Определение по дело №109/2023 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

ОПРЕДЕЛЕНИЕ №50

гр. Видин, 06.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

 административен състав

в закрито заседание на шести юли

през две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател:

Антония Генадиева

Членове:

 Росица Славчева

Биляна Панталеева

при секретаря

Мария Иванова

и в присъствието

на прокурора

Кирил Кирилов

като разгледа докладваното

от съдия

Антония Генадиева

 КАНд. №

109

по описа за

2023

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл.248 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК вр. с чл.63д,ал.1 от ЗАНН.

Настоящото дело е образувано по жалба с правно основание чл.63в от ЗАНН, подадена от К.Т.М. *** против решение № 19 / 13.01.2023г. по АНД № 1191/2022г. по описа на Районен съд – Видин, с което е потвърдено НП № BG 12042022 / 4000 / Р8 – 411 / 05.10.2022г. на Директора на НТУ към АПИ, с което на касатора е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1800 лева на основание чл.179,ал.3а от ЗДвП.

С решение № 121 / 15.05.2023г. по КАНД № 109 / 2023г. по описа на АС Видин, настоящият състав е отменил № 19 / 13.01.2023г. по АНД № 1191/2022г. по описа на Районен съд – Видин, с което е потвърдено НП № BG 12042022 / 4000 / Р8 – 411 / 05.10.2022г. на Директора на НТУ към АПИ, като е отменил и обжалваното НП.

Молителят в настоящото производство е касаторът, който иска от АС - Видин да се измени постановеното си решение в частта за разноските, тъй като съдът е оставил без уважение искането му за присъждане на разноски.

На наказващия орган – Директора на НТУ към АПИ, е изпратен препис от молбата за присъждане на разноски на основание чл.144 от АПК вр. с чл.248,ал.2 от ГПК, като в законовия срок е постъпило становище, с което моли искането за изменение на решението да не бъде уважавано. В писмено становище, чрез процесуалния си представител, заявява, че подкрепя становището на АС Видин за недължимост на разноски в конкретния случай, тъй като такива от касатора не са направени.

С оглед доказателствата, относно уведомяването на молителя за изготвения съдебен акт - решение, Съдът намира така постъпилата молба за процесуално допустима. Тя е подадена в срока по чл.248,ал.1,предл.2 от ГПК / в едномесечния срок от постановяване на окончателния съдебен акт/.

Съгласно разпоредбата на чл.248,ал.1 от ГПК, приложим субсидиарно в административното производство по силата на чл.144 от АПК, в едномесечен срок от постановяване на решението, ако то е необжалванемо, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските” и във връзка с чл.63д,ал.1 от ЗАНН, според който в производствата пред „районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК“. Решението на административния съд е постановено на 15.05.2023 година, същото е окончателно. Молбата е подадена на 05.06.2023г., поради което е допустима.

Съдът, констатира, че касационната жалба е уважена, тъй като с решението си настоящият съд е отменил решението на ВРС, с което е потвърдено НП № BG 12042022 / 4000 / Р8 – 411 / 05.10.2022г. на Директора на Национално тол управление /НТУ/ към АПИ, с което на му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1800 лева на основание чл.179,ал.3а от ЗДвП, като е отменил и обжалваното НП.

Не е спорно по делото, че своевременно от страната е направено искане за присъждане на разноски по делото, а именно с писмената защита, представена по делото преди с.з. от 24.04.2023г., т.е. преди устните състезания по делото.

В решението, чието изменение в частта му за разноските се иска, съдът е констатирал, че по настоящото дело и в делото пред ВРС, са представени договори за правна помощ, както и анекси към тях, от които се установява, че не К.М., а трето лице – дружеството „Ка – С.“ ЕООД, е заплатило договорените адвокатски възнаграждения, за което са приложени и копия от фактури и преводни нареждания. В производството, както пред настоящата инстанция, така и пред ВРС са приложени и списъци за претендираните разноски по чл.80 от ГПК.

Според настоящият съдебен състав по делото липсват доказателства за плащане на сочените в списъците по чл.80 от ГПК вр. с чл.144 от АПК разноски от страна на касатора и за двете инстанции.

Не се спори, че претендираните съдебни разноски, представляващи адвокатски възнаграждения и за двете инстанции, не са заплатени от касатора, а от трето лице – дружеството „Ка – С.“ ЕООД. В този смисъл и те не подлежат на присъждане в негова полза / т.1 от ТР № 6 / 06.11.2013г. на ВКС по тълк.д. № 6 / 2012г. ОСГТК/.

Следва да се посочи, че присъждането на разноски представлява възмездяване на вече направени от страната по делото разходи, във връзка с производството, касаещо незаконосъобразен акт. В случая лицето, което е страна по делото е К.М., който видно от доказателствата, представени и пред двете инстанции не е направил разходи по делото, изразяващи се в заплащане на адвокатско възнаграждение. Отново, видно от доказателствата за плащане на сумите е, че те са платени от дружеството „Ка – С.“ ЕООД, което не е страна по делото. Няма как нито от правна, нито от фактическа страна да се приеме, че следва да бъдат възмездени разходи на лице, което не е направило такива разходи в това производство.

Що се касае до договорните отношения между това лице – К.М., дружеството „Ка – С.“ ЕООД и адвокатското дружество, то те са вътрешни отношения между тях и не са предмет на настоящото производство. Финансовите отношения между тях подлежат на уреждане по друг ред.

Според съда и според разпоредбите на чл.143,ал.1 от АПК, както и на чл.78,ал.1 от ГПК на възстановяване подлежат само разноски, които са действително направени и то от лицето, което ги е направило. В случая М. не е направил разноски, поради което и няма как да му бъдат възстановени такива.

По посочените съображения съдебни разноски, във връзка с уважената касационна жалба, не следва да му бъдат присъждани, тъй като той в действителност не е заплатил такива. Те са заплатени от трето лице, което не е страна по делото.

Няма как да се приеме за основателно твърдението, че е без значение дали разноските за адвокатско възнаграждение са заплатени от самата страна или от трето лице, тъй като те са послужили за нейното участие в процеса. Присъждането на разноски, на лице, което не е заплатило такива, би довело до обогатяването му без основание, тъй като неговия патримониум не е ощетен, но би се обогатил със сума, каквато не му се дължи. От друга страна третото лице е обедняло със същата сума, но тъй като то не е страна в процеса, то тази сума не би могла да му бъде възстановена. Отношенията между тях обаче не са предмет на настоящото производство, поради което и съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

С оглед горното Съдът, намира молбата за изменение на решението в частта за разноските за неоснователна, поради което не следва да бъде уважена.

Предвид горното, Съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на К.Т.М. ***, чрез процесуалния му представител адв. К.А., за изменение на Решение № 121 / 15.05.2023г. по КАНД № 109 / 2023г. по описа на Административен съд Видин, в частта за разноските, като неоснователна.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                  2.