Р Е Ш Е Н И Е
№523
11.10.2011 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на петнадесети септември две хиляди и единадесета година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: Д.Д.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №202 по описа на съда за 2011 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.215 ал.1, във вр. с чл.214 т.3 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано е по жалба на Д.П.Д. ***, против Заповед №ДК-02-ЮЦР-143 от 20.12.2010 г. на Началника на РДНСК Южен централен район.
Жалбоподателят твърди, че на 17.08.1999 г. с Договор за
покупко-продажба, вписан в службата по вписване при РС С. на 27.08.1999 г., по
реда на ЗОС и въз основа на проведен търг за продажба на недвижими имоти,
частна общинска собственост, след решение на Общинския съвет - гр.Л., е
придобил от Община Л. строежа, представляващ масивна двуетажна сграда /бивше
училище/, със застроена площ от 156 кв.м., т.нар. „Хижа „А.”, построена през
1949 г. в землището на с.Д., бивше с.С.Д., общ.. Имотът бил деклариран след
придобиването му. От построяването му до покупката, имотът бил държавна или
общинска собственост и винаги бил в експлоатация, ползвал се или бил в
разпореждане на държавни и общински организации и спортен клуб „Т.”. По силата
на ЗОС бил станал частна собственост, за което били издадени актове за частна
общинска собственост. Съгласно данните от констативен акт №СД-80/14.10.2010 г.,
съставен в отсъствие на жалбоподателя,
била направена констатация, че той е извършител на назаконно строителство,
които констатации били направени без да е извършена проверка за статута на
имота и не отговаряли на действителните обстоятелства. Констатациите и
обжалваната заповед били противоречиви и неверни, с което органите на РДНСК
извършили съществени нарушения както на процесуалните, така и на
материалноправните норми на ЗУТ, АПК, ЗС и ЗОС, които нарушения правели
обжалвания акт незаконсъобразен и необоснован. Притежаваната от жалбоподателя
сграда попадала в обхвата на разпоредбата на §16 ал.1 от ЗУТ, предвид
обстоятелствата, че била построена през 1949 г., преди 07 април 1987 г. била
въведена в експлоатация и се ползвала от различни държавни и общински органи и
организации, а също била придобита от общински орган чрез законно проведен
търг. Разпоредбата на §16 ал.1 от ЗУТ изключвала приложението на чл.148 и
чл.178 от ЗУТ по отношение на описаните в нея недвижими имоти. От друга страна
със заповедта се нарушавали гражданските права на жалбоподателя, гарантирани с
разпоредбита на чл.17 ал.3 от Конституцията на РБългария и чл.28 ал.1 от ЗС,
целяло се да бъде лишен по недопустим начин от собствеността върху законно
придобит от държавен орган имот, който на всичко отгоре бил изграден и ползван
от държавата преди покупката му. Обжалваната заповед била изадена и в нарушение
на чл.35 и чл.36 ал.1 от АПК, не били събирани никакви доказателства. Не били
съобразени и изпълнени изискванията на чл.6 и чл.7 от АПК и било налице
несъответствие с целта на закона. Претендира се отмяна на заповедта като незаконосъобразна и немотивирана, издадена при съществено нарушение
на процесуалните правила, в нарушение на материалния закон и целта на закона.
Ответникът, Началник на РДНСК Южен централен район, чрез процесуален представител излага съображения за отхвърляне жалбата като неоснователна и потвърждаване на заповедта като законосъобразна и правилна.
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в преклузивния срок за обжалване на годен за обжалване административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита.
Административен съд - Хасково, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед №98/18.02.1966 г. на Председателя на Окръжен народен съвет – Х., на основание §33 от Правилника за държавните имоти, /Изв.бр.59/1952 г./ се прехвърля за безвъзмездно ползване сграда бивше училище в село С.Д. на окръжен съвет на Български туристически съюз гр.Х., считано от датата на предаването и приемането на същата.
С Акт за общинска собственост на недвижим имот №2/14.02.1994 г. на Общински съвет гр.Л., на основание §7 т.6 от ЗМСМА и писмо №120 от 26.10.93 г. на Туристическо дружество „А.” е актуван следният имот, с местонахождение „землище на бившето село „С.Д.” и съседи „чашката на язовир „И.”: 1. Дворно място с площ 2000 кв.м. и 2. Хижа „А.” - 2-етажна сграда с масивна конструкция, с площ 156 кв.м., година на построяване 1949 г.; I –ви етаж – състои се от търговска зала с бар-плот, кухн.бокс, склад и спално помещение; II-ри етаж – състои се от коридор, три спални помещения, тераса, като имотът е предоставен за оперативно управление на Общински съвет. В АОС е посочен и номер на по-рано съставен акт за имота „№719”, без дата.
С Акт за публична общинска собственост №18/13.01.1998 г., съставен на основание чл.2 ал.1 т.6 от ЗОС е актуван имот с местонахождение землище на бившето село „С.Д.” при граници чашката на язовир „И.”, описан както следва: Дворно място с площ 2000 кв.м.; Хижа „А.” – застроена площ 156 кв.м. на два етажа, масивна конструкция, построена 1949 г. В акта е посочен като бивш собственик на имота Туристическо дружество „А.” гр.Х..
С Решение №141 на Общински съвет гр.Л., прието с протокол №25 от 04.03.1997 г. се отписва като публична общинска собственост и се обявява за честна общинска собственост „сградата на бившено училище с.Ст.Д.”. На основание Решение №141 на Об.с., е съставен Акт за частна общинска собственост №201/16.08.1999 г. на Община Л., за имота, описан идентично с по-рано съставения Акт за ОбС №18/13.01.1998 г.
Със Заповед №304/20.08.1999 г. Кметът на Община Л. е назначил комисия от специалисти в Общинска администрация, със задача да изследва дали „Хижа А.” и бившето училище на с.С.Д. по плана от 1970 г. са една и съща сграда. Според Констативен протокол на Комисията с дата 23.08.1999 г., същата е извършила проверки и е констатирала, че от плана, изработен от ОНС, отдел „Архитектура и благоустройство” с дата 25.11.1970 г., представляващ топографо-геодезичен план на местността на бившето село С. Д./О. – Б./ има заснета масивна сграда с размери 8,75 м. на 20,30 м. – отразена на плана като хижа. От местното население свидетелстват, че тази хижа е същото бивше училище на с.С.Д., което е останало при преселването на селото съгласно Постановление №30 от 18.02.1961 г. на Министерския съвет за изселване на селища, попадащи в чашката на язовир „И.”. При огледа на хижата се вижда че основите и носещите зидове са от повече от 20 години. Комисията е възприела изцяло, че хижата по плана от 1970 г., наречена хижа „А.” в бившето училище на бившето село С.Д. в тези си размери 8,75 м. на 20,30 м. масивна сграда, са една и съща сграда. В протокола е посочено също, че към хижата е пристроена тераса от около 83 кв.м. на бетонни колони, терасата е съществувала към м.април 1994 г., когато хижата е отдадена под наем на А. С., времето на построяването на терасата и от кого е изградена не може да се установи. По сведение от местните лица към хижата е била изградена баня за спортистите, които са лагерували на хижата на площ 48,40 кв.м., която в момента се използва за гълъбарник, без да е преустройвана и без промени в конструкцията.
С Решение №275 на ОбС гр.Л., прието с протокол №39 от 28.07.1999 г. на
основание чл.21 ал.1 т.8 от ЗМСМА е решено да се извърши продажба чрез търг на
хижа „А.” – застроена площ 156 кв.м., масивна конструкция, построена върху
държавна земя в чашата на язовир „И.”.
С Решение №276 на ОбС гр.Л., прието с протокол
№40/13.08.1999 г., Решение №275 е изменено и допълнено, като е посочено, че
хижа „А.” е сграда на бившето училище в бившето село С. Д./ и е построена през
1949 г. съгласно акт №18/13.01.1998 г.
Видно от вписан на 27.08.1999 г. в Службата по вписвания при С. районен съд Договор за продажба на Общински недвижим имот по реда на Закона за общинската собственост, на 17.08.1999 г. Д.П.Д. е закупил /по реда на Закона за общинската собственост чл.35 ал.1, ал.3 и ал.4 и Протокол от 16.08.99 г. на комисията за провеждане на търгове за продажба на общински имоти/ от Община Л. недвижим имот, описан като Хижа „А.”, представляваща масивна двуетажна сграда /бивше училище/, със застроена площ от 156 кв.м., находяща се в землището на бившето село С. Д., построена през 1949 г. при граници на сградата – чашката на язовир „И.”.
Под вх.№2053/23.09.1999 г. Д.П.Д. *** молба, в която заявява, че архитектурните и други проекти, по които е строена закупената от него сграда и евентуално променяна около 1970 г. не са му предадени при покупката и вероятно са загубени, поради което моли да бъдат възстановени с проект – заснемане на извършения строеж, който да бъде одобрен от общината на основание чл.231б от ППЗТСУ и му бъде издаден акт за узаконяване.
По делото са представени Скица №474/19.08.1999 г. издадена от отдел ТРС при Община Л. на Д.П.Д. за изготвяне на строителни книжа на основание чл.231б от ППЗТСУ за хижа „А.” /бивше училище/ в селище С. Д., както и Проект за обект „Заснемане с цел узаконяване на вилна сграда „Хижа А.” – землище в.з. С. Д., Община Л. с части архитектурна, конструктивна, електро и ВиК инсталация, ведно със съгласувателни писма. Според Обяснителната записка към проекта, на 20.07.1999 г. се извършило подробно заснемане на обекта. Сградата била строена преди около 70 години за училище, в последствие била преустроена в „Хижа А.”, като е пристроена покрита тераса на кота +2,80 на юг. В момента функционирала като вилна сграда. Според Конструктивното становище към проекта, отразяващо състоянието на сградата към месец юли 1999 г., състоянието й е много добро, сградата е в състояние да изпълни предназначението си и може да бъде узаконена.
Според представения по делото Протокол №9, на 29.10.1999 г. се е провело заседание на Архитектурно градоустройствена комисия при Община Л., на което са разгледани Строителни книжа на основание чл.231”Б” от ППЗТСУ за Хижа „А.” /Бивше училище/ в село С.Д.. Били са представени проекти – Архитектурна с конструкции; Електро част, ВиК част, съгласувани с РСПАБ С., ЕТД „ВиК ООД” Х. и ХЕИ Х.. АГК е взела решение „Предлага за одобрение без забележки представените строителни книжа”.
С Удостоверение изх.№1706/29.06.2011 г., Главният архитект на Община Л. удостоверява, че процедурата по узаконяването, започната с издадена Виза на 19.08.1999 г. за изготвяне на строителни книжа по чл.213б от ППЗТСУ за обект „Вилна сграда” собственост на Д.П.Д. не е приключила към настоящия момент.
По делото са събрани като доказателства още Декларация по §16 ал.3 от ПР на ЗУТ /ДВ бр.1/02.01.2001 г./ с вх.№81/10.06.2001 г. в Техническата служба на Община Л., подадена от Д.П.Д. за деклариране на незаконен строеж, започнат след 30.06.98 г. и Констативен акт №20/02.07.2001 г., с който работна група от служители на Община Л. констатира завършен до деня на проверката, с „време на започване на преустройството – септември 1999 г.”, незаконен строеж в процесната сграда, собственост на Д.П.Д.. На последния е съставен Акт №20 от 02.07.2001 г. на основание чл.36 от ЗАНН за това, че е нарушил чл.37 ал.1, чл.164 ал.1 от ЗТСУ, чл.224 ал.1 от ППЗТСУ, чл.137 ал.1, чл.148, чл.178 ал.1 от ЗУТ, като във функциите си на инвеститор е допуснал преустройство на хижа А. за почивна база и пристройка към нея, без строителни книжа в нарушение на чл.37 ал.1, чл.164 ал.1 от ЗТСУ /отм./ и чл.224 ал.1 от ППЗТСУ /по сега действащите нормативи – чл.137 ал.1 и чл.148 ал.1 от ЗУТ/ Време на започване на строежа – септември 1999 г. и завършен до 02.07.2001 г. С писмо от Кмета на Община Л. рег.№1290/13.07.2001 г. Констативния акт №20/02.07.2001 г. и Акт №29/02.07.2001 г. по ЗАНН са изпратени до Началника на РДНСК гр.Х..
От арх.О. Б. – Гл.архитект на Община Л. е издадено Становище изх.№82/13.07.2001 г. относно обект „Преустройство на бивша хижа за почивна база и пристройка към нея, находяща се в землището на бившето село С. Д.”, Община Л.. Реализираният обект е описан като съществуваща масивна сграда на два етажа, досегашна хижа – преустроена за почивна база без необходимите строителни книжа и пристройка към нея изпълнена допълнително. Според становището, преустройството и пристройката могат да бъдат узаконени, тъй като попадат в разпоредбите на §16 ал.3 от ЗУТ.
Съгласно Констативен акт №СД-80, работна група в състав от специалисти в Сектор П. при РДНСК Южен централен район, е извършила на 14.10.2010 г. проверка на строеж "Вилна сграда /бивше училище/", намиращ се в землище на с.Д., Община Л., язовир „И.” – чашка на язовира – заливен обем. С констативния акт е установено, че имотът е държавна собственост, а строежът е собственост на Д.П.Д. ***, изпълнител е Д.П.Д.. Констатирано е, че не са представени одобрен проект, съгласуване с контролни органи, разрешение за строеж, протокол за откриване на строителна площадка и за определяне на строителна линия и ниво, не е представена заповедна книга. Видно от констативния акт, строежът представлява Вилна сграда с четирискатен покрив, покрит с керемиди, на 2 етажа, кота стреха – 6 метра, размери в план – дължина – 20 м., ширина – 11 м., иззидано от тухли с дебелина 0,25 м., изградена веранда от дървена конструкция по южната фасада на сградата с дължина 20 м., ширина – 5,00 м., сградата е в завършен вид, захранена с вода и електрическа енергия. Приложена е окомерна скица на разположението на строежа спрямо пътя и скица с посочване на размерите му. Установено е, че коментираният строеж е извършен без необходимите строителни книжа и документи, с което са нарушени разпоредбите на чл.148 от ЗУТ. Констативният акт е съставен в отсъствието на жалбоподателя и е подписан от свидетелите Стелиян Табаков и Д. Б.. В Констативния акт е посочено, че е съобщен по реда на §4, ал.1, изр.2 от ДР на ЗУТ чрез поставяне на Съобщение №СД-80/14.10.2010 г. и Служебна бележка на строежа и на таблото за съобщения на Община Л., като копия от съобщението и служебната бележка са приложени по делото.
Под вх.№ЮЦР-Х-463-00-830/25.10.2010 г. до РДНСК ЮЦР в П. е постъпило Възражение от Д.П.Д., подадено срещу Констативен акт №СД-89/14.10.2010 г. за строеж на вилна сграда на територията на бившето село С. Д., в което се възразява, че строежът е в режим на търпимост.
Със Заповед №ДК-02-ЮЦР-143/20.12.2010 г. Началникът на РДНСК Южен централен район е констатирал, че строеж "Вилна сграда /бивше училище/", представляващ реализирана двуетажна масивна вилна сграда с тухлени оградни зидове, с размери в план – 20,00х11,00 м., покрита с четирискатен покрив с керемиди, с Кстр.=+6,00 м. /от прилежащия терен/, по южната фасада на сградата е изградена веранда – дървена конструкция, с размери в план – 20,00х5,00 м., собственост на Д.П.Д., е изграден върху терен държавна собственост, на хоризонтал – 125,00 м., заливен обем – чашка на язовир „И.”. Приел е, че не са приложими разпоредбите на §16 ал.3 от ЗУТ, тъй като са представени безспорни доказателства за времето на реализиране на строителството, преди 30 юни 1998 г., няма представени доказателства за действал или действащ подробен градоустройствен план, както и няма доказателства /няма представени от Община Л./, строежът да е бил деклариран от собственика на строежа /към 30 юни 1998 г. Д.П.Д. не е собственик на незаконния строеж/ пред одобряващите органи – Община Л.. От Община Л. няма представени данни за включване на земеделски земи в строителни граници на населени места или в други селищни образувания в едногодишния срок от влизането на ЗИД на ЗТСУ /обн.ДВ бр.79/10.07.1998 г./. Производството по параграф 27 може да започне само, ако декларацията е подадена от собствениците на имота и този имот следва да попада в строителните граници на населените места. В случая тези условия не са налице, следователно за строежа не са приложими разпоредбите на параграф 27 от ЗТСУ. За незаконното строителство няма подадено заявление и няма образувана преписка по реда на §184 от ЗУТ, както и започнато производство по реда на §183 от ЗУТ. Строежът е незаконен, тъй като е извършен без одобрени инвестиционни проекти и без разрешение за строеж, в нарушение на чл.137 ал.3 и чл.148 ал.1 от ЗУТ и предвид безспорните констатации за наличието на незаконен строеж по смисъла на чл.225 ал.2 т.2 от ЗУТ и на основание чл.222 ал.1 от ЗУТ Началникът на РДНСК Южен централен район е наредил незаконният строеж да бъде премахнат. Видно от направеното отбелязване, цитираната заповед е връчена лично на жалбоподателя срещу подпис на 26.01.2011 г. и като обжалвана в срок е предмет на настоящото съдебноадминистративно производство.
Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за основателна.
Оспорваната заповед е постановена на основание чл.222 ал.1 т.10 от ЗУТ, съгласно която Началникът на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице издава заповеди за премахване на незаконни строежи. Представена е Заповед №РД-13-446/01.11.2010 г., според която Началникът на ДНСК – С. е предоставил /делегирал/ на началниците на регионалните дирекции за национален строителен контрол правомощия да издават заповеди по чл.222 ал.1 т.10 и чл.225 ал.1 от ЗУТ - за премахване на незаконни строежи, т.е. актът е издаден от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност.
Обжалваната заповед е в писмена форма и мотивирана с изложени фактически и правни основания за издаването й. Постановяването й се предхожда от съставен констативен акт, който е задължителен етап в административната процедура, съгласно чл.225 ал.3 от ЗУТ. В случая констативният акт е съобщен по реда на §4 ал.1 изр.2 от ДР на ЗУТ. Цитираната разпоредба допуска отсъстващите лица да бъдат уведомени чрез залепване на съобщението на жилището им или на недвижимия имот, за който се отнасят устройственият план, инвестиционният проект, оценката, искането, отговорът, възражението, заповедта или другите книжа и чрез поставянето на същото на видно място в сградата на общината, района или кметството, като така направеното съобщение се удостоверява в служебна бележка с подписите на две длъжностни лица. Тази процедура е изпълнена и надлежно удостоверена по делото, поради което съдът приема, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила в тази насока.
Според Констативната част от заключението на приетата по делото съдебно – техническа експертиза, изготвена от вещо лице инж.Д.Я. след оглед и измерване на място и справки по налични документи, планови и картни материали, процесният обект представлява масивна двуетажна сграда, монолитна конструкция. Определените от експертизата чрез измерване на място размери на сградата са 20,20/8,50 и площ 171,70 кв.м. Височината на сградата до стрехата е 6,77 м. Стените на първи етаж са от каменна зидария, с дебелина 50-70 см. Подовата конструкция е дървен гредоред, на места усилен частично с монолитна стоманобетонна плоча. Стените на втория етаж са тухлени, с дебелина 40 см. Сградата е без сутерен. Покривът е четирискатен с дървена покривна конструкция, покрита с керемиди. Според експертизата, към южната фасада на сградата на по-късен етап е пристроена тераса на кота +2,80 м. с размери 20,20/4,25 м. /площ 85,85 кв.м./ Терасата има самостоятелна конструкция и е отделена на фуга от основния корпус. Конструкцията на терасата е стоманобетонна, монолитна. Колоните, които носят терасата са стоманобетонни и са свързани със стоманобетонни греди. Терасата е изцяло покрита, като покривът се носи от дървени колони. Състоянието на сградата е добро, като видно от състоянието и предназначението на отделните помещения същата се ползва като вила.
В т.2 от Заключението си вещото лице посочва, че в кадастралния и регулационен план на с.С.Д., одобрен с Указ №4493/07.12.1934 г. и Заповед №4494/07.12.1934 г., територията на процесния обект е означена като квартал 5, в който е застроена сграда с размери 12,00 м./6,00 м. /площ 72,00 кв.м./, записана „основно училище”. В плана няма данни за конструкция и етажност на сградата.
В топографо-геодезичния план на местността с.С.Д. от 25.11.1970 г. – неодобрен, на територията на бившето училище е означена масивна сграда с размери определени по графоаналитичен начин 8,50 м./20,20 м. /площ 171,70 кв.м./, отразена като „МЖ хижа”.
По възлагане на ОНС – Х. през 1974 г. е изработен Проект на Зона за обществен отдих “С. Д.”, за която експертизата не разполага с данни да е одобрявана. В Обяснителната записка към проекта е описана съществуващата на терена сграда – бивше училище на с.С.Д., която се използва като хижа на туристическо дружество “А.” И.. Хижата е нанесена с размери като в предшестващия план от 1970 г. В плана за застрояване се запазва сграда №1, визирана като “Хижа с ресторант”, а в записката е отбелязано, че котата на водите, достигани до момента на изработване на проекта е 124,60 м. През 1989 г. по възлагане на ОбНС – Л. е изработена кадастрална основа на Землище – Вилна зона С. Д., за която експертизата не разполага с данни да е одобрявана. В този план върху имот с пл.№8 процесната сграда е означена като 2МЖ, със същите ситуационни размери като в плана от 1970 г. и в проекта от 1974 г.
На скицата за проектиране към визата, издадената на 19.08.1999 г. за изготвяне на строителни книжа на основание чл.231б от ППЗТСУ, кадастралната основа съдържа данни за съществуването на сградата с размери и етажност като в плана от 1989 г., като е показана и пристроената на юг тераса с размери 20,20 м./4,25 м. и с площ 85,85 кв.м.
В кадастралния план на местността Ваканционно селище “А.” в землището на с.Д., Община Л., одобрен със Заповед №РД-02-14-1038/06.06.2000 г., сградата е означена като 2МЖ, със същите размери като във визата за узаконяване от 1999 г. – основен корпус и пристройка. Сградата е ситуирана в поземлен имот пл.№196.
Според експертизата, процесният обект попада в територията извън земите, означени в Картата на възстановената собственост за землището на с.Д., одобрена на 14.12.2001 г. Сградата е застроена на терен, който не е включен в строителните граници на населено място, със средна кота 125,50 м. Същата попада в крайбрежната заливна ивица на яз.И., върху земя публична държавна собственост, върху която се забранява строителството на стопански и жилищни постройки, съгласно чл.134 от Закона за водите.
Вещото лице е възприело, че процесната сграда е била застроена като училище, в строителните граници на населено място – с.С.Д., в квартал 5 по кадастралния и регулационен план на селото от 1934 г. По данни от съставените Актове за държавна собственост на имота, към 1949 г. обектът е представлявал двуетажна масивна сграда, ползвана като хижа, с площ по АДС от 156 кв.м., а по кадастрални планове площ 171,70 км.м., като за строителството на училището и преустройването му в хижа не са съхранени строителни книжа. При изслушването в съдебно заседание на 16.06.2011 г. вещото лице дава обяснения, че според него разликата в площта на процесната сграда по АДС и от измерване на място се дължи на разликата в способа за определяне на площи и се явява допустима разлика. При огледа не се наблюдавали данни за пристрояване или разширяване на основния корпус на сградата от 156 кв.м. на 171,70 кв.м.
Вещото лице дава заключение, че по действащия към 1949 г. Закон за благоустройство на населените места в Княжество Б., и Закона за плановото изграждане на населените места, действащ от 01.10.1949 г., “по ситуационно разположение на сградата в квартал 5, същата е допустима по нормативната уредба”. Към момента на построяването и преустройството на сградата във вида й към 1949 г., същата е била допустима по действащите правила и норми. До момента, определен за събаряне на процесната сграда - 01.01.1963 г., поради отчуждаване на територията на с.С.Д. за изграждане на язовир Ивайловград /ПМС №30/18.02.1961 г./, процесната сграда е била в режим на търпимост – без строителни книжа, но допустима по нормативната уредба.
Според експертизата, предвид запазването на сградата като елемент от застрояването по изработения Проект на Зона за отдих С. Д., означаването на сградата във всички кадастрални планове, наличието на приет проект за узаконяване на извършеното преустройство на основната сграда ведно с терасата, то процесната сграда се явявала в режим на търпимост и по действащата към настоящия момент нормативна уредба – ЗУТ, макар ново строителство на стопански и жилищни постройки в крайбрежната заливна ивица на язовир И., под котата на хоризонтала, ограничаващ максималното водно ниво, да било недопустимо.
От събраните по делото писмени доказателства и заключението на експертизата, се установява по безспорен начин, че разпореденият за премахване обект има характер на строеж според дефиницията, съдържаща се в §5 т.38 от ДР на ЗУТ. Строежът “Вилна сграда” е от пета категория, съгласно чл.137 ал.1 т.5 от ЗУТ и чл.10 ал.1 т.3 от Наредба №1/2003 г. за номенклатурата на видовете строежи.
По делото са събрани данни, даващи възможност да се установи, че процесната сграда е била застроена към 1934 г. с размери 12,00 м./6,00 м. и площ 72,00 кв.м., предназначена за основно училище и отразена в кадастралния и регулационен план на с.С.Д., одобрен през 1934 г. Към 1949 г. обектът е представлявал двуетажна масивна сграда, ползвана като хижа, с площ по АДС от 156 кв.м., а по кадастрални планове площ 171,70 км.м. Тези обстоятелства са видни както от посочените години на построяване, вписани във всички съставени Актове за общинска собственост, така и от Констативен протокол на Комисията с дата 23.08.1999 г., установяващ идентичност между сградата на бившето училище и Хижа А., като се потвърждават и от факта, че със заповед през 1966 г. сградата на бивше училище в село С. Д. се прехвърля за безвъзмездно ползване на окръжен съвет на Български туристически съюз гр.Х.. Идентичността на процесната сграда със сградата на бившето училище не се оспорва и от издателя на обжалваната заповед, доколкото както в нея, така и в Констативния акт, въз основа на който е издадена, обектът е описан като „Вилна сграда /бивше училище/”.
Разпоредбата на чл.137 ал.3 от ЗУТ регламентира изискването строежите да се изпълняват в съответствие с предвижданията на подробния устройствен план и съгласувани и одобрени инвестиционни проекти при условията и по реда на закона, а съгласно чл.148 ал.1 от ЗУТ строежите могат да се извършват само въз основа на издадено по съответния ред разрешение за строеж. Съгласно чл.225 ал.2 т.2 от ЗУТ, строеж или част от него е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. По делото не са представени доказателства за наличието на предвидените в закона строителни книжа и разрешение за строеж за процесния строеж. Жалбоподателят не твърди да разполага с такива, като съобщава, че при закупуването на сградата през 1999 г. строителни книжа не са му предоставени. След като не се доказа наличието на одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж, то извършеният строеж е незаконен по смисъла на цитираните разпоредби.
Настоящият състав на съда намира за основателно възражението, че строежът не следва да бъде премахван, тъй като е търпим в хипотезата на § 16 ал.1 от ПР на ЗУТ. Според тази норма, строежи, изградени до 7 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване.
От събраните по делото писмени доказателства се установява категорично, че процесната сграда е била изградена до 7 април 1987 г. Сградата на бившето училище е съществувала към 1934 г., а след преустройването й за ползване като „Хижа А.” посочената година на построяване е 1949 г., т.е. при действието на Законъ за благоустройството на населените места /ЗБНМ/, обн.ДВ бр.117/1941 г., до отмяната му със Закона за планово изграждане на населените места /ЗПИНМ/ обн.ДВ бр.227/1949 г., в сила от 01.01.1950 г., сега също отменен. Застрояването е било в съответствие с изискването на чл.251 първи абзац от ЗБНМ, предвиждащ всички строителни работи се извършват в строителните граници на населеното място, определени от съответните улично-регулационни и дворищно-регулационни планове, като строителните работи трябва да бъдат съобразени и със самите планове.
Определените от експертизата по делото чрез измерване на място размери на сградата са 20,20/8,50 и площ 171,70 кв.м., което сочи на идентичност на процесния строеж със закупения от Д. през 1999 г. обект, доколкото според обясненията на вещото лице инж.Д.Я., разликата между вписаната в АДС и измерената на място площ на процесната сграда се дължи на разликата в способите за определяне на площи, допустима е и не са установени данни за пристрояване или разширяване на основния корпус на сградата от 156 кв.м. на 171,70 кв.м. След закупуването на този обект Д.Д. е инициирал производство по реда на чл.231б от действащия към този момент ППЗТСУ /отм./ Според ал.1 на посочената норма, когато одобрените архитектурни и други проекти, по които е изградена сградата, са загубени от собственика, те се възстановяват с проект - заснемане на извършения строеж. Той се одобрява от органа, компетентен да одобри проекта за изграждането на сградата, след представяне на разрешението за строеж или на безспорни доказателства, че такова разрешение е било налице. Главният архитект на Община Л. писмено удостоверява, че производството по одобряването на проектите не е завършило.
Безспорно се установява по делото, че като вид, размери и конструкция основният корпус на разпоредения за премахване строеж е в състоянието, в което е закупен от жалбоподателя през 1999 г., респ. пристроен към 1949 г. Установява се, че към южната фасада на сградата има пристроена тераса на кота +2,80 м. с размери 20,20/4,25 м. /площ 85,85 кв.м./ Терасата има самостоятелна монолитна стоманобетонна конструкция, носена от стоманобетонни колони, която е отделена на фуга от основния корпус и видимо е пристроена на по-късен етап, в периода след 1989 г. и до 1999 г., когато е отразена във визата от 19.08.1999 г. Според съставените през 2001 г. констативен акт и АУАН, през септември 1999 г. е извършен строеж “Преустройство на Хижа А. за почивна база и пристройка към нея”. Това преустройство по смисъла на §5 т.38 предл.последно от ДР на ЗУТ е самостоятелен строеж, но доколкото същото не е предмет на оспорената заповед, то за него в настоящото производство не може да се изследва режимът на търпимостта.
В Заповед №ДК-02-ЮЦР-143/20.12.2010 г. административният орган е възприел, че са представени безспорни доказателства за времето на реализиране на строителството - преди 30 юни 1998 г., за да мотивира неприложимостта на §16 ал.3 от ПР на ЗУТ. С мотиви, че няма представени от Община Л. доказателства строежът да е бил деклариран от собственика на строежа пред одобряващите органи – Община Л., тъй като към 30 юни 1998 г. Д.П.Д. не е собственик на незаконния строеж, административният орган явно е обосновавал неприложимост на разпоредбата на §16 ал.2 от ПР на ЗУТ. Тези му съображения обаче не кореспондират с доказателствата по делото. На първо място в хипотезата на §16 ал.2 от ПР на ЗУТ попадат незаконни строежи, започнати в периода 8 април 1987 г. – 30 юни 1998 г., каквито данни няма за процесния строеж. Освен това при точното установяване, че към 1998 г. Д. не е бил собственик на строежа, административният орган не е съобразил няколкото на брой актове за държавна и общинска собственост, ползващи се с доказателствена сила по отношение факта, че незаконният строеж към посочения период е бил държавна, респ. общинска собственост. Приложимостта на §16 ал.3 от ЗУТ е било необходимо да се изследва спрямо строеж, различен от процесния, а именно “Преустройство на Хижа А. за почивна база и пристройка към нея”, започнат през септември 1999 г., завършен към 02.07.2001 г., за който именно строеж Д. е подал Декларация по §16 ал.3 от ПР на ЗУТ №81/10.06.2001 г., т.е. декларирал е строежа пред одобряващите органи в 6-месечен срок от обнародването на този закон, изтичащ на 02.07.2001 г.
От изложеното следва, че издателят на акта не е извършил точна преценка на периода на изграждане на строежа и не е изследвал приложимостта на §16 ал.1 от ПР на ЗУТ. Независимо от последващото му пристрояване с тераса /отделен е въпросът доколко може да се говори за преустройство на строежа от хижа за почивна база или вила, при липса на установяване от страна на административния орган предходното състояние на обекта, който въпрос не е бил и обсъждан в акта/, обектът така, както е индивидуализиран в заповедта, разпореждаща премахването му, е изграден до 07 април 1987 г. Настоящият състав на съда не намира основания за съмнение в компетентността и безпристрастността на вещото лице, изготвило експертното заключение по делото. Експертизата бе приета без оспорване от страните и съдът намира, че същата следва да се възприеме като обективна и обоснована в частта й, посочваща допустимост на процесния строеж по действащите по времето на извършването му градоустройствени планове и строителни правила и нормативи. Заключението в тази му част е ясно и категорично. Към времето на извършването на строежа е действал кадастрален и регулационен план на с.С.Д. и по ситуационно разположение на сградата в квартал 5, същата е допустима по действащата към този момент нормативна уредба. Разпоредбата на §16 ал.1 от ПР на ЗУТ предвижда в условията на алтернативност, че строежите са търпими и не подлежат на премахване, както ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите съгласно ЗУТ, така и ако са били допустими по тези планове, правила и нормативи, действали по време на извършването им. Тоест установяването, че строежът е бил допустим към момента на извършването му е достатъчно, за да се приеме същият за търпим. Ето защо съдът приема, че последващото одържавяване на територията на бившето село С. Д. с цел построяването на язовир И. и разположението понастоящем на строежа в заливния обем – чашка на язовира, се явяват обстоятелства без правно значение относно приложимостта на разпоредбата.
По съществото на спора съдът счита за установено по категоричен и несъмнен начин, че коментираният строеж е търпим в хипотезата на §16 ал.1 от ПР на ЗУТ, поради което не подлежи на премахване, независимо, че може да се квалифицира като незаконен по смисъла на чл.225 ал.2 т.2 от ЗУТ. Като е разпоредил премахването му, Началникът на РДНСК Южен централен район е постановил административен акт, противоречащ на материалноправните разпоредби на закона, който подлежи на отмяна.
При
този изход на спора в полза на жалбоподателя следва да се присъдят извършените
разноски по производството в размер общо на 810 лв., представляващи 10 лв.
внесена държавна такса, 200 лв. депозит за вещо лице и 600 лв. адвокатско
възнаграждение за един адвокат, платими от ответника.
Водим от гореизложеното и на основание чл.172 ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед №ДК-07-ЮЦР-143/20.12.2010 г. на Началника на РДНСК Южен централен район.
ОСЪЖДА РДНСК Южен централен район да заплати на Д.П.Д., ЕГН ********** ***, разноски по делото в размер на 810 /осемстотин и десет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: