РЕШЕНИЕ
№ 1001
гр. Пловдив, 07.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Деян Ст. Вътов
при участието на секретаря Таня Г. А.
като разгледа докладваното от Деян Ст. Вътов Гражданско дело №
20215330112970 по описа за 2021 година
Предявени са по реда на чл. 422 ГПК обективно съединение искове на ЗАД „Армеец”
АД, ЕИК ********* против Община Пловдив, ЕИК *********, адрес: гр. Пловдив, район
Централен, пл. „Стефан Стамболов“ № 1, представлявана от кмета З. Д., за признаване за
установено, че ответника дължи на ищеца на основание чл. 410, ал. 1 КЗ сумата от 513.87
лева /петстотин и тринадесет лева и осемдесет и седем стотинки/- главница, представляваща
размер на застрахователното обезщетение, платено от застрахователя по щета, на основание
договор за застраховка "Каско на МПС”, сключен със застрахователна полица № ..... за л.а.
„...“, с рег. № ..., за настъпило застрахователно събитие на ....г. в гр. Пловдив при движение
по бул. „Кукленско шосе“, около № 17, при което автомобилът, преминава през
необезопасена и необозначена дупка на пътното платно и ликвидационни разходи; сумата от
156.60 лева /сто петдесет и шест лева и шестдесет стотинки/- мораторна лихва за периода от
03.06.2018г. до 03.06.2021г.; ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението в съда- ***г. до окончателното й погасяване, за който суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № *** от **** г. по
ч.гр.д. № **** г. на РС-Пловдив.
Ищцовото дружество твърди, че на *** г. при движение в гр. Пловдив, на бул.
„Кукленско шосе“, около № 17, е настъпило пътно транспортно произшествие /ПТП/, при
което лек автомобил „***“, модел „***“, с рег.№ ***, собственост на Х. П. К., попада в
необезопасено и несигнализирано препятствие на пътното платно – дупка, намираща се в
крайна лява лента, срещу сервиз „Бош“. За произшествието бил съставен Протокол за ПТП
1
№ **** г., в който като причина за настъпването му било посочено наличие на дупка на
пътното платно, с посочване и на параметрите й. Произшествието настъпило в срока на
валидност на комбинирана застрахователна полица № **** г. за сключена застраховка
„Автокаско“ и „Злополука“ в ЗАД „Армеец“ АД на повредения лек автомобил. Сочи, че за
застрахователното събитие била заведена щета № **** и след оценка на щетата било
заплатено застрахователно обезщетение в размер на сумата от 513, 87 лв, съгласно РКО №
*** г, от които 503, 87 лв. – ремонтни дейности и 10 лв. – ликвидационни разноски по
претенцията. Твърди, че със заплащане на застрахователното обезщетение е встъпил в
правата на увредения кредитор срещу Община Пловдив. Претендира заплащане на
сторените в производството по делото разноски, включително и за адвокатско
възнаграждение.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Община
Пловдив, в която се излагат доводи за неоснователност на предявения иск. Въвежда
възражение за изтекла погасителна давност. Оспорва предявения иск, като сочи, че от
съдържанието на исковата молба не се установява по безспорен начин къде е настъпило
процесното ПТП, откъдето не можело да се направи извод дупката в точно кой имот попада,
респ. кой е неговият собственик. Оспорва механизма на произшествието, както и
причинната връзка между него и причинените щети на автомобила. Сочи, че увреждането не
е в причинна връзка с поведението на Община Пловдив. Оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение между застрахователното дружество и застрахования.
Въвежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от водача на лекия
автомобил, който се е движил с несъобразена скорост, нарушавайки изискванията на
разпоредбата на чл. 20 от ЗДвП.
Съдът, като съобрази наведените от страните твърдения, оспорвания, доводи,
възражения и доказателствата по делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, в предметната
рамка на спора, приема исковата претенция за допустима, а разгледана по същество за
основателна, като съображенията за това са следните:
Според чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената
от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от
ЗЗД.
За да бъде уважен предявеният иск следва да се докаже наличието на действително
застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по договор за имуществено
застраховане, в изпълнение на който застрахователят да е изплатил застрахователното
обезщетение във връзка с настъпването на покрит застрахователен риск, като за увредения е
възникнало деликтно вземане. Необходимо да се установи причинната връзка между
увреждането и вредоносния резултат, за който отговорност носи на възложителят на
работата, както и действителният размер на вредата. Ответникът по регресния иск не е
обвързан от размера на платеното от застрахователно обезщетение, тъй като застрахователя
2
се суброгира до размера на иска на увредения спрямо възложителя на работата, т.е. следва
да се докажат всички елементи от фактическия състав на чл. 49 ЗЗД.
Установява се от приетите писмени доказателства, че ищецът е платил
застрахователно обезщетение за вреди от дупка на пътното трасе, в размер на исковата
претенция. Пътнотранспортното произшествие е настъпило на общински път, който се
поддържа от община Пловдив, чрез съответните технически лица, натоварени с тази
дейност. Ето защо ответната община носи отговорност по чл. 49 ЗЗД в качеството си на
юридическо лице, възложител на работа по поддръжка на общинската пътна мрежа, като
юридическите лица могат отговарят за вреди само на основание чл. 49 ЗЗД или чл. 50 ЗЗД, в
който смисъл са разясненията на т. 1 от ППВС № 7/1959 г.
Съдът приема, че вредите са причинени по описания в исковата молба механизъм,
което се установява от прието по делото експертно заключение на вещото лице С., което
съдът кредитира изцяло. Оспорването на ответника, че не е установен механизмът на ПТП
се явява неоснователно, тъй като всички доказателства по делото са еднопосочни. Не е
налице съпричиняване от водача, тъй като не се доказва последният да се движил със
скорост над позволената. Пазарната стойност на увредените елементи възлиза на сума, която
е по-висока от платената от застрахователя.
Неоснователно е наведеното от ответника възражение за изтекла погасителна
давност. Според разясненията на т. 14 от ППВС № 7/1977 г. давностният срок засяга само
правото на иск и доколкото той се основава на застрахователното правоотношение. Този
срок и началният момент, от който започва да тече погасителният давностен срок, не се
отнасят до регресните суброгационни искове, които застрахователят може да предявява.
Защото основанието на последните не е застрахователното правоотношение, а фактът
на изплащането на сумите на правоимащите лица по силата на застраховката и даденото
от закона право на регрес. За регресните искове важи общата давност по чл. 110 и сл.
ЗЗД, а течението й започва от момента на изплащането на застрахователните
обезщетения на правоимащите лица. В случая считано от плащането до подаването на
заявлението по чл. 410 ГПК не е изтекъл 5-годишният давностен срок.
Така мотивиран, РС-Пловдив
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК, че Община Пловдив, ЕИК
*********, адрес: гр. Пловдив, район Централен, пл. „Стефан Стамболов“ № 1,
представлявана от кмета З. Д. дължи на ЗАД „Армеец” АД, ЕИК ********* на основание
чл. 410, ал. 1 КЗ сумата от 513.87 лева /петстотин и тринадесет лева и осемдесет и седем
стотинки/- главница, представляваща регресно вземане в размер на застрахователното
обезщетение, платено от застрахователя - ищец, на основание договор за застраховка "Каско
на МПС”, сключен със застрахователна полица № **** за л.а. „**“, с рег. №***, за
настъпило застрахователно събитие на ****г. в гр. Пловдив при движение по бул.
3
„Кукленско шосе“, около № 17, при което автомобилът, преминава през необезопасена и
необозначена дупка на пътното платно и ликвидационни разходи; сумата от 156.60 лева /сто
петдесет и шест лева и шестдесет стотинки/- мораторна лихва за периода от 03.06.2018г. до
03.06.2021г.; ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението в съда- ***г. до окончателното й погасяване, за който суми е издадена з аповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № *** от *** г. по ч.гр.д. № ***г. на
РС-Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред ОС-Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните
Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/п./______________
4