Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 29.11.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7 състав, в открито съдебно заседание, проведено на единадесети ноември две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря Ивелина Атанасова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
9723/2019година по описа на Варненски районен съд, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е образувано по предявен от И.С.В., ЕГН ********** с адрес ***3 срещу „К.и.и.Б.” ЕАД /частен правоприемник на
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД/, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление ***, бизнес център Люлин-6, ет. 2 иск с правно основание чл. 439 ГПК
за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи
изпълнение по изп.дело № 20198940400144 по описа на
ЧСИ рег. № 894 Ивета Луис Фернандес с район на действие ВОС, относно вземане
посочено в заповед за изпълнение № 4533/16.05.2011г. и изпълнителен лист
издадени по ч.гр. дело № 7033/2011г. по описа на ВРС, а именно: 328,66лева, представляваща главница по договор за кредит от 16.01.2008г.,
поради изтекла погасителна давност след влизане в сила на заповедта по чл. 410 ГПК.
Ищецът основава исковата си
претенция на следните фактически твърдения изложени в обстоятелствената част на
исковата молба: Въз основа на издаден в полза на
ответника изп.лист по влязла в сила заповед за изпълнение
издадена по ч.гр.д. № 7033/2011г. по описа на РС- Варна, ищецът е бил осъден да
плати сумата от 328,66лева главница по договор за банков кредит от
16.01.2008г., ведно със законната лихва считано от 11.05.2011г. до
окончателното изплащане на задължението, 67,28лева представляваща надбавка,
112,40лева представляваща лихва за времето от 30.06.2008г. до 10.05.2011г. и
125лева разноски по делото. Въз основа на изп. лист
ответникът е образувал изп. дело № 1892/2011г. по
описа на ЧСИ рег. № 808. Твърди се, че последното изп.действие
по това изп.дело е изпращане на запорно
съобщение до работодателя на 08.08.2013г. С
постановление на ЧСИ изп. производство е било
прекратено на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК. Впоследствие, въз основа на изп.лист е било образувано изп.д.
№ 20198940400144 по описа на ЧСИ рег. № 894. Твърди, че предвид датата на
последното извършено изп.действие, понастоящем е
изтекла петгодишната давност за принудително събиране на вземането. Искането е
за уважаване исковата претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника. Искът се
оспорва като неоснователен. Оспорва понастоящем петгодишната давност за
събиране на вземането да е изтекла. Потвърждава, че въз основа на заявление по
чл. 410 ГПК в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е издаден изп.лист по влязла в сила заповед за изпълнение издадена по
ч.гр.д. № 7033/2011г. по описа на ВРС. Въз основа на изп.лист
и молба от 15.11.2011г., кредиторът е образувал изп.д.
№ 1892/2011г. по описа на ЧСИ рег. № 808. Излага правни доводи за това, че във
времето, в което е бил висящ изп.процес, давност не е
текла съгласно чл. 115, ал.1 б. ж ЗЗД и ППВС № 3/18.11.1980г., доколкото изп.д. е образувано при действие на разрешенията дадени с
последното. Посочва, че предприетите по това изп. дело
действия са, както следва: изпращане на ПДИ с изх. № 17448/15.11.2011г.,
изпращане на запорно съобщение с изх.№
7055/27.02.2012г. до работодател, изпращане на запорно
съобщение на 08.08.2013г. и 09.10.2013г. до новия работодател.
По силата на договор за цесия от 15.05.2015г. сключен с кредитора е придобил
вземането предмет на изп.лист, поради което и
ответникът е бил конституиран като взискател по изп.дело.
Потвърждава, че поради настъпила перемпция изп.д. №
1892/2011г. е било прекратено от ЧСИ рег. 808. На 18.01.2019г. по негова молба
е било образувано ново изп.д. при ЧСИ рег. 894. По
искане отправено с молбата за образуване на изп.дело,
на 15.02.2019г. ЧСИ е изпратил запорни съобщения до
банки и работодателя на ищеца. На 03.06.2019г. е било изпратено запорно съобщение до новия работодателя на ищеца. Искането
е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на сторените по делото
съдебно- деловодни разноски.
В съдебно заседание
ищецът не се явява и не се представлява. С писмено становище и чрез процесуален
представител поддържа исковата молба и моли същата да бъде уважена.
Ответникът редовно призован, в открито съдебно заседание
не се представлява. С писмена молба изразява становище по същество на спора и
моли за отхвърляне на исковата претенция по съображения изложени с отговора.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявен е иск с правно
основание чл. 439 ГПК.
Съобразно чл. 439 ГПК, длъжникът
може да се оспори чрез иск изпълнението, който може да се основава само на
факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по
което е издадено изпълнителното основание. Така очертаният фактически състав на
правото възлага в доказателствена тежест на ищеца, провеждане на пълно и главно
доказване наличието на правопогасяващи факти, настъпили след приключването на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание
и в частност наличието на предпоставките за прилагане на института на
погасителната давност- датата на настъпване на изискуемостта на задължението и
изтичане на законоустановения давностен срок. В
случай, че това бъде установено, то ответникът следва да установи собствените
си правоизключващи възражения и в частност, осъществяването на юридически факти
водещи до спиране и прекъсване на давността.
Между страните са
обявени са безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти и
обстоятелства:
-
по
силата на изп. лист издаден по ч.гр.д. № 7033/2011г.
по описа на ВРС ищецът е бил осъден да заплати на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД,
частен правоприемник на което е ответникът, процесната сума;
-
за
събиране на вземането е било образувано първоначално изп.дело
№ 1892/2011г. по описа на ЧСИ рег. № 808, прекратено на основание чл. 433,
ал.1, т.8 ГПК, а понастоящем е образувано изп.д. №
20198940400144 по описа на ЧСИ рег. № 894.
От ангажираните по
делото писмени доказателства се установява следното:
По заявление на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД за издаване заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ищеца е било
образувано ч.гр.д. № 7033/2011г. по описа на ВРС. Заявлението е уважено и е
била издадена заповед за изпълнение с № 4533/16.05.2011г. с предмет на вземането по нея- 328,66лева главница дължима по договор за
кредит от 16.01.2008г., законна лихва върху главницата от датата на сезиране на
съда- 11.05.2011г. до окончателното изплащане на главницата; 67,28лева надбавка;
112,40лева лихва за времето от 30.06.2008г. до 10.05.2011г., както и 125лева разноски
по делото. На 31.05.2011г. заповедта е връчена на длъжника, като на
13.07.2011г. е издаден изп.лист в полза на заявителя.
Въз основа на този изпълнителен лист и по молба на заявителя от 14.11.2011г.,
ЧСИ рег. № 808 е образувал изп.дело № 1892/2011г. С
молбата е поискано предприемане от ЧСИ на всички необходими изп.
действия за принудително изпълнение на задълженията на длъжника. По
разпореждане на ЧСИ от 15.11.2011г. е изискана информация за установяване
притежавани от длъжника МПС, недвижими имоти, трудови договори. На 27.02.2012г.
е изпратено запорно съобщение до работодателя на
длъжника, получено на 22.03.2012г. На 08.08.2013г. и
09.10.2013г. са изпратени запорни съобщения до
следващ работодателя на длъжника, които са останали неполучени. С молба от
30.06.2015г. ответникът е поискал да бъде конституиран като взискател по изп. дело в качество на частен правоприемник на
първоначалния такъв по силата на договор за цесия от 15.05.2015г. С молбата е
направено искане до ЧСИ по реда на чл. 18 ЗЧСИ да извърши всички необходими
действия по движение на изп. дело, като е поискано и
конкретно изп.действие, а именно опис на движими вещи
находящи се в дома на длъжника. Няма данни по изп.дело
ЧСИ да е предприел действия по извършване на поискания изп.
способ. Ответникът е бил конституиран като взискател по изп.дело,
като с молба от 25.11.2015г. и в изпълнение указания на ЧСИ е представил
уведомление до длъжника за извършена цесия, което ЧСИ е разпоредил да бъде
връчено на длъжника. С молба от 24.10.2018г. ответникът е поискал изп.дело да бъде прекратено на основание чл. 433, ал.1, т.
8 ГПК, като му бъде върнат оригинала на изп. лист. С влязло
в сила на 30.10.2018г. постановление ЧСИ е прекратил изп.
дело на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК.
По молба от 18.01.2019г.
на ответното дружество до ЧСИ рег. № 894 с приложен изп.лист
по ч.гр.д. № 7033/2011г. по описа на ВРС е било образувано изп.д.
№ 144/2019г. по описа на ЧСИ рег. № 894. С молбата взискателят
е поискал извършване на всички действия по чл. 18 ЗЧСИ, вкл. конкретно е
посочил такива. С искане от 05.02.2019г. ЧСИ е изискал от НАП информация за
притежавани МПС, недвижими имоти, декларирани доходи, регистрирани трудови
договори. На 11.02.2019г. е постъпила поискана електронна справка в регистъра
на БНБ за налични банкови сметки на длъжника. На 15.02.2019г. са изпратени запорни съобщения до Инвестбанк
АД, ПИБ АД, Райфайзенбанк България ЕАД, Банка ДСК ЕАД, Експресбанк
АД, Уникредит Булбанк АД и ЦКБ АД с наложен запор
върху парични вземания на длъжника в банките, както и такова до работодателя на
длъжника за наложен запор върху трудовото му възнаграждение. Запорните съобщения са получени от третите лица. На
03.06.2019г. е изпратено запорно съобщение до друг
работодател на длъжника за налагане запор върху трудовото му възнаграждение.
Предявеният иск е
допустим, тъй като същият се основава на факти настъпили след издаване на
заповедта за изпълнение, а именно изтекла погасителна давност след издаване на
заповедта, като съдът съобрази в случая, че към датата на исковата молба за
събиране на спорното вземане е висящо изп.д. № 20198940400144 по описа
на ЧСИ рег. № 894.
При така установената
хронология на фактите по делото, основният спорен между страните по делото въпрос
касае протичането на давностния срок за събиране на
вземането, вкл. в рамките на изпълнителното производство обуславящ погасяване
правото на взискателя да иска принудително събиране на вземането, респ.
настъпвали ли са факти обуславящи неговото спиране или прекъсване.
В настоящия случай
ищецът се позовава на изтекла погасителна давност, считано от влизане в сила на
заповедта за изпълнение. Заповедта за изпълнение е влязла в законна сила на 15.06.2011г.,
доколкото връчването й е прието за редовно от 31.05.2011г., съобразно
отбелязването в деловодната система на ВРС, предвид че делото е унищожено. От
този момент е започнала да тече давност за събиране на вземането по нея.
Понастоящем съществува спор в съдебната практика относно давностния
срок, когато вземането е присъдено със заповед за изпълнение, доколкото чл.
117, ал.2 ЗЗД регламентира пет годишен давностен срок
относно вземане установено със съдебно решение. И в частност, дали когато е
вземането е присъдено със заповед за изпълнение, този срок е поставен в
зависимост от характера на вземането по заповедта. Действително, заповедта за
изпълнение не се ползва със сила на пресъдено нещо
присъща на съдебните решения, съдебните спогодби. Независимо от това обаче,
влязлата в сила заповед за изпълнение установява с обвързваща страните сила, че
вземането по нея съществува към момента на изтичане на срока за подаване на
възражение по чл. 414 ГПК, т.е последици близки и характерни за силата на пресъдено нещо. Затова, настоящият състав приема, че без
значение от характера на вземането по заповедта, приложение за присъденото с
нея вземане следва да намери общата петгодишна давност, защото с влизането в
сила на заповедта за изпълнение се преклудират всички
възражения на длъжника относно съществуване на вземането настъпили до този
момент, и защитата му би могла да се осъществи единствено по реда на
специалните искове по чл. 424 ГПК, позовавайки се на новооткрити и нови
доказателства и/или чл. 439 ГПК, позовавайки се на факти настъпили след
стабилизиране на заповедта /така и решения по в.т.д. № 18417/2017г. на ВОС и
в.т.д. № 585/2019г. на ВОС/. Оспорване съществуването на вземането извън тези
хипотези е недопустимо /определение по ч.гр.д. № 1528/2018г. на ВКС, IV ГО, решение по т.д. № 699/2016г. на ВАпС, /.
Следователно, считано от влизане в сила на заповедта на 15.06.2011г. е
започнала да тече петгодишна давност, в рамките на която кредиторът е могъл да
събере вземането си, без риск от противопоставяне на възражение за погасяване
правото му на принудително изпълнение. Преценката на съда относно настъпване на
твърдяните факти е обвързана от задължителното тълкуване дадено в т.10 на ТР №
2/26.06.2015г. по т.д. 2/2013г. на ОСГТК на ВКС касаещо приложението на
института на давността в изпълнителния процес. Прието е с него, че давността се
прекъсва с образуването на изп.дело на основание чл.
116, б. „в” ЗЗД и многократно с предприемане на всеки отделен изпълнителен
способ независимо дали изпълнителното действие е предприето по молба на
взискателя или служебно по инициатива на съдебния изпълнител. Следователно,
давността се прекъсва не с факта на самото образуване и съществуване на
изпълнителното производство, а с извършените по него принудителни действия.
Като действия по изпълнението водещи и до прекъсване на давността са изброени
неизчерпателно- запор, възбрана, присъединяване на кредитор, възлагане на
вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ,
назначаване на пазач, насрочване и извършване на продан, като нямат характер на
такива- образуване на изп. дело, изпращане и връчване
на ПДИ, проучване имуществото на длъжника, изготвяне на справки, набавяне с
документи, извършване на разпределение, назначаване на експертизи и др. Наред с
това, в рамките на изпълнителното производство давността не спира да тече, тъй
като взискателят има възможност да избере да действа
или не, като изрично е отменено разрешението дадено с ППВС 3/1980г. Поради тази
причина и в случай на негово бездействие, което състояние е продължило повече
от две години изпълнителното производство следва да се счита прекратено по
право, без да има правно значение обстоятелството дали съдебният изпълнител ще
се произнесе с нарочно постановление за това или не. Приема се, че актът му има
само констативно, но не и правопораждащо действие. В
казуса се установи, че първото изп. производство е
образувано по молба на кредитора от 14.11.2011г. В рамките на първоначално
образуваното изп.дело
предприетите същински действия по изпълнението спрямо длъжника са изпращането
на запорните съобщения от 27.02.2012г., 08.08 и
09.10.2013г. Въпросът относно прекъсващият давността ефект на изпратените запорни съобщения следва да бъде разрешен в зависимост от
това дали реално е наложено поисканото изп. действие.
Както се посочи по- горе, реално е бил наложен само запорът от 27.02.2012г.
Другите две запорни съобщения няма данни да са били
получени от третото лице.
Относно възраженията на
ответника, че в казуса приложение следва да намери приложение ППВС 3/1980г.
предвид формираната съдебна практика с решение по гр.д. № 2382/2017г. на ВКС,
IV ГО, настоящият състав приема следното: С посочената съдебна практика, която
се споделя от настоящия състав, е дадено разрешение, съобразно което отмяната
на ППВС 3/1980г. поражда действие от датата на обявяване на ТР № 2/26.06.2015г.
и се прилага единствено от тази дата и само по отношение на висящите към този
момент изп. производства, не и за тези приключили
преди това. Доколкото изп.производство е било
образувано на 14.11.2011г., приложение следва да намери именно ППВС 3/1980г.,
предвиждащо че погасителна давност не тече, докато изп.
процес трае. Следователно от 27.02.2012г. до 25.06.2015г. протичането на давностния срок е спряно. Предприетите след 27.02.2012г.
действия по изп.дело обаче касаят единствено
проучване имуществото на длъжника, които не водят по прекъсване на давността.
Няма такъв характер вкл. молбата на взискателя от 11.09.2015г., с която е
поискано извършване опис на движими вещи собственост на длъжника, доколкото
липсват данни подобни действия да са били реално предприети. Следователно в
периода от 27.02.2012г. до 27.02.2014г. реално взискателят
е бездействал и срокът по чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК е изтекъл към дата
27.02.2014г. и изпълнителното производство се счита за прекратено по право. Следователно
прекратяването на изп.производство е настъпило по
право на 27.02.2014г. и от тази дата е започнал да тече нов петгодишен давностен срок, изтичащ на 27.02.2019г. Без правно значение
за този факт е обстоятелството, че ЧСИ рег. 808 е постановил прекратяване на изп. дело по чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК едва с влязлото в сила
постановление на 30.10.2018г. В рамките на давностния
срок изтичащ на 27.02.2019г., взискателят е образувал
ново изп.дело № 144/2019г по описа на ЧСИ рег. 894.
Сам по себе си този факт не прекъсва протичането на давностния
срок. Но, поисканите с молбата от 18.01.2019г. изпълнителни способи- проучване
за наличие на банкови сметки на длъжника и налагане на запор върху установените
такива, са били реално приложени с изпратените запорни
съобщения на 15.02.2019г., поради което по отношение на длъжника погасителната
давност е прекъсната считано от отправяне на искането. Считано от този момент е
започнала да тече, както нова петгодишна давност, така и предвиденият в чл. 433,
ал.1, т. 8 ГПК преклузивен двугодишен срок.
Налага се извод,
че по отношение на ищеца изпълняемото право не е погасено по давност, поради което предявеният от него иск с
правно основание чл. 439 ГПК за недължимост на вземането се явява
неоснователен.
На основание чл. 78, ал.
3 ГПК ответникът има право на поискани и доказани разноски. Представен е списък
по чл. 80 ГПК, съобразно който се претендират такива за юк.възнаграждение. На основание чл. 78, ал.8 ГПК /ДВ бр.
8/24.01.2017г./ и чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ,
съдът определя юк. възнаграждение в полза на
ответника в размер на 100лева, отчитайки факта, че липсва фактическа и правна
сложност на спора и приключване на производството в едно съдебно заседание, в
което процесуалният представител не се е явил, а е ангажирал писмено становище.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на И.С.В.,
ЕГН ********** с адрес ***3 срещу „К.и.и.Б.” ЕАД /частен правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД/, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление ***, бизнес център Люлин-6, ет. 2 за признаване за установено по
отношение на ответника, че ищецът не дължи изпълнение по изп.дело
№ 20198940400144 по описа на ЧСИ рег. № 894 Ивета Луис Фернандес с район на
действие ВОС, относно вземане посочено в заповед за изпълнение №
4533/16.05.2011г. и изпълнителен лист издадени по ч.гр. дело № 7033/2011г. по
описа на ВРС, а именно: сумата от 328,66лева,
представляваща главница по договор за
кредит от 16.01.2008г., поради изтекла погасителна давност след влизане
в сила на заповедта по чл. 410 ГПК, на основание чл. 439 ГПК.
ОСЪЖДА И.С.В., ЕГН ********** да заплати на „К.и.и.Б.” ЕАД ЕИК ********* сумата от 100лева, представляваща направени в настоящото производството
съдебно- деловодни разноски за юк.възнаграждение, на
основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: