Р
Е Ш Е Н И Е
№
………/ … 10.2020 г., гр.Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВАРНА, VІ-ти касационен състав, в публично заседание на 01.10. 2020 г., в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР КИПРОВ
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИЯ ДАСКАЛОВА
МАРИЯНА
БАХЧЕВАН
при секретаря Галина Владимирова и с
участието на прокурора от Окръжна прокуратура – Варна Владислав Томов , като разгледа докладваното от съдия Кипров касационно дело № 1744 по описа на съда
за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал.1 от ЗАНН във вр. с
глава ХІІ от АПК и е образувано по жалба
на Дирекция "Инспекция по труда" гр.Варна, против решение № 914/26.06.2020
г. по НАХД № 2207/2020 г. по описа на ВРС, с което е отменено издаденото от директора
на Дирекция "Инспекция по труда" гр.Варна Наказателно постановление /НП/
№ 03-001720/ 15.01.2014 г. , с което за
нарушение на чл.62, ал.1 във вр. с чл.1, ал.2 и чл.61, ал.1 от Кодекса на труда КТ/ и на основание чл.414, ал.3 от КТ на „С.Х.Д. “ ЕООД е наложена
имуществена санкция в размер на 5000 /пет хиляди/ лева. В касационната жалба са
развити доводи за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния закон - оспорва се извода на РС – Варна, че е изтекъл
срокът както на обикновената давност, така и на абсолютната погасителна давност
. Иска се от касационната инстанция да
отмени решението на ВРС и вместо него да
постанови друго, с което да потвърди процесното НП. В съдебно заседание
касационната жалба се поддържа от упълномощен представител - ст. юрисконсулт Н.,
който в пледоарията си по същество поддържа изложеното в касационната жалба. В
допълнение сочи , че противно на
правните изводи на въззивната инстанция, процедурата по връчване на НП не е
опорочена до степен налагаща неговата
отмяна. Претендира присъждане на разноски в полза на АНО.
Ответникът по касация - „С.Х.Д. “ ЕООД, не изпраща представител. Депозиран е писмен отговор на касационната жалба от адв.
А. Х., в който доводите на касатора се оспорват като неоснователни. Изложени са
подробни съображения. По същество
се иска решението на РС – Варна да бъде оставено в
сила.
Представителят на Варненска окръжна
прокуратура дава заключение за оставяне в сила на обжалваното решение.
След преценка на изложените от страните
доводи и извършената по реда на чл. 218 от АПК проверка, съдът намира жалбата
за процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна срещу подлежащ
на касационен контрол съдебен акт, а разгледана по същество тя е неоснователна.
С обжалваното НП на основание чл. 414,
ал.3 от КТ, на ответното дружество „С.Х.Д.
“ ЕООД в качеството му на работодател е
наложена имуществена санкция в размер на
5000 лв. за нарушаване разпоредбите на чл.
62, ал.1 във вр. с чл. 1, ал.2 и чл. 61, ал.1 от КТ, а именно : за това, че при
извършена на 03.10.2013 год. проверка
досежно спазване на трудовото законодателство на строителен обект, находящ се в
гр. Варна, СО „Траката“ , ул. „2-ра“ № 1 е установено, че същото е допуснало до работа
лицето П.Д.С.с ЕГН ********** , на длъжност „пазач“ , с работно място – посочения строителен
обект, с определено работно време – от 08,00 ч. до 17,00 ч. и уговорено трудово
възнаграждение, без между страните по трудовото правоотношение да е сключен
трудов договор в предписаната от закона писмена форма.
За да отмени процесното НП, районният съд
е приел, че АНО неправилно е съставил АУАН
в отсъствие на представител на работодателя
и че незаконосъобразно е приложил
специалната процедура на чл.416, ал.3 от КТ за уведомяване на нарушителя за съставянето му
. Изводът на съда е, че по този начин санкционираното дружество е било лишено от
възможността негов представител да участва в проведеното АНП, което е преценено
като съществено нарушение на процесуалните правила. Съдът установил също, че независимо от направеното отбелязване върху оригинала
на НП, че същото е влязло в законна сила на основание чл.58, ал.2 от ЗАНН, то това не е така, поради допуснат друг
съществен порок в процедурата по съобщаване на санкционираното дружество за
издаденото НП. В заключение, съдът е
приел, че въпреки установените други
нарушения в хода на проведеното АНП, към датата на постановяване на въззивното
решение е изтекла както обикновената, така и абсолютната погасителна давност,
поради което е преклудирана възможността на държавата да реализира своята
санкционираща функция спрямо нарушителя.
Решението е правилно.
Изцяло се споделят изводите на ВРС досежно неправилното прилагане от страна на
АНО на разпоредбата на чл.58,ал.2 от ЗАНН, поради което касационният съд намира
за правилна констатацията, че НП не е
влязло в законна сила , съответно че въззивната жалба е допустима. Разпоредбата
на чл.58, ал.2 от ЗАНН гласи, че когато
нарушителят или поискалият обезщетение не се намери на посочения от него адрес,
а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху
наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването.
Правилно съдът е посочил в решението си , че съгласно цитираната разпоредба, законодателят
е предвидил като условие за нейното приложение кумулативното наличие на две
предпоставки – 1/ нарушителят да не е намерен на посочения от него адрес и 2/
новият му адрес да е неизвестен. В настоящия случай върху приложения към АНП
оригинал на НП е направен ръкописен запис, че на 17.06.2014 г. лицето не е
открито на посочения адрес. Това може да се приеме като доказателство за наличието
на първото условие. Липсва отбелязване досежно второто – че лицето има нов
адрес, който не е известен на органа. Предвид горното, като е съобразил, че
административно- наказващият орган е приложил чл.58, ал.2 от ЗАНН без наличието
на всички необходими предпоставки, решаващият състав правилно е приел,
че обжалваното пред него НП не е влязло в законна сила, следователно правилно е
приел въззивната жалба за допустима и я е разгледал по същество.
Съответстват на материалния закон и
изводите на ВРС за изтекъл срок на абсолютната погасителна давност по смисъла
на чл.81, ал.3 във вр. с чл.80, ал.1, т.5 от Наказателния кодекс НК/. Неоснователно касационният жалбоподател при
оспорване на въззивното решение се позовава на разпоредбата на чл.82, ал.1 от ЗАНН. Тази разпоредба е неприложима в настоящия случай, тъй като тя относима
единствено спрямо влезлите в законна сила санкционни актове – аргумент от чл.
82, ал.2 от ЗАНН, а настоящият случай не е такъв, както вече бе отбелязано.
Предвид това правилно първостепенният съд е приложил чл.81, ал.3 във вр. с чл.80, ал.1, т.5 от НК по препращане от чл.11 от ЗАНН. Обратното
схващане би довело до това извършителите на престъпления попадащи в приложното поле на чл.80, ал.1, т.5 от НК, да бъдат привилегировани
и третирани от законодателя по
по-благоприятен начин от извършителите на
административни нарушения. Предвид
изложеното, релевантен в тази хипотеза е моментът на извършване на нарушението по
аргумент от чл.80, ал.3, предложение І-во от НК, което в дадения случай е
датата 03.10.2013 г. Считано от нея,
абсолютната погасителна давност за погасяване на наказателното преследване е
изтекла на 03.04.2018 г., тоест тя е настъпила не само преди постановяване на
въззивното решение, но и преди образуване на въззивното производство пред ВРС.
Единствено за пълнота на изложението
следва да се отбележи, че констатациите на РС – Варна за допуснати съществени
процесуални нарушения в хода проведеното административно- наказателно
производство не са оспорени от касатора.
Горното налага извод за липсата на изложените в касационната жалба пороци на
въззивното решение , а при извършената от касационния съд служебна проверка
относно допустимостта и валидността му не се констатираха такива пороци, поради
което същото следва да бъде оставено в сила. Разноски от
страните не се претендират, поради което не се дължат такива.
Предвид изложеното, Административен съд –
Варна, VІ касационен състав
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 914/26.06.2020 г. по НАХД № 2207/2020 г. по описа на ВРС.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: