РЕШЕНИЕ
№ 2654
гр. Варна, 17.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Е.М.
като разгледа докладваното от Е. М. Гражданско дело № 20233110100515 по
описа за 2023 година
при участието на секретаря Р.Ч.
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 239 вр. чл. 238 ГПК.
Образувано е по предявен от „***” ООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. ***, кв. „***“, бул. „***“ № ***, Административна
сграда ***, вх. ***, ет. ***, чрез процесуалния му представител – адв. О. В.,
срещу „***” ООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: с. ***,
община ***, област ***, ул. „***”, иск с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 16418.12 лв.,
представляваща общ остатък от задължение по неформални договори за
продажба и доставка на цимент в периода 03-05.11.2022 г., за които са
издадени фактури №№ ***/*** г., № ***/*** г. и № ***/*** г.
В исковата си молба ищецът „***” ООД излага, че дружеството е
специализирано във вноса и реализацията на строителни материали и в
частност на цимент, който се продава на българския пазар. Поддържа, че
страните са в трайни търговски отношения, като купувачът „***“ ООД
започнал да бави плащанията по извършените доставки. Посочва, че именно
поради забавяния в плащанията, през м. октомври 2022 г. между
представители на двете дружества в устен разговор е уговорено срокът за
плащане да е един работен ден след датата на доставка. Твърди, че ответното
дружество има неразплатени суми към него в претендирания размер, за което
са издадени и съответните фактури. Въпреки опитите за доброволно
1
уреждане на отношенията между страните, плащане не е последвало. По
изложените съображения моли предявеният иск да бъде уважен.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „***“ ООД, редовно уведомен,
не е депозирал писмен отговор на исковата молба.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
В проведено по делото на 12.07.2023 г. открито съдебно заседание
редовно призованият ответник не се е явил и не е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие. Ищецът от своя страна, чрез
процесуалния си представител – адв. П. Г., моли да бъде постановено
неприсъствено решение срещу ответника.
Видно от приложените по делото книжа, на ответника са били указани
последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване
му в съдебно заседание.
В срока за отговор и в проведеното открито съдебно заседание
ответникът не е оспорил твърденията на ищеца, а и същите се подкрепят от
представените писмени доказателства.
Следва да се отбележи още, че ответникът не е оспорил размера на
претендираните суми.
По изложените съображения съдът приема, че предявеният иск е
вероятно основателен.
Предвид посоченото, съдът приема, че в случая е установено наличието
на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл. 239, ал.
1, т. 1 и 2 ГПК, поради което исковата претенция следва да се уважи по този
ред.
Предвид изхода на спора, разноски следва да бъдат присъдени в полза
на ищеца. Същият представя списък на разноските по чл. 80 ГПК и
доказателства за извършени такива, както следва: 657 лв. – държавна такса и
2280 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение. Съдът намира, че в полза на
страната не следва да бъдат присъждани разноски за воденото производство
по допускане на обезпечение на бъдещ иск, доколкото допуснатото
обезпечение на бъдещия иск по чл. 390 ГПК е отменено с влязло в сила
определение по ч. гр. д. № 16598/2022 г. по описа на ВРС, ХХ състав, на
основание чл. 390, ал. 3, изр. 2 ГПК, поради което в настоящото производство
е допуснато обезпечение на вече предявения иск, на основание чл. 389, ал. 1
ГПК. Ето защо в полза на страната следва да бъдат присъдени разноски в общ
размер от 2937 лв., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Воден от горното и на основание чл. 239, ал. 2 ГПК, съдът
2
РЕШИ:
ОСЪЖДА „***” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
с. ***, община ***, област ***, ул. „***”, да заплати на „***” , ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. ***, кв. „***“, бул. „***“ № ***,
Административна сграда ***, вх. ***, ет. ***, сумата 16418.12 лв.
/шестнадесет хиляди четиристотин и осемнадесет лева и дванадесет
стотинки/, представляваща общ остатък от задължение по неформални
договори за продажба и доставка на цимент в периода 03-05.11.2022 г., за
които са издадени фактури №№ ***/*** г., № ***/*** г. и № ***/*** г., на
основание чл. 327, ал. 1 ТЗ.
ОСЪЖДА „***” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
с. ***, община ***, област ***, ул. „***”, да заплати на „***” ООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. *** кв. „***“, бул. „***“ № ***,
Административна сграда *** вх. ***, ет. ***, сумата 2937 лв. /две хиляди
деветстотин тридесет и седем лева/, представляваща сторените в
настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3