Р Е Ш Е Н И Е
№261389/25.11.2020г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско
ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на тридесети октомври,
през две хиляди и двадесета година, П.ведено в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ
при участието секретаря Даяна Петрова, като разгледа докладваното
от съдия Михайлов гр. дело №6362 по описа
на Варненски районен съд за 2020г., за да се
П.изнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно и
кумулативно съединени искове от „Е. – П. П.Д.” АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** срещу С.Н.С.,
ЕГН ********** с настоящ адрес:
***, за съдебно
установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 4119,31 лева, представляваща стойност на
начислена ел. енергия за периода 03.07.2017г. – 02.07.2018г., за което
обстоятелство е съставена фактура №02820852287/12.07.2019г., за обект на
потребление в гр. Варна, ул. Йордан Йовков, бл.46, вх.А, ап.20, ведно със
законната лихва върху главницата считано от депозиране на заявлението в съда –
21.02.2020г. до окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 219,70 лева за мораторна лихва периода
23.07.2019г.-30.01.2020г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
1031/24.02.2020г., постановена по ч.гр.дело № 2455/2020г. на ВРС, на осн.
чл.79, ал.1 и чл. 86, ал.1 ЗЗД, по реда на чл. 422 ГПК.
В исковата молба се излага, че е извършената П.верка от служители
на „Електроразпределение Север“
АД, като констатациите са отразени в П.токол №1104702/02.07.2018г. Твърди се, че при
П.верка в БИМ е установено,
че в регистър 1.8.3 има натрупани
показания на ел. енергия в размер
на 22135 кВтч, поради което и на осн. чл.
50 от ПИКЕЕ е начислена П.цесната
сума за П.цесния
период, за което обстоятелство е издадена фактура от 12.07.2019г. В условията на евентуалност
сочи, че П.цесната сума е дължима на осн. чл. 183 ЗЗД, доколкото е осъществена доставка на определено количество ел. енергия,
което не е заплатено от абоната. От падежа на задължението по фактура от
12.07.2019г., а т.е. от 23.07.2019г. до 30.01.2020г. претендира и мораторна
лихва върху П.цесната главница.
В срока по чл. 131 ГПК е
депозиран писмен отговор от ответника. Излагат се възражения, като се посочва,
че ищецът не доказва, че се ответника се намират в облигационни правоотношения
по договор за доставка на ел. енергия, че за П.цесния
период на адреса на доставка не е осъществявана доставка на ел. енергия, както
и че неоснователно е осъществена корекция на ел.енергия на осн. ПИКЕЕ отм.
Съдът,
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно
и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
Представена
е справка по партида на ответницата от Служба по вписванията – гр. Варна, от
която се установява, че същата е собственик по дарение на апартамент №20 на ул.
Йордан Йовков №46, ет.4 в гр. Варна.
Представен е КП №1104702/02.07.2018г., от който се установява, че на така
посочената дата на адреса на потребление в гр. Варна, ул. Йордан Йовков №46,
ап.20 е осъществена дейност по подмяна на СТИ № 1114 0215 6437 2639 с друг
СТИ.В П.токола е посочено, че демонтирания СТИ се
насочва за експертиза в БИМ. В П.токола са вписани
показанията на регистри 1.8.1,1.8.2; 1.8.3, 1.8.4 и
1.8.0.
Представен е по делото КП за техническа П.верка
№1585/28.06.2019г. на БИМ – РО Варна, от който се установява, че при
осъществяване на метеорологична експертиза на СТИ 1114 0215 6437 2639 е
констатирано, в регистър Т3- 1.8.3 е начислена преминала ел. енергия в размер
на 22135 кВч. В П.токола е посочено, че електромера
съответства на метеорологичните характеристики и отговаря на изискванията за
точност при измерване на ел. енергия. Посочено е, че СТИ не съответства на
техническите характеристики.
По делото е представено становище от 09.07.2019г., изготвено от специалист
„ЕК” и одобрено от началник отдел „КЕК”, което становище и изготвено съобразно
КП №1585/28.06.2019г. с оглед извършена техническа П.верка,
като е одобрено извършването на корекция на ел. енергия за периода
03.07.2017г.-02.07.2018г., като е посочено, че корекцията е извършена на
основание КП и софтуерно П.читане на регистър на СТИ.
Съставена е фактура №**********/12.07.2019г. за периода 03.07.2017г.-02.07.2018г.,
на стойност 4119,31 лева.
Прието по делото е прието заключението
на комплексна съдебно – техническа и счетоводна експертиза на в.л. К. и в.л. П.,
в която се установява,че при софтуерно четене на тарифа Т3 – 1.8.3 е
констатирано натрупване на ел. енергия в размер на 22135 кВтч,
която ел. енергия не се визуализира на дисплея на СТИ. Посочва се, че П.цесния електромер е еднофазен двутарифен, поради което
активни за същия са тарифи Т1 -1.8.1 и Т2 – 1.8.2. Допълва се, че поначало
тарифи Т3 и Т4, следва да бъдат с нулеви показания. Посочва, че информация за
момента, в който е започнало натрупване в регистър 1.8.3 не е предоставена с
оглед препараметризиране на данните от самоотчетите
на електромера. Посочва се, че в регистър 1.8.0 следва да се съдържа общия сбор
на отчетената и консумирана на адреса на потребление ел. енергия, като в случая
при осъществяване на метрологична експертиза от БИМ – РО Варна не е посочено
показанието на регистър 1.8.0.
При тази
установеност на фактите, съдът възприе следните
правни изводи:
За успешното П.веждане на установителният иск по реда на чл.422 ГПК в тежест
на ищеца е да докаже
дължимостта на претендираната сума. В разглеждания
случай същият е длъжен да установи при условията на пълно и главно доказване, че с ответника се намират
във валидни облигационни отношения, по силата на сключен между тях договор
за доставка на ел.енергия, обстоятелството,
че се явява
изправна страна по договора, както и размера на
претенцията си. При установяване
на посочените обстоятелства
ответника
носи тежестта да докаже точното в количествено и времево отношение изпълнение на задължението си за погасяване на задължението си,
съответно всички правопогасяващи или правонамаляващи
обстоятелства.
Установява се от представените по делото писмени доказателства, че ответницата е собственик на имот в гр. Варна, ул.
Йордан Йовков №46, ап.20, поради което съдът приема, че същата е титуляр по
партида на потребление на посочения адрес в
гр. Варна, като потребител на ел. енергия за битови нужди, както и че имотът, в който е монтиран П.цесния
електромер, е присъединен към електропреносната мрежа, поради което ответницата има задължение да заплаща използваната ел. енергия.
Спорния въП.с може
да бъде обобщен около възможността на ищцовото
дружество при наличието на определени
условия да осъществи изчисление
на ел. енергия, която не е отчетена при ежемесечното
периодично отчитане на СТИ.
Правото на електроразпределителното дружество да изчислява и коригира
пренесената ел. енергия, в случаите
на констатирано неправомерно въздействие
върху средството за търговско измерване и
неправомерно присъединяване към
електропреносната мрежа, е уредено
в Правила за измерване на количеството
електрическа енергия
/ПИКЕЕ/, обнародвани в ДВ бр.
98 от 12.11.2013 г., приети от ДКЕВР в изпълнение на законовата
делегация по смисъла на чл.83 ал.2,
изр. 2-ро от ЗЕ с решение по т.3 от П.токол №147/14.10.2013 г. на основание чл.21 ал.1 т.9 вр. с чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ. С Решение №
1500/6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., 5-членен с-в, обн. в ДВ
бр.15/14.02.2017г. са отменени
Правила за измерване на количеството
електрическа енергия
/ПИКЕЕ/, обн. в ДВ бр. 98 от 12.11.2013г., с изключение на чл. 48, 49, 50 и 51 от този
акт. При тези съображения настоящия съдебен
състав на първоинстанционния съд намира, че към момента на извършване на П.верката на посочения СТИ са налице действащи правила за
осъществяване на корекционна П.цедура на адрес на
потребление на ел. енергия, доколкото ищецът се позовава за наличие на вземане
срещу ответницата за начислената сума, която П.изтича от приложение на П.цедура по чл. 50 ПИКЕЕ. Отмяната на П.цедурата
по чл. 47 ПИКЕЕ, която уреждаше задължението на оператора при П.верка да състави КП, не означава, че същия не може да
съставя и към момента такива частни свидетелстващи документи, в които да вписва
установени по време на П.верката факти. Тяхното
значение, като писмено доказателство по делото следва да бъде ценено с оглед
всички останали доказателства. Задължението за осъществяване на метеорологичен
контрол на средствата за търговско измерване е възведено в дейност на БИМ по
силата на чл. 8, ал.1 от Закона за измерванията, поради което и съставения
от държавния орган П.токол
за изследване на СТИ съставлява официален удостоверителен документ със
съответната му доказателствена тежест.
П.цесната П.верка е
осъществена на 02.07.2018г. на
посочения адрес на доставка на ел. енергия, поради което към този момент и
предвид цитираното решение на ВАС е налице законова възможност, която
регламентира правото на ищцовото дружество да извърши корекция на пренесената
ел. енергия, позовавайки се на правилата на чл. 50 от ПИКЕЕ. С решение №
2315/21.02.2018г., постановено по адм. дело №
3879/2017г. на ВАС, потвърдено с решение № 13691/08.11.2018г., постановено по адм. дело №
4785/2018г. на ВАС, петчленен състав, ПИКЕЕ са отменени и в частта на чл. 48, 49, 50 и 51. Съдебното решение за отмяна на подзаконов нормативен
акт има действие от деня на
влизането му в сила и няма
обратно действие, т.е. правните последици,
възникнали от подзаконовия
нормативен акт се запазват.
Разпоредбата на чл. 50 ПИКЕЕ дава
възможност на ищцовото дружество да осъществи корекция на ел. енергия, но при
констатиране на несъответствие между данните за параметрите на измервателната
група и въведените в инф. база данни за нея. Изрично в хипотезата на посочената
норма е посочено, че за период от максимум една година може да бъде осъществена
корекция на ел. енергия, която се явява разлика между отчетеното количество ел.
енергия и преминалите количества ел. енергия за времето на допускане на
грешката, което време както вече съдът посочи не може да превишава една
година. Следователно и в тази хипотеза
на цитираната норма е налице възможност за осъществяване на корекция на ел.
енергия. Приведено горното към настоящия казус, настоящия съдебен състав
намира, че при периодичното отчитане на СТИ, не е възможно да бъде отчетен
размера на реалното потребление на ел. енергия съдържаща се в регистри 1.8.1 и
1.8.2, а е необходим специален софтуер, поради което и средство за отчитане на
ел. енергия не П.чита съдържанието на скритите
регистри. Така това неточно отчитане става повод за нанасяне в информационната
база данни на неточно изразходвано количество ел. енергия спрямо реалните
такива. Констатирането на тази неточност вследствие П.читането
на СТИ със специален софтуер и разкриване съдържането на „скритите” за отчитане
регистри (вкл. и П.цесния
1.8.3) дава възможност за осъществяване на корекция на потребената ел.
енергия, като разлика между отчетеното количество ел. енергия и преминалите
количества енергия за времето от допускане на грешката до установяването й, но
не и за период по-дълъг от една година. С други думи анализа на разпоредбата за
осъществяване на корекция на ел. енергия по реда на чл. 50 ПИКЕЕ предпоставя
отговор на няколко въП.са: За какво време (за какъв
период) e допусната грешката,
като тук максималния период е нормативно ограничен до една година; Какво е
отчетеното количество ел. енергия за този период и какво е количеството на
преминалата ел. енергия за същия този период. Разликата между отчетеното и
реално преминалото количество ел.
енергия за периода посочен в чл. 50 ПИКЕЕ, съставлява размера на корекцията на
ел. енергия за обекта на потребление.
По отношение на първия въП.с
ищецът се е позовал на максимално определения в разпоредбата едногодишен
период, през който може да бъде осъществена корекция при настоящите условия. Не
става ясно защо приложените намира последното предложение на чл. 50 ПИКЕЕ, а
именно период - „не по-дълъг от една година”. Когато периода на грешка е
по-голям от една година, то оператора е нормативно ограничен да осъществи корекция
на потребление за максимум този едногодишен период, но това ограничение не
изключва задължението му да посочи периода на грешката, а именно от кой момент
е констатирал, че е налице разлика между отчетеното количество ел. енергия и
реално преминалата такава. Непосочването
на периода и невъзможността същия да бъде предмет на изследване в спорно
съдебното П.изводство поражда съмнение при
методологията на неговото определяне. Нормативното ограничение на периода на
допусната грешка не изключва задължението за посочване на данни за реалното П.дължение на същата, било то и за повече или по-малко от
една година. Това според настоящия съдебен състав е необходимо с оглед преценка
на възможността, към кой момент в скрития за отчитане регистър Т3(1.8.3) е започнала да се натрупва П.цесната
ел. енергия, а този момент е съществен доколкото хипотезата на чл. 50 от ПИКЕЕ
съдържа изрично изискване да бъде осъществена корекция на ел. енергия за
„времето от допускане на грешката до установяването й”, като не технически,
а нормативно този период е ограничен до една година от установяването на
грешката. Посочването на началния период, от който е започнало натрупване на
показания на ел. енергия в регистър 1.8.3
на СТИ би предпоставяло установяване на точния период
на корекцията по реда на чл. 50 ПИКЕЕ, а не непременно приложение на
ограничителния едногодишен период съобразно същата разпоредба.
При положение, че технически е възможно да
бъде установен началния момент, от който е започнало натрупване в регистър 1.8.3 на ел. енергия, то този момент
следва да бъде и момента, от който се счита, че е допусната грешка при отчитане на преминалата ел. енергия, по
см. на чл. 50 ПИКЕЕ. Установяването на
грешката следва да бъде свързано с момента, в който посредством специален
софтуер се разкрие натрупаното количество ел. енергия в регистър 1.8.3, посредством съставяне на
констативен П.токол, в който се обективират
фактически действия, които подлежат на П.верка от
надлежен държавен метеорологичен надзор – БИМ.
Поставя се въП.са
на следващо място какво е реалното количество отчетена ел. енергия, доколкото
корекцията по чл.50 ПИККЕ съставлява разлика между отчетеното количество и
преминалите и неотчетени количества на ел. енергия. Категоричен отговор за това
обаче не може да бъде даден доколкото липсва първата от посочената в чл.50
ПИКЕЕ предпоставка, а именно периода за който са отчетени тези 22135 кВтч,
за което обстоятелство мотиви са изложени по-горе в решението. Следва извода,
че определянето на точния период има отношение не само към началния момент на
установяване на грешката в размера на преминалите количества ел. енергия, но и
към периода, за който е отчетено количеството доставена на адреса на
потребление ел. енергия.
Посочения
фактически състав на чл. 50 ПИККЕ посредством П.чит
на скрития регистър със специализиран софтуер не е достатъчен за да бъде
прието, че са изпълнени основанията, въз основа на които за ищцовото дружество
се поражда възможността да осъществи корекция на ел. енергия за П.цесния период.
По
отношение на релевираното в условията на евентуалност основание за дължимост на П.цесната сума на
осн. чл. 183 ЗЗД, съдът намира следното:
Разпоредбата
на чл. 183 ЗЗД урежда договорната отговорност на купувача, който е задължен да
заплати цената на доставената на адреса на потребление ел. енергия. За да бъде
приложена посочената хипотеза следва да бъде даден отговор на въП.са дали от доказателствата по делото се установява, че
ел. енергия на стойност от 4119,31 лева е потребена от абоната.Липсват
по делото доказателства за периода от време, през който П.цесната
ел. енергия се е натрупала в П.цесния регистър 1.8.3,
от което се извежда, че не може да бъде прието в случая, че е осъществена
реална доставка на ел. енергия на обекта на потребление.
При изложените мотиви съдът намира, че предявеният иск
с правно осн. чл. 79, ал.1 ЗЗД, разгледан по реда на чл. 422 ГПК е
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен. Доколкото неоснователна е
главната претенция, то следва да бъде отхвърлен и акцесорният
иск за установяване размера на мораторната лихва за забава в размер на 219,70
лева.
По отношение
на разноските:
С оглед изхода на спора в полза на ответника следва да
бъдат присъдени съдебно – деловодни разноски в исковото П.изводство
в размер на 533,73 лева, с оглед направеното възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение за П.цесуално
представителство на осн. чл. 78, ал.5 ГПК от ищеца. Съдът намира, че при
определяне на справедливото възнаграждение за П.цесуално
представителство следва да бъде посочено, че П.изводството по
делото не се отличава с висока правна и фактическа трудност на спора, съответно
П.цесуалните действия по събиране на допуснатите на
страните доказателства се осъществиха в рамките на едно единствено съдебно
заседание.
В заповедното П.изводство
ответницата претендира заплащане на възнаграждение за П.цесуално
представителство в размер на 600 лева. Заповедното П.изводство
по ч.гр. дело № 2455/2020г. на ВРС е приобщено по настоящото дело, като към
същото е депозирано възражение по чл. 414 ГПК, чрез П.цесуалния
представител на ответника, към което е представен договор за правна защита и
съдействие, видно от която е уговорена и заплатена сумата от 600 лева. В
частта, в която се посочва, че уговореното възнаграждение е заплатено, договорът
за правна защита и съдействие има характер на разписка. По отношение на така
заплатеното възнаграждение за П.цесуално
представителство в заповедното П.изводство е релевирано от ищеца възражение за прекомерност, на осн. чл.
78, ал.5 ГПК.
По въП.са за начинът на определяне размера на дължимото
възнаграждение за П.цесуално представителство в
хипотезата на депозиране на възражение по чл. 414 ГПК в заповедното П.изводство се формира съдебна практика, съобразно която
приложение в тази хипотеза намира разпоредбата на чл. чл.6, т.5 от Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в който
смисъл в.ч.т.д. № 14/2017г. на Апелативен съд
– Варна, в.ч.т.д. №
1854/2019г. на ВОС, в.ч.т.д.
№ 199/2017г. на ВОС. В насока, че приложима в хипотезата е разпоредбата на чл.7,
ал.7 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения са изложените мотиви в определение от 07.06.2017г., постановено
по гр. дело №1211/2017г. на ВОС.
Настоящият съдебен състав споделяйки оформящата се
преобладаваща съдебна практика определя
по справедливост и на осн. чл. 6, т.5 от Наредба №1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения сумата от 50 лева
възнаграждение за П.цесуално представителство в
заповедното П.изводство.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И:
отхвърля предявените искове от „Е. – П. П.Д.” АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** срещу С.Н.С., ЕГН ********** с настоящ
адрес: ***, за съдебно установяване в отношенията между страните,
че ответникът дължи на ищеца сумата от 4119,31 лева, представляваща стойност на
начислена ел. енергия за периода 03.07.2017г. – 02.07.2018г., за което
обстоятелство е съставена фактура №02820852287/12.07.2019г., за обект на
потребление в гр. Варна, ул. Йордан Йовков, бл.46, вх.А, ап.20, ведно със
законната лихва върху главницата считано от депозиране на заявлението в съда –
21.02.2020г. до окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 219,70 лева за мораторна лихва периода
23.07.2019г.-30.01.2020г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
1031/24.02.2020г., постановена по ч.гр.дело № 2455/2020г. на ВРС, на осн.
чл.79, ал.1 и чл. 86, ал.1 ЗЗД, по реда на чл. 422 ГПК.
Осъжда „Е. – П. П.Д.” АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** да заплати на С.Н.С.,
ЕГН ********** с настоящ адрес:
*** сумата от 583,73 (петстотин осемдесет и три лева и 73 ст.) лева, които 533,73 лева възнаграждение за П.цесуално представителство в исковото П.изводство
и 50 лева възнаграждение за П.цесуално
представителство в заповедното П.изводство, на осн
чл. 78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :