РЕШЕНИЕ
№ 927
гр. Пловдив, 20.05.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХIV
състав, в публично съдебно заседание на двадесети април, две хиляди
двадесет и втората година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Ваня Петкова и с участието на прокурора
Даниела Стоянова, като разгледа докладваното от съдия Методиева касационно
административно - наказателно дело № 542 по описа на съда за 2022 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и
глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Касационният
жалбоподател „Астра Билдинг Груп“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление в гр.София, обжалва чрез пълномощника си мл.адв. К. Решение № 2185
от 06.12.2021 г., постановено по АНД № 5611/2021 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, 6 н.с. С обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление №
16-003222 от 01.07.2021 г. на Директор Дирекция „Инспекция по труда“ Пловдив, с
което на жалбоподателя е била наложена имуществена санкция от 1500 лева на
основание чл.414, ал.3 от КТ за нарушение по чл.62, ал.1, вр. с чл.1, ал.2 от КТ. Със същото решение дружеството-жалбоподател е било осъдено да заплати в
полза на ДИТ - Пловдив юрисконсултско възнаграждение от 100 лева.
С жалбата се
прави искане за отмяна на решението на РС Пловдив, като неправилно,
необосновано и незаконосъобразно, като в тази връзка са изложени конкретни
съображения по същество. Моли се за отмяна на процеснато наказателно
постановление и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. За съдебното
заседание не е изпратен представител.
Ответникът по
касационната жалба –Дирекция „Инспекция по труда“ Пловдив не е депозирал писмен
отговор по жалбата, но се представлява от служител с юридическо образование К.,
която излага становище за неоснователност на жалбата и претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът от ОП
– Пловдив Стоянова, заявява становище за неоснователност на касационната жалба
и моли обжалваното решение на РС Пловдив да бъде оставено в сила.
Касационният
съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с
наведените в жалбата основания, съобразно с нормата на чл.348, ал.1 от НПК,
констатира следното:
Касационната
жалба е подадена в предвидения законов срок и от страна по първоинстанционното
съдебно производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се
явява допустима.
Разгледана по
същество, жалбата е основателна.
Районен съд - Пловдив, след като е провел съдебно
следствие по делото, в рамките на което
е събрали писмени и гласни доказателства, които е анализирал подробно в
мотивите към съдебния си акт, е възприел за установена описаната в обжалваното
решение фактическа обстановка и е достигнал до извод за законосъобразност на
наказателното постановление, предвид доказаност на описаното в него нарушение,
а именно приемане на работа като общ работник от дружеството-жалбоподател на
лицето И.Г.С..
За да обоснове своите изводи,
първоинстанционният съд е обсъдил
подробно доказателствата, които са били събрани в хода на проведеното съдебно
следствие, като е посочил кои от тях и в кои техни части кредитира. Относно
направения централен извод за наличието на установено към датата на извършената
проверка от ДИТ Пловдив на отношения по престиране на работна сила за
жалбоподателя от страна на вписаното в наказателното постановление лице И.С.,
съдът е стъпил изцяло върху показанията на лицето, дадени обаче в хода на
досъдебно производство, протоколът от които е бил приет по делото. Настоящата
съдебна инстанция намира, че този подход на съда е бил незаконосъобразен,
доколкото е в противоречие с установените съдопроизводствени правила, приложими
при разглеждане на делото пред районния съд, а именно тези по НПК, към който
препраща чл.84 от ЗАНН. Приетият по делото протокол за разпит на свидетел по
досъдебно производство в тази насока би могъл да е се ползва като доказателство
за установяване действителното наличие на образувано досъдебно производство, по
което като свидетел е разпитано посоченото лице, както и относно датата и
мястото на осъщественото процесуално действие – разпит на свидетел. В тази
насока протоколът съвсем правилно е бил приобщен към материалите по делото като
относим, доколкото е бил действително нужен за съпоставяне на данните,
извлечени от показанията на актосъставителя досежно завареното от него при
проверката му на място фактическо положение по отвеждане на лица в полицията за
разпит, които са били и установени в обекта – премахване на сгради, за който
пък по делото е приет договор с дружеството-жалбоподател. В тази насока и този
протокол е от значение за установяване на факта, че едно от отведените лица в
полицията, заварени в обекта е именно С.. Същевременно обаче, съдържащите се в
този протокол за разпит свидетелски показания не биха могли да бъдат пряко
ползвани от съда по своето съдържание за направата на крайните изводи на съда
по фактите, доколкото се касае до събрани свидетелски показания пред друг орган
и в рамките на друго производство за неговите нужди. В тази насока и се
констатира, че правилно първоинстанционният съд е преценил необходимостта от
допускане до разпит на лицето И.С. в качеството му на свидетел по делото, с
който доказателствен способ съдът би имал възможността да събере относими
доказателства при спазване на принципите на устност и непосредственост. Като не
е направил опит за ново призоваване на нередовно призования свидетел, за когото
впрочем са налице и данни за телефонен номер по делото, а е отменил определението
си за допускането му до разпит, съдът е оставил делото неизяснено от фактическа
страна по отношение на един от основните факти от значение за изхода на делото,
а именно дали това лице, посочено в наказателното постановление действително е
полагало труд на обекта, на който е извършвана дейност от
дружеството-жалбоподател към датата на осъществената проверка, за което
обстоятелство иначе са налице индиции от разпита на актосъставителя. Съдът е
анализирал свидетелски показания на С., които не са били събрани в хода на
проведеното пред него съдебното следствие по предвидения за това ред – устно и
непосредствено, което обстоятелство настоящата инстанция намира, че е било в
нарушение на принципите по чл.18 и чл.19, вр. с чл.13, ал.2 от НПК. При този начин на
провеждане на съдебното следствие, като последица е постановено решение на
въззивния съд, което се явява такова в нарушение и на принципа за пълнота и
всестранност на разследването, доколкото съдът не е взел всички необходими
мерки за изследване на всички относими към правилното разрешаване на делото
обстоятелства, а е основал акта си основно върху доказателства, събрани в хода
на друго производство, които не биха могли да са доказателствена основа за
направата на крайните му изводи по фактите. Предвид посоченото и съдът намира,
че е било допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което
налага отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от
друг състав на същия съд, доколкото същото на практика е довело и до
ограничаване процесуалните права на страната - жалбоподател по делото, на която
не е била предоставена гарантираната от закона възможност да участва в разпита
на свидетеля, чиито показания съдът е анализирал. Това процесуално нарушение не
може да бъде отстранено от настоящата съдебна инстанция предвид забраната на
чл.220 от АПК за фактически установявания в касационното производство и
правомощията на касационната инстанция да прилага материалния закон въз основа
на фактите, така както са установени от първоинстанционния съд. В случая,
предвид недопустимото основаване на фактическите установявания на съда върху
свидетелски показания, които не са събрани от съда по надлежния ред, тези
установявания остават и необосновани. Поради това и делото следва да бъде
върнато за ново разглеждане на въззивния съд с указание за отстраняване на така
констатираното нарушение на процесуалните правила, което е пряко относимо към
фактическите установявания по делото, по предвидения за това ред в НПК, а
именно чрез провеждане на непосредствен разпит пред съда на лицето И.Г.С. в
качеството му на свидетел.
По изложените
по-горе съображения касационната жалба се явява основателна и следва да бъде
уважена, като се отмени атакуваното съдебно решение и делото се върне за ново
разглеждане от друг състав на Районен съд – гр. Пловдив.
При новото разглеждане не делото първоинстанционният съд ще следва да се
произнесе и по искането за разноските пред касационния съд на основание чл.226,
ал.3 от АПК.
Ето защо и на
основание чл.222, ал.2,
т.1 от АПК,
във вр. с чл.63в от ЗАНН,
Административен съд – гр.Пловдив XXIV състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
Решение № 2185 от 06.12.2021 г. на Пловдивски районен съд, 6 наказателен
състав, постановено по АНД № 5611/2021 г. по описа на същия съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Пловдивски районен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.