Определение по дело №440/2022 на Административен съд - Велико Търново

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                                              № 357

гр. Велико Търново, 12.07.2022г.

 

Административен съд – гр. Велико Търново, V–ти състав, в закрито съдебно заседание на дванадесети юли две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

СЪДИЯ - ДОКЛАДЧИК: Мария Данаилова

 

като разгледа докладваното от съдия Данаилова адм. д. № 440/2022г. по описа на Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Като разгледа жалбата на С.П.Ц. *** против Решение № 1012-04-91#1/19.04.2022г. на директора на ТП на НОИ – Велико Търново и Разпореждане № 5104-04-13 от 09.03.2022г. на длъжностно лице на ТП на НОИ, съдът установи следното:

С разпореждане от 16.06.2022г. на съдията докладчик жалбата е оставена без движение като нередовна, тъй като към нея не е приложено банково бордеро за внесена държавна такса за образуване на делото по сметката на Административен съд – Велико Търново, която съгласно чл. 2б, б. “а” от Тарифа №1 към Закона за държавните такси е в размер на 10 лева. На следващо място жалбоподателката не обосновава правния си интерес да оспорва решението, тъй като с него е потвърдено разпореждане, с което злополуката е призната за трудова, което удовлетворява нейният правен интерес.

Разпореждането е връчено на С. Цанева на 20.06.2022г. В предоставения на жалбоподателката срок не е депозирано нищо от нейна страна. Служебна справка по сметката на съда установява, че на 20.06.2022г. са постъпили по сметка на съда 10лв. за държавната такса.

Жалбоподателката не обосновава обаче правния си интерес да оспорва решението, тъй като с него е потвърдено разпореждане, с което злополуката е призната за трудова, което удовлетворява нейният правен интерес. Фактите относно часа и дали е носела слушалки са правнозначими обстоятелства за водене на исково производство по реда на чл. 200 и сл. от КТ и подлежат на самостоятелно установяване в рамките на друг съдебен процес пред общия съд и по друг процесуален ред. Евентуалното виновно поведение от страна на пострадалото осигурено лице, което би допринесло за вредоносния резултат, не дисквалифицира злополуката като трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО. Съпричиняването на вредоносния резултат би имало правно значение само в исковото производство по чл. 201, ал. 2 КТ. В този смисъл Определение № 8883/12.06.2019г. на ВАС по адм. дело № 4684/2019г. VІо.

Установява се по делото, че в ТП на НОИ осигурителят „Организация на движението, паркинги и гаражи“ ЕООД с вх. № 14/24.02.2022г. е декларирал злополуката на основание чл. 60, ал. 1 КСО.

С Разпореждане № 5104-04-13 от 09.03.2022г. на длъжностно лице на ТП на НОИ злополуката СЕ ПРИЕМА ЗА ТРУДОВА ЗЛОПОЛУКА по чл. 55, ал. 1 от КСО. Това разпореждане не е било оспорено от страна на осигурителят „Организация на движението, паркинги и гаражи“ ЕООД.

За жалбоподателката липсва правен интерес от оспорването, тъй като обжалваното разпореждане поражда изцяло благоприятни последици за нея, произтичащи от признаването на претърпяната злополука за трудова по реда на чл. 55, ал. 1 от КСО.

В чл. 55 и следващите от КСО е уредена процедурата по разследване и установяване на трудова злополука. Съгласно чл. 58, ал. 3 от КСО разследването на трудова злополука трябва да установи: 1. причините и обстоятелствата за възникване на трудовата злополука; 2. вида на уврежданията; 3. други сведения, които ще подпомогнат териториалното поделение на Националния осигурителен институт да се произнесе за характера на злополуката. В съответствие с разпоредбата на чл. 58, ал. 6 от КСО резултатите от разследването се оформят в протокол в типизирана форма, който е валиден до доказване на противното. Открива се досие на пострадалия, съдържащо документацията по чл. 59, ал.1 от КСО. Съгласно чл. 60 от с.к. длъжностното лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт, въз основа на документите в досието, издава разпореждане за приемане или за неприемане на злополуката за трудова. Данните по делото сочат, че горният процесуален ред е спазен и по отношение на жалбоподателката е издадено Разпореждане № 5104-04-13 от 09.03.2022г., с което административният орган е признал установената злополука за трудова такава по смисъла на чл. 55, ал.1 от КСО, с което целта на производството по чл. 57 – 60 от КСО е постигната и е налице търсеният правен резултат.

Предвид обстоятелството, че жалбоподателката е адресат на административен акт с позитивен характер, с който не се засягат нейни субективни права и законни интереси, защитими в това административно производство, то за нея не е налице правен интерес да го обжалва. Оспореният акт не поражда негативни последици в правната й сфера, а напротив - по същество удовлетворява претенцията й за признаване на настъпилата злополука като трудова.

Искането на жалбоподателката по същество касае изменение на разпореждането, като се прецизират фактите по настъпилата злополука и в частност относно часа на настъпване и дали е носела слушалки. Самото разпореждане обаче подлежи на обжалване единствено при несъгласие с разпоредителната част на административния акт, доколкото с нея се създават права и задължения за заинтересованите страни. Мотивите на административния акт не подлежат на самостоятелно обжалване.

В тази връзка съдът намира, че вписаната в разпореждането фактология относно механизма на настъпване на травматичното увреждане не обвързва други административни или съдебни органи при преценката им в хода на други производства и в частност – производство по обезщетение по КТ. Правнозначимите обстоятелства за водене на исково производство по реда на чл. 200 и сл. от КТ подлежат на самостоятелно установяване в рамките на друг съдебен процес пред общия съд и по друг процесуален ред. Установените понастоящем факти са необходими и достатъчни за целите на производството по установяване и признаване на злополуката за трудова и същите следва да се преценяват именно в този контекст, а не с оглед на бъдещи производства. В този смисъл виж Определение № 3139 от 8.04.2005 г. на ВАС по адм. д. № 2152/2005 г., VI о. Дори евентуалното виновно поведение от страна на пострадалото осигурено лице, което би допринесло за вредоносния резултат, не дисквалифицира злополуката като трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО. Съпричиняването на вредоносния резултат би имало правно значение само в исковото производство по чл. 201, ал. 2 КТ. В този смисъл Определение № 8883 от 12.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4684/2019 г., VI о.,

В подобен смисъл е константната практика на ВАС - Определение № 5113 от 25.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3201/2017 г., VI о.; Определение № 12740 от 24.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12492/2016 г., VI о.; Определение № 2480 от 28.04.2016 г. на АдмС - София по адм. д. № 1231/2016 г.; Определение № 12740 от 24.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12492/2016 г., VI о. и др.

 

Водим от изложеното и на основание чл. 158, ал. 3 от АПК и чл. 159, т. 4, от АПК, Административен съд Велико Търново, пети състав

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на С.П.Ц. *** против Решение № 1012-04-91#1/19.04.2022г. на директора на ТП на НОИ – Велико Търново

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. № 440/2022 г. по описа на Административен съд Велико Търново.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                               АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: