П Р О Т О К О Л
Година
2020 Гр. Търговище
Окръжен съд
Наказателно отделение
На
двадесети май Две хиляди и двадесета година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б.Я.
Секретар:
Жоржета Христова
Прокурор: Васил
Ангелов
Сложи за разглеждане докладваното от председателя
НОХ дело № 83 по описа на Окръжен съд за 2020
година.
Открива се съдебното заседание.
На именното повикване в 11:30 часа се
явиха:
Окръжна прокуратура-Търговище - се
представлява от прокурор Ангелов.
Обвиняемият В.Х.Г. - редовно
призован, се явява лично и с от адв. Д. ***,
надлежно упълномощен от хода на
досъдебното производство.
ПО ХОДА НА ДЕЛОТО
Прокурорът: Да се даде ход на
делото.
Адв. Д.: Да се
даде ход на делото.
С оглед становището на страните и като съобрази
явяването на всички участници, посочени в чл. 382 ал.3 от НПК съдът намира, че следва
да бъде даден ход на делото, поради
което
О П
Р Е Д
Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Съдът снема самоличността на обвиняемия.
Обв. В.Х.Г. – роден на ***г. в гр. Попово, живущ ***, български
гражданин, със средно специално образование, безработен, разведен, осъждан, ЕГН
**********.
Съдът РАЗЯСНЯВА правата по чл. 274 от НПК.
Прокурорът: Нямам искания за
отводи.
Адв. Д.: Нямаме искания за отводи.
Съдът докладва
основанията за образуване на съдебното производство и предоставя възможност на
прокурора за излагане обстоятелствата по споразумението.
Прокурорът:
Уважаеми г-н Председател, поддържам споразумението, което сме постигнали и моля
да го одобрите. Смятам, че същото не противоречие на закона и морала. Според
мен няма пречки за да се постигне споразумение. Не са налице основанията на чл.
381 ал. 3 от НПК имуществените вреди да са обезпечени или възстановени и
смятам, че са обезпечени по надлежния ред, има доказателства по делото, писмо
от проведена кореспонденция с НАП, за наложените обезпечения по ДОПК.
Адв. Д.: Уважаеми
г-н Председател, поддържаме споразумението. Смятаме, че същото не противоречи
на законите и морала, разяснени са правата на обвиняемия.
Съдът, на основание чл.382 ал. 4 от НПК пристъпва
към задаване въпроси към обвиняемия.
Обвиняемият Г.: Разбирам
обвинението. Признавам се за виновен. Разбирам последиците от споразумението, а
именно, че след подписване на същото, то ще има последиците на влязла в сила
присъда. Съгласен съм с тях и доброволно съм подписал същото. Моля да одобрите споразумението.
Съдът служебно е изискал справка, относно изтърпяването на последната
присъда на обв. Г..
Прокурорът:
Да се приеме по делото.
Адв. Д.: Да се
приеме по делото.
С оглед горното съдът,
О
П Р Е
Д Е Л И :
ПРИЕМА приложеното
по делото писмено доказателство – Справка от Окръжна прокуратура-Търговище с
изх. № Пр. 59/15г. от 18.05.2020г., за изтърпяното от обвиняемия наказание
лишаване от свобода.
СЪДЪТ като изслуша становището на
страните и разгледа материалите по делото намира следното:
За да одобри постигнатото по реда
на чл. 381 от НПК споразумение, съдът на първо място следва да се увери, че то
не противоречи на закона и морала. Преценката за спазването на закона на първо място
предполага проверка относно отсъствието на предвидените в НПК ограничения, не
допускащи производството да приключи по
реда на глава 29 от НПК и по-конкретно - дали престъплението не попада в
обхвата на изчерпателно изброените в чл. 381 ал.2 от НПК и дали причинените с
престъплението имуществени вреди са възстановени или обезпечени, съгласно
условието на чл.381 ал.3 от НПК
В случая съдът констатира
нарушение на закона, свързано с неизпълнение
на предвиденото в чл. 381 ал. 3 от НПК условие - съставомерните имуществени вреди да са
възстановени или обезпечени.
Без съмнение процесното престъпление - по чл. 255 ал. 3 от НК е резултатно и включва съставомерни имуществени вреди, съставляващи неплатените данъчни задължения в особено
големи размери.
Въпреки, че като отделна клауза в
споразумението това обстоятелство не е отразено, по делото липсват данни необявеното и незаплатено данъчно задължение
в размер на 23 360 лв. да е
заплатено, тоест, както посочи и прокурора, се има предвид втората хипотеза
– имуществените вреди да са обезпечени. По делото - в том осми от досъдебното
производство, се съдържат материали, свързани с предприетото и реализирано
правомощие на прокуратурата по чл. 72 от НПК – поискано е и е допуснато
обезпечение на предвиденото в чл. 255 ал. 3 от НК наказание конфискация на част или
на цялото имущество на виновния, чрез налагане на две обезпечителни мерки - възбрана върху подробно описан недвижим имот и налагане
на запор върху два автомобила, също подробно описани (л.125-л.131 от Д.П.)
Целта на
обезпечителни мерки, както е посочено и в самото определение на ТОС по
ЧНД № 37/20г., с което са взети, е да обезпечат възможността за реализиране на наказанието
конфискация, предвидено в престъпния състав. Същото е свързано с отчуждаването в полза на държавата- принудително и
безвъзмездно, каквато е правната природа на това наказание (вж. чл. 44 ал. 1 от НК) на възбраненото и/или запорирано имущество.
Съвършено различна е целта
на предвиденото в чл. 381 ал. 3 от НПК условие – причинените с
престъплението имуществени вреди да са обезпечени. Казано иначе,
възстановяването на последните следва да е
гарантирано чрез допуснато с тази цел и осигуряващо нейното постигане
обезпечение. В случая, вредите от престъплението, както е посочено и в
споразумението, съставляват необявеното и
неплатено задължение към
държавния бюджет представляващи невнесени данъчни задължения в размер на 23 360 лв. и тяхното
възстановяване не е обезпечено, като липсват данни да са предприети действия по
предвидения за това в чл. 73 от НПК ред.
Вярно е, че принципалът е един и същ –
държавата, в бюджета на която е настъпила съставомерната вреда от престъплението, предмет на внесеното
споразумение и отново държавата е тази, в чиято
полза се извършва принудителното
и безвъзмездно отчуждаване на
имуществото, по отношение на което в случая са наложени обезпечителните
мерки - възбрана и запор. Но целта на
обезпечението и редът, по-който по-нататък
се реализира действието, за което същото е извършено е напълно различен
- чл. 72 от НПК обезпечава наказанието
конфискация, като отнемането на възбраненото и запорирано имущество, се
изпълнява от НАП (чл. 99 от ПАС). Обезпечение с оглед възстановяване на
причинените от престъплението имуществени вреди - дължимите данъчни задължения в размер от 23
360 лв е процедура, предвиждаща изпълнение по реда на ГПК, с издаване на
изпълнителен лист – чл.405 и сл. от ГПК от съдебно изпълнителните органи и след
преценка, че върху имуществото, послужило като обезпечение може да бъде насочено изпълнение.
Предприетите от НАП действия във връзка с
реализираното ревизионно производство, включително и издадените постановления за налагане на обезпечителни мерки по реда на
чл. 195 и сл. от ДОПК, информация за които се съдържа в писмо (л. 80 от т. 8 от
Д.П.) не обслужват посоченото условие по чл.381,ал.3 от НПК. Относно
разликата в двете производства – по НПК и ДОПК и автономността
им е налице и задължителна съдебна практика, Тълкувателно решение № 1 от
7.05.2009 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСНК и Тълкувателно решение № 4 от
12.03.2016 г. на ВКС по т.д. № 4/2015 г., ОСНК и по-специално в съобразителната
част, по т.2 от второто ТР изрично е посочено, че „ претенцията
на държавата с предявения граждански иск срещу субекта на престъплението –
искане за обезвреда, е различна по своята правна характеристика от претенцията,
основана на влезлия в сила ревизионен акт срещу данъчно задълженото лице –
вземане за данък. Различни са и правните основания – задължение, произтичащо от
деликт, и административно задължение.
Реализираното по реда на чл. 72 от НПК
обезпечение на наказанието конфискация,
както и предприетите от НАП
обезпечителни мерки по реда на ДОПК, следователно не позволяват извод,
че предвиденото в чл. 381 ал. 3 от НПК условие за одобряване на споразумението – причинените с престъплението
имуществени вреди - в случая – 23 360
лв. необявени и неплатени данъчни задължения да са възстановени или обезпечени,
е изпълнено. Надлежно обезпечено е само изпълнението на предвиденото наказание
конфискация, което в същото време, с оглед
предвиденото в клаузата относно наказанието определяне на
същото при условията на чл. 55 от
НК, на основание ал. 3 от чл. 55 от НК е предложено да не
бъде налагано.
По изложените съображения съдът намира, че
така внесеното споразумение, постигнато
между прокурора и защитника по НОХД № 83/2020 г. противоречи на законовото изискване,
предвидено в чл. 381 ал. 3 от НПК, поради което и на
основание чл. 382 ал. 8 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И : № 93
НЕ ОДОБРЯВА Споразумение,
постигнато по НОХД № 83/2020г. по описа на Търговищкия окръжен съд за това, че:
обвиняемият В.Х.Г., с ЕГН**********, като данъчно задължено лице - земеделски
производител избегнал установяване на данъчни задължения ДДС в особено големи
размери – 23360 лв. на данъчен субект ЗП В.Х.Г., като:
1.
Потвърдил неистина в подадена справка декларация по чл. 125 от ЗДДС с вх. № 25000981161/12.08.2011г.
2.
Използвал документи с невярно съдържание при упражняване на стопанската
дейност, при водене на счетоводството и при представяне на информация пред
органите по приходите:
- 2
броя фактури с посочен издател „К...“ ЕООД с номера: 1603/22.07.2011г.;
1604/27.07.2011г.
3.
Приспаднал неследващ се данъчен кредит в общ размер на 23360 лева и деянието е
извършено виновно, при условията на пряк умисъл, от обективна и субективна
страна е осъществил престъпление по чл. 255 ал. 3 във връзка с ал. 1 т. 2, 6 и
7 от НК, за което престъпление и на основание чл. 381 ал.
5 т. 2 и т. 3 от НПК и чл. 57 ал. 1 т. 2 б.“б“ от ЗИНЗС, с приложение на чл. 55
ал. 1 т. 1 от НК му се налага наказание лишаване
от свобода в размер на 1 /една/
година и 6 /шест/ месеца, което следва да бъде изтърпяно при първоначален строг режим, а на основание чл. 381 ал. 4 от НПК и чл. 55 ал. 3 от НК не му се налага по-лекото наказание -
„Конфискация на част или на цялото имущество“, предвидено наред с наказанието
„Лишаване от свобода“ за престъплението по чл. 255 ал. 3 от НК.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 382, ал. 8 от НПК, съдът ВРЪЩА делото на прокурора, като съгласно чл. 382 ал.
8, пр. второ от НПК направеното в това производство самопризнание от
обвиняемия, няма доказателствена
стойност.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и съгласно чл. 382 ал. 9 от НПК, същото е
окончателно.
Протоколът е
изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11:50 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: