№ 480
гр. П. , 11.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на осемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ани Харизанова
при участието на секретаря Наталия Димитрова
като разгледа докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело №
20215220100193 по описа за 2021 година
В исковата си молба срещу Н. А. Л. с ЕГН ********** от град П., ул.“Г. С. Р.“№14 ищецът
Д. П. Б. с ЕГН ********** от град П., ул.“З. Ч.“№11, ет.1 ап.2 твърди, че с ответницата са
сключили договор за заем на 30.08.2019г., по силата на който е предоставил на ответницата
сумата от 1 000лв., която сума ответницата се е задължила да върне на 31.12.2020г.Въпреки
настъпването на падежа на задължението ответницата не е върнала на ищеца –заемодател
сумата по договора за заем. Моли се съда да постанови решение, с което да бъде осъдена
ответницата да заплати на ищеца сумата от 1000лв. по договор за заем от
30.08.2019г.Претендира разноски по делото. В подкрепа на твърденията си ищецът А.жира
доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК от ответницата, чрез пълномощника и, е подаден писмен
отговор, с който се оспорва предявения иск както по основание така и по размер. Оспорва се
наличие на сключен договор за заем с ищеца.. Ответницата твърди, че не е подписвала
представения по делото договор за заем и не е изписвала текста в него. Оспорва да е
получавала заемната сума. Твърди, че от няколко години не е виждала ищеца . не го познава
лично и не поддържа каквито и да е отношения с него камо ли да заема пари от него.
Оспорва автентичността на изявлението и подписа , положен като заемател в договора за
заем.Моли за отхвърляне на иска . Прави доказателствени искания.
В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява.
В съдебно заседание ответника, чрез пълномощника си, поддържа писмения отговор.
1
Пазарджишкият районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба
фактически твърдения, след като съобрази доводите на страните и обсъди и анализира
събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, при спазване на разпоредбата
на чл.235 от ГПК прие за установено следното от фактическа страна.
От А.жираните от ищеца писмени доказателства се установява, че на 30.08.2019г
страните са сключили договор за паричен заем, съгласно който ищецът в качеството на
заемодател е предоставил на ответницата в качеството на заемател парична сума в размер на
1 000лв. в брой при подписването на договора. Заемателят се е задължил да върне сумата в
срок до 31.12.2020г. Съгласно чл.3 от договора страните са се договорили, че договорът
служи като разписка за дадената и приета сума.
С оглед направеното от ответницата с отговора на исковата молба оспорване
автентичността на процесния писмен договор за заем и изричното изявление на ищеца, че
ще се ползва от него , по искане на ответницата и на основание чл.193 от ГПК съдът откри
производство за проверка истинността на представения по делото договор за паричен заем
от 30.08.2019г.Доколкото оспорения документ представлява частен такъв и носи подписа на
оспорващата страна то тежестта за доказване неистиността му пада върху страната, която го
оспорва съгласно чл.193, ал.3 от ГПК и това е ответната страна.
Във връзка с това оспорване по искане на ответника бе изслушана съдебно-почеркова
експертиза, чието заключение съдът кредитира като компетентно и обосновано изготвено.
Вещото лице заключава, че в текстовата част на договора, касаеща изписването на трите
имена , ЕГН, адрес и подписа, положен за заемодател са изпълнени от Д. П. Б., но подписът,
положен за заемател не е изпълнен от Н. А. Л..
Въз основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна
съдът прави следните изводи:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.240, ал.1 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на приложимата материално правна норма с договора за заем
заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а
заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и
качество. Договорът за заем е реален и неформален, тоест сключен е въз основа на
постигнато съгласие между страните по него едната страна да даде, а другата страна да
получи в заем парична сума или други заместими вещи. Когато липсва реално предаване на
сумата по договора фактическият състав на сделката не е осъществен.
По допустимостта на иска:
Предявеният иск е процесуално допустим с оглед изложените в исковата молба
твърдения за наличие на облигационно вземане срещу ответницата, настъпил падеж на
2
плащане и неизпълнение на задължението на ответната страна. Ищецът като титуляр на
субективното материално право, заявявайки че същото е нарушено има право да поиска от
задълженото лице връщане на заетата сума, упражнявайки това свое право по съдебен ред.
Дали ответницата дължи връщане на заетата сума е въпрос, касаещ основателността на иска.
Ето защо като процесуално допустим предявеният иск следва да бъде разгледан по
същество. По същество на иска съдът намира следното:
За да се уважи предявеният иск в тежест на ищеца е да установи съществуването на
валидно учредена облигационна връзка между нето и ответницата, черпеща правна опора в
договор за паричен заем от 30.08.2019г. Следва да установи, че е предал на ответницата
заетата сума и да установи настъпване на изискуемостта на задължението, както и неговия
размер.
При установяване на горното в тежест на ответницата е да установи положителния
факт на изпълнението, тоест че е заплатила претендираната от ищеца сума.
От събраните по делото доказателства се доказа възражението на ответницата за
неавтентичност на процесния договор за заем в частта, в която е положен подпис от нейно
име като заемател. От кредитираното с пълно доверие заключение на вещото лице се
установи, че договорът за паричен заем от 30.08.2019г не е подписан от ищцата, сочена като
заемател. Ето защо съдът счита, че е оборена формалната доказателствена сила на
процесния частен диспозитивен документ. На основание чл.194, ал.3, във вр.с ал.2 от ГПК
съдът признава оспорения договор за заем от 30.08.2019г. за неистински.
Липсата на автентичен подпис на едната страна в заемното правоотношение води до
извода ,че такова не е възникнало. Ищецът не доказа твърдението си , че между страните е
възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за паричен заем от
30.08.2019г., сключен в писмена форма, по който ищецът е изпълнил задължението си за
предаване на заемната сума от 1 000лв. на ответницата. Доколкото ищецът не успя да
докаже, че е предал исковата сума на ответницата на основание коментирания по-горе
договор за заем, респективно че ответницата е поела валидно насрещно задължение да върне
сумата,ответницата не дължи връщане на исковата сума претендираното от ищеца правно
основание.
Предвид изложеното съдът счита, че предявеният иск е неоснователен и следва да
бъде отхвърлен.
Предвид изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ответницата има право
на разноски. Същата е направила такова искане в хода на устните състезания. Действително
сторените от ответницата разноски са в размер на 700лв., от които 500лв. адвокатско
възнаграждение и 200лв. за вещо лице. Ето защо следва да бъде осъден ищеца да заплати на
ответницата сумата от 700лв. разноски по делото.
3
На основание чл.194, ал.3 изр.2-ро от ГПК след влизане в сила на решението, препис
от същото, ведно с признатия за неистински документ- оригинал на договор за паричен заем
от 30.08.2019г.следва да се изпрати на Районна прокуратура –П. за преценка за наличие на
достатъчно данни за извършено документно престъпление.
Воден от горното Пазарджишкият районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. П. Б. с ЕГН ********** от град П., ул.“З. Ч.“№11,
ет.1 ап.2 против Н. А. Л. с ЕГН ********** от град П., ул.“Г. С. Р.“№14 иск с правно
основание чл.240, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответницата Нина А.лава Л. да заплати на
ищеца Д. П. Б. сумата от 1000лв./ хиляда лева/ ,представляваща заемна сума по договор за
паричен заем, сключен на 30.08.2019г.
ОСЪЖДА Д. П. Б. с ЕГН ********** от град П., ул.“З. Ч.“№11, ет.1 ап.2 да заплати
на Н. А. Л. с ЕГН ********** от град П., ул.“Г. С. Р.“№14 сумата от 700лв. разноски по
делото.
На основание чл.194, ал.3, изр.2-ро от ГПК след влизане в сила на решението, препис
от него, ведно с признатия за неистински документ – оригинал на договор за паричен заем от
30.08.2019г./ съдържащ се на лист 4 от делото / да се изпратят на Районна прокуратура –П..
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4