Р
Е Ш Е
Н И Е
№458
07.08.2020 г. гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на седми юли две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар: Мария
Койнова
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдия Р.Чиркалева - Иванова административно дело № 581 по описа на съда за 2019 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.121, ал.1 от Закона
за държавния служител (ЗДСл).
Образувано е по жалба от Н.Б.К. ***, с посочен съдебен адрес:***, офис 1, адв, Т.Г.К., против Заповед №7010/22.04.2019г. на Директора на Агенция „Митници“, с която, на основание чл.107, ал.1, т.5, във връзка с чл.7, ал.1, т.6, предложение последно от Закона за държавния служител, във връзка с чл.10, ал.1, изречение второ от Закона за митниците и Удостоверение рег. №И-12144 от 18.04.2019г. на Национална следствена служба, се прекратява, считано от 23.04.2019г., служебното му правоотношение, на длъжност Инспектор в Териториална Дирекция на Агенция „Митници“, Длъжностно ниво – 11, Експертно ниво 7, в Териториална Дирекция Южна морска, с ранг: V младши.
Жалбоподателят оспорва
заповедта като издадена в нарушение на предписаната от закона форма и на
административнопроизводствените правила, както и в противоречие с материалния
закон. В заповедта не били посочени конкретно и ясно фактическите
обстоятелства, обуславящи обективна невъзможност за изпълнение на служебните
задължения, като основание за прекратяване на служебното правоотношение на
оспорващия с Агенция „Митници“ на основание чл.107, ал.1, т.5 от ЗДСл. Това
изискване относно формата на заповедта, което административният орган не
спазил, произтичало от изричната разпоредба на чл.108, ал.1, изр. второ от
ЗДСл. Записаното в заповедта: „Повдигнато обвинение на 07.05.2015г. за умишлено
престъпление от общ характер по прокурорска преписка вх. №242 от 2013г. по
описа на Специализирана прокуратура, досъдебно производство ДП №8-П от 2011 по
описа на Следствен отдел в СГП“ не съдържало конкретни фактически
обстоятелства, обуславящи обективна невъзможност за изпълнение на вменените на
оспорващия служебни функции. В жалбата се цитира чл.107, ал.1, т.5 от ЗДСл и се
сочи, че тази разпоредба, на която се позовавал органът по назначаването,
изисквала промяна в обстоятелствата, която възниквала въпреки и независимо от
волята на всяка от страните по правоотношението и която водела до невъзможност
за изпълнение на задълженията на конкретната длъжност. При липса на конкретни
факти и изложени съображения, обуславящи обективната невъзможност за изпълнение
на служебните функции, заповедта се явявала незаконосъобразна, поради
неспазване на предписаната в закона форма. Този порок на заповедта водел и до
нарушаване на административнопроизводствените правила, тъй като непосочването
на фактическите обстоятелства в конкретност и пълнота, обуславящи обективната
невъзможност за изпълнение на служебните задължения нарушавала правото на
защита на жалбоподателя на държавен служител, както и не позволявал на съда да
извърши следващия се съдебен контрол относно материалната законосъобразност на
акта. Посоченото нарушение при издаване на заповедта било основание за отмяна
на същата. Оспорва се материалноправното основание за издаване на заповедта,
като се твърди, че не била налице обективна невъзможност оспорващият да
изпълнява задълженията и функциите си на длъжността „митнически инспектор“.
Отразеното в заповедта обстоятелство, че оспорващият бил привлечен в качеството
на обвиняем за умишлено престъпление от общ характер не обуславяло обективна
невъзможност за изпълнение на служебните функции, с оглед презумпцията за
невиновност, установена в чл.3, ал.3 от Конституцията на Република България.
Твърди се, че съгласно посочената конституционна разпоредба, обвиняемият се
смята за невинен до доказване на противното с влязла в сила присъда.
Разпоредбата имала непосредствено действие съгласно чл.5, ал.2 от Конституцията, поради което фактът на привличане на държавен служител като
обвиняем не можел да съставлява обстоятелство, водещо до обективна невъзможност
за изпълнение на длъжността. Въведеното изискване в чл.10, ал.1, изр. последно
от Закона за митниците противоречало на принципа в чл.3, ал.3 от Конституцията,
както и на чл.6, ал.2 от Европейската конвенция за защита правата на човека и
на презумпцията за невиновност в чл.16 от НПК. С оглед прякото действие на
разпоредбата на чл.3, ал.3 от Конституцията, която била с общозадължителна сила
и имала превес пред останалите норми на вътрешното право съгласно чл.5, ал.1 от Конституцията, в т. ч. спрямо чл.10, ал.1, изр. последно от ЗМ, не можело да се
счита, че обвиняването на държавния служител в извършване на умишлено
престъпление от общ характер съставлява възникнала причина, обуславяща
обективна невъзможност за изпълнение на служебните функции. По изложените съображения се моли за отмяна на оспорената заповед като
незаконосъобразна. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът - Директор на
Агенция „Митници“ - София, чрез процесуален представител моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира юрисконсултско
възнаграждение
и прилага списък с разноски. Прави възражение
срещу
размера на претендираното адвокатско възнаграждение.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
От
приложените по делото доказателства се установява, че с писмо рег.
№11-Р-693/10.05.2012г. на Софийска градска прокуратура – Отдел „Следствен“,
адресирано до Началника на Митница Свиленград, е предоставена информация, че по
досъдебно производство №8-П/2011г. по описа на Следствен отдел (СО) при СГП,
пр.пр. 4-670/2011г. на СГП, в процесуалното качество на обвиняем са привлечени
осем лица, сред които и Н.Б.К., за престъпление по чл.321, ал.3, пр.2 и 4, вр.
ал.2 от НК.
С
писмо изх. №И94-0066/08.05.2012г. (л.99) на Митница Свиленград, Директор на
Агенция „Митници“ е уведомен, че Н.Б.К., младши митнически специалист в сектор
„ГКБН“, отдел „МРР“ в Митница Свиленград, е представил Уведомление с вх. №Н
94-0066/07.05.2012г. за заведено срещу него досъдебно производство 8-П/2011г.
по чл.321, ал.3, пр.2 и 4 вр. с ал.2 от НК по описа на СО-СГП. В писмото е
посочено, че в изпълнение на Заповед №83/27.05.2003г. на Директора на Агенция
„Митници“ и на чл.58 от ПОДВРАМ, служителят е отстранен от оперативна дейност и
му е снет личния митнически печат.
Със Заповед № 3688/06.06.2012г. (л.173-175), издадена
от Директор на Агенция „Митници“, е наложено дисциплинарно наказание
„Уволнение“ на Н.Б.К., на длъжност младши митнически специалист в сектор
„Граничен контрол и борба с наркотрафика“, отдел „Митническо разузнаване и
разследване“, Митница Свиленград, ТМУ. Посочено е, че на основание чл.330, ал.2,
т.6 и във връзка с чл.195, ал.3 от КТ трудовото правоотношение се прекратява от
датата на връчване на заповедта. Направено е отбелязване, че заповедта е
връчена на 06.06.2012г.
С
Решение 5173 от 05.07.2013г. по гр. д. №757 по описа на Софийски градски съд за
2013г., съдът потвърждава Решение №II-58-234/2.11.2012г.
по гр.дело №36743/2012, СРС, 58 състав в обжалваната част, с която е признато
уволнението на Н.Б.К., извършено със Заповед №3688/06.06.2012г. на основание
чл.330, ал.2, т.6 КТ за незаконно и е отменено на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ; възстановен е на заеманата преди уволнението длъжност „Младши митнически
специалист“ в сектор „Граничен контрол и борба с наркотрафика“ при Митница
Свиленград /ТМУ/ и е осъдена Агенция „Митници“ да заплати на Н.Б.К. сумата от
3036,15 лева, представляваща обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за периода
06.06.2012г. – 05.11.2012г., ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба – 01.08.2012г. до изплащането, и сумата от 870,24 лева на основание
чл.78, ал.1 ГПК, представляваща разноски по делото. Със същото решение съдът
осъжда Агенция „Митници“, гр. София, бул. „Г. С. Раковски“ №47, да заплати на Н.Б.К.,
ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 900 лева – разноски във въззивната
инстанция. Посочено е, че в останалата част като необжалвано решението е влязло
в сила.
Видно
от Определение №213 от 07.02.2014г. на Върховен касационен съд на Република
България по гр. дело №6371/2013г., съдът не допуска касационно обжалване на
решение №5173/05.07.2013г. по гр. д. №757/2013г. на Софийски градски съд, II състав и осъжда Агенция „Митници“ да заплати на Н.Б.К.
сумата 900 /деветстотин/ лв. направени разноски по делото. Посочено е, че
определението не подлежи на обжалване.
С
Допълнително споразумение за промяна на
трудовото правоотношение №2770 от 12.05.2014г. (л.137), сключено между
Агенция „Митници“, като работодател и Н.Б.К. – служител, се възстановява служителят на длъжност: Длъжност-Младши митнически
специалист*, код по НКПД: 33513009 в Сектор „Граничен контрол и борба с
наркотрафика“, Отдел „Митническо разузнаване и разследване“, Териториално
Митническо управление, Митница Свиленград, считано от: 08.05.2014г.
Със
Заповед №2899 от 11.06.2014г.,
издадена от За Директор на Агенция „Митници“, на основание чл.327, ал.1, т.9 от
Кодекс на труда и подадено заявление от служителя, се прекратява трудовото правоотношение с Н.Б.К., на длъжност – Младши
митнически специалист*, Сектор „Граничен контрол и борба с наркотрафика“, Отдел
„Митническо разузнаване и разследване“, Териториално Митническо управление,
Митница Свиленград, считано от 16.06.2014г. Посочени са следните причини за прекратяване
на трудовото правоотношение: Поради
постъпване на държавна служба.
Със Заповед
№2900 от 11.06.2014г.,
издадена от За Директор на Агенция „Митници“, се назначава Н.Б.К. за държавен служител на длъжност – Митнически
инспектор, Митница Свиленград, с ранг V
младши, считано от 16.06.2014г.
Със
Заповед №2901 от 11.06.2014г., издадена от За Директор на Агенция „Митници“, на
основание чл.100, ал.2 от Закона за държавния служител, във връзка с писмо от
Софийска градска прокуратура (СГП), рег. №7102-0131 от 10.05.2012г. на ТМУ
Свиленград, с което Агенция „Митници“ е уведомена, че Н.Б.К. е обвиняем по
досъдебно производство (ДП) №8-П/2011г. по описа на Следствен отдел при СГП,
пр.пр. 4-670/2011г. на СГП, за престъпление по чл.321, ал.3, пр.2 и 4 вр. ал.2
от НК, временно се отстранява от работа държавния служител Н.Б.К. – на длъжност
– Митнически инспектор, Митница Свиленград, с ранг V
младши, считано от 16.06.2014г.
Със
Заповед №421 от 11.01.2016г. на Директор на Агенция „Митници“ се прекратява
служебното правоотношение с Н.Б.К. на длъжност митнически инспектор в Митница
Свиленград, с ранг V младши, считано
от 12.01.2016г. Посочени са следните причини за прекратяване на служебното
правоотношение: Поради съкращаване на длъжността.
С
Решение №173/21.07.2016г. по адм. д. №92 по описа на Административен съд –
Хасково за 2016г., съдът отменя Заповед №421/11.01.2016г. на Директора на
Агенция „Митници“ и осъжда Агенция „Митници“ да заплати на Н.Б.К. разноски по
делото в размер на 1320.00 лева.
С
Решение №4993 от 03.04.2019г. на Върховен административен съд на Република
България по адм. д. №12142/2018г., съдът оставя в сила Решение
№173/21.07.2016г. постановено по административно дело №92/2016г. по описа на
Административен съд – Хасково и осъжда Агенция „Митници“ да заплати на Н.Б.К.
сумата от 905,00 лева деловодни разноски.
По
делото е представен Протокол рег.
№32-111975/15.04.2019г. (л.33) на Териториална Дирекция Южна морска,
Агенция „Митници“, съставен на 15.04.2019г. в уверение на това, че Н.Б.К. се е явил на работа на 15.04.2019г.
в Териториална Дирекция Южна морска на основание чл.122, ал.1 от Закона за
държавния служител.
Представена
е и попълнена на 15.04.2019г. Декларация
(л.34) по чл.10, ал.1, изречение второ от Закона за митниците, изм. с ДВ,
бр.98 от 27.11.2018г., в сила от 07.01.2019г., с която К. декларира, че е
подсъдим или привлечен като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер
НОХД №504 от 2015г. на Сп.НС.
Със
Заповед №6996 от 17.04.2019г. (л.49),
издадена от Директор на Агенция „Митници“, се възстановява Н.Б.К. на длъжност:
инспектор в Териториална Дирекция на Агенция „Митници“, Длъжностно ниво 11,
Експертно ниво 7, Териториална Дирекция Южна морска, с ранг V младши, считано от 15.04.2019г.
От
представеното по делото Удостоверение рег. №И-12144-1/18.04.2019г. (л.12) на
Национална следствена служба е видно, че същото е издадено на Н.Б.К. в уверение
на това, че към 17/04/2019г. срещу него има данни за обвинения по неприключени
наказателни производства, както следва: прокурорска преписка Вх. №242 от 2013г.
по описа на Специализирана прокуратура, Досъдебно производство – ДП(сл.дело) СП
№8-П от 2011г. по описа на Следствен отдел в СГП, повдигнато обвинение на
07/05/2015 за престъпление по чл.234, ал.1, пр.1, Разпространение на акцизни
стоки без бандерол; чл.321, ал.3, Организирана престъпна група, въоръжена,
длъжностно лице; чл.321, ал.1, Образуване, ръководене на организирана престъпна
група.
Със Заповед № 7010/22.04.2019г., издадена от Директор на Агенция „Митници“, на основание
чл.107, ал.1, т.5, във връзка с чл.7, ал.1, т.6, предложение последно от Закона
за държавния служител, във връзка с чл.10, ал.1, изречение второ от Закона за
митниците и Удостоверение рег. №И-12144 от 18.04.2019г. на Национална
следствена служба, се прекратява, считано от 23.04.2019г., служебното
правоотношение с Н.Б.К., на длъжност:
инспектор в Териториална Дирекция на Агенция „Митници“, Длъжностно ниво
– 11, Експертно ниво 7, в: Териториална Дирекция Южна морска, с ранг V младши. В заповедта са посочени следните причини за
прекратяване на служебното правоотношение: Поради обективна невъзможност държавния служител да
изпълнява задълженията си извън случаите по чл.103, ал.1, т.3 от Закона за
държавния служител. Повдигнато обвинение на 07.05.2015г. за умишлено
престъпление от общ характер по прокурорска преписка вх. №242 от 2013г. по
описа на Специализирана прокуратура, досъдебно производство ДП №8-П от 2011г.
по описа на Следствен отдел в СГП.
Заповедта е връчена на лицето на 22.04.2019 г. срещу подпис.
Жалбата е подадена на 30.04.2019г.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес срещу
годен за обжалване административен акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество, е основателна.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в установената в чл.108, ал.1
от ЗДСл писмена форма.
Видно
от посоченото в заповедта, служебното правоотношение с К. е прекратено на
основание чл.107, ал.1, т.5, във връзка с чл.7, ал.1, т.6, предложение последно
от Закона за държавния служител, във връзка с чл.10, ал.1, изречение второ от
Закона за митниците и подадена декларация от служителя по чл.10, ал.1,
изречение второ от Закона за митниците.
Съгласно
чл.107, ал.1 от ЗДСл, органът по назначаването прекратява служебното
правоотношение без предизвестие, когато: 5. - е налице обективна невъзможност
държавният служител да изпълнява служебните си задължения извън случаите по
чл.103, ал.1, т.3. В случая, безспорно не е
налице хипотезата по
чл.103, ал.1, т.3 от ЗДСл.
В случаите по чл.107, ал.1, т.5 от ЗДСл следва да се
посочат фактическите обстоятелства, обуславящи обективната невъзможност за
изпълнение на служебните задължения, както изрично изисква чл.108, ал.1 от ЗДСл
за фактическо мотивиране на заповедта. В оспорената заповед като фактическо обстоятелство е посочено следното: Поради обективна невъзможност държавния служител да
изпълнява задълженията си извън случаите по чл.103, ал.1, т.3. Повдигнато
обвинение на 07.05.2015г. за умишлено престъпление от общ характер.
Разпоредбата на чл.107, ал.1,
т.5 от ЗДСл предоставя право на органа по назначаване едностранно
без предизвестие да прекрати служебното правоотношение при обективна
невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения. Според чл.10, ал.1 от
ЗМ (редакция преди изменението обн. ДВ бр.98 от 2018г., в сила от
07.01.2019г.), митнически служител може да бъде дееспособно лице, което не е
осъждано за умишлено престъпление от общ характер, не е лишено по съдебен ред
от право да заема съответната длъжност и отговаря на изискванията за работа в
митническата администрация. Обстоятелствата относно съдебния статус се
установяват служебно.
С изменение на ЗМ (обн. ДВ
бр.98 от 2018г., в сила от 07.01.2019г.), е създадено второ изречение на чл.10, ал.1 от ЗМ, с което е поставено допълнително изискване – според
разпоредбата митнически служител може да
бъде дееспособно лице, което не е осъждано за умишлено престъпление от общ
характер, не е лишено по съдебен ред от право да заема съответната длъжност и
отговаря на изискванията за работа в митническата администрация. Митническите
служители, които са митнически органи по смисъла на закона, могат да бъдат само лица, които не са привлечени
като обвиняеми или не са подсъдими за умишлено престъпление от общ характер.
Обстоятелствата относно съдебния статус се установяват служебно.
Заеманата от К. длъжност
безспорно е такава на митнически орган по
смисъла на
§1, т.9 от ДР на ЗМ, а привличането
му като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер е възприето като
обективна невъзможност да изпълнява служебните си задължения поради въвеждането
на ново специфично изискване за заемане на длъжността по смисъла на чл.7, ал.1,
т.6 от ЗДСл.
Непротиворечиво съдебната
практика приема, че обективна невъзможност по смисъла на чл.107, ал.1,
т.5 от ЗДСл предполага възникване на факти от обективната
действителност след възникване на служебното правоотношение, които водят до
невъзможност за изпълнение от служителя на задълженията му и причините за тази
невъзможност, да не зависят от волята на страните по служебното правоотношение.
Промяната на изискванията за заемане на длъжността е извършена не по волята на
страните по правоотношението, а със закон, но не представлява основание по смисъла на чл.107, ал.1,
т.5 от ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение.
Жалбоподателят е обвиняем за умишлено престъпление от общ характер, но спрямо
него не са взети никакви мерки за процесуална принуда, които да го поставят в
обективна невъзможност да изпълнява служебните си задължения на митнически
инспектор.
Предвид изложеното съдът намира оспореният акт за издаден при липса на мотиви,
относими към посоченото правно основание.
Следва също така да се отбележи, че с Решение №7/17.09.2019г. по к. д. №7/2019г. (обн.
ДВ, бр.75 от 24.09.2019г.) на Конституционния съд на Република България разпоредбата на чл.10, ал.1, изр. второ от ЗМ е обявена за противоконституционна. Според Решение
№3/28.04.2020г. по к.д. №5/2019г. и присъединено към него к.д. №12/2019г. (Обн.
ДВ, бр.42 от 12.05.2020г.) на Конституционния съд на Република България, правилото на чл.151, ал.2, изр. трето от Конституцията, решението на Конституционния съд, с което се
обявява противоконституционност на закон, действа занапред като спрямо
заварените от решението на Конституционния съд неприключени правоотношения
противоконституционният закон не се прилага. Въведеното със същото решение на
Конституционния съд изискване към
Народното събрание да урежда правните последици от прилагането на обявения за
противоконституционен закон не променя задължението към съда да не прилага
обявения за противоконституционен закон по висящи съдебни спорове, какъвто е
настоящия случай. Този извод не е в противоречие и с Решение
№4/14.05.2020г. по к. д. №9/2019г. на Конституционния съд на Република България
(обн. ДВ бр.48 от 26.05.2020г.), в чийто
мотиви е възпроизведено тълкуването, дадено от Конституционния съд в точка втора от диспозитива на
Тълкувателно Решение №3/2020г. по к. д. №5/2019г., като е посочено, че ако материалният закон, който е действал към
момента на издаването на индивидуалния или общия административен акт, е обявен
от Конституционния съд за противоконституционен, той няма да се приложи по
заварените неприключили правоотношения, висящи пред съд или пред
административен орган.
Следователно и поради
постановените
решения на Конституционния съд на Република България
оспорената заповед като издадена въз основа на обявената за
противоконституционна норма на чл.10, ал.1, изр. второ от ЗМ се явява материално незаконосъобразна.
В
тази насока е и практиката на Върховен административен съд на Република
България, обективирана в Решение №8738 от 02.07.2020г. по адм. д.
№12181/2019г., V о., Решение
№8828 от 06.07.2020г. по адм. д. №34/2020г., V
о., Решение №9546 от 14.07.2020г. по адм. д. №13914/2019г., V о. и др.
По изложените съображения
оспорената заповед следва да бъде отменена.
С оглед изхода на
производството
и предвид разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК,, основателна е претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените
по делото разноски,
предявена с молба вх. № 3700/07.07.2020г., в доказания размер на 500 лв. за
заплатено възнаграждение на адвокат по договор за правна защита и съдействие от
24.04.2019г. и 10 лв. заплатени като държавна такса за разглеждане на делото.
Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед
№7010/22.04.2019г. на Директора на Агенция „Митници“.
ОСЪЖДА Агенция
„Митници“ да заплати на Н.Б.К. ***, разноски по делото в размер на 510.00 (петстотин
и десет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: