М
О Т И В И
по НОХД №2193/2020 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив с подсъдим Г.И.С.
Срещу подс. Г.И.С. е повдигнато обвинение и
с процесния обвинителен акт същият е обвинен за престъпление по чл. 123, ал.1 НК.
С
протоколно определение от 14.12.2020 г. са приети за съвместно разглеждане в
наказателното производство предявените от:
-
пострадалата М.А.А. граждански иск, с който се иска подс.Г. С. да й заплати сумата от 150 000 лева,
представляваща обезщетение за причинени й неимуществени вреди – страдания, в резултат на
деянието, предмет на обвинителния акт, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на извършването му - 17.10.2013 г. до окончателното й
изплащане, както и направените по делото разноски;
-
пострадалия Д.Д.А. граждански иск, с който се иска подс.Г. С. да му заплати сумата от 150 000 лева,
представляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди – страдания, в резултат на
деянието, предмет на обвинителния акт, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на извършването му - 17.10.2013 г. до окончателното й
изплащане, както и направените по делото разноски.
С горепосочения съдебен акт М.А.А. и Д.Д.А. са
конституирани като граждански ищци и като частни обвинители по делото, а
адв.К.Н.- като техен повереник.
В съдебно
заседание представителят на Окръжна прокуратура-Пловдив поддържа обвинението.
Предлага на съда да признае подсъдимия за виновен в извършване на
престъплението, за което е обвинен, като му наложи наказание „лишаване от свобода“ при
условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, чието изтърпяване на осн. чл. 66 НК да
бъде отложено за подходящ изпитателен срок. Касателно гражданските искове,
същите счита за основателни, поради което моли да бъдат уважени, а и в тежест
на подсъдимия да бъдат възложени направените по делото разноски.
Гражданските
ищци и частни обвинители М.А.А. и Д.Д.А. в съдебно заседание се представляват
от упълномощения си повереник адв.К.Н., който поддържа повдигнатото от
прокурора обвинение, пледирайки за налагане на наказание на подс.С. при сериозен
превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, изпълнението на което да
бъде отложено на осн. чл.66 НК. Приетите за съвместно разглеждане граждански
искове, моли да бъдат уважени в пълния им претендиран от наследниците на Д.А.А.
размер.
Подс.
Г.С. се явява лично в съдебно заседание, посочвайки, че във всички събрани писмени
доказателства няма негови подписи. Заявява, че е невинен, настоявайки за оправдателна присъда и отхвърляне на
гражданските искове. Упълномощеният му защитник адв.Д.Б. моли подсъдимият да
бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение.
Съдът, след като анализира събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от
фактическа страна:
Подс.Г.И.С. е роден на *** ***, б., български гражданин, семеен,
неосъждан, трудово ангажиран, с висше образование, неосъждан, ЕГН **********.
Подсъдимият бил ***на „***“ ДЗЗД гр.Разград, което дружество като изпълнител и
представлявано именно от подс.С. на 26.08.2013 г. сключило договор с
възложителя „***“ АД гр.София,
представлявано от изпълнителния директор инж.Б.П. /л.53 и сл., том 1
ДПво/. Предмет на същия бил извършване на строително-монтажни работи на два
обекта в гр.Пловдив: ЦДГ „***“ и ЦДГ „***“ в срок от 30 календарни дни при цени
и начин на плащане, установени в раздел ІІІ от съглашението. Основание
възложителят да е страна по цитирания договор било обстоятелството, че „***“ АД
гр.София било съдружник в ДЗЗД „***“ ДЗЗД, което от своя страна в същия ден
26.08.2013 г. в качеството на изпълнител сключило с възложителя Община Пловдив споразумение /л.28 и сл.том 3 ДПво/ във
връзка с изразеното от страна на последния желание именно изпълнителят „***“
ДЗЗД да изпълни дейностите, определени в тръжната документация, част 1 и 2 от
проекта: „Енергийна ефективност в обществени сгради в Пловдив“, ЛОТ 3 и
приетата от страна на възложителя оферта на изпълнителя за изпълнението и
завършването на тези дейности, както и отстраняване на всякакви съдържащи се в
тях нередности. В тази връзка била оформена и Заповедна книга №ЛОТ
3-1/26.08.2013 г. /л.34 и сл., том 1 ДПво/ относно „Изпълнение на мерки за
енергийна ефективност в сградата на ЦДГ „***“, гр.Пловдив, 2013 г. Откриването
на строителните площадки и на двата обекта било удостоверено в изготвените за
целта протоколи /л.166 и сл. и л.177 и сл., том 3 ДПво/.
По време
на строително-монтажните дейности в ЦДГ „***“ гр.Пловдив /видно от постъпилата
от Община Пловдив справка /л.304, том 2 СПво/, а и понастоящем, Директор на
същата от 2008 г. била свид.М.У.. Преди самото стартиране на ремонтните
дейности била организирана среща, на която на служителите от детската градина и
нейният представляващ били представените хората, ангажирани със самия ремонт.
Ежедневно в обекта пристигали такива, като на свид. У. било известно, че същите
пътуват чак от гр.Разград. Спазван бил пропусквателния режим в детското
заведение, при контролирането на който не бил воден нарочен регистър. Във
връзка с реализираните строителни дейности свид.У. и подчинените й контактували
както със служители на „***“ АД гр.София, така и с подсъдимия, относно когото
Директорката останала с впечатление, че е трудовоангажиран към фирма „***“.
Същите продължили няколко - между 2 и 4 месеца, но въпреки неприключване на
ремонта в цялост, учебната 2013 година стартирала своевременно на 15-ти
септември, тъй като дограмата на сградата била вече сменена, а санирането -
извършено. Останало за довършване било осветлението по покривите и други
довършителни работи, чието реализиране продължило от служители на фирмата –
изпълнител, респ. фирмата-подизпълнител
през месеците октомври и ноември.
Пострадалият Д.А.А. по професия бил електротехник и
упражнявал именно същата както към 1993 г., когато сключил граждански брак с
М.А., така и до смъртта си на 17.10.2013 г. Заедно със съпругата си живели в
гр.Разград, а синът им Д.Д.А. бил студент в Англия към процесния период от
време. На последния било известно, че през месец август 2013 г. баща му работил
като общ работник по трудов договор в „***“ гр.Шумен, но реално бил трудово
ангажиран като електротехник в строителни обекти в гр.Разград. Трудовите им
правоотношение били прекратени на 09.09.2013 г., в какъвто смисъл е и
приложената от ТД на НАП-Варна справка /л.109, том 1 ДПво/.
Свид.Д.С.
познавал съгражданина си от гр.Разград Д.А.А. като електричар. Доколкото имал
проблем с тока в дома си, няколко дни преди 17.10.2013 г. го извикал за помощ
при отстраняването му. Тогава пострадалият му споделил, че са го наели на
временна работа в гр.Пловдив за поставяне на осветление на детска градина,
поради което след 2-3 дни ще заминава за гр.Пловдив с лицето „С.“ или „С.“ по
спомени на свид.С..
Междувременно в хода на изпълнение на
строително-монтажните работи в горецитирания обект от името на подизпълнителя „***“
ДЗЗД гр.Разград в ТД на НАП-Варна било подадено уведомление за сключен на
16.10.2013 г. между същото и Д.А.А.
трудов договор, което обстоятелство намерило отражение в издадената от
ТД на НАП-Варна справка за актуално състояние на действащи трудови договори на
пострадалия А. за 2013 г. /л.109, том 1 ДПво/. Съгласно същата, код на
цитирания трудов договор по
Класификатора на икономическите дейности /2008/
бил 4690 - „неспециализирана търговия на едро“, а код по Национална
класификация на професиите и длъжностите бил 74112004 – „електротехник,
поддръжка на сгради“.
Във
връзка с останалите довършителни ремонтни дейности и по-конкретно относно
преглед и подмяна на осветителните тела на покрива на ЦДГ „***“ гр.Пловдив, по
сведение на свид.М.А., в ранните часове на 17.10.2013 г., около 03.30 часа,
въпреки дъждовното време от гр.Разград в
посока гр.Пловдив тръгнали пострадалият и представляващия „***“ ДЗЗД гр.Разград
подс.С. с личния автомобил на последния. В гр.Пловдив времето било мрачно,
хладно и дъждовно. При указаното детско заведение пристигнали горепосочените
две лица, като подсъдимият бил познат на Директора свид.У. и от предходните му
посещения в обекта, а пострадалият тя не познавала и по нейн спомен той не
фигурирал сред хората от първоначалната среща, на която била представена
работната бригада. Междувременно след тях в двора на градината дошли свид.И.К.
и свид.С.З., които следвало да извършат монтаж на мълниезащитна инсталация.
Двамата видели единствено мъж, облечен на пръв поглед с работни дрехи и неносещ
предпазна каска на главата си, който се придвижвал по покрива на сградата на
детското заведение, обикаляйки намиращите се на същия лампи, част от които
светели, а други – не. Свид.К. забелязал, че въпросният мъж проверявал лампите
тип “пура“ – осветителни тела, които били на ръба на покрива и служели за
осветление вечерно време, както и че мъжът бил отворил капака на една от
лампите. Попитали го откъде могат и те самите да се качат на покрива, а той им
обяснил, че от вътрешността на сградата има достъп до покрива и именно същия
самият той е използвал. Запитан от двамата свидетели дали и къде могат те да
поставят носената от тях стълба, за да се качат на покрива, пострадалият
посочил от кой край на градината да се качат, използвайки стълба, а именно от
задния такъв, тъй като там нямало тераса. При това положение те разтоварили
инструментите и материалите си, след което поставили собствената им стълба на
указаното им място.
По това
време свид.Г.Р. и съпругът й И.Р. /починал по-късно/ почиствали листата от
спортната площадка, разделена от шосе с ЦДГ „***“ гр.Пловдив и в този смисъл
съвсем близо до последната. Докато последният отишъл да изхвърля листата,
свид.Р. чула някакъв вик, както и удар в земята, възприела го като „туп“, при
което се обърнала. Видяла през оградата на градината паднал на земята човек и
помислила, че е паднал от съвсем ниската тераса на детската градина. Изчакала
пострадалият да помръдне или да извика, но след като това не се случило,
започнала да вика за помощ. Доколкото свидетелите К. и З. не водили със себе си
друг колега, се учудили на чутото, но от почистващите листата лица разбрали, че
от другата страна на сградата бил паднал мъж. Свид.К., намиращ се вече на
поставената на стената на сградата стълба, но все още не достигнал покрива й,
повдигнал глава нагоре и действително констатирал, че на покрива нямало никой,
а дотогава виденият преди това мъж, занимаващ се с осветителните тела, бил горе. Веднага слязъл от стълбата и първи
отишъл при падналия човек. З. не го съпроводил, защото го било страх. Свид.К.
забелязал, че около главата на трупа имало кръв, но изобщо не го докосвал.
Наблюдавайки го, не установил наличието на жизнени показатели, поради което за
случилото се бил подаден сигнал на тел.112. Директорът на детското заведение
свид.У. разбрала за инцидента от огняря в същото. Тялото на пострадалия било
покрито с чаршаф /съгласно огледния протокол на л.5 и сл, том 1 ДПво/ до
идването на служители от Бърза помощ. Пристигнали и такива от Дирекция
„Инспекция по труда“ по нареждане на Директора на тази институция, за да
извършат проверка по спазване на трудовото законодателство. В качеството си на
такъв служител свид.Т. констатирала, че лежащият на земята работник бил
починал, а Управителят на „***“, което дружество разбрала, че следвало да
изпълнява строителната дейност в детската градина, бил на мястото на инцидента
и се представил като представляващ дружеството. Обяснил при зададените му въпроси
в развилата се административна процедура, че са дошли заедно с пострадалия в
детската градина сутринта, като последният бил нает, за да подмени
осветителните тела, намиращи се на покрива на детското заведение. Колегата й
Б.изискала документи, сред които й било представено писмо /л.52, том 1 ДПво/, адресирано до Началник
строежи при „*** АД гр.София от страна на Управителя на „***“ ДЗЗД Г.С., с
което първият е уведомен за възникнала на 17.03.2013 г. трудова злополука в
обект ЦДГ „***“ гр.Пловдив. В хода на реализираната проверка било установено
нарушение на чл.15, ал.1 Наредба №РД-07-2/16.12.2009 г. за условията и реда за
провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по
правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, за което
бил съставен АУАН на Управителя на „***“ ДЗЗД в негово отсъствие, тъй като не
се явил за извършване на това действие /л.47 и сл., том 1 ДПво /. Въз основа на
същия било издадено Наказателно постановление №16-000130/19.02.2014 г. от Директора на Д „ИТ“ гр.Пловдив срещу
Г.С. /л.36-37, том 2 ДПво/,
влязло в сила на 20.12.2016 г., съгласно представената справка /л.50, том 1
СПво/.
За
извършения оглед на местопроизшествието бил съставен нарочен протокол, ведно с
фотоалбум /л.5 и сл., том 1 ДПво/, видно от който при реализирания оглед е
констатирано, че вляво от сградата на ЦДГ „***“ гр.Пловдив на отстояние от 90
см от фасадата и успоредно на централната фасада е намерен труп на мъж, покрит
с мокър чаршаф, като подробно е отразено състоянието на същия и откритите у
него вещи. При продължилия на покрива на сградата оглед е констатирано, че под
дългата страна на покрива над централната фасада на ЦДГ „***“ гр.Пловдив са
монтирани електрически лампи - продълговати, извън фасадата, като лампата
вдясно до късата страна на покрива над огледания труп не свети, а лампата вляво
от нея –свети. В непосредствена близост до несветещата лампа се вижда
осветително тяло – пура с означения 95 W/840, OSRAM, а до него има
фабрична опаковка с означение PHILIPS 55W/840 с осветително тяло вътре. Под кабел, водещ
към несветещата лампа се вижда гаечен ключ с жълто-черна ръкохватка „topmaster“.
На
12.12.2013 г. бил изготвен констативен акт за установяване годността за
приемане на строежа относно ЦДГ „***“ гр.Пловдив /л.183 и сл., том 3 ДПво/,
тоест почти два месеца след
инкриминираното посегателство, поради което е необосновано възражението
на защитата, че преди 12.12.2013 г. не е имало довършителни работи по обекта
ЦДГ „***“ гр.Пловдив.
Непосредствено
след смъртта на пострадалия, подс.С. се свързал по телефона с приятеля си от
гр.Разград свид.О.Х. и му съобщил за злополуката с Д.А.А.. Помолил го да
потърси връзка с роднина на починалия и да съобщи за случилото се. Малко
по-късно Х. разбрал, че Д. е паднал и починал. Доколкото не познавал роднини на
последния, то се свързал със свид.Д.С., предполагайки, че същият може да
разполага с такава информация, и му казал за настъпилия с Д.А. инцидент. Той от
своя страна се свързал със съпругата на последния М.А., след което й съобщил за
нещастния случай. След получаване на новината, същата била в шок, доколкото в
ранните часове същия ден мъжът й бил тръгнал на работа жив и здрав, а няколко
часа по-късно научила за смъртта му. От своя страна тя се свързала с учащия по
това време техен син в Англия и за да не изпадне и той в шок му съобщила, че
баща му е паднал и има счупвания, поради което следва да се прибере в България.
Едва след прибирането на Д.Д.А. в България му разказала за инцидента.
Последният също понесъл изключително тежко новината за смъртта на баща си,
настъпила едва след около 40 дни от началото на студентството му извън граница.
От майки си научил относно предприетата за извършване работа от баща му в
гр.Пловдив в детска градина, от покрива на която паднал. При завръщането си в
чужбина имал проблем с ученето и като цяло трудно преживял загубата на този си
родител. По време на съвместния им брачен живот майка му и баща му живели в
пълно разбирателство. След като синът се завърнал към студентските си
ангажименти в Англия свид.А. останала сама в семейната къща в гр.Разград, което
понесла изключително трудно. Доколкото
всичко й напомняло за починалия й съпруг, тя почувствала невъзможност да
продължи да ползва същото легло, същата маса и въобще цялата покъщнина. Именно
тази емоционална травма била причината, поради която взела решение и се преместила да живее на
квартира в гр.Русе, където и понастоящем пребивава.
Към днешна
дата „***“ АД гр.София е в производство по несъстоятелност, като на синдика му
не са предадени от длъжника каквато и да била документация, включително
изисканите от съда: договор от 26.08.2013 г. между „***“ АД гр.София и „***“
ДЗЗД гр.Разград, ведно с описаните в чл.38 от същия Приложения, всички
изготвени документи касателно отчетите по изпълнените СМР-та съгласно чл.4 от
договора, както и представеният от Изпълнителя списък на хората, които ще
работят на територията на обекта съгласно чл.12, т.11 от Договора. В този
смисъл е изпратеното от синдика Е. Т. до съда писмо /л.335, том 2 СПво/.
Консорциум
„***“ ДЗЗД гр.София не е установен на известния по делото адрес /л.329, том 2
СПво/, поради което и гореописаните документи не бяха получени и от същия.
Видно от
заключението по назначената в хода на
досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза на труп /л.24 и сл., том
1 ДПво/, при реализираното изследване върху трупа на Д.А.А. са установени:
контузия на главата, многофрагментно счупване на костите по черепния покрив и
основа, кръвоизливи под твърдата и меките мозъчни обвивки, кръвоизлив в
мозъчните стомахчета, контузия на мозъка, кръвонасядане по меките черепни
покривки в челно-теменната област на главата, счупване на лицевите кости,
разкъсно-контузни рани, охлузвания и кръвонасядания по лицето и в челната
област на главата, подчертана бледост на трупа и на вътрешните органи,
кръгловато термично изгаряне на кожата /електрически знак/ в областта на втори
пръст на дясната ръка с хистологични данни за действие на електрически ток в
тази област. Причината за смъртта на А. е тежко черепно-мозъчна травма с
многофрагментно счупване на черепните кости, мозъчни кръвоизливи и контузия на
мозъка – несъвместими с живота травматични увреждания. Установената
черепно-мозъчна травма е причинена по механизма на удар с или върху твърд тъп
предмет и добре отговаря да е получена при падане от височина – покрива на
двуетажна сграда. Травматичните увреждания на главата, получени при станалия на
17.10.2013 г. инцидент с падане от покрива на детската градината, са в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилата смърт на пострадалия на мястото на
произшествието. При изследването на трупа и при хистологичното изследване са
установени данни за действие от електрически ток в областта на втори пръст на
дясната ръка. Смъртта на А. не е настъпила при поразяване от електрически ток
/електрокуцио/, но е възможно падането от покрива да е било предизвикано от
рефлекторна реакция на тялото и губене на равновесие при въздействието на
електрически ток. Друг фактор, допринесъл за падането е мокрият и хлъзгав
покрив, на който е работил А.. Състоянието на трупа, преценено по
послесмъртните изменения, отговаря на смърт първо денонощие.
В съдебно
заседание експертът д-р Ш. поддържа изцяло изготвеното заключение.
Съгласно
заключението по назначената при разследването съдебно – медицинска експертиза по писмени
данни № 73/2019 г. /л.97и сл., том 2 ДПво/, носенето на предпазна каска за
главата на строителната площадка често пъти предотвратява или облекчава
травмите и уврежданията на главата в случай на инцидент. Обикновената
строителна каска е широко известна и позната на всеки заинтересован. Произвежда
се предимно от полиетилен с висока плътност. Предназначена е главно да осигури
защита от падащи обекти за предотвратяване на мозъчни наранявания и черепни
травми. Изработена е да поглъща енергия при удар чрез частично разрушаване на
корпуса или на околожката. Защитните каски са предназначени единствено за
защита на главата от удари и от падащи предмети, но те сами по себе си не дават
на работниците пълна сигурност и застраховка срещу травми на главата. Ако
предметите са особено тежки или падат от значителна височина, все пак вратът,
шийният гръбнак и черепната основа могат да бъдат увредени. Същото се отнася и
за случаите, когато човек пада от значителна височина върху главата си. В тези
хипотези придобитата кинетична енергия от тежестта на тялото и земното
притегляне се предава аксиално по посока на гръбначния стълб към шийния отдел,
който силно притиска и разрушава черепната основа, като се вбива в черепната
кухина по формата на т.н. “пръстеновидна фрактура“ около големия тилен отвор.
По този механизъм при падането пострадалият дори да е с поставена предпазна
каска на главата, това не е в състояние да предотврати счупването на черепната
основа, тъй като посоката на силата е насочена откъм шийния гръбнак към
черепната основа, а каската при падането върху главата може само да предпази от
счупвания в теменната област на главата, но не може да предотврати счупването
на черепната основа. Предпазната каска не защитава и лицевата област от
наранявания при инцидент. В конкретния случай пострадалият Д.А.А. при падането
си от покрива на двуетажна сграда /детска градина/ е бил без поставена
предпазна каска на главата, доколкото същата е била оставена върху покрива на
сградата. Касае се за пряко и свободно падане, без удари в странични или по пътя на падането
предмети, директно върху земната повърхност. Падането е станало с главата надолу,
с първоначален удар в челно-теменната област и последвал удар в лицевата
област. Освен в тези области на главата, по тялото, по горните и долни
крайници, други видими травматични увреждания не са установени.
При огледа и аутопсията върху
трупа на Д.А.А. са установени цитираните
в първото заключение увреждания.
При тези данни, като причина за смъртта на лицето се приема тежката
черепно-мозъчна травма, с мозъчни кръвоизливи и контузия на мозъка - особено
към ствола на мозъка, където са разположени основните жизнено-важни центрове,
което давало основание да се приеме, че се касае за несъвместими с живота
травматични увреждания на главния мозък. Констатираната тежка черепно-мозъчна
травма с описаната характеристика добре отговаря да е получена при падане от
височина - покрива на двуетажна сграда /детска градина/, при което падането е
било пряко и свободно, без удари в странични или разположени по пътя на
падането предмети, директно върху земната повърхност. При падането от покрива
на детската градина, пострадалият се е намирал с главата надолу и е настъпил
първоначален удар в челно-теменната област, с последвал удар и в лицевата
област, където се установяват охлузвания, кръвонасядания и счупвания на
лицевите кости. При описаното падане пострадалият Д.А.А. явно е бил без
предпазна каска на главата - такава не е намерена до трупа, а на снимка №6 от
фотоалбума се вижда, че каската е оставена на покрива. Защитните каски са
предназначени единствено за защита на главата от удари и от падащи предмети, но
те сами по себе си не дават на работниците пълна сигурност и
застраховка срещу травми на главата. Най- малко ефикасна е предпазната каска в
случаите, когато човек пада от значителна височина върху главата си.
При описания механизъм за
получаване на “пръстеновидна фрактура“ около големия тилен отвор на черепната
основа, ако хипотетично се допусне, че при
падането на 17.10.2013 г. пострадалият е бил с правилно поставена
предпазна каска на главата, би могло да се очаква, че каската ще предпази от
счупвания само костите в теменната област на главата, но не може предотврати
счупването на черепната основа, тъй като
посоката на силата е насочена откъм шийния гръбнак към черепната основа, при
което е настъпило хлътване на гръбначния стълб в черепната кухина, с тежки
травматични увреждания и контузионни промени в ствола на мозъка. Експертът
изяснява, че в ствола на мозъка са разположени основните жизнено-важни центрове
/дихателен и съдодвигателен/ и тяхното увреждане е несъвместимо с живота. В
заключение е отбелязано, че при падането на 17.10.2013 г., ако пострадалият
Д.А.А. е бил с правилно поставена предпазна каска на главата, при полученото
пръстеновидно счупване на черепната основа и контузията на стволови мозъчни
структури, смъртният изход на А. не би могъл да бъде избегнат.
Вещото лице д-р Ш. в съдебно
заседание поддържа заключението. Посочва, че каската в дадени случаи може да
предотврати нараняване на главата, но само при падащи предмети и то не с много
големи размери. Примерно камък или по-малка тухла, които могат да пробият
каската, но ще се предпази черепът. Ако падне голям предмет като бетонна колона
например, настъпва механизмът, като става набиване отгоре - надолу и гръбнакът
се набива в черепната основа. Обратно, ако човекът е с главата надолу, става
същото. Кинетичната енергия на тялото се предава по гръбнака аксиално и
настъпва забиване на атласа - първи прешлен в черепната основа. Получава се
пръстеновидна фрактура и се увреждат жизнено важни центрове в мозъка. Дори
пострадалият да е бил с каска, тя предотвратява травмите отгоре, като може да
предотврати счупване на черепния покрив, но не може да предотврати фрактура на
черепната основа. Така, че с каска или без каска, изходът би бил един и същ.
Съдът възприема изцяло заключенията и по двете съдебно съдебно – медицински екстпертизи като
обективно и компетентно изготвени.
От
заключението по инженерно-техническата експертиза /л.48 и сл., том 2 ДПво/ се
установява, че нормативно действащият документ, определящ минималните изисквания за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на
строителни и монтажни работи е Наредба № 2/22.03. 2004 г., обн. ДВ, бр. 37/2004
г. Дейността, извършвана от пострадалия Д.А.А. на дата 17.10.2013 г , свеждаща
се до преглед на осветителните тела и подмяна на неизпраните им елементи,
намиращи се на строителния обект - покрива на ЦДГ „***" гр. Пловдив по
смисъла на чл. 32 Закон за технически изисквания към продуктите не представлява дейност с
повишена опасност, доколкото указаната разпоредба сочи, че
видовете съоръжения с повишена опасност по смисъла на този закон са котли,
съдове, работещи под налягане, тръбопроводи за пара и гореща вода, газови
съоръжения, тръбопроводи и инсталации за втечнени въглеводородни газове,
преносни и разпределителни газопроводи, съоръжения, инсталации и уреди за
природен газ, ацетиленови уредби, нефтопроводи и нефтопродуктопроводи,
асансьори, повдигателни съоръжения, въжени линии и ски влекове.
Механизмът на настъпилата
трудова злополука, според вещото лице, се свежда до това, че при извършвания на
17.10.2013 г. преглед на осветителните тела на покрива на ЦДГ „***“ гр.Пловдив,
пострадалият Д.А.А. не е използвал лични предпазни средства за защита от
електрически ток /диелектрични ръкавици/, както и такива, които да му
осигуряват безопасност при работа на височина /предпазен колан, осигурително
въже, каска/. При отстраняване на неизправностите по електрическите осветителни
тела, пострадалият е бил поразен от електрическия ток в областта на пръстите на
дясната си ръка, загубил е равновесие, вследствие на рефлекторна
реакция на тялото е загубил устойчивост и е паднал на земята от покрива на
втория етаж.
Относно допуснатите нарушения
на правилата за безопасност на труда, вещото лице изяснява, че строително - монтажните работи, извършани
на обектите
са дейности с висок производствен риск, за което се изисква работещите на
строителния обект да бъдат инструктирани всеки ден, като този ежедневен
инструктаж се документира, съгласно изискванията на чл. 15 Наредба № 2/22.03.2004г. В конкретния
случай са допуснати нарушения както от страна на
работодателя, който не е упражнил необходимия ефективен контрол по спазване на
правилата по безопасността на труда, допускайки Д.А.А. да работи без лични
предпазни средства /каска, диалектрични ръкавици/, с което е нарушил чл. 16, ал.1, т. 6 ЗЗБУТ. От своя страна
пострадалият не е използвал лични предпазни средства за защита от електрически
ток /диелектрични ръкавици/, такива, които да му осигурят безопасност при
работа на височина /предпазен колан и осигурително въже/, както и
предоставената му предпазна каска за главата, с което е нарушил чл. 126, т. 6 КТ и чл.33 ЗЗБУТ.
Пострадалият не е бил инструктиран, с което е бил изложен на риск от трудов
инцидент при работа на височина и от поражения от електрически ток, с което е
нарушен чл.11, ал.1, т.6 Наредба №РД-07-2,2009 г. за условията и
реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и
служителите по правилата за здравословни и безопасни условия на труд.
Съгласно нормативните изисквания
на Наредба №3/19.04.2010 г. за минималните изисквания за безопасност и опазване
на здравето на работещите при използване на лични предпазни средства на
работното място в строителството е необходимо осигуряването на работещите с
лични предпазни средства /ЛПС/- Приложение №1 към чл. 17 Наредбата: за главата - защитна каска,
Приложение 1 към чл. 17, т.11; за защита на долните крайници - защитни обувки,
Приложение 1 към чл.17, т.2.1, за защита на тялото и горните крайници - облекла
за работа на открито при дъжд и студ - Приложение 1 към чл. 17, т.7.1. В деня
на злополуката пострадалият не е използвал предоставената му защитна каска за
главата.
Въпреки големия си
професионален опит – около 30 г. Д.А.А. е подценил опасността от работа на
височина с електрически ток при извършване на рутинни електро-монтажни
операции. Недостатъчна концентрация и най-вече
подценяване изискванията по безопасността на труда при работа с
електрически уредби и съоръжения, особено опасността от поражение от
електрически ток при влажна среда от страна на пострадалия е основната причина
за неговата смърт. Косвена съпричастност към злополуката носи и управителят на
дружеството за неупражнен контрол по начина на използване на работното
оборудване и личните предпазни средства.
Въз основа на предоставената
му документация вещото лице е обобщило, че станалата трудова злополука е
вследствие на занижена взискателност от работодателя по осигуряването на
безопасни условия на труд и подценяване на опасностите при работа на височина
от страна на пострадалото лице, поради което и нарушаване на правилата по
безопасност на труда от работодателя и работника са в причинна връзка със
станалата на 17.10.2013 г. злополука.
В съдебно заседание вещото лице
В.К. поддържа изготвеното заключение. Изяснява,
че посоченото в заключението, че
пострадалият
Д.А. е нает от «***» ДЗЗД и че е негов служител или работник е резултат от
направен от него извод въз основа на представените му материали по делото. Пра
наличието на сключен трудов договор, изискванията по безопасност на труда са
по-големи и съответно работодателят попада под ударите на закона по-строго,
отколкото, когато лицето е наето като гражданско лице да извърши определена
услуга. Посочва, че чл. 14 ЗЗБУТ установява, че всеки, който наеме лице за
извършване на работа, е длъжен да му осигури безопасни условия на труд, поради
което и подс.С. е имал задължение да проведе инструктаж и да контролира дали
мерките по безопасност се спазват и това е подчертано на няколко места в
експертизата. В последната е цитиран чл.11, т.6 от Наредбата за инструктажите,
защото независимо дали лицето е имало или не сключентрудов договор, то е
трябвало да бъде инструктирано.
Видно от
заключението по инженерно-техническата експертиза /л.150 и сл., том 2 ДПво/, по силата на договор от дата
26.08.2013 г. между „***" АД гр. София в качеството на възложител и „***" ДЗЗД гр. Разград
като изпълнител, последният е приел да извърши строително-монтажни работи на
обекти: ЦДГ „***" и ЦДГ „***" в гр. Пловдив. Пострадалият Д.А.А.,
нает от „***" ДЗЗД по силата на сключен трудов договор от дата 16.10.2013
г. на длъжност „електротехник, поддържане на сгради" с НКПД 74112004, на
дата 17.10.2013 г. е извършвал преглед на осветителните тела, намиращи се на
покрива на ЦДГ „***" гр.Пловдив. По време на злополуката времето е било
влажно, като е ръмял дъжд. Пострадалият е имал многогодишен професионален опит
като електротехник. При отстраняване на неизправностите по електрическите
осветителни тела, Д.А.А. е бил поразен от електрически ток в областта на
пръстите на дясната си ръка, загубил е равновесие, вследствие на рефлекторна
реакция на тялото е загубил устойчивост и е паднал на земята от покрива на
втория етаж. Лицето не е използвало лични предпазни средства за защита от
електрически ток /диелектрични ръкавици/, както и такива, които да му
осигуряват безопасност при работа на височина /предпазен колан и осигурително
въже, скеле, каска/. За извършването на електромонтажни-ремонтни работи се
изисква лицето да притежава необходимата квалификация, която да включва усвоени
професионални знания и умения за качествено и безопасно извършване на работата
с опасно за живота на човек електрическо напрежение, в случая 220/380 волта,
което отговаря на изискванията минимум на ІІІ-та квалификационна група по електробезопасност от
Правилника за безопасност и здраве при работа по електрообзавеждането с
напрежение до 1000 v., / ПБЗРЕОН 1000в./, обн. ДВ бр.21/11.03. 2005 г. От
наличната по делото документация не се установило пострадалият да притежава
документ, удостоверяващ защитена квалификационна група по безопасност.
Строително - монтажните работи, извършвани на строителните обекти, са дейности
с висок производствен риск, за което се изисква работещите по трудов договор на
строителния обект да бъдат инструктирани всеки ден, като този ежедневен
инструктаж се документира, съгласно изискванията на чл. 15, както и всички
други, посещаващи строителната площадка, съгласно чл.11, ал.1, б.6 Наредба №
РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично
обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване
на здравословни и безопасни условия на труд. В заключение експертът обобщава,
че дейността, извършвана от пострадалия Д.А.А. на 17.10.2013
г., свеждаща се до преглед на изправността на осветителните тела и подмяна
на неизправните им елементи, намиращи се на строителния обект - покрива на ЦДГ
„***" гр. Пловдив по смисъла на чл. 32 Закон за технически изисквания към продуктите не представлява дейност
с повишена опасност. Нарушаване на правилата за безопасна работа на височина и
при работа с опасно електрическо напрежение /220-380 волта/ е довело до
неговата смърт. Допуснати са нарушения на правилата
по безопасност на труда при извършване на дейността от изпълнителя на
електромонтажните работи „***" ДЗЗД, представлявано от Управителя Г.И.С.,
доколкото същият не е упражнил необходимия ефективен контрол по спазване на
правилата по безопасността на труда, като е допуснал Д.А.А. до извършване на
електромонтажни работи на височина без същия да представи документ за
правоспособност като електротехник, да работи без лични предпазни средства
/каска, диелектрични ръкавици/, както и такива, които да му осигуряват
безопасност при работа на височина /предпазен колан и осигурително въже, скеле,
каска/, с което е нарушил чл.16, ал.1, т. 6 и т.7 ЗЗБУТ. Дружеството не е
предприело всички необходими мерки за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд, като е допуснало Д.А.А., работник /електротехник/ нает от
същото, на 17.10.2013 г. да извършва преглед на осветителните тела, намиращи се
на покрива на ЦДГ „***" гр. Пловдив, без да е провел изискващия се
инструктаж и без да е осигурил лични предпазни средства за защита от
електрически ток /диелектрични ръкавици/,
както и такива, които да му
осигуряват безопасност при работа на височина /предпазен колан и осигурително
въже, скеле/, което е нарушение на чл.14, ал.1 ЗЗБУТ вр. чл.60 Наредба №
2/22.03.2004 г. вр. чл. 11, ал.1, т.6 Наредба №РД-07- 2.2009 г. за условията и реда за провеждането на
периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за
здравословни и безопасни условия на труд. Самият пострадал е нарушил чл. 126,
т. 6 КТ и чл. 33 ЗЗБУТ. От предоставената документация вещото лице е обобщило,
че станалата злополука на 17.10.2013 г. е вследствие на занижена взискателност
отстрана на „***“ ДЗЗД по осигуряването
на безопасни условия на труд и подценяване на опасностите при работа на височина
с електрическо напрежение от 220/380 волта на пострадалия Д.А.А..
В съдебно заседание вещото
лице К. поддържа изцяло изготвеното експертно становище. Категорично е, че
извършваната към инкриминираната дата дейност от страна на пострадалото лице не
представлява източник на повишена опасност, доколкото работата на височина не е
такава. Същата е опасна производствена дейност, но не е с повишена опасност.
Поради това се изисква лицето да бъде инструктирано с цел избягване на рискове
за неговото здраве. Повишено е изискването за инструктажа, чийто предмет е да
се съобщи на работника от какво да се пази с цел да се избегнат трудови
злополуки. Доколкото лицето е работило на височина, то е следвало да се
предприемат мерки против неговото падане. В конкретния случай лицето е работило
на височина над четири метра, а нищо не е предприето. Тъй като се работило с
електрически ток, би следвало да се каже на лицето, че когато се работи с ток
трябва да се изключва напрежението, защото времето е било влажно, създадена е
опасна среда, където протичането на електрически ток е благоприятно. На са
еднакви опасностите, ако дейността по работа с ток се извършва на земята или на
височина. Налична била причинно - следствена връзка между липсата на ръкавици и
въже и падането на пострадалия.
Съдът възприема и кредитира при постановяване на съдебния
си акт заключенията и по двете назначени в хода на разследването
инженерно-технически експертизи с изключение на указаната по-долу част от
същите като изготвени обстойно, с необходимите професионални знания и опит в
съответната област, съобразени с приложените към делото доказателства. Не следва да бъде възприето експертното
становище и по двете цитирани експертизи в частта, в която вещото лице е уточнило,
че извършваната от пострадалия на инкриминираната дата дейност не представлява
източник на повишена опасност, доколкото това е правен въпрос, на който
решаващият орган следва да даде отговор, а не експертът.
Така установената фактическа обстановка съдът счета за установена от събраната по делото доказателствена маса,
както следва:
- писмени доказателства и писмени доказателствени
средства, прочетени и приети по надлежния ред на осн. чл. 283 НПК: протокол
за оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбум (л. 5 -14, том 1 ДПво), протокол за доброволно
предаване /л.33, том 1 ДПво/, Заповедна книга
№ЛОТ3-1/26.08.2013 г. /л.34-39, том 1 ДПво/, Писмо на Директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Пловдив, ведно с описаните в същото като
приложения заверени копия на: покана по чл.40 ЗАНН, обратна разписка за
получена покана, копие от АУАН №16-000130/20.11.2013 г., уведомително писмо до
Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Пловдив, заверено копие от писмо, съдържащо обяснение
на Г.С. до Началника на строежи при „***“ АД гр.София, копие от договор от
26.08.2013 г. между „***“ АД гр.София и „***“ ДЗЗД гр.Разград /л.43-55, том 1
ДПво/, препис извлечение от акт за смърт и удостоверение за наследници
/л.58-59, том 1 ДПво/, писма от БАН филиал - Пловдив /л.77 , том 1 ДПво и л.10,
том 2 ДПво/, справка от ТД на НАП-Варна за актуално състояние на действащи
трудови договори в периода 01.01.2013 г. - 31.12.2013 г. относно лицето Д.А.А.
/л.109, том 1 ДПво/, актуално състояние на „***“ ДЗЗД /л.22-23, том 2 ДПво/,
справка от ТД-НАП Варна относно актуално състояние на всички трудови договори
за лицето Д.А.А. /л.30, том 2 ДПво/, НП №16-000130/19.02.2014 г. /л.36-37, том
2 ДПво/, писмо от Община Пловдив с приложени съгласно описа заверени копия на: договор №13 ДГ 1032/26.08.2013 г.,
сключен между Община Пловдив и ДЗЗД „***“, в което дружество е съдружник „***“
АД и Анекс към същия, протоколи за разплащане на извършените СМР на ЦДГ „***“ и ЦДГ „***“, оферта на
изпълнителя с КСС, банкова гаранция за авансово плащане, фактура за авансово
плащане, фактури за окончателно плащане,
протоколи за откриване на строителна площадка, констативни актове за
установяване годността за приемане на строежа, Приложение №15, удостоверения за
въвеждане на обектите в експлоатация /л.25-188, том 3 ДПво/, характеристична справка /л.197, том 2 ДПво/,
справка за съдимост /л.14, том 1 СПво/, справка от Д „ИТ“гр.Пловдив /л.50, том
1 СПво/, справка от Община Пловдив /л.304, том 2 СПво/, справка за
върнато писмо /л.329, том 2 ДПво/ и писмо от синдика Е. Т. до съда /л.335, том
2 СПво/.
- заключенията по назначените в хода на
досъдебното производство: съдебно-медицинска експертиза на труп,
съдебно-медицинска експертиза по писмени данни и два броя инженерно-технически
експертизи, с изключение на указаните по-горе части от последните две посочени;
- гласни
доказателствени средства, а именно показанията на
свидетелите: И.К., дадени в хода на съдебното следствие, както и тези от
досъдебното производство пред орган от същото относно конкретния месец на
описваното от него събитие - „месец октомври 2013 г.“ и касателно
точно извършваното от мъжа, когото този свидетел е видял на покрива – „видях, че този мъж проверяваше лампите тип
„пура“ – осветителните тела на ръба на покрива, които са осветление за вечерно
време, както и че беше отворил капака на една от лампите“, приобщени към
доказателствената маса на осн. чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 и т.2, пр.2 НПК,
доколкото свидетелят потвърди посоченото от него на досъдебната фаза, а и
прочетените показания са дадени в един по-близък до процесното събитие момент; П.Т., Д.С., М.А., Д.Д.А., депозирани от
последния в хода на съдебното следствие, както и тези от досъдебната фаза пред
орган от същото относно фирмата, към която баща му е имал трудов договор – “Фирмата е „***“ гр.Шумен“ и касателно
датата, на която майка му му се е обадила да му каже за случилото се с баща му – „17.10.2013 г.“, приобщени към доказателствената
съвкупност на осн. чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2, пр.2 и т.1 НПК. Свидетелят потвърди така заявеното
относно работодателя на баща му, а и същото кореспондира с представената от ТД
на НАП-Варна справка относно актуално състояние на всички трудови договори на Д.А.А.
/л.30, том 2 ДПво/. По отношение на цитираната дата, макар в съдебно заседание
след прочитане на указаната част от показанията му, дадени при разследването,
свид.Д.А. да не успя да конкретизира на коя точно е
получил въпросното обаждане от майка си относно инцидента с баща му, то съдът счете,
че следва да бъде дадена вяра на прочетената част от показанията му, доколкото
същите са депозирани в един много по-близък до процесното събитие момент,
когато спомените му са били далеч по-пресни относно интересуващите процеса
факти, С.З., предоставени при
съдебното следствие, както и тези от досъдебната фаза пред орган на същото
относно точното време на събитието, за
което разказва- „месец октомври 2013 г.“ и
по отношение името на детската градина – „детска
градина ***“, приобщени към доказателствена маса на осн. чл.281, ал.4, вр.
ал.1, т.2, пр.2 и т.1 НПК, доколкото свидетелят заяви, че е вярно именно
заявеното при разследването, тъй като явно преди толкова време си е спомнял
много по–добре събитията, за които е давал сведения, О.Х., Г.Р., дадени в хода на съдебното следствие с изключение на
частта, в която сочи, че към инкриминирания момент не е валяло, доколкото в
противовес на същата са показанията на свидетелите К., З. и У., установяващи
точно обратното, в какъвто смисъл са и представените справки от БАН, филиал -
Пловдив, както и тези от досъдебното
производство пред орган от същото относно точното време на случилото се, за
което говори -„месец октомври 2013 г.“
и касателно името на детската градина, за която сочи в показанията си- „“детска градина ***“, приобщени на
осн. чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 и т.2, пр.2 НПК, доколкото свидетелката потвърди заявеното от
нея в хода на разследването относно датата на интересуващото процеса събитие, а
по отношение името на детската градина действително същата след прочитане на
указаната част от показанията й не
успя да уточни същото, но кредитирана следва да бъде частта от показанията й от
досъдебната фаза, след като са дадени
само няколко месеца след инкриминираната дата и в този смисъл далеч
по-ясни, М.У. и Б.П..
Горецитираните показания с
изключение на указаната част от тези на свид.Р. съдът кредитира като
последователно и логично излагащи фактическите обстоятелства, включени в
предмета на доказване, съответстващи и хармониращи както помежду си, така и на
информацията, съдържаща се в приложените към делото писмени доказателства и
доказателствени средства. При преценката за обективността на свидетелските
показания, съдът отчете изключително
близките родствени отношения между пострадалото лице и свидетелите М.А. и
Д.Д. А. – негова съпруга, съотв. син, но
доколкото показанията и на двамата напълно хармонират както помежду си, така и
с останалите доказателствени източници относно трудовата ангажираност на пострадалия
към инкриминирания момент, уведомяването им за настъпилия с последния инцидент
и отражението му върху всеки от тях, то липсват основания за поставянето им под
съмнение. Наред с тези особености, съдът отчете и факта, че единствено
показанията на свидетелите К., З. и Р., явяващи се очевидци, съдържат
информация, която може да бъде ценена като пряко доказателство относно начина
на настъпване на злополуката и на съставомерните вредни последици на
инкриминираното посегателство.
Подсъдимият
не даде обяснения в хода на съдебното следствие, които да бъдат съпоставени с
останалата доказателствена съвкупност. Единствено заяви, че във всички налични
писмени доказателства липсва неговия подпис, което е обсъдено по-долу в
мотивите.
Въз основа на описаната фактология,
съдът прие, че подс.Г.С. е осъществил от обективна и субективна страна
съставомерните признаци на вмененото му посегателство по чл. 123, ал.1 НК,
нарушавайки разпоредбата на чл.16, ал.1, т.6 ЗЗБУТ, неизпълнявайки задълженията
си по Наредба №2/22.03.2004 г., обн. ДВ бр.37/2004 г., приложение 4 към чл.2,
ал.2: т.6.3 и т.6.10, както и нарушавайки
нормите на чл.11, ал.1, т.6
Наредба №РД-07-2/2009 г., обн. ДВ бр.102/2009 г., чл.16, ал.1, т.7
ЗЗБУТ, чл.14, ал.1 ЗЗБУТ и чл.60, ал.1 Наредба № 2/22.03.2004 г., обн. ДВ
бр.37/2004г., в резултат на което е причинил смъртта на пострадалия Д.А.А..
Касае се за престъпление, осъществено чрез бездействие, известно в правната
теория и съдебната практика като омисивно, което предпоставя съдържанието на
бланкетната норма на чл. 123, ал. 1 НК да бъде запълнено с конкретните задължения и
повели за действие - неизпълнени от дееца, дори и без непременно това
задължение да има нормативен характер, за да възникне наказателната
отговорност. В конкретния
казус обаче заключенията по назначените по делото инженерно - технически
експертизи са категорични относно конкретно предписаните в нормативните актове
разпоредби, които не са били спазени и са създали условия за настъпване на
противоправния резултат – смъртта на пострадалия А.. Действията на последния,
довели до реализирането на
съставомерните последици, обаче не са елемент от обективната страна на
престъплението по чл.123, ал.1 НК и не могат да представляват основание за
несъставомерност или недоказаност на обвинението. За противоправността на това
деяние се изисква да бъде установено непредприемане на определено по съдържание
правомерно действие, произтичащо от юридически факт, визиран пряко в нормативен
акт или в Постановление, Правилник, Наредба или инструкция, а така също и по
силата на правоотношение основано на договор, по който задълженият да действа е
страна, с оглед служебната или професионалната му функция.
В конкретния казус, за привлечения към
наказателна отговорност подсъдим Г.С. тези задължения произтичат от заеманата
от него длъжност – ***на „***“ ДЗЗД гр.Разград, което гражданско дружество в
качеството на изпълнител, представлявано именно от Управителя подс.С., се явява
страна по сключения на 26.08.2013 г. договор с възложителя „***“ АД гр.София за
извършване на строително-монтажни работи на обект ЦДГ „***“ гр.Пловдив.
Безспорно дейностите, които на инкриминираната дата са извършвани на обекта ЦДГ
„***“ гр.Пловдив - преглед и подмяна на осветителните тела на покрива на
детската градина, представляват строително-монтажни работи и са обект на
нарочна правна регламентация. Тези
дейности са извършвани „на височина“ по смисъла та & 1, т.21 от ДР на
Наредба №2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, тъй като
покривът на сградата се е намирал на височина по-голяма от 1,5 метра, мерено от
терена. Редът за работа на височина е регламентиран в цитираната Наредба
№2/22.03.2004 г. Относим към регламентацията е и ЗЗБУТ, въвеждащ задължение за
осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд на работниците, а също
така и Наредба №РД-07-2/2009г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение
и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд.
Източник на повишена опасност е дейността по преглед и
подмяна на осветителните тела на обекта – покрива на ЦДГ „***“ гр.Пловдив,
защото включва редица задължения и отговорности, свързани с безопасното
извършване на дейността, породени от необходимостта от запазване живота и
здравето на работника при възникване на
екстрени ситуации. Именно поради тази причина и извършването на такава дейност
следва да бъде съпроводено със задължително спазване на определени правила за
безопасност, а най-малкото незнание или
немарливо изпълнение на същата създава опасност за живота и здравето на други
лица. Както
бе вече посочено, в & 1, т.21 от ДР на Наредба №2/2004 г.
изрично са регламентирани понятия „на височина” и от „височина”, и същите
означават височина по – голяма от 1.5 метра, мерено от пода или терена.
Несъмнено е установено, че пострадалият е следвало да изпълни трудовите
си задължения на значителна височина от земята – на покрива на висока сграда,
като за подсигуряване безопасността на възложената му дейност никакви предпазни
средства освен предпазна каска подс.С. не бил осигурил. Известно е и даденото
още с Тълкувателно решение № 30 от 1.III.1961 г. по н. д. №10/61, ОСНК
тълкуване, според което правилата за охрана и безопасност на труда са установени
не само когато са включени в специалните закони, правилници и наредби, но и
когато са установени в практиката като правила за безопасност. В контекста на
изложеното, ноторно е известно, че дейности, извършвани на покрив на висока
сграда, са източник на повишена опасност и най – малкото отклонение от
изискванията за безопасност водят до реален риск за здравето и живота на
работника. Действително експертното становище по
назначените експертизи застъпва становище, че осъществяваната от пострадалия
дейност – преглед изправността на осветителните тела и подмяна на неизправните
им елементи на покрива на ЦДГ „***“ гр.Пловдив по смисъла на чл.32 ЗТИП не
представлява дейност с повишена опасност, но както бе вече посочено тази част
от експертните заключения съдът не
възприема, доколкото реализирана дейност представлява ли такава с повишена
опасност е правен въпрос, на който понастоящем съдът е този, който дължи
отговор. Същественото в случая е, че въпросната дейност е била предвидена и се
е изпълнявала не в помещение, а на покрива на висока сграда, което безспорно
усложнява фактическата обстановка и поставя изискването да се вземат
допълнителни мерки за безопасност. В контекста на изложеното несъмнено прегледа
и подмяната на осветителните тела на покрива на ЦДГ „***“ гр.Пловдив, явяващи
се част от извършваните по силата на цитирания договор строително-монтажни работи, представлява дейност, която е
източник на повишена опасност, доколкото и най-малкото незнание или немарливо
изпълнение на същата, поставя в риск живота и здравето на други лица.
В конкретния казус, подс. С. като ***и
представител на „***“ ДЗЗД се явява лице, имащо нормативни задължения по
организацията, ръководството и контрола на строително-монтажната дейност,
извършвана на обекта в пълния й обхват.
Именно поради тази причина и във връзка с реализираните строителни
дейности Директорът на ЦДГ „***“ гр.Пловдив свид.У. контактувала със същия,
относно когото останала с впечатление, че е трудово ангажиран към фирма „***“.
Видяла го е в детското заведение и в
деня на инцидента и с увереност заявява, че е бил човек от фирмата, извършваща
ремонта. Следователно същият като представляващ
дружеството – работодател се явява и субект на престъпното посегателство по
чл.123, ал.1 НК, поради което напълно несъстоятелно се явява изтъкнатото в тази
насока възражение от страна на защитата.
Като ***същият е имал общите правомощия по стопанското и техническото
управление на делата на дружеството и в частност – строително-монтажните работи
на процесния обект, както и спазването на всички прави и технически норми,
касаещи последния. Действително от приложените към досъдебното производство
актуални справки относно „***“ ДЗЗД /л.23, том 2 ДПво/, а и след извършена
такава в „Апис регистър+“ се установява, че собственици на това гражданско
дружество към инкриминираната дата са били двама: подс.Г.С. и Д.Т., но негов
***и в този смисъл представляващ го е бил единствено подсъдимият, поради което
и напълно коректно е ангажирана неговата наказателна отговорност за процесното
посегателство. Ето защо несъстоятелно се явява и изтъкнатото в тази насока
възражение от адв.Б..
От своя страна починалият А. е бил трудово
ангажиран в „***“ ДЗЗД гр.Разград, считано от дата 16.10.2013 г., видно от
представените справки от ТД на НАП-Варна,
съгласно които за подаденото уведомление относно сключения с А. трудов
договор и на база същото е реализирано вписване, като е отразен код 4690 на
трудовия договор по Класификатора на
икономическите дейности /2008/ - „неспециализирана търговия на едро“, а като
код по Национална класификация на професиите и длъжностите е бил указан 74112004 – „електротехник, поддръжка на
сгради“. Цитираните справки /л.109, том 1 ДПво и л.30, том 2 ДПво/ са приложени
към подписаните от Директора на офис
„Обслужване“ при ТД на НАП-Варна писма и в този смисъл не представляват „едно
правно нищо“, както твърди защитникът на подсъдимия. В контекста на изложеното, на база справките
за регистрирани трудови договори, показанията на свид.А. и свид.А., както и
тези на свидетелите–очевидци на инцидента, за настоящия съдебен състав не
съществува каквото и да било съмнение, че пострадалият А. към инкриминираната
дата е полагал труд за работодателя „***“ ДЗЗД гр.Разград, а ангажиран и носещ
отговорност за осигуряването на безопасни условия на труд е именно подс.С.,
***на горепосоченото дружество и представляващ го във връзка със сключения на
26.08.2013 г. договор за извършване на СМР-та, както и че именно в изпълнение
на трудовите си ангажименти пострадалият по разпореждане и воден лично от
подсъдимия и заедно с него е посетил гр.Пловдив, ЦДГ „***“, където е настъпила
злополуката. Наред с това несъмнено се установява, че точно на инкриминираната
дата работникът Д.А. *** с подс.С., за да извърши точно определена и възложена
му от последния работа във връзка със СМР-тата на ЦДГ „***“ гр.Пловдив, а
именно преглед и подмяна на осветителните тела на покрива на детското
заведение, което съвсем неоснователно се оспорва от страна на защитата. В този
смисъл са показанията на съпругата на пострадалия, на очевидеца свид.К. и на
свид.Т., разговаряла с намиращите се на инкриминираното място лица
непосредствено след злополуката и добила впечатления относно реализираната от
пострадалото лице дейност непосредствено преди падането му. В подкрепа на
изяснените от същите факти е и съдържанието на огледния протокол, цитирано
по-горе. Извършваната работа, явяваща се несъмнено част от реализираните в
обекта строително-монтажни работи по силата на гореуказания договор, е източник на повишена опасност, както бе
вече изяснено.
Действително
приложеният по делото договор от 26.08.2013 г. /л.53 и сл., том 1 ДПво/ е
представен в заверено копие, но не и в оригинал, но е съпроводен с писмо,
подписано от Директора на Дирекция „ИТ“ гр.Пловдив, а направените опити за
снабдяване с друг екземпляр от същия се оказаха неуспешни, доколкото той, както и други изискани документи се
оказа, че не са предадени на синдика на „***“ АД гр.София – в несъстоятелност.
Същевременно свид.Б.П. с категоричност посочи, че той се е подписал за
възложител над името му „П.“ в договора като представляващ към онзи момента
възложителя „***“ АД гр.София. Макар и подсъдимият и неговият защитник да
сочат, че във всички писмени доказателства по делото, а следователно и в това,
не са налични подписи на подсъдимия, то не това е от съществено значение за
възникване на отговорността му относно инкриминираното посегателство, а
качеството му на управляващ и представляващ „***“ ДЗЗД гр.Разград към
процесната дата, явяващо се несъмнено работодател на пострадалото лице Д.А.А.,
както и наличието на останалите елементи от престъпния състав, по който е
обвинен, част от които вече бяха изяснени и приети като налични.
Доколкото
диспозицията на нормата на чл.123, ал.1 НК е бланкетна, то необходимо се явява
изясняването кои точно от задълженията, спадащи към правно регламентираната
дейност, не е изпълнил подсъдимият като представляващ работодателя, които да са
в причинна връзка с настъпилия съставомерен резултат. На това е обърнато
внимание в множество решение на върховната инстанция, съобразени с изискванията
на т.6 на ППВС№2/1979 г., съгласно която съдилищата са длъжни да установят по
всяко дело допуснатите от дееца нарушения на определени правила и норми за
охрана на безопасността на труда от съответен нормативен или поднормативен акт,
като изследват задълбочено наличието на причинна връзка между тях и настъпилия
противоправен резултат. Същевременно в Решение №622/2004 г. на ВКС, І н.о. не само се набляга на това изискване, но и
принципното разбиране, залегнало в цитираното Постановление, е било доразвито,
като се възприема, че приложимите правила могат да бъдат ненормативни не само
защото актът, в който са включени няма нормативен характер, но и защото според
ВКС е достатъчно нормативен да бъде само актът, който предвижда задължението за
тяхното спазване. Ето защо напълно противоречащо на законовите изисквания и на
последователната съдебна практика се явява възражението на защитата, че
съставът, регламентиран в нормата на чл.123, ал.1 НК, бил нищожен.
Подс.С. в
цитираното качество не е изпълнил редица свои задължения, свързани с
осигуряването на здравословни и безопасни условния на труд, което негово
основно задължение е установено в разпоредбата на чл.14, ал.1 ЗЗБУТ, по силата
на която „Юридическите и физически лица, които самостоятелно наемат работници,
са длъжни да осигурят здравословни и безопасни условия на труд във всички
случаи, свързани с работата, както на работещите, така и на всички лица, които
по друг повод се намират във или в близост до работните помещения, площадки,
места." Очевидно подс. С. не е
предприел никакви конкретни действия, за да осигури здравословни и безопасни
условия на труд на пострадалия А., с което е нарушил цитираната правна норма.
Освен
задължение за здравословни и безопасни условия на труд, ЗЗБУТ предвижда за
работодателя и задължение да осигури ефективен контрол за извършване на
работата, без риск за здравето и по безопасен начин, както и задължение да не
допуска до места, където съществува сериозна или специфична опасност за
здравето и живота, лица, които не са подходящо обучени, инструктирани и
екипирани. Подсъдимият оказва се е
допуснал пострадалия А. до работа, която се извършва на покрива на сграда,
където е съществувала сериозна и специфична опасност за здравето му именно
поради височината, на която се намира покривът,
без да установи дали този работник е подходящо обучен за тази именно
работа, екипиран и без да е инструктиран. Не е осъществил никакъв контрол върху
работата му и върху работното му място, след като е оставил пострадалия А.
единствено с предпазна каска и без диелектрични ръкавици при обекта и е
напуснал същия, с което е нарушил разпоредбите на чл.16, ал.1, т.6 и т.7
ЗЗБУТ.
В
нарушение на нормативните изисквания, разписани в приложение 4, към чл.2, ал.2, т.6.3 и т.6.10
Наредба №2/22.03.2004 г., обн. ДВ бр.37/2004 г., подс.С. не е взел каквито и да било предпазни мерки
за защита на работника А. от поражение от електрически ток, доколкото е
пропуснал да предостави на същия диелектрични ръкавици като лични предпазни
средства, както и е напуснал обекта непосредствено след пристигане в същия,
оставяйки на място на пострадалото лице самичко, в резултат на което
непосредствено наблюдение не е реализирал при осъществяваната от А. дейност по
преглед и подмяна на осветителните тела на покрива на ЦДГ „***“ гр.Пловдив. В
контекста на изложеното, същият не е изпълнил и задълженията си по цитираната
Наредба №2/22.03.2004 г., приложение 4 към чл.2, ал.1, т.6.3 и т.6.10.
В
качеството представляващ работодателя, за подсъдимия е съществувало и
задължението да осигури на всеки работещ провеждането на инструктаж по
безопасност и здраве при работа независимо от срока на договора и
продължителността на работното време, включително и на всички други лица, които
ще посещават производствени звена на предприятието в съответствие с изискването
на чл.11, ал.1, т.6 Наредба №РД-07-2/2009 г., обн. ДВ бр.102/2009 г. Осигуряване провеждането на инструктаж е
изключително важно задължение, доколкото по този начин работникът се запознава
с потенциалните опасности на строителния обект и как следва да извършва
конкретно възложената му работа, за да не съществува въобще риск за здравето и
живота му. Запознаване с потенциалните опасности заострят вниманието на
работника, което се явява субективна предпоставка самият той да включи в
поведението си безопасен начин на изпълнение на работата по обекта и по този
начин да има нужната собствена грижа по опазване на здравето и живота си.
Доколкото подс.С. не е провел на пострадалия А. инструктаж по безопасност и
здраве, с което е бил изложен на риск от трудов инцидент при работа на височина
и поражение от електрически ток, то несъмнено налично се оказва и нарушението
на чл.11, ал.1, т.6 Наредба №РД-07-2/2009 г.
Именно в
качеството си на фактически представляващ и ***на „***“ ДЗЗД гр.Разград,
подс.С. е възложил извършването на преглед и подмяна на осветителните тела на
покрива на ЦДГ „***“ гр.Пловдив в нарушение на разпоредбите, регулиращи извършването
на тези дейности, а именно не е изпълнил нормативно установените задължения по
чл.60, ал.1 Наредба №2/22.03.2004 г., обн. ДВ бр.37/2004 г. съгласно който:
„Работи на височина се извършват при осигурена безопасност от падане на хора
или предмети чрез подходящо оборудване, колективни и/или лични предпазни
средства (например ограждения, скелета, платформи и/или предпазни (защитни)
мрежи).“ Допускайки да се извършва от пострадалия А. работа на височина – на
покрива на сградата на ЦДГ „***“ гр.Пловдив, без предоставяне на подходящо
оборудване и лични предпазни средства, подсъдимият е нарушил цитираната
разпоредба.
Между
посочените нарушения на законовите и подзаконовите нормативни актове и
настъпилия противоправен резултат – смъртта на работника Д.А.А. е налична пряка
причинно – следствена връзка, доколкото същият не би настъпил, ако извършваните
преглед и подмяна на осветителните тела от страна на работника А. бяха
реализирани след осъществен от страна на подсъдимия ефективен контрол за
извършване на цитираната работа, без риск за здравето и по безопасен начин.
Смъртта на А. би могла да бъде избегната, ако подс.С. бе провел на пострадалия
инструктаж за безопасност и здраве при работа, както и ако бе взел конкретни
предпазни мерки за защитата му, включително и осъществяване на непосредствено
наблюдение върху работата му. След като пострадалият не е бил подходящо обучен,
инструктиран и екипиран, то същият не е следвало да бъде допускан от страна на
подс.С. до работното място – покрива на детското заведение, където е била
налична сериозна и специфична опасност за здравето и живота му. Смъртта на
пострадалият е настъпила именно защото същият е работил на височина – покрива
на сграда, без работното място да е било организирано така че същият да бъде
предпазен от падане чрез осигуряване на подходящо оборудване и предпазни
средства, както и без въобще да са осигурени здравословни и безопасни условия
на труд.
Реализирана
се оказва претендираната от обвинението форма на изпълнителното деяние, а
именно немарливо изпълнение, което несъмнено предполага познание на дължимите
правила, но тяхното нарушаване под различна форма. Очевидно с подписването на
договора на 26.08.2013 г. представляващият изпълнителя подс.С. е бил наясно, че
в качеството на представляващ „***“ ДЗЗД гр.Разград има редица задължения за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, визирани и в раздел VІ
от съглашението, но несъмнено бе изяснено, че той не е спазил тези си
задължения и то не в резултат на незнанието, а поради немарливото отношение към тази дейност на
дружеството, чийто ***е бил.
Няма спор
между страните по делото относно причината за настъпване на смъртта на
пострадалия Д.А., установена и от заключението на назначената в хода на
разследването съдебно- медицинска експертиза – тежка черепно-мозъчна травма с
многофрагментно счупване на черепните кости, мозъчни кръвоизливи и контузия на
мозъка, които травматични увреждания са несъвместими с живота. Ето защо, с
оглед и на изложеното относно допуснатите нарушения от страна на подс. Г.С.
чрез проявеното престъпно бездействие касателно осигуряването на условия за
безопасно изпълнение на работата, възложена на пострадалия Д.А.А.,
представляващо по своята правна същност немарливо изпълнение на служебните му
задължения, подс.С. не е предвидил настъпването на съставомерните вредни
последици, въпреки че е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. В този аспект,
извършеното от него престъпление е осъществено по непредпазливост под формата
на небрежност, като доколкото същата е
проявена при дейност, съставляваща източник на повишена опасност, която е
правно регламентирана, то теоретично е обозначавана като професионална
непредпазливост. Несъмнено подс.С. е могъл да предвиди, че възложената на
пострадалия дейност на височина представлява източник на повишена опасност,
както и е могъл да предвиди обществено
опасните последици, а ако беше изпълнил
горецитираните нормативни задължения, то е могъл и да предотврати настъпването
на смъртта. Поради това и следва да се приеме, че поведението на подсъдимия не
се дължи нито на невъзможност за предвиждане на обществено опасните последици,
нито на невъзможност да ги предотврати.
Предвид
гореизложеното съдът призна подс.С. за виновен в това, че на 17.10.2013
г. в гр.Пловдив, на ***, в района на Целодневна детска градина „***“ като ***на
„***“ ДЗЗД е причинил смъртта на Д.А. *** поради немарливо изпълнение на правно
- регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност: строително
- ремонтни дейности, а именно преглед и подмяна на осветителните тела на обект
- покрива на Целодневна детска градина „***“ в гр.Пловдив, като работодател не
е упражнил необходимия ефективен контрол по спазване правилата по безопасност
на труда, а именно :
- допуснал е
Д.А.А. да работи без лични средства - диелектрични ръкавици, с което е нарушил
чл.16, ал.1, т.6 Закон за здравословни и безопасни условия на труд
„Работодателят има задължението за осигури ефективен контрол за извършване на
работа, без риск за здравето и по безопасен начин.“; не е изпълнил задълженията
си по Наредба №2/22.03.2004 г., обн. ДВ бр.37/2004 г., приложение 4 към чл.2,
ал.2: т.6.3 „При извършване и изпитване на готови електрически инсталации се
вземат предпазни мерки за защита на работещите, както и на други лица, намиращи
се на строежа, от падане под напрежение и поражение от електрически ток“ и
т.6.10 - при извършване на монтаж и демонтаж на осветителни тела на покрива на
Целодневна детска градина „***“ гр.Пловдив „Електроинсталации се монтират с
повишено внимание и под непосредственото наблюдение на техническия ръководител
или от упълномощен бригадир.“;
- нарушил е
чл.11, ал.1, т.6 Наредба №РД-07-2/2009 г., обн. ДВ бр.102/2009 г.
„Работодателят осигурява провеждането на инструктаж по безопасност и здраве при
работа на всеки работещ независимо от срока на договора и продължителността на
работното време, вкл. и на всички други лица, които ще посещават производствени
звена на предприятието.“;
- нарушил е
чл.16, ал.1, т.7 Закон за здравословни и безопасни условия на труд
„Работодателят е длъжен да не допуска до местата, където съществува сериозна
или специфична опасност за здравето и живота лица, които не са подходящо
обучени, инструктирани и екипирани.“;
- нарушил е чл.
14, ал.1 Закон за здравословни и безопасни условия на труд „Юридическите и
физически лица, които самостоятелно наемат работници, са длъжни да осигурят
здравословни и безопасни условия на труд във всички случаи, свързани с
работата, както на работещите, така и на всички лица, които по друг повод се
намират във или в близост до работните помещения, площадки, места." и
- нарушил
е чл.60, ал.1 Наредба № 2/22.03.2004 г., обн. ДВ бр.37/2004 г. „Работи на
височина се извършват при осигурена безопасност от падане на хора или предмети
чрез подходящо оборудване, колективни и/или лични предпазни средства (например
ограждения, скелета, платформи и/или предпазни (защитни) мрежи).“
От
наличната по делото доказателствена съвкупност се установи, че причина за
смъртта на Д.А. е тежка черепно-мозъчна травма с многофрагментно счупване на
черепните кости, мозъчни кръвоизливи и контузия на мозъка, които травматични
увреждания експертът – медик сочи, че са несъвместими с живота. Въпросната
травма е причинена по механизъма на удар с или върху твърд тъп предмет и добре
отговаря да е получена при падане от височина. Същевременно при изследването на
трупа и при хистологичното такова са установени данни за действие на
електрически ток в областта на втори пръст на дясната ръка, но самата смърт не
е настъпила при поразяване от електрически ток. Вещото лице е указало, че е
възможно падането да е било предизвикано от рефлекторна реакция на тялото и
губене на равновесие при въздействието на електрическия ток, а друг допринасящ
фактор е мокрият и хлъзгав покрив, на който е работил пострадалият. Очевидно
последният не е бил поставил на главата си
предпазна каска, в какъвто смисъл са както огледният протокол,
отразяващ, че същата е открита на покрива на детската градина, така и
сведенията, съдържащи се в показанията на свид. З., видял пострадалото лице
непосредствено преди падането на земята и с увереност заявяващ, че то не е
носило каска на главата си. В
заключението си по съдебно-медицинската експертиза по писмени данни, експертът
е изяснил какво е предназначението на въпросната предпазна каска на
строителната площадка, но е категоричен, че дори и при правилно поставена на
главата предпазна каска, то при полученото пръстеновидно счупване на черепната
основа и контузия на стволови мозъчни структури, смъртният изход на А. не би
могъл да бъде избегнат. И това е така, защото използването на предпазната каска
може само да предпази от счупвания в теменната област на главата, но не и да
предотврати счупването на черепната
основа, тъй като в конкретния случай при падането на пострадалия с главата надолу
директно върху земната повърхност без удари в странични или по пътя на падането
предмети, то е настъпил първоначално удар в челно-теменната област. Посоката на
силата е била насочена откъм шийния гръбнак към черепната основа, при което е
настъпило хлътване на гръбначния стълб в черепната кухина, с тежки травматични
увреждания и контузионни промени в ствола на мозъка.
Доколкото
нормата на чл.15, ал.1 Наредба №РД-07-2/2009 г., обн. ДВ бр.102/2009 г. гласи, че
„Ежедневен инструктаж се провежда на работещи, пряко заети в дейности с висок
производствен риск, включително при строителни и монтажни работи.“, то същата
не създава конкретно задължение за работодателя, а единствено определя
случаите, при които се провежда ежедневен инструктаж, то очевидно работодателят
няма как да наруши същата.
Гореизложеното
се яви основание съдът да признае подс.С. за НЕВИНЕН в това
неупражняването от негова страна като
работодател на необходимия ефективен контрол по спазване правилата по
безопасност на труда да се е свеждало и
до допускането на Д.А.А. да работи без каска като лично средство, както и да е
нарушил и чл.15, ал.1 Наредба №РД-07-2/2009 г., обн. ДВ бр.102/2009 г., поради
което и на осн. чл.304 НПК го ОПРАВДА по повдигнатото в този смисъл обвинение.
Въз
основа на установената правна квалификация на извършеното от подсъдимия Г.С.
престъпление по чл.123, ал. 1 НК, след като отчете каузалния му принос за
настъпване на съставомерния вредоносен резултат, съдът прецени, че за постигане
целите на наказанието по чл. 36 НК на подсъдимия следва да бъде наложено такова
при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Като такива съдът взе
предвид: чистото му съдебно минало, семейния му и социален статус, трудовата му
ангажираност, както и немалката, но в никакъв случай не и прекомерна
продължителност на двуфазния наказателен процес, а като отегчаващо отчете
освобождаването на подсъдимия от наказателна отговорност по реда на чл.78А НК с
решение, влязло в сила само няколко дни преди датата на извършване на
процесното посегателство. В настоящия случай гореизброените смекчаващи отговорността обстоятелства не са
многобройни, от една страна, а от друга - нито едно от тях не е изключително
само по себе си, така че и най-лекото предвидено в закона наказание за
престъплението да се явява несъразмерно тежко и в този смисъл същите не
обуславят определяне на наказанието при условията на чл.55 НК. Ето защо
изразената в този смисъл претенция от държавия обвинител се явява
неоснователна. В контекста на изложеното, като съответно както на степента на
обществена опасност на извършеното от подсъдимия престъпление, така и на
данните за личността му, съдът счете наказанието ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА
и му наложи същото на осн. чл.123, ал.1 НК вр. чл.54 НК.
Отчитайки
срока на наложеното на подсъдимия наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и вземайки
предвид, че към момента на извършване на деянието подс.С. не е осъждан на
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за посегателство от общ характер, съдът счете, че за
постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето и превъзпитанието
му не се налага да изтърпи ефективно въпросното наказание.
Поправително-възспиращото въздействие на същото върху бъдещото му поведение
може да бъде постигнато много по-успешно именно в рамките на изпитателен срок
от три години, отколкото с изолирането му от обществото чрез ефективно
изтърпяване на наказанието в пенитенциарно заведение. Поради това и на осн.
чл.66, ал.1 НК съдът отложи изпълнението на наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за
срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
Независимо
от предвидената в нормата на чл. 160 НК възможност за налагане на наказание
лишаване от право по чл. 37, ал.1, т.7 НК, съдът счете, че в конкретния казус
същото би се явило несъразмерно тежко и явно несправедливо по отношение на
конкретно извършеното от подс.С. посегателство. Безспорно допуснатите от него
нарушения на правилата за безопасност на труда са изключително сериозни, но същите
следва да бъдат преценявани и от гледна точка на изключително добрия му семеен
и социален статус. В този смисъл, според състава на съда, определеното на
подсъдимия наказание ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, макар и
отложено на осн. чл. 66, ал. 1 НК в достатъчна степен би въздействало
поправително – възпиращо върху поведението му.
ОТНОСНО ГРАЖДАНСКИТЕ ИСКОВЕ:
Предявените
и приети за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански искове от
наследниците на пострадалия Д.А.А. – неговата съпруга М.А. и сина му Д.Д.А. са
с правно основание чл. 45 ЗЗД. Действително същите се разглеждат на осн. чл.88,
ал.1 НПК по правилата на НПК, а доколкото няма съответни такива, се прилага
ГПК. Очевидно в настоящия случай е налице субективно съединяване на искове,
тоест другарство, доколкото на страната на гражданския ищец участва повече от
едно лице, в случая две, което е напълно допустимо, защото исковете на двамата
наследници на пострадалото лице почиват на едно и също основание – деликтно. След
като исковете на другарите подлежат на разглеждане по един и същ процесуален
ред и са подсъдни на един съд, то не съществува пречка двамата да заявят
претенциите си в обща молба до съда, както и това е сторено, което обоснована
несъстоятелност на възражението на защитата, че не могли двамата да предявят
гражданските си искове в съвместна молба.
С оглед
възприетата фактология, съдът счете исковете за
изцяло доказани по основание, тъй като именно в резултат на виновното и
противоправното поведение на подсъдимия на двамата граждански ищци са причинени
неимуществени вреди -страдания. Досежно размера на обезщетенията, които да
бъдат присъдени за обезвреда на последните, съдът взе предвид следното :
Безспорно
резултатът от конкретното деяние е изключително тежък и трудно овъзмездим в
чисто материален аспект за конституираните като граждански ищци в настоящото
производство – съпругата и сина на пострадалия Д.А.А.. Инкорпорираната по
делото доказателствена маса с категоричност сочи, че до момента на настъпване на
трудовата злополука, гражданският ищец
М.А. е съжителствала в едно домакинство
със съпруга си, а синът им към този момент е бил започнал висшето си
образование като студент в Англия,
заминал около 40 дни преди смъртта на баща си. Съпрузите живеели в пълно
разбирателство от началото на съвместния им живот през 1993 г., бъдейки опора
както един за друг, така и за учащия им в чужбина син. Загубата на пострадалия,
който е бил в разцвета на жизнените си сили човек – на 49 години, безспорно се
е оказала изключително тежка в морален аспект и за съпругата М.А., и за сина
Д.Д.А., като и двамата са били в шок от случилото се предвид начина на
настъпването й – в резултат на трудова злополука. Смъртта на бащата се отразила
тежко на Д.Д.А. и рефлектирала и на учението му, с което имал проблеми известен период от време.
Изключително болезнено преживяла свид.А. оставането си вече съвсем сама в
съпружеския дом, след като и синът им се завърнал в Англия, за да завърши
образованието си. Именни по тези емоционални съображения тя напуснала къщата им
в гр.Разград, доколкото за нея било невъзможно да продължи да използва същото
легло, същата маса и въобще всичко, което преди това било използвала заедно със
съпруга си, тъй като непрекъснато й напомняло за него. Установила се да живее
на квартира в гр.Русе, надявайки се да превъзмогне трагичния инцидент с
пострадалия.
При
преценка размера на обезщетението, което следва да бъде заплатено за
причинените неимуществени вреди – страдания от загубата на пострадалото лице,
необходимо се явява отчитане и на данните за съпричиняване на вредоносния
резултат от самия пострадал, чието поведение също е допринесло за настъпването
му. Самата свид.А. сочи пострадалия си съпруг като абосолютно опитен
електротехник, упражняващ единствено тази професия още от сключване на
гражданския им брак през 1993 г., което предполага значително по – добрата му
както организационна, а така също и професионална подготовка за изпълнение на
възложената му на инкриминираната дата работа. Съществена част от тази подготовка
е спазване на правилата за здравословни и безопасни условия на труд и грижа за
собственото си здраве и безопасност при изпълнение на възложената работа, което
именно в конкретния казус е било подценено от самия пострадал. Извършваната на
височина работа на инкриминираната дата е следвало да даде основание за
предприемане на конкретни действия и от него с оглед избягване на злополуки.
Именно това задължение не е било спазено и от пострадалия А. и в конкретния
казус е допринесло за настъпване на съставомерния резултат, доколкото не са
налични доказателства, сочещи, че е направил всичко възможно да опази живота и
здравето си, като изиска от работодателя си условия за безопасно изпълнение на
възложената му работа. В този смисъл пострадалият е допринесъл за
причиняване на съставомерния резултат.
Ето защо при определяне на обезщетението за неимуществени вреди съдът отчете
степента на съпричиняване на вредоносния резултат, както и каузалния принос на
подсъдимия в контекста на значително завишения размер на претендираните
обезщетения, поради което прецени за справедливо на всеки от гражданските ищци
да бъде присъдено обезщетение в размер на 75 000 лева, ведно със законните
лихви върху тази сума, считано от момента на увреждането – 17.10.2013
г. до окончателното й изплащане, а в останалата си част – до пълните
предявени размери от по 150 000
лева да отхвърли всеки от гражданските искови като недоказани по
размер.
С оглед
гореизложеното съдът осъди подс.Г.И.С. да заплати сумите:
75 000 лева на гражданския ищец М.А.А., ЕГН ********** и 75 000 лева
на гражданския ищец Д.Д.А., ЕГН **********, представляващи обезщетение за
причинени на всеки един от тях с престъплението по чл.123, ал.1 НК неимуществени вреди – страдания,
ведно със законната лихва върху всяка от сумите, считано от датата на
извършване на престъплението - 17.10.2013 г. до окончателното й изплащане, като
отхвърли всеки от приетите за съвместно разглеждане граждански искове за
разликата до 150 000 лева.
С оглед
признаване на подсъдимия за виновен и направеното искане от повереника на
гражданските ищци и частни обвинители, на осн. чл.189, ал.3 НПК съдът осъди
подс.Г.С. да заплати: 1800 лева на гражданския ищец и частен обвинител М.А.А. и
1800 лева на гражданския ищец и частен
обвинител Д.Д.А., представляващи направени от всеки от тях разноски по делото,
съгласно адвокатско пълномощно /л.30 и
л.31, том 1 СПво - по 1200 лева и още по 100 лева за всяко явяване след
разпоредително заседание, като се установяват точно шест явявания при
проведените съдебни заседания след разпоредителното такова/.
Предвид признаване на подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение,
на осн. чл.189, ал.3 НПК в негова тежест бяха възложени разноските по делото,
платими както следва:
- в полза
на ОД на МВР – Пловдив направените разноски в хода на досъдебното производство
в размер на 80 лева;
-в полза на ВСС, по сметка на Окръжен
следствен отдел при Окръжна прокуратура – Пловдив направените разноски в хода
на досъдебната фаза в размер на 306,02
лева;
- в полза на ВСС, по сметка на Окръжен съд –
Пловдив сумата от 180 лева - разноски по
делото, направени в съдебната фаза – възнаграждения на вещи лица, както и
сумата от 6 000 лева -
държавна такса върху уважения размер на гражданските искове.
По изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: