Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 04.06.2019
г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на двадесет и първи май през две хиляди и деветнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Теменужка С.
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с. Пламен Генев
при секретаря Н.Светославова, като разгледа
докладваното от съдия С. в.гр.дело № 2017 по описа за 2019 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 19.01.2018 г. по гр.д. № 16974/17 г.,
СРС, І ГО, 47 с-в
е приел за установено по предявения от Г.С.С., ЕГН ********** срещу
"М." ООД, ЕИК ******иск с правно основание чл.124, ал.1 във връзка с
чл. 422 от ГПК, във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД, че "М."ООД, ЕИК ******дължи на Г.С.С.,
ЕГН ********** сума в размер на 720 лева, представляваща подлежащ на
възстановяване депозит, съгласно уговореното в депозитна разписка, неразделна
част от договор за поръчка, сключен на 22.04.2016г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-21.11.2016г. до окончателното
им плащане, за която сума е издадена заповед по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело№
66138/2016г. на Софийски районен съд, 47-ми състав. Осъдил е „М.“ ООД, ЕИК ******да
заплати на Г.С.С., ЕГН ********** направените по
делото разноски в размер на 325 лева в исковото производство и 325 лева в
заповедното производство.
С определение от 13.07.2018 г. по гр.д. № 16974/17 г., СРС, І ГО, 47 с-в е оставил
без уважение молбата на ответника за изменение на постановеното на 19.01.2018 г.
решение в частта за разноските.
Решението
е обжалвано с въззивна жалба от ответника „М.“ ООД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано поотделно от управителите Г.В.К.
и А.П.М., чрез управителя Г.В.К., с адрес за кореспонденция: гр.София, ул.“******
с мотиви, изложени в жалбата. Твърди, че към исковата молба липсват следните
приложения: пълномощно за адвоката на ищцата, тъй като исковата молба е
подадена от пълномощник, доказателства за внесена държавна такса и списък по
чл.80 ГПК. Твърди още, че съдът не обсъдил представените от ответника и
неоспорени от ищцата писмени доказателства, а именно: документи, свидетелстващи
за отпечатването на 50 000 листовки с текста на Г.С., както и извършени
разходи за това в размер на 90 лв. с ДДС, а именно приемо-предавателен
протокол, фактура, Авизо за извършеното плащане към външен доставчик, документ,
свидетелстващ за разпространяването на 32 900 листовки с текста за Г.С.,
както и извършените разходи за това в размер на 600 лв. с ДДС-спецификация от 07.10.2016 г., т.н. „Протокол за огледи“,
приложение към договора, където в поз. 3 и поз.10 е отбелязано, че извършеният оглед е „по листовка“,
като този текст е заверен с мокрия подпис на ищцата, като самата ищца е
посочила, че посетеният имот е „по листовка“, което е в пряко противоречие с
мотивите на решението, приложение № 8 е имейл с адресант ищцата и адресат Н.Д.,
в който ищцата съобщава, че иска „да минем на принципа на листовките, за които
казахте“, приложение № 11 са мостри от действително отпечатаните листовки, т.е.
с това се доказва тяхното съществуване. Посочено е още и допуснатите от съда грешки,
състоящи се в това, че според съда ищцата е превела 1933,75 лв., а ответникът е
върнал 2213,75 лв., че в решението се дължи плащане на 1500 евро, а би трябвало
да използва „левовата равностойност на еди какво си“, че съдът е установил връщането на 2231,76 лв.,
но няма доказателства за това. Не е взет под внимание бланкетния
протест на ответника срещу прекомерното адвокатско възнаграждение и липсата на
доказателства за реално извършване на плащане. Счита, че ответникът е доказал
провеждането на рекламната кампания и извършването на разходи по нея, като
разходите са 90 + 600+30 лв. с ДДС=720
лв. с ДДС. По отношение на изречението „следва
да ангажира доказателства, че резултат от тази кампания са събрани оферти за
имоти, които са предложени на ищцата“, възразява, че има доказан резултат от
проведената кампания-поз. № 3 и поз.
№ 10 от Приложение № 7, както и че не е задължително получаването на
положителен резултат от проведената рекламна кампания.
Ето
защо моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло процесното. Претендира присъждане на разноски.
Въззиваемата Г.С.С., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез
пълномощника по делото адвокат А.Б.П. ***, със съдебен адрес:***, офис 11 оспорва въззивната
жалба. Претендира разноски за настоящата инстанция.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК
от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна,
поради следното:
Предявени са искове с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.124, ал.1 ГПК и чл.79, ал.1 ЗЗД
Ищцата Г.С.С.
твърди, че с ответното дружество били сключили на 22.04.2016 г. договор за
поръчка с предмет посредничество срещу възнаграждение при покупка на недвижим имот. В чл.3.7
от договора е предвидено, че ако изпълнителят не изпълни задълженията си по
договора възложителят не му дължи възнаграждение. Според чл.4.1 изпълнителят
има право на разноски съгласно чл.288 от ЗЗД в размер на 600 лева без ДДС за
провеждане на рекламна кампания с цел набиране на оферти за продажба на имоти в
районите, определение в договора, а именно отпечатване на листовки-до 100 лв.
без ДДС и разпространяване на листовките-по 0,02 лв. без ДДС за 1 бр. По делото
е приложена депозитна разписка по договора за приета от Н.П.Д., представител на
„М.“ ООД от Г.С.-М.сума от 1500 евро, като на 30.09.2016г. ищцата е внесла левовата
равностойност на посочения депозит по банковата
сметка на ответника в размер на 2 933,75 лв. като гаранция за участие в
преговори за придобиване на конкретен невижим имот, находящ се в гр.София, ул.“******В уговорения 10-дневен
срок не се е постигнало писмено споразумение с продавача съобразно началните му
условия, установени в депозитната разписка, което породило задължението на
посредника да възстанови изцяло в пълен обем внесеният депозит в размер на 2 933,75
лв. /в исковата молба неправилно се сочи, че е внесен депозит от 1500 евро и отново
в евро от 1500 да бъде върнат/. Ищцата е отправила едномесечно писмено
предизвестие за прекратяване на договора. На 17.10.2016г. ответникът превел на
ищцата сума в размер на 2 213,75лева , представляваща част от платения депозит,
като сумата от 720 лева не била възстановена. Ищцата твърди, че за тази сума не
са били представени разходни документи за извършени разноски, които да
обосноват нейното задържане. Ето защо подала заявление за издаване на заповед по чл.
410 от ГПК, по което било образувано ч.гр.дело № 66138/2016г. по описа на
Софийски районен съд, 47-ми състав. Била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение, срещу която ответното дружество подало възражение. В тази
връзка предявила иск за установяване вземането на ищцата в размер на 720 лева,
представляващи невъзстановен депозит, подлежащ на връщане, ведно със законната
лихва от датата на подаване исковата молба до окончателното й плащане.
Претендира разноски.
Ответникът
“М.“ ООД в отговора на исковата
молба, подаден в срока по чл.131, ал.1 ГПК, е оспорил исковете като неоснователни. Твърди, че невъзстановената сума е
задържана поради извършено от него прихващане, че ищцата му дължи процесната сума за отпечатване и разпространение на
рекламни материали -листовки съгласно т.4.1. от договора за поръчка, поради
което законосъобразно е извършил прихващане на насрещни задължения и не дължи
връщане на процесната сума.
СГС констатира следното:
По делото е безспорно,
че страните са подписали договор за поръчка и депозитна
разписка, приложени към исковата молба, че левовата равностойност от 2 933,75
лв. на посочената в депозитната разписка сума в размер на 1500 евро е била
платена от ищцата на ответното дружество, че са възникнали уговорените в
депозитната разписка предпоставки за връщане на депозита, като ответникът е
върнал сумата от 2 231,76лева на 17.10.2016г., след което от внесения депозит е
останала сума в размер на 720 лв., която е процесната.
По направените във въззивната жалба възражения
настоящата инстанция излага следните
мотиви:
Въззивникът твърди, че не са му били предоставени следните приложения: пълномощно
за адвоката на ищцата, тъй като исковата молба е подадена от пълномощник,
доказателства за внесена държавна такса и списък по чл.80 ГПК. За
надлежното упражняване на правото на иск е необходимо исковата молба да
отговаря на изискванията на чл. 127 и чл. 128 от
ГПК. В нея следва да са изложени ясно и конкретно всички фактически
обстоятелства, от които произтича претендираното
субективно материално право, неговото съдържание индивидуализация, и носителите
на спорното правоотношение, принципно съвпадащи със страните по делото, както и
да е заявен кореспондиращ на същите петитум. По този
начин бива очертан предмета на спора. Съгласно разпоредбата
на чл.128 от ГПК към исковата молба
ищецът е длъжен да представи пълномощното, когато молбата се подава
от пълномощник/ т.1/, документ за внесена ДТ (т. 2) и преписи от исковата молба
и от приложенията към нея за ответника (т. 3) Става въпрос за описаните в исковата молба
като приложения документи с препис за ответника, а не че на него следва да му се
връчва препис от пълномощно и документ за внесена ДТ. Що се отнася до искания списък по чл.80 ГПК, то такова изискване няма в чл.127
и чл.128 ГПК, а според чл.80 ГПК такъв
списък се представя на съда от страната, поскала присъждане на разноски
най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция.
Относно твърдението, че съдът не е обсъдил представените
от ответника и неоспорени от ищцата писмени доказателства, настоящата инстанция
приема следното:
От съдържанието на приложения към исковата молба
договор-поръчка за покупка
на недвижим имот от 22.04.2016 г. се установява,
че с него е възложено от ищцата на
ответното дружество, то да посредничи за покупка на недвижим имот при посочени
в договора параметри. В чл. 3.7 от договора е предвидено, че възложителят не дължи възнаграждение ако
изпълнителят не изпълни задължението си по договора. Безспорно е, че ответното
дружество не е изпълнило възложената му работа и въз основа на осъщественото от
него посредничество не е бил подписан договор за покупко-
продажба на недвижим имот от ищцата съобразно заявените от нея параметри. От
приложената към исковата молба депозитна разписка се установява, че във връзка
със сключения договор за поръчка ищцата и представител на ответното дружество
са подписали депозитна разписка, в която е уговорено ищцата да внесе по сметка
на дружеството 1500 евро като гаранция за участие в преговорите по придобиване
на недвижим имот, както и че левовата равностойност на тази сума, а именно 2 933,75 лв. е била заплатена на ответника на 30.09.2016г. В
депозитната разписка е предвидено, че след изтичане на срока за водене на
преговори и непостигане на писмено споразумение с продавача съобразно началните
условия на депозитната разписка, депозитарът възстановява
пълния размер на депозита. Между страните не е спорно, че регламентираните в
посочената разпоредба предпоставки за връщане на депозита са били налице,
поради което част от него е бил върнат на ищцата в размер на 2 213,75лева, а процесната сума от 720 лв., представляваща част от
подлежащия на връщане депозит, не е била възстановена на ищцата.
Ответникът счита, че законосъобразно е прихванал процесната сума за
погасяване задължението на ищцата по чл. 4. 1 от договора за поръчка, в който е
предвидено, че изпълнителят има право на разноски съгласно чл.288 от ЗЗД в
размер до 600 лева без ДДС за провеждане на рекламна кампания с цел набиране на
оферти за продажби на имоти в районите, посочени от ищцата. Според чл. 288 ЗЗД, оттеглянето на поръчката
не лишава довереника от правото
да иска заплащане
на разноските и на уговореното възнаграждение. Ако изпълнението на поръчката стане невъзможно, доверителят трябва да заплати
на довереника направените от него разноски и възнаграждение съответно на извършената работа.
Както е посочено от районния съд, неоспорено и от
ответника, в тежест на ответното дружество е да докаже, че е проведена такава рекламна кампания за набиране на оферти, както
и че за нея са направени съответни разходи. Според чл.4.1 изпълнителят има право
на разноски съгласно чл.288 от ЗЗД в размер на 600 лева без ДДС за провеждане
на рекламна кампания с цел набиране на оферти за продажба на имоти в районите,
определение в договора, като рекламната кампания обхваща отпечатване на
листовки-до 100 лв. без ДДС и разпространяване на листовките-по 0,02 лв. без
ДДС за 1 бр. Приложена е фактура от 09.05.2016 г. с отбелязване данни за
контрагент „М.“ ООД, МОЛ Г.П.и данни за изпълнител Реклама П.ООД, в която е
отбелязано печат на листовка 50 000 броя на стойност 75 лв. и ДДС от 15
лв., или общо 90 лв. Приложен е приемо-предавателен
протокол от 09.05.2016 г., с положени печати и подписи на РА МАД/приел/ и
Реклама П.ООД/предал/ с описание на стоките и услугите-листовка „Семейство
търси да закупи“ 25 000 броя и листовка „Търся да закупя от собственик“-
25 000 броя. Приложени са и мостри от двете листовки на гърба на стр. 36
от първоинстанционното производство.
При тези данни може да се направи извод, че
извършването на разходи в размер на 90 лв. с ДДС за отпечатване на листовки се
явява доказано.
Доказан ли е вторият момент от кумулативно изискване,
а именно извършване на разходи за разпространяване на листовките-по 0,02 лв.
без ДДС за 1 бр. В отговора на исковата молба се твърди, че разпространението
на листовките е извършено със собствени сили, т.е няма фактура от външен
доставчик, както и че разпространяването е направено от Н.П.Д. с помощта на
негова позната. По делото е приложена спецификация към проформа
фактура № 1084/07.10.2016 г. и към фактура № 2267/17.10.2016 г. по Договор
–поръчка за покупка на недвижим имот от 22.04.2016 г., в която е отбелязано
отпечатване на листовки-100 лв. без ДДС/ доказателствата са за 90 лв. с ДДС/,
както и разпространяване на листовките-500 лв. без ДДС. Не става ясно по какъв
начин е формирана тази сума от 500 лв., а и самата спецификация като частен документ по смисъла на чл.180 ГПК
съставлява доказателство само, че изявленията, които се съдържат в нея, са направени
от лицата, направили изявленията. При тези данни не може да се приеме за
доказано, че отпечатаните листовки са били действително разпространени.
Изводът е, че ответното дружество дължи връщане на процесната сума съобразно уговореното в депозитната
разписка, представляваща неразделна част от сключения между страните договор за
поръчка.
На основание чл.271, ал.1, изр.1, І пр.
ГПК, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на спора и предявената претенция, въззивното
дружество следва да заплати на въззиваемата страна
направените разноски за настоящата инстанция във вид на адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв. съгласно приложения към отговора на възивната жалба договор за правна защита и съдействие и
пълномощно.
Както бе посочено в изложението, с определение от 13.07.2018 г. по гр.д. № 16974/17 г., постановено по реда на чл.248 ГПК, СРС, І ГО, 47 с-в е оставил без уважение молбата на ответника за изменение
на постановеното на 19.01.2018 г. решение в частта за разноските.
Постъпила е частна жалба от „М.“ ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано
поотделно от управителите Г.В.К. и А.П.М., чрез управителя Г.В.К., с адрес за
кореспонденция: гр.София, ул.“******, в която се сочи, че определението е бланкетно, че нито един от направените разходи не е
доказан, нито е представен списък на разноските.
Ответницата по частната жалба Г.С.С., ЕГН **********,
с адрес: ***, чрез пълномощника по делото адвокат А.Б.П. ***, със съдебен
адрес:***, офис 11 оспорва същата като неоснователна. Претендира разноски за това
производство.
Настоящата инстанция намира частната жалба за
допустима, а по същество неоснователна. На стр. 8 по гр.д. № 16974/2017 г. е приложено
пълномощно и договор за правна защита и съдействие, в който е отбелязано
договорено възнаграждение от 300 лв. и платена в брой сума от 300 лв. като
вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има
характер на разписка съгласно т.1 от Т.Р № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГК на ВКС. Относно размера на
адвокатското възнаграждение, то и съгласно чл.7, ал. (2) (Изм.
- ДВ, бр. 28 от 2014 г.) от Наредба № 1 ОТ
9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения-за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен
интерес възнагражденията са следните: 1. (изм. - ДВ, бр. 2 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2014 г.) при интерес до 1000 лв. - 300 лв. При тези данни е видно, че размерът е в минималния посочен такъв в
Наредбата. Действително, по делото не е приложен списък по
чл.80 ГПК от пълномощника на ищцата, но съгласно чл.80 ГПК непредставянето на
списък лишава страната, поискала присъждане на разноски от възможността да иска
изменение на решението в частта му за разноските, но не и неприсъждане на
самите разноски. В конкретния казус изменението се иска от другата страна.
Частната жалба следва да бъде оставена без уважение. Относно претендираните
разноски в това производство следва да бъде отбелязано обстоятелството, че
производството по чл.248 ГПК има несамостоятелен характер, поради което в него
не се носи отговорност за разноски. В него само се изменя или допълва решението
в частта за разноските при направено от страната искане и неговият изход не
обосновава отговорност за нови разноски като санкция за неоснователно
предизвикан правен спор. Изложеното е валидно и за производството по чл. 248,
ал. 3 ГПК. /в този смисъл е определение № 393/17.09.2018 г. по гр. д. №
2845/2018 г. на IV г.о.; определение № 489 от 17.10.2017 г. на ВКС по ч. гр. д.
№ 3926/2017 г., IV г. о., определение № 552 от 25.11.2016 г. на ВКС по ч. гр.
д. № 4894/2016 г., IV г. о./. Настоящият състав счита за изоставено
разбирането, изразено в определение № 769/15.12.2017 г. по ч.т.д. № 2696/2017
г. на ВКС, II т.о. и в определение №
78/27.04.2018 г. по ч.гр.д. № 1521/2018 г. на ВКС, I г.о.
Водим от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 19.01.2018 г. по гр.д.
№ 16974/2017г. на СРС, І ГО, 47 състав.
ОСЪЖДА „М.“ ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано
поотделно от управителите Г.В.К. и А.П.М., чрез управителя Г.В.К., с адрес за
кореспонденция: гр.София, ул.“****** да
заплати на Г.С.С., ЕГН **********, с адрес: ***,
чрез пълномощника по делото адвокат А.Б.П. ***, със съдебен адрес:***, офис 11
направените разноски за въззивната инстанция във вид
на адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
ОСТАВЯ без уважение частната жалба на „М.“ ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано
поотделно от управителите Г.В.К. и А.П.М., чрез управителя Г.В.К., с адрес за
кореспонденция: гр.София, ул.“****** срещу
определение от 13.07.2018 г. по гр.д.
№ 16974/17 г., постановено по реда на чл.248 ГПК, с което СРС, І ГО, 47 с-в е
оставил без уважение молбата на ответника за изменение на постановеното на
19.01.2018 г. решение в частта за разноските
Решението, включително и в частта, в която има характер на определение, е
окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.