Р Е Ш Е Н И Е
№ 230
гр. Сливница, 05. 03. 2019
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – гр.
Сливница, пети състав, в публичното съдебно заседание на десети декември през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИАНА МАРКОВА
при секретаря Галина Владимирова като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 704 по описа на съда за 2017 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с
правно основание чл.124, ал.1 ГПК и чл. 109 ЗС от Г.М.А., З.Г.П. и В.Г.Я. срещу В.А.Й., с който ищците претендират да бъде
признато за установено спрямо ответницата, че притежават правото на преминаване
през недвижим имот в строителния полигон на махала „15-ти кантон“ в гр.
Драгоман, с площ от 111 кв.м. при граници от север – имоти на наследници на
Александър Паунов, от изток – път, от юг – Евстати Тончев, Горян Тончев, Димитър
Горянов и от запад – Г.М., който е идентичен с имот пл. № 2, с цел достъп до
собствения им имот, намиращ се в строителния полигон на махала „15-ти кантон“
на гр. Драгоман, с площ от 2443 кв.м. при граници: наследници на Александър
Паунов, наследници на Никола Паунов, Велчо М., земеделска земя, Димитър
Горянов, Горян Георгиев Тончев и Евстати Георгиев Тончев, както и ответницата
да бъде осъдена да премахне оградата от източната страна (откъм пътя) на имота, върху който имат право да
преминават и да им осигури достъп на имота им до път.
В исковата молба е изложено, че по силата
на наследствено правоприемство през 1945 г. ищецът Г.А. е придобил правото на
собственост върху имот, намиращ се в строителния полигон на махала
„15-ти кантон“ на гр. Драгоман, с площ от 2443 кв.м. при граници: наследници на
Александър Паунов, наследници на Никола Паунов, Велчо М., земеделска земя,
Димитър Горянов, Горян Георгиев Тончев и Евстати Георгиев Тончев, който от
тогава е владял непрекъснато, явно и безспорно, като през 1955 г. е
станал негов собственик и въз основа на давностно владение. В този имот се
намира и единственото жилище на първия ищец. През 1974 г. ищецът се е снабдил с
констативен нотариален акт № 258, том І, н.д. № 434/1974 г. Тъй к ато имотът не
е имал излаз на път, с цел да се осигури достъп до него, по реда на раздел ІІ
от Указ за опазване на селското стопанство, е учреден сервитут – право на
преминаване на собственика през съседен имот - този на Александър Василев Паунов,
чийто наследник е ответницата, като е определено преминаването да се извършва
върху западната част на служещия имот с площ от 111 кв.м. срещу обезщетение в
размер на 333 лева, изплатени от ищеца с разписка № 63 / 1958 г. От този момент
частта от имота на Александър Паунов, определена за преминаване, е била
отделена чрез поставянето на ограда, лично от наследодателя на ответницата. По
този начин реално имотът, служещ за достъп до пътя е бил ограден – от север
чрез ограда, отделящ го от останалата част от имота на Александър Паунов, от юг
– от оградата на съседния имот на Евстати Тончев, от запад – с портата на имота
на ищеца, като неоградена е останала само частта към пътя. С договор за
дарение, оформен с н.а. № 57, том І, н.д. № 113/1982 г. ищецът е дарил на
дъщерите си – другите две ищци, по 800 кв.м. от собствения си имот, но между
отделните части няма поставени огради и понастоящем имотът се ползва като едно
цяло. От 1958 г. до 2017 г. ищците непрекъснато, явно и безспорно са имали
достъп до имота си по гореописания начин. През месец май 2017 г. ответницата,
която е наследник на Александър Паунов, заявила, че ищците нямат право да
преминават през имота, който до момента са ползвали и преградила източната му
граница – с пътя, като по този начин преустановила достъпа на ищците от
собствения им имот до пътя. След
подадена от тях жалба в РП – гр. Сливница, тя им предоставила достъп.
Междувременно ищците провели процедура по нанасянето на определения за
преминаване имот в картата на строителния полигон на гр. Драгоман, за което
била издадена заповед № РД – 15-854 / 15.11.2016 г. на кмета на гр. Драгоман, с
която било одобрено попълването на картата с имота и му бил даден кадастрален №
2. По жалба на ответницата с решение по адм.д. № 1139 / 2016 г. на АССО заповедта
била отменена. През месец юли 2017 г. ответницата отново преградила от изток
(откъм границата му с пътя) имота за достъп. Ищците поддържат, че дори и
правното основание за учредяване на сервитута да е отпаднало с отмяната на
Указа за опазване на селското стопанство, нуждата от преминаване и достъп до
пътя от собствения им имот, не е отпаднала. Отделно от това считат, че към 2013
г.са придобили правото на преминаване по давност, тъй като са го упражнявали
непрекъснато, явно и безспорно от 2003 г. (приемането на ЗУТ) до настоящия
момент. Това обуславя правният интерес на ищците от предявяване на исковете.
В едномесечния срок от получаване на
исковата молба ответницата В.А.Й.
е депозирала писмен отговор по реда на чл.131 ГПК, в който оспорва исковете
като неоснователни. Ответницата посочва, че е собственик на основание
наследство на недвижим имот, намиращ се в строителния полигон на гр. Драгоман,
махала „15-ти кантон“ с площ от 2 100 кв.м. при съседи: братя Атанасови,
шосе – селски път и Славчо Тончев. През 1999 г. за махала „15-ти кантон“ бил
изработен кадастрален план, в който на имотът бил отреден № 0059, но планът не е одобрен. С решение № 156
от 16.09.2015 г. на Общинския съвет на гр. Драгоман е е одобрен проект за ПУП
за строителен полигон „15-ти кантон“, с което част от имота на ответницата била
обявена за улица. По жалба на ответницата и на други собственици на поземлени
имоти, решението на общинския съвет е отменено с решение по адм.д. № 1055 /
2016 г. на АССО. Ответницата не оспорва,
че след влизане в сила на това решение е заградила тази част от имота си. Също
така посочва, че по заявление на ищеца била издадена заповед на кмета на община Драгоман за нанасянето на нов имот № 2, която с
решение по адм.д. № 1139 / 2016 г. на
АССО е отменена. Ответницата не оспорва обстоятелствата, че в началото на м.юни
2016 г. е заградила имота, осигуряващ достъп на ищците до техен имот,
впоследствие е премахнала оградата по повод образувано наказателно
производство, но на 08.06.2017 г. при получаване на съдебното решение по адм.д.
№ 1139/2016 г. отново е поставила ограда. Посочва, че в периода от 20.06.2016
г. до настоящия момент тя владее целия имот и по този начин дори и в полза на
ищците да е текъл давностен срок, той е бил прекъснат за повече от 6 месеца.
Счита, че с притежаваните от тях документи ищците на могат да се легитимират
като собственици на описания в исковата молба имот с площ от 2443 кв.м. в
махала „15-ти кантон“ на гр. Драгоман, тъй като същия не е достатъчно
индивидуализиран и за него няма одобрен стар кадастрален план. Ответницата
изтъква, че след като ищците не могат да докажат правото си на собственост
върху обслужван имот, те не биха могли да претендират осигуряването на достъп
до такъв. При тези съображения моли исковете да бъдат отхвърлени като
неоснователни. Претендира разноски.
Съдът като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено следното от
фактическа страна:
Страните са собственици на съседни имоти, намиращи
се в гр. Драгоман, Софийска област, мах. „15-ти кантон“, като ищците по силата
на наследствено правоприемство, давностно владение и договор за дарение
(оформен с н.а. № 57, том І, н.д. № 113/1982 г.) са собственици на имот в строителния полигон на махала „15-ти кантон“ с площ от 2443 кв.м.
при граници: наследници на Александър Паунов, наследници на Никола Паунов,
Велчо М., земеделска земя, Димитър Горянов, Горян Георгиев Тончев и Евстати
Георгиев Тончев, а ответницата по силата на наследствено правоприемство и
давностно владение е собственик на дворно място с площ от 2100 кв.м., намиращо
се в местн. „Прогон“ („15-ти кантон“) при съседи: братя Атанасови, селски път и
Славчо Тонев.
За притежавания имот ищецът Г.М. се снабдил с
констативен нотариален акт № 258, том І, н.д. № 434/1974 г. В имота има сграда,
която се ползва като единствено жилище от ищеца Герги М.. Тъй като имотът не е
имал излаз на път, с цел да се осигури достъп до него, по реда на чл.15, раздел
ІІ от Указ за опазване на селското стопанство, с протокол от 13.12.1957 г. е
учреден сервитут – право на преминаване за достъп до имота на Г.М. през съседен
имот - този на Александър Василев Паунов, чийто наследник е ответницата. Определено
било преминаването да се извършва върху западната част на служещия имот в строителния полигон на махала „15-ти
кантон“ в гр. Драгоман, с площ от 111
кв.м. при граници на тази част: от север – имоти на наследници на Александър
Паунов, от изток – път, от юг – Евстати Тончев, Горян Тончев, Димитър Горянов и
от запад – Г.М.. За така учреденото право на преминаване било определено
обезщетение в размер на 333 лева, изплатени от ищеца с разписка № 63 / 1958 г.
От този момент частта от имота на Александър Паунов, определена за преминаване,
била отделена чрез поставянето на ограда от наследодателя на ответницата. По
този начин реално имотът, служещ за достъп на имота на ищците до пътя е бил
ограден – от север чрез ограда, отделящ го от останалата част от имота на
Александър Паунов, от юг – от оградата на съседния имот на Евстати Тончев, от
запад – с портата на имота на ищеца, като неоградена е останала само частта към
пътя. Между дарените на другите две ищци части от имота всяка с площ от по 800
кв.м. няма поставени огради и имотът се ползва като едно цяло. От 1958 г. до
2017 г. ищците непрекъснато, явно и безспорно са преминавали през така
оформения път за достъп до имота си. В средата на 2017 г. ответницата преградила
източната граница (откъм пътя) на имота, служещ за достъп, като по този начин
преустановила достъпа на ищците от техния имот до асфалтиран път. Междувременно ищците провели процедура по
нанасянето на определения за преминаване имот в картата на строителния полигон
на гр. Драгоман, за което била издадена заповед № РД – 15-854 / 15.11.2016 г.
на кмета на гр. Драгоман, с която било одобрено попълването на картата с имота
и му бил даден кадастрален № 2. По жалба на ответницата с решение по адм.д. №
1139 / 2016 г. на АССО заповедта била отменена. От този момент нататък
за да стигнат до имота си ищците преминават през съседен имот, собственост на
Велчо и Асен Мадови. Тъй като ищецът Г.М. е възрастен, той почти не излиза от
дома си и когато се налага някой да го посети, също преминава през имота на
Велчо М.. Този имот представлява нива и когато тя е разорана или завали дъжд,
достъпът до имота на ищците е невъзможен пеша и изключително труден с превозни
средства, тъй като същите аварират и за изваждането им от калта е необходимо да
се ползва тежка техника.
В заключението на съдебно – техническата
експертиза е отразено, че имотът на
ищците се явява вътрешен за строителния полигон на местн. „15-ти кантон“ в гр.
Драгоман и е заобиколен от съседни имоти от всички страни, което препятства
достъпа до него. Достъпът до имота на ищците през процесния имот е икономично
решение, като най-близко разстояние и връзка до съществуващ път с трайна
настилка, без да се засягат съществуващи сгради и съоръжения и да се нарушава
нормалното застрояване в имотите. В протокол от 13.12.1957 г. може да се твърди
категорично, че е указано да се осъществи достъп до имота на Г.М.А. през имота
на Александър Василев Паунов и е уточнена площта на този достъп – 111 кв.м.
Площта на имот 2 от скицата-проект е 138 кв.м., която е близка до 111 кв.м. При
това положение може да се твърди, че процесният имот в момента представлява
най-късия път за преминаване до шосето през селището на Александър Василев
Паунов, както е описано в протокола. Налице е идентичност между черен път,
посочен в ситуационна скица с незатворен контур от изток и поземлен имот
проектен номер 2 по скица – проект. Първоначално районът, в който попада
процесния имот и съседните му от север, запад и юг са представлявали дворни
места извън регулацията на гр. Драгоман. С решение № 51 от 24.09.1981 г. на ИК
на ОНС – София са одобрени границите на строителния полигон и на местност „15-ти кантон“, след което всички
имоти в тези одобрени граници са със статут на урбанизирана територия и този
статут не е променян до настоящия момент. Това означава, че територията, в
която попада процесния имот и съседните му от север, запад и юг е урбанизирана,
но за същата няма действащ кадастрален план или кадастрална карта, както и
действащ подробен устройствен план. Съществува идентичност между имотът, описан
в н.а. № 258, том I, н.д. № 434 / 1974 г. с имот № 1 от скица
– проект, както и между последния и имота от скица № 63 / 1982 г.
Гореописаната фактическа
обстановка съдът прие за установена от показанията на разпитаните по делото
свидетели Бранко Маринов Георгиев и Никола Младенов Стефанов, чийто показания
съдът кредитира като обективни и непротиворечиви, както и от приетите по делото
писмени доказателства – констативни нотариални актове, протокол от 13.12.1957
г., разписка № 63 от 19.05.1958 г., писмо от 12.05.1958 г., договор за покупко
– продажба, договор за дарение, удостоверение за наследници, решение № 493 /
11.05.2016 г. по адм. д. № 1055 / 2015 г. и решение № 442 / 23.05.2017 г. по
адм. д. № 1139 / 2016 г. двете по описа на АССО, заповед № РД -15-854 /
15.11.2016 г., скици и заключението на съдебно – техническата експертиза, което
съдът кредитира изцяло като компетентно и обективно дадено.
Съдът възприема като
достоверни показанията на св. Георгиев и Стефанов, тъй като тези свидетели
обективно възпроизвеждат лично и непосредствено възпиетите от тях факти,
относими към предмета на доказване по
делото и се подкрепят от събраните писмени доказателства. От показанията на
тези свидетели се установяват обстоятелствата, че поне от около 50 години,
достъпът до имота на ищците се осигурява през съседен имот - този на наследодателя на ответницата Александър Василев
Паунов; че тази част от служещия имоот представлява пътека, широка около 3
метра и засипана с чакъл, като единият й край започва от асфалтирания път, а
другия й край свършва в имота на ищеца Г.М.; че от около година и няколко
месеца тази пътека е заградена с оградна мрежа и никой не я ползва.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
В пределите на търсената с положителния
установителен иск защита и съгласно
правилата за разпределение на доказателствената тежест по чл.154, ал.1 ГПК
ищците пълно и главно следва да докажат фактите, от които извеждат твърдяното
си право на преминаване през чужд недвижим имот, представляващ частта от имота
на ответницата с площ от 111 кв.м., придобито по един от способите по чл.55 ЗС,
с оглед въведените основания. Всеки от тези способи е самостоятелен и независим
от останалите, затова редът, който е определен в законите чрез акт, съставен от
органи на държавното управление за учредяване на ограничено право на
преминаване през чужд неурегулиран недвижим имот, не изключва възможността това
право да се придобие по давност (в този смисъл е решение № 76 от 25.12.1980 г.
по гр.д. № 51 / 1980 г. на ОСГК на ВС). Това означава, че съобразно чл.55 от ЗС
придобиването на ограниченото право на преминаване може да бъде осъществено чрез всеки един от
предвидените в тази разпоредба способи, и не изключва възможността за придобиването
му по давност.
Ищците следва да установят, че са собственици на
господстващия имот, че притежават сервитутно право, фактът, че техния имот и
този на ответницата са неурегулирани поземлени имоти, за каквито предвид
действащото в периода 1951 г. – 2003 г. законодателство, е било възможно
правото на преминаване да се придобива чрез правна сделка или по давност, както
и че притежаваното от тях сервитутно право е било нарушено от ответницата. В
тази връзка ищците следва да докажат и упражнявано от тях в период от 10 години
или повече право на преминаване по отношение на спорната част от имота на
ответницата, т.е. поведение, което безсъмнено сочи на упражняване на това право
в пълен обем.
По иска с правно основание чл.109 ЗС ищците следва
да установят, че ответницата извършва неоснователни действия чрез
преустановяване на достъпа до път, с които им пречи да упражняват сервитута. Посредством
осъдителния негаторен иск по чл.109 ЗС законът дава защита срещу
неоснователните въздействия и посегателства върху сервитута и е без значение
обстоятелството дали ищецът е във владение на имота си или не. В тези случаи за
собственика на ограниченото вещно право възниква интерес да прибегне до
негаторната искова защита по чл.109 ЗС, за да отстрани самите неоснователни
въздействия и новото противоправно състояние, произтичащо от тях. Предмет на
иска е установяване правото на ищеца и осъждане на ответника да не пречи на
упражняването му (тоест забрана за по – нататъшни нарушения и осъждане нещата
да се възстановят в състоянието им от преди нарушението).
До изменението на чл.192, ал.1 от ЗУТ, обн. ДВ
бр.65 / 2003 г. учредяването на ограниченото вещно право на преминаване през
чужд имот е било допустимо, само по административен ред и недопустимо с правна
сделка, като при сключена такава тя се е считала за нищожна, поради нарушение
на закона. С изменението на чл.192, ал.1 ЗУТ учредяването на сервитут е
допустимо чрез договаряне. В настоящия случай безпорно е, че ограниченото вещно
право на преминаване на ищеца Г.М. през частта от имота на наследодателя на
ответницата с площ от 111 кв.м. към онзи момент е било валидно учредено по
силата на протокол от 13.12.1957 г. на комисия по чл.15 от Указа за опазване на
селското стопанство, тъй като е преди релевантния момент на изменение на законовата
норма – 2003 г., защото към 1957 г. господстващият и служещият имот са били
неурегулирани.
Същественото в случая е дали към настоящият момент
собствените на страните по делото недвижими имоти в местн.“15-ти кантон“ в гр.
Драгоман имат качеството урегулирани поземлени имоти. Съгласно § 5,
т. 11 от ДР на ЗУТ (в сила от 31.03.01 г.) „урегулиран поземлен имот“ или „урегулиран
имот“ е поземлен имот, за който с подробен устройствен план са определени
граници, достъп от улица, път или алея, конкретно предназначение и режим на
устройство. От заключението на съдебно-техническата експертиза и представените
по делото писмени доказателства се установява, че границите на строителния
полигон на местност „15-ти кантон“ в гр. Драгоман, в която попада процесния
имот и съседните му от север, запад и юг, са одобрени през 1981 г. и от този
момент тази територия е урбанизирана, но за нея няма действащ кадастрален план
или кадастрална карта, както и действащ подробен устройствен план. В този
смисъл следва да се приеме, че всички имоти в местн.“15-ти кантон“ са неурегулирани, независимо, че през 1981 г. са
включени в строителния полигон и представляват урбанизирана територия. Това
означава, че съобразно чл.55 от ЗС придобиването на ограниченото право на
преминаване може да бъде осъществено
чрез всеки един от предвидените в тази разпоредба способи, и не изключва
възможността за придобиването му по давност.
При това положение, поставяйки ограда от източната страна (откъм пътя) на имот в махала „15-ти кантон“ в гр.
Драгоман, с площ от 111 кв.м. при граници от север – имоти на наследници на
Александър Паунов, от изток – път, от юг – Евстати Тончев, Горян Тончев, Димитър
Горянов и от запад – Г.М., ответницата е преустановила достъпа на ищците до
собствения им имот и е смутила необезпокояваното упражняване на
притежаваното от тях ограничено вещно право на преминаване през служещия имот, което
обуславя основателността на предявения негаторен иск по чл.109 от ЗС. Ето защо
тя следва да бъде осъдена да преустанови неоснователните си въздействия като премахне оградата от източната
страна (откъм пътя) на описания имот.
Предвид изхода от спора и
съгласно чл.78, ал.1 ГПК ответницата В.А.Й. следва да бъде осъдена да заплати
направените от ищците разноски в размер на 1150 лева, от които 50 лева –
държавна такса по производството, 300 лева – възнаграждение на вещо лице и 800
лева – възнаграждение за един адвокат.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, по
отношение на В.А.Й., с
ЕГН **********, с адрес ***, представлявана от адв. Атанасова от САК, че Г.М.А., с ЕГН **********, с адрес ***,
местн. „15-ти кантон“, З.Г.П., с ЕГН ********** с адрес *** и В.Г.Я., с ЕГН **********,
с адрес ***, представлявани от адв. Ангелова от САК притежават правото на преминаване през недвижим имот в строителния
полигон на махала „15-ти кантон“ в гр. Драгоман, с площ от 111 кв.м. при граници от север – имоти на наследници на
Александър Паунов, от изток – път, от юг – Евстати Тончев, Горян Тончев, Димитър
Горянов и от запад – Г.М., който е идентичен с имот пл. № 2 и осигурява
достъпът до собствения им имот, намиращ се в строителния полигон на махала
„15-ти кантон“ на гр. Драгоман, с площ от 2443 кв.м. при граници: наследници на
Александър Паунов, наследници на Никола Паунов, Велчо М., земеделска земя,
Димитър Горянов, Горян Георгиев Тончев и Евстати Георгиев Тончев.
ОСЪЖДА по иска с правно основание чл.109 от ЗС В.А.Й., с ЕГН **********, с адрес ***,
представлявана от адв. Атанасова от САК, да
преустанови неоснователните си въздействия, ограничаващи упражняването
правото на преминаване на Г.М.А., с ЕГН **********,
с адрес ***, местн. „15-ти кантон“, З.Г.П., с ЕГН ********** с адрес *** и В.Г.Я.,
с ЕГН **********, с адрес ***, представлявани от адв. Ангелова от САК, като премахне оградата от източната
страна (откъм пътя) на имот в
строителния полигон на махала „15-ти кантон“ в гр. Драгоман, с площ от 111 кв.м.
при граници от север – имоти на наследници на Александър Паунов, от
изток – път, от юг – Евстати Тончев, Горян Тончев, Димитър Горянов и от запад –
Г.М., който е идентичен с имот пл. № 2, върху който ищците имат право да
преминават и им осигури достъп до собствения им имот, намиращ се в
строителния полигон на махала „15-ти кантон“ на гр. Драгоман, с площ от 2443
кв.м. при граници: наследници на Александър Паунов, наследници на Никола
Паунов, Велчо М., земеделска земя, Димитър Горянов, Горян Георгиев Тончев и
Евстати Георгиев Тончев.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК В.А.Й., с ЕГН **********, с адрес ***,
представлявана от адв. Атанасова от САК,
да заплати на Г.М.А., с ЕГН **********,
с адрес ***, местн. „15-ти кантон“, З.Г.П., с ЕГН ********** с адрес *** и В.Г.Я.,
с ЕГН **********, с адрес ***, представлявани от адв. Ангелова от САК, сумата от 1150 лева, представляващи
направените от ищците разноски по производството.
Решението подлежи на обжалване пред СОС в
двуседмичен срок от получаването на съобщението от страните за постановяването
му.
Районен
съдия: