Р Е
Ш Е Н
И Е № 90
гр.Кюстендил, 02.05.2023год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Кюстендил, в открито съдебно
заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛИНА
СТОЙЧЕВА
с участието на секретаря Лидия Стоилова, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 65
по описа за 2023год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл.250, ал.2 вр. с ал.1 от ЗИНЗС във вр. с чл.145 и сл. от АПК.
В.Б.М. с
ЕГН ********** и постоянен адрес ***, понастоящем изтърпяващ
мярка за неотклонение „задържане под стража“ в затвора – гр.Бобов дол, чрез пълномощника
си адв. А.В., оспорва Заповед № Л-517 от
31.01.2023 г. на главния директор на
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр.София. Релевира основанието по чл.146,т.4 от АПК за
незаконосъобразност на оспорения административен акт. Противоречието със закона
се свързва с отсъствието на материалноправните предпоставки по чл.250, ал.2 от ЗИНЗС. Прави се искане за отмяна на обжалваната заповед.
В
съдебно заседание, жалбоподателят изразява становище за поддържане на
предявената жалба. Отрича наличието на основания за преместване в затвора
в гр. Бобов дол, като счита, че се касае за
лично отношение спрямо него от страна на началника на Софийския централен
затвор и на инспектора по СДВР. Признава за възникнали конфликти с други
задържани лица, наложили намесата на
служители от затворническата администрация, но твърди, че ситуациите
са провокирани, а за действията му,
квалифицирани като дисциплинарни нарушения, са издадени и влезли в сила заповеди
за дисциплинарни наказания. Прави искане за отмяна на оспорения административен
акт, като сочи, че ако е в затвора
- гр. София, приятелката му би имала възможност да го посещава.
В съдебното производство, пълномощникът
на жалбоподателя адв. В., представя писмено становище за поддържане на
изложените в жалбата доводи и искания, като допълнително навежда оплаквания за
допуснато от органа нарушение на
разпоредбата на чл.58 от ЗИНЗС.
Ответникът
- главният директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр.София,
чрез процесуалния си представител В. Конкчийска, изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита оспорената заповед за
законосъобразен административен акт. Приема за доказани предпоставките по
чл.250, ал.2 от ЗИНЗС въз основа на
издадените срещу оспорващия заповеди за дисциплинарни наказания и
докладните записки на длъжностните лица от администрацията на затвора.
Административният съд, като
прецени доказателствата по делото,
доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:
С
оспорената Заповед № Л-517 от 31.01.2023 г., издадена от главния директор на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ – гр.София, на основание чл.250, ал.2 вр. с ал.1 от ЗИНЗС е наредено оспорващият В.Б.М. –
обвиняем, да бъде настанен в затвора –
гр.Бобов дол, където да бъде преместен от затвора в гр.София за изтърпяване на мярка
за неотклонение „задържане под стража“.
За да постанови преместване в
затвора гр.Бобов дол, административният орган е приел наличие на поведение на
задържаното лице, застрашаващо сигурността и реда в затвора в гр. София,
квалифицирано като материалноправно основание по чл.250, ал.2 от ЗИНЗС, както следва: грубо, арогантно и
пренебрежително отношение спрямо
обвиняеми и подсъдими лица, настанени в 11 група в затвора в гр. София, включително конфронтация с тях; грубо,
арогантно и пренебрежително отношение,
включително неуважително вербално отношение спрямо инспектора „Социална дейност
и възпитателна работа“ на 11 група и отказ
за съдействие на същия при извършване на ежедневните дейности в групата.
Сочат се
извършени от жалбоподателя три нарушения на реда и дисциплината във
връзка с неразрешените вещи и предмети /мобилен телефон и алкохол/, както и
увреждане на имуществото чрез изрисуване на стените на спалното помещение с
хитлеристки и нецензурни надписи и опит за повеждане на началника на затвора,
че надписите са заличени, направен при
изслушването му от комисията по чл.35 от ППЗИНЗС.
В заповедта е инкорпорирано
разпореждане на органа, с което е допуснато предварително изпълнение на същата
на осн. чл.60 от АПК.
Заповедта е връчена на жалбоподателя,
който е записал саморъчно „запознат съм“ и е положил подпис. Липсва отразена
дата на съобщаване на акта, но доколкото
заповедта е издадена на 31.01.2023г., а жалбата
е подадена на 14.02.2023г., то изводите
са за спазен срок за оспорване по чл.149,
ал.1 от АПК.
Административното производство,
приключило с издаване на оспорената заповед, е започнало по предложение вх. №
1577 от 26.01.2023г. на началника на
затвора –гр.София, с адресат главния директор на ГД „Изпълнение на
наказанията“. В същото се съдържат данни за това, че жалбоподателят В.Б.М. е
постъпил в затвора –гр. София на 21.12.2022г. с мярка за неотклонение
„задържане под стража“ по ДП № 121/2022г. на СДВР, взета с протоколно
определение от 10.11.2022г. по ВНЧД № 4722/2022г. на СРС за деяния по чл.131,
ал.1, т.12, чл.144, ал.3 и чл.325, ал.1 от НК; че с постъпването си на 21.12.2022г.
в 11 група, същият демонстрира арогантно и пренебрежително отношение към
администрацията на затвора и към останалите задържани лица, а именно: проявява
неуважение и отказва съдействие при срещите и в дейността на ИСДВР на групата;
посещава други спални помещения без
съгласието и позволението на настанените в тях лица; нарушава режимните
изисквания и ЗИНЗС във връзка с притежание на неразрешени вещи /мобилен
телефон/, със забраната за употреба на алкохол и за увреждане на имуществото - изрисувал
е спалното помещение с хитлеристки и нецензурни надписи и се е опитал да
заблуди началника на затвора, че е заличил същите.
Видно е, че предложението на
началника на затвора е изготвено във връзка с докладна записка с рег. №
1322/25.01.2023г. на ИСДВР на 11-та
група, в която се съдържа горната информация.
Към административната преписка и в
съдебното производство, органът е представил: докладни записки, обяснения и заповеди за
дисциплинарни наказания от които се установяват
обстоятелства, относими към правното положение и към поведението на
оспорващия М., както следва: заповед № 728/29.12.2022г. на началника на
затвора –гр. София, с която на В.М. е
наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за нарушение по
чл.100, ал.1 и ал.2, т.1,т.3 и т.7 от ЗИНЗС,
за това, че на 17.12.2022г. при преместване от едно в друго помещение на
ареста, същият е проявил грубо и арогантно отношение спрямо
надзорно-охранителния състав като е
изрекъл псувни и закани за физическа саморазправа; разпореждане на прокурор от
СРП от 21.12.2022г., с което е наредено обвиняемият В.М. да бъде преведен от следствения арест на ОЗСА - София в затвора – гр. София на осн. чл.244, ал.1 от ЗИНЗС - поради внасяне в съда на обвинителния акт срещу него; заповед №
030/18.01.2023г. на началника на затвора
– гр. София, с която на жалбоподателя М.
е наложено дисциплинарно наказание „лишаване от хранителна пратка за
срок от три месеца“ за нарушение по чл.100, ал.1 и ал.2, т.5 от ЗИНЗС, за това,
че на 26.12.2022г. по време на посещение на затворническата лавка, между него и
лишения от свобода Р.Ф.е възникнала физическа саморазправа, която е била прекратена след
намесата на група надзиратели и КО, но при конвоирането на участниците за
снемане на обяснения, задържаният М. е продължил да буйства, което е наложило
употреба на физическа сила от страна на надзирателите; заповед № 051/31.01.2023г. на началника
на затвора – гр. София, с която на
жалбоподателя М. е наложено
дисциплинарно наказание „лишаване от хранителна пратка за срок от три месеца“
за нарушение по чл.100, ал.1 и ал.2, т.1 и т.7 от ЗИНЗС, за това, че на 04.01.2023г. е установена употреба на алкохол от него в концентрация от 0,31 промила; докладна записка рег. № 1180/23.01.2023г. на
ИСДВР на 11-та група, докладна записка вх.
№ 579/12.01.2023г. на младши инспектор в затвора –гр. София и обяснение на
жалбоподателя, от които е видно, че на 11.01.2023г. при извършена проверка на
настанените в групата лица, са констатирани
хитлеристки символи и нецензурни надписи, надраскани от В.М. по стените на спално помещение № 2; докладна
записка рег. № 1368/25.01.2023г. на ИСДВР на 11-та група, докладна записка вх. № 1013/19.01.2023г. на младши инспектор в
затвора – гр. София и обяснение на жалбоподателя, от които е видно, че на
18.01.2023г. при извършени претърсване на
спално помещение № 2 и обиск на настанените лица, в бельото на В.М.
е открит мобилен телефон, за който последният е признал, че е негова
собственост, а във връзка с горното деяние, квалифицирано като нарушение по
чл.100, ал.1 от ЗИНЗС, на обвиняемия М. е наложено дисциплинарно наказание
„забрана за участие в колективни мероприятия във и извън МЛС за срок от три
месеца“ със заповед № 052/31.01.2023г. на началника на затвора – гр. София.
Горната фактическа обстановка се
установява от приетите по делото писмени доказателствени средства.
Административният съд,
преценявайки събраните доказателствата, както и доводите на страните, приема от
правна страна следното:
Жалбата е редовна и допустима –
отговаря на изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК, подадена е в срока по
чл.149, ал.1 от АПК от името на адресата на административния акт, който пряко
засяга неговите права и интереси.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна.
Оспорената заповед, проверена на
всички основания по чл.146 от АПК, се счита за валиден административен акт, издаден при спазване на
установената форма и на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалния закон
и с неговата цел, а именно:
По отношение компетентността на
органа следва да се констатира, че са налице изискванията за материална компетентност на издателя на заповедта - главният директор на ГДИН, съгласно
правилото на чл.250, ал.2 от ЗИНЗС. Страните не спорят по компетентността.
От формална страна, съдът
установи, че в заповедта са изложени фактическите и правни основания за издаването
й, т.е. същата е надлежно мотивирана. Административният
орган е издал атакувания индивидуален административен акт на посоченото в него правно основание и
съобразно обстоятелствата в
предложението на началника на затвора, като ги е възпроизвел в изложените
мотиви.
От процесуална страна е
изпълнено изискването по чл.250, ал.2 от ЗИНЗС за иницииращ
производството документ, а именно предложение на началника на затвора, което в
случая е с рег. № 1577/26.01.2023г.
Преценена с оглед основанията по чл.146, т.4 от АПК, оспорената заповед е незаконосъобразен административен акт - същата е издадена в противоречие с материалния закон. След анализ на събраните по делото доказателства, съдът счита, че не са налице материалноправните предпоставки по чл.250, ал.2 вр. с ал.1 от ЗИНЗС. Съобразно предвижданията на цитираната правна норма, преместването на обвиняемите или подсъдимите от един затвор в друг, се извършва когато се налага незабавно настаняване в лечебно заведение или възникне обстановка, застрашаваща сигурността в затвора или ареста, или живота на задържаното лице, или на служители. Безспорно, в случая първата хипотеза е неприложима, а мотивите на органа сочат на основанията по втората хипотеза за възникнала обстановка, застрашаваща сигурността в затвора, или живота на задържаното лице, или на служители. Независимо от така вписаните в заповедта мотиви, преценката на оспорената заповед, на документите към административна преписка, послужила при постановяването й, както и на доказателствата в съдебното производство, не удостоверява наличието на предпоставките за приложение на хипотезата по чл. 250, ал. 2, предл.2 от ЗИНЗС.
Административният орган счита, че жалбоподателят следва да бъде преместен в затвора – гр. Бобов дол за да бъда осигурен редът и сигурността в затвора – гр. София, от което следва, че е приел наличие на обстановка, застрашаваща сигурността в затвора по смисъла на чл.250, ал.2 от ЗИНЗС, в резултат на поведението на задържаното лице, изразяващо се в арогантно и пренебрежително отношение спрямо обвиняеми и подсъдими лица, включително конфронтация с тях; грубо, арогантно и пренебрежително отношение, включително неуважително вербално отношение спрямо инспектора „Социална дейност и възпитателна работа“ на 11 – та група и отказ за съдействие на същия при извършване на ежедневните дейности в групата. Изложените обстоятелства, освен, че не са конкретизирани с описание на определени действия или бездействия на оспорващия М., но и са недоказани от събраните по делото писмени доказателствени средства. В заповедта липсва позоваване на конкретни обективни данни, въз основа на които органът е приел, че изтърпяването на мярката за неотклонение „задържане под стража“ в затвора в гр. София е опасно както за задържаното лице, така и за сигурността в затвора, вкл. на служителите от затворническата администрация. Поведението на жалбоподателя, квалифицирано като арогантно, неуважително и пренебрежително, т.е. с вербални проявления спрямо другите задържани лица и спрямо инспектора по СДВР, само по себе си не покрива изискванията на закона за наличие на извънредна, особена обстановка, при която е застрашена сигурността в затвора или живота на задържания или на служители. Тук е мястото да се посочи, че опасността за реда в затвора не е предвидено от законодателя като основание за преместване на обвиняемите лица и доводите на органа в тази част са неотносими към спора за законосъобразността на оспорения акт. От друга страна, в последния липсват ясно посочени фактически обстоятелства по време, адресати и изрази/действия, създаващи конкретна опасност за сигурността в затвора – гр. София или живота на задържаното лице, респ. на служителите от администрацията. Данни в горния смисъл не се съдържат и в документите по делото, с изключение на заповед № 728/29.12.2022г. на началника на затвора – гр. София. В последната се сочи на отправени от В.М. псувни и закани към служители, но в периода, когато е бил в следствения арест, с оглед на което описаните данни не могат да послужат като фактическо основание за преместването на жалбоподателя от затвора – гр. София, доколкото не установяват обстановка, застрашаваща сигурността в този затвор. В относимите към законосъобразността на оспорената заповед документи, а именно в докладните записки на ИСДВР на групата и в заповедите на началника на затвора за налагане на дисциплинарни наказания, няма информация за отправени от М. груби и обидни изрази спрямо служители или задържани лица, а отказът за съдействие при упражняване дейността на ИСДВР не е поведение, което да породи обстановка, застрашаваща сигурността в затвора. Такъв характер и последици биха могли да причинят евентуални действия на конфронтация, за каквито в случая има данни само в заповед № 030/18.01.2023г. на началника на затвора –гр. София. От последната е видно, че касае случай от 26.12.2022г., когато по време на посещение на затворническата лавка, между оспорващия и друго лишено от свобода лице е възникнала физическа саморазправа, която е била прекратена след намесата на група надзиратели и КО, но при конвоирането на участниците за снемане на обяснения, задържаният М. е продължил да буйства, което е наложило употреба на физическа сила от страна на надзирателите. Освен, че от документа се установява еднократен акт на възникнала конфронтация, но и сериозността на същия, вкл. последиците от поведението на жалбоподателя, не обосновават изводи за обстановка, обективно застрашаваща сигурността в затвора и на участниците в конфликта. Изводите от горното са за недоказаност на фактическите основания по чл.250, ал.2 от ЗИНЗС за издаване на оспорената заповед.
На следващо място, органът свързва правомощието си за преместване на жалбоподателя в затвора в гр. Бобов дол, с извършени от него нарушения на реда и дисциплината, общо три пъти в рамките на престоя му в затвора в гр. София. Описани са неправомерни действия, нарушаващи забраните за притежаване на неразрешени вещи /мобилен телефон/, за употреба на алкохол и за увреждане на имуществото /чрез надписи по стените на спалното помещение/. Макар и доказани, посочените нарушения са основания за ангажиране дисциплинарната отговорност на оспорващия, но не са предпоставки за преместването му в друг затвор в хипотезата на чл.250, ал.2 от ЗИНЗС, доколкото не установяват обстановка, застрашаваща сигурността в затвора или ареста, или живота на задържаното лице, или на служители от администрацията.
Правният извод от изложеното е за
недоказаност на материалноправното основание по чл.250, ал.2 от ЗИНЗС за
преместване на жалбоподателя в затвора - гр.Бобов дол и оспорената заповед е
незаконосъобразна като издадена в
противоречие с материалния закон. Същата е несъответна и на целта на закона,
тъй като в случая органът е упражнил правомощието си без да е възникнала опасност за сигурността в затвора или за
живота на настанените, респ. работещите там лица, което е индиция за ненадлежно
упражняване на власт.
Налице са основанията за незаконосъобразност
на оспорената заповед по чл.146, т.4 и т.5 от АПК и същата подлежи на отмяна.
За пълнота на мотивите и във
връзка с наведените оплаквания на пълномощника на жалбоподателя, следва да се
посочи, че правилата на чл.58 от ЗИНЗС са приложими за реда за разпределяне на
осъдените лица в местата за лишаване от
свобода, какъвто не е настоящия случай.
Водим от
горното и на осн.чл.172, ал.2 от АПК вр. с чл.250, ал.2 от ЗИНЗС, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ, по оспорването с жалба на В.Б.М.
с ЕГН ********** и постоянен адрес ***, понастоящем изтърпяващ
мярка за неотклонение „задържане под стража“ в затвора – гр.Бобов дол, Заповед № Л-517 от
31.01.2023 г. на главния директор на
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр.София
Решението
е окончателно по арг. от чл.62, ал.3 от ЗИНЗС.
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: