№ 98
гр. Бургас, 14.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Г.ева Върбанова
Мила Г. Димова
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно гражданско
дело № 20212100501380 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод
въззивната жалба на процесуалния представител на Б. Б. С. ,Т. И. С.-двамата
от гр. *** и Г. П. Я. от гр. *** –ответници по гр.д. № 988 /2019 год. по
описа на Несебърския районен съд против решение № 260131/09.06.2021 год.
,с което е прието за установено ,че договорът за покупко-продажба на
недвижим имот от 24.10.2014 г. ,обективиран в нот. акт № *** ,д.№ ****/20**
г. на нотариус С.Ангелов,по силата на който Т. и Б. С.и са продали на Г. Я. ПИ
с идентификатор 39164.501.7 по КККР на с.Кошарица,с площ от 717 кв.м. за
сумата 3000 лв.,е нищожен поради абсолютна симулация ,като ответниците са
осъдени да заплатят на ищеца направените разноски по делото .
Въззивниците изразяват недоволство от решението , като
считат същото за недопустимо и молят за неговото обезсилване и
прекратяване на делото , а при условията на евентуалност-за неговата отмяна.
Сочи се на първо място ,че искът на ищеца за абсолютна
симулация на сделката по чл. 26 ал. 2 ЗЗД е предявен при липса на правен
1
интерес ,поради което същият се явява недопустим .Ищецът не е страна по
оспорваната сделка и с прогласяване на нейната нищожност не би придобил
каквито и да е права по отношение на имота .Затова няма правен интерес от
този иск .Цитирана е и съдебна практика ,че когато искането за прогласяване
нищожност на осн.чл. 26 е от страна по делото ,която обаче не е страна по
сделката ,след като връщането на разпореденото по сделката имуществено
благо ще се върне в правната сфера на страната по сделката ,без да
облагодетелства страната по делото ,заявила нищожността ,постановеното
решение е недопустимо поради липса на правен интерес .
Като за трето за сделката лице-кредитор ищецът също няма правен
интерес от предявяване на двата иска ,с които оспорва нейната
действителност ,тъй като се е установило по делото в полза на неговия частен
праводател –„Мегатек“АД по изп.д. № 1690/2010 г. е наложена възбрана
върху имота на 10.02.2014 г.,като впоследствие след извършената цесия ,по
искане на ищеца ,същият е конституиран по изп.дело като взискател ,като
правата на праводателя му са преминали върху него .След като сделката ,която
се претендира да е увреждаща след вписване на възбраната ,то спрямо
„Мегатек“ЕООД като частен правоприемник на „Мегатек“АД тази сделка е
недействителна на оснчл. 452 ал. 2 ГПК .Целените с иска по чл. 26 ал. 2 и чл.
135 ал. 1 ЗЗД гражданскоправни последици са настъпили още с вписване на
възбраната по цитираното изп.дело ,поради което предявеният иск е
недопустим .По силата на закона разпоридителните действия на длъжника са
непротивопоставими на лицето ,в чиято полза е наложен запорът или
възбраната и това лице може да се позове на непротивопоставимостта на
наложената обезпечителна мярка ,без да е необходимо да води съдебен
процес за обявяване на недействителността /ако е имал качеството на
взискател или присъединен взискател в изпълнителния процес/.Затова за това
лице липсва правен интерес от иск за обявяване на недействителността на
извършеното от длъжника разпореждане .
Освен това ,поддържа се възражението на ответниците още в
отговора на исковата молба ,че така предявените искове по чл. 135 и чл. 26 от
ЗЗД са недопустими по отношение на ½ ид.част от имота,с която се е
разпоредилла втората ответница Т. С. –поради липса на правен интерес за
ищеца и като се е произнесъл и за нейната ½ ид.част съдът е постановил
недопустимо решение/дори и да се обяви сделката за нищожна и в
2
патримониума на С. се върне ½ ид.част от имота ,то ищецът няма да се
облагодетелства от това ,тъй като няма да може да удовлетвори вземанията си
от нейната ½ ид.чат ,тъй като тази ответница не е негов длъжник/.
Подробно се излагат аргументи и в подкрепа на тезата ,че
недопустим е и искът по чл. 135 от ЗЗД по отношение на ответницата Т. С. за
нейната ½ ид.част от имота –пак поради липса на правен интерес /абсолютна
процесиялна предпоставка за упражняване правото на иск /от предявяване на
този иск против съпруга-недлъжник .
Подчертава се също ,че още с отговора на исковата молба
ответниците са направили възражение ,че ищецът няма качеството на
кредитор по отношение на Б. С. ,тъй като вземанията му са погасени по
давност и е погасено правото му на принудително изпълнение .Видно от
представените доказателства /препис от искова молба и съдебно
удостоверение / ответникът Б. С. е предявил по реда на чл. 439 ал. 2 ГПК
вр.чл. 124 ГПК отрицателен установителен иск ,с който иска да се приеме за
установено по отношение на ищеца в настоящото производство ,че Б. С. не му
дължи сумите по изп. лист по гр.д. № 8630/2008 г. на СРС и по изп.лист по
гр.д. № 8631/2008 г. на СРС ,въз основа на които е образувано изп.д.Въз
основа на предявения отрицателен установителен иск е образувано гр.д. №
10127/2020 г. по описа на СГС.При това положение ,доколкото с обжалваното
решение съдът е обявил за абсолютно недействителна процесната сделка
,като правният интерес на ищеца е обоснован с качеството му на взискател по
изпълнителното дело ,образувано против ответника и доколкото
производството по гр.д. № 10127/2020 г. на СГС е обуславящо по
отношение на предмета на спора по гр.д. № 988/2019 г.,с определение №
1230/27.09.2021 г. постановено по настоящото дело /потвърдено от БАС с
определение по ч.гр.д. №21/2022 г. по описа му / производството е спряно на
осн.чл. 229 ал.1 т. 4 от ГПК .Делото е възобновено след влизане в сила на
решението по гр.д. № 10127/2020 г. на СРС,като с решение № 438/03.07.2024 г.
постановено по гр.д. № 1639/2023 г. на ВКС ,трето г.о. ,е прието за установено
пореда на чл. 439 ал. 1 от ГПК ,че ищецът Б. С. не дължи на „Мегатек“ЕООД
сумите ,за които е бил снабден с изпълнителни листи и въз основа на които е
образувано изп.д. № 1690/2010 г. на ЧСИ Стоян Якимов .
Правят се възражения и за допуснати процесуални нарушения при
3
постановяване на атакуванато решение –сочи се ,че е нарушена разпоредбата
на чл. 146 ал. 1 т. 5 ГПК ,съдът без да разпредели доказателствената тежест
относно факта заплатена ли е продажната цена по сделката или не ,е приел в
мотивите си ,чме плащане на продажната цена не е осъществявано ,което
според въззивната страна представлява съществено нарушение на
процесуалните правила.Оспорват се и мотивите на съда относно предявения
иск по чл. 26 ал2 ЗЗД ,като се подчертава ,че наличието на възбрана върху
имота ,както и обстоятелството ,че купувачът не бил купил друг имот –
чистата от тежести сграда ,а възбранения ,по никакъв начин не установява
симулативност на процесната сделка ,нито пък тя се установява от това ,че
собствениците били наясно ,че сделката не би могла да породи последици
,поради вписаната възбрана .Ищецът не е доказал налицие на съгласие между
страните по деговора да не настъпят правните последици от него –
прехвърлянето на собствеността срещу плащане на посочената в него цена.А
за да е налице абсолютна симулация ,е необходимо по безспорен начин да се
установи ,че страните по договора не са имали воля да бъдат обвързани с
него,а да са го сключили само да създават привидни последици ,настъпването
на каквито не са желали .
Моли се за обезсилване на решението като недопустимо и
прекратяване на производството по делото , а при евентуалност –за отмяна на
решението и постановяване на ново ,с което исковите претенции да бъдат
отхвърлени изцяло .Представя се съдебно удостоверение по гр.д. №
10127/2020 г. по описа на СГС относно висящото преюдициално
дело.,издадено на 23.01.2021 г.Моли се за допускане до разпит на един
свидетел относно факта на заплащане на продажната цена по атакуваната
сделка
Въззивната жалба е допустима,подадена от процесуално
легитимирано лице против подлежащ на обжалване акт .
В отговор на въззивната жалба на ответниците по реда на чл.
263 ГПК ищецът счита ,че посочените в нея доводи са неоснователни ,а
наведените доводи са ирелевантни .Обосновава се тезата за наличие на
правен интерес имотът да се върне в патримониума на ответника С. ,за да
може да се насочи изпълнението върху него .Т. С. е страна по спорното
мятериално правоотношение,защото като страна по атакуваната сделка се е
4
разпоредила с имот ,притежаван в СИО.Като съпрузи и доколкото се оспорва
разпоредителна сделка с имот в СИО те са необходими другари/като се цитира
и съдебна практика в този смисъл/.Счита се ,че до приключване на съдебното
дирене по гр.д. № 988/2019 г. на НРС е настъпила преклузия по отношение на
фактите ,които установяват валидността и съществуването на вземането на
„Мегатек“ЕООД,който въпрос бил включен в предмета на делото и докалкото
решаващият съд е дал положителен отговор на въпроса ,то предявяването на
отделен иск за съществуване на вземането било недопустимо.
Оспорват се и останалите възражения на въззивниците
относно допуснати процесуални нарушения. Счита се ,че по делото е
настъпила преклузия на фактите и е преклудирана възможността за
представяне на доказателства .
Моли се за потвърждаване на решението и присъждане на
разноски.Прилагат се писмени доказателства и практика на ВКС.С
допълнителна молба се представят 22 бр. платежни нареждания ,с които
лично ответникът С. е направил плащане на задължения по изп.д.
№1012/2019 г. по описа на ЧСИ Стефан Петров и е погасил лично
задълженията на своята съпруга С. по посоченото изп.дело,както и
удостоверение от 05.01.2021 г. ,издадено по изп.д. № 465/2020 г.
След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди
доводите на страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено следното :
Предявени са обективно съединени главен иск с правно основание
чл. 26 ал.2 от ЗЗД и при условията на евентуалност – иск с правно основание
чл. 135 от ЗЗД.
Установено е било по делото ,че на 31.10.1984г. ответникът С. е
закупил следния недвижим имот, представляващ незастроено дворно място от 688
кв.м., находящо се в село Кошарица, Бургаски окръг, съставляващо парцел ІV-3,
квартал първи по плана на селото, урегулиран от 690 кв.м., с придаваеми по
регулация към парцела площи в квадратни метри, сметките за които не са уредени и
ще се уреждат от купувача.
На 02.09.2004г. между “Мегатекс” АД град София, от една страна в
качеството му на заемодател, и Б. С. от друга страна, в качеството му на заемател,
е сключен договор за паричен заем с нотариална заверка на подписа рег.№
13331/02.09.2004г. на нотариус Валентина Благоева с рег.№ 302 на НК и район на
5
действие Районен съд – София, по силата на който договор заемателят е предал в
деня на подписване на договора на заемателя заемната сума в размер на 16 370
лева, който от своя страна се е задължил да върне сумата на три вноски през
периода от 30.12.2004г. до 30.05.2005г., като за всеки просрочен ден е предвидено
да се начислява неустойка в размер на 0,1% от заемната сума. В договора е
предвидено също като гаранция за връщане на заетата сума заемателят да подписва
запис на заповед, авалиран от двама поръчители.
На 04.04.2007г. между “Мегатекс” АД град София, от една страна в
качеството му на заемодател, и Б. С., от друга страна в качеството му на заемател, е
сключен друг договор за паричен заем, според който в деня на подписване на
договора заемодаелят е предал в брой на заемателя уговорената заемна сума в
размер на 9 000 щатски долара, а последният се е задължил да я върне в срок до
28.09.2007г., като за всеки просрочен ден е предвидено да се начислява неустойка в
размер на 0,1% от заемната сума. В договора е предвидено също като гаранция за
връщане на заетата сума заемателят да подписва запис на заповед, авалиран от
двама поръчители.
По делото са представени два броя записи на заповед издадени на
19.10.2007г. в град София, с които ответникът С. неотменимо се е задължил да
плати на “М.” АД, град София, сумите, съответно 16 370 лева и 9 000 щатски
долара, плюс 1% неустойка на ден върху размера на посочената сума, считано от
деня на издаване на записите на заповед до окончателното плащане на всички
задължения, като сумите са платими на предявяване.
Въз основа на записите на заповед “Мегатекс“ АД се е снабдило с
изпълнителни листи от 05.06.2008г. срещу длъжника Б. С., съответно: 1) по гр.д.№
8630/2008г. по описа на Софийски районен съд, за сумата в размер на 16 370 лева
въз основа на запис на заповед от 19.10.2007г., както и сумата в размер на 327,40
лева, представляваща разноски по делото, и 2) по гр.д.№ 8631/2008г. по описа на
Софийски районен съд, за сумата в размер на 9 000 щатски долара,
представляваща задължение по запис на заповед, издаден на 19.10.2007г., и 9 720
щатски долара, представляваща задължение за лихва за периода 20.10.2007г. –
04.02.2008г., и сумата в размер на 468,44 лева, представляваща съдебни разноски.
По молба на “Мегатекс” АД, въз основа на двата изпълнителни листи е
образувано изпълнително дело № 20108440401690 по описа на ЧСИ С.Якимов,с
рег.№ 844 на КЧСИ и район на действие СГС
6
На 11.09.2013 ответниците БС. и Т. С. са се снабдили с Нотариален акт за
удостоверяване право на собственост върху недвижим имот № ***, том ****, рег.
№ *****, дело № ****/20**г. на Йорданка Йовчева – помощник-нотариус по
заместване при Стоян Ангелов – нотариус с рег.№ 208 на НК и район на действие
Несебърския районен съд, с който двамата са били признати за собственици,
притежаван от тях в режим на съпружеска имуществена общност, на недвижимия
имот, който преди това на 31.10.1984г. ответникът С. е закупил, представляващ по
силата на одобрените със Заповед РД-18-28/25.07.2005г. на Изпълнителния
директор на АК кадастрална карта и кадастрални регистри на село К., община
Несебър: Поземлен имот с идентификатор 39164.501.7, с адрес на имота: село ***,
улица "***", площ 717 кв.м.; трайно предназначение на територията:
Урбанизирана; начин на трайно ползване: Ниско застрояване )до 10 м.).
В поземления имот е разположена сграда с идентификатор 39164.501.7.1
застроена площ 41 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: Жилищна сграда –
еднофамилна.
Въз основа на постановление на съдебния изпълнител по изп. дело №
1690/2010г. от 10.02.2014г., е наложена ВЪЗБРАНА върху 1/2 (една втора) идеална
част от въпросния поземлен имот с идентификатор 39164.501.7, т.е. на тази част,
която съответства на длъжника по изпълнителното производство Б. С. , като
изпълнителното дело е било прекратено по отношение на другия длъжник Т. С. . с
постановление на съдебния изпълнител от 11.03.2013г., поради пълното погасяване
на задължението й по делото.
Въпреки наложената и вписаната в Службата по вписванията – Несебър
възбрана върху 1/2 идеална част от имота, на 24.10.2014г. Т. и Б. С.и , от една
страна в качеството им на продавачи, са продали на третия ответник Г. П. Я., от
друга страна в качеството му на купувач, процесния недвижим имот, като сделката
е обективирана в нотариален акт № ***, том ХV, рег.№ *****, дело № ****/20**г.
на нотариус С.Ангелов ,с рег.№ 208 на НК и район на действие Несебърския
районен съд, и в който е посочено, че уговорената продажна цена е в размер на
3 000 лева и че същата била получена изцяло в брой от купувача преди
нотариалното изповядване на сделката.
Ищецът по настоящото дело „Мегатекс“ЕООД е обосновал правния си
интерес за предявяване на главен иск с правно основание чл.26, ал.2, предл.5
от ЗЗД и евентуален иск по чл.135 от ЗЗД, към момента на завеждане на
делото и в хода на производството с твърдение, че е кредитор на ответника Б.
7
С. , а последният и другите двама ответници са сключили увреждащ го
договор за покупко-продажба на недвижим имот от 24.10.2014г., обективиран
в нотариален акт № ***, том XV, рег.№ *****, дело № ****/20**г. на нотариус
Стоян Ангелов , с рег.№ 208 на НК с който Т. С. и Б. С. в качеството им на
продавачи, са продали на Г. Я. , в качеството му на купувач,описания поземлен
имот с идентификатор 39164.501.7 по КККР на село Кошарица, община
Несебър, за сумата от 3000 лв. Твърденията на ищеца „Мегатекс “ЕООД
мотивиращи правен интерес от водене на делото са, че има вземания спрямо Б.
и е негов кредитор за: 16 370 лева и 327, 40 лв. разноски по издаден
изпълнителен лист от 02.04.2008 год. по гр.д. № 8630/2008 г. на СРС, както и
за 9000 щ.д. главница, 9720 щ.д.- лихва и 468,44 лв.-съдебни разноски-по
издаден изпълнителен лист от 05.06.2008 год. по гр.д. № 8631/2008 г. на СРС,
за събирането на които след прекратяване на първоначално образуваното
изпълнително дело № 1690/2010 год. на ЧСИ С. Якимов , рег.№ 844 на КЧСИ,
към момента е образувано изп.д. № 20209210400465 на ЧСИ Стефан Петров ,
с рег. № 921 на КЧСИ.
Както бе посочено по-горе с влязло в сила решение № 438/03.07.2024 г.
постановено по гр.д. № 1639/2023 г. на ВКС ,трето г.о. ,е прието за установено
по реда на чл. 439 ал. 1 от ГПК ,че ищецът Б. С. не дължи на
„Мегатек“ЕООД сумите ,за които е бил снабден с изпълнителни листи и въз
основа на които е образувано изп.д. № 1690/2010 г. на ЧСИ Стоян Якимов ,а
именно : 16 370 лева и 327, 40 лв. разноски по издаден изпълнителен лист от
02.04.2008 год. по гр.д. № 8630/2008 г. на СРС, както и за 9000 щ.д. главница,
9720 щ.д.- лихва и 468,44 лв.-съдебни разноски-по издаден изпълнителен лист
от 05.06.2008 год. по гр.д. № 8631/2008 г. на СРС.
При това положение съдът счита ,че трябва да се подчертае следното :
Ищецът е трето лице за атакуваната на две правни основания сделка,
сключена между ответниците. Условие за допустимост на предявения иск по
чл.26, ал.2, предл.5 от ЗЗД е с исковата молба ищецът да мотивира правния си
интерес от обявяване на сделката сключена между други лица за нищожна.
След това съдът служебно следи за наличието на правен интерес за ищеца за
водене на производството до окончателното приключване на делото.
Доколкото ищецът мотивира правния си интерес от предявяване на
иска с правно основание чл. 26 ал. 2предл.5 ЗЗД с твърденията ,че е кредитор
8
на ответника С. /и по искане на ищеца е образувано изпълнително дело ,по
което той е взискател,за събиране на дължимите му суми / и че с атакуваната
разпоредителна сделка са увредени интересите му ,следва да се посочи
,че с уважаване на иска по гр.д.№ 10127/2020 год. по описа на Софийски
градски съд, за ищеца е отпаднал сочения от него правен интерес обусловил
предявяването на главния оск по чл.26, ал.2, предл.5 от ЗЗД,
Легитимиран да предяви установителния иск за нищожност на сделка е този,
чието право се засяга от правния спор. Установителният иск е насочен към
установяване на действителното правно отношение, като интерес от
предявяването му имат не само субектите на спорното правоотношение, а всички
трети, чужди на правоотношението лица, чиито права зависят от съществуването
или несъществуването на спорното правоотношение. Според неизменната съдебна
практика, утвърдена и с решение № 1 по гр.д. № 3512/2008 г., І г.о., когато искането
за прогласяване нищожността на сделка на основанията по чл. 26 ЗЗД е от страна
по делото, която обаче не е страна по сделката, след като връщането на
разпореденото по сделката имуществено благо ще се върне в правната сфера на
страната по сделката, без да облагодетелства страната по делото, заявила
нищожността, постановеното решение е недопустимо, поради липсата на правен
интерес.В случая ищецът не е страна по атакуваната сделка и по съображенията, изложени
по-горе-а именно ,че вземанията му към първия ответник са погасени по давност /което е
установено със сила на присъдено нещо /, за него липсва правен интерес от предявения иск
с правно основание чл.26, ал.5, пр.5 ЗЗД. Това е така ,защото дори и въпросният имот по
атакуваната сделка да бъде върнат в патримониума на ответника ,то ищецът не би могъл да
се удовлетвори от евентуална публична продан ,тъй като вече няма качество на кредитор
/взискател по изпълнителното дело /поради погасяване на вземането му по давност /т.е. не
би могъл да насочи принудително изпълнение по отношение на този имот / Производството
по делото по този иск следва да се прекрати, след обезсилването на решението на районния
съд.
Що се касае до предявения при условията на евентуалност иск по чл. 135 ЗЗД
съгласно разпоредбата на чл.271, ал.2 от ГПК при отмяна на решението по
главния иск се възстановява висящността и по евентуално съединените с него
искове, по които първоинстанционият съд не се е произнесъл. По настоящото
дело с обжалваното решение пред Бургаския окръжен съд, районният съд е
уважил главния иск за нищожност на сделката поради абсолютна симулация, с
правно основание чл.26, ал.2, предл.5 от ЗЗД, поради което не се е произнесъл
по евентуалния иск по чл.135 от ЗЗД за нейната относителна
9
недействителност. Подадената от ответниците въззивна жалба срещу
решението на районния съд определя като предмет на спора до произнасяне
на въззивното решение и двете обективно съединени претенции – както по
чл.26, ал.2 , предл. 5 от ЗЗД, така и евентуалната по чл.135 от ЗЗД,Твърдението
на ищеца, че е кредитор на ответника по иск с правно основание чл.135 от ЗЗД
от една страна е условие за допустимост на иска, а от друга страна
установяването или отричането на това качество на ищеца в хода на процеса
рефлектира върху неговата основателност. Както е посочено в мотивите към
т.2 от ТР № 2/09.07.2019 год. по ТД №2/2017 год. на ОСГТК на ВКС, съдът по
Павловия иск изхожда от положението, че вземането съществува, ако
произтича от твърдените факти /предмет на делото по чл.135 ЗЗД не е самото
вземане на кредитора, а потестативното му право да обяви за недействителна
по отношение на себе си сделка или друго действие, с които длъжникът го
уврежда/. Той може да приеме обратното само ако вземането е отречено със
сила на пресъдено нещо.. В настоящото производство съдът не следва да
зачита и да обсъжда твърденията и доказателствата на въззиваемия-ищец за
факти и обстоятелства стоящи извън исковия процес. Ищецът не е обосновал
правния си интерес за водене на процеса с твърдения за вземане по цесия от
15.09.2021 год., поради което соченото от него последващо възникнало
вземане по договор за цесия от 15.09.2021 год. е правно ирелевантно за
настоящото дело. Освен предпоставка за допустимост, качеството на ищеца на
кредитор се включва и в основанието на иска по чл.135 от ЗЗД /защото при
отричане на това качество с влязло в сила решение искът е неоснователен, а не
недопустим/, а изменение на иска по основание съгласно чл.214 от ГПК е
допустимо до първото по делото заседание пред първоинстанционния съд.
Затова и след обезсилване на решението по иска с правно основание чл.
26 ал. 2 пр.5 ЗЗД делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд, по предявения иск с правно основание чл.135 ЗЗД,
предявен при условията на евентуално обективно съединяване на искове.
Разноски за настоящото производство не следва да се присъждат, като
същите ще следва да се присъдят при постановяването на ново решение по
съществото на спора по иска с правно основание чл.135 ЗЗД, при новото
разглеждане на спора.
Водим от горното, Бургаският окръжен съд
10
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 260131/09.06.2021 г.постановено по гр.д.№
988/2019 г. по описа на Несебърския районен съд и ПРЕКРАТЯВА производството
по предявения иск с правно основание чл.26, ал.5, пр.5 ЗЗД.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на РС-Несебър, по
предявения иск с правно основание чл.135 ЗЗД.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от съобщението на страните ,а в частта /с характер на
определение /за прекратяване на производството –подлежи на обжалване с частна
жалба пред ВКС в едноседмичен срок от съобщението на страните .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11