РЕШЕНИЕ
№ 10
гр. Балчик, 26.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на тридесет и първи
януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГАЛИН ХР. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря МАЯ М. ЕНЕВА
като разгледа докладваното от ГАЛИН ХР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20223210100317 по описа за 2022 година
Предявен е иск за съдебна делба на недвижими имоти,придобити по наследство,с
правно основание на иска в разпоредбата на чл.34 от ЗС, във вр. чл.341 и сл.от ГПК.
Предявено е и искане по чл.344 ал.2 от ГПК.
Производството е във фазата по допускане на делбата.
Производството по делото е образувано по повод предявен иск от И. С. Р.,
ЕГН**********, с постоянен адрес в ****, и чрез адв. Н. Ж. К., вписан в АК-Д. съдебен
адрес: ***,срещу М. И. К., ЕГН**********, с адрес: ***,Д. А. К., ЕГН**********, с адрес:
***, и З. Д. А., ЕГН**********, с адрес: ***, за съдебна делба на следния недвижим имот:
Поземлен имот с идентификатор ***, находяш се в ***, с площ от ***кв.м., ведно с
построените в него сгради, съответно с идентификатори ***, със застроена площ от
****кв.м. и предназначение: Жилищна сграда, и *** със застроена площ от **кв.м. и
предназначение: Селскостопанска сграда.
Първоначално с Разпореждане№628 от 05.07.2022г.исковата молба е оставена без
движение.В срока за изправяне на нередовностите, ищеца е изправил нередовностите, като е
представил писмена молба с Рег.№2719 от 27.07.2022год.с която се уточнява,че във вр. със
представянето на доказателства за съсобствена жилищна сграда,състояща се от северно и
южно жилище,представя писмени доказателства,а именно:
1./ Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот, срещу издръжка и гледане
***на О.О.в, районен съдия при Балчишкия районен съд, по силата на който, З. С. А.,
ЕГН********** и И. Р. А., ЕГН**********,съответно баба и дядо на ищеца, прехвърлят на
своята дъщеря и негова леля, М. И. К., ЕГН********** (ответник в настоящото
1
производство), 1/2 идеална част от дворното място, заедно със северното жилище
(представляващо 1/2 от сградата), построено в имота, и
2./Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане
******г. на О.О.в, нотариус с район на действие Балчишки районен съд, по силата на който
след смъртта на дядото на ищеца, на 14.06.2002г., неговата баба прехвърля на своята внучка,
дъщеря на М. И. К. и също ответница в настоящото производство, З. Д. А., ЕГН**********,
останалите й 4/12 идеални части от дворното място, ведно с 4/6 идеални части от
южното жилище (представляващи 1/6 идеални части от сградата).
В уточняваща си молба,ищцовата страна твърди,че както е изложено и в исковата молба, по
наследство от дядо му, И. Р. А., ответницата М. И. К. получава още 1/12 от дворното място и
1/6 от южното жилище (представляващи 1/12 от сградата), като същата квота от тях
получава и неговия баща, С.И. Р., ЕГН**********.
След смъртта на бащата на ищеца, С.И. Р.,ищецът твърди,че е единствен негов
наследник,тъй като сестрата на ищеца, Я. С. Р., ЕГН**********, направи отказ от
наследство. Отказът е вписан в особената за това книга на 15.02.2016г., а по него е
образувано ч.гр.д. №414/2016г. по описа на Районен съд - Д..
С Разпореждане№729 от 15.08.2022год.,съдът е изпратил,на основание чл.131 от
ГПК,преписи от исковата молба ,ведно със приложенията на страните.
В срока по чл.131 от ГПК е последвал писмен отговор от ответницата М. И.
К.,ответника Д. А. К. и ответницата З. Д. А.,чрез адвокат М. В. от АК-Д..
Писмения отговор е с Рег.№3524 от 30.09.2022год.
Получено е и допълнение към писмения отговор на ответниците,получено в БРС,с
Рег.№3552 от 03.10.2022год.
С разпореждане№926 от 05.10.2022 год. е разпоредено да бъде извършена служебна
справка от НБД“Население“ относно била ли е в граждански брак ответницата З. Д. А. към
дата14.06.2002год.От извършената справка се установява,че има сключен такъв граждански
брак.С разпореждане№933 от 06.10.2022год.исковата молба е оставена без движение,като са
дадени указания към ищцовата страна да уточни режима на общност на имуществените
отношения между З. Д. А. и нейния съпруг.С писмена молба с Рег.№3935 от
25.10.2022,ищцовата страна изпълнява указанията на съда като уведомява съда,че режимът
на общност на ответницата З. А. и нейния съпруг е общност.
С разпореждане№1028 от 27.10.2022год. съдът е разпоредил служебна справка от
НБД относно трите имена и постоянен и настоящ адрес на съпруга на ответницата З. А..От
справката се установява,че това е Е. Р. А. ЕГН********** от ***.
С Определение №516 от 07.12.2022год.съдът е конституирал като необходим
задължителен другар-ответник в процеса Е. Р. А. ЕГН********** от ***. Разпоредил е да
се изпрати препис от исковата молба, ведно със приложенията, на основание чл.131 от ГПК
на новоконституирания ответник.
В определеният законов срок по чл.131 от ГПК,ответникът Е. А. е представил писмен
2
отговор с Рег.№308 на 23.01.2023год.,чрез адвокат М. В. от ДАК.
С разпореждане №100 от 26.01.2023год.съдът е оставил исковата молба без
движение,като е дал указания на ищцовата страна да впише исковата молба.
В изпълнение на тези указания,ищцовата страна,представя писмена молба с Рег.
№809 от 20.02.2023год.с която представя вписана искова молба по отношение на
новоконституирания ответник Е. А..
В исковата си молба,ищецът твърди, че:
С ответниците са съсобственици на следния недвижим имот:
Поземлен имот с идентификатор ***, находяш се в ***, с площ от ***кв.м., ведно
с построените в него сгради, съответно с идентификатори ***, със застроена площ от
***кв.м. и предназначение: Жилищна сграда, и *** със застроена площ от **кв.м. и
предназначение: Селскостопанска сграда. По документи за собственост имотът
представлява дворно място, цялото с площ от ***кв.м. по кадастралната основа на с.
Ц., ведно с построените в него северно и южно жилище.
Ищецът моли съда да след като се увери, че той,заедно със ответниците са
събственици на процесния по делото имот, да постанови решение, с което да допусне
делба между страните при следните дялове:
- за И. С. Р. -1/12 идеална част от дворното място и 1/12 идеална част от
сградата;
- за М. И. К. - 4/12 идеални части от дворното място и 4/12 идеални части от
сградата;
- за Д. А. К. притежава 3/12 идеални части от дворното място и 3/12 идеални
части от сградата;
-за З. Д. А. и Е. Р. А. общо в СИО - 4/12 идеални части от дворното място и 4/12
идеални части от сградата.
Ищецът моли,на основание чл.344, ал.2 от ГПК, съдът да осъди ответниците да
заплащат в полза на ищеца сумата от 96,00 лв(деветдесет и шест лева), представляваща
обезщетение за ползване на идеални части от дворното място на ищеца, за период от пет
години назад, считано от подаване на настоящата искова молба, както и сумата от 504лв.,
представляваща обезщетение за ползване на идеалните части от сградата на ищеца, за
период от 5 години назад, считано от подаване на настоящата искова молба, съобразно
квотите, които всеки от тях притежава.
Препис от исковата молба,ведно със приложенията са изпратени на
ответниците.
В законоустановения срок по чл.131от ГПК е последвали писмени отговори от
ответниците.
В писмените си отговори, ответниците твърдят, че исковете са допустими, но
неоснователни.
3
Ответниците правят възражение за изтекла придобивна и погасителна давност на
предявените съответно искове по чл. 34, ал.1 от ЗС и по чл. 344,ал.2 от ГПК.
Редовно призован,ищецът не се явява лично в съдебно заседание. Представлява се от
процесуален представител,а именно адвокат П. А. от АК-Д.. От името на своя подзащитен,
аддвокат А., поддържа предявената искова молба. В последното съдебно заседание,на
основание чл.214 от ГПК прави изменение на иска по чл.344 ал.2 от ГПК, по размер.
Представя писмени и гласни доказателства,прави доказателствени искания. Пледира
да се уважат изцяло предявените искове.Претендира направени деловодни разноски.
Представя писмена защита.
Ответниците, редовно призовани,една част се явяват лично в съдебно заседание други
не явяват. Ответниците З. Д. А. и М. И. К. се явяват лично в съдебно заседание.За всички
,като процесуален представител,в съдебно заседание се явява адвокат М. В. от АК-Д.. От
името на своите упълномощители, адвокат В. поддържа писмените отговори. Представя
писмени и гласни доказателства. Прави доказателствени искания. Завява, че оспорва изцяло
предявените искове.Твърди,че същите са неоснователни и като такива следва да бъдат
отхвърлени. Твърди,че е изтекла придобивна давност по отношение на процесните имоти в
полза не нейните доверители.Твърди,че ненанасянето на част от процесните имоти на
кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на село Ц. правят обективно
невъзможна делбата по отношение на процесните имоти.
С оглед изложеното,процесуалният представител пледира да се отхвърлят изцяло
предавените искове.Претендира направени деловодни разноски. Представя писмена защита.
По делото е допусната съдебно-оценителна експертиза по отношение на процесните
имоти, с вещо лице М. Х., чието заключение,съдът приема и приобщава към
доказателствения материал по делото.
Съдът след преценка на събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
прие за установената следната фактическа обстановка:
Страните са съсобственици на следния недвижим имот:
Поземлен имот с идентификатор ***, находяш се в ***, с площ от ***кв.м., ведно с
построените в него сгради, съответно с идентификатори ***, със застроена площ от ***кв.м.
и предназначение: Жилищна сграда, и *** със застроена площ от **кв.м. и предназначение:
Селскостопанска сграда. По документи за собственост имотът представлява дворно място,
цялото с площ от ***кв.м. по кадастралната основа на с. Ц., ведно с построените в него
северно и южно жилище.
Съсобствеността между страните по делото се поражда от следните факти:
Имотът, описан по-горе, е придобит през 1995г. от бабата на ищеца, З. С.а А.а,
ЕГН**********, по време на брака й с неговя дядо, И. Р. А., ЕГН**********, по силата на
Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност, ***г. на О.О.в,
районен съдия при Балчишкия районен съд.
4
На 28.09.1995г. те прехвърлят на своята дъщеря и леля на ищеца, М. И. К.,
ЕГН********** (ответник в настоящото производство), 1/2 идеална част от дворното
място, заедно със северното жилище (представляващо 1/2 от сградата), построено в
имота, по силата на Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот, срещу издръжка и
гледане *** на О.О.в, районен съдия при Балчишкия районен съд. Сделката е сключена по
време на нейния брак с Д. А. К., ЕГН**********.
След смъртта на моя дядо, на 14.06.2002г., бабата на ищеца прехвърля на своята
внучка, дъщеря на М. И. К. и също ответница в настоящото производство, З. Д. А.,
ЕГН**********, останалите й 4/12 идеални части от дворното място, ведно с 4/6 идеални
части от южното жилище (представляващи 1/6 идеални части от сградата), по силата на
Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане ***г. на О.О.в,
нотариус с район на действие Балчишки районен съд.
По наследство от дядото на ищеца И. Р. А., ответницата М. И. К. получава,според
ищеца още 1/12 от дворното място и 1/6 от южното жилище (представляващи 1/12 от
сградата), като същата квота от тях получава и бащата на ищеца, С.И. Р., ЕГН**********.
След смъртта на баща си С.И. Р., негов наследник е единствено той, И. С. Р.,
ЕГН**********, тъй като неговата сестра, Я. С. Р., ЕГН**********, направила отказ от
наследство. Отказът е вписан в особената за това книга на 15.02.2016г., а по него е
образувано ч.гр.д. №414/2016г. по описа на Районен съд - Д..
Ищецът не е ползвал процесните имоти повече от пет години.
Предявено е искане по чл.344 ал.2 от ГПК,което след изменението на иска направено
в съдебно заседание от 31.01.2024година по размер е следното:
Ищецът иска съдът да постанови съдебно решение с което да осъди всеки от
ответниците да му заплати обезщетение за ползване на идеални части от дворното място на
ищеца, за период от пет години назад, считано от подаване на настоящата искова молба,
както и представляваща обезщетение за ползване на идеалните части от сградата на
ищеца,за период от 5 години назад, считано от подаване на настоящата искова молба,както и
обезщетение за всеки месец до приключване на съдебната делба с влязло в сила съдебно
решение съобразно квотите, които всеки от тях притежава,както и обезщетение.
Съдът съобразява и показанията на всички разпитани свидетели:
Те всичките са разпитани в едно и също съдебно заседание.
Свидетелката Иринка И., която години наред е работила заедно с ответницата З. А.
сочи при разпита си,че след смъртта на бащата на ищеца тя е говорила с ответницата А.
именно по повод на процесния имот и наследствения дял на И. Р., като е запитала
ответницата А. дали И. има дял в имота, на което ответницата е заявила: „има, след време
то пак е негово“.
Разпитана в съдебно заседание свидетелката С.Т. заявява, че би трябвало да има
някакво наследство И., но не знам какво е" От своя страна свидетелят Калин Калчев също
предполага в показанията си в съдебно заседание, че къщата е наследствена.
5
Повечето свидетели на ответниците разпитани в съдебно заседание твърдят,че в
имота са направени редица подобрения и ремонти.
С оглед така установената фактическа обстановка,настоящия съдебен състав прави
следните правни изводи:
По отношение на иска за съдебна делба:
Съдът приема,че от представените по делото документи се доказа по безспорен
начин, че страните по делото са съсобственици на процесния имот - дворно място и
изградените в него процесно жилище и допълнителна сграда при квоти, посочени в исковата
молба.
Ответниците изложиха и поддържат две защитни тези срещу иска за делба на
описаните имоти - ненанасянето на процесното жилище на кадастралната карта и
кадастралните регистри (КККР) на село Ц. и възражение за придобиване по давност на дела
на ищеца от процесиите имоти. И двете Защитни твърдения на ищците са неоснователни и
недоказани,според съда.
Фактът, че процесното жилище не е нанесено на КККР на село Ц. няма никакво
отношение към възможността то да бъде предмет на делба - както съдебна, така и
доброволна. Няма спор,че този обект е част от по-голяма сграда, която е нанесена на КККР
на село Ц.. Този факт означава, че е налице идентификатор на сградата, от която е част
имотът и е налице достатъчна индивидуализация на същия.
Нанасянето или не на КККР е административен въпрос, който не касае
съществуването на имота или годността му да бъде предмет на правни сделки, в това число
и делба. Сградите се считат за възникнали и годни да бъдат предмет на сделки и всякакви
правоотношения от момента, в който бъдат завършени до етапа на т.нар. „груб строеж“. В
този момент сградата може да бъде нанесена на КККР, но може и да не бъде нанесена,но
безусловно може да бъде предмет на сделка. По делото няма спор между страните, а това се
и доказва от приетите доказателства, че процесното жилище, което е предмет на иска за
делба, е не просто завършено на „груб строеж“, то от десетилетия е въведено в експлоатация
и се използва по предназначение.
В допълнение към изложеното, следва да се има предвид,че вещото лице по
назначената по делото СОЕ - М. Х. - е посетила имота, извършила е оглед и даде оценка,
която е за годен за ползване, съществуващ имот; оценка, която по никакъв начин не зависи
от наличието или липсата на идентификатор. В съдебно заседание вещото лице отговори
подробно и мотивирано на въпроси на ответниците, свързани с нанасянето на жилището на
КККР и защо този факт няма никакво значение за отговора на поставените към експертизата
задачи.
Второто защитно твърдение на ответниците е това, че те са придобили правото на
собственост върху дела от имота, принадлежащ на ищеца И. Р. по силата на давностно
владение. Това твърдение,според съда остава недоказано,а и на практика в противоречие със
първата защитна теза на ответниците.
6
Според първото защитно твърдение на ответниците, делба не следва да се допуска,
защото липсвал годен обект, тъй като жилището на било нанесено на КККР. В същото
време обаче те твърдят, че са придобили този несъществуващ и негоден,според тях, обект по
силата на давностно владение.
Ответниците не сочат период, в който твърдят да е осъществявано владението, нито
как и от кого е осъществявано - общо от всички ответници, всеки ответник е владял за себе
си отделна част или нещо друго. Няма твърдения спрямо кои имоти са упражнявали
владение ответниците,защото предмет на иска са, на практика, три имота. Няма посочване
как е установено владението и по какъв начин това е манифестирано пред ищеца, като
съсобственик, в това число как са отблъсквани неговите права върху имотите. Този въпрос е
от решаващо значение, защото според трайната практика на ВКС, пример за която е решение
№140/17.03.2006 г. по гр.д. №797/2005 г. ГК, I г.о., наследникът (респективно другият
съсобственик), който се позовава на придобивна давност, трябва да докаже не само, че е
ползвал имота, но и че е променил намерението си и е завладял частите на сънаследниците
(другите съсобственици); промяната в намерението трябва да бъде демонстрирана чрез
предприемане на конкретни действия, които да станат достояние на останалите
съсобственици и да показват несъмнено, че лицето, което упражнява фактическата власт,
отрича техните права върху вещта и я държи само за себе си. Ако някое от тези условия не е
налице, ВКС приема, че съсобственикът, който ползва цялата вещ, владее само своята част, а
тази на останалите съсобственици - само държи. Тоест той не е владелец, а държател.
Държателят не може да придобие по давност ползвания от него имот, независимо колко
дълго време упражнява фактическа власт
Ответниците,според съда не доказаха в хода на процеса,главно и пълно нито един
елемент от фактическия състав на придобиването по давност
Процесният случай попада точно в тази хипотеза - от всички събрани по делото
доказателства, в това число и такива, които бяха представени от ответниците, се доказа по
безспорен начин, че те не са владели дела на ищеца от процесния имот със съзнанието за
собственост; не са завладели дела на И. Р. и не са манифестирали пред него, че той вече
няма право на собственост върху имота.Според събраните доказателства,през цялото време
ответниците са със съзнанието, че И. Р. е съсобственик в имота и има права в него; че част
от вещта, която ползват е собствена на трето лице,а именно ищеца. Този извод следва от
анализа на събраните по делото доказателства, както следва:
По делото, по искане на самите ответници, е приложено Административно дело
№649/2021 г. по описа на АС-Д., а към допълнението на писмения отговор е приложен
протокол от открито съдебно заседание по това дело, провело се на 13.06.2022 г.
Ответниците по настоящото дело М. К. и З. А. са страни и по така приложеното
административното дело.
Част от спора по административното дело включва и въпросът за това дали И. Р. има
право на собственост върху процесното южно жилище.
От документите по административното дело е видно, че в нито един момент
7
ответниците М. К. и З. А., като страни по това дело, не са оспорили факта,че И. Р. е
съсобственик в имота. Нещо повече - видно от определението на Административен съд-Д.,
обективирано в процесния протокол от 13.06.2022 г., съдът изрично е посочил, че И. Р. има
собственически права по отношение на процесното южно жилище. М. К. и З. А. не са
оспорили този извод на съда, въпреки че са имали такава възможност, а и право.
Особено внимание заслужават показанията на свидетелите, разпитани както по
искане на И. Р., така и на ответниците.
Според съда чрез тези показания се доказва,че през годините назад между страните
са водени редица разговори за прекратяване на съсобствеността помежду им, като
ответниците никога не са оспорвали факта, че ищецът И. Р. има дял от правото на
собственост върху имота.
Всички свидетели, в това число и тези, които бяха разпитани по искане на
ответниците, заявяват, че между страните никога не е имало спорове за процесните имоти.
Възражението за изтекла в полза на ответниците придобивна давност се появява за
първи път в отношенията помежду им едва в писмения отговор по настоящото дело. До този
момент те никога не са предявявали подобни претенции. За пълнота на мотивите,съдът
следва да отбележи и факта, че ответниците в нито един момент не са инициирали
производство за снабдяване с констативен нотариален акт за процесиите имоти, включващи
дела на ищеца. Подобно действие от тяхна страна би било логично, ако те действително са
били със съзнанието, че са придобили целия имот по давност.
Единственото, което свидетелите на ответниците сочат в показанията си е, че
ответниците полагат грижи за имота.Този факт,според съда не доказва наличие на
придобивна давност.
Ответниците живеят в този имот, което прави повече от логично полагането на
грижи 3а него, ремонтите и поддръжката му. Съдът съобразява и факта,че ответниците са
съсобственици в процесиите имоти, което прави повече от нормално собственическото им
отношение, демонстрирано пред трети лица, защото те са съсобственици. Самият факт,че
ищецът е предявил иск за делба показва, че той не оспорва това им качество, напротив -
признава го, но твърди, че и той е носител на част от правото на собственост върху
процесиите имоти.
По тази причина фактът, че ответниците полагат грижи за процесиите имоти и имат
собственическо поведение в процесния случай не доказва придобиване на дела на ищеца от
процесиите имоти.
При анализа на събраните доказателства, съдът достига до извода, че са налице
съсобствени имоти, придобити по наследство, а именно :
Поземлен имот с идентификатор ***, находяш се в ***, с площ от ****кв.м., ведно с
построените в него сгради, съответно с идентификатори ***, със застроена площ от ***кв.м.
и предназначение: Жилищна сграда, и *** със застроена площ от **кв.м. и предназначение:
Селскостопанска сграда. По документи за собственост имотът представлява дворно място,
8
цялото с площ от ***кв.м. по кадастралната основа на с. Ц., ведно с построените в него
северно и южно жилище.
Съобразявайки разпоредбите на Закона за наследството,съдът счита ,че в конкретния
казус,страните биха имали следните квоти при евентуална съдебна делба,а именно:
-За И. С. Р. -1/12 идеална част от дворното място и 1/12 идеална част от сградата;
-За М. И. К. - 4/12 идеални части от дворното място и 4/12 идеални части от сградата;
-за Д. А. К. притежава 3/12 идеални части от дворното място и 3/12 идеални части от
сградата;
-за З. Д. А. и Е. Р. А. общо в СИО - 4/12 идеални части от дворното място и 4/12
идеални части от сградата.
Съдът приема,че по отношение на процесните имоти следва да се допусне съдебна
делба именно при гореописаните квоти.
По отношение на искането по чл.344 ал.2 от ГПК:
Разпоредбата на чл. 344, ал. 2 от ГПК дава възможност на всеки от съделителите,
който не ползва общата вещ според правата, които има в нея, да поиска от съда, с решението
по допускане на делбата или в следващ етап от делбеното производство да предостави
имота за ползване само на някои от съсобствениците и да определи сума, която те да
заплащат на неползващия съсобственик да приключване на делбата. Процесният случай е
точно такъв. С исковата молба ищецът е предявил искане с правно основание чл. 344, ал. 2
от ГПК, а от събраните в хода на делото доказателства, е доказа, че той не ползва имотите в
обема, които правата му на съсобственик предполагат; в действителност не ги полизва
изобщо. Имотите се ползват изцяло от ответниците, което означава, че най-целесъобразно
би били съдът да разпореди те да продължат да ги ползват, като заплащат на ищеца
обезщетение за това ползване до приключване на делбата.
В открито съдебно заседание, което е проведено на 24.11.2023 г.е изслушана и приета
съдебно-оценителна експертиза с вещо лице М. Х., според която средният пазарен наем на
имоти като процесиите (дворно място и къща) е 198 лева. Ищецът притежава 1/12 от
процесиите имоти или 8,33%. Това означава, че месечната сума, която му се полага за
лишаването му от ползване на процесиите имоти е 16,49 лева. Ответниците дължат
съответна част от тази сума, съобразно квотите им в процесиите имоти, както следва: М. К. -
5,44 лева (4/12 или 33%); Д. К. - 4,12 лева (3/12 или 25%) и З. А. и Е. А. общо - 5,44 лева
(4/12 или 33%).
При това положение съдът приема,че ежемесечния дължим наем по отношение на
процесните имоти от страна на ответниците към ищеца е както следва:
-М. К. - 5,44 лева;
- Д. К. - 4,12 лева;
-З. А. и Е. А. общо - 5,44 лева (4/12 или 33%).
Претенцията е за пет години назад от датата на подаване на исковата
9
молба/01.07.2022г./,което е 60 месечни вноски,ведно със ежемесечно задължение занапред
до приключване на съдебната делба,със влязло в сила съдебно решение.
Дължимият наем за минало време е както следва да всеки ответник,а именно:
За М. К.-(60х5,44лв.=326,40 лева)
За Д. К.-(60х4,12лв.=247,20 лева)
За З. А. и Е. А. общо--(60х5,44лв.=326,40 лева).
Дължимият наем наем ежемесечно, считано от датата на завеждане на исковата
молба,до приключване на съдебната делба,със влязло в сила съдебно решение е както
следва:
-М. К. - 5,44 лева;
- Д. К. - 4,12 лева;
-З. А. и Е. А. общо - 5,44 лева (4/12 или 33%).
В предвид изложеното,съдът счита,че следва да се допусне съдебна делба по
гореописания начин и квоти.Следва да бъде уважено и искането по чл.344 ал.2 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 355 ГПК, страните плащат разноски в делбеното
производство съобразно стойността на дяловете си. Присъждането на разноски, както и
внасянето на дължимата държавна такса се извършва с решението по втора фаза на делбата.
Следователно при определяне на разноските правилото на чл. 355 ГПК следва да се спазва
стриктно, в какъвто смисъл са и указанията, дадени в Постановление № 7/28.11.1973 г., т. 9,
на Пленума на ВС, а именно, че разноските по делбените дела се определят съобразно
стойността на дяловете при завършване на производството по делбата. Практиката на ВКС
/Опр. № 144/24.04.2012 г., по гр. д. № 70/2011 г./, че решението по първата фаза на делбата
не финализира процеса, поради което не се дължи и присъждане на разноски, е
последователна. Същата позиция е застъпена и в редица решения на ВКС /решение №
3/6.02.2012 г. по гр. д. № 189/2011 г. ВКС/, където е постановено, че с оглед разпоредбата на
чл. 355 ГПК в първа фаза на делбата страните не си дължат разноски, а присъждането им се
прави с решението по извършване на делбата във втора фаза. Затова и претенциите на
страните за присъждане на разноските не следва да се разглежда в това производство.
С оглед характера на производството и фазата, в която се намира същото, както и
като взе предвид константната съдебна практика в тази насока, съдът счита, че на страните
не следва да бъдат присъждани разноски в тази фаза на делбата.
С решението по допускане на делбата или в отделно определение след постановяване
на решението, съдът по искане на съделител, който не ползва имота съобразно правата си,
определя сумата, която съсобствениците, които ползват имота, следва да заплатят на
основание чл.344 ал.2 от ГПК. Става въпрос за привременна мярка в процеса, т. е. за
съдебна администрация и съдебният акт, с който тя се постановява, има характер на
определение и не се ползва със сила на пресъдено нещо, тъй като не се разрешава
материалноправен спор между страните. Това е и причината определянето на дължимите
10
суми, да се извършва най-рано с решението по допускане на делбата /с което съдът се
произнася между кои лица, при какви права и за кои имоти е налице съсобственост/ занапред
и може да бъде изменено при промяна на обстоятелствата.
Водим от гореизложеното и на основание чл.344 от ГПК,съдът,
РЕШИ:
ДОПУСКА да се извърши съдебна делба по отношение на Поземлен имот с
идентификатор ***, находяш се в ***, с площ от ****кв.м., ведно с построените в него
сгради, съответно с идентификатори ***, със застроена площ от ***кв.м. и
предназначение: Жилищна сграда, и *** със застроена площ от **кв.м. и
предназначение: Селскостопанска сграда. По документи за собственост имотът
представлява дворно място, цялото с площ от ***кв.м. по кадастралната основа на с.
Ц., ведно с построените в него северно и южно жилище,между И. С. Р., ЕГН**********,
с постоянен адрес в ****,М. И. К., ЕГН**********, с адрес: ***,Д. А. К., ЕГН**********, с
адрес: ***, и З. Д. А., ЕГН**********, с адрес: *** и Е. Р. А. ЕГН********** от с.Ц. ***,
ПРИ СЛЕДНИТЕ КВОТИ:
-за И. С. Р. -1/12 идеална част от дворното място и 1/12 идеална част от сградата;
-за М. И. К. - 4/12 идеални части от дворното място и 4/12 идеални части от
сградата;
-за Д. А. К. 3/12 идеални части от дворното място и 3/12 идеални части от сградата;
-за З. Д. А. и Е. Р. А. общо в СИО - 4/12 идеални части от дворното място и 4/12
идеални части от сградата.
ОСЪЖДА, на основание чл.344 ал.2 от ГПК М. И. К., ЕГН**********, с адрес:
*** да заплаща в полза на И. С. Р., ЕГН**********, с постоянен адрес в **** обезщетение
за минало време,считано от датата на подаване на исковата молба(01.07.2022година), за пет
години назад, сумата в размер на 326,40лв(триста двадесет и шест лева и 40 стотинки),
както и ежемесечен наем в размер на 5,44 лв.(пет лева и 44 стотинки), за ползването на
съсобствените процесни имоти, считано от датата на подаване на исковата
молба(01.07.2022г.), до приключване на съдебната делба с влязло в сила съдебно
решение,ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска.
ОСЪЖДА, на основание чл.344 ал.2 от ГПК, З. Д. А., ЕГН**********, с адрес: ***
и Е. Р. А. ЕГН********** от ***, солидарно, да заплащат в полза на И. С. Р.,
ЕГН**********, с постоянен адрес в **** обезщетение за минало време, считано от датата
на подаване на исковата молба(01.07.2022година), за пет години назад, сумата в размер на
326,40лв(триста двадесет и шест лева и 40 стотинки), както и ежемесечен наем в размер на
5,44 лв.(пет лева и 44 стотинки), за ползването на съсобствените процесни имоти, считано
от датата на подаване на исковата молба(01.07.2022г.), до приключване на съдебната делба с
влязло в сила съдебно решение, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска.
11
ОСЪЖДА, на основание чл.344 ал.2 от ГПК Д. А. К., ЕГН**********, с адрес: ***
да заплаща в полза на И. С. Р., ЕГН**********, с постоянен адрес в **** обезщетение за
минало време, считано от датата на подаване на исковата молба(01.07.2022година), за пет
години назад, сумата в размер на 247,20лв(двеста четиридесет и седем лева и 20 стотинки),
както и ежемесечен наем в размер на 4,12 лв.(четири лева и 12 стотинки), за ползването на
съсобствените процесни имоти, считано от датата на подаване на исковата
молба(01.07.2022г.), до приключване на съдебната делба с влязло в сила съдебно решение,
ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска.
РЕШЕНИЕТО в частта за произнасянето по чл.344 ал.2 от ГПК имаща характер на
определение, подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок, а в останалата
част - с въззивна жалба в двуседмичен срок, от съобщаването му на страните пред Окръжен
съд Д..
Съдия при Районен съд – Балчик: _______________________
12