РЕШЕНИЕ
№ 10174
гр. София, 14.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20221110130012 по описа за 2022 година
Производство е образувано по искова молба, подадена от Г. Ф. Ф. срещу „Ти Би Ай
Банк“ ЕАД, с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожността на сключения между страните страните
Договор за потребителски кредит № ********** от 24.08.2020г.
Ищцата твърди, че между нея и ответника бил сключен процесиният договор за
потребителски кредит за главница от 900 лева при ГПР от 49,70%, ГЛП от 41,12% и срок на
погасяване 48 месеца. Договорът не отговарял на изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК, тъй като
размерът на шрифта бил по-малък от 12 и не бил еднакъв по вид, формат и размер.
Договорът не отговарял на изискванията на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ тъй като не бил на траен
носител и не носел електронни подписи на страните. Уговорката за заплащане на
застрахователна премия била нищожна на основание чл. 21, ал. 1 вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй
като чрез нея се заобикаляло изискването ГПР да не надвишава пет пъти размера на
законната лихва. Според ищцата стойността на застраховката следвало да бъде включена в
ГПР и поради невключването му била налице заблуждаваща търговска практика. Освен това
текстовете, уреждащи плащане на застрахователна премия били нищожни поради
противоречие с добрите нрави, тъй като застрахователната сума се измерявала с чистата
стойност на кредита, поради което не била налице разумна и съразмерна икономическа
връзка между стойността на застрахователната премия и насрещната престация –
предоставената главница по кредита. Клаузите относно застрахователната премия били
неравноправни на основание чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП, тъй като сключването на застраховката
1
била условие за получаването на кредита. Договорът бил нищожен поради противоречие с
чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11 ЗПК, тъй като не ставало ясно дали уговореният лихвен
процент бил фиксиран или референтен, не ставало ясно и върху каква сума била
начислявана лихвата, не бил посочен начинът на формиране на ГПР, липсвал погасителен
план съдържащ разбивка на всяка вноска. Клаузата за възнаградителна лихва била нищожна
поради противоречие с добрите нрави, тъй като надхвърляла трикратния размер на
законната лихва. В случая не била приложима нормата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД. Моли съдът да
уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва иска. Твърди, че договорът за кредит бил сключен на шрифт 12, на изискването не
отговарял договорът за застраховка, но същият представлявал отделно правоотношение.
Застранователната премия представлявала цена на допълнителна услуга, чиято
равностойност се дължала от потребителя. Единствено стойността на застрахователната
премия, която се финансира от банката била елемент от главницата по кредита, но това бил
финансов елемент, който нямал нищо общо със застрахователния договор. Сключването на
застраховката не било задължително условие за сключване на договора за кредит, поради
което не по принцип не подлежала на включване в ГПР, но в случая застрахователната
премия била част от главница, поради което вече била включена в ГПР. Застраховката
покривала рискове, които ползвали потребителя, а последният могъл да се откаже от
застраховката по всяко време. В договора бил посочен лихвеният процент по кредита и
начина за прилагането му, а законът не изисквал в договора да бъде посочена методиката за
определяне на ГПР. В договора бил инкорпориран погасителен план, като при фиксиран
лихвен процент за целия период, изискването за посочване на последователността на
разпределение на вноските било неприложимо. Неоснователно било възражението за
противоречие на възнаградителната лихва с добрите нрави, тъй като ответникът бил банкова
институция, лихва се дължала винаги и липсвали ограничения в максималния размер на
възнаградителната лихва. Същата била ограничена единствено от максималния размер на
ГПР. Моли съдът да отхвърли иска. Претендира разноски
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
По така предявения иск, в доказателствена тежест на ищцата е да докаже сключването
на процесния договор за потребителски кредит с посоченото в исковата молба съдържание.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил изискванията на
закона за потребителския кредит относно предоставянето на информация на потребителя,
шрифта и съдържанието на договора и погасителния план и реда за определяне на годишния
процент на разходите.
Страните не спорят и с обявения за окончателен доклад по делото съдът е обявил за
безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК обстоятелството,
че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № ********** от
2
24.08.2020г. за главница от 900 лева при ГПР от 49,70%, ГЛП от 41,12% и срок на
погасяване 48 месеца. Видно от приетия договор за потребителски кредит, неговият краен
срок за плащане /25.08.2024г./ не е настъпил, а видно от изложените от ответника
съображения, кредитът не е изцяло погасен, поради което за ищцата е налице правен
интерес от предявения иск за установяване нищожността на съглашението.
Също така няма спор и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че
заедно с договора за застраховка, ищцата-потребител е включена в застрахователни
програми „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ на кредитополучателите по
потребителски кредити, предоставени от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и Допълнителна медицинска
услуга „Второ медицинско мнение“, предоставена от Mediaguide International, съобразно
представената декларация и застрахователен сертификат. При сключването на договора за
застраховка, ответникът „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е действал в качеството си на
застрахователен агент, а застраховател е Cardif Assurances VIE SA, Франция. В тази насока в
чл. 7.1 от договора за кредит е посочено, че общият размер на дължимата от потребителя
застрахователна премия е 794,88 лева, от които 315,55 лева Bank пакет 3 кредит+сметка
(bill) и 479,53 лева Bank пакет 3 сметка (bill). В чл. 7.2.2 от договора за кредит е предвидено,
че в случаите, когато потребителят е пожелал да сключи някоя от застраховките или да се
присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора при
условията на чл. 19, частта от кредита, представляваща дължимата за конкретната
застраховка, се превежда директно по банковата сметка на съответния застраховател, за
което потребителят дава изричното си нареждане с подписването на договора. Съгласно чл.
19 от договора за кредит, при сключването на този договор потребителят не е длъжен да
сключва застраховка, а по свое желание и собствено усмотрение потребителят може да
сключи някоя от застраховките, или да се присъедини към някоя от застрахователните
програми, предлагани от кредитора, в качеството му на застрахователен агент, без това
обаче да е задължително условие за сключването на договора.
Спорът в настоящото производство се концентрира върху валидността на процесния
договор за паричен заем съобразно наведените с исковата молба възражения. В тази насока,
съдът намира следното.
Съгласно разпоредбата на чл. 9 и сл. от Закона за потребитеския кредит "договорът за
потребителски кредит" е писмен договор с конкретни реквизити, въз основа на който
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата
на заем, отсрочено или разсрочено плащане, лизинг и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане. Страни по договора за потребителски кредит са "потребителят" и
"кредиторът", като "потребител" е всяко физическо лице, което е страна по договор за
потребителски кредит и не действа в рамките на своята професионална или търговска
дейност, а "кредитор" е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя
потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност.
От съдържанието на процесния договор с оглед предмета, страните и съдържанието на
правата и задълженията, се установява, че същият представлява договор за потребителски
3
кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Кредитополучателката е физическо лице, на което по
силата на процесния договор е предоставен кредит, който не е предназначен за
извършването на търговска или професионална дейност, поради което същата има
качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а съответно банката е
търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП. Съдържанието на договора сочи на
съглашение, по силата на което кредиторът /банка/ се задължава да предостави на
потребителя – физическо лице, кредит /потребителски кредит/ за общо ползване /за
задоволяване на лични нужди/, като не са налице изключенията по чл. 4 от ЗПК. При така
възприето съдът приема, че за валидността на този договор са приложими разпоредбите на
Закона за потребителския кредит, които имат императивен характер.
В конкретната хипотеза, видно от приетия по делото и неоспорен от ищцата препис от
процесния договор за потребителски кредит, същият не е сключен от разстояние, а е
подписан физически от страните, поради което развитите от ищцата възражения, че
договорът не отговарял на изискванията на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ по отношение на неговото
материализиране на траен електронен носител и подписването му с квалифициран
електронен подпис, са неоснователни.
Неоснователно е и оплакването за сключване на договора в нарушение на чл. 10, ал. 1
ЗПК. Процесният договор за кредит е съставен в еднакъв вид, формат и размер на шрифта,
който съответства на законовото изискване. Обстоятелствата, че определени части от
договора /напр. заглавията на разделите/ са изписани с шрифт с по-голям размер и с
удебелен/потъмнен шрифт /bold text/ не води до нарушение на законовото изискване,
доколкото не води до извод за неразбираемост на текста на договора или до създаване на
затруднения за неговото възприемане от страна на потребителя. Напротив, видно от
съдържанието на договора, удебеленият/потъмненият шрифт е използван именно за по-
добра разбираемост на договора чрез ясно разграничаване на отделните клаузи от него.
Неоснователно е и позоваването на чл. 10, ал. 1 ЗПК по отношение на текста на
представената декларация за определяне на изискванията и потребностите и за
присъединяване на застраховано лице към застрахователна програма „Защита на кредита“ и
„Защита на сметките“ за кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от
„Ти Би Ай Банк“ ЕАД и Допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“
предоставена от Mediaguide International, както и на представения Сертификат №
170539384102020. Това е така, защото изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК са приложими
единствено към съдържанието на договора за кредит и отделните елементи от него, а не и по
отношение на свързаните с него съглашения, каквото е договорът за застраховка. По
отношение на последния се прилагат изискванията на чл. 345, ал. 5 КЗ, които в настоящия
случай са спазени и които не поставят условие за размера на шрифта.
Основателен, обаче, е доводът на ищцата за нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК поради
невключване на застрахователната премия в годишния процент на разходите /ГПР/ по
кредита. Съгласно нормата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други
4
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. Съдържанието на термина „общ разход по кредита
за потребителя“ е изяснено с пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно който това са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга
е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по
кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
От така изложените императивни норми следва изводът, че застрахователните премии
представляват общ разход по кредита за потребителя, който следва да бъде включен в
състава на годишния процент на разходите съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, в случаите, в които
сключването на застрахователния договор е задължително условие за получаване на кредита
или задължително условие за ползване на кредита при конкретните параметри /напр. срок на
договора, размер на възнаградителната лихва и на допълнителните разходи и пр./. Също
така следва изводът, че при наличие на посочените от закона условия, застрахователната
премия представлява разход по кредита за потребителя независимо от това, дали тя се
заплаща пряко от потребителя на застрахователя, или в договора е уговорено потребителят
да бъде кредитиран с размера на премията, като същата бъде заплатена от търговеца-
кредитор за сметка на потребителя. Законът не провежда разграничение между тези две
хипотези, защото и в двата случая плащането на премията е за сметка на потребителя и
оскъпява размера на получения от него кредит чрез извършване на допълнителни разходи.
Въпросът, дали сключването на застрахователния договор /присъединяването на
потребителя към съществуващите застрахователни програми/ е необходима предпоставка за
отпускане на кредита изобщо или за отпускането му при предоставените с договора
параметри, подлежи на изследване въз основа на всички обстоятелства по сключването на
процесния договор, а не само въз основа на съдържанието на предварително изготвените от
търговеца клаузи. В този смисъл обстоятелството, че в чл. 7.2.2 и чл. 19 от договора за
кредит застраховката е определена като незадължителна допълнителна услуга, която не е
условие за сключване на договора, е лишено от правно значение за преценката на съда, ако
от останалите обстоятелства, свързани със сключването на процесния договор, се установява
противното. Клаузите са част от предварително изготвения от кредитора текст на договора,
върху който потребителят не е имал възможност да влияе, и имат изцяло декларативен
характер.
В настоящата хипотеза съдът приема, че сключването на договора за застраховка
представлява условие за отпускане на процесния кредит. От една страна това е така, защото
въпреки цитираните по-горе клаузи на чл. 7.2.2 и чл. 19 от договора, размерът на
5
застрахователната премия също е предварително определен в договора за кредит към датата
на неговото сключване и е включен в размера на главницата по погасителния план. От друга
страна видно от представеното от ответника заявление-декларация за установяване на
договорни отношения между страните, в случая е извършено предварително обозначаване
на полетата, които потребителят следва да зачертае, за да му бъде отпуснат кредита.
Маркирани са полетата, които потребителят следва да зачертае, за да даде своето съгласие за
обработка на неговите лични данни /т.8.1/, за предоставяне на личните му данни на трети
лица /т.8.2/ и за сключване на процесната застраховка /т.13/, както и полето, съдържащо
подписа на потребителя, като маркиращите знаци са поставени до полето „да“. Тъй като
заявлението-декларация представлява изготвен от търговеца документ, изискуем за целите
на кандидатстването за отпускане на кредита, и на основание чл. 146, ал. 2, вр. ал. 4 ЗЗП
следва да се приеме, че цялото негово съдържание, включително извършеното маркиране до
полетата за съгласие, е предварително изготвено от търговеца. При съвкупността на така
посочените обстоятелства – предварително посочване на полето за съгласие на потребителя
да бъде сключена застраховката и предварителното включване на застрахователната премия
в главницата по договора, следва изводът, че сключването на застраховката е
представлявало условие за отпускане на процесния кредит и съгласно нормата на чл. 19, ал.
1 ЗПК вр. пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК размерът на застрахователната премия е следвало да бъде
включен в годишния процент на разходите.
Възражението на ответника, че застрахователната премия вече била включена в ГПР,
тъй като била част от главницата по кредита, са неоснователни, защото главницата не
представлява част от общия разход по кредита по смисъла на пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК и чл.
19, ал. 1 ЗПК, а представлява величината, с която размерът разходите се съпоставя, за да се
изрази в процентно съотношение съгласно установената в Приложение № 1 формула.
Същевременно, както беше уточнено, допълнителните услуги представляват разход по
кредита и подлежат на включване в годишния процент на разходите, независимо от това
дали се заплащат пряко от потребителя или е уговорено тяхната стойност да се кредитира от
търговеца, тъй като и в двата случая представляват оскъпяване на кредита за потребителя в
допълнение към чистата стойност на заетата сума /в случая главницата от 900 лева/. При
включване на застрахователната премия от 794,88 лева в годишния процент на разходите /в
размер на 49,70% без нея/ неговият размер безспорно надвишава 50%, какъвто е петкратният
размер на законната лихва към 2020г.
При това положение и въз основа на съвкупната преценка на всяка от уговорките съдът
намира, че макар формално процесният договор да покрива изискуеми реквизити по чл. 11,
ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не кореспондират на изискуемото съдържание по т. 10 –
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. Тази
част от сделката е особено съществена за интересите на потребителя, тъй като целта на
уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез императивни норми да се
уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да служи за сравнение на
кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да
прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното
6
противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание
законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на
договарянето – чл. 22 ЗПК. В този смисъл като не е оповестил действителен ГПР в договора
за кредит ищецът е нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от уговорената
сделка. Съгласно чл. 23 ЗПК, в тази хипотеза потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Ето защо процесният договор за
потребителски кредит е нищожен, а предявеният установителен иск в тази насока е
основателен и следва да бъде уважен.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски има единствено ищцата. Същата е сторила
разноски за държавна такса в размер на 139,12 лева, които следва да й бъдат присъдени.
Видно от представения договор за правна защита и съдействие от 03.06.2022г. ищцата е била
представлявана безплатно в производството от адв. П. С. П. на основание чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗАдв, поради което на адв. П. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение
съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв в размер на 473,46 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявения от Г. Ф. Ф., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С, ул. „О“ №
, ап. , срещу „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, с ЕИК: , със седалище и адрес на управление: гр. С, ул.
„Д Х“ № , иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК, нищожността на
сключения между страните Договор за потребителски кредит № ********** от 24.08.2020г.
ОСЪЖДА „Ти Би Ай Банк“ ЕАД да заплати на Г. Ф. Ф. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 139,12 лева, представляваща сторените по делото разноски.
ОСЪЖДА „Ти Би Ай Банк“ ЕАД да заплати на адв. П. С. П., САК, с личен номер
**********, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата от 473,46 лева, представляваща
възнаграждение за безплатно представителство по делото на Г. Ф. Ф..
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7