Решение по дело №12015/2016 на Софийски градски съд

Номер на акта: 7323
Дата: 30 октомври 2019 г. (в сила от 4 януари 2021 г.)
Съдия: Десислава Георгиева Янева-Димитрова
Дело: 20161100112015
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 октомври 2016 г.

Съдържание на акта

  Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ ….

гр. София, …………..2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийският градски съд, І ГО, 5 състав, в публично съдебно заседание на пети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА

 

и секретар К.Г., като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 12 015 по описа за 2016 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

                        Предявени са от Г.П.Б. и С.Н.Х. против „З. “Б.и.“АД искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм/.                                                         Ищците твърдят, че на 05.02.2016г., около 10:00 ч., в град София настъпило пътно-транспортно произшествие по вина на водача на л.а. „Опел Астра“ с per. № *******– Г.В.В., чиято отговорност била застрахована от ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност”. В резултат на пътно-транспортното произшествие настъпила смъртта на техния син – И.С. Х.. Родителите претърпели неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания от неговата смърт. Считат, че справедливото обезщетение за неимуществените вреди е в размер на 200 000 лв. за всеки от тях. Молят съда да осъди ответника да им заплати обезщетение от по  200 000 лв. за всеки от тях, ведно със законната лихва от 26.05.2016г. до окончателното изплащане.                                                                                                                                                                   Ответникът оспорва исковете, като прави следните възражения: оспорва твърденията, че поведението на сочения от ищците деликвент е било противоправно и виновно; оспорва механизма на настъпване на произшествието; поддържа възражение за  съпричиняване на вредите от пострадалия, който се съгласил да пътува в процесния автомобил, макар да знаел, че водачът на автомобила Г.В.е употребил алкохол, и по време на катастрофата не ползвал обезопасителен колан; оспорва размера на исковете. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.                                                            Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:                                                            По предявените искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./:                               За да бъдат уважени тези искове ищците трябва да ангажират доказателства за следните обстоятелства: 1/за наличието на договор за застраховка ”Гражданска отговорност” между собственика на автомобила, управляван от прекия причинител на вредата, и ответното дружество; 2/за юридическите факти от състава на чл. 45 от ЗЗД по отношение на водача на застрахованото от ответното дружество МПС: вреда, противоправно деяние и причинно-следствена връзка между противоправното деяние и вредата; 3/да докаже размера на дължимото обезщетение.                                                                           Страните не спорят, че към датата на настъпване на произшествието  отговорността на водача на л.а. „Опел Астра“ с per. № *******е била застрахована по договор за застраховка ”Гражданска отговорност” от ответното дружество, което се потвърждава и от представената по делото справка за публикувана информация на електронния сайт на Гаранционния фонд.                                                                                                        Видно от удостоверение за наследници от 08.06.2016г. ищците са родители на И.С. Х., починал на 16.05.2016г.                                                                                              От заключението на автотехническата експертиза, което съдът приема, се установява следният механизъм на настъпване на произшествието: На прав участък от пътя водачът на л.а. „Опел Астра“ се е движел с висока скорост в средната лента за движение. Пред него се е движел попътно л.а. „Ауди ТТ“, който е предприел изпреварване отляво на движещия се пред него товарен автомобил „Мерцедес“. Докато е извършвал маневра “изпреварване“ и се е намирал в крайна лява лента, л.а. Ауди ТТ е ударен отзад в дясно от движещия се зад него л.а. „Опел Астра“. След удара л.а. „Опел Астра“  рязко  се е отклонил надясно, пресякъл е пътното платно и се е ударил в десния бордюр. След удара в бордюра л.а. „Опел Астра“ е излязъл в дясно на пътното платно, пресякъл е тревната площ и тратоара и се е ударил в паркиран л.а. „Ауди 8“, който се е намирал успоредно на бордюра и напречно на л.а. „Опел Астра“. След удара в предната лява част челно на л.а „Ауди 8“, този автомобил се е завъртял по часовниковата стрелка с център задния мост на 45° и се е установил в покой. Според приложената към заключението скица ударът с „Ауди 8„ е бил в предната дясна част за л.а „Опел Астра“, което се потвърждава от вещото лице  при изслушването му в съдебно заседание. След сблъсъка с л.а „Ауди 8“, лекият автомобил „Опел Астра“, поради челния ексцентричен удар, се е завъртял по часовниковата стрелка и се е ударил с лява странична част /около предната лява врата/ в паркиран джип „БМВ X 5“. След удара джип „БМВ Х5“ се е завъртял обратно на часовниковата стрелка на 90° и се е придвижил назад и в дясно на около 2,5 м., после се е  установил в покой. Лекият автомобил „Опел Астра“ е продължил ротацията си и е застанал успоредно на джип „БМВ X 5“. Според вещото лице, причина за настъпване на произшествието е поведението на водача на л.а. „Опел Астра“, който се е движел с висока скорост от 100 км/час върху мокро и заснежено пътно платно и се е ударил в попътно движещия се пред него л.а. „Ауди ТТ“, след което е изгубил контрол върху управлението на автомобила и е напуснал пътното платно в дясно. Скоростта на  движение на л.а. „Опел Астра“ преди удара с л.а. „Ауди ТТ“ е била 100 км/ч. Опасната зона за спиране е била 191м. Скоростта, при която ПТП е било предотвратимо за водача на л.а „Опел Астра“, е била 34 км/час. Скоростта на „Опел Астра“ при удара челно с л.а“ Ауди 8“ е била 78 км/ч. При удара в джип „БМВ Х 5“ скоростта на л.а „Опел Астра“ е била 63 км/ч. Траекторията на движението на л.а. „Опел Астра“ е показана на приложената скица  -  праволинейна до излизането от пътното платно и ротация при ударите в л.а. „Ауди А8“ и джип „БМВ X 5“ Процесният автомобил „Опел Астра“ е бил оборудван с предпазни колани. Не е имало директен удар в предната дясна врата на л.а. „Опел Астра“, нито има деформации по предната дясна врата. Пътникът на предната дясна седалка е пострадал при челния удар със скорост 74 км/ч и въртеливото движение на автомобила след удара с л.а. „Ауди А8“ със скорост 63 км/ч.                                                                                                                                                     От заключението на назначената по делото медицинска експертиза, което съдът приема, се установява, че при катастрофата пострадалият е получил следните телесни повреди: черепно-мозъчна травма, изразяваща се в тежка контузия на главата, линейно счупване на дясната слепоочна кост на черепа и на кости от черепната основа; мозъчна контузия с развит общо мозъчен оток; тежка лицева травма, изразяваща се в контузия на лицето, счупване на горната челюст по типа на Ле форт II в ляво със счупване на алвеоларните израстъци на нивото на 4- 7 горни леви зъби;  счупвания  на челюстта тип Ле Форт и  открито счупване на долната челюст на две места в областта на брадата и левия долно челюстен ъгъл; тежка гръдно-коремна травма с изявена  контузия на гръден кош и корем и двустранен хемопневмоторакс (излив на кръв и набиране на въздух в двете половини на плевралната кухина); контузия на белия дроб, разкъсване на слезката, което е наложило оперативно отсраняване, съпроводено с масивен излив на кръв в коремната кухина; тежък срив в хемодинамиката, изявен клинично с хеморагичен и травматичен шок. Въпреки от проведеното своевременно болнично лечение, на базата на травмите и обусловеното от тях принудително обездвижване и залежаване в условия на реанимация, при Х. са настъпили тежки възпалителни и дистрофични промени във всички вътрешните органи, което е довело до развитие на многоорганна недостатъчност. Диагностицирани са двустранна деструктивна пневмония, бактериален хрониосепсис; емпием (гнойна колекция) на плеврата в ляво; трахеомалация и паралитичен илеус, в резултат на което на 16.05.2016г. пострадалият е починал. Телесните повреди и смъртта на сина на ищците са в пряка причинна връзка с пътно-транспортното произшествие.                          Концентрацията на алкохол в кръвта на водача на л.а „Опел Астра“ - Г.В.В. по време на катастрофата е била  3,75 промила, която отговоря на тежка степен на алкохолно опиване. Тежката степен на алкохолно опиване  е от 2.50 промила до 3 промила. При острото алкохолно опиване настъпват изявени промени в поведението, работоспособността и интелектуалните функции на индивида. При тази степен на алкохолно опиване, независимо от индивидуалната поносимост и степен на привикване към алкохола, са налице изявени външни видими прояви на значително нарушение на мисловната дейност, на речта, съобразителността, на вниманието, способността за ориентиране и координацията на движенията, наблюдават се забавени реакции, понижена чувствителност за болка и др. По скалата на Dubowski (2006), при тази степен се отчитат и тежка емоционална нестабилност, загуба на критична преценка, повлияване на възприятието, паметта и разбирането, понижен сензорен отговор, повишено реакционно време, възможна е  намалена зрителна острота и намалено периферно зрение. При  непривикнали към действието на алкохол е възможно да настъпят промени в съзнанието с изпадане в сомнолентност и дори кома. При тежко алкохолно опиване водачът не е в състояние адекватно да управлява моторно превозно средство. Проявите на тежко алкохолно опиване са лесно различими.                                                                                                            С оглед заключението на автотехническата и медицинска експертиза, съдът приема, че поведението на водача на л.а „Опел Астра“ е противоправно и виновно – същият е нарушил чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, чл.21 от ЗДвП и чл.20, ал.2 от ЗДвП и в резултат на това е настъпило пътно-транспортното произшествие, при което са причинени тежки телесни повреди на И.С. Х., довели до неговата смърт.                                                 За установяване на претърпените от ищците неимуществени вреди по делото е изслушана св. Х.. От нейните показания се установява, че познава родителите на починалия, тъй като живеела с тях на един адрес. Заявява, че отношенията между ищците и техният син били много добри. И.Х. бил много добро дете. В деня на катастрофата майка му се обадила на свидетелката, била разтревожена, казала й, че И.го няма. Към този момент ищцата знаела, че е настъпило тежко пътно-транспортно произшествие, вероятно била научила за катастрофата от телевизията. Свидетелката се опитала да я успокои,  казала й, че е възможно синът й да не е бил в автомобила с техния съсед, а да е бил някъде другаде. Предложила й да започнат заедно да го търсят по болниците. Ищцата не била на себе си, само повтаряла „Няма го И.“,  била силно притеснена и много уплашена, защото не знаела дали синът й е бил в колата.  Нямали никаква информация, открили го в Пирогов. Той бил в много тежко състояние, майката и бащата се намерили в Пирогов на регистратурата. Докато пострадалият бил в болницата, всяка сутрин, всеки следобед, непрекъснато, по 6 часа, родителите стояли пред болницата. Виждали сина си в определен час. В началото не бил контактен, впоследствие бил в съзнание няколко дни. На 16 май пострадалият починал. В живота на ищците настъпил пълен хаос, животът им се променил, голяма тъга и мъка ги обзели - нито се хранели, нито спели, нито ходели на работа, нито вършели ежедневните си задължения. Ищцата вече не била пълноценен човек, стояла „като статуя“, приемала лекарства за успокоение, но те не й действали, не можела да спи, плачела по  24 часа в денонощието, „два часа, ако е замислена“, после „три часа плачела“, С. също дълбоко страдал. След смъртта на сина им ищците спрели да ходят на работа, доста време не работели, с течение на времето се върнали на работните си места. Споделяли със свидетелката, че продължават живота си, защото знаели, че ще дойде момент, в който ще се видят отново с детето си, казвали, че имат чувството, че синът им е около тях и ги държи мисълта, че  един ден пак ще бъдат заедно. Независимо от изминалия период след смъртта на сина им, продължавали всяка сутрин посещават гроба му.                                                                                    С оглед показанията на св. Х. съдът приема за установено по делото, че ищците са претърпели неимуществени вреди от смъртта на своя син, които са в причинно-следствена връзка с процесното пътно-транспортно произшествие.                                              Така събраните доказателства установяват настъпването на всеки един от фактите от състава на чл.226, ал.1 от КЗ/отм/, поради което искът е доказан по основание.                       При определяне размера на обезщетението съдът отчете следните обстоятелства: възрастта на всеки от ищците към датата на смъртта на сина им – 39 г. за Г.П.Б. и 41 г. за С.Н.Х.; обстоятелството, че е прекъсната една от най-силните връзки в живота на човека – тази на родителя с неговото дете, при това в млада възраст за сина на ищците – 23 години,  когато е предстояло реализирането му в личен и професионален план. Връзката между родителите и техния син е  била изключително силна, отношенията са били сърдечни, основани на взаимно уважение и разбирателство. В деня на катастрофата и по време на престоя на И.С. Х. в болницата родителите са били неотлъчно до сина си, всеки ден с часове са чакали пред болницата, за да го видят и да получат новини за здравословното му състояние. След смъртта на сина им, животът на ищците се е променил – майката непрестанно плачела, приемала успокоителни, но те не й действали и не можела да спи, двамата  родители нито се хранели, нито спели, нито вършели ежедневните си задължения, спрели да ходят на работа, едва след   време се  върнали на работните си места/св.Х./. През изминалите години  ищците продължават дълбоко да сърбят за сина си, пазят жив спомена за него, почитат неговата памет и споделят със своите близки, че продължават живота си с мисълта, че един ден отново ще бъдат с детето си./св.Х./. При определяне на обезщетението съдът отчете обстоятелството, че мъката на родителите от смъртта на сина им ще остане до края на живота им, за тях загубата е невъзвратима и не може да бъде измерена материално.                                                                     Като отчете горепосочените обстоятелства, социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната през 2016 г., съдът определи обезщетението за неимуществени вреди, на основание чл.52 от ЗЗД, по справедливост на по 200 000 лв. за всеки от ищците.                                                                                                                                                      По възраженията за съпричиняване на вредите:                                                                  Ответникът поддържа възражения за съпричиняване на вредите от И.Х., който се съгласил да пътува в процесния автомобил, макар да знаел, че водачът на автомобила Г.В.е употребил алкохол и по време на катастрофата пострадалият не ползвал обезопасителен колан.                                                                                         Първото от възраженията е основателно, поради следните съображения:                           От основното заключение на медицинската експертиза, което съдът приема, се установи, че концентрацията на алкохол в кръвта на водача на л.а „Опел Астра“ - Г.В.В. по време на катастрофата е била  3,75 промила, която отговоря на тежка степен на алкохолно опиване. Тежката степен на алкохолно опиване е от 2.50 до 3 промила, т.е концентрацията на алкохол в кръвта на водача дори е надхвърляла  възприетата от медицината горна граница  от три промила. Според вещото лице, при тежкото алкохолно опиване настъпват изявени промени в поведението, работоспособността и интелектуалните функции на индивида. При тази степен на алкохолно опиване, независимо от индивидуалната поносимост и степен на привикване към алкохола, са налице видими прояви на нарушение на мисловната дейност, на речта, съобразителността, вниманието, способността за  ориентиране и координация на движенията, наблюдават се забавени реакции, понижена чувствителност за болка и др. По скалата на Dubowski (2006), при тази степен се отчита и тежка емоционална нестабилност, загуба на критична преценка, повлияване на възприятието, паметта и разбирането, понижен сензорен отговор, повишено реакционно време, възможна е  намалена зрителна острота и намалено периферно зрение, а  при  непривикнали към действието на алкохола е възможно да настъпят промени в съзнанието с изпадане в сомнолентност и дори кома. Проявите на тежко алкохолно опиване са лесно различими.                                                                          С оглед на високата концентрация на алкохол в кръвта на водача на л.а „Опел Астра“, при която проявите на алкохолно опиване са били видими и ясно различими, съдът приема за установено по делото, че пътникът в автомобила – И.С. Х., е знаел, че водачът е употребил алкохол, но независимо от това е приел да пътува в автомобил, управляван от него, и така сам е поел риск за живота си.                                    Второто от възраженията за съпричиняване на вредите  е неоснователно. За установяване на обстоятелството дали пострадалият е пътувал с поставен обезопасителен колан по делото са изслушани автотехническа експертиза, основна и допълнителна медицинска експертиза.                                                                                                                                    От автотехническата ексертиза се установява механизмът на настъпване на произшествието, описан по-горе в мотивите на решението. Според вещото лице, л.а “Опел Астра“ с per. № *******е претърпял поредица от удари - първият удар е в л.а. „Ауди ТТ“, настъпил е в предната лява част на процесния автомобил „Опел Астра“, докато се е движел със скорост от 100 км/час. След този удар автомобилът  рязко  се е отклонил надясно, пресякъл е пътното платно и се е ударил в десния бордюр. После е излязъл в дясно на пътното платно, пресякъл е тревна площ и тратоар и се е ударил  в паркиран л.а. „Ауди 8“, който се е намирал успоредно на бордюра и напречно на л.а. „Опел Астра“.  Този удар е в челната дясна част на л.а „Опел Астра“, докато се е движел със скорост от 78 км/час. /становище на вещото лице в съдебно заседание, скица към заключението/. След сблъсъка с л.а „Ауди 8“, лекият автомобил „Опел Астра“ се е завъртял по часовниковата стрелка и се е ударил с лява странична част/около предната лява врата/ в паркиран джип „БМВ X 5“. При този удар л.а „Опел Астра“ се е движел със скорост от 63 км/час. Траекторията на движението на л.а. „Опел Астра“ е показана на приложената към заключението скица  -  праволинейна до излизането от пътното платно и ротация при ударите в л.а. „Ауди А8“ и джип „БМВ X 5“ Процесният автомобил „Опел Астра“ е бил оборудван с предпазни колани. Според вещото лице, директен удар в предната дясна врата на л.а. „Опел Астра“ не е имало, нито са настъпили деформации по предната дясна врата. Пътникът на предната дясна седалка е пострадал при челния удар с л.а“Ауди 8“ и въртеливото движение на автомобила след този удар със скорост 63 км/ч.                                                  В съдебно заседание вещото лице – автотехник заявява, че при първия удар няма никакво увреждане на пътника на дясната седалка. След като автомобилът се е отклонил надясно и се е ударил в л.а „Ауди 8“ е нормално пътникът да политне напред, след това при ротацията на автомобила, може да се е наклонил и да се е ударил в предната дясна врата.                                                                                                                                              От основното заключение на медицинската експертиза, което съдът приема, се установи, че по време на катастрофата пострадалият е пътувал без поставен колан. По тялото му не са открити характерни за обезопасителния колан широки, лентовидни охлузвания и кръвонасядания по кожата на гърдите и корема, нито характерни счупвания на ребра, на гръдна кост, на ключици и други увреждания, типични  при използване на колан. Ищецът е получил тежка черепно-мозъчна травма със счупване на черепната кост, съчетана с лицево-челюстни травми със счупване на горна и долна челюст, а това означава, че главата и лицето му са достигнали и са се ударили в интериора на лекия автомобил с много голяма травмираща сила, поради което експертът е приел, че пострадалият е пътувал без предпазен колан. В съдебно заседание вещото лице заявява, че тежката черепно-мозъчна травма и лицеви травми могат да се получат само при  липса на поставен предпазен колан, защото само при такова положение главата може с голяма кинетична сила да достигне до част от интериора на автомобила и да се травмира. Ако пострадалият бе ползвал предпазен колан, амплитудата на движението на главата би била много малка и той би ударил главата си, но не с голяма травмираща сила. Счупването на черепа в дясно слепоочно  може да е настъпило при удара между л.а. „Опел „Астра” и л.а. „Ауди А8”, при който главата на И.Х. да е достигнала до страничното стъкло или до предната колонка в дясно, но освен тази травма, той  е получил и тежки лицеви травми, които не могат да се обяснят със страничен удар, поради което експертът в основното заключение е приел, че пострадалият е пътувал без поставен обезопасителен колан.                                    В допълнително заключение вещото лице променя изводите си относно лицево- челюстните травми, като заявява, че те биха могли да настъпят и при поставен обезопасителен колан при силен страничен удар в ляво с л.а „БМВ Х3“, при което главата на пасажера би могла да достигне намиращия се в ляво от него водач.                                                   Съдът не кредитира допълнителното заключение в посочената част, тъй като същото е необосновано, не става ясно защо вещото лице диаметриално променя изводите си по основното заключение, на какво основание е приел, че при скорост от 63 км/час би могло да се достигне голяма кинетична енергия, с която пострадалият да се удари във водача на автомобила и да получи лицево-челюстните травми. В останалата част допълнителното заключение е обосновано – експертът е посочил, че счупването на черепа в дясно слепоочно  може да се реализира  след сблъсъка на л.а „Опел Астра“ с „Ауди 8“ при достигане на главата на пострадалия до страничното стъкло или до предната дясна колонка, която травма би могла да настъпи и при предпазен обезопасителен колан. Наред с това експертът е приел, че гръдно-коремната травма с най-голяма вероятност е причинена индиректно  след спиране на движението на тялото, в резултат на инерционни сили, действащи на вътрешните органи в гръдната и коремна кухина.                                                      Макар съдът да не кредитира частично допълнителното заключение на медицинската експертиза, следва да се отбележи, че е  без значение за  изхода на спора дали част от получените от пострадалия травми, а именно – лицево- челюстните травми могат да настъпят при поставен  обезопасителен колан или не. Това е така, тъй като смъртта на И.Х. се дължи не само на лицевите травми, но и на останалите тежки травми – черепно-мозъчната травма и тежката гръдно-коремна травма, които са довели до принудително обездвижване и залежаване в условията на реанимация, в резултат на което пострадалият е получил двустранна деструктивна пневмония, бактериален хрониосепсис, емпием/гнойна колекция/ на плеврата в ляво, трахеомалация, паралитичен илеус. Счупването на черепа в дясно слепоочно  и на кости на черепната основа, както и тежката гръдно-коремна травма биха могли да настъпят и при поставен обезопасителен колан/становище на вещото лице в съдебно заседание от 05.12.2018г., основно заключение, допълнително заключение в кредитираната част/, а тези увреждания също са довели до принудителното обездвижване на пострадалия и неговата смърт, поради което съдът прие, че второто възражение за съпричиняване на вредите не бе доказано по делото.                                                                                                                                                                     Тъй като в хода на процеса бе доказано само първото от възраженията за съпричиняване на вредите, според което пострадалият е знаел, че водачът на автомобила е консумирал алкохол, съдът определи процент на съпричиняване на вредите от 50 %. Водачът е бил в тежко алкохолно опиянения – 3.75 промила, което надхвърля дори горната граница, приета в медицината/3 промила/, като проявите на тежко опиване са били ясно различими за пострадалия, но независимо от това е допуснал неговият познат да управлява автомобила в това състояние, в което е опасен за себе си и за околните, и  сам се е качил в автомобила, като е поставил в риск живота си.                                                                                   При  прилагане на процент на съпричиняване от 50 %, стойността на обезщетението за неимуществени вреди за всеки от ищците възлиза на по 100 000 лв., до който размер исковете са основателни, а в останалата част, до пълните предявени размери от 200 000 лв. за всеки от тях, следва да бъдат отхвърлени.

                        По законната лихва:                                                                                                                    Началният момент, от който застрахователят изпада в забава за плащане на обезщетение за вреди, е датата на увреждането, съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД, тъй като отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на увреждането. В случая, дължимото от ответника обезщетение за забава се дължи от 16.05.2016г./датата на смъртта на И.С. Х./. Ищците претендират обезщетение от по-късна дата – 26.05.2016г., поради което законната лихва следва да се присъди от посочената от ищците дата до окончателното изплащане на сумата.                                                                                                                                                            По разноските:                                                                                                                               Ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски за вещи лица и адвокатско възнаграждение в размер общо на 10 915 лв. по двата иска, съобразно отхвърлената част от исковете.                                                                                                                                                                     При определяне на размера на разноските, дължими на ответника, съдът частично уважи възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. С оглед на фактическата и правна сложност на делото, разноските за адвокатско възнаграждение на ответника следва да  бъдат намалени от 36 230 лв. с ДДС на 21 600 лв. с ДДС /по  10 800 лв. с ДДС за всеки от предявените искове/. Минималният размер на адвокатско възнаграждение по чл.7, ал.2, т.5 от  НАРЕДБА № 1 ОТ 9 ЮЛИ 2004 Г. ЗА МИНИМАЛНИТЕ РАЗМЕРИ НА АДВОКАТСКИТЕ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ е 5 530 лв. за единия иск, които с ДДС са  6 636 лв., а за двата иска 13 272 лв. с ДДС. Делото е усложнено от фактическа страна, тъй като механизмът на катастрофата включва поредица от удари в различни моторни превозни средства/общо четири/ при различна скорост на движение и разположение на моторните превозни средства, а ответникът оспори механизма на настъпване на произшествието и  направи възражения за съпричиняване на вредите от пострадалия, по делото са проведени четири съдебни заседания, в които са изслушани автотехническа експертиза, основна медицинска и допълнителна медицинска експертиза  за установяване на обстоятелството кои травми в кой момент са настъпили, дали пострадалият е пътувал с поставен обезопасителен колан и дали вредите биха настъпили при поставен колан, поради което съдът уважи частично възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение и намали неговия размер по всеки от исковете до 9 000 лв., които с ДДС възлизат на по 10 800 лв./общо по двата иска на 21 600 лв./ и на тази база определи размера на разноските, съобразно отхвърлената част от исковете.                                              Ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат Л.Г. от АК – Перник с адрес за призоваване: гр.София, жк.”Люлин 10”, бл.109 П, ет.7, ап.21, на основание чл. 38, ал. 2 Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 2765 лв. за процесуално представителство по иска, предявен от Г.П.Б., съобразно уважената част от иска, и в размер на 2765 лв. за процесуално представителство по иска, предявен от С.Н.Х., съобразно уважената част от иска.  

            Ответникът следва да бъде осъден да заплати на държавата, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, по сметка на СГС, държавна такса в размер на 8 000 лв. върху уважената част от исковете, а на СГС разноски за вещи лица в размер на 275 лв., съобразно уважената част от исковете.  

                        Мотивиран така, съдът

   

Р  Е  Ш  И  :

 

            ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Г.П.Б. с ЕГН **********,***, съдебен адрес:***, на основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм/, сумата от 100 000 лв./обезщетение за неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания от смъртта на нейния син И.С. Х., настъпила на 16.05.2016г., в следствие на пътно-транспортно произшествие, причинено по вина на водача Г.В.В. при управление на л.а. „Опел Астра“ с per. № ********, по време на действието на застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност”/, ведно със законната лихва, считано от 26.05.2016 г. до окончателното изплащане, като иска в останалата част до пълния предявен размер от 200 000 лв., като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.                                                                                                                          ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на С.Н.Х. с ЕГН **********,***, съдебен адрес:***, на основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм/, сумата от 100 000 лв./обезщетение за неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания от смъртта на неговия син И.С. Х., настъпила на 16.05.2016г., в следствие на пътно-транспортно произшествие, причинено по вина на водача Г.В.В. при управление на л.а. „Опел Астра“ с per. № ********, по време на действието на застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност”/, ведно със законната лихва, считано от 26.05.2016 г. до окончателното изплащане, като иска в останалата част до пълния предявен размер от 200 000 лв., като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.                                       ОСЪЖДА Г.П.Б. и С.Н.Х. да заплатят на З. „Б.И.“ АД, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 10 915 лв., съобразно отхвърлената част от иска.                                                   ОСЪЖДА „З. „Б.И.“ АД да заплати на адв. Л.Г. от АК – Перник, ЕГН **********, с адрес за призоваване: гр.София, жк.”********, на основание чл. 38, ал. 2 Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 2 765 лв. за процесуално представителство по иска, предявен от Г.П.Б., съобразно уважената част от иска, и в размер на 2 765 лв. за процесуално представителство по иска, предявен от С.Н.Х., съобразно уважената част от иска.                                                                                                                                                              ОСЪЖДА „З. „Б.И." АД да заплати на държавата, по сметка на СГС, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, държавна такса върху уважените искове в размер на 8 000 лв., а на СГС разноски за вещи лица в размер на 275 лв., съобразно уважената част от исковете.                                                                                                                                                                   Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред  Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на страните.

 

 

СЪДИЯ :