№ 380
гр. София, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Катя Хасъмска
Членове:Емилия Александрова
Таня Кандилова
при участието на секретаря Маргарита Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от Катя Хасъмска Въззивно гражданско дело №
20211100508087 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Д. ДР. С., срещу решение №
299265/11.12.2019 г., постановено по гр.д. № 62840/2018 г. на СРС, ІІІ ГО, 37
състав с което съдът е издал заповед за защита срещу него, в полза на М. В.Х..
и Е.Д. С.а и му е наложил мерки по ЗЗДН. Въззивникът е посочил в жалбата
си в какво се състои порочността на решението- счита, че е
незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено при съществени
нарушения на процесуалните правила. Изложил е съображенията си. Моли
обжалваното решение да бъде отменено и съдът да постанови друго, с което
да отхвърли молбите за защита. Претендира присъждане на разноски.
Въззиваемите страни М. В.Х.. и Е.Д. С.а, действаща чрез нейната майка
и законен представител, с подаденото възражение, считат жалбата за
неоснователна.
В съдебно заседание въззивникът моли жалбата да бъде уважена.
Представя списък на разноските по чл. 80 ГПК.
За съдебно заседание въззиваемите страни, редовно уведомени, не се
явяват и не се представляват.
Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН, от
ответника в първоинстанционното производство, който има правен интерес от
1
обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258
от ГПК, във вр. с чл. 17 от ЗЗДН съдебен акт.
Отчитайки разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивния състав счита, че
решението на СРС е валидно.
Извършвайки проверка за неговата допустимост, съдът констатира, че
същото е недопустимо, по следните съображения:
С молба от 25.09.2018 г. М. В.Х.. е поискала да се издаде заповед за
защита в нейна и на детето на страните Е.Д. С.а полза, срещу Д. ДР. С., нейн
бивш фактически съжител и баща на Е.Д. С.а, за акт на домашно насилие,
извършен на 24.08.2018 г. спрямо нея в присъствието на детето, описвайки в
какво се е изразявало насилието по отношение на всяка от тях.
С решение № 299265/11.12.2019 г., постановено по гр.д. № 62840/2018
г., СРС, ІІІ ГО, 37 състав е издал заповед за защита, като е наложил на Д. ДР.
С. мерките за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН- да се въздържа от
извършване на домашно насилие по отношение на молителите, на основание
чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН му е забранил да приближава М. В.Х.., на разстояние,
по-малко от 200 метра, за срок от 6 месеца, считано от 11.12.2019 г., наложил
е на ответника глоба в размер на 200 лв. и го е осъдил да заплати държавна
такса в размер на 50 лв. и разноски на М. В.Х.. в размер на 400 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗЗДН, молбата на пострадалото
лице се подава в срок до един месец от акта на домашно насилие. Срокът е
преклузивен и пропускането му води до недопустимост на молбата.
Изложените в сезиращата молба, уточняващите я молби и декларацията
по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН факти и обстоятелства са за упражняван системен
физически, психически и емоционален тормоз от ответника върху М. В.Х..,
на някои от които актове е присъствало и детето им, без описание на фактите
и обстоятелствата, при които е извършено твърдяното насилие. За да се
извърши преценка от съда дали молбата, с която е сезиран, е подадена в срока
по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН, т.е. в едномесечен срок от акта на домашно насилие,
този акт трябва да е конкретизиран. Твърденията в настоящия случай са за
упражняван системен тормоз, изразяващ се в заплахи, побои и обиди от
страна на ответника спрямо молителката, част от които- в присъствие на
детето Е.Д. С.а. Липсва описание на фактите и обстоятелствата, при които е
извършено твърдяното домашно насилие, а събраните в производството пред
първата инстанция доказателства са за акт на домашно насилие, извършен на
24.08.2018 г. и за акт, извършен преди този случай (свидетеля Х.).
Срещу всяко действие или действия, съставляващи акт на домашно
2
насилие, може да бъде подадена молба за защита до съда по ЗЗДН, но в
установения за това срок. А в конкретния случай така описаните действия са
извън срока по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН.
Молбата е депозирана по пощата в съда на 25.09.2018 г., поради което
същата се явява недопустима.
Произнасяйки се по недопустима молба, първоинстанционния съд е
постановил недопустимо решение.
Ето защо, постановеното решение на СРС, като недопустимо, следва да
бъде обезсилено, а производството по делото – да бъде прекратено.
При този изход на делото въззиваемата страна М. В.Х.., на основание чл.
11, ал. 3 от ЗЗДН дължи заплащане на държавна такса за въззивната жалба по
сметка на СГС в размер на 25 лв.
С оглед изхода на делото, основателно се явява искането на въззивника
за присъждане на направените и в двете инстанции съдебни разноски в общ
размер 2750 лв. (1500 лв. заплатено адвокатско възнаграждение за СРС, 50 лв.
депозит за призоваване на свидетел в СРС, 1200 лв. заплатено адвокатско
възнаграждение за СГС).
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 299265/11.12.2019 г., постановено по гр.д. №
62840/2018 г. на СРС, ІІІ ГО, 37 състав.
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по делото.
ОСЪЖДА М. В.Х.., с ЕГН********** да заплати държавна такса по
сметка на СГС в размер на 25 лв.
ОСЪЖДА М. В.Х.., с ЕГН********** да заплати на Д. ДР. С., с
ЕГН********** сума в размер на 2750 лв.- разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4