Определение по дело №957/2020 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 994
Дата: 15 юни 2020 г.
Съдия: Галя Димитрова Русева
Дело: 20207040700957
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 29 май 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  994

 

гр. Бургас, 15.06.2020 г.

 

Бургаски административен съд, ХХІІІ-ти състав, в закрито заседание на петнадесети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:                             

 

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галя Русева

 

като разгледа докладваното от съдия Русева адм.дело № 957 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

          

          Производството по делото е образувано по исковата молба на М.И.Д. *** и Министерство на правосъдието, с която се претендира присъждане на обезщетение за вреди по чл. 2в от ЗОДОВ при условията на солидарна отговорност.

         След постъпване на делото в АдмС Бургас, на настоящия съдебен състав стана служебно известен фактът, че е налице висящо исково производство с ищец М.И.Д. и ответници Административен съд Бургас, Върховен административен съд и Прокуратура на Р България, по което е образувано гр.д. № 838/2020 г. по описа на Районен съд Бургас, с предмет иск за вреди по чл.2в ЗОДОВ, по който граждански иск ищецът Д. претендира осъждане на ответниците АдмС Бургас, Върховен административен съд и Прокуратурата на Р България да му заплатят обезщетение за причинените му имуществени вреди в размер на 815 лева, представляващи заплатени от него адвокатски хонорари, 250 лева за гориво или общо 1 065 лева имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на настоящата искова молба, както и сумата от 5 500 лева неимуществени вреди, причинени му от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз – чл.2 от Договор за европейски съюз, чл.3, ал.2 от Договор за Европейски съюз, чл.6 от Договор за Европейски съюз, чл.16 от Договора за Европейски съюз, чл.47 от Харта за основните права в ЕС.

          С оглед на обстоятелството, че към настоящия момент ищецът и съдът, към който се числи и настоящият съдия-докладчик, се намират в правен спор, е налице основание за отвод на съдията-докладчик от разглеждане на настоящия иск, предявен от ищеца Д. *** и Министерство на правосъдието, на осн.чл.144 АПК вр.чл.22, ал.1, т.6 ГПК. Основно право на всеки гражданин на Р България е да се ползва от защитата на чл.6, §1 от Европейската конвенция за правата на човека, която задължава всяка държава-членка към Конвенцията да гарантира на страните по делото независим и безпристрастен съд. Многократно в практиката си Европейският съд по правата на човека в Страсбург /ЕСПЧ/ е подчертавал задължението на съдията сам да се отстрани от разглеждане на делото, ако прецени, че биха съществували съмнения у страната относно неговата безпристрастност. Така например, в §47 от мотивите на решението от 10.04.2008 г. по делото „Михалков срещу България“ /жалба № 67719/01/, ЕСПЧ в сходен казус е приел, че „…При тези обстоятелства, дори да няма причина за съмнение в личната безпристрастност на съдиите, участващи в производството, професионалната им принадлежност към една от страните в спора, сама по себе си може да породи у жалбоподателя законни съмнения в обективната безпристрастност на съдиите и в тяхната независимост от другата страна в спора…», като ЕСПЧ е намерил нарушение на чл.6, §1 от Конвенцията заради това, че съдиите от състава на съда, ответник по иск за обезщетение на жалбоподателя, не са се отвели от разглеждане на делото му.

           Аналогични мотиви са изложени от ЕСПЧ и в решението от 05.04.2018 г. по делото «Боян Господинов срещу България», жалба вх.№ 28417/07, където ЕСПЧ е намерил нарушение на правото на справедлив процес чрез гарантиране на независим и безпристрастен съд по чл.6, §1 от Конвенцията, заради това, че съдии от състава на Окръжен съд Стара Загора са разглеждали наказателно производство срещу жалбоподателя по време на висящ граждански спор по иск за вреди по ЗОДОВ, предявен от жалбоподателя против Окръжен съд Стара Загора, Апелативен съд Пловдив, Върховен касационен съд и Прокуратурата на Р България.

          Р България е държава-членка към Европейската конвенция по правата на човека от 1992 г. и съгласно разпоредбите на чл.5, ал.4 от Конституцията на Р България, международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за страната ни, са част от вътрешното ни право и има примат /предимство/ пред норми на последното, които му противоречат. Постановените решения от Европейския съд по правата на човека в Страсбург са задължителни за спазване от всички държави-членки.

          Поради гореизложеното и с оглед гарантиране правото на справедлив процес, чрез осигуряване на независим и безпристрастен съд в съответствие с чл.6, §1 от Конвенцията, настоящият съдебен състав намира, че следва да се отведе от разглеждане на настоящия спор.

Мотивиран от горното и на осн.чл.22, ал.1, т.6 ГПК вр.чл.144 АПК, Административен съд Бургас

 

 

                                      О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТВЕЖДА съдия Галя Русева от разглеждането на исковата молба на М.И.Д. *** и Министерство на правосъдието, по която е образувано адм.дело № 957/2020 г. по описа на АдмС Бургас.

 

Делото да се докладва на Председателя на съда за определяне на друг съдия-докладчик.

 

Определението не подлежи на обжалване.

                    

 

 

                                                                             СЪДИЯ: