ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 419/ 17.05.2019 г.
ОКРЪЖЕН СЪД
ПЕРНИК, II състав, в закрито заседание на седемнадесети май две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МЕТОДИ ВЕЛИЧКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИМИТЪР КОВАЧЕВ
Мл. съдия: СИМОНА КИРИЛОВА
разгледа докладваното от мл. съдия Кирилова в. ч. гр. д.
№ 254 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274,
ал. 1 ГПК.
Образувано
е по частна жалба на П.Г.П. срещу Определение от 01.02.2019 г., по гр.д. №
672/2019 г. на РС Перник, за прекратяване поради недопустимост на
производството, образувано по искова молба на жалбоподателя. В мотивите към определението са развити съображения, че искът е депозиран преждевременно, при липса на
твърдения за влязло в сила постановление за възлагане, с което публичната
продан да е приключила, поради което искът е лишен от правен интерес като
абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимостта му. Посочено е,
че правото по чл. 177, ал. 1 ЗЗД възниква и може да бъде реализирано в
процедурата по разпределение на цената при продажбата на ипотекирания имот.
В
жалбата се излагат доводи за неправилност на атакуваното определение с искане
за неговата отмяна и продължаване на съдопроизводствените действия. Твърди се,
че като собственик на ипотекирано за чуждо задължение недвижимо имущество,
предмет на извършена публична продан, ищецът разполага със субективното право
да получи равностойността на извършените от него подобрения в имота. Поддържа
се, че защита-санкция ипотекарният длъжник следва да получи в рамките на
състезателно исково производство, в противен случай не би разполагал с
изпълнителен титул и възможност за участие в евентуално разпределение от
продажната цена.
Уведомена
за постъпилата частна жалба, насрещната страна не е изразила становище в срока
по чл. 276, ал. 1 ГПК.
Жалбата
е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна срещу акт, подлежащ
на инстанционна проверка, като е внесена таксата за нейното разглеждане, поради
което същата е редовна и допустима.
При
цялостна проверка на правилността на обжалваното определение, съгласно
разясненията в ТР № 6/15.01.2019 г. по т.д. № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС,
въззивният състав намира, че същото следва да бъде отменено.
Производството
по гр.д. № 672/2019 г. пред РС Перник е образувано по искова молба от 31.01.2019
г. на П.Г.П., с която са предявени обективно и субективно съединени искове
срещу „ОББ“ АД и Х.В.Х.. В обстоятелствената част на същата са изложени
твърдения, че ищецът е придобил от „Стройинвест 2007“ ООД недвижим имот –
апартамент, с учредена върху същия ипотека, която продавачът се задължил да
заличи. Твърди се, че след закупуване на имота ищецът извършил множество
ремонтни дейности, подробно описани, на приблизителна обща стойност 18 000
лв., които направили апартамента годен за живеене, подобрили го и увеличили
неговата стойност, като били трайно прикрепени към жилището, без да е възможно
тяхното отделяне. В последствие върху ипотекирания имот било насочено
принудително изпълнение от ЧСИ А.В. по молба на „ОББ“ АД за удовлетворяване на
вземанията й срещу Х.В.Х.. Апартаментът бил продаден на публична продан на
25.01.2019 г., но към момента на исковата молба постановлението за възлагане
все още не било влязло в сила.
Поддържа
се, че ищецът има правата по чл. 177 ЗЗД като собственик на продадения за чуждо
задължение недвижим имот, както и правата на добросъвестен владелец по чл. 72
ЗС, като същевременно е налице интерес да се установи, че имуществото във вид
на подобрения не принадлежи на длъжника.
При
така очертаните фактически и правни съображения е формулиран петитум ответникът
Х.В.Х. да му заплати сумата от 18000 лв., представляваща сторените подобрения в
имота, ведно със законната лихва. Предявен е и иск за признаване на установено
спрямо „ОББ“ АД и Х.Х., че имуществото във вид на направените подобрения в размер
на 18000 лв., не принадлежи на длъжника.
Към исковата молба са представени копия от нот.акт за продажба, скица,
архитектурен проект, молба от „ОББ“ АД за образуване на изпълнително дело,
уведомление за принудително изпълнение. Иска се ЧСИ А.В. да бъде задължена да
представи доказателства относно извършването на публичната продан. Формулирано
е особено искане, с което ищецът заявява, че упражнява право на задържане
съгласно чл. 72 ЗС, като при условията на чл. 389 ГПК се иска допускане на
обезпечение чрез спиране на изп. дело № 1707/17 г.
Въззивният съд намира, че при така релевираните в исковата молба твърдения,
че ищецът е придобил имот с учредена договорна ипотека за обезпечаване на чуждо
задължение, същият би бил обвързан от субективните предели на изпълнителния
лист за вземането по силата на чл. 429, ал. 3 ГПК и следва да търпи насоченото
срещу ипотекирания имот принудително изпълнение, като правното му положение в
този случай е не на трето лице, а като на длъжник по изпълнението (в този
смисъл и т. 2 от ТР № 4/2017 г. на ОСГТК на ВКС).
По силата на специалната привилегия по чл. 177, ал. 1 ЗЗД собственикът на
имота, който не е лично задължен, при извършване на публична продан, се
удоволетворява от цената на имота преди ипотекарните кредитори за вземанията си
за необходимите и полезни разноски за поддържане на имота. Това право се
основава на принципа за забрана на неоснователното обогатяване и евентуалното
уважаване на искова претенция за подобренията позволява на собственика,
обезпечил чуждо вземане със собствен имот, привилегировано да си възстанови
средствата, които е вложил за подобрения, вследствие на които стойността на
имота се е увеличила.
При извършване на разпределението в рамките на изпълнителния процес съдебният
изпълнител е овластен да разгледа искането на собственика на ипотекирания имот,
но доколкото е налице годно изпълнително основание, признаващо неговото право,
с каквото може да се снабди единствено по исков ред. Единственият способ за
ефективно прилагане на привилегията по чл. 177, ал. 1 ЗЗД е постановяването на
осъдително решение в рамките на състезателно исково производство за вземането
на собственика – ипотекарен гарант, спрямо длъжника по обезпеченото
правоотношение, който е пасивно легитимиран, тъй като именно той ще се обогати
от увеличената стойност на обезпечението, чрез реализиране на което ще се
погаси по-голяма част от неговото задължение.
Практиката на ВКС е последователна, че поначало правен интерес от искова
защита е налице винаги когато поведението на противната страна прави правното
положение на ищеца несигурно, по разумната субективна преценка на носителя на
застрашеното право. С насочване на изпълнението към ипотекирания имот за
ипотекарния гарант възниква интерес от предявяване на иск срещу длъжника по
обезпеченото правоотношение, а правата по осъдителното съдебно решение биха
могли да бъдат реализирани при разпределението на получената продажна цена. Следователно,
третото лице, обезпечило с имота си чужд дълг, в един кратък отрязък от време
/от насочването на изпълнението срещу имота му, и до извършване на
разпределението на получената от публичната продан цена за имота/ следва да
проведе в пълнота производство по общия исков ред, в което да придобие
изпълнителен титул с който да се присъедини по делото като кредитор с
привилегировано вземане.
По изложените съображения, доколкото са въведени твърдения за съществуващо
в полза на банката ипотечно право и насочване на принудително изпълнение върху
собствения на ищеца имот, ипотекиран за чуждо задължение, както и за осъществени
действия по извършване на публична продан на апартамента, за ищеца – ипотекарен
гарант е възникнал правен интерес от заявената срещу длъжника Х.Х. осъдителна
претенция.
От друга страна, в прекратителното определение липсват мотиви относно
прекратяването на делото по втория съединен иск – за признаване на установено
спрямо двамата ответници, „че имуществото във вид на подобрения на
стойност 18000 лв. не принадлежи на длъжника“. В тази част исковата молба е
останала нередовна, като в съответствие с чл. 129, ал. 2 ГПК преди
постановяване на прекратителен акт, съдът е следвало да даде указания на
страната чрез упълномощения от нея професионален адвокат да прецизира
твърденията си и да обоснове правен интерес от водене на такъв установителен иск
– от една страна, предвид твърденията, че подобренията са трайно прикрепени към
имота, от друга страна – предвид обстоятелството, че със същата искова молба
страната е предявила и иск за заплащането на същите тези подобрения. След изясняване
на посочените положения може да се направи преценка за правния интерес, за
активната легитимация на ищеца, съгласно процесуалното му положение в
изпълнителното производство, съответно – за допустимостта на втория обективно
съединен установителен иск.
При така изложените съображения обжалваното прекратително определение
следва да бъде отменено, а делото – върнато на Районен съд Перник за
продължаване на съдопроизводствените действия.
С оглед постановения правен резултат, по аргумент a contrario от чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, определението на настоящата инстанция не
подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение от 01.02.2019 г., постановено по гр.д. № 672/2019 г. по описа на
Районен съд Перник.
ВРЪЩА делото на Районен съд Перник за продължаване на съдопроизводствените
действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.