Р Е Ш
Е Н И Е
№ 166 15.07.2020 год. гр.Добрич
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Добричкият окръжен съд гражданско отделение
На първи юли
2020
год.
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЯКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
Секретар:Павлина Пенева
като разгледа докладваното от
председателя
въззивно гражданско дело № 355 по описа за 2020 год.
за да се произнесе съобрази
следното:
Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ
от ГПК по жалба рег.№4553/26.02.2020
год. на П.С.М. ,ЕГН ********** *** срещу
решение №150/10.02.2020 год. по гр.д.№ 3315/2019 год. на Районен съд Д. ,с което е осъден да заплаща
на пълнолетната си дъщеря К.П.С.,
ЕГН **********,*** месечна издръжка в размер на 250 лв. , на основание чл.144
във вр. с чл. 149 от СК, считано от 11.09.2019г. до настъпването на законни причини за нейното
изменяване или прекратяване.Решението се обжалва частично за горницата над
присъдения размер на издръжка от 50 лв. и до пълния размер от 250 лв.
Изложени са доводи,че изводите на
съда за настоящото материалното положение и финансовите възможности на въззивника са направени въз основа на
доказателства за минал период от време и
по презумпцията,че след като живее в чужбина,разполага с достатъчно
доходи.Поради липсата на предпоставките на фактическия състав по чл.144 от СК и
недопустимото присъждане на издръжка за минал период от време се настоява за изменение на първоинстанционния съдебен
акт.
Въззиваемата страна счита жалбата
за неоснователна и настоява да не бъде уважавана.
При данни,че постановеното неизгодно за въззивника
решение е обявено на дата 10.02.2020 год.,жалба
рег.№4553/26.02.2020 год. ,изпратена
по пощата на дата 24.02.2020 год. е подадена в срока по чл. 259 ал.1 от ГПК,във връзка с 315 ал.2 от ГПК и чл. 62 ал.2 от ГПК и
е процесуално допустима.
Предявен е иск на навършило пълнолетие дете ,срещу
неговия баща за присъждане на месечна издръжка за времето,през което продължава
да учи във висше учебно заведение ,черпещ правното си основание в разпоредбата
на чл.144 от СК.
Според чл. 144
от СК издръжка на навършили пълнолетие деца, които не могат да се издържат
от доходите си или от използване на имуществото, ако учат, се дължи само ако не
съставлява особено затруднение за родителите. Пълна безусловност на
задължението в случая не е налице - трябва да се установи, че детето продължава
да учи редовно в средно или висше учебно заведение, че то не може да се издържа
от доходите си или от използването на имуществото си, както и даването на
издръжката не трябва да създава особени затруднения за родителя. Това означава,
че родителят трябва да притежава средства над собствената си необходима
издръжка, които да му позволяват без особено затруднение да отделя средства и
за издръжка на пълнолетното си учащо дете. Преценката за това е винаги конкретна
и зависи от имуществото, от доходите, квалификацията, семейното положение,
здравословното състояние и начина на живот на задълженото лице.
Ищцата К.П.С. е дъщеря на ответника и е навършила
пълнолетие на дата 20.11.2018 год. - удостоверение
за раждане от *** *** Д. въз основа на акт за раждане № 1333/20.11.2000 год.
През учебната 2019/2020год.,ищцата е записана в първи курс, редовна форма на
обучение за висше образователно-квалификационна степен „проф. бакалавър” по
специалност „Начална училищна педагогика и Английски език” в Шуменски
университет „Епископ Преславски” – Колеж Д.. Заплаща семестриална такса в
размер от 175 лв. ,закупува учебни помагала и пособия. Задължена е да
присъства всекидневно от сутринта до
17.00 часа на лекции ,поради което няма възможност да работи.Не притежава
недвижими имоти МПС. Живее заедно с майка си ,чието месечно възнаграждение
възлиза на сумата от 955 лв. -така извършените от първоинстанционния съд
служебни справки и показания на св. Р.Н.Г..
Ответникът П.С.М. не притежава недвижимо имущество и
МПС в България.
Ответникът е родител на още две деца Живко Пламенов С. , род. *** год. и С. П.С. , род.***
год.Не е спорно по делото,че ответникът трайно се е установил да живее и работи
в И. от 2013 год.,заедно с двете си деца и тяхната майка К.Ж.Т..Ответникът и майката
на децата му К.Ж.Т., са кредитополучатели
по договор за ипотечен кредит с испанска банка в размер на 56 000 евро и
срок 01.06.2048 год., при месечна вноска от 241.01 евро. В договора е вписано,
че и двамата кредитополучатели са
работещи /ответникът в строителството/,както и
че е собственик на жилище,
находящо се в И.. Видно от извлечение от
данъчна декларация на ответника към Данъчна агенция към Министерството на
финансите и публичната администрация на И. за второто тримесечие на 2019 год. ответникът има доходи от 8 800 евро
или месечно 2933.33 евро .Посочено е,че
следва да бъдат данъчно приспаднати разходи,съответстващи на съвкупността от
извършвани дейности в размер от 5 053.70 лв. и се обложи нетна печалба от
3 746.30 лв.,като е бъде направена вноска в хазната в размер от 182.42
евро.
Свидетелката Д.П.А./майка на ответика/ дава
показания,че децата посещават частно
училище. Синът й издържал освен децата
си и родителите на втората си съпруга,
които били инвалиди.
В отговора на
исковата молба,ответникът се е позовал на
невъзможността да заплаща
издръжка поради реализирани ниски доходи,изплащане на ипотечен кредит и
задължения за издръжка към две непълнолетни деца.Възможността
за даване на издръжка на дете е винаги обективна и конкретна и се определя от
притежавано имущество и доходи на родителя ,респ.обективно и конкретно е особеното
затруднение на задълженото лице ,при
направена съпоставка с размера
на средствата необходими за издръжката му . В
тежест на родителя е да установи претендираното от него особено затруднение в
плащането на издръжката,като не само посочи
произхода на приходите и
естеството на задълженията си,а ги установи и по размер. Ответникът
има месечен доход от 2933.33 евро ,при размер на минимална работна заплата за И. от 1050 евро, т.е. почти три пъти
по-висок и притежава собствено жилище. Установено
е негово месечно задължение по ипотечен кредит от 241.01 евро в условията на
солидарност с друго работещо лице-майката на неговите деца.Безспорно е ,че
заедно с К.Ж.Т. са задължени да отделят средства за издръжка на непълнолетните
си две деца,размера на които не е установен по делото вкл. тези за заплащане на
образованието им в частно училище.Не е посочен и установен и размера на
средствата,необходими за месечната издръжка на ответника-комунални и др.разходи,
който не е идентичен на нормативно признавани разходи за целите на данъчното
облагане.При липса на данни за размера на средствата ,необходими за издръжката
на бащата ,вкл. и за непълнолетните му деца,въззивният съд определя същия
приблизително на две трети от получаваните доходи,т.е. същият разполага със
средства над необходимите в размер приблизително на 1000 евро.Размерът на
присъдената от ДРС месечна издръжка се равнява приблизително на 125 евро,т.е.
заплащането й не съставлява особено затруднение за него.
Обжалваното решение е законосъобразно постановено и
следва да бъде потвърдено на основание чл.271 ал.1 от ГПК,а с оглед изхода по
спора-неоснователност на подадената жалба,въззивникът дължи разноски на
противната страна в размер на 150 лв.-заплатено адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения,съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №150/10.02.2020
год. по гр.д.№ 3315/2019 год. на Районен
съд Д..
ОСЪЖДА
П.С.М. ,ЕГН ********** *** ДА
ЗАПЛАТИ на К.П.С., ЕГН **********,*** сумата от 150 лв.,сторени съдебно-деловодни
разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.