№ 351
гр. София, 24.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Нели С. Маринова
Ивелина Симеонова
при участието на секретаря Стефка Ив. Александрова
като разгледа докладваното от Ивелина Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20201100509813 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 151901/16.07.2020 г. по гр. д. № 59385/2019 г. по описа на Софийски
районен съд, 128 състав, са отхвърлени исковете на Б. Д. Б., ЕГН ********** срещу Т. СЛ.
С., ЕГН ********** за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 4400 лв., с
която ответницата се е обогатила неоснователно за сметка на ищеца от продажбата на МПС
„Рено Меган“ с рег. № *******, рама № VF1KA1U**********, ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба – 16.10.2019 г. до окончателното плащане, както и обезщетение
за забава в размер на 1035 лв. за периода от 18.04.2017 г. до 16.10.2019 г. Осъден е Б. Д. Б. да
заплати на Т. СЛ. С. сумата от 600 лв. – разноски по делото.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца Б. Д. Б., с
оплаквания за неправилност на решението. Сочи се, адвокатът на въззивника е допуснал
неточност в исковата молба като е посочил, че ищецът „е дал пари на Т.С. да закупи колата –
обект на спора“, като се твърди, че ищецът лично, със свои пари, е закупил автомобила с
пълномощно, подписано от ответницата. Твърди се също, че цената на автомобила е 2400
лв., а не както е посочено в решението 2000 лв.; няколко дни преди покупката на
автомобила ищецът е получил сумата от 3700 лв., с които го е закупил и е осъществил
разходи по регистрация, застраховки, винетки и т. н., а автомобилът не е бил повреден и се е
ползвал от ищеца до задържането му от органите на СДВР. Ответницата не знае откъде е
закупен автомобилът и никога не го е управлявала. Ищецът получил предложение да живее
при ответницата, тъй като не можела да плаща наема на жилището си. Предвид изложеното
1
се моли за отмяна на решението. Направени са доказателствени искания, които са оставени
без уважение с определение № 25 от 17.02.2021 г. по настоящото дело.
Въззиваемата страна – Т. СЛ. С., чрез адвокат Я.-С.-А., с отговор по реда на чл. 263, ал. 1
ГПК оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението като правилно и законосъобразно.
Претендира разноски.
За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като
въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 и чл.
235, ал. 2 и 3 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при което намира следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК,
от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. При
постановяването му не е допуснато нарушение на императивни правни норми, а с оглед
оплакванията в жалбата е правилно по следните съображения:
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 11.01.2017 г. е дал на Т. СЛ. С. сумата от 2400 лв., за да му закупи
лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган“ с рег. № ******* рама №
VF1KA1U**********. Ответницата му подписала пълномощно пред нотариус С.Д., рег. №
399 в НК от 11.01.2017 г. с всички права по управление и стопанисване на лекия автомобил,
както и възможност за разпореждане с него. Всички документи – договор за покупко –
продажба на МПС, свидетелство за регистрация на МПС I част, били на името на
ответницата, тъй като ищецът имал задължения към мобилни оператори и изпълнителни
дела. На 22.03.2017 г. ищецът бил задържан в гр. София, кв. „Студентски град“,
автомобилът - репатриран от полицията, като било образувано ДП № 95/2017 г. по описа на
СДВР, пр. пр. № 8418/2017 г. по описа на СГП. Автомобилът бил върнат на ответницата,
която го продала на 18.04.2017 г. на Б.И.Д.. Ищецът поддържа, че ответницата се е
разпоредила с придобита с чужди средства вещ, с което се е обогатила неоснователно с
неговите средства – 2400 лв. – покупна цена, 1000 лв. – разходи по регистрация,
застраховки, данъци, годишна винетка и екотакса на автомобила и 1000 лв. – разходи за
профилактични ремонти, или общо 4400 лв., лични средства на ищеца. Моли за осъждане на
ответницата да му плати сумата от 4400 лв., лихва за забава в размер на 1035 лв. за периода
от 18.04.2017 г. до датата на исковата молба – 16.10.2019 г., ведно със законната лихва от
датата на исковата молба до окончателното плащане.
2
В срока по чл. 131 ГПК ответницата оспорва исковете по основание и размер. Сочи, че в
началото на 2017 г. закупила автомобила с лични средства, на 11.01.2017 г. лично подписала
договора за покупко – продажба, като с оглед трудовата заетост направила пълномощно в
полза на ищеца, за да регистрира автомобила в КАТ. Добавя, че и двамата ползвали
автомобила по предварителна уговорка, след връщане на автомобила от полицията го
продала. Оспорва, че ищецът е предоставил пари за закупуването на автомобила, както и
че е извършил сочените в исковата молба разходи. Моли за отхвърляне на исковете и за
присъждане на разноски.
По делото са приети: свидетелство за регистрация на МПС I част за лек автомобил марка
„Рено“, модел „Меган“ с рег. № ******* рама № VF1KA1U**********, с вписан собственик
Т. СЛ. С., ЕГН **********, пълномощно от 11.01.2017 г. с нотариална заверка на
подписите, с което Т. СЛ. С. е упълномощила Б. Д. Б. да управлява на територията на
Република България и в чужбина собственото на ответницата МПС - лек автомобил марка
„Рено“, модел „Меган“ с рег. № ******* рама № VF1KA1U**********, да я представлява
пред органите на КАТ за регистрация, пререгистрация, пред МВР, СБА, ДАИ, Митници и
други държавни и административни органи, пред всички застрахователни дружества и
нотариуси; постановление от 17.04.2019 г. за отказ да се образува досъдебно производство
по жалба на Б. Д. Б. срещу Т. СЛ. С. за обсебване и документно престъпление.
От приетата справка от ЕКОНТ се установява, че М.З.Б. е извършила паричен превод №
71880000865778/05.01.2017 г. на стойност 3700 лв., получен на същата дата от Б. Д. Б..
По делото е приет Договор за покупко – продажба на МПС от 18.04.2017 г., с нотариална
заверка на подписите, с който Т. СЛ. С. е продала на Б.И.Д. процесния лек автомобил за
сумата от 600 лв.
Други доказателства по делото не са ангажирани.
При тези данни съдът намира предявения иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за
неоснователен. Съгласно посочената норма всеки, който се е обогатил без основание за
сметка на другиго е длъжен да му върне това, с което се е обогатил, до размера на
обедняването. От анализа на цитираната разпоредба се налага изводът, че за да бъде уважена
претенция, заявена на посоченото основание, е необходимо на първо място да се установи
неоснователно разместване на блага, което не може да се отстрани по друг начин. Смисълът,
извлечен от разпоредбата на закона, е в това, че разместването на блага от
имущественоправните сфери на субектите следва да се извършва само когато има основание
за това. На следващо място, разпоредбата на чл. 59 ЗЗД предполага обедняване на лицето,
търсещо обезщетение, чието имущество намалява, за сметка на увеличаването имуществото
на отговарящия за задължението. Необходимо е наличие на корелативност, тъй като
намаляването на имуществото на едната страна може да съществува само в съотношение на
връзка с обогатяването на другата. Разместването на благата, изразяващо се в пропускане на
ползата от страна на ищеца и получаването й от ответника, следва да произтича от един или
обща група факти. От изложеното следва, че общият фактически състав на неоснователното
обогатяване по чл. 59 ЗЗД включва следните кумулативни предпоставки: обогатяване на
3
ответника за сметка на ищеца, обедняване на ищеца, връзка между обогатяването и
обедняването, липса на правно основание за разместване на имуществените блага като
конкретен източник на права и задължения и субсидиарност, тъй като облигационното
право на обеднелия възниква, когато няма друг иск, с който може да се защити.
В случая посочените по - горе елементи от фактическия състав на субсидиарния иск
по чл. 59 ЗЗД не са налице. Не е спорно, че ответницата е придобила на 11.01.2017 г.
собствеността върху процесния лек автомобил, който е отчуждила на 18.04.2017 г., както и
че в този период ищецът е разполагал с пълномощно да ползва автомобила. От
ангажираните по делото доказателства обаче не се установява, че ищецът е дал на
ответницата сумата от 2400 лв. за закупуване на процесния лек автомобил - справката от
ЕКОНТ сочи на извършен превод в полза на ищеца за сумата от 3700 лв., но няма никакви
данни, че част от тази сума е послужила за закупуване на автомобила. Следва да се посочи,
че твърдението на ищеца, че лично, със свои пари, е закупил автомобила с пълномощно,
подписано от ответницата, е заявено за първи път във въззивната жалба и недопустимо
променя твърденията в исковата молба, но и също е недоказано. Няма данни ищецът да е
закупил автомобила със свои средства – лично или чрез друго лице. От друга страна, ищецът
не е ангажирал никакви доказателства, че е сторил разходи във връзка с регистрацията,
застраховането, за плащане на данъци, винетка и екотакса на автомобила и профилактични
ремонти, предвид разпределената му доказателствена тежест по правилата на чл. 154, ал. 1
ГПК. По делото не е доказано обедняването на ищеца със сумата от 4400 лв., съответно
обогатяването на ответницата, т. е. липсва неоснователно разместване на блага, което да не
може да се отстрани по друг начин. Поради това не е необходимо изследване на останалите
предпоставки за уважаване на иска по чл. 59 ЗЗД. Ирелевантни са и оплакванията, че
ответницата не е управлявала автомобила, че не знае от коя автокъща е закупен, причините,
поради които страните са живеели като наематели в общо жилище и дали ответницата е
имала средства, за да закупи процесния автомобил. В тежест на ищеца е да докаже даването
на средствата, каквото доказване в случая не е проведено.
За пълнота следва да се посочи, че не е налице процесуално нарушение от районния съд,
с неизслушването на свидетел за установяване на изложените в исковата молба факти. С
определението си по чл. 140 ГПК от 21.01.2020 г. съдът е допуснал до разпит един свидетел
на ищеца за установяване на изложените от същия обстоятелства. В първото съдебно
заседание на 09.06.2020 г. процесуалният представител на ищеца е помолил свидетелят да
бъде разпитан в следващо заседание, тъй като адвокатът не е могъл да осъществи контакт с
доверителя си. В открито заседание на 07.07.2020 г. ищецът се е явил лично и отново е
поискал отлагане на делото за разпит на свидетеля, като с подробни мотиви съдът е отменил
определението си, с което е допуснал разпит на свидетеля на ищеца при режим на
довеждане и е дал ход на делото по същество. Ищецът е имал възможност да конкретизира
доказателственото си искане като посочи или доведе свидетеля в открито съдебно заседание,
за което му е дадена допълнителна възможност, от която не се е възползвал. Поради това
първоинстанционният съдия законосъобразно е отменил определението си, с което е
4
допуснат свидетелят, съответно при липсата на предпоставките на чл. 266, ал. 3 ГПК това
доказателствено средство не е събрано и във въззивната инстанция.
С оглед изложеното, искът по чл. 59 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца
сумата от 4400 лв. е неоснователен, съответно неоснователна е и акцесорната претенция за
заплащане на обезщетение за забава в плащането на главницата.
Предвид съвпадането на крайните изводи на двете инстанции, първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено изцяло като правилно.
При този изход на спора, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено и в
частта за разноските. За въззивното производство разноски се дължат единствено на
въззиваемата страна в размер на 500 лв. – платено адвокатско възнаграждение съгласно
договор за правна защита и съдействие от 14.10.2021 г., служещ като разписка за заплащане
на сумата в брой на адвоката.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 151901/16.07.2020 г. по гр. д. № 59385/2019 г. по
описа на Софийски районен съд, 128 състав.
ОСЪЖДА Б. Д. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж. к. „*******, да заплати на Т.
СЛ. С., ЕГН **********, с адрес: гр. София, кв. „******* на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл.
273 ГПК сумата от 500 лв. /петстотин лева/ – разноски за адвокатско възнаграждение за
въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3,
т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5