Р Е
Ш Е Н
И Е
№
01.10.2015 година
гр.Търговище
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Търговищкият окръжен съд X състав
На двадесет и девети септември 2015 година
в публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Секретар С.Ж.
като разгледа докладваното от председателя
търговско дело №67
по описа за
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството
е по реда на глава тридесет и втора от
ГПК.
Иск с правно основание в разпоредбата на
чл.422 от ГПК.
Постъпила е искова
молба от „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)”ЕАД, със седалище и адрес на управление:***,
ЕКСПО 2000, бул. “Н.Вапцаров” №55, вписано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията с ЕИК *********, представлявано от Евелина Милтенова Великова -
Изпълнителен директор и Михаил Танев Петков - Прокурист, действащи чрез
пълномощника юрисконсулт Атанас Данчев Скотаров, редовно упълномощен с
нотариално заверено пълномощно per. №№8659, 8660/27.11.2014 г. по описа на Лили
Лакова - Нотариус с район на действие - СРС, вписана под № 151 в регистъра на
Нотариалната камара, против 1. ЕТ
“АМОРФА – 94 - Пенчо Калчев-Радка Цонева“, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление:***, с представляващ РАДКА ГАНЧЕВА ЦОНЕВА и 2. Н.П.Ц. – ЕГН **********,***,
за сумата от 16 593,92 евро.
В исковата
молба се твърди, че със Заповед №581 от 18.09.2013 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист от 19.09.2013 г., издадени от
Районен съд Попово по ч.гр.д. №619/201Зг., въз основа на представени от
“Райфайзенбанк (България)”ЕАД доказателства ответниците ЕТ “АМОРФА - 94 - Пенчо
Калчев-Радка Цонева“ и Н.П.Ц. били осъдени да заплатят на „Райфайзенбанк
(България)”ЕАД главница, лихва и наказателна лихва по Договор за банков кредит
от 27.04.2007 г. в общ размер от 16 593,92 евро, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 16.09.201З г., както и сумата от общо 1423,65 лева
разноски по ч.гр.д. №619/2013 г. по описа на Районен съд Попово, за
принудителното събиране на които „Райфайзенбанк (България)”ЕАД образувала
изпълнително дело № 144/201З г. по описа на ЧСИ Стойко Аспарухов с per. №873 от
регистъра на КЧСИ. След като им била връчена Заповедта за незабавно изпълнение,
ответниците депозирали в Районен съд Попово възражения по чл.414 от ГПК, че не
дължат паричните суми по заповедта, поради което и на основание чл.415, ал.1 от ГПК предявяват настоящия иск за установяване на
вземанията им от ответниците-длъжници по Договора за кредит и анексите към
него, и Договор за поръчителство от 18.03.2011 г.
В исковата
молба се излагат следните обстоятелства:
На 27.04.2007
г. между ищеца “Райфайзенбанк (България)” ЕАД и Пенчо Калчев Ц., действащ като
ЕТ “АМОРФА – 94 - Пенчо Калчев“ с ЕИК *********, бил сключен Договор за банков
кредит, по силата на който Банката му отпуска кредит в размер на 120 472.00
(сто и двадесет хиляди четиристотин седемдесет и две евро) с краен срок за
погасяване на кредита 20.03.2017 г. На 24.11.2010 г. кредитополучателят умира и
по реда на чл. 60 ТЗ един от неговите наследници Радка Цонева поема търговското
предприятие на ЕТ “АМОРФА - 94-Пенчо Калчев“, променяйки и фирмата на ЕТ
"АМОРФА - 94 - ПЕНЧО КАЛЧЕВ-РАДКА ЦОНЕВА" съгласно изискванията на
чл. 60 (3) ТЗ. Другият наследник Н.П.Ц.
е поел да отговаря към „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД за всички задължения на
неговия наследодател съгласно Договор за поръчителство от 18.03.2011 г.
Средствата по отпуснатия кредит били усвоени частично до размер от 64 079,00
/шестдесет и четири хиляди и седемдесет и девет евро/, от първоначалния
кредитополучател. С Анекс №6 от 15.11.2012 г. страните се съгласили, че към
датата на сключване на анекса общият размер на дължимите от кредитополучателя
суми по Договора за кредит и анексите към него е 19 263,77 евро, от които: -
редовна главница - 18 646 евро; - просрочена главница - 359 евро, дължима и
неплатена на 22.10.2012г; - текущо начислена наказателна лихва за забава върху
просрочена главница за периода от 22.10.2012 г. до 14.11.2012 г. - 5,55 евро; -
текущо начислена редовна лихва за периода от 22.10.2012 г. до 14.11.2012 г. -
107,28 евро; - просрочени лихви, начислени за периода от 20.09.2012 г. до
21.10.2012 г. - 145,94 евро. С чл.З, чл. 4 и чл.9 от Анекс №6 страните
уговорили нов погасител план за дължимите от кредитополучателя суми по Договора
за кредит и анексите към него. На датите на падежа - 07.05.2013 г. 05.06.2013 г., 05.07.2013 г. и
05.08.2013 г. главният длъжник ЕТ “АМОРФА – 94 - Пенчо Калчев-Радка Цонева“ не
платил дължимите вноски за главница и лихви. Същите не били платени и от
поръчителя. На основание чл. 432 от ТЗ във вр. с чл. 10.3 от Договора за кредит
и чл. 13 от Анекс №6 от 15.11.2012 г., Банката упражнила правото си и обявила
за предсрочно изискуеми и незабавно платими всички суми по Договора за кредит и
анексите към него. По ч.гр.д. №619/201З г. по описа на ПРС банката се снабдила
със заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.417 от ГПК и
изпълнителен лист срещу ответниците.
С настоящата
искова молба Банката претендира установяване на вземанията си от
ответниците-длъжници, произтичащи от гореописаните Договор за кредит, анекси
към него и Договор за поръчителство и анексите към него, които вземания са
обективирани в Заповед №581 от 18.09.2013 г. за
изпълнение на парично
задължение по чл.417 от ГПК и Изпълнителен лист от 19.09.2013
г., издадени от Районен съд гр. Попово по ч.гр.д. № 619/2013г., а именно:
а) вземане за изискуема главница - в
размер на 16 133,00 евро (шестнадесет хиляди сто тридесет и три евро); б) Изискуема редовна лихва, начислена за
периода от 05.07.2013 г. до 07.08.2013 г. включително - в размер на 91,03 евро
(деветдесет и едно евро и три евроцента); в) 369.89 евро вземане за изискуема
наказателна лихва за периода от 05.08.2013 г до 12 09
В срока по
чл.367, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответниците
В
съдебно заседание процесуалният представител на ищцовата банка поддържа така
предявените искови претенции с искане съдът да ги уважи.
В съдебно
заседание съдът е направил окончателен доклад по делото съобразно своето
определение по насрочване на делото като е приел следното: - обстоятелства, от които произтичат
претендираните от ищеца права – Договор за банков кредит от 27.04.2007 година и
анекси към него; Договор за поръчителство от 18.03.2011 г. и анекси към него;
твърдения за неизпълнение на задълженията по кредита от страна на кредитополучателя
/правоприемника/, издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК, възражение
срещу заповедта от длъжника, - правна квалификация на претендираните от ищеца
права - предявен е положителен
установителен иск с правно основание в чл.422 ал.1 от ГПК – иск относно
установяване вземането на ищеца срещу
ответниците. Поради обстоятелството, че този иск е уреден
специално с оглед подадено възражение от длъжника, предпоставките за
разглеждане на иска по същество са – а/ издадена заповед за
изпълнение; б/заповедта за изпълнение да не е влязла в сила поради валидно и
постъпило в срок възражение от длъжника; в/ предявяване на иска в едномесечен
срок съгласно чл.415, ал.1 от ГПК; г/ довнасяне на държавна такса.
Настоящият
съдебен състав, на базата на събраните и обсъдени от него доказателства и
изхождайки от същността на предявените искови претенции, приема следното от фактическа
страна:
На 27.04.2007
г. между ищеца “Райфайзенбанк (България)” ЕАД и Пенчо Калчев Ц., действащ като
ЕТ “АМОРФА - 94-Пенчо Калчев“ с ЕИК *********, е сключен Договор за банков
кредит, по силата на който Банката му отпуска кредит в размер на 120 472.00
(сто и двадесет хиляди четиристотин седемдесет и две евро) с краен срок за
погасяване на кредита 20.03.2017 г. На 24.11.2010 г. кредитополучателят умира и
по реда на чл. 60 ТЗ един от неговите наследници, а именно - Радка Цонева поема търговското предприятие на
ЕТ “АМОРФА - 94-Пенчо Калчев“, променяйки и фирмата на ЕТ "АМОРФА-94 -
ПЕНЧО КАЛЧЕВ-РАДКА ЦОНЕВА". Другият
наследник Н.П.Ц. встъпва като поръчител и поема да отговаря към „Райфайзенбанк
(България)“ ЕАД за всички задължения на неговия наследодател съгласно Договор
за поръчителство от 18.03.2011 г. Средствата по отпуснатия кредит са усвоени
частично до размер от 64 079,00 /шестдесет и четири хиляди и седемдесет и девет
евро/, от първоначалния кредитополучател. С Анекс №6 от 15.11.2012 г. страните
се съгласяват, че към датата на сключване на анекса общият размер на дължимите
от кредитополучателя суми по Договора за кредит и анексите към него е 19 263,77
евро, от които: - редовна главница - 18 646 евро; - просрочена главница — 359
евро, дължима и неплатена на 22.10.2012г; - текущо начислена наказателна лихва
за забава върху просрочена главница за периода от 22.10.2012 г. до 14.11.2012
г. - 5,55 евро; - текущо начислена редовна лихва за периода от 22.10.2012 г. до
14.11.2012 г. - 107,28 евро; -просрочени лихви, начислени за периода от
20.09.2012 г. до 21.10.2012 г. - 145,94 евро. С чл.З, чл. 4 и чл.9 от Анекс №6
страните уговарят нов погасителен план за дължимите от кредитополучателя суми
по Договора за кредит и анексите към него. Поради неплащане на вноски по
кредита Банката обявява същия за
предсрочно изискуем и въз основа на нейно заявление, депозирано в ПРС, в нейна
полза е издадена Заповед №581 от
18.09.2013 г. за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК и изпълнителен
лист от 19.09.2013 г. по ч.гр.д. №619/201Зг. като ответниците са осъдени да
заплатят на „Райфайзенбанк (България)”ЕАД главница, лихва и наказателна лихва
по Договор за банков кредит от 27.04.2007 г. в общ размер от 16 593,92 евро,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.09.201З г., както и
сумата от общо 1423,65 лева разноски по ч.гр.д. №619/2013 г. по описа на
Районен съд Попово. За принудителното събиране на процесните суми
„Райфайзенбанк (България)”ЕАД е образувала изпълнително дело № 144/201З г. по
описа на ЧСИ Стойко Аспарухов с per. № 873 от регистъра на КЧСИ.
За изясняване
на основният въпрос по спора дали ответниците имат задължения към ищцовата
банка по договора за банков кредит от 24.04.2007 година и в какъв размер, съдът
назначи съдебно-счетоводна експертиза. Съобразно заключението на вещото лице П.С.
– икономист, по договора за банков кредит, предмет на разглеждане в настоящото
производство, кредитополучателят е усвоил общо сума в размер на 64079 евро. В
хода на изпълнение на договора за банков кредит той /респ. неговият
правоприемник/ е погасил част от задълженията си по кредита, като е внесъл сума
в общ размер на 47946 евро, с която е погасено част от главното задължение по
кредита. Дължимият остатък към момента на подаване на заявлението в ПРС е 16133
евро. При съобразяване на извършените от ответниците плащания по договора размерът
на дължимата редовна лихва върху остатъка по кредита като главно задължение за
периода 05.07.2013 г. до 07.08.2013 г. включително е 91.03 евро., а размерът на
дължимата наказателна лихва за периода 05.08.2013 г до 12 09
Анализът на горните факти води до следния
правен извод:
Предявен е
иск с правно основание в разпоредбата на чл.422, ал.1 от ГПК.
Разпределението
на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен положителен
установителен иск ищецът да докаже възникването на спорното право, а ответникът
следва да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват това право.
С договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя
парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се
задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на
срока. Ищецът следва да установи, че въз основа на валидно сключен в писмена
форма договор за банков кредит е предоставил на ответника определена сума пари,
но поради неизпълнение от страна на кредитополучателя да върне заетата сума,
има изискуемо вземане към него в определен размер. Ответникът би следвало да
докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват спорното право – че няма
задължение за връщане на заетата сума поради въведени твърдения, касаещи
възникване на задължението или неговото изпълнение чрез различни способи за
това – плащане, прихващане, новация,
заместване в дълг и пр.
Настоящият
съдебен състав приема, че отношенията между основните страни по делото се
основават на договор за банков кредит, валидно сключен в съответната писмена
форма съгласно чл. 430, ал.3 от ТЗ. Договорът е обезпечен чрез поръчителство от
страна на втория ответник.
По делото се
установява, че на датите на падеж - 07.05.2013 г.
05.06.2013 г., 05.07.2013 г. и 05.08.2013 г.
главният длъжник ЕТ “АМОРФА – 94 - Пенчо
Калчев-Радка Цонева“ не е платил дължимите вноски за
главница и лихви, договорени с Анекс №6 от 15.11.2012 г. Неплащането
на падежните дати представлява случай на неизпълнение по смисъла на чл. 9., б.
„а” от Договора за кредит. При такова
неизпълнение Банката има право да обяви кредита за изцяло предсрочно изискуем.
Настъпилата
предсрочна изискуемост на задълженията по договора за банков кредит е доведена
до знанието на ответниците. Така с писмо изх.№400-608/02.08.2013 г. е уведомен кредитополучателят
ЕТ “АМОРФА - 94-Пенчо Калчев- Радка Цонева“. Такова писмо е връчено и на поръчителя.
Относно
отговорността на поръчителя съобрази следното:
Поръчителството
е каузален договор с основание кредиторът да бъде обезпечен и с основание на
поръчителя да обезпечи кредитора. Предметът на поръчителството е идентичен с
предмета на главния дълг, затова поръчителството има акцесорен характер и е
функция на друго, главно правоотношение. Поръчителството поражда имуществено
право - вземане в полза на кредитора. Според чл. 138, ал. 1 ЗЗД, поръчителят се
задължава спрямо кредитора на друго лице да отговоря за изпълнението на негово
задължение, затова поръчителят отговоря по самостоятелно правоотношение с
кредитора.
При така
установените факти и изложени правни съображения съдът приема, че исковите
претенции са изцяло основателни. Падежът на задължението на ответния търговец по
договора за банков кредит е настъпил на 08.08.2013 г. - датата на получаване на
писмото от главния длъжник ЕТ „АМОРФА-94 - Пенчо Калчев-Радка Цонева“.
Претенциите на ищеца в настоящото производство са изцяло доказани по основание
и размер и следва да се уважат като се признае за установено вземането на ищеца
по отношение на всички ответници в условията на солидарност за така
претендираните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.дело №619/2013 на ПРС.
По
разноските: ищецът има право на разноски в пълен размер съобразно
представения в съдебно заседание списък, тъй като е представил доказателства за
тяхното разходване. Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ.
чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. Ето защо в полза на ищеца следва да се присъдят и разноските в
заповедното производство.
Водим от
горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)” ЕАД, със
седалище и адрес на управление:***, ЕКСПО 2000, бул. “Н.Вапцаров” № 55, вписано
в Търговския регистър при Агенция по вписванията с ЕИК *********,
представлявано от Евелина Милтенова Великова - Изпълнителен директор и Михаил
Танев Петков - Прокурист, действащи чрез пълномощника юрисконсулт Атанас Данчев
Скотаров, редовно упълномощен, ЕТ
“АМОРФА – 94 - Пенчо Калчев-Радка Цонева“, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:***, с представляващ РАДКА ГАНЧЕВА ЦОНЕВА, и Н.П.Ц. – ЕГН **********,***, че „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)”ЕАД, със
седалище и адрес на управление:***, ЕКСПО 2000, бул. “Н.Вапцаров” № 55, вписано
в Търговския регистър при Агенция по вписванията с ЕИК *********, има вземане от 1. ЕТ “АМОРФА – 94 -Пенчо
Калчев-Радка Цонева“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, с
представляващ РАДКА ГАНЧЕВА ЦОНЕВА и 2. Н.П.Ц. – ЕГН **********,***, в условията на солидарност, за сумата от 16593.92 евро (шестнадесет хиляди петстотин деветдесет и три
евро и 92 евроцента), представляваща вземане за изискуема главница в размер на 16 133,00 евро (шестнадесет
хиляди сто тридесет и три евро); вземане за изискуема редовна лихва, начислена
за периода от 05.07.2013 г. до 07.08.2013 г. включително в размер на 91,03 евро
(деветдесет и едно евро и три евроцента) и вземане за изискуема наказателна
лихва за периода от 05.08.2013 г. до 12.09.201З г. включително в размер на
369,89 евро (триста шестдесет и девет евро и осемдесет и девет евроцента) по Договор
за банков кредит от 27.04.2007 г. и Договор за поръчителство от 18.03.2011 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.09.2013 г. до
окончателното й погасяване, за които
суми са издадени Заповед №581
от 18.09.2013 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист от 19.09.2013 г., от Районен
съд Попово по ч.гр.д. №619/201Зг., на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. с
чл.415 от ГПК.
ОСЪЖДА ЕТ
“АМОРФА – 94 - Пенчо Калчев-Радка Цонева“, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:***, с представляващ РАДКА ГАНЧЕВА ЦОНЕВА, и Н.П.Ц. – ЕГН **********,***, солидарно да заплатят на „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)” ЕАД, със
седалище и адрес на управление:***, ЕКСПО 2000, бул. “Н.Вапцаров” № 55, вписано
в Търговския регистър при Агенция по вписванията с ЕИК *********,
представлявано от Евелина Милтенова Великова - Изпълнителен директор и Михаил
Танев Петков - Прокурист, действащи чрез пълномощника юрисконсулт Атанас Данчев
Скотаров, редовно упълномощен, сумата от 3489.57
(три хиляди четиристотин осемдесет и девет лева и 57
стотинки) лева, представляваща направените
по настоящото дело разноски, както сумата от 1423,65
(хиляда четиристотин двадесет и три лева и шестдесет и пет стотинки), лева,
представляваща направени разноски в заповедното производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Апелативен съд-Варна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
.