№ 36
гр. Кула, 26.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУЛА в публично заседание на двадесет и седми
ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Дияна Ив. Дамянова Цанкова
при участието на секретаря НИНА ИВ. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Дияна Ив. Дамянова Цанкова
Административно наказателно дело № 20241330200107 по описа за 2024
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН), образувано по жалба от Д. И. М., ЕГН
********** от гр. София срещу Наказателно постановление № 4518а-
18/02.09.2024г. на началника на ГПУ Брегово, с което му е наложено
административно наказание по ЗМВР/Закон за Министерството на
вътрешните работи/, а именно: на основание чл. 257, ал.1 от ЗМВР – „Глоба“ в
размер на 500 лв. за извършено нарушение на чл. 64, ал.1,2,3 и 4 от ЗМВР.
С жалбата се иска отмяна на атакуваното наказателно постановление, като
не се излагат мотиви в жалбата .
В съдебното заседаниe жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не
се представлява. Не изразява становище.
Въззиваемата страна – началникът на ГПУ Брегово се явява лично. Оспорва
изцяло жалбата и моли атакуваното наказателното постановление да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно и поддържа депозираното от
него писмено становище, с което е оспорена жалбата с мотиви, че
нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя е доказано, издадените срещу жалбоподателя
АУАН и НП са издадени в съответствие с процесуалните правила и не страдат
от пороци.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните
по делото доказателства по реда на субсидиарно приложимия Наказателно-
процесуален кодекс, съобразно с вътрешното си убеждение, намери за
установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, от лице, имащо интерес
от обжалването, предвид което същата е процесуално допустима и следва да
бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, същата е частично
основателна. Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът
1
подложи на цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт,
при което намира следното:
От фактическа страна, съдът намира за установено следното:
На 19.08.2024г. часа, във връзка с получен сигнал, че по пътя между с. Г.С. и
гр. Г. ще премине товарен автомобил марка „Фиат“, модел „Дукато“ с рег.
№...., в който се превозват нелегални емигранти, свидетелите А. Ц. Ц. и П. Б.
А. – Л. – полицейски служители в ГПУ Брегово били разположени със
служебен автомобил на посочения път, на около 25 км. от Гранична
пирамида/ГП/154, на отбивка до пътното платно. Около 17.50 часа с посока на
движение от с. Г.С. забелязали движещ се към тях посочения товарен
автомобил и свидетелят Ц. със стоп палка в ръка застанал на пътното платно,
като с помощта на стоп палката разпоредил на водата на автомобила да спре.
Времето било хубаво, с добра видимост, а участъкът - прав и водачът имал
добра видимост към свидетеля Ц., който му указвал да спре с помощта на стоп
палка, но водачът дори не намалил скоростта, с която се движел и свидетелят
Ц. бил принуден да се дръпне от пътното платно, за да не бъде блъснат от
приближаващия автомобил, който преминал покрай полицейските служители
и служебния им автомобил и продължил движението си. Свидетелите се
качили в служебния автомобил и го последвали с включени звуков и
светлинен сигнали, но водачът не спрял. Свидетелите го следвали до гр. Г.,
където водачът отбил в една улица без изход, където се блъснал с
управлявания от него автомобил челно в дърво, след което излязъл от
автомобила и се опитал да избяга, но свидетелят Ц. го заловил. Водач на
автомобила бил жалбоподотелят, който бил отведен в ГПУ Брегово, където
свидетелят А. - Л. му съставила АУАН 45-18А за това, че на 19.08.2024г., около
17,50 часа в с. Г.С., общ. Г., обл. Видин, на около 2500 м. източно от ГП 154 не
се подчинява и не изпълнява полицейско разпореждане, управлявайки товарен
автомобил марка „Фиат“, модел „Дукато“ с рег. №...., което квалифицирала
като нарушение на чл. 64, ал.1,2,3,4 от ЗМВР, който АУАН предявила на
жалбоподателя, но последният отказал да го подпише. Отказът на
жалбоподателя да подпише съставения срещу него АУАН е удостоверен от
свидетеля М. М. Г.в. Административнонаказаващият орган e възприел изцяло
описаната в акта фактическа обстановка, както и правната квалификация на
деянието и издал атакуваното наказателно постановление на 02.09.2024г., като
на основание чл. 257, ал.1 от ЗМВР наложил на жалбоподателя
административно наказание „Глоба“ в размер на 500 лв., което наказателно
постановление е връчено на жалбоподателя на 16.09.2024г.
Посочената фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от свидетелските показания на разпитаните от съда
свидетели – А. Ц. Ц., М. М. Г. и П. Б. А. – Л.. Съдебният състав даде вяра и
кредитира изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели.
Показанията на свидетелите са непротиворечиви, конкретни и логични, които
пресъздадоха възприятията си за случая с необходимата конкретика, още
повече, че по делото не са установени обстоятелства, от които да следва, че
свидетелите са заинтересовани от изхода на административното производство,
поради което съдът ги кредитира изцяло.
Съдът намира от правна страна следното:
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги
инстанция по същество- чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да
провери законността, т.е. дали правилно са приложени процесуалния и
материалния закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
2
В изпълнение на това си правомощие съдът констатира, че НП е издадено от
компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма и съдържание -
чл. 57 от ЗАНН– началник ГПУ Брегово, с оглед Заповед № 8121з-
1371/11.11.2015г. на министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен от
компетентно (териториално и материално) лице – свидетелят - старши
полицай в МГПВ при ГПУ Брегово, който със Заповед № 8121з-
1098/25.08.2027г. на министъра на вътрешните работи е оправомощен да
съставя актове за установяване на нарушения по ЗМВР. В проведеното срещу
жалбоподателя административнонаказателно производство са спазени
сроковете по чл. 34, ал.1 и 3 от ЗАНН. Административно наказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния срок. Налице е редовна
процедура по връчването на НП.
В проведеното срещу жалбоподателя административнонаказателно
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения при
издаване на АУАН и атакуваното наказателното постановление. Нарушението
е описано достатъчно ясно и конкретно, така че да не възниква съмнение
относно неговото съдържание. Всички елементи от състава му са изброени
във фактическото описание, поради което правото на защита на
жалбоподателя е гарантирано. Конкретизирани са времето, мястото и начина
на извършване на нарушението, подробно са описани обстоятелствата при
които е извършено нарушението. Посочената като нарушена правна норма не
е посочена коректно, тъй като в съставения АУАН и издаденото въз основа на
него НП са посочени като нарушени ал.1,2,3 и 4 на чл. 64 ЗМВР. В ал.1 на чл.
64 ЗМВР е регламентирано, че полицейските органи могат да издават
разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и
граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им
функции, като разпорежданията се издават писмено. В ал.2 на същия член е
регламентирано, че при невъзможност да се издадат писмено разпорежданията
могат да се издават устно или чрез действия, чийто смисъл е разбираем за
лицата, за които се отнасят, в ал.3 при изпълнение на функциите по контрол на
правилата за движение по пътищата разпорежданията могат да се издават чрез
положение на тялото и/или ръцете, действия или знаци, посочени в закон, а
съгласно ал. 4 разпорежданията на полицейския орган са задължителни за
изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето
престъпление или нарушение, или застрашават живота или здравето му. В
случая от обстоятелствената част и на АУАН, и на НП става ясно, че се касае за
дадено разпореждане чрез действия, чийто смисъл е разбираем за лицата, за
които се отнасят по смисъла на чл. 64, ал. 2 ЗМВР, като съгласно ал. 4 - всички
полицейски разпореждания са задължителни за изпълнение, освен ако налагат
извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение, или
застрашават живота или здравето му.
Настоящият състав приема, че посоченото нарушение не е от категорията на
съществените. В този смисъл е и Решение № 157 от 19.07.2022 г. на АдмС -
Видин по к. а. н. д. № 142/2022 г., където е посочено „ че неточното посочване
на относимата алинея на чл. 64 ЗМВР не е съществено процесуално
нарушение, тъй като всички алинеи на тази разпоредба се отнасят за
задължителността на издадените полицейски разпореждания, независимо дали
са дадени устно, с действия или писмено и във всички случаи се санкционират
по чл. 257, ал. 1 ЗМВР“.
В допълнение, съдът следва да посочи, че според съдебната практика не всяко
3
нарушение на процедурата по съставяне на АУАН и издаване на наказателно
постановление е съществено, а до порочност на наказателното постановление
водят само съществените нарушения на тази процедура. Те са два вида –
нарушения, които водят до засягане правото на защита на лицето, привлечено
към административнонаказателна отговорност и нарушения на процедурата,
които ако не бяха извършени резултатът би бил друг.
В процесния случай, дори да се е приеме, че е допуснато процесуално
нарушение, то същото в никакъв случай не е от такова естество, че да засегне
по какъвто и да е начин или да препятства правото на защита на
санкционираното лице.
В настоящия случай ясно е посочено в АУАН и НП, че жалбоподателят не е
изпълнил разпореждането на полицейския служител – свидетеля Ц., а именно
подаден сигнал да спре с показана от свидетеля Ц. стоп палка, което
безспорно е действие, чийто смисъл е разбираем за лицето. Жалбоподателят
безспорно е разбрал отправеното към него разпореждане, но съзнателно не се
е подчинил на това разпореждане, като не е спрял и е продължил движението
си пътя с процесния автомобил.
Тези обстоятелства се установят от свидетелските показания на разпитаните
свидетели Ц. и А. – Л..
Административнонаказващият орган правилно е приложил действащата за
това нарушение санкционна разпоредба на чл. 257, ал.1 ЗДВП, съгласно която
„ Който не изпълни разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение
на функциите му, ако извършеното не съставлява престъпление, се наказва с
глоба от 100 до 500 лв.“ Същият е наложил на жалбоподателя глоба в
максималноустановения размер, но в НП липсват каквито и да било мотиви
защо е определил наказанието именно в този размер. Индивидуализацията на
административното наказание следва да се осъществява при спазване
разпоредбите на чл. 27, ал.2 и ал.3 от ЗАНН. При определянето на размера на
наказанието, органът е следвало да съобрази тежестта на нарушението,
подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, а мотиви за преценка на така определеното и
наложено наказание не са посочени. Единствено в писмените бележки по
делото, администратвнонаказаващият орган посочва, че е наложил
предвидената санкция в максимален размер, тъй като обективните признаци
на изпълнителното деяние са сходни с тези на състава на престъплението на
чл. 325, ал.2, предложение първо във вр. ал.1 от НК, тъй като се касае за явно
неуважение към обществото, изразяващо се в неизпълнение на полицейско
разпореждане и съпротива срещу орган на властта, което не се споделя от
настоящия състав на съда . Ако административнонаказващият орган приема,
че жалбоподателят е осъществил състава на престъпление от общ характер, то
е следвало да изпрати материалите на Прокуратурата. В случая съдът не
намира, че с действията си, като не е спрял управлявания от него автомобил,
след като свидетелят Ц. му е показал стоп палка, жалбоподателят е
осъществил състав на престъпление от общ характер, нито посоченото, нито
някое друго. В случая не са събрани доказателства, че нарушението е
извършено при отегчаващи отговорността обстоятелства и при липса на данни
за наличие на предходни нарушения от същия вид или подобни, за които
жалбоподателят да е бил санкциониран, с оглед чл. 27, ал.2 и ал.3 от ЗАНН.
Съдът приема, че единствено обстоятелството, че жалбоподателят дори не е
намалил скоростта си на движение с процесния автомобил, след като
свидетелят Ц. е застанал на пътното платно и му е указал със стоп палката да
4
спре, с което може да се приеме, че създал известна опасност за свидетеля Ц.,
мотивира съда да приеме, че санкцията не следва да бъде определяна в нейния
минимален размер, а малко над него. С оглед на това, съдът намира, че
съответно на нарушението, справедливо и достатъчно да бъдат постигнати
целите на чл. 12 от ЗАНН е определяне на санкцията в размер на 200 лв.
Административнонаказаващият орган е приел, че случаят не е маловажен.
Преценката за маловажност на деянието подлежи на съдебен контрол, в който
смисъл е Тълкувателно решение № 1/12.12.2007г. на ВКС, ОСНК, постановено
по т. д. № 1/2007 г. по описа на ВКС. Съдът намира, че в случая не е налице
маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като не е налице по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи на
административни нарушения от този вид. Извършеното нарушение по нищо
не се отличава от други нарушения от същия вид. Не са налице нито
многобройни, нито изключителни смекчаващи вината обстоятелства. Поради
гореизложеното същото не може да се приеме за маловажно.
Също така нарушението не е и маловажно с оглед хипотезата на чл. 257,
ал.2 ЗМВР, която предвижда по – ниска санкция – „ Глоба“ в размер на 50 лв.
в случаите на маловажни нарушения.
С оглед на посоченото, атакуваното наказателно постановление следва да
бъде изменено по отношение на наложеното наказание, като същото следва да
бъде изменено от „ Глоба“ в размер на 500 лв. на „Глоба“ в размер на 200 лв.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 и ал.2, т. 4 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 4518а-18/02.09.2024г. на началника
на ГПУ Брегово, с което на Д. И. М., ЕГН ********** от гр. София е
наложено административно наказание по ЗМВР/Закон за Министерството на
вътрешните работи/, а именно: на основание чл. 257, ал.1 от ЗМВР – „Глоба“ в
размер на 500 лв., като намалява размера на наложеното наказание „ Глоба“ от
500/петстотин/лева на 200/двеста/лева.
Решението може да бъде обжалвано пред Административен съд - гр. Видин
по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс в 14-
дневен срок от съобщението му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Кула: _______________________
5