Р Е Ш Е Н И Е
Номер 29.12.2020г.
Град София
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Първо ГО, 30 състав
На двадесети ноември
Година 2020
В
публичното заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕРИЯ БАНКОВА
и
секретар ДИАНА БОРИСОВА
като разгледа докладваното
от съдия Банкова гр. дело
N 2266 по описа за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Ищцата излага в исковата молба, че е претърпяла подробно индивидуализирани неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 04.10.2018г. в гр. София по вина на Г. А., който, управлявайки лек автомобил Мерцедес МЛ 270 с рег. № *******, нарушил ЗдвП при извършването на маневра ляв завой, загубил контрол върху управлявания от него автомобил, качил се на тротоара и предизвикал произшествие с намиращата се на спирка на градския транспорт ищца. Поддържа, че деликвентът е застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ответника – „Д.З.“ АД, поради което предявява иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за сумата 40 000 лв., съставляваща обезщетение за неимуществените вреди от процесното ПТП, ведно със законната лихва за забава от датата на завеждане на доброволната претенция пред ответното дружество – 14.11.2018г. до окончателното изплащане. Претендира да й бъдат присъдени и 150,83лв. - имуществени вреди от същия инцидент, представляващи разходи за лечение, преглед, медикаменти и медицински консумативи, ведно със законната лихва от датата на исковата молба.
В рамките на преклузивните срокове по ГПК, ответникът подава писмен отговор, в който оспорва иска изцяло. Оспорва посочения от ищцата механизъм и вината на застрахования при него водач. Оспорва наличието на причинна връзка между уврежданията на ищцата и процесното ПТП, както и твърдените неимуществени вреди под формата на болки и страдания. Оспорва претенцията по размер, като счита същата за несъобразена с критерия за справедливост по чл.52 от ЗЗД, съществуващите в страната икономически отношения и трайната съдебна практика. Релевира евентуално възражение за съпричняване на вредоносния резултат от ищцата, която като пешеходец не е спазила разпореждата на чл.115 и евентуално други разпооредби от ЗдвП, с което е допринесла за настъпването на вредите. Моли да му се даде възможност да конкретизира възражението си след приобщаване по делото на административно- наказателната преписка. Не оспорва валидността на застрахователното правоотношение. Оспорва датата, от която се претендира законна лихва върху търсеното обезщетение.
В допълнителна искова молба, ищцата поддържа
първоначалната, оспорва отговора на ответника
и прави допълнителни доказателствени искания. В допълнителен отговор ответникът поддържа направените възражения.
Съдът обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, след което приема за установено от фактическа страна следното:
Процесното ПТП е настъпило на 04.10.2018г. около 17:10 ч. в гр. София. Лек автомобил „Мерцедес МЛ 270“ с рег. №*******, управляван от Г. Орлинов А., се е движел по бул. „Симеоновско шосе“ с посока от Околовръстен път към бул. „Г. М. Димитров“. В района на СМГТ №2382 „Студентски град“ водачът по неизяснени причини e изгубил контрол върху управлението на автомобила, при което последният променя траекторията си на движение, навлизайки върху десния тротоар. В този момент, ищцата се е намирала на въпросната спирка, чакайки автобус, като при навлизането си върху тротоара, водачът е реализирал удар между автомобила и намиращата се там пешеходка. Няма данни автомобилът да е бил технически неизправен. Причините за настъпването на ПТП са изцяло субективни, изразяващи се в действия на водача А., довели до загуба на контрол върху управлението на превозното средство.
Горното се установява от приетите
по делото писмени доказателства, неоспорени по реда
на чл. 193 от ГПК и от приетото
заключение на автотехническата експертиза на вещото лице
М.М.,
което съдът кредитира като компетентно изготвено.
От процесното
ПТП за ищцата са настъпили следните увреждания: разкъсно-контузна рана в областта на дясната подбедрица; масивна контузия с
подкожно кръвонасядане по външната повърхност на
дясното бедро, дясното коляно и дясната подбедрица;
контузия с подкожно кръвонасядане по вътрешната и по
предно външната повърхност на лявата подбедрица;
охлузване по външната повърхност на лявото коляно; премачкване на мускулните
групи в задната част на дясната подбедрица; увреда /лезия / на предния голямопищален мускул. Травмата е довела до трайно
затруднение на движението на десния долен крайник за период повече от 30 дни.
Веднага след инцидента ищцата е постъпила за болнично лечение в УМБАЛ „Св.
Анна“ - София. След необходимите изследвания и консултации по спешност е
извършено оперативно лечение – първична хирургична обработка на раната, ревизия
на раневите повърхности, ексцезия
на некротични тъкани, щателна хомеостаза,
лаваж и послоен шев на
тъканите. Следоперативно е проведено медикаментозно и инфузионно
лечение при постелен режим и активно наблюдение.
Възстановителният период е протекъл в домашни условия, при първоначален постелен режим и е продължил около 3 месеца. В първите 30
дни ищцата е изпитвала интензивни болки и страдания, значителни до 2 месеца и
умерени – до три месеца. В следващите месеци, при възстановена
работоспособност, са останали спорадични умерени болки в дясното коляно, с
моменти на внезапно блокиране на движенията в него, болки в мускулите на десния
крак и по-бърза умора. За в бъдеще не се очакват допълнителни болки и
страдания.
Това се установява от заключението
на вещо лице
д-р Х.М., което съдът кредитира изцяло, и от приетите по делото медицински документи, подробно обсъдени от вещото
лице, поради което съдът не ги обсъжда
отделно.
Вещото лице е извършило личен преглед
на ищцата, при който е установило, че в горната предно-вътрешна повърхност на
дясната подбедрица се виждат няколко белега с
неправилна форма и различни размери, разположени на обща площ 7 х 6 см.
Крайникът е без данни за съдови и циркулаторни
смущения, възстановени изцяло обем и сила на движенията. Ищцата изпитва болка
при натиск в областта на двуглавия мускул на подбедрицата.
По делото са приети като писмени доказателства и
разходни документи – фактури за потребителска такса, за издадено СМУ, за
закупуване на санитарни материали и медикаменти – памперси, хепароид
унгв., ципрофлоксацин,
риванол, ендотелон, сераза
– на обща стойност 150,83 лв. Според заключението на вещото лице по изслушаната
СМЕ, разходите са извършени във връзка с лечението на ищцата след ПТП.
За установяване на твърдените
неимуществени вреди по делото е разпитана и свидетелката Т.А., сестра на
ищцата. Същата заявява, че за инцидента научила от ищцата, която й се обадила
по телефона на четвърти октомври, плачела и й казала, че я карат с линейка към
болницата, защото я е блъснала кола. Успяла да я види чак към полунощ същата
вечер, след като й направили операция и я настанили в отделението. Ищцата
плачела и казала, че не си чувства крака. Престоят в болницата продължил 4 дни.
През това време, както и през следващия месец и половина, ищцата не можела да
става от леглото, заради силна болка в крака. Имала огромен хематом, който
правел сгъването на крайника невъзможно. Налагало се да ползва памперси,
инвалиден стол и чужда помощ за личен тоалет, но се хранела сама, тъй като
нямала проблем с ръцете. Травмирала се от необходимостта да ползва инвалидния
стол, който бил на починалата й майка и понякога се будела нощем, плачела и
викала свидетелката да махне стола от стаята й, за да не го вижда. След месец и
половина започнала да се опитва да се придвижва с проходилка.
Стремяла се да започне да се обслужва сама за тоалет, т.к. ползването за
памперси било много мъчително за нея. След още две седмици започнала да се
придвижва и без помощни средства, а след третия месец се върнала и на работа.
След кратък период напуснала, защото там й се налагало да стои права, което й
било все още трудно. Налагало са свидетелката и баща й да я возят до работа и
обратно, защото се страхувала да отиде на спирката, където настъпил инцидента и
да ползва градския транспорт. Като цяло станала по-страхлива, вкл. и при возене
в автомобил. Криела си крака, носела само дълги поли и панталони, т.к. се
притеснявала от белега. Съдът кредитира показанията на свидетелката изцяло,
като непосредствени и без противоречия с останалите събрани по делото
доказателства.
По делото е изслушано и заключение на
съдебно-психологическа експертиза на вещото лице Г.А.. След проведено
психологическо обследване на ищцата, вещото лице сочи, че тя продължава да
проявява изразена тревожност от спомена за преживяното – реагира емоционално,
ръцете й потреперват, опитва се да сдържа сълзите си. Преобладават психологични
последици, които причиняват емоционален дискомфорт.
Симптомите включват емоционална лабилност, оплаквания от главоболие,
тревожност, страхови опасения. Споделя и за
получавани панически атаки – ускорено сърцебиене, задушаване. Травмата не е
преработена, а само изтласкана. Вещото лице сочи, че с оглед интегриране на
стресовото събитие, е необходима психотерапевтична работа, но младата възраст
на ищцата и подкрепящата среда са благоприятни фактори за последващо
отслабване и отзвучаване.
Между страните не е спорно наличието на
валидно застрахователно правоотношение между ответника и собственика, респ. водача
на процесното МПС, към момента на деликта.
При тази фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
Предявеният иск с правно основание чл.
432, ал. 1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е частично
основателен.
Увреденият от деликт,
причинен от застрахован по застраховка „Гражданска отговорност”, има право да
иска обезщетение за претърпените вреди пряко от застрахователя /чл. 432, ал. 1
от КЗ/. За да възникне субективното право по чл. 432, ал. 1 от КЗ е необходимо наличието на
валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”
между деликвента и застрахователя и на деликт с всичките кумулативно дадени елементи от неговия
фактически състав: деяние /действие или бездействие/, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка между деянието
и вредата и вина на причинителя. При процесното ПТП,
осъществено по вина на застрахования при ответника водач, са налице всички
посочени по - горе елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане.
Налице е и валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” между деликвента и ответника
към момента на непозволеното увреждане, поради което застрахователят - ответник
дължи на основание чл. чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. с чл.
45 от ЗЗД репариране на действително причинените вреди, които са пряка и
непосредствена последица от ПТП. Претърпените неимуществени вреди от процесния деликт се изразяват в
изпитаните болки и страдания от получените травматични увреждания от ПТП от ищцата,
посочени по – горе при излагане на фактическата страна по казуса.
Размерът на обезщетението за
неимуществените вреди, определен от съда в съответствие с правилото на чл. 52
от ЗЗД и Постановление № 4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС, при съобразяване
със: силата, продължителността и интензивността на болките и страданията, както
са описани по-горе при установяване на спора от фактическа страна – до три
месеца, през първия от които са били особено интензивни; неудобството от продължителния
постелен режим и необходимостта от чужда помощ;
общата продължителност на лечебния и възстановителен период от около 3 месеца;
възрастта на ищцата – 28 г. към датата на ПТП; настъпилото пълно физическо
възстановяване на засегнатия крайник, но и неотработената и към момента
психологическа травма, за чието преодоляване ще е необходима специализирана
терапия; загрозяващите белези, които притесняват ищцата,
както и социално-икономическите условия към момента на настъпване на ПТП
и към настоящия момент, възлиза на 20 000
лева. Според съда тази сума е достатъчна да компенсира търпeните
болки и страдания от вредите, причинени от процесното
ПТП.
Претенцията за законна лихва е
основателна, както е поискана. В хипотезата на пряк иск от увреденото лице
срещу застрахователя по застраховка «Гражданска отговорност» в
застрахователната сума по чл.429 КЗ се
включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за забава
за периода от момента на уведомяване на застрахователя, респ. предявяване на
претенцията от увреденото лице пред застрахователя. На осн.чл.493, ал.1,
т.5 КЗ застрахователят следва да покрие спрямо увреденото лице отговорността на
делинквента за дължимата лихва за забава от датата на
предявяване на претенцията от увреденото лице, а след изтичане на срока
по чл.496, ал.1 КЗ и
при липса на произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователя, дължи
законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за собствената си
забава. В конкретния случай, извънсъдебната претенция на ищцата е предявена
пред застрахователя на 14.11.2018г., като ответникът е определил
застрахователно обезщетение в размер по-нисък от претенцията, което няма данни
да е било изплатено . Ето защо, законна лихва върху присъденото обезщетение, се
дължи от 14.11.2018г. - както е поискано.
Искът за имуществени вреди е
основателен за целия предявен размер, доколкото от неоспореното от страните
заключение на вещото лице се установява причинната връзка между установените
разходи и лечението на травмата от процесното ПТП.
Останалите предпоставки за уважаване на иска съвпадат с вече посочените по
отношение на иска за неимуществени вреди, поради което съдът не ги сочи
повторно.
Неоснователно е заявеното от ответника
възражение за съпричиняване на врeдоносния
резултат от ищцата. Освен факта, че същото е останало неконкретизирано,
доколкото ответникът не е пояснил с кои точно свои действия ищцата е допринесла
за настъпването на вредоносния резултат, възражението е изцяло необосновано и
недоказано, доколкото от фактическа страна безспорно се установява, че процесното ПТП е настъпило изцяло по вина на водача на
лекия автомобил, който е загубил контрол върху управлението на автомобила и е
допуснал същия да реализира удар с намиращ се на тротоара, на спирка на
градския транспорт, пешеходец.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК във вр. с чл.38, ал.2 от ЗА, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на адв. Г.Й. от САК,
сумата 870,52 лв., съставляваща адвокатски хонорар с начислено ДДС, съразмерно
с уважената част от исковете.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника направените от него разноски,
съобразно представения списък и съобразно отхвърлената част от иска, а именно
сума в размер на 99,62 лева /съдът
определя юрисконсултското възнаграждение в размер на
200 лв./.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, поради
освобождаване на ищеца от задължението за внасяне на държавна такса и
разноски по делото съгласно чл. 83, ал.
2 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС,
държавна такса и разноски в размер на 1 256, 03 лв.
На основание изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА “Д.З.“ АД с ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, да заплати на С.С.А.,
ЕГН ********** с адрес *** следните суми:
- сумата от 20 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за
претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат на причинени
телесни увреждания при ПТП, настъпило на 04.10.2018 г., ведно със законната
лихва върху сумата от 14.11.2018г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата над уважения размер от 20 000 лв. до пълния му предявен размер от
40 000 лева.
- сумата от 150,83 лева, представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди – разходи за
лечение на телесни увреждания от същото ПТП, ведно със законната лихва върху
сумата от 21.02.2020г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА “Д.З.“ АД с ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление:***, на основание чл.38, ал.2 от ЗА да заплати на адв. Г.Й.Й. от САК сумата от
870,52 лв. - адвокатско възнаграждение,
съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА С.С.А., ЕГН ********** с адрес *** да заплати на
“Д.З.“ АД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 99,62
лв. юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с
отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА “Д.З.“ АД с ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:*** да заплати по сметка на СГС държавна такса и
разноски в размер на 1 256, 03 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.