Определение по дело №11/2023 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 140
Дата: 13 януари 2023 г. (в сила от 13 януари 2023 г.)
Съдия: Елина Пламенова Карагьозова
Дело: 20233100500011
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 3 януари 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 140
гр. Варна, 13.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Мария К. Терзийска

Елина Пл. Карагьозова
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно гражданско
дело № 20233100500011 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба от
П. С. Й., ЕГН: ********** с адрес гр.Варна, кв.Възраждане №72, вх.Д, ет.7,
ап.100, срещу решение №2861/23.09.2022г., постановено по гр.д. № 3778/2022
г. на ВРС, с което са отхвърлени предявените от въззивника срещу „КЕШ
КРЕДИТ МОБАЙЛ“ ЕАД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, ул.“Зографски манастир“ №15, вх.Г, ет.6, главен иск с
правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД вр. чл.22 ЗПК, вр. чл.11 и чл.19, ал.4 ЗПК за
прогласяване нищожността на договор за кредит тип кредитна линия №3-1-
9424-241317 и евентуален иск с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД вр. чл. 143,
ал.1 и чл.146 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата на чл.1,ал.2 от
него.
В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на
решението, по съображения идентични с релевираните в исковата молба пред
първата инстанция. Поддържа се, че процесният договор е нищожен поради
пороци, свързани с клаузите за ГЛП, ГПР и погасителния план. Твърди се
липса на посочени в договора условия за прилагане на ГЛП, уточнения дали е
фиксиран или променлив и общият му размер за срока на действие на
договора. Погасителният план се твърди да не отговаря на изискванията на
ЗКП, тъй като не съдържа подробна индивидуализация на отделните
компоненти от погасителната вноска. ГПР е посочен само като абсолютна
стойност, но липсва ясно разписана методика на формирането му. Не става
ясно дали в него е отразена дължимостта на такса гарант, която допълнително
оскъпява кредита със сумата от 2060,25 лева при главница 1500 лева. Ако
този въведен от кредитора допълнителен компонент бъде добавен, то
действителните разходи по кредита биха нараснали двойно. С предвиждането
на плащането на сумата по договора за поръчителство се заобикаля
разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК. Събирането на такива такси е част от
дейността по управление на кредита и следва да се разглежда като елемент от
1
общите разходи. По евентуалния иск се поддържа, че атакуваната клауза за
осигуряване на поръчител е нищожна, тъй като поставя неизпълними
условия, което на практика принуждава потребителя да ползва услуга от
определен от кредитодателя професионален гарант, чието възнаграждение
надхвърля отпуснатата сума. Сключването на договор за поръчителство е
въздигнато в условие за отпускане на кредита. Оспорената клауза води до
нееквивалетност на престациите и накърнява добрите нрави. Същата е
неравноправна, тъй като е във вреда на потребителя, не отговаря на
изискванията за добросъвестност, не му позволява да прецени
икономическите последици от сключване на договора и не е индивидуално
уговорена – чл.143, ал.2, т.19 от ЗЗП. Цитира се съдебна практика по
аналогични казуси.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата
страна, в който оспорва въззивната жалба и моли за потвърждаване на
първоинстанционното решение. Твърди, че лихвеният процент е изрично
посочен в договора, погасителният план съдържа всички необходими
реквизити, ГПР е в съответствие с чл.19 ЗПК. Законодателят не изисква от
кредитора да предостави методика за изчисляване на ГПР, а само
„допусканията“, които са използвани за неговото изчисляване.
Възнаграждението за гарант от 2060,25 лева не следва да бъде включвано в
ГПР, тъй като кредиторът не е изисквал и приемал подобно плащане и не
разполага с информация да е договаряно от потребителя. Клаузата на чл.1,
ал.2 от договора е уговорена в изпълнение на чл.10, пар.2, б. „о“ от Директива
2008/48. Учредяването на обезпечение е особено наложително при т.н.
„бързи кредити“, които поради занижените изисквания към кредитната
история и платежоспособност на клиентите са високо рискови. Осигуряването
на поръчител не е предвидено като условие за сключване на договора, а такса
по него не е изисквана от кредитора, респ. не може да се квалифицира като
такса за управление на кредита. Счита цитираната в жалбата практика за
неотносима към спора.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално
допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и
чл. 261 ГПК.
Страните не се позовават на процесуални нарушения във връзка с
доклада по делото, не се констатира и необходимост във въззивното
производството да се предоставя възможност за предприемане на
процесуални действия от страните, поради релевирани нарушения
съдопроизводствените правила; доказателствени искания не са направени.
Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на
основание чл.267, ал.1 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане, като допустима и редовна въззивна жалба от
П. С. Й., ЕГН: ********** с адрес гр.Варна, кв.Възраждане №72, вх.Д, ет.7,
ап.100, срещу решение №2861/23.09.2022г., постановено по гр.д. № 3778/2022
г. на ВРС.

2
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
08.02.2023 г. от 13,30 часа, за която дата и час да се призоват страните с
препис от настоящото определение, като на въззивника се връчи и препис от
отговора на въззивната жалба.

ПРИКАНВА страните към спогодба и възможността да уредят
доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно
уреждане на спора, като им указва, че при приключване на делото със
спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.

УКАЗВА на СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора, чрез
медиация, като ползват Центъра по медиация, разположен на 4 етаж в
сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен
съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" № 12, тел. *********;
служител за контакти - Нора Великова.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3