Р Е Ш Е Н И Е
№ …………/…………….02.2020
г., гр. Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Двадесет и трети състав, на седми
януари две хиляди и двадесета година в публично заседание, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
при
секретаря Светла Великова, като разгледа докладваното от съдия Дичева адм. дело № 1022 по описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.215 и сл. от Закона за устройство на територията (ЗУТ), вр.
чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано
е по жалба от „ЕВВА Инвест“ ЕООД гр. Варна, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление: гр. Варна, м-ст „Черноморска панорама“ УПИ
787, представлявано от управителя Е.В., депозирана чрез пълномощник – адв. С.З.
***, срещу Заповед № ДК-10-СМР-06/08.03.2019г. на Началника на РДНСК-СИР, с
която жалбата на дружеството срещу Разрешение за строеж № 391/13.12.2017г.,
издадено от главен архитект на Община А., за строеж: „Инсталиране на
премо-предавателна станция за глас и/или данни на „БТК“ ЕАД – VA 4255 A „Percemliyata“, находящ се в поземлен имот
с ид.№ 37099.510.787 по КККР на с. К., общ. А., обл. Варна“, е отхвърлена като
неоснователна.
В
жалбата се твърди неправилност и незаконосъобразност на оспорения
административен акт. Жалбоподателят твърди, че има качеството на заинтересовано
лице по смисъла на чл.149 ал.2 от ЗУТ, тъй като собствената му вилна сграда и
сградата, на която се предвижда инсталирането на станцията, имат общ покрив и
подпокривно пространство. Оспорващият посочва, че актът не е съобразен с
влязлото в сила Определение № 466/15.02.2019 г. по адм.дело № 2301/2018 г. по
описа на Административен съд-Варна, с което е отменена Заповед № ДК-10-СИР-19/12.07.2018
г. на Началника на РДНСК-СИР, с която е прекратено производството по жалба на
дружеството срещу процесното разрешение за строеж. Твърди също, че отразените в
КККР две сгради в действителност представляват една обща такава, като покривът,
върху който следва да се извърши разрешеният строеж, няма характер на
индивидуална собственост в отделните си части, разположени в двата поземлени
имота, и отговаря на критериите по чл.38 ал.1 от ЗУТ. При тези съображения
счита, че покривът следва да бъде считан за обща собственост между
собствениците на части в сградата и за извършване на строежа е необходимо
съгласието на жалбоподателя.
В
съдебно заседание, чрез адв. З., жалбата се поддържа изцяло на изложените в нея
основания, като претендира и присъждане на сторените в производството разноски.
В допълнение, в случай на уважаване на жалбата, се прави искане по реда на
чл.304 и сл. от АПК спрямо административния орган.
Ответникът
– Началникът на Регионална дирекция за национален строителен контрол –
Североизточен район, чрез процесуален представител - юриск. Т.К, в съдебно заседание
оспорва жалбата като неоснователна. Навежда съображения, че оспорения
административен акт е правилен и законосъобразен, издаден от компетентен орган
в кръга на правомощията му. Твърди, че към преписката не са приложени
документи, от които да е видно, че собствениците на сградите в двата имота са в
съсобственост на двете сгради, които са на калкан, така че да е приложима
разпоредбата на чл.38 ал.1 от ЗУТ. Твърди, че са налице две отделни сгради,
долепени една до друга, като по отношение на тях липсват характерните белези на
етажната собственост – общ вход и стълбище, общи основи, плочи, трегери, външни
стени, носещи стени и т.н. С тези доводи моли жалбата да бъде оставена без
уважение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата
страна „БТК“ АД, чрез пълномощник адв. Е.К., оспорва жалбата, като счита, че строежът е
реализиран изцяло в ПИ 787, тъй като антената е монтирана на плочата в ПИ 787, за
която плоча, за разлика от покрива, не може да се твърди, че е обща
съсобственост. Подчертава обстоятелството, че земята, върху която са
построените сградите, не е обща и незастроената част на двата имота също не е обща. Твърди, че е налице индивидуална
собственост, при наличие на свързано застрояване по смисъла на §2 т.22 от ДР на
ЗУТ на 2 индивидуални сгради. Посочва също, че построената сграда в ПИ 787 е узаконена
и напълно законна, за разлика от сградата в ПИ 786, която въпреки, че е
търпима, си остава със статут на „незаконна сграда“. С тези доводи се иска
оставяне в сила на процесната заповед и присъждане на сторените разноски.
Заинтересованата
страна Главен архитект на Община А., не изразява становище по жалбата.
Заинтересованата
страна К.И.С., чрез пълномощник адв. М. И., твърди, че жалбата е недопустима,
тъй като е подадена срещу не подлежащ на оспорване административен акт, предвид
законовите изменения в ЗИД на ЗУТ (обн. ДВ, бр. 25 от 2019 г.). Счита също, че жалбата
е подадена от лице без правен интерес, тъй като жалбоподателят не е сред
лицата, които имат качеството заинтересовани по смисъла на чл.149 ал.2 от ЗУТ. В
условията на евентуалност моли съдът да потвърди обжалваното Разрешение за
строеж, като законосъобразно.
Заинтересованата
страна Й.К.С., не изразява становище по жалбата.
Съдът,
предвид представените по делото писмени доказателства, приема за установен от фактическа страна следното:
Настоящото
производство е започнало по повод издадено на „БТК“ ЕАД Разрешение за строеж №
391/13.12.2017 г. на главен архитект на Община А., за „инсталиране на
приемо-предавателна станция за глас и/или данни на „БТК“ ЕАД – VA 4255 A „PERCHEMLIYATA“ в ПИ с ид.№ 37099.510.787 по
КККР на с. К., общ. А., обл. Варна.
От
страна на „ЕВВА Инвест“ ЕООД е подадена жалба вх.№ ВН-75-00-282/01.04.2019г., до
Началника на РДНСК-СИР срещу Разрешение за строеж № 391/13.12.2017 г., като
жалбата е оставена без разглеждане по същество като недопустима със Заповед №
ДК-10-СИР-19/12.07.2018 г. на административния орган.
По
жалбата на „ЕВВА Инвест“ ЕООД, съдът с Определение № 466/15.02.2019 г. по
административно дело № 2301/2018 г. по описа на Административен съд – Варна, е
отменил Заповед № ДК-10-СИР-19/12.07.2018 г. на Началника на РДНСК-СИР и е
върнал преписката на органа за произнасяне по същество. В акта си по същество
съдът е приел, че от събраните в преписката и в съдебното производство
доказателства се установява, че отразените в KККР две сгради в действителност
представляват обща сграда, доколкото не са изпълнени изискванията на §5 т. 22
от ДР на ЗУТ, за да бъде определено застрояването като свързано, предвид
обстоятелството, че не се установяват проведена регулация в селищното
образувание, нито наличие на покриващи се калканни стени. Приел е също, че чл.38
ал.1 от ЗС изрично предвижда възможност за сгради, в които етажи или части от
етажи да принадлежат на различни собственици, но разпорежда, че в такива
хипотези общи на всички собственици са в частност „външните стени, вътрешните
разделителни стени между отделните части, вътрешните носещи стени, колоните,
трегерите, плочите, гредоредите, покривите [...] и всичко друго, което по
естеството си или по предназначение служи за общо ползуване. Приел е, че от
това следва, че покривът, върху който следва да се извърши разрешеният строеж,
няма характер на индивидуална собственост в отделните си части, разположени в
двата поземлени имота, и отговаря на критериите по чл.38 ал.1 от Закона за
собствеността да бъде считан за обща собственост между собствениците на части в
сградата, още повече при липсата на данни за проведена делба. В същото време
разрешението за строеж се отнася до едно общо съоръжение, разположено в
отделните си части на терена, на фасадата и на покрива на сградата.
Разположените на терена части от съоръжението не засягат права на собственика
на съседния ПИ. Покривът обаче се явява основа за съществен елемент от бъдещия,
специфичен по естеството си строеж - монтиране на мачта с антени, за която цел
се завзема площ от него и се променя нейното предназначение, по същия начин, по
който строежът на сгради или постройки засяга поземления имот, в който се
разрешава. По тези съображения съдът е приел, че като лице с права на
собственост върху общия покрив, дружеството е заинтересувано лице по смисъла на
чл.149 ал.2 т.1 от ЗУТ и е правно легитимирано да обжалва издаденото разрешение
за строеж.
В
съответствие с указанията на съда, Началникът на РДНСК - СИР с оспорената
понастоящем Заповед № ДК-10-СМР-06/08.03.2019 г. се е произнесъл по
основателността на жалбата. За да се произнесе, административният орган е приел
следното:
За
сградата в имот 37099.510.787 е издаден акт за узаконяване № 19/18.10.2001 г.
за „Жилищна сграда на три етажа със ЗП 64 кв.м., включително магазин“, в
неурегулиран ПИ пл.№ 787 в СО „Черноморска панорама“, землище на с. К., общ. А.,
на името на К.И.С., а за сграда в имот 37099.51.789, към момента собственост на
Е.В., е издадено удостоверение за търпимост № 30а/10.02.2006 г. от името на
предишен собственик, от който г-н В. купува имота и сградата.
Тъй
като към преписката не били приложени документи, от които да е видно, че
собствениците на сградите в двата имота са в съсобственост на двете сгради, които
са на калкан, така че да е приложима нормата на чл.38 ал.1 от ЗС, който касае
именно хипотезата на етажна собственост, решаващият орган е приел, че няма
данни за цялост на двата имота, нито за обособяването на два отделни имота в
резултат на неправомерно проведена делба. Приел е, че между двете сгради не
съществува етажна собственост, а са налице две отделни сгради, долепени една до
друга, като по отношение на тези сгради липсват най-характерните белези на
етажната собственост - общ вход и стълбища, общи основи, плочи, трегери, външни
стени, носещи стени. Приел е също, че при сградите има само съединителна стена
и покрив, но всяка част от него обслужва отделна сграда, а така определените от
съда като общи подпокривно пространство и покрив, са отделени от зид, като
линията на границата между двете сгради минава по билото на покрива, което
означава че разрушаването или ремонта на единия скат не би засегнал другия.
Като
допълнителен довод в тази насока Началникът на РДНСК-СИР е посочил, че няма
данни за общото изграждане на двете сгради, нито за последователността му, а
заключението на СТЕ стъпва изцяло на заснемането на сградата в имот
37099.510.787, въз основа на което е издаден акт за узаконяване на същата. За
сградата на жалбоподателя дори не е извършено такова заснемане, а има
единствено издадено удостоверение за търпимост, което не узаконява сградата.
Отразяването на двете сгради в кадастъра като самостоятелни обекти с отделен
идентификатор няма вещноправно действие, и не води до промяна в собствеността, но
следва да отразява действителното положение, и има удостоверителен характер, с
което всяко трето лице е задължено да се съобрази.
Отделно
от горното, въз основа на искане вх.№ СТ-04/1703-08-231/28.06.2018 г. за
назначаване на държавна приемателна комисия, от Началника на ДНСК е издадена
заповед за ДПК, съгласно която се е провело заседание на Комисията в състав,
определен със Заповедта, при което е съставен и подписан протокол образец 16 от
20.08.2018 г. за установяване годността на ползването на строежа, без вписвани
особени мнения и с предложение за издаване на разрешение за ползване за строежа
от Началника на ДНСК. Строеж „Инсталиране на приемо-предавателна станция за
глас и/или данни на „БТК" ЕАД- VA 4255 А „Percemliyata", находящ се в
поземлен имот с идентификатор 37099.510.787 по КК и КР на с.К., община А.,
област Варна" е въведен в експлоатация с Разрешение за ползване №
СТ-05-1101/12.09.2018 г.
По
изложените съображения и на основание чл.216 ал.6 от ЗУТ Началникът на
РДНСК-СИР отхвърлил жалбата на „ЕВВА Инвест“ ЕООД срещу разрешението за строеж.
По
делото е представена цялата административна преписка по издаване на обжалваната
заповед. По делото е приложено и производството по административно дело №
2301/2018 г. по описа на Административен съд – Варна.
По
искане на жалбоподателя по делото е назначена СТЕ, заключението по която е
изготвено от инж. В.А., прието от съда за компетентно и безпристрастно
изготвено. В заключението си инж. А. посочва, че след извършен оглед на място и
запознаване с КККР е установил, че процесните самостоятелни обекти са
разположени на общата имотна граница между ПИ 37099.510.786 и 37099.510.787. Вещото
лице е посочило, че в представените документи по делото липсва изрично
представено съгласие на съседите за изграждането на сградата. Посочило е също,
че в КККР не са отразени сегашните самостоятелни обекти, а са показани две
двуетажни сгради - 37099.510.786.1 с площ от 37 кв.м. и 37099.510.787.1 с площ
38 кв.м. След направената справка в Община А. вещото лице е установило, че за
двата имота няма влязъл в сила план за регулация, така че те нямат обща
регулационна граница, а само кадастрална такава. Експертът е установил, че
покривната конструкция на двата самостоятелни обекта е обща, главната биндерна
греда на билото и ребрата лежат върху общ преграден зид с дебелина 25 см.,
започващ от обща ивична основа и продължаващ по цялата височина на сградата.
Посочва, че това е видно и от архитектурния чертеж, представен при издаване на
Акт за узаконяване № 19/18.10.2001 г., приложен по преписката, като общият зид
е разделен с пунктир през средата и липсва фута между двата самостоятелни
обекта. Вещото лице е установило, че антената е монтирана върху покрива на
сградата над самостоятелния обект (част от общата сграда), попадащ в ПИ
37099.510.787, собственост на заинтересованата страна К.И.С..
При
разпита си в съдебно заседание експертът поддържа заключението си. Допълва, че двата
процесни имоти попадат в ПНИ на СО „Черноморска панорама“, находящо се в
землището на с. К.. Посочва, че за да има две сгради, трябва да има два
ограждащи външни зида с фуга между тях, тъй като това не е налице, а има само
един преграден зид, счита, че сградата е обща или така наречената „къща –
близнак“. Уточнява, че обектите нямат общ вход, имат отделни стълбища, но имат
обща основа, която стъпва преградния зид. Покривът е общ, комините са
различни, но това не е от значение, защото на всяка стая може да има комин. Експертът
обяснява, че общият зид, е този които разделя двете части на сградата, той
стига до долу. От сградата навътре в двора е изградена плътна ограда с височина
около 2 метра, която се намира на общата кадастрална граница и тя е продължение
на този зид.
Заключението
на вещото лице инж. В.А. е оспорено от процесуалния представител на „БТК“ ЕАД,
поради което и по искане на заинтересованата страна е назначена и изслушана
тройна СТЕ.
Вещите
лица инж. А.Р.П., инж. М.Д.А. и инж. В.Г.И. дават заключение, че за процесните имоти
ид.№ 37099.510.787 и ид.№ 37099.510.786 по КК на СО “Черноморска панорама“, с. К.,
община А., област Варна, няма одобрен регулационен план, поради което между
двата имота няма регулационна граница, а само кадастрална по одобрен КККР със
Заповед № РД-18-57/05.07.2016 г. на Изпълнителния директор на АГКК. Посочват,
че от приложените документи по делото и след справка в техническа служба при
Община А. не са открити декларации-съгласие по изграждане на вилната сграда и
за издаване на акт за узаконяване и удостоверение за търпимост по отношение на
сградите. Експертите посочват, че вилната сграда изградена в двата ПИ 787 и 786
е с обща покривна конструкция, като от огледа на място не може да се направи
извод, че покривите на двете части на сградата са различни.
Вещите
лица поясняват, че строителството на приемо-предавателната станция е изпълнено
на ниво терен в близост до и върху покрива на съществуващата масивна жилищна
страда. Технологичното оборудване е монтирано върху специална стойка за
оборудване, мачтата е монтирана върху последната стоманобетонна плоча на
сградата на кота +6,40м от ниво терен, разположена в ПИ 787. Обобщили са, че вилната
сграда, изградена в ПИ 786 и ПИ 787, има общи следните елементи: основа под общ
зид, общ зид - вътрешна разделителна стена и обща покривна конструкция на
сградата, като по външен оглед не може да се установи местоположението на
колоните, гредите и плочите, но се вижда, че стоманобетоновите плочи са на едно
ниво. Не са общи за сградата: земята, входовете, стълбищата, площадките, външните
входни врати, Ел- и ВиК-инсталациите, водосточни тръби и вътрешните
разпределителни стени, с изключение на общата.
При
разпита си в съдебно заседание инж. М.А. от името на трите вещи лица допълва,
че вилната сграда е една, където кадастралната граница минава по общия зид, сградата
е с два входа - единият от към имот № 787, а другият - от към имот № 786. Посочва,
че сградата е една с обща бетонна конструкция, с общ зид по средата и с обща
покривна конструкция, тъй като покривът е един. Посочва, че билната столица -
най- високата част на покрива, е обща и се намира над общия зид, който дели
сградата на две половинки. Вещото лице инж. А.П. допълва, че частта от покрива,
която се намира в ПИ 787, обслужва ПИ 787, но сградата е една, същото е и за ПИ
786 - частта от покрива обслужва имот ПИ 786, но сградата е една и покривът е
един.
При
така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата
е подадена пред надлежен съд, от легитимирано лице с правен интерес от
оспорването по чл.147 ал.1 от АПК. В тази връзка, относно
зачитане силата на пресъдено нещо по влязъл в сила съдебен акт, а именно: Определение
№ 466/15.02.2019 г. по адм.д. № 2301/2018 г. по описа на Административен
съд-Варна (в законна сила от 15.02.2019 г.), съдът намира, че по въпроса за
правния интерес на жалбоподателя да оспорва процесния административен акт вече
е налице произнасяне и понастоящем е недопустимо същият да се обсъжда.
На
следващо място, във връзка с направеното от заинтересованата страна К.С.
възражение за недопустимост на жалбата и настоящото производство поради настъпила
законодателна промяна - отмяната на чл.216 от ЗУТ (ДВ, бр.25 от 26.03.2019 г.),
съдът намира следното:
Няма
спор относно характера на нормата на чл.216 от ЗУТ. По аргумент от чл.14 ал.1 от
ЗНА – "Обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение,
и то с изрична разпоредба". Съобразно §44 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ (ДВ, бр.25
от 2019 г.) обаче „Подадените по реда на отменения чл.216 жалби и протести, по
които до влизането в сила на този закон няма произнасяне от органа по чл.216
ал.2, се изпращат служебно по компетентност на съответния административен съд“.
Настоящият случай не попада в тази хипотеза. Налице е произнасяне на Началника
на РДНСК-СИР с процесната заповед от 08.03.2019 г., който момент предхожда
обнародването на посоченото изменение на ЗУТ. При това положение и по арг. на противното
на §44 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ настоящото производство следва да продължи по реда
на отменения чл.216 (отм.) от ЗУТ.
Оспорената
заповед представлява индивидуален административен акт по чл.214 т.1 от ЗУТ,
подлежащ на обжалване и съдебен контрол за законосъобразност. Тя е получена от
жалбоподателя на 15.03.2019 г., с оглед на което жалбата му срещу нея,
изпратена до РДНСК-СИР с пощенско клеймо от 28.03.2019 г., е подадена в
законовия 14-дневен преклузивен срок.
Предвид
всичко гореизложено, жалбата против оспорения в настоящото производство
административен акт е допустима за разглеждане. Разгледана по същество, същата се
явява и основателна.
Обжалваната
заповед е издадена от компетентен административен орган. Съгласно чл.216 ал.1
т.2 (отм.) от ЗУТ, не подлежат на пряко обжалване по съдебен ред следните
административни актове на главните архитекти на общините (районите), а именно:
разрешенията за строеж, заедно със съгласуваните и одобрени инвестиционни
проекти, когато такива се изискват, и отказите за издаването им, когато не са
съставна част на комплексния проект за инвестиционна инициатива. Според ал.2 на
чл.216 (отм.) тези административни актове подлежат на обжалване по
законосъобразност пред началниците на регионалните дирекции за национален
строителен контрол, а съгласно ал.5, Началникът на регионалната дирекция за
национален строителен контрол се произнася с мотивирана заповед по
основателността на подадената жалба, след преценка на нейната допустимост в 15
дневен срок от постъпването й. Със заповедта си Началникът на регионалната
дирекция за национален строителен контрол може да отмени изцяло или отчасти
обжалвания акт, или да отхвърли жалбата, като остави в сила обжалвания акт. Заповедта
е издадена в законоустановената писмена форма и съдържа подробно изложение на
фактическите констатации и на правните изводи на решаващия орган, позволяващи
осъществяването на съдебния контрол.
Съдът
намира, че обжалваната заповед е издадена в противоречие
с материалния закон и при съществени нарушения на административно-производствените
правила.
С
оспорената в настоящото съдебно производство заповед Началникът на РДНСК-СИР е
отхвърлил жалбата на „ЕВВА Инвест“ ЕООД против Разрешение за строеж №
391/13.12.2017 г., издадено от главен архитект на Община А., за строеж:
„Инсталиране на премо-предавателна станция за глас и/или данни на „БТК“ ЕАД –
VA 4255 A „Percemliyata“, находящ се в поземлен имот с ид.№ 37099.510.787 по
КККР на с. К., общ. А., обл. Варна“, като неоснователна и е оставил в сила
разрешението за строеж.
Обжалваното
пред Началника на РДНСК – СИР разрешение за строеж е издадено по заявление на
„БТК“ ЕАД от 06.12.2017 г. за строеж на обект „Инсталиране на
приемно-предавателна станция за глас и/или данни на БТК ЕАД VА 4255 А
„Perchemliyata“ в поземлен имот с идентификатор 37099.510.787 по КК и КР на с. К..
Разрешението за строеж е издадено на 13.12.2017 г. и в него като собственици на
имот с идентификатор 37099.510.787 са вписани К.И.С. и Й.К.С. по силата на нотариален
акт № 149, том ІІ, рег. № 9141, дело № 349/2001г., и нотариален акт № 7, том І,
дело № 11/1995г. Посоченото разрешение е издадено на основание чл.148 ал.1,
ал.2 и ал.4 от ЗУТ, съгласно одобрени от Главния архитект на Община А.
инвестиционни проекти от 08.12.2017 г. Строежът е определен като трета
категория по чл.137 ал.1 т.3 б.„ж“ и б.„з“ от ЗУТ, а имотът, в който е
предвиден за изграждане, е поземлен имот с идентификатор 37099.510.787 по КК и
КР на с. К..
Съгласно
обяснителната записка към приложения инвестиционен проект, одобрен от Главния
архитект на Община А. на 08.12.2017г., за инсталирането на предвидената
приемно-предавателна станция се предвижда частично демонтиране на
съществуващите покривни слоеве, монтиране на нова стоманена мачта с антени,
възстановяване на покривните слоеве и третиране с допълнителни изолационни
слоеве, монтиране на нова стоманена стойка за оборудване на кота терен,
монтиране върху фасадата на нова стоманена стълба за достъп, монтиране на
оборудване и антени, инсталиране на ново фидерно трасе между съоръженията.
Предвидено е мачтата да бъде монтирана върху последната стоманобетонна плоча на
сградата.
От
страна на административния орган в оспорената заповед е прието, че са налице
две отделни сгради, долепени една до друга (сгради-близнаци). По отношение на
тези сгради липсват най-характерните белези на етажната собственост – общ вход
и стълбища, общи основи, плочки, трегери, външни стени, носещи стени, общи
входове, стълбища и коридори към таванските и избени помещения. При тях има
само обща съединителна стена и съединен покрив, но всяка част от покрива
обслужва само отделната сграда-близнак. Т.е. между собствениците на двете
сгради-близнак не възниква етажна собственост.
От
събраните в преписката и в съдебното производство доказателства, както и от
заключенията на едноличната и тройната съдебно-технически експертизи се
установява, че отразените в кадастралната карта и кадастралните регистри две
сгради в действителност представляват една обща сграда.
Съобразно
§5 т.22 от ДР на ЗУТ, "Свързано" е застрояването, при което сградите
в два или повече съседни урегулирани поземлени имоти се разполагат допрени една
до друга на имотните граници (регулационните линии). Свързаното застрояване в
съседни урегулирани поземлени имоти представлява допиране на сградите на
основното застрояване или на постройките на допълващото застрояване. Според
заключенията на вещите лица по проведените експертизи в настоящия случай тези изисквания не са изпълнени, предвид обстоятелството, че не се установява проведена
регулация в селищното образувание, нито наличие на покриващи се калканни стени.
И четиримата експертите са категорични, че двете процесни сгради всъщност
представляват една сграда с общ зид по средата ;по кадастралната граница между
двата имота № 787 и № 786), с обща бетонна конструкция и с обща покривна
конструкция. Единодушно е и становището на вещите лица за това, че билната
столица (най- високата част на покрива) е обща и се намира над общия зид, който
дели сградата на две половинки и въпреки че частта от покрива, която се намира
в ПИ 787, обслужва ПИ 787, а частта от покрива, която се намира в ПИ 786,
обслужва имот ПИ 786, сградата е една и покривът е един общ.
В чл.38
ал.1 от ЗС изрично е предвидена възможността за сгради, в които етажи или части
от етажи да принадлежат на различни собственици, но разпорежда, че в такива
хипотези общи на всички собственици са в частност „външните стени, вътрешните
разделителни стени между отделните части, вътрешните носещи стени, колоните,
трегерите, плочите, гредоредите, покривите […] и всичко друго, което по
естеството си или по предназначение служи за общо ползуване“. От това следва,
че покривът, върху който следва да се извърши разрешеният строеж, няма характер
на индивидуална собственост в отделните си части, разположени в двата поземлени
имота, и отговаря на критериите по чл.38 ал.1 от ЗС да бъде считан за обща
собственост между собствениците на части в сградата, още повече при липсата на
данни за проведена делба.
В
същото време разрешението за строеж се отнася до едно общо съоръжение,
разположено в отделните си части на терена, на фасадата и на покрива на
сградата. Разположените на терена части от съоръжението не засягат права на
собственика на съседния ПИ. Покривът обаче се явява основа за съществен елемент
от строежа – монтиране на мачта с антени, за която цел се завзема площ от него
и се променя нейното предназначение, по същия начин, по който строежът на
сгради или постройки засяга поземления имот, в който се разрешава. Ето защо,
като лице с права на собственост върху общия покрив, дружеството е
заинтересувано лице по смисъла на чл.149 ал.2 т.1 от ЗУТ.
При
това положение, преценката на административния орган, че жалбоподателят не е
заинтересована страна в производството е повлияла по негативен начин и на
законосъобразността на издадената заповед. Нормата на чл.183 ал.2 от ЗУТ
регламентира, че надстрояване или пристрояване на сграда - етажна собственост,
се разрешава въз основа на договор за учредяване на право на надстрояване или
пристрояване със собственика на урегулирания поземлен имот в нотариална форма и
декларация-съгласие с нотариална заверка на подписите от всички собственици в
етажната собственост. Доколкото липсва декларация от страна на „ЕВВА Инвест“
ЕООД в горния смисъл, то оспорената понастоящем заповед е издадена при
нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на административно-производствените
правила, тъй като административният орган е ограничил по недопустим начин
правата на жалбоподателя.
В
допълнение административният орган не е спазил и разпоредбата на чл.35 АПК,
съгласно която, индивидуалният административен акт се издава, след като се
изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят
обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако
такива са дадени, съответно направени. Като постановил акта си, обосновавайки
се единствено с данните за вписването на обектите в кадастралната карта и
кадастралния регистър, без да ги обсъди в съвкупност с останалите доказателства
в преписката и твърденията на жалбоподателя, и без да съобрази естеството на
строежа, за който се отнася обжалваното разрешение, Началникът на РДНСК-СИР е
постановил незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен. Тъй като
естеството на правния спор не позволява решаване на въпроса по същество, на
основание чл.173 ал.2 от АПК, следва да се изпрати преписката на
административния орган за ново произнасяне при съобразяване със задължителните
указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на настоящото
решение.
По
направеното искане от страна на жалбоподателя по реда на чл.304 и сл. от АПК,
съдът намира за необходимо да отбележи, че редът за неизпълнение на актове на
съда е в отделно производство по реда на глава 18 от АПК и пред друг
компетентен орган, поради което настоящата инстанция не следва да се произнася.
С
оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, претендираните
разноски от жалбоподателите следва да им се присъдят в размер на 900 лв. - 50
лева държавна такса, 600 лв. адвокатско възнаграждение и 250 лева платен
депозит за вещо лице.
Воден
от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед №
ДК-10-СМР-06/08.03.2019 г. на Началника на РДНСК-СИР, с която жалбата на „ЕВВА
Инвест“ ЕООД гр. Варна, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление: гр. Варна, м-ст „Черноморска панорама“, УПИ
787, представлявано от управителя Е.В., срещу Разрешение за строеж №
391/13.12.2017 г., издадено от главен архитект на Община А., за строеж:
„Инсталиране на премо-предавателна станция за глас и/или данни на „БТК“ ЕАД –
VA 4255 A „Percemliyata“, находящ се в поземлен имот с ид.№ 37099.510.787 по
КККР на с. К., общ. А., обл. Варна“, е отхвърлена като неоснователна.
ВРЪЩА преписката по жалба
вх.№ ВН-75-00-282/01.04.2019г., подадена от „ЕВВА инвест“ ЕООД срещу Разрешение
за строеж № 391/13.12.2017г., издадено от Главния архитект на Община А., област
Варна, за строеж „Инсталиране на приемо-предавателна станция за глас и/или
данни на БТК ЕАД VА 4255 А „Perchemliyata“ в поземлен имот с идентификатор
37099.510.787.1 по КК и КР на с. К., общ. А., обл. Варна“, на Началника на
Регионалната дирекция за национален строителен контрол – Североизточен район за
ново разглеждане при спазване на дадените с настоящото съдебно решение
задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА Регионална дирекция за
национален строителен контрол – Североизточен район да заплати в полза на „ЕВВА
Инвест“ ЕООД гр. Варна, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление: гр. Варна, м-ст „Черноморска панорама“, УПИ
787, представлявано от управителя Е.В., сумата от 900.00 (деветстотин) лв.,
представляваща сторени в производството разноски.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: