№ 4230
гр. София , 08.09.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ в закрито заседание на осми
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ДАЯНА К. ТОПАЛОВА
като разгледа докладваното от ДАЯНА К. ТОПАЛОВА Гражданско дело №
20211110140555 по описа за 2021 година
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 40555/2021 г. , за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от фирма срещу ЕНЧ. ИВ. ИВ. и
Д. ИВ. М..
Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на закона,
предявените искове са процесуално допустими, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и
страните са направили доказателствени искания, на основание чл.140, ал.1 ГПК, чл.140, ал.3, изр.1
ГПК, вр. чл.146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД
I.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е налице
облигационно отношение, възникнало по силата на сключен с ответниците договор за продажба на
топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите без да е необходимо изричното им приемане, като в изпълнение на този договор е
доставил за периода м.05.2016 г. – м.04.2018 г. на ответниците топлинна енергия, а потребителите
не я заплатили, в 30-дневен срок след публикуване на фактурите на интернет страницата на
дружеството, дължимата цена и такса дялово разпределение, поради което са изпаднали в забава.
1
Ответниците оспорват предявените искове като неоснователни с възражение, че между тях
и ищеца не съществува договор за доставяне и потребление на топлинна енергия през процесния
период, тъй като не са собственици на имота. Поддържат, че клаузите на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от
Общите условия, които регламентират падежа на задължението за плащане на стойността на
топлинна енергия са нищожни, като неравноправни, противоречащи на общия принцип на
добросъвестност, установен в разпоредбата на чл. 143, ал. 1 ЗЗП. Възражението е изведено при
твърдения, че обвързването на настъпването на падежа на задължението за плащане, с
притежаването на специално техническо средство от страна на потребителя /компютър или
смартфон /, което да му дава възможност за достъп до интернет, както и задължаването на
потребителя да обезпечи допълнително и самата възможност за достъп до интернет, го поставя в
значително неравностойно икономически положение спрямо търговеца. Признават факта да
доставка на претендираното количество топлинна енергия. В евентуалност релевират възражение
за погасяване на вземанията по давност.
II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК
във вр. чл. 150 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът ЕНЧ.
ИВ. ИВ. дължи сумата от 815,50 лв. – главница, представляваща цена на топлинна енергия,
доставена за периода м.05.2016 г. – м.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 05.03.2021 г.
до окончателното й изплащане и сумата от 11,21 лв. – такса за дялово разпределение за периода
м.03.2017 г.- м.04.2018 г. и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД за
признаване за установено, че ответникът дължи сумата от 180,73 лв. – законна лихва за забава
върху цената за топлинна енергия за периода 15.09.2017 г. – 01.07.2020 г. и сумата 2,63 лв. лихва
върху главницата за дялово разпределение за периода 01.05.2017 г. – 01.07.2020 г. и искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 150 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД за признаване
за установено, че ответникът Д. ИВ. М. дължи сумата от 815,50 лв. – главница, представляваща
цена на топлинна енергия, доставена за периода м.05.2016 г. – м.04.2018 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 05.03.2021 г. до окончателното й изплащане и сумата от 11,21 лв. –такса за дялово
разпределение за периода м.03.2017 г.- м.04.2018 г. и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във
вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи сумата от 180,73 лв. –
законна лихва за забава върху цената за топлинна енергия за периода 15.09.2017 г. – 01.07.2020 г. и
сумата 2,63 лв. лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 01.05.2017 г. –
01.07.2020 г.
III. Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване
Отделя за безспорен и ненуждаещ се от доказване в отношенията между страните факта, че
през процесния период ищецът е доставил до имот, представляващ апартамент 31, находящ се в
гр.София, ж.к. Люлин, блок № 011, вход „Б“, ет. 8, с абонатен № 165753 количество топлинна
енергия на стойност 1631,00 лв.
IV. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
2
факти:
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже по делото пълно и
главно сключен с ответниците договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди.
КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК фирма като трето лице-помагач на
ищеца фирма.
ПРИЕМА представените с исковата молба документи като писмени доказателства по
делото.
ПРИЛАГА съдържащите се в ч.гр.д. № 13405/2021 г. по описа на СРС, 157 с-в документи
като писмени доказателства по делото.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190, ал.1 ГПК третото лице помагач, в 1 –седмичен срок от
получаване на съобщението, да представи документите, посочени в исковата молба.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза със задача вещото лице да посочи размер на
главницата за топлинна енергия и услугата дялово разпределение за периода м.01.2018 г. –
м.04.2018 г. и лихвата за забава върху тези суми за периода 01.04.2018 г. - 01.07.2020 г. при
депозит в размер на 200,00 лв., вносими от ищеца по депозитна сметка на съда, в 1-седмичен срок
от връчване на настоящото определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице И. Н. Г. - адрес, д.тел.:*********, моб.тел.: *******.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на съдебно – техническа и
съдебно – счетоводна експертиза със задачи, посочени в исковата молба, тъй като фактите за
установяване, на които са поискани са отделени като безспорни по делото.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им указва, че
съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за страните, както са ги
направили, ако не е уговорено друго и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват и
процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от събиране
на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена
половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по
медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на
електронен адрес: http://www.justice.government.bg). Медиацията е платена услуга.
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се възползват.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищеца, който може да изрази становище
и да ангажира доказателства във връзка с него в първото по делото съдебно заседание.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК, на страните да се връчи препис от
настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото, като те могат да
вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото съдебно
заседание.
3
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 18.10..2021 г., от 14.00
ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе преписи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4