Решение по дело №3353/2024 на Софийски градски съд

Мотиви към Решение по НЧД № 3353/2024г., по описа на Софийски градски
съд – Наказателно отделение, 28-ми състав

Производството е по реда на чл.32, ал.1, вр.чл.16, ал.1 от Закона за
признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане
и решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИАКОРНФС/.
Образувано е въз основа на постъпило в Софийски градски съд
удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно
прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции,
издадено въз основа на Решение № BH-GS/03/236000186485/23, влязло в сила
на 30.11.2023г., поставено от компетентен несъдебен орган –
Bezirkshauptmannschaft Güssing, Република Австрия.
Към удостоверението е приложено копие от решението за налагане на
финансова санкция в размер на 1430 евро на българския гражданин Б. Х. Х.,
от които 1300 евро – глоба за извършено административно нарушение по
Раздел 103/2/ от Закона за моторните превозни средства от 1967г.- KFG 1967г.
и 130,00 евро – разноски.
В съдебно заседание представителят на Софийска градска прокуратура
излага становище за наличие на основанията за признаване на решението.
Моли актът на настоящия състав да бъде изпратен на НАП за изпълнение.
Назначеният от съда при условията на чл. 32, ал. 1, вр. чл. 16, ал. 3 от
ЗПИИАКОРНФС защитник на засегнатото лице Б. Х. – адв. Е.К. поддържа
становище за липса на основания за признаване на чуждия съдебен акт. В тази
връзка твърди, че актът не бил връчен на Б. Х., не му било разяснена
възможността за обжалване.
Съдът, след като прецени съдържанието на удостоверението,
становището на страните и разпоредбите на закона, установи следното от
фактическа и правна страна:
Б. Х. Х. е роден на ****г., български гражданин с ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес: гр. София, жк. ****.
Същият е едноличен собственик и управител на „В.“ ЕООД с ЕИК
*********, което дружество е собственик на МПС – лек автомобил марка
„БМВ“ с рег. № ****.
С Решение от 10.11.2023г. издадено от несъдебен орган на Република
Австрия, влязло в сила на 30.11.2023г., на Б. Х. е наложена финансова санкция
- административно наказание „глоба“ в размер на 1300,00 евро за това, че като
представляващ „В.“ ЕООД /собственик на лек автомобил „БМВ“ с рег. №
****/, не е предоставил на районната администрация информация в рамките
на определения срок относно лицето, управлявало МПС на 21.08.2023г., в
11:19ч., в Schützen am Gebirge на ВВ 50 на височината на пътен километър
41.29 в посока Айзенщат. По този начин Б. Х. е извършил административно
нарушение по Раздел 103/2/ от Закона за моторните превозни средства от
1

1967г.- KFG 1967г., санкционирано на основание § 134, параграф 1, № 1 Закон
за моторните превозни средства от 1967г. - KFG 1967г.
С Решението на засегнатото лице Б. Х. са възложени разноски в размер
на 130,00 евро, сторени в административното производството.
Въз основа на посоченото решение е издадено и Удостоверение по чл. 4
от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на
принципа за взаимно признаване на финансови санкции (във формуляра,
даден в приложението към решението).
Постъпилите документи относно признаването на решението на чуждия
несъдебен орган, съдържат всички изискуеми от закона и Рамковото решение
реквизити. Налице е влязъл в сила акт на несъдебен орган за извършване на
административно нарушение, с наложена парична санкция, както и съответно
удостоверение. Безспорно е установено, че засегнатото лице, срещу което е
постановено решението, е с местоживеене на територията на страната - гр.
София.
Съдът намира, че не са налице основания за отказ за признаване на
решението за налагане на финансова санкция, съгласно разпоредбата на чл.35
от ЗПИИАКОРНФС.
От текста на удостоверението се установяват и индивидуализиращите
засегнатото физическо лице данни - трите имена, дата на раждане и адрес;
размера на наложената санкция – 1300,00 евро, заедно с разноски 130,00 евро;
данните за обстоятелствата, обосноваващи санкцията по чл.3, ал.1 т.1 от
ЗПИИАКОРНФС. В тази насока съдът съобрази и служебно изисканите:
адресна справка за лицето и справка от Търговския регистър по партидата на
„В.“ ЕООД.
В решението изрично е посочено, че производството е било писмено и
засегнатото лице е било уведомено, съгласно законодателството на Република
Австрия, за правото си и сроковете за обжалване на решението, не е платило
глобата, наложена му за констатираното нарушение, поради което решението
е било изпратено на българските власти с оглед признаването и изпълнението
му.
Възраженията на защитата за липса на доказателства относно надлежно
връчване на акта за засегнатото лице, този състсав намира за неоснователни.
В тази връзка следва да се отбележи, че с оглед именно прилагане
принципа за взаимно признаване на финансови санкции, съобразно и
цитираното по-горе рамково Решение, това става между компетентните
органи на съответните държави членки на ЕС на базата на взаимното доверие.
В този смисъл е достатъчно в удостоверението по чл. 4 от ЗПИИАКОРНФС да
е посочено от издаващата държава, че по отношение на засегнатото лице са
спазени процедурите, посочени по-горе, каквото отбелязване е налице и в
настоящето удостоверение.
При така установените фактически обстоятелства настоящият съдебен
2

състав намери, че са налице всички законови предпоставки за признаване на
решението за наложена финансова санкция, като съобрази и липсата на
материални пречки за това.
Предмет на разглеждане по делото е решение за налагане на финансова
санкция от страна на компетентен орган, придружено от Удостоверение по
чл.4 от Рамковото решение № 2005/214/ПРВ на Съвета относно прилагане
принципа при взаимно признаване на санкции.
Не е налице и някое от факултативните основания за отказ, визирани в
чл. 35 от Закона. Удостоверението съдържа предвидените в закона и
Рамковото решение реквизити, необходими за аргументирано заемане на
позиция от изпълняващата държава, лицето не е санкционирано за същото
деяние в друга държава, не е изтекла погасителната давност за изпълнение на
санкцията, няма имунитет или привилегии, определящи като недопустимо
изпълнението на решението, санкцията, която се претендира да бъде приета
надхвърля границата от 70 евро, посочена в чл. 35, т. 6 от Закона. В същото
време засегнатото лице е било уведомено за правото си да обжалва
решението.
Нарушението е квалифицирано като непредоставяне на изискана от
районна администрация Гюсинг, Република Австрия информация в рамките
на определения срок относно лицето, управлявало МПС на конкретна дата и
място, като съдът счита, че не са налице изключения от принципите за двойна
наказуемост, тъй като се касае за деяние, нарушаващо правилата за движение
по пътищата.
Тези съображения мотивират настоящия състав да приеме, че в
конкретната хипотеза не е налице основание да откаже признаване на
решението. Паричната сума, представляваща санкцията, е в общ размер на
1430,00 евро, от които 1300,00 евро – административно наказание глоба и
130,00 евро – разноски в производството. Съдът определи равностойността на
общият размер на санкцията 1430,00 евро в български лева по курса на БНБ за
деня на постановяване на решението – в размер на 2796,84 лева.
По изложените съображения съдът прие, с оглед прилагане на принципа
за взаимно признаване на финансови санкции, съобразно цитираното по –
горе Рамково решение, за изпълнение Решение № BH-GS/03/236000186485/23,
влязло в сила на 30.11.2023г., издадено от компетентен несъдебен орган –
Bezirkshauptmannschaft Güssing, Република Австрия, за налагане на финансова
санкция на българския гражданин Б. Х. Х. в размер на 1430,00 евро с левова
равностойност по фиксинга на БНБ 2796,84 лева за извършено
административно нарушение по Раздел 103/2/ от Закона за моторните
превозни средства от 1967г.- KFG 1967г.

Така мотивиран, съдът постанови решението си.

3

Номер на акта:	464
Дата:	18 юли 2024 г. (в сила от 26 юли 2024 г.)
Съдия:	Емилия Атанасова Колева

Дело:	20241100203353
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	3 юни 2024 г.

Решение по дело №3353/2024 на Софийски градски съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите