Р
Е Ш
Е Н И Е
№…………
гр.Варна,
26.05.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД гр. ВАРНА,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLIX състав, в публичното заседание на 26.04.2022 год.в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДИМИТЪР ДИМИТРОВ
при
секретаря Милена Узунова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 14839/2020год.по описа на Районен съд гр. Варна, ХLIX
състав, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
по делото е образувано по повод предявен от П.И.Н., ЕГН ********** ***, чрез
пълномощник - адв. Т.С.-ВАК, против Д.И.В., ЕГН**********,*** и Х.Л.В., ЕГН**********,***, съединени в условията на
първоначално субективно и обективно кумулативно съединяване на осъдителни
искове с правно основание чл. 108 от ЗС, за приемане за установено по отношение
на всички ответници, че ищцата е собственик на самостоятелна част от сграда,
находяща се в с., *****, кв. 33, със застроена площ на
самостоятелната част - 71,5 кв.м. за всеки от етажите,
РЗП на самостоятелната част - 225 кв.м., както и гараж с площ от 45
кв.м./намиращ се на първи, нежилищен етаж/, като цялата жилищна площ на
собствената ми част от сградата е с обща застроена площ 143 кв.м., а РЗП на
цялата сграда - 450 кв.м., както и за осъждане на ответниците Д.И.В., ЕГН **********,
и Х.Л.В., ЕГН **********, да й предадат владението върху самостоятелна част от
сграда, находяща се в с. *****, *****, кв. 33, със застроена площ на
самостоятелната част - 71.5 кв.м. и
РЗП на самостоятелната й жилищна част - 225 кв.м., както и гараж, с площ от 45
кв.м./намиращ се на първи, нежилищен етаж/, от общата застроена площ на цялата
сграда - 143 кв.м. и РЗП на цялата сграда - 450 кв.м.
Предмет
на иска за собственост е предаване на владението върху самостоятелна част от
сграда, находяща се в с. *****, обл. Варна, общ. *****, *****, кв. 33,
със застроена площ на самостоятелната част - 71.5 кв.м.
и РЗП на самостоятелната ми жилищна част - 225 кв.м.,
както и гараж с площ от 45 кв.м./намиращ се на първи, нежилищен етаж/, от
общата застроена площ на цялата сграда - 143 кв.м. и
РЗП на цялата сграда - 450 кв.м. Твърди се, че строителството
на сградата е извършено в периода 1983 год. - 1993 год.,
без да са били издадени всички надлежни строителни книжа и архитектурни и
инвестиционни проекти, а само част от тях, от родителите на ищцата и първия
ответника - Илия Петков Наков, поч. на 12.05.1990 год.
и Руска П.Н., поч. на
30.03.1993 год. Твърди се, че още при започване на строителството, родителите
им са възложили проектирането на сградата на Зоналната проектантска организация
- Варна, предвиждайки самостоятелни части /апартаменти/ за ищцата и сестра й –
отв.Д.И.В., като са изготвени и съответните планове под № 48 от 11.04.1983 год.
за мен и под № 49 от същата дата за отв.В.. Твърди се,
че именно по този начин е изпълнена и построена цялата сградата - като две
самостоятелни, еднакви, долепени една до друга части, с отделни входове, така
че ищцата и сестра й да живеят в имота, ползвайки всяка от тях самостоятелна
част от сградата.
Твърди
се, че след построяването на сградата, по инициатива на отв.В.,
на името на двете бил издаден Акт за узаконяване № 40 от 11.07.2011 год. от главния архитект на Община *****, с който били узаконени
както построената жилищна сграда, вкл. и самостоятелните
части от която сграда всяка от тях ползва със семейството си, така и сградите в
съседния парцел УПИ *****, който е собственост на ищцата. Твърди
се, че от самото построяване на сградата, ищцата и сестра й са ползвали всяка
от тях своята част от сградата /жилищна част и гараж/, като никога не са имали
разногласия коя част на кого принадлежи. Твърди се, че
през цялото време ищцата е плащала данъци за имота, докато през 2020 год.
установила, че данъчната й партида е закрита, без да е
правила искане за това. Изтъква, че макар да не живее
постоянно в имота, редовно го е ползвала със семейството си, полагала е всички
необходими грижи за пълната му поддръжка, като там са нейни и на семейството й
вещи. Твърди, че притежава и ключ за своята част.
Твърди, че сестра й също не живее постоянно в имота.
Твърди,
че в началото на септември 2020 год. при поредното си завръщане в България, тъй като от средата
на 2016 год. работи във Великобритания, посетила имота
в с. ***** и независимо, че достъп до имота бил осигурен безпрепятствено от
страна на ответника Х.В. установила, че са сменени ключовете на двете портални
врати към двора, бравата и ключовете на вратата към първия, жилищен етаж на
собствената й част. Изтъква, че преградната стена между двете
самостоятелни части на първия жилищен етаж е премахната /избита/ и двамата
ответници ползват първия етаж от собствената й самостоятелна част от сградата.
Заявява,
че не притежава легитимиращ я като собственик документ, но твърди, че в периода
от 1998 год. до 2019 год. включително, въз основа изтекла в нейна полза придобивна
давност, е придобила правото на собственост върху самостоятелна част от сграда,
находяща се в с. *****, *****, кв.33, със застроена площ на самостоятелната
част - 71.5 кв.м. и РЗП на самостоятелната ми жилищна
част - 225 кв.м., както и гараж с площ от 45 кв.м./намиращ се на първи,
нежилищен етаж/, от общата застроена площ на цялата сграда - 143 кв.м. и РЗП на цялата сграда - 450 кв.м., за която сграда е
издаден Акт за узаконяване № 40 от 11.07.2011 год. от
Главния архитект на Община *****, влязъл в законна сила на 27.07.2011 год.
В
отговор на исковата молба депозиран в срока и по реда на чл.131 от ГПК отв.Д.И.В. приема исковите претенции за допустими, но неоснователни. Твърди се, че съгласно Нотариален акт за продажба на недвижим имот
срещу издръжка и гледане ***, том VII дело № 2365/1985г. на Районен съд – Варна, от.В. е
собственик на недвижим имот в с. *****, общ. *****, обл.
Варна, а именно: дворно място с площ от 1070,00 кв.м. съставляващо парцел ХШ-46 в кв. 20 плана
на селото, закупено от дядото на ответницата- Петър Проданов, като се задължила
да се грижи за него и баба й - Д.В. докато са живи. Твърди,
че през 1991г. ищцата закупила недвижим имот в
с. ***** съседен на този на ответницата с площ от 980,00 кв.м. заедно с построената в него паянтова сграда, за които бе
отреден парцел ГХ-*** в кв. 33 по плана на селото.
Твърди, че от представените от ищцата доказателства по делото се установява, че
са изгтовени и одобрени 2 типови архитектурни проекта на името на всяка от
сестрите, като заявява, че нейния проектът е за имот ***, а проекта на ищцата
за III - 46. Твърди, че съгласно Удостоверение за факти и
обстоятелства по териториално и селищно устройство изх. № УТ4-46/34/ от 04.02.2021г. номерата
на имотите описани по горе съответстват на парцели с нови номера както следва:
ХШ-46 на нов ХХ-***, а Ш-46 на нов IX-***. Твърди, че изградената в нейния
поземлен имот сграда е построена в отклонение на архитекурните планове,
изготвени през 1985г., поради което през 2011г. ответницата е предприела действия за узаконяването й, както
и на други строежи в двата имота, като по отношение на тези в имота,
собственост на ищцата със заявление по чл. 56, ал. 2 и ал. 3 от ЗТСУ й е отстъпено право на
строеж. Твърди, че сградата, по отношение на обособена
част от която ищцата твърди че е собственик, е построена от ответниците като
съпрузи по време на брака им.
Твърди,
че имота никога не е бил собственост на родителите им, поради което изцяло
оспорва като неоснователни твърденията на ищцата, че родителите им са
проектирали и изградили сградата, в която твърди, че е собственик на описаната
обособена част.Оспорва твърденията на ищцата, че акт за Узаконяване на
строежите е издаден и на нейно име, доколкото от представения такъв по делото е
видно, че се узаконяват строежи по искане на ответницата, извършени без
строителна документация, но отговарящи на изискванията на закона към датата им
на построяване като в същия са вписани и собствениците на поземлените имоти, но
не като собственици на строежите.Твърди, че собствените на описаните строежи е
тя и втория ответник. Изтъква, че от заглавната част на Акт
за узаконяване № 40.11.07.2011г. се установява,
че процедурата е отпочната от нея в качеството й на собственик на имот, като е
установено строителство на строежи пета категория по чл. 137 от ЗУТ, като
строителството е извършено през 1983г., 1985г. и 1994г., а един от узаконените строежи е жилищна сграда със
застроена площ от 143,00 кв.м. и разгърната застроена
площ от 450,00 кв.м. оспорва твърдението на ищцата за
владение на имота и придобиването му по давност, като изтъква, че процесния
имот винаги е бил в нейна фактическа власт.
Твърди,
че сградата изградена в поземлен имот със стар номер - ХШ-46 и нов ХХ-***, по
време на брака й е собственост на нея и съпругът й и от момента на
построяването на сградата семейството им я ползва, а ищцата никога не е владяла
с обособена част от нея, а именно жилищен етаж и гараж с намерението да ги
свои, особено през твърдения от нея период. Изтъква, че в качеството на
единствен собственик на сградата е извършвала дейности по нейното поддържане,
запазване и стопанисване с качеството на добър стопанин, а ищцата никога не е
владяла същия, още по-малко да е отблъсквала владението на ответницата и да е
демонстрирала желанието си да свои имота. Твърди, че въз основа на представени
на Нотариус Диана Стоянова per. № 192, писмени доказателства е издаден
Нотариален акт за собственост на недвижим имот, с който за собственици на
недвижими имоти, в това число и процесиите, са признати двамата ответници.
Освен
това твърди, че в последните повече от 4 години ищцата живее в чужбина и рядко
се завръща в страната, поради което на практика сама признава, че не е
упражнявала непрекъснато владение в този период.
Изтъква,
че от представените от ищцата документи, а именно данъчна декларация, данъчна
оценка и ордери за платени местни данъци и такси е видно, че същата е
собственик на имот ***** в кв. 33 по плана на
селото.
Твърди,
че имотът, обект на спора е деклариран на нейно име в Община ***** и данъци за
него е заплащала единствено тя в качеството на негов единствен собственик. Моли съда да отхвърли исковите претенции.
В
отговор на исковата молба депозиран в срока и по реда на чл.131 от ГПК, отв.Х.Л.В. приема исковете за недопустими и неоснователни. Оспорва твърденията на ищцата както по отношение придобиването на
правото на собственост, въз основа на давностно владение, така и твърденията,
че праводатели на този имот са родителите й, които са извършили и
строителството в имота. Оспорва за узаконяване да е
издаван на името на ищцата. Оспорва твърдението на
ищцата, че със семейството си е ползвала имота, както и да е заплащала данъци
за него. Оспорва твърденията в ИМ, че ответниците са
премахвали стени в сградата. Излага твърдения, които
потвърждават твърденията и на отв.В. относно собственосттта на имота,
начина и периода на изграждане на сградите в него, факта, че именно те са ги
построили и то в отклонение на строителните книжа, поради което са предприели
действия по узаконяването й, вкл. и частта, за която
ищцата твърди, че е нейна. Твърди, че двамата ответници
владеят необезпокоявано процесния имот от 1985г. и
целите процесни сгради от построяването им, поради което са ги придобили и въз
основа на давностно владение.Моли за отхвърляне на исковите претенции.
Съдът,
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно, и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:
В
хода на съдебното производство бяха събрани и приети следните писмени
доказателства: архитектурен план № 48/11.04.1983 г. на вилна сграда пит № 8,
обяснителна записка относно обект 3-387, архитектурен проект на разпределение
на приземен етаж, архитектурен план № 49/11.04.1983 г. на вилна сграда пит №
8,архитектурен проект на разпределение на приземен етаж, акт за установяване №
40/11.07.2011 г., скица № 456/664 от 30.12.2010 г., данъчно съобщение вх.№ 1847
994 от 27.03.1998 г., приходна квитанция № 168926, приходна квитанция № 7432 от
29.11.2011 г., приходна квитанция № **********/10.07.2018 г., приходна
квитанция № **********/10.07.2018г., удостоверение за данъчна оценка изх.№
**********/21.08.2014г., удостоверение за факти и обстоятелства по териториално
и селищно устройство от 04.02.2021 г., нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 46, том V, от 04.01.1991 г., нотариален акт за продажба на
недвижим имот ****, том VІІ, от 03.07.1985 г., заявление за отстъпване право на
строеж по чл.56, ал.2 от ЗТСУ, удостоверение за граждански брак от 19.11.1978
г., нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 51, том І, рег.№ 577 от
2021 г., данъчна декларация от 27.08.2020 г. и приложение № 3 част І и част ІІ,
като същите ще се ценят по съществото на процеса, доказателствата по делото
постъпилата преписка от Община ***** с приложените по нея доказателства по
опис: Акт за узаконяване № 40/ 11.07.2011г. на Главен
архитект на Община ***** -заверено за вярност копие;Писмо, Наш изх. №
9400-1048/03.12.20Юг., ведно с известие за доставяне - заверени за вярност
копия;Скица № 456/1664/30.12.2010г. - заверено за вярност копие;Нотариално заверена декларация за
извършено незаконно строителство - заверено за вярност копие;Констативен акт №
128 от 29.11.2004г. - заверено за вярност
копие;Констативен акт № 126 от 29.11.2004г. - заверено
за вярност копие; Заявление, вх. № АБ-94-Д/20/15.01.2004г.,
за съставяне на констативен акт и акт по ЗАНН, съгласно чл. 223, ал.З от
ЗУТ - заверено за вярност копие, ведно с копия от приложените към същото
документи, както следва:Нотариален акт за продажба на недвижим имот срещу
задължение за гледане и издръжка **** от 03.11.1985г., том VII, дело № 2365 от
1985г.;Договор за доброволна делба на недвижим имот от 21.01.1983г.;Разрешение
за строеж № 154 от 20.04.1983г.;Договор за възлагане от 08.07.1994г.;Протокол
за дадена строителна линия и определено ниво от 13.04.1983г.;скици-2
бр.;Заявление за отстъпване право на строеж по чл. 56, ал.
2 и ал. 3 от ЗТСУ;Нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот № 46 от 04.03.1991г., том V, дело № 1356 от 1991г.;Договор за
възлагане от 21.01.2004г.; Скица; Декларация от Д.И.В. за извършено
незаконно строителство;Заявление, вх. № АБ-94-Д/19/15.01.2004г.,
за съставяне на констативен акт и акт по ЗАНН, съгласно чл. 223, ал.З от
ЗУТ - заверено за вярност копие;Писмо, Наш изх. №
УТ-70-Д/39/28.10.2009г., ведно с известие за доставяне - заверени за вярност
копия;Разписен лист към проекта за дворищните
регулации на кварталите в с. ***** -заверено за вярност копие;Констативен
протокол от 17.11.2010г. - заверено за вярност копие;
Заявление, вх. № АБ-94-Д/18/15.01.2004г., за съставяне на
констативен акт и акт по ЗАНН, съгласно чл. 223, ал.З от ЗУТ, ведно с
приложените към същото Нотариален акт за продажба на недвижим имот срещу
задължение за гледане и издръжка **** от 03.11.1985г.,
Разрешение за строеж № 154 от 20.04.1983г., Нотариално заверена декларация от Д.И.В.
за извършено незаконно строителство -заверено за вярност копие;Акт за
узаконяване № 40/ 11.07.2011г. на Главен архитект на
Община ***** -заверено за вярност копие;Заявление, Наш вх. №
УТ2Н-86/30.12.2010г., за одобряване на инвестиционни проекти -заснемане за
узаконяване - заверено за вярност копие;Застрахователна
полица № 13180110390000015 от ЗАД „*****" - копие; Декларация
от 05.2011г. за прехвърляне на права по проектиране - копие; Експертиза за установяване годността на
електрическите инсталации - заверено за вярност копие;Застрахователна полица № *****
от ЗАД „*****" - копие; Експертиза
за установяване наличието, целесъобразността и съответствието с нормите за
проектиране на ВИК мрежите, обслужващи сградата - заверено за вярност копие;
Застрахователна полица № **** от ЗАД „*****" - копие; Удостоверение с per. № 0974 за вписване
в публичния регистър на лица, упражняващи технически контрол по част
конструктивна на инвестиционните проекти - копие;Удостоверение с per. № 05193
за пълна проектантска правоспособност - копие;Застрахователна полица № *****/13-01-2011
от „*****" ЕАД - копие;Конструктивна експертиза - заверено за вярност
копие;Приложение към експертизата за проверка на земетръс - заверено за вярност
копие;Застрахователна полица № ****/21-07-2010 от „*****" ЕАД -
копие;Удостоверение с per. № КАБ 02557 за пълна проектантска правоспособност -
копие;Молба, Наш вх. № УТ5-82 от 14.05.201 Зг. - заверено за вярност копие;Нотариално заверено пълномощно - копие;Заявление за
издаване на Акт за узаконяване, Наш вх. № УТ38-44 от
21.06.2011г. -заверено за вярност копие;Заявление,
Наш вх. № УТ24.1-86/4 от 21.06.2011г. - заверено за вярност копие;Писмо, Наш изх. №
УТ24.1-86/3 от 17.06.2011г. - заверено за
вярност копие;Писмо, Наш изх. № УТ24.1-86/1 от 26.01.2011г.
- заверено за вярност копие;Заявление, Наш вх. №
УТ24.1-86/2 от 02.06.2011г., ведно с декларация от
02.06.2011г. -заверено за вярност копие;Декларация в превод
на български език, подадена от Майкъл Джоузеф Донован -управител на „Донован
Хоумс" ООС - заверено за вярност копие;Писмо, Наш изх. № УТ38-44/1 от
05.07.2011г., ведно с известие за доставяне - заверени за вярност
копия;Удостоверение с per. № 05273 за пълна проектантска правоспособност -
копие;Архитектурен проект № 150 от 211.06.2011г. - заверено
за вярност копие;Писма, Наш изх. № УТ38-44/2 от 11.07.2011г., два броя -
заверени за вярност копия, три броя декларации: от Д.И.В. декларация по чл.14
от ЗМДТ - приложение № 3 от 25.03.1998 г., декларация по чл.14 от ЗМДТ от
14.10.2014 г. от Х.Л.В. и декларация по чл.14 от ЗМДТ - приложение № 3 подадено
от П.И.Н. от 27.03.1998 г., Протокол № 3 от 13.04.1983 г. На Община *****.
От
приложено Удостоверение за сключен граждански брак се установява, че на
19.11.1978г. ответниците Д.И.В. и Х.Л.В.,
са сключили граждански брак.
От приложена справка от НБД“Население“ се установява, че бащата на ищцата и
първата ответница Илия Петков Наков е починал на 12.05.1990 год.
От приложена справка от НБД“Население“ се установява, че майката на ищцата
и първата ответница Руска П.Н. е починала на 30.03.1993 год.
По
делото е приложен Архитектурен и конструктивен работен план №48/11.04.1983г.,
касаещ обект 3-387, находящ се в с.*****, кв.20, парцел III – 46, на името на
ищцата П.И.Н., съставен въз основа на издадена виза за строителство на сграда
на един етаж, състояща се от 1 бр.апартамент, със застроена площ от 60кв.м. и застроена кубатура от 170 куб.м.
По
делото е приложен Архитектурен и конструктивен работен план №49/11.04.1983г.,
касаещ обект 3-399, находящ се в с.*****, кв.20, парцел ХIII – 46, на името на
ответницата Д.И.В., съставен въз основа на издадена виза за строителство на сграда на един етаж,
състояща се от 1 бр.апартамент, със застроена площ от 60кв.м. и застроена кубатура от 170 куб.м.
От
приложен оригинал на Протокол №4 от 13.04.1983г. се установява, че Община ***** е издала строителна линия и
определено ниво на отв.В., относно застрояване на вила с площ от 60 кв.м. и РЗП от 170кв.м. в парцел №
ХIII-46 в кв.20 по плана на с.*****.
От
приложен оригинал на Протокол №3 от 13.04.1983г. се установява, че Община ***** е издала строителна линия и
определено ниво на ищцата П.Н., относно застрояване на вила с площ от 60 кв.м. и РЗП от 170кв.м. в парцел № III-46
в кв.20 по плана на с.*****.
От
приложен Договор за доброволна делба от 21.01.1983г. се установява, че Руска П.Н. /майката на
ищцата и първата ответница/ и Петър Стоянов Проданов /техен дядо по майчина линия/, собственици на парцел III-46 от
кв.20 по плана на с.*****, разделени на два парцела: III-46 с площ от 1070
кв.м. и парцел ХIII-46 с площ от 860 кв-м., като дворно място с площ от
1070кв.м., представляващо парцела: III-46 в кв.20, заедно с построена жилищна
сграда остава собственост на Петър Стоянов Проданов, а дворно място с площ от
860 кв.м., представляващо парцел ХIII-46, в кв.20 остава собственост на Руска П.Н..
Съгласно
Нотариален акт за продажба на недвижим имот срещу издръжка и гледане ****, том
VII дело № 2365/1985г. на Районен съд
– Варна, отв. Д.И.В. е придобила от дядо си Петър Стоянов
Проданов недвижим имот в с. *****, общ. *****, обл.
Варна, представляващ дворно място с площ от 1070,00
кв.м. съставляващо парцел III-46 в кв. 20 плана на селото.
От
приложен по делото нотариален акт №46, т.V, дело 1356/1991г. се установява, че на 04.03.1991г. ищцата П.Н. е придобила
възмездно от Валентина Николова Ангелова дворно място с площ от 980 кв.м.,
заедно с построена в него паянтова жилищна сграда и стопанска постройка, за
което е отреден парцел IX-*** в кв.33 по плана на с.*****.
От
приложена разрешение за строеж №154/20.04.1983г. се установява, че в полза на отв.В. е
разрешено изграждане на вила в парцел ХIII-46, в кв.20 на с.*****, съгласно
съгласуван проект №49/11.04.1983г. на Община *****,
въпреки, че съгласно Нотариален акт ****, том VII дело № 2365/1985г. на Районен съд – Варна, отв. Д.И.В. е придобила от дядо си
дворно място с площ от 1070,00 кв.м. съставляващо парцел III-46 в кв. 20 плана
на селото.
От
приложен Договор от 08.07.1994г. се установява, че ищцата е сключила с ЕТ“**** Д.В.“-собственост и управляван от отв.В. договор,
съгласно който е възложила на фирмата на онтветницата строителство на складови
помещения и административна и битова сграда от сглобяем тип в парцел IX-***,
кв.33 по плана на с.*****.
От
приложена /л.149/скица за „разделване по чл.32, т.2 от ЗТСУ“
от 31.10.1988г. се установява, че имоти IХ-***
и Х-*** са записани като собственост на ищцата и отв.В. и
същите желаят тяхното разделяне. От изготвената скица е
видно, че границата между двата имота към 31.10.1988г. преминава жилищна сграда.
В
приложена /л.150/ скица за архитектурен план – вила издадена на името на отв.В. и нейния праводател ****от м.02.1983г. е
изписан ръкописен текст „Може да се изработи проект за две вилни сгради близнак
на посоченото място. Да се търси по раздвижена архитектура…/не се чете на
копието/.“
От
приложен Договор от 08.07.1994г. се установява, че ищцата е сключила с ЕТ“**** Д.В.“-собственост и управляван от отв.В. договор,
съгласно който е възложила на фирмата на онтветницата строителство на складови
помещения и административна и битова сграда от сглобяем тип в парцел IX-***,
кв.33 по плана на с.*****.
От
приложена /л.149/скица за „разделване по чл.32, т.2 от ЗТСУ“
от 31.10.1988г. се установява, че имоти IХ-***
и Х-*** са записани като собственост на ищцата и отв.В. и
същите желаят тяхното разделяне. От изготвената скица е
видно, че границата между двата имота към 31.10.1988г. преминава жилищна сграда.
В
приложена /л.150/ скица за архитектурен план – вила издадена на името на отв.В. и нейния праводател ****от м.02.1983г. е
изписан ръкописен текст „Може да се изработи проект за две вилни сгради близнак
на посоченото място. Да се търси по раздвижена архитектура…/не се чете на
копието/.“
От
приложен Разписен лист към проект за дворищна регулация на с.*****
се установява, че дворове съответно ****е записан като собственост на Д.В., а ****и
двата в кв.33 е записан на П.Н..
От
приложена към преписката за узаконяване скица се установява, че узаконените
обекти са собственост на ищцата П.И.Н., съгл. Нотариален акт №77, том VII, дело 2365/1985г. Документ за
собственост и отв.Д.И.В., съгл. нотариален
акт №46, т.V, дело 1356/1991г.
От
приложено Заявление за съставяне на констативен акт и акт по ЗАНН, съгл.чл.223,
ал.3 от ЗУТ се установява, че отв.В. заявява извършено от нея незаконно строителство в ****,
кв.33 в с.*****, представляващи 2бр. гаражи.
От
приложена Декларация, изготвена и подписана от отв.В. на 15.01.2004г. във връзка с
узаконяване на незаконни строежи се установява, че ответницата декларира, че е
собственик на имот УПИ III-46 / IX-***, Х-***/ кв.20/кв.33 и е декларирала, че
през 1985г. е извършеното строителство на 2 гаража в
имот Х-***.
От
Констативен протокол №126/29.11.2004г. от служители при Община ***** се установява, че е извършена
проверка на 2 бр. гаражи с общ. РЗП от 90 кв.м., намираща се в ****, кв.33 в с.Кумново. Като
собственик и строител е вписана отв.В..
От
приложения Договор от 21.01.2004г. се установява, че отв.В. е
възложила на „Експроект-ООД“ заснемане за узаконяване в ****и IХ-***.
От
приложена скица на Община ***** /л.154/ се установява, че 27.04.1994г. на ищцата е разрешено проектиране на складови помещения и
административна и битова сграда от сглобяем тип.
От
приложено Заявление за съставяне на констативен акт и акт по ЗАНН, съгл.чл.223,
ал.3 от ЗУТ се установява, че отв.В. заявява извършено от нея незаконно строителство в ****,
кв.33 в с.*****, представляващи складови помещения.
От
приложена Декларация, изготвена и подписана от отв.В. на 15.01.2004г. във връзка с
узаконяване на незаконни строежи се установява, че ответницата декларира, че е
собственик на имот УПИ III-46 / IX-***, Х-***/ кв.20/кв.33 и е декларирала, че
през 1994г. е извършеното строителство на складови
помещения.
От
Констативен протокол №128/29.11.2004г. от служители при Община ***** се установява, че е извършена
проверка на стопанска постройка с РЗП от 425 кв.м., намираща се в ****, кв.33 в
с.Кумново. Като собственик и строител е вписана отв.В..
Приложен
е Констативен протокол, изготвен от служители при Община ***** на 17.11.2010г., от който е видно, че в ****са установени вила,
складови помещения.
От
приложено Заявление за съставяне на констативен акт и акт по ЗАНН, съгл.чл.223,
ал.3 от ЗУТ се установява, че отв.В. заявява извършено от нея незаконно строителство в ****,
кв.33 в с.*****, представляваща масивна вила със застроена площ от 120 кв.м.,
на 4 етажа, разположена на 15м. от страничната
регулация и на 5м. от уличната регулация.
От
приложена Декларация, изготвена и подписана от отв.В. на 15.01.2004г. във връзка с
узаконяване на незаконни строежи се установява, че ответницата декларира, че е
собственик на имот УПИ III-46 / IX-***, Х-***/ кв.20/кв.33 и е декларирала, че
през 1983-1986г. е извършеното строителство на вила в ****.
По
делото е приложено Заявление вх.№УТ241-86/30.12.2010г. от отв.В. ***, за одобряване на
инвестиционни проекти-заснемане за узаконяване. В
същото заявление отв.В. моли да се одобри
инвестиционен проект на жилищна сграда в ****, кв.33 по плана на с.*****, ул.“****“ №98. Към заявлението прилага документ за
собственост, скица за проектиране, 4бр. папки по част „Архитектура4 и
експертизи по част „СК“, „Ел.“ и „ВиК“, констативен акт по ЗАНН, квитанция за
платена глоба, скица за делба.
От
приложената Експертиза, част вътрушна ел. енсталация, изготвена от инж.Николай Димитров се установява,
че обекта се състои от жилищна част – две постройки близнаци на четири етажа,
гараж и селско стопански склад. Констатирано е, че в жилищната сграда са
монтирани 2 ел.табла и едно е монтирано в гаража, всяко от които е снабдено с
електромери, като в жилищната сграда са монофазни, а в гаража е трифазен.
От
приложената Експертиза по част „ВиК“ инсталация се
установява, че жилищната сграда е на четири етажа, изпълнена по типов проект
дублиран огледално.
От
приложената конструктивна експертиза, изготвена от инж.Вълчев се установява, че
сградата е четириетажна, строена по типов проект, дублиран огледално. Установени са две гаражни клетки, както и селскостопанска
постройка, състояща се от две долепени отделни сгради.
Приложено
е Заявление от 21.06.2011г. от отв.В.
***, с искане за издаване на Акт за узаконяване на жилищна сграда, гаражи и
селскостопански склад, изградени в ****и УПИХХ-***, кв.33 по плана на с.*****. На 21.06.2011г. отв.В. е получила на ръка Решения на ОбЕСУТ за приемане на
молбата за узаконяване.
Приложена
е декларация от отв.В., с която декларира в качеството
си на собственик, инвеститор и изпълнител на основен ремонт на стра сграда в
парцел XIII-46 по стария план и по сега действащия план – ****, кв.33 по плана
на с.*****, че старата съществуваща двуетажна сграда не е променяна по
височина, квадратура и местонахождение.
Приложена
е декларация от собственик на УПИ VIII-305 в кв.33, че е съгласен изградените в
****, кв.33 по плана на с.*****, да останат там,
кадето са изградени.
Приложена
обяснителна записка от 20.06.2011г. към заснемане за узаконяване в част „Архитектура4 на
еднофамилна къща, гараж и селскостопански склад в ****и ****, кв.33 по плана на
с.*****. Установено е, че застроената площ на къщата е 143 кв.м.,
а РЗП е 450 кв.м. Гаражите съ с площ от 90 кв.м., а
склада с площ от 425 кв.м. Отразено е, че жилищната сграда е
симетрична в план като за изграждането и е ползван типов проект, дублиран огледално.
От приложените схеми и разрези на сградата се установява, че на практика тя
представлява две долепени сгради, всяко от които има самостоятелен вход и между
етажите са налични две стълбища, т.е. по едно за всяка част от къщите-близнаци,
както и реципрочен като брой и разпределение спални, детски стаи, бани,
тоалетни и тераси.
От
приложен Акт за узаконяване №40/11.07.2011г., издаден от Община ***** се
установява, че след запознаване с преписка по изследване възможността за
узаконяване, образувана по заявления вх. №№ АБ-94-Д/20/15.01.2004г., АБ-94-Д/19/15.01.2004г., АБ-94-Д/18/ 15.01.2004г. подадени
от отв.Д.И.В. ЕГН ********** с адрес: ***, в качеството си на собственик, видно
от Нотариален акт за продажба на недвижим имот №77, т.VII, дело 2365/1985г. е установено извършено строителство на обекти: "Жилищна
сграда, гаражи и селскостопански склад", находящи се в УПИ IX-*** и ХХ-***,
кв.ЗЗ по плана на с.*****, Община ***** - строежите са пета категория, съгласно
чл. 137 от ЗУТ. Главният архитект на
Община ***** установява, че съгласно нотариално заверени декларации
№№67/15.01.2004г., 68/15.01.2004г., 66/15.01.2004г. от
отв.Д.И.В., строителството е извършено през 1983г., 1985г. и
1994г. без одобрени инвестиционни проекти и издадено
Разрешение за строеж. При проверката са представени са следните документи:
Заявления с вх. №№ АБ-94-Д/20/15.01.2004Г.,
АБ-94-Д/19/15.01.2004Г., АБ-94-Д/18/ 1501.2004г. за
деклариране на незаконно строителство. Нотариално заверени
декларации №№67/15.01.2004г., 68/15.01.2004г., 66/15.01.2004г.,
2765/26.05.2005г. Констативен протокол от 17.11.2010г.
изготвен от служители на строителен контрол при Община
*****. Заявление с вх.№ УТ24.1-86/30.12.2010г. с
искане за одобряване на проектна документация "Заснемане за
узаконяване" на обекти: "Жилищна сграда, гаражи и селскостопански
склад". Заявление с вх. №УТ 38
- 44/21.06.2011r. с искане за издаване на Акт
за узаконяване. Документ за платена такса 100.00 лв. с квитанция №67956/21.06.2011г. Въз основа на извършената
проверка са узаконени: ЖИЛИЩНА СГРАДА, ГАРАЖИ И СЕЛСКОСТОПАНСКИ СКЛАД"
ЗП/жил.с-да в откл./ = 23,00 кв.м., РЗП/жил. с-да в откл./ = 72.40кв.м. ЗП/ жил.с-да no PCI = 120.00 кв.м., РЗП/ жил. с-да по РС/ =
377.60кв.м. ЗП /жил. с-да
Общо/= 143.00кв.м., РЗП/ жил.с-да Общо/= 450.00кв.м. ЗП/гаражи-2бр / = 90.00кв.м., РЗП/гаражи-2бр./ =90.00 кв.м. ЗП/сел.склад/ = 425.00кв.м., РЗП / сел.склад/ = 425.00кв.м. Строежи - пета категория, находящи се в УПИ IX-*** и ХХ-***, кв.33
по плана на с.Куманова, Община ***** на П.И.Н. и Д.И.В., съгл. Нотариален акт №77, том VII, дело 2365/1985г., нотариален акт ***,
т.V, дело 1356/1991г.
С
писмо изх.№ УТ-38-44/2/от 11.07.2011г. отв.В. ***, че е изготвен и издаден Акт за узаконяване
№40/11.07.2011г. на „жилищна сграда, гаражи и
селскостопански склад“в ****и УПИХХ-***, кв.33 по плана на с.*****. Указано е, че актът подлежи на обжалване пред Н-к. РДНСК Североизточен район, чрез Главния архитект на Община ***** в
14-дневен срок. Писмото е получено лично от отв.В.
на 12.07.2011г.
С
писмо изх.№ УТ-38-44/2/от 11.07.2011г. ищцата Н. ***, че е изготвен и издаден Акт за узаконяване
№40/11.07.2011г. на „жилищна сграда, гаражи и
селскостопански склад“в ****и УПИХХ-***, кв.33 по плана на с.*****. Указано е, че актът подлежи на обжалване пред Н-к. РДНСК Североизточен район, чрез Главния архитект на Община ***** в
14-дневен срок. Писмото е получено лично от ищцата на
12.07.2011г.
От
приложени Данъчни декларации се установява, че през 1998г. ищцата Н. е декларирала
индивидуална собственост върху земя и сграда в парцел УПИ IX-***, кв.33. Декларирано
е, че сградата е на 3 етажа, в това число 2 надземни, с РЗП от 120 кв.м., мазе
от 20 кв.м. и таван от 10 кв.м. Декларирана
е селскостопанска сграда на един етаж в същия УПИ, с площ от 100кв.м. в съсобственост.
От
приложени квитанции за заплатен данък върху недвижимите имоти се установява, че
ищцата е заплащала данък за земя и сграда в с.*****
през 1998г., за 2010г., за 2014г., 2015г., 2016г., 2017г., 2018г.
От
приложена Скица №987/1532/22.12.2020г., издадена от Община ***** се установява,
че УПИ IX-*** и ХХ-***, кв.ЗЗ по плана на с.*****,
Община ***** са записани съответно на ищцата П.И.Н. и отв.Д.И.В..
От
приложено Удостоверение издадено от Община ***** се установява, че за недвижими
имоти, представляващи УПИ IX-*** и ХХ-***, кв.ЗЗ по плана на с.*****, Община *****, по действащия регулационен план на с.*****,
одобрен със Заповед №1711/05.11.1987г. от ОбНС-Варна,
имотите съответстващ на парцели III-46 и XIII-46, кв.20 по стар план на
населеното място.
Приложено
е пълномощно, с което отв.Д.В. упълномощава
ищцата Н., да я представлява и подава заявления и
получава документи във връзка с изградени „жилищна сграда, гаражи и
селскостопански склад“ в ****и ХХ-***, кв.33 по плана на с.*****., във връзка с
акт за узаконяване №40/11.07.2011г.
По
делото е приложена молба /л.190/ от ищцата от 14.05.2013г.,
с която моли Община ***** да й предостави заверени копия от архитектурните
планове предоставени към акт за узаконяване №40/11.07.2011г.
Приложена
е данъчна декларация на отв.В. от 1998г., с която декларира
съсобственост в размер на ½ ид.части /изрично отбелязва, че не е
единствен собственик/ върху имот с ****, кв.33 по плана на с.*****, както и
изградена къща на 3 етажа, в т.ч. 2 надземни, с РЗП от 120 кв.м., мазе от 20
кв.м., таван от 10 кв.м., построена през 1983г. Декларира
същата съсобственост в селскостопанската сграда с площ от 100кв.м. и година на построяване 1994г.
От
приложена данъчна декларация на ответника В. от 2014г. се установява, че той декларира съсобственост със съпругата
си – отв.В. върху земя и сграда на 4 етажа с РЗП от
450 кв.м. и година на построяване 2011г. в *****, кв.33 по плана на с.*****. Декларира съсобственост
върху гараж с площ от 90 кв.м., построен през 2011г.
От
приложено Заявление до Община *****, вх.№69/08.07.1994г. се установява, че ищцата и нейния съпруг към този момент,
учредяват на отв.В. право на строеж върху собственото
им дворно място с площ от 980 кв.м., за което е отреден парцел IX-*** в кв.33
по плана на с.*****, с правото да построи в това дворно място складови
помещения и административна и битова сграда от сглобяем тип.
От
приложен Нотариален акт за собственост върху недвижим имот вписан в Служба по
вписванията при АВп гр. Варна, Акт № 131, том VIII, дело №
1764/2021г., Вх. per. № 3332/12.02.2021г., Дв. Вх. per. № 3330 се установява,
че двамата ответници са признати за собственици на склад с площ от 425 кв.м.,
построен в УПИ IX-***, кв.33, на жилищна сграда, състояща се от 4 жилищни етажа
и разгъната застроена площ от 450 кв.м., изградена в *****, кв.33, 2бр. гаражи, с обща застроена площ от 90 кв.м., изградени в *****,
кв.33 по плана на с.*****.
По
делото е изслушано заключението по назначената първоначална и допълнителна
съдебно-техническа експертиза, които като съдът кредитира като обективно и
компетентно дадени и неоспорени от страните. Излага се от вещото лице, че парцели IX-*** и ХХ-***, кв.ЗЗ са
съставна част от Регулационния план одобрен със заповед №1711/05.11.1987г и
впоследствие изменен със заповед №1583/22.12.2008г. Парцел IX-*** е
създаден с първоначалния регулационен план от 1987г.,
а ХХ-*** е обособен през 2008г, върху парцел Х-***, като му е добавена част от
ПИ ***, попадаща в парцел XIV-307, съгласно §8, ал.2,т.З от ПР на ЗУТ. На изготвената Комбинирана скица тези парцели са показани с червени
и сини линии и сини надписи.
Вещото
лице изтъква, че процесната сграда се появява за пръв път в Регулационния план
одобрен със заповед №1711/05.11.1987г. и е отразена в него като 4МЖ (Четириетажна масивна жилищна).
На Комбинираната скица сградата, предмет на спора е
изобразена във виолетов цвят. В разписните листи не се
съхранява информация относно собствеността на сградите, както и кога са
построени. В разписния лист към този план има информация единствено за
собствеността на поземлените имоти и съгласно него за собственик на парцел IX-***,
кв.ЗЗ е вписана П.И. Парушева, а на ХХ-***, кв.ЗЗ-Д.И.В..
Парцел
IX-***, кв.ЗЗ, както и парцел Х-***, кв.ЗЗ(от който е
образуван ХХ-***, кв.ЗЗ) се появяват в Регулационния план одобрен със заповед
№1711/05.11.1987г и впоследствие със заповед №1583/22.12.2008г. се обособява парцел ХХ-***, кв.ЗЗ. Вещото
лице заявява, че по отношение процесната сграда, така като е отразена в
действащия план на с. *****, не са открити в Община ***** строителни книжа за
извършено законно строителство, в т.ч. виза, строително разрешение, проекти. В делото е приложен на л.12 акт за узаконяване
№49/11.07.2011г. в който са цитирани
нотариално заверени декларации от Д.И.В., че строителството е извършено през
1983 и 1984г. С цел онагледяване местоположението
на парцели Ш-46 и XIII-46, кв.20 по предходен регулационен план, одобрен със
заповеди №145/10.03.1929г. за улична и
№830/17.05.1929г. за дворищна регулация, вещото
лице изготвя Комбинирана скица, на която са
отразени в зелен цвят. От скицата е видно, че външните им
граници приблизително съвпадат с тези на парцели IX-*** и ХХ-***, кв.ЗЗ по РП
от 1987г., но това не е така с междинната дворищно
регулационна граница.
Представените
документи за проектиране на вилна града тип 8 - № 48 и № 49 съответно издадени
в полза на П. и на Д., касаят изграждането на две отделни сгради, долепени една
до друга(на калкан). След направената справка е предоставено
строително разрешение №154/20.04.1983г. съобраз
одобрен проект №49/11.04.1983г. издадено на името на Д.И.В., като на
вещото лице е било обяснено, че на името на П.И. Парушева(Н.) не съществува
издадено строително разрешение на база проект №48/11.04.1983г., т.е. липсва
пълна строителна документация.
Вещото
лице изтъква, че приложеният към исковата молба типов проект
№48/11.04.1983г., касаещ вилна сграда тип 8 на името
на П.И.Н. се отнася за парцел Ш-46, кв.20 а №49/11.04.1983г. на
името на Д.И.В. се отнася до парцел XIII-46, кв.20 и двата по предходния
регулационен план от 1929г. и касаят изграждането на две
различни сгради. Така или иначе,
видно от действащия кадастрален и регулационен план от 1987г. и
издадения акт за узаконяване е, че става въпрос за една жилищна сграда, която е
с различни параметри от тези в проекти №48 и 49/11.04.1983г.
След
запознаване с новопостъпилите материали по делото и извършените справки в
Общинска администрация, гр. ***** вещото лице установява, че при издаването
на протоколите за строителна линия № 3(л.275) на П.И.Н. и 4/13.04.1983г.(л.265)
и Разрешение за строеж №154/20.04.1983г. на Д.И.В. е
действал предходен регулационен план, одобрен със заповеди №145/10.03.1929г. за улична и №830/17.05.1929г. за
дворищна регулация. Съгласно този план като собственост на П.И.Н.
е бил записан парцел III-46, а като собственост на Д.И.В. парцел ХIII-46,
кв.20.
Парцел Ш-46, кв.20
е разположен перпендикулярно на уличната регулация между о.т. 59 и 60, а парцел
ХШ-46, кв.20 се явява ъглов спрямо уличната регулация между о.т. 59, 60 и 61. Представените протоколи за строителна линия касаят изграждането па две
отделни вилни сгради долепени една до друга(на калкан) вилни сгради тип 8 - №
48 и № 49 съответно издадени в полза на П. и на Д.. Вещото
лице изготвя Комбинирана скица на която тези парцели са показани с
червени и сини линии и сини надписи, изградената четириетажна жилищна сграда с виолетов цвят, а показаните в протоколите
строителна линия две вилни сгради в зелен цвят. От скицата е видно, че дадената строителна линия не
отговаря на сграда която се намира в процесния имот към настоящия момент.
В
проведено открито съдебно заседание вещото лице заявява, че
поддържа заключението, което е представил. Изтъква, че на територията са действали два регулационни плана.
Единия от 1929 г., а другия от 1987 г. Към момента на издаване на
разрешителното за строеж е действал регулационни план от 1929 г., той е отразен
със зелен цвят на изготвената към СТЕ скица, а от 1987 г.
плана е отразен със син и червен цвят на скицата. Върху
самите проекти е обозначено, че едната стена е калканна. Заявява, че при посещението в община ***** му е представено само
това строително разрешение издадено на Д.В., на другата страна не се откри
строително разрешение върху проект № 48. Изтъква, че
няма данни да е одобрен проект №48. Регулационния план от 1929 г.
действа до 1987 г., тогава има нов одобрен
регулационен план. Към момента на узаконяването на тази сграда е действал
регулационни план от 1987 г. При започването на сградата е действал стария
план, а при узаконяването е новия план, тъй като е станало през 2011 г. с
виолетовото е отразена на изготвената скица, през нея минава старата граница от
1929 г., която към 1987 г. вече не важи. Външния контур
прилича на калканна сграда, но от представените проекти за узаконяване става
ясно, че е една еднофамилна сграда.
Във
връзка с допуснатата допълнителна СТЕ вещото лице заявява, че издадената
строителна линия не отговаря на сградата. Парцелите са
били разположени по начина, по който е показал в комбинираната скица със синия
цвят, перпендикулярно на уличната отсечка, която е между точка 59 и 60, те така са посочени и в
протоколите за строителна линия и ниво. В зелен цвят на скица
са изобразени двете вили, как са ситуирани по тези два протокола. Заявява, че ако плана беше останал в сила, а не беше променян през
годините двете вили така щяха да са ситуирани спрямо общата регулационно
граница съответно в парцел ІІІ 46 и ХІІІ 46. Заявява,
че общата площ на двете вили приблизително съответства на тази сграда, която в
момента е изградена. Изтъква, че тази сграда, която е
изградена в момента е значително по – голяма от всяко от двете разрешителни
които са дадени. Изградената вила е значително по -
голяма от разрешителното за строителството, тъй като освен контура, които опира
до земята има и еркери, които са направени допълнително. Етажността на сградата вече е четири етажна, а не едноетажна, както
е била първоначално по проектите и по протоколите за строителна линия и ниво.
Сегашния контур, който е изобразен в плановете приблизително
съвпада с контура на двете вили, посочени в строителните протоколи. Не е на същото място, леко е изместен и са добавени тези еркери и
етажността е променена.
По
делото е изслушано заключението по назначената съдебно-почеркова експертиза,
които като съдът кредитира като обективно и компетентно дадени и неоспорени от
страните. В заключението си вещото лице приема, че в Протокол за дадена строителна линия и определено ниво от 13.04.1983
г., е налице поправка в имената на лицето в полза, на което е издаден протокол
и което е подала заявление за съставянето му. Първоначално е
изписано името „П.И.Н." със същият ръкопис с останалия текст в документа.
В
проведено о.с.з. вещото лице А. изтъква, че поддържа заключението, което е
представил. Заявява, че при посещението му в община ***** му е
обяснено, че оригинал на този документ в тази преписка конкретно не съществува
и по преписката, която е посочена в експертизата, няма оригинал, а при тях е
приложено същото копие на протокола от 13.04.1983 г., без номер. В о.с.з. съдът предявява на в.л. А.
оригинал на Протокол № 3, които е приложен по делото на лист 275 и протокол без
номер от дата 13.04.1983 г., приложен на лист 148 от делото. Вещото
лице заявява, че представеното и изследвано от него копие е документа, които е
копие в преписката и по който оригинал не е представен. В частта от началото до подписите е копие на приложения на стр.148
протокол без номер. Заявява, че частта от документа от текста Аксаковски
общински народен съвет, до подписите е идентичен като текст с оригинала, който
е представен в с.з. тоест изследваното копие, до подписите е копие на
представения в днешно съдебно заседание протокол № 3 без цифрата № 3. Приема,
че е направено копие на този документ - протокол № 3 от 13.04.1983 г., без подписите и след това е направена корекция. Заявява, че подписите не са идентични. Подписа
от копието приложено на лист № 148 обект на изследването, за Съставил техник е
идентичен. Изследвания документ, който е протокол без
№ целия текст включително и подписа на съставил техник е копие на представения
протокол № 3, а останалите подписи се различават, като липсва и текста „№3” на
протокола. Подписите на инвеститор и отговорен
технически ръководител не са идентични като разположение спрямо текста, от
същите лица са, но не са разположени на същото място. Вещото
лице приема, че е направено копие на протокол №3 без цифрата 3, с подпис само
на съставил техник и след това е направена корекцията на по късен етап. Приема, че при това положение оригинал на този документ –
изследвания без номер със синя химикална паста не може да има, той е копие на
протокол № 3. Заявява, че не може да се даде
заключение кога са положени подписите.
Събрани
по делото са и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите *** *** /водени
от ищците/ и *** /водени от ответниците/. Всички свидетели са
предупреден за наказателната отговорност по чл.290 НК. Обещават да говорят истината.
В
показанията си свидетеля Дионисиева /без родство и дела със страните/ заявява,
че познавам П. и Д. от деца от 41 - 42 години, като знае, че П. *** - къща
голяма близнак, която представлява две къщи допрени една до друга идентични.
Едната част като застанеш с лице към къщата едната страна е на Д., едната на П. с два отделни входа. Заявява,
че те имат тази къща от родителите си. Заявва, че по
спомените й от ученичка, къщата е построена през 84 - 85 г. Твърди, че са
живели с П. *** и са били приятелки. Заявява, че е
ходила в ***** да помага и за бизнеса, който имали родителите на страните -
обработваха костилки и горски плодове, още от 84 - 85 година. Преди имало някаква малка къща, която била по в страни от голямата
къща, там живееха бабата и дядото на страните. Новата
къща имала два различни входа от двете странна, първия етаж, втори етаж с
тераси и трети скосен етаж. На първия етаж имало нещо като килер -
гараж, където последно били бабата и дядото – в частта на П..
Когато майката на страните починала, баба им и дядо им все
още били там, до 93 - 94 година. Свидетелката знаела,
че едната част е на едната сестра, другата е на другата, като още при строежа
се знаело, че едната има едната част, а другата, другата част. Твърди, че Д. ползвала своята, а П. в нейната част от къщата.
Заявява, че като се застане срещу къщата, дясната страна е за П., а лявата част е за Д.. Къщата била разделена по средата
вертикално, ако влезеш отлевия вход, не можеш да влезеш в другата част на
къщата, за там трябва да влезеш от десния вход. Заявява, че
постоянно никой не е живял там, като преди известно време съпруга на Д. започнал
да живее повече там в тяхната част. Твърди, че П. през
годините си надзиравала имота, като заедно са ходили за купони. Последно ходили заедно преди 2 - 3 години. Отишли заедно с П., която от 5 години живее в ***. Като отишли видели мизерия
в двора. Влезли с ключа, който имала П., т.к. ходела
да си наглежда имота, като се прибере от ***. Заявява, че до последния етаж не
се е качвала, но влязла в сградата. Къщата си била същата,
както я помни и си била разделена на две части. През есента на миналата
-2020 година разбрала, че стената между двете къщи е пробита и сестра й се е
нанесла в хола на П.. Премахната била стената на
втория основен етаж, където е кухненския тракт – хола, основната част за
живеене от къщата. През годините като ходили още от деца, но
сестра й използвала целия двор, защото имала кучета, но по отношение на
сградата П. не й е споделяла да й е създавала пречки. Заявява,
че когато П. се върне от ***, винаги посещава имота, а като я няма,
децата й ходели да го наглеждат и си правели купони – ползвали си га, т.к. си е тяхно. През миналата година 2020 г.,
когато П. си била тука и отишла за наглеждане на имота установила това и
разказала на свидетелката, за това което са заварили. Твърди, че сградата е
довършена 85 - 86 г., когато били все още ученички и от тогава до сега дясната
част е владяна от П., не е използвана тази дясна част от сестра й. Твърди, че
майката на страните – Руска е казвала коя част от къщата за кого е. Лично е
виждала как се строи тази къща, но е била дете на 16 години. Имало
нещо като гараж на първия етаж. Дядото и бабата на П. и Д. живеели в
дясната част на първия етаж, в частта на П., а самите
страни по делото не живеели в къщата. За бабата и дядото се грижела жена, наета
от ищцата П.. Не знае на кого е
дворното място. Заявява, че къщата е на четири етажа,
ако се брои и покрива, като преди 2 -3 години е явиждала за последно къщата.
В
показанията си *** /без родство и дела със страните/ заявява, че познавам и
двете сестри, т.к. им е съсед и роднина – тяхната баба му е леля, т.е. е първи
братовчед на майка им. Знае, че имат къща в село *****,
построена е 1982 - 83 г. тъй като и самият той строил в *****, където живее
постоянно от 2008г., след като се пенсионирал, а преди
това ходел редовно. Заявява, че тази къща на П. и Д. е
строена от тяхната майка, която имала фирма и разполагала с пари. През 1983 г. имала фирма за костилки и изнасяла навън и разполагала
с пари. Заявява, че са купували от Топливо и от
различни места материали и си говорили с нея, че е много трудно да се снабдяваш
със строителни материали. Майката на страните построила 4 етажна сграда
с 2 входа ляво и дясно, като казвала на двете сестри, че десния вход е на П., а
левия вход е на Д.. Дворът, където се строи къщата бил на един бай Ангел и от
него бил купен този двор. Там имало стара постройка и като се
строяла къщата, там живеели дядото и бабата - леля му. Дядото и бабата на П. и Д. живеели в малката къща, докато се
строяла тази новата къща. Завършили я през 85 година
новата къща. След това в тази къща едните си влизаха и
другите, всеки от входа си - Д. от левия вход, а П. от десния. Заявява,
че след смъртта на майка им, дядото и бабата останали в дела на П., след като съборили старата къща и се пренесоха в дела на
П. в най - ниската част долу. По време на погребението на
майка им, която загинала в катастрофа, леля му – бабата на страните не била
адекватна и имало една жена-ромка, която им помагала. Заявява, че в
новата къща, ако влезеш в единия вход не можеш да минеш в другата част, вход от
вътре нямало, не може да се мине, през терасите може да се мине, но иначе не,
има стена, която ги разделя. Разбрал за разправиите чак през
есента на 2020 г. П. му казала, че ключовете са сменени и тя няма нищо. Категорично заявява, че майката на страните е заявила, че едната
страна е за едната дъщеря, другата за другата дъщеря. При отбелязване на
40 дни от смъртта на майка им, бил влязъл в частта на П.,
където правели помена в хола. Там били хората, а в другата
стая били подавките, като това е все на П. частта, която имала обзавеждане
вътре. В дворното място била тази къща, старата къща била съборена и
направили едно голямо хале, а срещу портите имало едно хале, което било
направено още докато майката била жива и там били машините за производство за
тези семки и костилки, а след това направили и два гаража от лявата страна на
къщата. Заявява, че с майката на страните имали обща къща във
Варна и след като през 2003-2004г. съборили къщата, ответниците се
преместили за постоянно в *****, като си ползвали техния дял от къщата, където
самият свидетел често е гостувал, като си влизали от левия вход, т.к. между
двете части има преградна стена, която винаги я е имало и не може да се влезе
от единия дял на едната в другия. Като се влязе в къщата от
лявата страна, не може да се влезе в хола на дясната страна.
В
показанията си св.Добромир Тодоров /без родство и дела със страните/ заявява,
че познава Д. и Х. от 1978г., но не познава П.. Знаел,
че ответниците имат имот в с. *****, за който се грижели Х. и Д.. Къщата я построили после, през 1983 година, като за нея
плащали ответниците. Заявява, че бегло познавал майката на
ищцата и ответницата. Заявява, че бил ходил докато се
строи къщата. Там имало и една стара по-малка къща.
Новата била на 3 етажа. Твърди, че
отв.Х. получавал добри доходи т.к. работел в
БДЖ. Заявява, че не знаел майката на сестрите какво е
работела. Имало склад, който ответниците построили.
Знаел, че дядото на Д. искал да прави маслобойна. На първия етаж от къщата имало две стаи с бокс и две бани, на
втория етаж било същото разположение и третия етаж са четири спални. Първия етаж бил направен и Х. живеел там. Втория
етаж също бил направен, третия не бил напълно готов, а четвъртия е таванския.
В имота имало кладенец. Когато ходил
да помага, бабата и дядото на Д. живеели там, на първия етаж. Ответниците също живеели в къщата и се грижели за дядото и бабата,
които си имали отделен вход. В същото време твърди, че
там където живеели възрастните хора не е имало стена да отделя етажите и на
горните етажин ямало стена която да ги отделя. Твърди, че след 2000 г. е
ходил в имота, като там живеел предимно Х., защото Д. ***
по болници. Тя помагала и на децата за внуците им. Свидетелят ходел в къщата по 1-2 пъти месечно, но не бил виждал
други хора, освен децата на ответниците. Заявява, че
от вътре се качваш в къщата по етажите, но той бил влизал от едната страна,
където живеят ответниците и там се качвал по стълбите. Х. влизал от едната страна на къщата, а бабата и дядото влизали
от другата страна на къщата, но между двете части нямало преграда и можел като
влезе от страната на Х., да отиде во частта на бабата и дядото. След влизане през входната врата от лявата страна имало баня и
тоалетна и до банята и тоалетната от другата страна били бабата и дядото.
В същото време заявява, че не знаел от дясната страна на
къщата дали има стълбище.
В
показанията си св.Драгостинов /без родствени връзки със страните/ твърди, че
познава Х. и Д.,но не познава П.. Познавал Х. от 19 -20 г. от както
дошъл във Варна, за да учи в Техническия университет. Били
общи познати с моитеродителите на свидетеля. Х. *** от както го познавал
- от 2002 г. Посещавал съм го многократно и му е помагал за много неща, за
ремонти на къщата. Къщата била триетажна сграда с тавански
етаж. На първия етаж имало два гаража, две бани и
тоалетни и две стаи има. На втория етаж били две бани
и тоалетни, две стаи и два кухненски бокса. На третия
етаж имало четири стаи без санитарни помещения и най - горе били тавански
помещения. В къщата имало две стълбища, от двата края,
т.е. и от ляво и от дясно имало стълбища и една стълба от гаража. И от левия и отдесния вход и от гаража имало стълбища, но не можел
да си обясни каква е причината да има две стълбища в една къща. Х. му казвал, че той е строил къщата и я направил така за двете
си дъщери – да е самостоятелна. Имало направена и рампа от
лявата страна за инвалид, т.к. едната му дъщеря била инвалид. Къщата и до момента не била изцяло завършена. Единствено втория етаж, който били ответниците е пригоден за
живеене, другите етажи са на груба мазилка, не са довършени. Твърди, че нямало преградна стена, а имало коридор, който свързва
стаите. Имало всекидневна, на втория етаж са две бани
стоалетни, има отделен кухненски бокс от едната страна и отделно има друг
кухненски бокс от другата страна. На един етаж имало
два кухненски бокса в двата края, две стаи, най – вероятно спални. Към всеки кухненския бокс имало всекидневна. Всичко в къщата било по две, две стаи, два бокса, две всекидневни.
Ако се влезем от дясно, първо е една стая която е спалня,
веднага от ляво има всекидневна с маса диван и във вътрешната част ниша и пак
сме в коридора и продължаваме навътре има баня и тоалетна и после пак тесен
коридори пак от дясно е спалня и всекидневна в ляво. Като се влиза от
дясно и от ляво вървят по един и същи начин стаите има коридор, спалня, дневна
с кухня, баня и тоалетна, близо са има стена между тях която следващата врата
пак е баня и тоалетна пак е спалня и отляво е дневна и трапезария. Нямало преградна стена. Твърди, че не е
виждал отв.Х. да прави преустройства в къщата и
няма следи от събаряне на стени.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Невладеещият
собственик винаги има правен интерес от предявяването на иск по чл.108 ЗС. Правният му интерес се изразява в това, че чрез този иск той ще
възстанови отнетото му правомощие да владее собствения си имот. В предявеният иск за ревандикация, ищецът следва да установи трите
юридически факта, включени в състава на петиторния иск, които касаят
материалната му активна легитимация на собственик, осъществяваната фактическа
власт от ответника върху спорната вещ и липсата на правно основание за това.
Този е осъдителен по своя характер – цели осъждане на
ответника да върне неоснователно ползваната от него вещ на собственика. За разлика от исковете по чл. 75 и 76 от
ЗС, с които се защита на владението като фактическо състояние, с иска по чл.
108 от ЗС се защитава владението като елемент от вещното
право на собственост.
По
предявения ревандикационен иск, в тежест на ищцата е да
установи наличието на следните кумулативно
дадени предпоставки, а именно: че е
собственик на процесния имот на твърдяното в
исковата молба придобивно основание и че същият се владее от ответниците.
Наличието на тези предпоставки следва да бъдат установени от
ищеца по пътя на главното и пълно доказване, тъй като същите обусловят изхода
на спорното правоотношение. В тежест на ответниците е да установят, че владеят имота на правно основание.
В
настоящото производство ищцата твърди,
че е собственик на самостоятелна част от сграда, находяща се в с. *****, обл. Варна, общ. *****, *****, кв. 33, със застроена площ на самостоятелната
част - 71.5 кв.м. и РЗП на самостоятелната ми жилищна част - 225 кв.м., както и
гараж с площ от 45 кв.м./намиращ се на първи, нежилищен етаж/, от общата
застроена площ на цялата сграда - 143 кв.м. и РЗП на цялата сграда - 450 кв.м., като права върху същата е
придобила, както следва: родителите на ищцата и първата ответница - Илия Петков Наков, поч. на
12.05.1990 год. и Руска П.Н., поч. на 30.03.1993 год. са изготвили планове под
№ 48 от 11.04.1983 год. за ищцата и под № 49 от същата дата за отв.В. за
изграждане на две жилищни сгради за всяка от страните – техни дъщери. Твърди,
че родителите им са изградили двете сграда, съответно в парцели ХIII-46 за ответницата и в III-46 за ищцата.
Изтъква, че строителството на сградите, вкл. и на исковата част е извършено
през периода 1983-1993г. Твърди, че е придобила правото на собственост на
процесната част от сграда въз основа на давностно владение през периода 1998г.
до 2019г.
От
заключението на вещото лице, съдът намира за установено, че според действащият към момента на издаването на протоколи за строителна
линия №3/13.04.1983г. /л.275/ на П.Н. и
№4/13.04.1983г. /л.265/ на отв.Д.И. е действал регулационен план от 1929г. и
парцел
III-46 е бил записан на името на ищцата, а парцел ХIII-46 за ответницата. Т.е. протокол за строителна линия №3/13.04.1983г. е за
изграждане на жилищна сграда в парцел III-46, а протокол за строителна линия №4/13.04.1983г. е за изграждане на
жилищна сграда в парцел
ХIII-46. Двата парцела
са били съседни и на практика сградите е следвало да бъдат изградени от двете
страни на общата граница.
Впоследствие при изготвянето на регулационния план от 1987г. са
образувани парцели IX-*** и Х-***, като през 2008г, към парцел Х-*** е
добавена част от ПИ ***, попадаща в парцел XIV-307 и е
образуван парцел ХХ-***. Общите граници на парцели IX-*** и ХХ-***
почти изцяло съответстват на общите граници на парцели
III-46 и парцел ХIII-46 по плана
от 1929г., но на практика новите парцели от 1987г. са разположени
перпендикулярно на старите, т.е. границата между тях е завъртяна
перпендикулярно на границата между старите парцели от 1929г. Във всеки от
новообразуваните през 1987г. попадат части от старите парцели от 1929г., но на
практика двете изградени жилищни сгради, които по плана, по който са
проектирани и строителството им е разрешено са се намирали в съседни парцели,
при новия план изцяло попадат в един от новообразуваните парцели, а именно в
парцел ХХ-***. В съседния парцел IХ-*** попадат
изградените склодове и стопански постройки.
Съдът приема за безспорно установено, че процесната сграда на практика
представлява две долепени и изградени огледално „на калкан“ еднотипни жилищни
сгради. Безспорно се установи, че на името на всяка от сестрите – ищца и първа
ответница са издадени строителни линии. Безспорно се установи както от
събраните гласни доказателства, така и от приложените писмени доказателства –
експертизи и обяснителни записки към процедурата по узаконяване на построената
сграда, че се касае за две самостоятелни сгради, всяка със самостоятелен вход,
вътрешно стълбище към етажите и изградена стена между двете къщи.
Предвид периода на строителство 1983г.-1993г. според ищцата, а според отв.В.
през периода 1983-1986г./л.166/ съдът изцяло споделя позицията на ищцата, че
двете долепени жилищни сгради са били построени от техните родители. От Нотариален
акт за продажба на недвижим имот срещу издръжка и гледане ****, том VII дело №
2365/1985г. на Районен съд – Варна се установява, че отв.В. е придобила
недвижим имот в с. *****, общ. *****, обл. Варна, а именно: дворно място с площ
от 1070,00 кв.м. съставляващо парцел III-46 в кв. 20
плана на селото на през 1985г., т.е. сградите са били проектирани и вероятно до
определен етап завършени още преди ответницата да е придобила собствеността
върху имота. Преди нея собственик на имота е бил дядото на страните, а
съсъдният е бил собственост на тяхната майка, поради което съдът приема, че
действително родителите на страните са възложили проектирането и извършили
строителството на двете сгради. По делото не бяха представени никакви
категорични доказателства, които да обосноват позицията на ответниците, че те
сами са построили цялата сграда.
Съгласно разпоредбите на действащият към 1983г. Закон за собствеността на
гражданите, всеки гражданин може да притежава в пределите на страната един
жилищен и един вилен имот. Съпрузите и ненавършилите пълнолетие техни деца,
които не са встъпили в брак, могат да притежават един жилищен и един вилен
имот, който принадлежи на някого от тях или е тяхна обща собственост. Те могат
да притежават гараж и в местоживеенето, и във вилния си имот. За съда е
известно, че през процесния период до 1990г., за да придобият друг недвижим
имот, семействата извършваха сделките с приобретател навършило пълнолетие тяхно
дете. Към момента на придобиване на дворно място с площ от 1070,00 кв.м.
съставляващо парцел III-46 в кв. 20 плана на селото,
отв.В. е навършла 25г., а ищцата – 17г., поради което не е имала право да
притежава самостоятелно имот. Към този момент имота, представляващ
парцел ХIII-46, в кв.20 е собственост на майката на двете сестри -
Руска П.Н., която го придобива след извършената с техния дядо-Петър
доброволна делба.
Съдът приема, че именно решението на родителите на ищцата и първата
ответница да изградят за всяка от тях самостоятелна къща е причина в Протокол
зададена строителна линия №3/13.04.1983г. да е дадено разрешение за застроявана
в полза на ищцата П.Н. в парцел III-46, а в Протокол
зададена строителна линия №4/13.04.1983г. да е дадено разрешение за застроявана
в полза на отв.Д.В. в парцел ХIII-46, при положение,
че две години по-късно, през 1985г. ответницата е придобила парцел III-46.
Съдът не споделя становището на ответниците, че те с другия ответник-неин
съпруг, със собствени средства са изградили цялата сграда, която всъщност се
състои от две самостоятелни постройки. Отв.В. декларира през 2004г./л.166/, че
строителството на вилата е извършено в периода 1983г.-1986г. През 1983г. отв.В.
е била на 23 години – майка на четиригодишна дъщеря, като през 1985 година ражда
и втората си дъщеря. Съпругът й – отв.В. през 1983 година е бил на 26 години.
Житейски нелогично е младо семейство с две малки деца и вероятно ответвицата е
ползвала отпуск за раждане и отглеждане на две деца/, да разполага в периода на
развито социалистическо общество с финансова възможност да построи за 3 години
четириетажна къща с разгъната застроена площ от 450 кв.м.
Съдът изцяло приема позицията на ищцата, че техните родители са изградили и
двете сгради, които в момента представляват процесния имот. По делото бяха
събрани гласни доказателства, обосноваващи твърдението на ищцата, че родителите
им са извършвали търговска дейност още преди 1990г., изразяваща се в преработка
и продажба на ядки. Съдът приема, че именно за обслужване тази производствена и
търговска дейност са изградени складовите помещения, в които са се съхранявали
машините и оборудването за тази дейност. За съда е известно, че в периода до
1990г. бяха изключение случаите на частно предприемачество и хората, които
упражняваха такава дейност разполагаха със значително повече средства от
обикновените граждани, които работеха единствено по трудово правоотношение,
поради което е житейски логично именно родителите на сестрите да са изградили
двете къщи на тяхно име, т.к. родителите не са имали право на допълнителна
собственост по това време, а и вероятно не са очаквали, че 30 години по-късно
ще възникнат настоящите проблеми между техните деца. Странна е липсата на
спомени у св.Добромир Тодоров, който заявява, че познава ответниците от 1978г.
и често бил ходил в имота в с.*****, както и участвал в строителството, но не
знаел с какво се занимават родителите и явно е пропуснал да забележи
изградените складови помещения, в които се е развивала търговска дейност.
В показанията си св.Дионисиева заявява, че заедно с ищцата често през
годините са посещавали къщата в с.*****. Ищцата е разполагала с ключ от дясната
част на сградата, която всъщност е представлявала самостоятелна сграда и я е
посещавала при всяко свое идване в България. Притежавала и един гараж.
Последният път когато ходили заедно било преди 2-3 години и на свидетелката
направило впечатлие лошото състояние на двора. Къщата на ищцата била отделена
със стена от съседната, долепена до нея къща на ответниците.
От събраните писмени и гласни доказателства, вкл. приложените в преписките
по узаконяване на постройките и данъчните декларации, съдът приема за
безспорно, че ищцата е придобила собствеността върху ½ от всяка от
построените в парцела две самостоятелни част от сграда, находящи се в с. *****,
обл. Варна, общ. *****, *****, кв. 33, всяка със застроена площ на
самостоятелната част - 71.5 кв.м. и РЗП на самостоятелната ми жилищна част -
225 кв.м., както и от всеки от двата гаража с площ от 45 кв.м. /намиращи се на
първи, нежилищен етаж/, от общата застроена площ на цялата сграда - 143 кв.м. и
РЗП на цялата сграда - 450 кв.м., по наследство от своите родители, а
ответницата В. е придобила останалата ½ ид.части от същите имоти.
Безспорно е, че към момента на откриване на наследството на тяхната майка -
Руска П.Н., починала на 30.03.1993 год., процесната постройка и гаражи са били
изцяло построени и завършени.
В същото време ищцата не претендира установяване на правото й на
собственост въз основа на наследяване, а желае установяване на собственост, въз
основа на упражнено давностно владение.
Според правната теория владението е факт, а не право. То е фактическо
състояние за разлика от правото на владение като правомощие и част от
съдържанието на правото на собственост. Собствеността дава на собственика право
да упражнява фактическа власт върху вещта, т.е. да я владее, независимо от
намерението му. Същото е положението и при съсобствениците. При съсобствеността
права на собственост върху една и съща вещ се притежават от две или повече
лица, а количественото съотношение между правата се изразява в дялове, респ.
идеални части. Всеки от съсобствениците има правомощие да упражнява фактическа
власт върху общата вещ като се съобразява с правата на останалите. Независимо
от вида на правопораждащия факт /правна сделка, придобивна давност и др./, от
който произтича съсобствеността, е налице съвладение като правомощие, т.е
упражняването на фактическата власт отговаря на правото на собственост върху
съответната идеална част. Върху чуждите идеални части обаче съсобственикът няма
право на владение като правомощие и част от съдържанието на вещното право.
Затова той може да бъде техен владелец или държател в зависимост от намерението
си, тъй като може да се владее не само изцяло чужда вещ, но и чужда идеална
част от нея. Ако се предполага, че който има фактическа власт върху една изцяло
чужда вещ, я държи като собствена, то на още по-силно основание това се
предполага и за идеалните части от нея. Доколкото ищцата е придобила
собствеността по наследство е невъзможно тя да е придобила същата собственост и
на друго основание – давностно владение, каквато е исковата й претенция, т.к. в
правото й на собственост /в случая въз основа на наследяване/ е включено и
упражняване на фактическа власт върху собствения имот.
С
оглед на изложеното съдът приема, че ищцата не е
доказал при условията на главно и пълно доказване наличието на изискуемите
предпоставки на предявените искове с
правно осн. чл. 108 ЗС, на твърдяното и претендирано основание.
Предявения
иск е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
При
този изход от спора на ищеца не се следват разноски.
В полза на ответниците се следват разноски. Отв.Х.В. претендира репариране на заплатено адвокатско възнаграждение в
размер от 600лв., а отв.Д.В. също в размер от 600лв., които на осн.чл.78, ал.3 ГПК се следват на ответниците.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен
от П.И.Н., ЕГН ********** ***, против
Д.И.В., ЕГН**********,***
и Х.Л.В., ЕГН**********,***, съединени в условията на първоначално субективно и
обективно кумулативно съединяване на осъдителни искове с правно основание чл. 108 от ЗС, за приемане за установено по отношение на всички
ответници, че ищцата е собственик на самостоятелна част от сграда, находяща се
в с. *****, *****, кв. 33, със застроена площ на самостоятелната част -
71,5 кв.м. за всеки от етажите, РЗП на самостоятелната
част - 225 кв.м., както и гараж с площ от 45 кв.м./намиращ се на първи, нежилищен
етаж/, като цялата жилищна площ на собствената ми част от сградата е с обща
застроена площ 143 кв.м., а РЗП на цялата сграда - 450 кв.м., въз основа на упражнено от нейна страна в периода от 1998 год. до 2019
год. включително давностно владение, както и за осъждане на
ответниците Д.И.В., ЕГН **********, и Х.Л.В., ЕГН **********, да й предадат
владението върху самостоятелна част от сграда, находяща се в с. *****, *****, кв. 33, със застроена площ на самостоятелната
част - 71.5 кв.м. и РЗП на
самостоятелната й жилищна част - 225 кв.м., както и гараж, с площ от 45
кв.м./намиращ се на първи, нежилищен етаж/, от общата застроена площ на цялата
сграда - 143 кв.м. и РЗП на цялата сграда - 450 кв.м.,
на основание чл. 108 ЗС.
ОСЪЖДА П.И.Н.,
ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Д.И.В., ЕГН**********,***, сумата от 600лв. сторени разноски на осн.чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА П.И.Н.,
ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Х.Л.В., ЕГН**********,***, сумата от 600лв. сторени разноски на осн.чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: