Р Е Ш E
Н И Е № …..
Гр. София, 06.10.2020 г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д”
състав, в публично съдебно заседание двадесет
и четвърти септември през две хиляди и двадесета година в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира
Кордоловска
Мл. съдия : Мария Малоселска
при секретаря Екатерина Калоянова,
като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр. д. № 5817 по описа на съда
за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 35082/14.06.2018 г., на СРС, 153
с - в, по гр. д. № 31053/2017 г. е признато за установено, по обективно, кумулативно и субективно съединени
установителни искове, с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че П.Д.Д., ЕГН **********
и И.С.Д., ЕГН ********** дължат по равно на „Т.С." ЕАД, ЕИК ******следните
суми: 1 061, 33 лв. за доставена от дружеството топлинна енергия и такси дялово
разпределение през периода от 01.01.2014 г. до 30.04.2016 г., от които 1 047, 29
лв. за топлинна енергия и 14, 04 лв. за дялово разпределение, за имот -
апартамент 94, находящ се в гр. София, общ. Подуяне, ж. к. „******, с аб. №
346364, ведно със законна лихва за периода от 14.02.2017 г. (подаване на
заявлението) до изплащане на вземането, и сумата 145, 73 лв. - обезщетение за
забава върху главницата за доставена от дружеството топлинна енергия за периода
от 03.03.2014 г. до 02.02.2017 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 9134/2017 г. на СРС, 153
състав, като исковете са отхвърлени за главницата над сумата над сумата от 1 061, 33 лв. до размер
от 1 197, 87 лв., както и за
лихвата върху главницата за доставена топлинна енергия за разликата над 145, 73
лв. до 178,41 лв. и за лихва за забава върху главницата за дялово разпределение
за същия период в размер на 3, 20 лв. Ответниците
са осъдени за разноски в исковото и заповедното производства, съразмерно на
уважената част от исковете.
Ответниците П.Д.Д. и И.С.Д.,
чрез представителя си, са депозирали въззивна жалба
срещу решението в уважителната част. В жалбата се поддържа, че в тази част
решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушения на
материалния и процесуален закон. Неоснователно съдът е приел, че ответниците са
собственици на топлоснабдения имот, а от там – че са в облигационни отношения с
ищеца, без да посочи въз основа на какви доказателства е направен този извод. Поддържа,
че по делото не са представени доказателства за установяване правото на
собственост на ответниците върху имота. Неоснователно
съдът е приел това обстоятелство за доказано само на база заключението на СТЕ.
Неясно на какво основание е прието, че задълженията на страните са по 1/2 част
от установените от СТЕ. От доказателствата се установява, че радиаторите в
имота са демонтирани и не се ползва ТЕ в него нито за отопление, нито за БГВ,
като не е ясно на какво основание се начислява ТЕ на максимална мощност. Не са
представени доказателства за публикуване на ОУ на ищеца съгласно изискването на
ЗЕ. Ответниците са се отказали от ползването на услуги от страна на ищеца и не
се установява да има радиатори и в общите части на сградата, за които да се
начислява ТЕ. Поддържат, че суми за сградна инсталация се дължат само когато
лицата потребяват ТЕ за общите части на сградата, а когато такова потребление
няма, разпоредбата на чл. 153, ал. 6 ЗЕ е неприложима. Твърдят, че след като радиаторите
са демонтирани, правоотношенията с ищеца трайно са прекратени , много преди
въвеждане на забраната в чл. 153, ал. 5 ЗЕ през 2012 г. Поддържат още, че в
случаите в които ЕС не е взела решение за преустановяване на топлоподаването в
сградата, но отделните клиенти са се отказали напълно от него, отдадената от
сградната инсталация ТЕ е само за онези клиенти, които потребяват ТЕ. Според
жалбоподателите, отделената ТЕ за сградна инсталация не е стока, която се
ползва общо от ЕС, а само от отделни съседи, които ползват ТЕ. ТЕ за сградна
инсталация не е сред разходите за поддържане и управление на общите части на
сградата. Сочат, че не е налице никакво основание да им се начислява ТЕ за
сградната инсталация в блока, след като не ползват ТЕ за отопление или за БГВ.
СРС е игнорирал възраженията им в посочения смисъл. След като в имота липсват
отоплителни тела няма какво потребление да се отчита от ФДР и липсата на достъп
до имота е без правно значение. Поддържа се, че решението на СРС не е
съобразено със събраните по делото доказателства. Неоснователно са приети за
дължими и суми за дялово разпределение, за услуга, която ищецът не е извършвал.
По тези и допълнителни съображения молят да се отмени решението в оспорените уважителни
части, като исковете се отхвърлят изцяло. Претендират разноски на основание чл.
38, ал. 2 ЗАдв.
Въззиваемата
страна „Т.С.“ ЕАД не е подала отговор по реда на чл. 263 ГПК. В молба преди
съдебно заседание на 23.09.2020 г. ищецът оспорва жалбата, моли да се остави
без уважение, претендира разноски, като прави евентуално възражение по
разноските на насрещната страна.
Третото лице
помагач „Б.Б.“ ООД, не взема становище по жалбата.
След преценка доводите по въззивната жалба и
събраните по делото доказателства, настоящият състав намира следното :
Според
уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на цялото решение, а по допустимостта - в обжалваната част. По
останалите въпроси съдът е ограничен от изложеното в жалбата. Съдът проверява
служебно решението за нарушения на императивните материалноправни норми.
Решението е
влязло в сила в останалата отхвърлителна част, като неоспорено от ищеца.
Обжалваното
решение е валидно и допустимо. Производството се развива след постъпване на
възражения по чл. 414 ГПК против заповед за изпълнение в полза на „Т.С.” ЕАД от
длъжниците П.Д.Д. и И.С.Д.. При
постановяване на решението не са допуснати нарушения на императивни
материалноправни норми.
Настоящият състав
намира, че за да се премине към обсъждане по същество на дължимостта на
установените по делото суми за консумирана енергия, първо следва да се обсъди
основното възражение на ответниците, че ищецът не е установил качеството им на
потребители през процесния период.
В тази връзка следва да се
отбележи, че по общите правила
за разпределение на доказателствената тежест, всеки е длъжен да установи всички
положителни факти, на които основава претенцията си (чл. 154, ал. 1 от ГПК) Ищецът
следва да установи при условията на пълно главно доказване следните
правопораждащи факти, а именно: 1) по иска за главницата - че спорното главно
право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуване
на договорни отношения между страните за доставката на топлоенергия, както и качеството на
ответника на потребител на такава топлоенергия, обема на реално доставената на ответника топлоенергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно
на спорната сума и 2) по иска за законната лихва за забава –
че главното парично задължение е възникнало и е настъпила неговата изискуемост, както и размера на
законната лихва. Ответникът може да противопостави защитни правопогасяващи или
правоизключващи възражения.
Съгласно чл. 153, ал. 1
ЗЕ (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012
г.), „клиенти“ на ТЕ са всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение. Така е уредено понятието и според легалната дефиниция, дадена в пар. 1, т. 41 б от ДР на ЗЕ (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.). Съгласно нормата на пар. 1, т. 2 а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012
г.) „битов клиент“ е клиент, който
купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди.
Не следва нищо по -
различно и от разясненията по въпроса, дадени в ТР № 2 от
17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК. Според тълкуването, възприето в т. 1
от ТР № 2/2018 г. на ОСГК на ВКС, „собствениците,
респективно титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови
нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ в хипотезата, при
която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение, освен ако между
ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който
ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й“.
Следователно
законът е предпоставил възникването на качеството потребител на ТЕ от пълното и
главно доказване от ищеца на обстоятелството, че ответниците са собственици,
вещни ползватели или лица, които изрично са поискали откриване на партида на
свое име.
В случая в рамките на производството ответниците
оспорват, да са потребители на ТЕ в периода, поради което ищецът е следвало да
докаже по несъмнен начин това обстоятелство, каквито указания изрично са му дадени
от съда в определението за насрочване по чл. 140 ГПК от 20.09.2017 г.
Въззивният състав намира, че този факт, с правно значение за спора, не е
безспорен по делото.
В тази връзка пред
СРС са представени единствено писмо от 13.03.2012 г. до Службата по вписванията
от ЧСИ, с което е поискано вписване на възбрана върху имота, във връзка с изп.
д. № 20108440404350 на ЧСИ № 844, С.Я.и писмо от 19.04.2016 г. от същия съдебен
изпълнител, за вдигане на възбрана върху имота. В писмата е описано, че 1/2
част от имота е собствен на И.Д..
Настоящият съдебен състав счита,
че представените писма за вписване на възбрана и вдигане на взъбраната, издаден от ЧСИ не представляват годно доказателство,
по смисъла вложен в процесуалния и материален закон, удостоверяващо титулярството в правото на собственост
върху топлоснабдявания имот. От тези доказателства не може
да се направи обоснован извод чия е собствеността върху имота, нито какви са
квотите в съсобствеността, а още по - малко, че 1/2 ид. част от имота е
собствен на ответника П.Д.Д..
Предвид
изложеното въззивният съд намира, че ищецът, чиято е била тежестта на доказване
в случая, не е провел пълно и главно доказване на основния правопораждащ факт в
процеса, а именно, че ответниците имат качеството потребители на топлинна енергия за процесния
топлоснабден имот през исковия период при претендираните в
процеса квоти.
Следователно по делото не се установява, че между
ищцовото дружество и ответника е възникнало облигационно правоотношение по
договор за доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния
период, тъй като ищецът не е доказал пасивната материалноправна легитимация на ответниците
да отговарят по исковете.
Ето защо както главният
иск, така и акцесорният -
за установяване
дължимост на суми за лихва за забава върху главното вземане са
недоказани и следователно - неоснователни. При липса на първата
основна предпоставка за възникване на вземането, без правно значение е да се
обсъждат по същество количествата и стойността на топлоенергията ползвана в
имота през процесния период.
Доколкото изводите на настоящият състав не съвпадат с
тези на СРС, оспореното решение следва да се отмени в оспорената част, в която
исковете за главници и лихви са уважени и исковете да се отхвърлят.
Този извод се отнася
и до частта, в която са присъдени разноски в тежест на ответниците за исковото
и заповедното производства.
По разноските пред СГС :
Съгласно
изхода от спора, право на разноски имат ответниците. В тяхна полза съдът
присъжда разноски пред въззивната инстанция, в размер на 300 лв. адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв за безплатна правна помощ, тъй като
последните са били освободени от заплащане на държавна такса за тази инстанция.
При тези
мотиви, Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 35082/14.06.2018 г., на
СРС, 153 с - в, по гр. д. № 31053/2017 г., в частта, в която е признато за установено, по обективно,
кумулативно и субективно съединени установителни искове, с правна квалификация
чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД, че П.Д.Д., ЕГН **********
и И.С.Д., ЕГН ********** дължат по равно
на „Т.С." ЕАД, ЕИК ******следните суми : 1 061, 33 лв. за доставена от
дружеството топлинна енергия и такси дялово разпределение през периода от
01.01.2014 г. до 30.04.2016 г., от които 1 047, 29 лв. за топлинна енергия и
14, 04 лв. за дялово разпределение, за имот - апартамент 94, находящ се в гр.
София, общ. Подуяне, ж. к. „******, с аб. № 346364, ведно със законна лихва за
периода от 14.02.2017 г. (подаване на заявлението) до изплащане на вземането и
сумата 145, 73 лв. - обезщетение за забава върху главницата за доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 03.03.2014 г. до 02.02.2017 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д.
№ 9134/2017 г. на СРС, 153 с-в, както и в частта, в която ответниците са
осъдени за заплащане в полза на „Т.С.“ ЕАД на разноски за исковото и
заповедното производства, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете, с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че П.Д.Д., ЕГН ********** и И.С.Д., ЕГН ********** дължат по равно на „Т.С." ЕАД, ЕИК ******следните
суми: 1 061, 33 лв. за доставена от дружеството топлинна енергия и такси дялово
разпределение през периода от 01.01.2014 г. до 30.04.2016 г., от които 1 047,
29 лв. за доставена топлинна енергия и 14, 04 лв. за дялово разпределение, за
имот - апартамент 94, находящ се в гр. София, общ. Подуяне, ж. к. „******, с
аб. № 346364, ведно със законна лихва за периода от 14.02.2017 г. (подаване на
заявлението) до изплащане на вземането и сумата 145, 73 лв. - обезщетение за
забава върху главницата за доставена от дружеството топлинна енергия за периода
от 03.03.2014 г. до 02.02.2017 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по ч. гр. д. № 9134/2017 г. на СРС, 153 с - в.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, с адрес: *** Б да заплати на адвокат Е.М. Г., с ЕГН **********,
с адрес ***, адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 300
лв. - за безплатна адвокатска помощ по чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
РЕШЕНИЕТО е влязло в
сила в останалата отхвърлителна част, в която не е оспорено от ищеца.
РЕШЕНИЕТО е постановено
при участието на третото лице помагач на ищеца „Б.Б.“ ООД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи
на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.