Решение по дело №13006/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 23 юни 2025 г.
Съдия: Светлана Тодорова Панайотова
Дело: 20241110113006
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 март 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 12210
гр. С., 23.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙО.А
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУ.А
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙО.А Гражданско дело
№ 20241110113006 по описа за 2024 година
„.“ ЕАД е предявило срещу Е. А. А., Н. Й. А. и Н. Й. А. ис.е с правна квалификация
чл. 59 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на всеки от ответниците да заплати на ищ.ото
дружество следните суми:
Ответникът Е. А. А. да заплати на ищ.ото дружество сумата от 3999.32 лева,
представляваща стойност на потребена топлинна енергия за стопански нужди в имот,
находящ се в гр.С.., сутерен партер от два магазина, мецанин, аб. № . за периода от
01.05.2021г. до 30.04.2022г., ведно със законната лихва върху сумата от 07.03.2024г. до
окончателното плащане на сумата и сумата от 950.56 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва от 30.06.2021г. до 21.02.2024г. върху цената на
топлинната енергия.
Ответникът Н. Й. А. да заплати на ищ.ото дружество сумата от 999.83 лева,
представляваща стойност на потребена топлинна енергия за стопански нужди в имот,
находящ се в гр.С.., сутерен партер от два магазина, мецанин, аб. № . за периода от
01.05.2021г. до 30.04.2022г., ведно със законната лихва върху сумата от 07.03.2024г. до
окончателното плащане на сумата и сумата от 237.64 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва от 30.06.2021г. до 21.02.2024г. върху цената на
топлинната енергия.
Ответникът Н. Й. А. да заплати на ищ.ото дружество сумата от 999.83 лева,
представляваща стойност на потребена топлинна енергия за стопански нужди в имот,
находящ се в гр.С.., сутерен партер от два магазина, мецанин, аб. № . за периода от
01.05.2021г. до 30.04.2022г., ведно със законната лихва върху сумата от 07.03.2024г. до
окончателното плащане на сумата и сумата от 237.64 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва от 30.06.2021г. до 21.02.2024г. върху цената на
1
топлинната енергия.
Ищецът твърди, че ответниците в качеството си на собсвеници на процесния имот са
потребили топлинна енергия за стопански нужди, но между страните липсвал сключен
писмен до.ор за продажба на топлинна енергия съобразно изискването на чл. 149, ал. 1, т. 3
ЗЕ. Поради .а се сочи, че те са е обогатили неос.ателно, а ищецът се е обеднил със
стойността на потребената от ответниците топлинна енергия. Ето защо се поддържа, че
ответниците следва да платят цената на доставеното количество топлинна енергия,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за
дя.о разпределение. Претендира се присъждането на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от ответниците, чрез назначения им особен представител, е
депозиран от.ор на ис.ата молба, с който предявените ис.е се оспорват с твърдения за
недопустимост и неос.ателност на ис.ите претенции. Изтъква се, че начинът на изчисляване
на дължимите суми за топлоснабдяването, използвана от ищеца, почИ. на разпоредби, които
са били отменени с решение на .. Подчертава се, че съгласно решението на . м. за определяне
на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация е незаконосъобразна и не може да
бъде използвана за определяне на задълженията на ответниците. Оспорва се и коректността
на извършените от ищеца изчисления, тъй като използваният метод за изчисление е
непрозрачен и не отчита реалното потребеление. Поддържа се, че от ищеца не е доказано
реално потребеление на топлинна енергия от ответниците.
С определение в открито съдебно заседание съдът е отменил актът, с които като трето
лице-помагач по делото е било конституирано „.“ ООД.
Съдът, като съобрази .одите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за уста.ено от фактическа и
правна страна следното:
По предявения иск с правно ос.ание чл. 59, ал. 1 ЗЗД
Фактическият състав на чл. 59, ал. 1 ЗЗД включва обедняване на едно лице,
обогатяване на друго, наличие на връзка между обогатяването и обедняването и липса на
валидно ос.ание за .а имуществено разместване в отношенията между двата субекта, което в
конкретния случай се свежда до уста.яване от страна на ищеца при пълно и главно доказване
на обедняването на ищеца до размера и количеството на доставената през ис.ия период
топлинна енергия, обогатяването на ответника чрез консумирането на тази енергия и
спестяване на разходи за нейното.ъзмездяване, както и наличието на връзка между
обогатяването и обедняването – че енергията е доставяна до имот на ответника при липса на
валидно ос.ание за .а имуществено разместване в отношенията между двата субекта.
При уста.яване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
задължението си към ищеца.
При съобразяване на така разпределената доказателствена тежест и предвид
оспорвания на ответниците, следва да бъде даден от.ор на въпроса дали сградата, в която се
намира процесния имот – сутерен, партер от два магазина, мецанин, с адрес в гр.С.., е
2
присъединена към абонатната станция, т.е следва да се уста.и дали сградата е
топлоснабдена.
За уста.яване на .а обстоятелство от страна на ищеца е представен протокол от
24.09.2002г. от п.едено . за избор на дружество за осъществяване на топлинно сче.одство. С
избора на „.“ ООД като дружество, което да осъществява дя.ото разпределение, етажните
собственици са потвърдили, че сградата, в която се намират имотите им, е топлоснабдена. В
тази насока е и сключения до.ор № ./29.10.2002. между „.“ ООД и представител на етажните
собственици на сградата в режим на етажна собственост, находяща се в гр.С... След 2002г не
са ангажирани доказателства, нито са въведени твърдения да е било прекъснато
топлоподавеното към сградата, в която се намира процесния имот.
От значение за изхода на настоящия спор обаче е не само обстоятелството дали
сградата, в която се намира процесният имот е топлоснабдена, но и дали именно
ответниците са собственици на – сутерен, партер от два магазина, мецанин, с адрес в гр.С...
.а обстоятелство не се оспорва изрично от ответниците чрез назначения им особен
представител, което обаче не води до отпадане на необходимостта ищ.ото дружество да
докаже този факт в рамките на производствто.
За уста.яване на твърдението си, че ответниците са собственици на процесния имот,
ищецът е представил нотариален акт за дарение на недвижим имот № ., том II, рег. № ., дело
. от 1998г, по силата на който Й. М. А. е дарил на съпругата си Е. А. А. по 1/2 ид.ч от
няколко свои имота, находящи се в масивна сграда в гр.С.., сред които сутерен /бивша
винарска изба/ със застроена площ 407.40 кв.м, партер от два магазина с обща площ от
375.80 кв.м и мецанин с площ от 393.50 кв.м. Така представения нотариален акт не е бил
оспорен от ответниците, нито са излагани твърдения или ангажирани доказателства в
рамките на ис.ия период Е. А. да се е разпоредила с правото си на собственост върху
процесните помещения. С оглед изложеното настоящият състав приема, че по делото
безспорно е уста.ено, че именно ответникът Е. А. е била собственик на 1/2 ид.ч от сутерен,
партер от два магазина, мецанин, с адрес в гр.С.., в периода от 01.05.2021г. до 30.04.2022г.
Въз ос.а на приетата справка за родствени връзки е видно, че Е. А. е съпруга на
починалия на 21.05.2004г Й. М. А., който след смъртта си е оставил за свои наследници
освен съпругата си и двете си деца – сина си Н. А. и дъщеря си Н. А.а – страни в
настоящото производство. Въпреки .а следва да се посочи, че не са ангажирани
доказателства, че Й. А. преди смъртта си е притежавал .ече от прехвърлената през 1998г 1/2
ид.ч от топлоснабдените имоти, за да може да се приеме, че по делото е уста.ено и че
ответниците Н. А. и Н. А.а са придобили по наследство част от процесните имоти.
Обстоятелството, че Й. А. е посочен заедно с Е. А.а като собственик на имотите съгласно
до.ор за наем на недвижим имот от 2004г, не представлява годно доказателство, че в
действителност същият е притежавал преди смъртта си .ече от прехвърлените от него 1/2
ид.ч от имота. Подобен извод не може да бъде направен и въз ос.а на представен нотариален
акт за продажба на недвижим имот от 1929г, в който е обективирана сделка между продавач
Е. Ю. А. и купувач М. Я. А., без обаче по делото да са ангажирани доказателства, че М. А. е
3
праводател на Й. А.. Сле.ателно по делото не е доказано, че Й. А. към датата на смъртта си е
притежавал право на собственост върху топлоснадбените имоти, за да се приеме, че Н. А. и
Н. А.а са приболи на ос.ание чл. 5, ал. 1 ЗН част от правото на собственост върху същите.
Не са ангажирани доказателства Н. А. и Н. А.а да са станали собственици и на друго
ос.ание различно от наследяване. Фактът, че същите са посочени като собственици в
приемо-предавателен протокол от 26.01.2012г. не може да промени този извод.
Същевременно ищецът не е ангажирал доказателства Е. А. да е придобила .ече от
дарените и през 1998г 1/2 ид.ч от процесните имоти.
Не е уста.ено по делото и Н. А. и Н. А.а да са ползвали фактически имот през ис.ия
период, за да може да се приеме, че независимо, че същите не са собственици на имота, са се
обогатили чрез ползване на доставената до сутерен, партер от два магазина, мецанин, с
адрес в гр.С.., топлинна енергия. Предвид .а настоящият състав приема, че по отношение на
ответниците Н. А. и Н. А. ищ.ото дружество не е уста.ило те да са собственици на имота, да
са ползвали имота на друго ос.ание, съответно да са ползвали и топлинната енергия в него,
за да се приеме, че същите са материално легитимирани да от.арят за заплащането на
процесните суми. Ето защо по отношение на тях ис.ете следва да бъдат отхвърлени.
По отношение на собственика на 1/2 ид.ч от жилището - Е. А. настоящия състав
приема следното:
Страните по делото не спорят, че между Е. А. и „.“ ЕАД не е сключван до.ор по
смисъла на чл. 149, ал.1, т. 3 ЗЕ за продажбата на топлинна енергия за стопански нужди за
процесния обект, който според приетото без възражение от страните заключение на съдебно-
техническата експертиза е топлофициран и се намира в сграда – в режим на етажна
собственост, която е присъединена към топлопреносната мрежа. Ето защо един от ос.ните
спо.е пред настоящата инстанция с оглед уста.еното относно правото на собственост върху
имота е концентриран в .а дали Е. А. в качеството си на собственик на 1/2 ид.ч е материално
легитимирана да от.аря за заплащането на топлинната енергия, ако такава е била потребена в
имота. Във връзка с .а Софийски районен съд приема следното:
Отношенията между доставчиците и потребителите на ТЕ за ис.ия период са
регламентирани в ЗЕ. По силата на § 1, т. 43 ДР на ЗЕ (в ред. в сила от 21.06.2011 г. отм., бр.
54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г) „потребител на енергия или природен газ за стопански
нужди“ е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или ТЕ с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и
технологични нужди или природен газ за стопански нужди, както и лица на издръжка на
държавния или общинския бюджет. Подобно е и разрешението на чл. § 1, т. 33а ДР на ЗЕ (в
ред. в сила от 17.07.2012 г.), аналогична на т.33в ДР на ЗЕ (изменение след ис.ия период) –
„неби. клиент“ е клиент, който купува електрическа или ТЕ с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или
природен газ за неби.и нужди.
Съгласно разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ (в ред. в сила от 21.06.2011 г.)
4
продажбата на ТЕ се извършва на ос.ата на писмени до.ори при общи ус.ия, сключени
между топлопреносно предприятие и потребители на ТЕ за стопански нужди, а в
редакцията, в сила от 17.07.2012 г., е записано, че продажбата на ТЕ се извършва на ос.ата
на писмени до.ори при общи ус.ия, сключени между топлопреносно предприятие и клиенти
на ТЕ за неби.и нужди.
При съвкупната преценка на доказателствата по делото се налага извод, че
ответникът Е. А. с оглед ползването на стопански обект – сутерен, два магазина и мецанин,
е ползвала топлинна енергия за стопански нужди (неби.и нужди) по смисъла на цитираните
разпоредби. Не е доказано по делото да е имало друго лице пред ис.ия период, което да е
ползвало имота, доколкото видно от приемо-предавателния протокол от 26.01.2012г до.ора
за наем сключен с трето за спора лице е бил прекратен и държането на имота е било
предадено. Сле.ателно не е уста.ено други лице различно от собственика, което да е
ползвало имота.
По делото не се твърди и не се уста.ява между страните да е бил сключен писмен
до.ор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, но от друга страна се уста.ява,
че имотът е топлофициран и ищецът е доставял топлинна енергия в същия през процесния
период, което наред с незаплащането на нейната стойност обуславя извод, че е налице
имуществено разместване, по силата на което ответникът се е обогатили за сметка на ищеца,
спестявайки си разходите за доставената услуга. Сле.ателно неналичието на до.орна
връзка между страните е ос.анието за ангажиране на от.орността на ответника на
ос.анието на чл. 59 ЗЗД. Следва изрично да се отбележи, че в случая е неприложима и
разпоредбата на чл.149, ал. 3 ЗЕ (нова - ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.),
съгласно която когато юридическо лице, което се помещава в отделен имот от сграда -
етажна собственост, не сключи до.ор по ал. 1, т. 3, продажбата на топлинна енергия се
извършва по реда на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, доколкото в случая ответникът не е юридическо
лице, а физическо лице.
Уста.ява се въз ос.а на заключението на вещото лице по приета съдебно-техническа
експертиза, което съдът намира за обективно и компетентно изготвено и цени по реда на чл.
202 ГПК, че количеството топлинна енергия, постъпило в сградата – етажна собственост, се
измервала чрез монтиран в абонатната станция топломер, който е преминал периодични
метрологични п.ерки за техническа годност. Посочено е, че начислените суми за процесния
период са в съответствие с действащите нормативни ак.е – Наредба № . от 12.03.2020г за
топлоснабдяването.
Следва изрично да се отбележи, че се явява неос.ателно възражението на ответника Е.
А., че начислените суми за топлинна енергия не се дължат, порди отмяната на м. за
определяне на топлинната енергия. С решение от 03.07.2023г на тричлене състав на . по
адм.д. № ./2021г са отменин разпоредбите на Наредбата за топлоснабдяването и отчитането
на топлината енергия в сгради в режим на етажна собственост, като решението е потвърдено
от петчеленен състав с решение по к.адм.д.№ 84/2024г. Отменените текс.е са т.6.1.1 от М. –
Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № . от 12.03.2020г. .а решение е поста.ено през
5
2025г, т.е след ис.ия период, а по аргумент от чл. 195, ал. 1 АПК подзако.ият нормативен акт
се смята за отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение, т. е. занапред. В
Тълкувателно решение № 2/27.06.2016 г. на . е разяснено, че съдебното решение, с което се
обявява нищожност или се отменя подзако. нормативен акт, няма обратно действие, поради
което с оглед действието занапред на цитираното от ответника Е. А. решение на . съдът
приема, че за ис.ия период отменената наредба има действие и съответно следва да бъде
прилагана.
Съгласно заключението за процесния период е начислена топлинна енергия за
сградна инсталация и за отопление на имота, без да е осъществено начисляване на
топлиннаерегия за отопление и за БГВ. Начисляването на топлинна енергия за имота
съгласно констатациите на вещото лице е извръшено на база инсталационна мощност на 14
броя отоплителни тела поради неосигурен достъп, при налични в имота общо 20
отоплителни тела. Обстоятелството, че достъп до имота за отчет не е осигурен, не води до
извода, че не е уста.ено количеството доставена топлинна енрегия в имота. Начисленията са
направени при съобразяване правилата на Наредбата за топлоснабдяване. Съдът приема, че
Наредбата за топлоснабдяване е приложима за процесния случай. Тази Наредба е издадена
на ос.ание на чл. 125, ал. 3 от Закона за енергетиката /ЗЕ/. Разпоредбата е обща, не касае
само до.орните отношения. Тази Наредба регулира начина за определяне на конкретното
потребление на топлинна енрегия, правилата за същото не са поставени в зависимост от
наличие на до.орно правоотношение за доставка на топлинна енергия. Правилата на радзел
VI от глава X на ЗЕ сочат като адресат клиентите на топлинна енергия, но съдът приема, че
по аналогия те следва да се приложат и за лицата, които не са сключили до.ор за доставка
на топлинна енергия с ищеца. Този извод следва при съобразяване на обстотялеството, че в
частта за определяне на количеството на доставената енрегия наличието на до.орно
правоотношение не е релевантно. Законодателят не е направил разграничение за начина на
определяне на количество доставена енрегия в зависимост от .а дали имотът се ползва за
жилищни нужди или за нежилищни нужди.
При уста.ено топлоснабдяване на сградата и на имота, на конкретното потребление
на енергия в имотите ползвани за жилищни нужди и на доставената в цялата
сграда топлинна енрегия, то за имотите ползвани за нежилищни нужди следва да се приеме,
че е количеството енергия, представляващо разлика между тези две стойности. Тази разлика
е уста.ено, че е доставена в сградата, тоест незаплащането й води до обедняване на ищеца.
Обогатяването на собствениците на имоти за нежилищни нужди е тази разлика, като
припадащата се част на собственик на отеделен имот за нежилищни нужди следва да се
определи по същите правила, по които потреблението е определено и за клиентите
на топлинна енрегия.
Следва да се отбележи, че и в случайти когато се претендира заплащане на топлинна
енергия на ос.ание сключен до.ор фактът на ползване на топлинната енергия и количеството
доставена такава подлежи на доказване, поради което не е налице ос.ание да се третира по
различен начин доказването на факта „ползване на топлинна енергия“ при неосигурен
6
достъп за лицата намиращи се в до.орно отношение спрямо лицата, ползващи топлинна
енергия без наличие на до.орно отношение, за които във фактическия състав на чл. 59 ЗЗД е
включено доказването отнонво на същото .а „ползване на топлинна енергия“.
При съобразяване на всичко изложено, следва да се посочи, че съгласно заключението
стойността на потребената за ис.ия период топлинна енергия за целия имот възлиза на 5933
лева за периода от м.05.2021г до м.04.2022г. Така посочената сума е без предишни
неплатени и просрочени задължения и без начислени лихви или съобразни прихващания.
Ответницата Е. А. обаче е собственик на 1/2 ид.ч от имота, като не са ангжаирани
доказателства, същата да е ползвала цулия имот. Ето защо същата може да от.аря единствено
за 1/2 от така посочената сума, т.е за 2966.50 лева.
Същевременно по делото не се уста.ява от ответника Е. А. да е извършено погасяване
на задълженията, като в тази насока нито са изложени твърдения, нито са ангажирани
доказателства. Предвид .а искът следва да бъде отхвърлен за разликата над 2966.50 лева до
пълния предявен размер от 3999.32 лева.
По предявените ис.е с правно ос.ание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Доколкото се явяват неос.ателни ис.ете по чл. 59 ЗЗД срещу Н. А. и Н. А., то
неос.ателни са и акцесорните претенции за мораторна лихва срещу тях.
По отношение на иска по чл. 86 ЗЗД спрямо Е. А. съдът приема следното:
За заплащане на процесните суми при неос.ателно обогатяване липсва предвиден срок,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая,
доколкото между страните не е сключен писмен до.ор за продажбата на топлинна енергия за
стопански нужди, не могат да намерят приложение клаузите на Общи ус.ия, предвиждащи
заплащане на месечните задължения в определен срок.
По делото не са ангажирани доказателства, уста.яващи при дължимото от ищеца
главно и пълно доказване надлежно получаване на покана от страна на ответника Е. А. за
заплащане на сумите за потребена топлинна енергия за целия процесния период. По делото
са представени две покани – едната от 11.07.2022г., а другата от 13.03.2013г. Видно от
поканата на л.15 от делото, същата е изпратена през 2013г, като е била получена от адв. Й.
Г., за който по делото не са ангажирани доказателства да е представител на Е. А., а и дори и
да се приеме, че същият е нейн представител, то тази покана касае период извън ис.ия.
Поканата от 2022г, включва в себе си вземания за ис.ия период, но не са ангажирани
доказателства да е била получина, тъй като известията за доставяне са били върнати в
цялост.
Ето защо Софийски районен съд намира, че не са ангажирани доказателства
ответникът Е. А.а да е била поставен в забава за заплащане на сумите за потребената в
имота топлинна енергия, поради което и иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 950.56 лева
следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
На ос.ание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца се дължат разноски съразмерно на
7
уважената част от ис.ете. По делото са представени доказателства за сторени разноски в
размер на 298 лева – заплатена държавна такса, 300 лева – депозит за изслушване
експертиза и 1042.50 лева – депозит за особен представител. Претендира се и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, което съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК
настоящият състав определя в минимален размер на 100 лева. Предвид .а общият размер на
сторените от ищеца разноски в ис.ото производство е 1740.50 лева. Сле.ателно в полза на
ищеца следва да бъде присъдена сума в размер на 695.38 лева – разноски в ис.ото
производство, съразмерно с уважената част от иска.
На ос.ание чл. 78, ал. 3 от ГПК право на разноски имат и ответниците, но същите са
били представлявани от особен представител, поради което не се дължи присъждане на
разноски.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Е. А. А., ЕГН **********, с дрес в гр.С.., да заплати на „.“ ЕАД, ЕИК 8.,
със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. „Я. №., на ос.ание чл. 59 от ЗЗД сумата от
2966.50 лева, представляваща стойност на потребена топлинна енергия за стопански нужди
в имот, находящ се в гр.С.., сутерен партер от два магазина, мецанин, аб. № . за периода от
01.05.2021г. до 30.04.2022г., ведно със законната лихва върху сумата от 07.03.2024г. до
окончателното плащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 59 ЗЗД за сумата над
2966.50 лева до пълния предявен размер от 3999.32 лева – цена на топлинна енергия и иска
по чл. 86 ЗЗД за сумата от 950.56 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва от 30.06.2021г. до 21.02.2024г. върху цената на топлинната енергия.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „.“ ЕАД, ЕИК 8., със седалище и адрес на управление:
гр.С., ул. „Я. №. срещу Н. Й. А., ЕГН ********** с адрес в гр.С.., ис.е по чл. 59 ЗЗД и чл. 86
ЗЗД за заплащане на сумата от 999.83 лева, представляваща стойност на потребена топлинна
енергия за стопански нужди в имот, находящ се в гр.С.., сутерен партер от два магазина,
мецанин, аб. № . за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2022г., ведно със законната лихва върху
сумата от 07.03.2024г. до окончателното плащане на сумата и сумата от 237.64 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва от 30.06.2021г. до
21.02.2024г. върху цената на топлинната енергия.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „.“ ЕАД, ЕИК 8., със седалище и адрес на управление:
гр.С., ул. „Я. №. срещу Н. Й. А., ЕГН **********, с адрес в гр.С.., ис.е по чл. 59 ЗЗД и чл. 86
ЗЗД за заплащане на сумата от 999.83 лева, представляваща стойност на потребена топлинна
енергия за стопански нужди в имот, находящ се в гр.С.., сутерен партер от два магазина,
мецанин, аб. № . за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2022г., ведно със законната лихва върху
сумата от 07.03.2024г. до окончателното плащане на сумата и сумата от 237.64 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва от 30.06.2021г. до
21.02.2024г. върху цената на топлинната енергия.
8
ОСЪЖДА Е. А. А., ЕГН **********, с дрес в гр.С.., да заплати на „.“ ЕАД, ЕИК 8.,
със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. „Я. №., на ос.ание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата
от 695.38 лева – разноски, сторени в ис.ото производство пред Софийски районен съд
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9