и претенцията на ищеца за присъждане сумата от 15 000
лева неимуществени вреди от незаконосъобразно протичане на
изпълнителното дело № 386/2017 г. и несъразмерност на наложените
обезпечения, предвид липсата на твърдяното от ищеца неправомерно
поведение на ответника по изп. дело. Освен това, само по себе си, наличието
на изп. дело №386/2017г. в правния мир и извършването по същото на
действия по принудително изпълнение спрямо ищеца и неговото имущество,
не може да обоснове извод за пряка причинно следстване връзка с твърдяните
неимуществени вреди, за които се претендира обезещетение и се ангажират
доказателства. Този извод е основан на безспорния факт, че освен вземанията
по АУЗД от 2016г., предмет на събиране по изп. дело са и вземания на Община
С. по АУЗД от 2012, както и вземания на присъединените кредитори Община
К. и Държавата, чрез НАП, които също са удовлетворявани чрез предприетите
изпълнителни способи и налагани обезпечителни мерки. Отделен е въпросът,
че и двамата разпитани по инициатива на ищеца свидетели (св.Б. и св.К.)
дават крайно пристрастни, пресилени и ненамиращи подкрепа в останалите
доказателства по делото показания. Така, св.Б. говори за негативно отражение
на изп. дело на бизнеса на ищцовото дружество, но по делото няма никакви
другу доказателства, сочещи че ищцовото дружество е имало такива бизенс
отношения и че те са били негативно повлияни от воденото срещу него изп.
46
дело. Абсолютно недоказани са твърденията в ИМ, че именно вследствие
воденото срещу ищеца изп. производство са прекъснати отношенията му с
ключови чуждестранни търговски партньори на дружеството и утвърдени
имена в сферата на лозарството и винопроизводството, а именно: “Mercier
Group”, “Litov Oenologie" u “Stoelze Oberglass, както и че изобщо такива са
съществували. Не могат да бъдат кредитирани показанията на свидетеля, че
заради наложените възбрани върху имотите на ищцовото дружеството, то не е
могло да кандидатства за финансиране по европейски програми, че дейността
му е била блокирана вследствие наложените обезпечителни мерки, за което
няма и юридически аргументи. Твърденията на св.Б., че много търговски
партньори на ищеца са се оттеглили от отношенията или са се отказали от това
да осъществяват такива са много общи и не могат да бъдат отнесени
конкретно към периода, през който са извършвани посочените в ИМ действия
на принудително изпълнение по изп. дело №386/2017г. на ЧСИ И.. Друг е
въпросът, че според настоящата инстанция, евентуални негативни лични
преживявания на управителя на ищеца П.Г. вследствие воденото срещу
дружеството изп. дело, не обосновават възникване в патримониума на
последното на правото на обезщетение за имуществени вреди, тъй като
данните по партидата на същото в търговския регистър сочат, че едноличен
собственик на капитала му е трето лице - С.Д.Л., Чуждестранно юридическо
лице, Държава: К., в собствеността на което няма данни по делото и по
партидата на дружеството в ТР управителя П.Г. да има съпричастност. С други
думи, същият очевидно има само правоотношения по договор за управление
на ищцовото дружество, което изключва твърдяната такава дълбока връзка
между неговите лични емоции и управляваното от него дружество, поради
което дружеството да претърпи визираните в ИМ неимуществени вреди.
Неоснователността на претенциите по главните искове обоснована
същото по отношение на акцесорните такива за присъждане на обезщетения за
забава върху всяко от претендираните обезщетения за имуществени и
неимуществени вреди за посочените в Им период.
С оглед изложеното, съдът намира, че предявените от „Шато Вале Де
Роз“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. К., ул.
Б.б.“ № *, срещу ЧСИ П. С. И., рег. № ***, с адрес: гр. ***, искове за осъждане
на ЧСИ П. С. И. да заплати на „Шато Вале Де Роз“ ЕООД, сумата от 80 000.00
47
лева- имуществените вреди от незаконен отказ на съдебния изпълнител да
спре изпълнително дело № 386/2017 г. и незаконно изнасяне на публична
продан на СОС с идентификатори *** и *** по КК на гр. К., ведно със сумата
от 10 577.78 лева- обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода от 20.02.2020 г. до 09.06.2021 г.; сумата от 6376.50 лева- имуществени
вреди от начислени от съдебния изпълнител такси и разноски по
разпределение от 02.07.2020 г., ведно със сумата от 607.54 лева обезщетение
за забава в размер на законната лихва за периода от 02.07.2020 г. до 09.06.2021
г.; сумата от 388.71 лева- имуществени вреди от начислени от съдебния
изпълнител такси и разноски по разпределение от 29.03.2021 г., ведно със
сумата от 7.88 лева- обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода от 29.03.2021 г. до 09.06.2021 г.; сумата от 1721.57 лева- имуществени
вреди, представляващи лихви начислени върху вземане по АУЗД от 30.08.2012
г. поради незаконосъобразно разпределение от 02.07.2020 г. и
незаконосъобразно превеждане на суми по обявен за нищожен АУЗД от
18.02.2016 г., ведно със сумата от 164.03 лева- обезщетение за забава в размер
на законната лихва за периода от 02.07.2020 г. до 09.06.2021 г.; сумата от 15
000.00 лева- неимуществени вреди от незаконосъобразно протичане на
изпълнителното дело № 386/2017 г. и несъразмерност на наложените
обезпечения, ведно със сумата от 6412.51 лева- обезщетение за забава в размер
на законната лихва за периода от 24.03.2017 г. до 09.06.2021 г.; ведно със
законната лихва върху сумите за имуществени и неимуществени вреди от
датата на подаване на исковата молба на 10.06.2021г. до окончателното им
погасяване, се явяват неоснователни и следва да се отхвърлят.
Тъй като първоинстанционния съд е стигнал до същия извод,
обжалваното Решение № 498/28.04.2025 г. постановено по г. д. № 1493/2021 г.
по описа на ОС – Пловдив, ще се потвърди изцяло, като на основание чл.272
ГПк, ще се препрати към мотивите му, които се споделят от настоящата
инстанция.
На основание чл.78, ал.3 ГПК, „Шато Вале Де Роз“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. К., ул. Б.б.“ № *, ще бъде
осъдено да заплати на ЧСИ П. С. И., рег. № ***, с адрес: гр. ***, сумата от
3000 лева- разноски по делото за адвокатско възнаграждение във въззивното
производство.
48
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 498/28.04.2025 г. постановено по г. д. №
1493/2021 г. по описа на ОС – Пловдив.
ОСЪЖДА „Шато Вале Де Роз“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. К., ул. Б.б.“ № *, да заплати на ЧСИ П. С. И., рег. №
***, с адрес: гр. ***, сумата от 3000 лева- разноски по делото за адвокатско
възнаграждение във въззивното производство.
Решението е постановено при участието на „ДЗИ - Общо застраховане“
ЕАД, ЕИК ********* и ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК *********, като трети лица
подпомагащи страни на ответника ЧСИ П. С. И., рег. № ***.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС, при наличие на
предпоставките по 280, ал.1 и ал.2 ГПК, в 1-месечен срок от връчването му на
страните
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
49