№ 1129
гр. Пазарджик, 19.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Цветанка Вълчева
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
като разгледа докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело №
20225220100115 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е установителен иск с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК.
Подадена е искова молба от „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********,
представлявано от Юлиян Бойчев Цампаров, чрез адв.В. Г., САК, със съдебен
адрес: гр.София, ***** против В. Г. К., с ЕГН **********, с постоянен адрес:
*********, в която ищецът, чрез пълномощника си, твърди, че въз основа на
подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл.410 от ГПК, срещу В. Г. К., с ЕГН ********** е
образувано ч.гр.дело №3284/2021г. по описа на Районен съд - Пазарджик. В
законоустановения срок и на основание чл.415, във връзка с чл.422 от ГПК
предявява настоящия иск за установяване на съществуващо и изискуемо
вземане на ищеца срещу ответника в настоящото производство.
Заявява, че за дружеството-ищец не представлява интерес признаването
за установено по отношение на ответника, че дължи вземане мораторна лихва
в размер на 18.13 лв., с оглед на което се отказва от посочената претенция за
мораторна лихва за забава по ч.гр.дело №3284/2021г. по описа на Районен съд
- Пазарджик.
Твърди, че вземането в размер на 62.91 лв. „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК
1
********* е придобило на дата 10.03.2020г., съгласно Анекс към договор за
цесия от дата 01.10.2019г., сключен със "С. Г. Груп" ЕАД, с ЕИК *********
/законен правоприемник на "С.Г.Груп" ООД, ЕИК *********/, което
дружество от своя страна е придобило вземането от „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК ********* на дата 24.02.2020г.,
съгласно Уведомление по т.1.1.1. от договор за цесия от дата 16.10.2018г.
Твърди, че мобилният оператор с търговска марка „БТК” ЕАД е прехвърлил
вземания спрямо физически и юридически лица, подробно описани в
Приложение №1 от договора, извадка от което прилага. Твърди, че „ЮБЦ“
ЕООД, ЕИК ********* е встъпил в правата си на кредитор въз основа на
валидно правно основание още преди подаването на заявлението по чл.410
ГПК и в настоящото производство е ищец по установителния иск. Ищецът-
кредитор е придобил права върху цедираните вземания, ведно с всички
произтичащи от това права и задължения, с привилегиите, обезпеченията,
другите им принадлежности, включително и с изтеклите лихви, договорни
неустойки, ако има такива и други. Въз основа на договора с мобилния
оператор, ответникът е ползвал предоставяните от дружеството мобилни
услуги, като потреблението е фактурирано под клиентския номер на абоната
№17032782001.
Сочи, че съгласно чл.29 от Общите условия на мобилния оператор (изм.
26.09.2009г., в сила от 26.10.2009г.) предоставените услуги се отчитат
месечно и се заплащат през месеца, следващ този на ползването им. Периодът
на заплащане е 15 дни от издаване на сметката/фактурата, като БТК определя
началната и крайната му дата, която не може да бъде по-късно от 29-то число
на месеца. Информация за размера на сметките и срока на заплащане може да
се получи на предварително обявени номера. Сведения за размера на
сметките се предоставят само лично на абонатите след съобщаване на
съответния идентификационен код и/или чрез получаване на автоматично
съобщение при обаждане от страна на абоната от телефонния номер, за който
се иска съответната справка.
Твърди, че между кредитора „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД, ЕИК ********* и В. Г. К., с ЕГН ********** е сключен
договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер
17032782001 от дата 10.07.2018г. за ползване на мобилна услуга за номер
*******, при условията на тарифен план Smart М+ с месечна абонаментна
2
такса 19.99 лева /с ДДС/. Срокът на договора е бил за 24 месеца, съответно до
10.07.2020г. На дата 17.07.2018г. е сключено и Допълнително споразумение
към договора, с което е подновен за срок от 24 месеца.
Твърди, че въз основа на сключен договор за предоставяне на мобилни
услуги с индивидуален клиентски номер 17032782001, между ответника В. Г.
К., с ЕГН ********** и „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД,
ЕИК ********* са издадени фактури: **********/15.08.2018г.,
**********/15.09.2018г., **********/16.10.2018г. за потребените от него
електронни съобщителни услуги за период на потребление от дата
15.07.2018г. до дата 15.10.2018г. По-конкретно:
- фактура №**********/15.08.2018г. с начислена за отчетен период
15.07.2018г. - 14.08.2018г. сума в размер на 62.83 лв. /с ДДС/, от които: За
мобилен номер *******, с месечен абонамент Smart М+ -16.66 лева. Мобилни
разговори - 16.46 лева, Видео – 0.01 лева, SMS - 1.35 лева; GPRS данни -
17.88 лева; ДДС ставка 20% - 10.47 лева; Дължимата сума е платима в срок
01.09.2018г. Към фактурата е приложено извлечение;
- фактура №**********/15.09.2018г. с начислена за отчетен период
15.08.2018г. - 14.09.2018г. сума в размер на 19.99 лв. /с ДДС/, от които: за
мобилен номер *******, с месечен абонамент Smart М+ - 16.66 лева; ДДС
ставка 20% - 3.33 лева; Дължимата сума е платима в срок 02.10.2018г. Към
фактурата е приложено извлечение;
-фактура №**********/16.10.2018г. с начислена за отчетен период
15.09.2018г. – 14.10.2018г. сума в размер на 0.69 лева за корекции. Дължимата
сума е платима в срок 01.11.2018г. Към фактурата е приложено извлечение.
Твърди, че абонатът е потребил и не е заплатил услуги, фактурирани за
три последователни отчетни месеца 08/2018г., 09/2018г. и 10/2018г. на
стойност 83.51 лева, от които ищецът претендира сумата, за която е издадена
заповедта за изпълнение в размер на 62.91 лв. Към всяка от фактурите има
приложено извлечение - детайлизирана справка от потреблението на абоната.
Посочва, че незаплащането в срок на издадените от Оператора на
абоната фактури за ползваните мобилни услуги е обусловило правото на БТК
/чл.50 от ОУ, във връзка с чл.43, т.1. Абонатът има следните задължения:
43.1. да плаща в срок дължимите суми за предоставените услуги; /да прекрати
едностранно индивидуалния договор на абоната. При неспазване на което и
3
да е задължение в т.43 от Общи условия или в случай, че е налице
неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, БТК има право
незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или да прекрати
едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване
на нов договор с него. След едностранното прекратяване на индивидуалните
договори на ответника, мобилният оператор е издал по клиентски номер
№17032782001 на дата 15.11.2018г. крайна фактура №**********.
Сочи, че датата на деактивация на процесния абонамент е 18.10.2018г.,
като същата се генерира автоматично - по вградената електронна система на
оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми
след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане
и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент.
Цената на иска представлява сума, за която е издадена фактура от
доставчика на мобилната услуга /и цедент по първия договор за цесия/,
начислена е мораторна лихва за забава и е посочен периодът й /иск по чл.86
ЗЗД/ и действителният активно легитимиран в процеса е кредиторът-ищец в
производството - цесионерът по втория договор /заявител по чл.410 ГПК/.
Сочи, че представената/те фактура/ри сама/и по себе си не е/са
основание за плащане, но длъжникът-ответник е сключил договор и е ползвал
съответната далекосъобщителна услуга, респ. получил е предоставената
лизингова вещ, които не е заплатил в указания срок, респ. същият е в
неизпълнение на договора си. Посочва, че като абонат на обществената
телекомуникационна мрежа на мобилния оператор „БТК“ ЕАД, абонатът,
подписвайки конкретна декларация, се е съгласил и е приел Общите условия
на оператора, за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни
услуги. Съгласно чл.45.1. от Общите условия „ 45.1. Да получава изцяло и в
срок плащане на дължимите от абоната суми за предоставените услуги по
договора и Общите условия. Според чл.43.1. „Абонатът има следните
задължения: 43.1. да плаща в срок дължимите суми за предоставените услуги:
“. Незаплащането в срок на издадените от оператора на абоната фактури за
ползваните мобилни услуги е обусловило правото на БТК да прекрати
едностранно индивидуалния договор на абоната. При неспазване на което и
да е задължение в т.43 от Общи условия или в случай, че е налице
неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, БТК има право
4
незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или да прекрати
едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване
на нов договор с него. Сочи, че когато е прехвърлял вземанията си, цедентът
го е извършил в размер и спрямо длъжници, съществуващи към датата на
прехвърлянето им, ведно с всички обезпечения и привилегии по тях, ако е
имало такива. Съгласно сключения договор за мобилни услуги, страните имат
права и задължения, описани в него и общите условия на доставчика на
мобилни услуги. Към индивидуалния договор се прилагат клаузите на
публикуваните общи условия и те са неразделна част към него. По силата на
същите, индивидуалният договор влиза в сила от момента на подписването му
от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор са в сила
общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги. Съгласно
чл.25 от Общите условия, „Абонатът заплаща: еднократно - цена за
първоначално свързване към мрежата: ежемесечно — цена за месечен
абонамент за поддържане на достъп до мрежата: ежемесечно - стойността на
проведените разговори и други услуги, посочени в Ценовата листа на БТК и
ползвани през предходния месец (или периоди). Съгласно чл.35, заплащането
на услугите се извършва въз основа на месечни сметки, изготвени от БТК,
както следва: Сметките се издават на името на абоната и се изпращат на
адреса, определен в индивидуалния договор и/или електронен адрес, изрично
посочен от абоната, чрез други средства за комуникация, посочени в тези
общи условия или в индивидуалния договор. Неполучаването на сметките за
дължими суми не освобождава абоната от задължението за плащане в
определения срок. Съгласно чл.28 от Общите условия, за месеца на
първоначално свързване към мрежата, както и за месеца на закриване на
телефонния пост, абонатът дължи заплащане на месечен абонамент,
пропорционално на дните, в които телефонният пост е бил активен. Абонатът
ползва включените в абонаментния план минути пропорционално на
заплатената част от месечния абонамент.
Сочи, че за периода от активацията/подписването на договора до датата
на първия билинг цикъл, абонатът заплаща пропорционална част от месечния
абонамент, съответваща на броя на дните, в които са му предоставяни
услугите. За същия период абонатът ползва съответната пропорционална част
от услугите, включени в месечния абонамент. Твърди, че потребителят
отговаря и дължи връщане на оператора и на всякакви допълнителни
5
/извънредни/ разходи, свързани със събирането на вземания, които са
присъдени по съдебен ред. Съгласно чл.29 от Общите условия
„Предоставените услуги се отчитат месечно и се заплащат през месеца,
следващ този на ползването им. Периодът на заплащане е 15 дни от издаване
на сметката/фактурата, като БТК определя началната и крайната му дата,
която не може да бъде по-късно от 29-то число на месеца. Информация за
размера на сметките и срока на заплащане може да се получи на
предварително обявени номера. Сведения за размера на сметките се
предоставят само лично на абонатите след съобщаване на съответния
идентификационен код и/или чрез получаване на автоматично съобщение при
обаждане от страна на Абоната от телефонния номер, за който се иска
съответната справка.
Твърди, че в конкретния случай ответникът В. Г. К., с ЕГН **********
е подписал договор за далекосъобщителна услуга, потребявал е избраните
услуги, не е изпълнил задължението си по договора да заплаща стойността на
услугата, като с това си поведение е изпаднал в забава. Издадена му е фактура
и в срок не я е заплатил. Изпълнен е фактическият състав на едно договорно
неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за което ответникът следва да понесе
отговорността си. Твърди, че и двата договора за цесия са облигационни,
консесуални, двустранни и са породили правни последици за страните по тях.
В договорните правоотношения между цедент и цесионер, вземанията към
трети лица не са елемент от тях. Отделно от това и двата договора за цесия са
рамкови договори, с оглед на това, че предвиждат клаузи относно бъдещи
сделки. В българското законодателство рамковият договор има за свое
нормативно основание чл.9 ал.1 от Закона за задълженията и договорите,
който допуска сключването на неуредени в закона видове договори.
Функцията на рамковия договор е да бъдат предвидени клаузи, които могат
да бъдат използвани за определен набор от бъдещи сделки - да ангажира
страните с договорените в него условия на тези сделки по начин, че никоя от
страните да не може сама да предотврати инкорпорирането на тези условия в
съдържанието на последваща сделка, щом такава бъде сключена. Рамковият
договор задължава страните с договорените в него условия всеки път, когато
те решат да сключат последващ договор от определен вид. С рамковия
договор страните имат за цел да направят договорените в него условия на
бъдещите сделки неоттегляеми още преди сключването на тези сделки и
6
преди влизането в сила на тези условия. С рамковия договор страните
постигат съгласие относно съдържанието или част от съдържанието на
бъдещите договори. Те си оставят свобода на преценката относно това дали и
кога точно да сключат конкретни договори. Практиката показва, че най-често,
в рамковия договор не се уговарят всички условия на бъдещите сделки, а
някои от тях се оставят за доуточняване при всеки конкретен случай.
Твърди, че в изпълнение на т.1.1.1. от договор за цесия от дата
16.10.2018г., вземането спрямо длъжника В. Г. К., с ЕГН **********, е
прехвърлено на дата 24.02.2020г. от „Българска телекомуникационна
компания” ЕАД, ЕИК ********* на "С. Г. Груп" ЕАД, /законен
правоприемник на "С.Г.Груп" ООД, ЕИК *********/, съгласно Уведомление
по т.1.1.1 към договор за цесия от дата 16.10.2018г. С Анекс към Договор за
цесия от дата 01.10.2019г., на дата 10.03.2020г. "С. Г. Груп" ЕАД, с ЕИК
********* /законен правоприемник на "С.Г. Груп" ООД, ЕИК *********/ е
прехвърлило придобитото от „Българска телекомуникационна компания”
ЕАД, ЕИК ********* вземане, спрямо същия длъжник, на „ЮБЦ“ ЕООД,
ЕИК *********.
Сочи, че в конкретния казус, ищецът извежда своето материално и
процесуално право от два договора за цесия. Видно от тях, същите имат за
предмет съвкупност от индивидуални вземания срещу много физически и
юридически лица на посочена в договора обща цена за цялата съвкупност. Но
това не означава, че същите на са конкретизирани. Не случайно страните са
избрали принципа на изчерпателно изброяване на длъжниците в отделно
приложение, за да се избегне нарушаването на множество закони. Посочва, че
в чл.1.6 от първия договор за цесия, сключен между „БТК” ЕАД и „С.Г.Груп
ООД, е дадена легална дефиниция на понятието: Приложение №1 -
неразделна част от договора за цесия: „списък/таблица в електронна форма на
компактдиск, съдържащ информация за вземанията по договорите за мобилни
услуги и съответно за всеки един от длъжниците по тях, както следва:
име/фирма, ЕГН или ЕИК/БУЛСТАТ, адрес на длъжника, с които разполага
цедентът, фактурирани вземания на цедента и дължима сума, представляващо
неразделна част от този договор.” В представеното по делото уведомление по
т.1.1.1. от договор за цесия от БТК ЕАД, също е описано, че неразделна част
от него е Приложение 1 в електрона форма във вида, уговорен в т.1.7. от
договора за цесия от дата 16.10.2018г., съдържащо пълната информация за
7
вземанията, предмет на прехвърлянето. В чл.5.3 от договора за цесия е
уговорено, че по искане на цесионера, цедентът предоставя писмено
потвърждение за извършено прехвърляне на даденото вземане. Цедентът е
декларирал в чл.3.5 от договора за цесия, че между длъжниците по
вземанията, описани в Приложение №1, не съществуват други
правоотношения. Представянето на Приложение №1 в цялост би било в
нарушение на чл.2 ал.2, т.3 от ЗЗЛД, а именно - представянето на лични данни
на хиляди лица, спрямо които цесионерът е придобил вземане, би
надхвърлило целите, за които се обработват. Представя извлечение от
Приложение №1, от което се установява, че по силата на Анекс от дата
10.03.2020г. към договор за цесия от дата 01.10.2019г., сключен със "С.
Г.Груп" ЕАД /законен правоприемник на ”С.Г.Груп“ ООД, ЕИК *********/,
което дружество от своя страна е придобило вземането от „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД, ЕИК ********* на дата 24.02.2020г.,
съгласно Уведомление по т.1.1.1 от договор за цесия от дата 16.10.2018г.,
„ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК ********* е единствен титуляр и разпоредител на
вземането спрямо длъжника В. Г. К., с ЕГН **********.
Посочва, че Приложение №1 представлява списък/таблица в електронна
форма на компактдиск, съдържащ информация за вземанията по договорите
за мобилни услуги и съответно за всеки един от длъжниците по тях, както
следва: име/фирма, ЕГН или ЕИК/БУЛСТАТ, адрес на длъжника, с който
разполага цедентът, фактурирани вземания на цедента и дължима сума,
представляващо неразделна част от този договор. Самото вземане е
индивидуализирано по характер, длъжник, период, падеж и стойност. С оглед
спазване разпоредбите на чл.2 ал.2, т.3 на Закона за защита на личните данни,
за всяко конкретно вземане, при поискване от страна на цесионера, цедентът
се задължава да издава документ, удостоверяващ, че вземането е включено в
предмета на договора за цесия. Документът представлява извадка на хартиен
носител на съответното приложение, съдържащо индивидуализация на
конкретно вземане и трябва да послужи на цесионера за осъществяване на
правата му по събиране на прехвърлените вземания.
Твърди, че „ЮБЦ“ ЕООД е встъпило в правата си на кредитор въз
основа на валидно правно основание още преди подаването на заявлението по
чл.410 ГПК, придобило е права върху цедираните вземания, ведно с всички
произтичащи от това права и задължения, с привилегиите, обезпеченията,
8
другите им принадлежности, договорни неустойки, ако има такива и други.
Сочи, че прехвърлянето на вземане е договор, с който кредиторът на едно
вземане го прехвърля на трето лице. Длъжникът по вземането не е страна по
договора. Със сключването на договора за цесия, т.е. с постигане на съгласие
между цедента и цесионера, вземането преминава от цедента върху цесионера
в състоянието, в което то се е намирало към същия момент, заедно с
акцесорните му права. Тъй като цесията засяга интересите освен на страните
по договора и на трето лице - цедирания длъжник, се налага извършването на
допълнително действие - съобщаване на длъжника за цесията - чл.99 ал.3 и
ал.4 от ЗЗД. За да породи действие, съобщението трябва да бъде извършено от
цедента - чл.99 ал.3 от ЗЗД. Без да е елемент от фактическия състав на
договора, съобщението има значение с оглед на третите лица - цедирания
длъжник, правоприемниците и кредиторите на цедента и на цесионера. Като
изпраща съобщение до длъжника, цедентът го информира, че вече не е
кредитор, а такъв е цесионерът, комуто е прехвърлил вземането си. Това
означава, че между длъжника и цедента е прекратена облигационната връзка.
Законът не е предвидил уведомяването на длъжника да става по конкретен и
специален начин, поради което същото следва да се счита надлежно
извършено, дори да е получено за пръв път с исковата молба. Отделно от това
следва да се посочи, че въпросът кога длъжникът е уведомен за договора за
цесия по никакъв начин не се отразява върху валидността и действието на
договора за цесия между двете страни по него и доколкото не се твърди този
договор да страда от пороци водещи до неговата недействителност, то следва
да се приеме, че процесният договор за цесия е валиден и е произвел
действие, че посочените в съответните приложения към договора за цесия
вземания са валидно прехвърлени в патримониума на ЮБЦ ЕООД още на
датата, посочена в договора за цесия като дата на влизане в сила на
прехвърлянето. Неуведомяване на длъжника за извършената цесия би имало
значение, ако след прехвърляне на вземането длъжникът е продължил да
плаща, поради незнание, на предишния си кредитор, а в случая той не е
извършвал други плащания, които да не са съобразени от ищеца по делото.
Длъжникът може да възрази за липса на уведомяване за извършена цесия
само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор
преди момента на уведомлението. Въпреки това към исковата молба е
приложено уведомление за двете цесии, подписано от законния представител
9
на ”С.Г.Груп“ ЕАД /законен правоприемник на "С.Г. Груп“ ООД, ЕИК
*********/, което дружество уведомява длъжника от името на мобилния
оператор за цесията от 16.10.2018г. и от свое име, в качеството си на цедент
от 01.10.2019г.
Отбелязва, че е налице константна практика на ВКС относно начина на
уведомяване на длъжника по смисъла на чл.99 ал.4 от ЗЗД. Според нея
уведомяването за извършената цесия може да се прави от новия кредитор,
който обаче следва да е упълномощен от стария кредитор, като това
уведомяване може да стане и с връчването на исковата молба за отговор, към
която искова молба е приложено уведомлението по чл.99 от ЗЗД. В
конкретния случай е приложено към исковата молба уведомлението по чл.99
ал.3 от ЗЗД, съгласно уговореното от страните в Рамковия договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/. Постановени са множество
съдебни актове, в мотивите на които е възприета гореописаната теза. Цитира
съдебна практика.
Твърди, че в конкретния случай, длъжникът-ответник В. Г. К., с EГН
********** не е изпълнил задълженията си до датата на подаването на
заявлението по чл.410 ГПК, към кредитора, както и към настоящия момент на
подаването на иска, което обуславя правния интерес на кредитора - ищец в
настоящото производство, за установяване на наличието на съществуващо и
изискуемо вземане по реда на чл.415, във връзка с чл.422 от ГПК.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника В. Г. К., с ЕГН **********, че към него съществува
изискуемо вземане на ищеца „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, в размер на
62.91 лв. - незаплатена далекосъобщителна услуга, дължими по повод на
валидно действал договор с клиентски номер 17032782001, сключен между
ответника и мобилния оператор „Българска телекомуникационна компания"
ЕАД, за което са издадени фактури №**********/15.08.2018г.,
**********/15.09.2018г., **********/16.10.2018г., за периода от 15.07.2018г.
до 15.10.2018г. Моли да бъде осъден ответникът да заплати направените от
ищеца разноски, както и да присъди в полза на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК
*********, 180 лева - адвокатско възнаграждение. Моли съда да се произнесе
и по отговорността за разноските в заповедното производство и да присъди в
полза на дружеството - 25.00 лева, представляваща държавна такса и 180 лева
10
- възнаграждение за адвокат по ч.гр.дело №3284/2021г. по описа на Районен
съд - Пазарджик, съобразно т.12 от ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Представя писмени доказателства и списък на разносите. Прави
доказателствено искане – за прилагане на заповедното производство.
В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на
исковата молба от назначения особен представител на ответника, с който е
взето становище, че ответникът не признава сумите от: 62.91 лева -
представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга, претендирана по
повод сключен договор с мобилен оператор „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД, като дължими от него нито по основание, нито по размер.
Сочи, че на първо място задължението на В. Г. К. е възникнало от
Договора за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер
17032782001/10.07.2018г., сключен между същия и „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД. В исковата молба като ищец в
настоящото производство се легитимира „ЮБЦ“ ЕООД, което представя и
Рамков договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 10.03.2020г.,
ведно с приложение за извършена цесия на основание чл.99 от ЗЗД. Сочи, че
съгласно чл.99 ал.3, предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника
прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него
документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено
станалото прехвърляне, а съгласно чл.99 ал.4 от ЗЗД: „Прехвърлянето има
действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде
съобщено на последния от предишния кредитор.“
Възразява, че в настоящия случай прехвърлянето (цесията) на вземането
от Договора за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски
номер 17032782001/10.07.2018г., сключен между същия и „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД не е било съобщено на В. Г. К., нито от
„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, нито от „С.Г.Груп“ ЕАД -
правоприемник по предходна цесия. Същият не е бил надлежно уведомен за
извършената цесия, съответно подадената искова молба Сочи, че
константната съдебна практика дава възможност на длъжника, който не е
страна по договора за цесия, да прави всички възражения спрямо цесионера
по реда на чл.103 от ЗЗД, включително и за липса на уведомление за
предсрочна изискуемост на задължението, какъвто е настоящият случай.
11
Възразява, че ответникът в настоящото производство не е получил и не е била
изпращана покана за доброволно изпълнение на претендираната сума, което е
в пълно противоречие с чл.87 ал.1 от ЗЗД - „Когато длъжникът по един
двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която
той отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника
подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока
ще смята договора за развален. Предупреждението трябва да се направи
писмено, когато договорът е направен в писмена форма“.
Оспорва и подписите на В. Г. К., като положени от него в Договора за
предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер
17032782001/10.07.2018г., сключен между същия и „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД, представени от кредитора.
Отбелязва, че Договорът за далекосъобщителни услуги съдържа
множество неравноправни клаузи, съгласно Закона за защита на потребителя.
В чл.143 от Закона за защита на потребителя е посочено, че: „Неравноправна
клауза е всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като: т.5
задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения, да заплати
необосновано високо задължение или неустойка; т.9 налага на потребителя
приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди
сключването на договора; т.18 не позволява на потребителя да прецени
икономическите последици от сключването на договора; Счита, че в Договора
за далекосъобщителни услуги, съществуват така изброените неравноправни
клаузи на т.5, 9 и 18 на чл.143 от ЗЗП. Потребителят не е имал възможност да
се запознае с клаузите на договора преди неговото сключване, както и не е
имал възможност да прецени неговите икономически последици.
Сочи, че съгласно чл.146 ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи са
нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Твърди, че в конкретния
случай не можем да приемем, че са уговорени индивидуално, тъй като В. Г. К.
не е имал възможност да влияе върху съдържанието им и същите са сключени
при наличието на общи условия. Ако ищецът твърди обратното, то
дружеството следва да докаже тези свои твърдения, съгласно чл.146 ал.4 от
ЗЗП. Сочи, че съгласно чл.147а от ЗЗП върху ищеца лежи тежестта да докаже,
12
че В. Г. К. е приел общите условия на договора, тъй като те биха обвързали
същия само ако са му били предоставени и той се е съгласил с тях. В чл.147а
ал.5 от ЗЗП „...деклариране на получаването им от потребителя, включително
в индивидуалните договори, не е доказателство за действителното приемане
на Общите условия и получаване на екземпляр от тях.” Твърди, че тъй като
такива доказателства не са представени от ищеца в настоящото производство,
то счита, че направените от него твърдения и искания са необосновани, тъй
като същите са недоказани и съответно недължими. Сочи, че от друга страна
е последователна практиката на Съда на ЕС по тълкуването и приложението
на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно
неравноправните клаузи в потребителските договори, според която съдът е
длъжен да следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в
потребителските договори, дори и такова възражение да не е било направено
от потребителя. По отношение на договорите за кредит на общо основание и
съгласно чл.24 от ЗПК се прилагат правилата на чл.143-чл.148 от ЗЗП. Счита,
че горецитираните суми не са дължими, поради изтекла погасителна давност.
Съгласно разпоредбата на чл.111, б.”в” от ЗЗД с изтичането на тригодишна
давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични
плащания. Сочи, че в Тълкувателно решение №3/2011г. от 18.05.2012г. на
ОСГТК на ВКС по въпроса за периодичните плащания „Вземанията на
топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както
и на доставчици на комуникационни услуги също съдържат изброените
признаци на понятието, поради което са периодични плащания по смисъла на
чл.111, б.”в ” от ЗЗД и за тях се прилага тригодишната давност." „Понятието
„периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.”в” от ЗЗД се характеризира
с повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи,
имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са
равни и плащанията да са еднакви.”
Оспорва сумата в размер на 62.91 лева - представляваща незаплатена
далекосъобщителна услуга, претендирана по повод сключен договор с
мобилен оператор „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, като
дължима от В. Г. К., тъй като липсва валидно сключен договор, същият не е
бил надлежно уведомен за извършената цесия, на основание чл.99 ал.4 от
13
ЗЗД, както и по другите съображения, изложени в отговора по исковата
молба.
Искането към съда е да отхвърли подадената искова молба за
установяване на вземане на парична сума, като недоказана, необоснована и
недължима, както по основание, така и по размер.
В съдебно заседание, ищецът, чрез процесуалния си представител и с
депозираната по делото писмена молба-становище поддържа предявения иск
и моли съда да го уважи. Излага доводи по същество. Претендира разноските
по изготвения списък по чл.80 от ГПК.
Особеният представител на ответника взема становище, че предявеният
иск е недоказан и неоснователен и моли съда да го отхвърли изцяло. Излага
съображения по същество.
Съдът като взе предвид твърденията на ищеца и възраженията на
особения представител на ответника и като обсъди и анализира събраните по
делото писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Ищцовото дружество е подало Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответника В. Г. К., в качеството му на
длъжник, въз основа на което е образувано ч.гр.дело №3284/2021г. по описа
на Пазарджишкия районен съд. Същото е било уважено и съдът е издал
Заповед №1786 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК на
23.09.2021 год., с която е разпоредил ответникът-длъжник да заплати на
ищеца-кредитор следните суми: сумата в размер на 62,91 лв. – главница,
сумата в размер на 18,13 лв. – мораторна лихва за забава от 01.11.2018г. до
07.09.2021г., държавна такса в размер на 25,00 лева и адвокатско
възнаграждение в размер на 180,00 лв. Посочено е, че вземането произтича от
следните обстоятелства: Незаплатени суми по фактури
№**********/15.08.2018г.,№**********/15.09.2018г.,
№**********/16.10.2018г. за периода от 15.07.2018г. до 15.10.2018г.,
издадени въз основа на договор/и за далекосъобщителни услуги с клиентски
номер 17032782001 от 10.07.2018г., 17.07.2018г., сключен между длъжника В.
Г. К., с ЕГН ********** и „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД,
ЕИК *********, което вземане е прехвърлено на „С.Г.Груп“ ЕАД, с ЕИК
********* с договор за цесия от дата 16.10.2018г., а „С.Г.Груп“ ЕАД, с ЕИК
14
********* го е прехвърлило на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК ********* с договор за
цесия от дата 01.10.2019г.
Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е
връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което на
кредитора са дадени указания и срок за предявяване на установителен иск за
съществуване на вземането му. В законния едномесечен срок, дружеството-
ищец е предявило настоящия установителен иск с правно основание чл.415
ал.1 от ГПК.
Предвид горното съдът приема, че предявеният иск е процесуално
допустим и подлежи на разглеждане. По съществото му, съдът счита
следното:
С исковата молба ищецът основа вземанията си от ответника на
следните договори:
1.Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски
номер 170327822001 от дата 10.07.2018г., сключен между „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК ********* и ответника В. Г. К., с
ЕГН ********** за ползване на мобилна услуга за номер *******, при
условията на тарифен план Smart М+ с месечна абонаментна такса 19.99 лева
/с ДДС/, със срок на договора 24 месеца - съответно до 10.07.2020г. На датата
17.07.2018г. е сключено Допълнително споразумение към договора, с което
срокът е подновен за нови 24 месеца.
Въз основа на така сключения договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги са издадени следните фактури за потребените от
ответника електронни съобщителни услуги за периода от 15.07.2018г. до
15.10.2018г.:
- фактура №**********/15.08.2018г. с начислена за отчетен период
15.07.2018г. - 14.08.2018г. сума в размер на 62.83 лв. /с ДДС/, от които: за
мобилен номер *******, с месечен абонамент Smart М+ - 16.66 лева. мобилни
разговори - 16.46 лева, видео – 0.01 лева, SMS - 1.35 лева, GPRS данни - 17.88
лева, ДДС ставка 20% - 10.47 лева. Дължимата сума по фактурата е платима в
срок до 01.09.2018г.;
- фактура №**********/15.09.2018г. с начислена за отчетен период
15.08.2018г. - 14.09.2018г. сума в размер на 19.99 лв. /с ДДС/, от които: за
мобилен номер *******, с месечен абонамент Smart М+ - 16.66 лева, ДДС
15
ставка 20% - 3.33 лева. Дължимата сума по фактурата е платима в срок до
02.10.2018г.
- фактура №**********/16.10.2018г. с начислена за отчетен период
15.09.2018г. – 14.10.2018г. сума в размер на 0.69 лева. Дължимата сума по
фактурата е платима в срок до 01.11.2018г.
2.Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.10.2018г., сключен
между „Българска телекомуникационна компания” ЕАД като цедент и
”С.Г.Груп“ ООД като цесионер;
3.Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.10.2019г., сключен
между ”С.Г.Груп“ ООД като цедент и ищеца „ЮБЦ“ ЕООД като цесионер и
Анекс към договора от дата 10.03.2020г.
Договорът за мобилни услуги е приложен по делото. Същият е
подписан от страните по него. Подписването на договора от страна на
ответника бе оспорено от назначения му особен представител, поради което в
хода на производството по делото бе открито производство по чл.193 от ГПК
и назначена съдебно-почеркова експертиза. Съгласно приетото и неоспорено
заключение на съдебно-почерковата експертиза, подписите за „Абонат“ върху
Договор за мобилни услуги с индивидуален клиентски номер 17032782001
между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и В. Г. К. с дата
10.07.2018г. са положени от В. Г. К., с ЕГН **********. Следователно
оспорването не бе доказано, а сключеният между „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД и ответника В. Г. К. договор е валиден и
е породил своето правно действие. Потреблението на ответника по договора
за мобилни услуги е фактурирано под клиентския номер на абоната -
№17032782001.
Договорът за мобилни услуги е съставен в писмена форма, подписан е
от двете страни в провоотношението и съдържа валидно направени от
страните изявления, насочени към настъпване на правните му последици.
Същият съдържа необходимите реквизити и договорените условия, като срок,
описание на услугите, тарифен план. Освен това в договора за мобилни
услуги е посочен конкретен номер, посредством който потребителят се
идентифицира сред абонатите на мобилния оператор. Посочена е предадената
активна СИМ карта, която дава /осигурява/ достъп на потребителя до мрежата
и услугите на мобилния оператор. Договорът по своето съдържание отговаря
16
на законовите изисквания за договори, сключени при общи условия, като те
включват необходимите реквизити за страни, предмет, срок и описание на
услугите, а липсващите елементи могат да бъдат заместени от общите
условия, които са неразделна част от тях. Те са приети с положения подпис на
абоната в самият договор и по този начин лицето е декларирало, че е
запознато с тях.
Настоящият съдебен състав счита, че в случая не се претендират суми,
основани на неравноправни клаузи по смисъла на чл.143 от ЗЗП, поради което
възражението на особения представител на ответника за наличието на такива
клаузи се явява неоснователно.
От приетите по делото месечни сметки, съдържащи извлечения за
ползваните мобилни услуги през периода на отчитане, се установява, че
мобилният оператор е изпълнил задължението си да предостави на ответника
мобилни услуги, което е породило насрещното задължение на ответника да
заплати уговорената цена в сроковете и по реда, предвидени в приложимите
Общи условия.
Съгласно чл.29 от Общите условия на мобилния оператор,
предоставените услуги се отчитат месечно и се заплащат през месеца,
следващ този на ползването им. Периодът на заплащане е 15 дни от издаване
на сметката/фактурата, като БТК определя началната и крайната му дата,
която не може да бъде по-късно от 29-то число на месеца. Информация за
размера на сметките и срока на заплащане може да се получи на
предварително обявени номера. Сведения за размера на сметките се
предоставят само лично на абонатите след съобщаване на съответния
идентификационен код и/или чрез получаване на автоматично съобщение при
обаждане от страна на абоната от телефонния номер, за който се иска
съответната справка.
По делото не се твърди, нито са ангажирани доказателства, ответникът
да е заплатил ползваните мобилни услуги, чиято изискуемост е настъпила в
15-дневен срок от издаване на всяка фактура, с оглед цитираната разпоредба
на чл.29 от Общите условия, поради което в полза на ищеца следва да бъде
признато съществуването на предявеното пред съда вземане.
Ответната страна, в чиято тежест бе, не представи доказателства за
плащане на дължимите суми по процесния договор и фактури. Не доказа
17
наличието на други правопогасяващи или правоизключващи факти и
обстоятелства.
Видно от книжата по делото е, че на 16.10.2018г. между „БТК“ ЕАД в
качеството на цедент и „С.Г. Груп“ ООД в качеството на цесионер е сключен
договора за прехвърляне на вземания /цесия/, по силата, на който цедентът е
прехвърлил на цесионера вземанията, произтичащи от договорите, посочени
в Приложение №1 към договора, срещу цена, която ще бъде определена в
Приложение №1 и дължима от цесионера при сключването на договора в
сроковете по т.2.1 от договора. Цедентът е потвърдил прехвърлянето на
цесионера на вземането с длъжник-ответника в общ размер на 62,91 лева, като
потвърждението представлява Извлечение от Приложение №1 към договора
за цесия.
С пълномощно от 24.10.2018г. цедентът „БТК“ ЕАД е упълномощил
цесионера „С.Г. Груп“ ООД да го представлява в качеството му на цесионер
пред лицата, чиито задължения са предмет на прехвърляне по договора за
цесия при и по повод изпращане на уведомителните съобщения по смисъла на
чл.99 ал.3 от ЗЗД, като подписва съответните уведомителни писма.
На 01.10.2019г. между „С.Г. Груп“ ООД в качеството на цедент и
„ЮБЦ“ ЕООД в качеството на цесионер е сключен договор за прехвърляне на
вземания /цесия/, по силата на който цедентът е прехвърлил на цесионера
вземанията, произтичащи от договора за прехвърляне на вземания /цесия/ от
16.10.2018г., сключен между „БТК“ ЕАД и „С. Г. Груп“ ООД, подробно
индивидуализирани по основание, размер и длъжник в Приложение №1 –
„Списък на вземанията“, неразделна част от договора.
Към исковата молба е приложено уведомление от цесионера „БТК„
ЕАД, чрез пълномощника „С.Г. Груп“ ЕАД /законен правоприемник на „С.Г.
Груп“ ООД/ до длъжника-ответника за извършената на 16.10.2018г. цесия на
задълженията към „БТК“ ЕАД, възникнали по договор/и за мобилни услуги в
размер на 62,91 лева.
В настоящия казус, ищецът извежда своето материално и процесуално
право от горепосочените два договора за цесия, сключени съответно на
16.10.2018г. и на 01.10.2019г. Процесните два договора за цесия са
двустранно подписани, съдържат уговорки за всички съществени елементи на
договора за цесия и обективират валидно изразена от страните воля за
18
прехвърляне на вземанията по договора за мобилни услуги, сключен с
ответника. От същите и от съпровождащите ги документи може да се направи
извод, че ищецът „ЮБЦ“ ЕООД /сега с наименование „УГРЕНОВА
ЕСТЕЙТ“ ЕООД/ е встъпило в правата на кредитор на валидно правно
основание още преди подаването на процесното заявление по чл.410 от ГПК.
Дружеството-ищец е придобило права върху цедираните вземания, ведно с
всички произтичащи от това права и задължения, ведно с привилегиите,
обезпеченията и другите им принадлежности. Прехвърлянето на вземане е
договор, с който кредиторът на едно вземане го прехвърля на трето лице.
Длъжникът по вземането не е страна по договора за цесия. Със сключването
на договора за цесия - с постигането на съгласие между цедента и цесионера
вземането преминава от цедента върху цесионера в състоянието, в което то се
е намирало към този момент, заедно с акцесорните му права. Тъй като цесията
засяга интересите и на трето лице - цедирания длъжник, се налага
извършването на допълнително действие и това е съобщаването на длъжника
за цесията, съгласно чл.99 ал.3 и ал.4 от ЗЗД.
В конкретния случай договорите за цесия са породили действие между
страните по тях, а на основание чл.99 ал.3 от ЗЗД и спрямо длъжника-
ответника. На основание чл.99 ал.4 от ЗЗД последният е надлежно уведомен
за извършената цесия от предишния кредитор „БТК“ ЕАД, чрез
пълномощника „С.Г. Груп“ ООД с уведомлението за цесия, приложено към
исковата молба. С оглед последователната съдебна практика е допустимо
предишният кредитор да упълномощи новия кредитор за уведомяване на
длъжника за извършеното прехвърляне на вземането, както и че уведомление,
приложено към исковата молба и достигнало до длъжника с връчване на
същата, съставялава надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99 ал.3,
предл.1 от ЗЗД, с което прехвърянето на вземането поражда действие за
длъжника на основание чл.99 ал.4 от ЗЗД. Към исковата молба е приложено
уведомление, което е адресирано до ответника и съдържа данни за
прехвърляне на вземането по договора за мобилни услуги, а цесионерът „С.Г.
Груп“ООД е надлежно упълномощен от предишния кредитор „БТК“ ЕАД за
извършване на уведомяването. Препис от исковата молба и приложенията са
надлежно връчени на назначения, по реда на чл.47 ал.6 от ГПК, особен
представител на ответника. С Решение №198/18.01.2019г. по т.д. №193/2018г.
на ВКС, І т. о. е прието, че връчването на всички книжа по делото на
19
ответника е надлежно, ако е направено на особения му представител и че от
този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици -
в случая уведомяването на длъжника за прехвърляне на вземането.
Предвид горното съдът приема, че ответникът е надлежно уведомен за
извършените цесии и че същите са породили своето правно действие.
Съдът счита за нужно да отбележи и това, че уведомлението по чл.99
ал.4 от ЗЗД е предвидено с цел да предпази длъжника от двойно плащане на
едно и също задължение. Затова възражение на длъжника за липса на
уведомяване за извършена цесия би било правно релевантно само ако
едновременно с това той твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или
на овластено от него лице до момента на уведомлението. В конкретния
случай такива възражения, а и доказателства за извършено плащане на стар
кредитор преди момента на уведомлението, не са налице.
С писмения отговор на исковата молба, ответникът, чрез особения си
представител, е направил възражение за погасяване по давност на вземанията,
на основание чл.111, б.“в“ от ЗЗД. Това възражение съдът намира за
неоснователно. Съгласно ТР №3/2011г. на ОСГТК на ВКС, вземанията на
топлофикационните, електроснабдителни и водоснабдителни дружества,
както и на доставчици на комуникационни услуги са периодични плащания
по смисъла на чл.111, б.“в“ от ЗЗД и за тях се прилага тригодишшната
погасителна давност. Разпоредбата на чл.114 от ЗЗД предвижда, че давността
започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Съгласно
чл.29 от приложимите към договора за мобилни услуги Общи условия
предоставените услуги се отчитат месечно и се заплащат през месеца,
следващ този на ползването им. Периодът за заплащане е 15 дни от издаване
на сметката/фактурата, като БТК определя началната и крайната му дата,
която не може да бъде по-късно от 29-то число на месеца. В случая най-
ранното предявено по делото вземане е станало изискуемо на 01.09.2018г.,
когато е бил падежът за заплащане на мобилните услуги, потребени през
периода от 15.07.2018г. до 14.08.2018г. В случая тригодишният давностен
срок би изтекъл на 08.11.2021г. /с оглед разпоредбата на чл.3, т.2 от
ЗМДВИП, във връзка с §13 от ПЗРЗИДЗЗ/, ако на 17.09.2021г. от цесионера-
ищеца не е било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК, въз основа, на което е било образувано ч.гр.дело №3284/2021г.
20
по описа на Районен съд-Пазарджик. Съгласно разпоредбата на чл.422 ал.1 от
ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен на датата
17.09.2021г. Следователно в случая тригодишната давност не е изтекла.
По изложените съображения, съдът счита, че предявеният иск е
основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло, като в полза на ищеца
бъде признато съществуването на вземане в размер на 62,91 лева,
представляващо незаплатена далекосъобщителна услуга за периода от
15.07.2018г. до 15.10.2018г.
Предвид изхода на делото, ответникът дължи на ищеца разноски, както
в заповедното, така и в исковото производство, в размер общо на 710,00 лева,
съгласно приложените платежни документи и Списък на разноските по чл.80
от ГПК.
Ответникът ще следва да заплати по сметка на Районен съд-Пазарджик
сумата в размер на 172,00 лева - направени разноски от бюджета на съда за
възнаграждение на вещото лице по допусната съдебно-почеркова експертиза.
По изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
По иска на „УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ“ ЕООД, ЕИК ********* /с предшно
наименование „ЮБЦ“ ЕООД/, чрез адв.В. Г., САК, със съдебен адрес:
гр.София, ***** против В. Г. К., с ЕГН **********, с постоянен адрес:
*********, с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК: ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на ответника В. Г. К., с ЕГН **********, че
към него съществува изискуемо вземане на ищеца „УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ“
ЕООД, ЕИК ********* /с предшно наименование „ЮБЦ“ ЕООД/ в размер на
62.91 лв. - незаплатена далекосъобщителна услуга, дължими по повод на
валидно действал договор с клиентски номер 17032782001, сключен между
ответника и мобилния оператор „Българска телекомуникационна компания"
ЕАД, за което са издадени фактури: №**********/15.08.2018г.,
**********/15.09.2018г., **********/16.10.2018г., за периода от 15.07.2018г.
до 15.10.2018г., за което вземане е издадена Заповед №1786 за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК от 23.09.2021г. по ч.гр.д. №3284/2021г.
21
по описа на Районен съд-Пазарджик.
ОСЪЖДА В. Г. К., с ЕГН **********, с постоянен адрес: ********* да
заплати на „УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ“ ЕООД, ЕИК ********* /с предшно
наименование „ЮБЦ“ ЕООД/, с пълномощник адв.В. Г., САК, със съдебен
адрес: гр.София, ***** разноски в заповедното и в исковото производство в
общ размер на 710,00 лева.
Банкова сметка, по която да се преведат присъдените суми: IBAN:
BG** BPBI *****, при „Юробанк България“ АД.
ОСЪЖДА В. Г. К., с ЕГН **********, с постоянен адрес: ********* да
заплати по сметка на Районен съд-Пазарджик сумата в размер на 172,00 лева -
направени разноски от бюджета на съда за възнаграждение на вещото лице по
допусната съдебно-почеркова експертиза.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Пазарджишкия Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
22