№ 466
гр. П., 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Л. Г. Церовска
като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско
дело № 20225200500521 по описа за 2022 година
Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение №853/27.07.2022г., постановено по гр.д.№3929/2021г. по
описа на РС- П. е отхвърлен предявения от Национален осигурителен
институт, ЕИК *********, с адрес: гр.С., бул.„А.С.“ №62-64, чрез ТП на
НОИ- гр.П., ЕИК 1210825210124, със седалище и адрес на управление: гр.П.,
ул.„Е.Й.“ №15а, представлявано от директора Е.С.Г., срещу Т. Й. Ю., ЕГН
**********, с адрес: сМ.К., ул.„105“ №8 и „ГРГ ЕКСПОРТ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.„З.Н.Ч.“ №11, ет.1,
ап.2, иск с правно основание чл.74, ал.3, във вр. с ал.1 КТ, да признае
сключения между „ГРГ Експорт“ ЕООД и С.Й.М. трудов договор с
№36/17.05.2020г. за недействителен, поради противоречие и заобикаляне на
закона, като неоснователен и недоказан.
Осъден е Национален осигурителен институт, ЕИК *********, с адрес:
гр.С., бул.„А.С.“ №62-64, чрез ТП на НОИ- гр.П., ЕИК 1210825210124, със
седалище и адрес на управление: гр.П., ул.„Е.Й.“ №15а, представлявано от
директора Е.С.Г. да заплати на Т. Й. Ю., ЕГН **********, с адрес: сМ.К., ул.
„105“ №8, сумата в размер на 400лв.
1
Осъден е Национален осигурителен институт, ЕИК *********, с адрес:
гр.С., бул.„А.С.“ №62-64, чрез ТП на НОИ- гр.П., ЕИК 1210825210124, със
седалище и адрес на управление: гр.П., ул.„Е.Й.“ №15а, представлявано от
директора Е.С.Г. да заплати, на основание чл.78, ал.3 ГПК, на „ГРГ
ЕКСПОРТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.П., ул.„З.Н.Ч.“ №11, ет.1, ап.2, разноски в размер на 502,15лв.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от гл.юриск.Л. С.- Б.,
в качеството й на пълномощник на Управителя на НОИ.
Твърди се в същата, че обжалваното решение е неправилно, поради
нарушение на материалния закон, съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и необоснованост.
Сочи се, че при постановяване на решението, първоинстанционният
съд е допуснал съществени процесуални нарушения. В този смисъл се визира,
че последния е приел, че сключения между Т. Ю. и „ГРГ Експорт“ ЕООД,
трудов договор е действителен, респективно, че не противоречи на закона.
Приема се в тази насока, че първоинстанционнния съд при
постановяване на решението си е допуснал съществено процесуално
нарушение, като сочи, че в противоречие на чл.236, ал.2 от ГПК, последният
не е поставил на обсъждане оспорването, което НОИ е направил с молба вх.
№14264 от 11.07.2022г. Съдът е приел протоколи за добив, като не е
мотивирал своето решение, защо? Счита се, че това е съществен момент от
производството, тъй като, протоколите за добив са единствените първични
документи, които могат да обезпечат последвалите ги счетоводни операции,
реално върху които съдът стъпва, за да признае, че дружеството е
упражнявало търговска дейност в пълен обем. Горното поставя под съмнение
и приетата от съда съдебно- икономическа експертиза.
Твърди се, че съдът не е обсъдил останалия доказателствен материал
едностранно, не е обсъдил и взел предвид доводите на ищеца подробно
развити в неговата писмена защита и застъпвани в течение на цялото
производство, поддържани и в настоящата жалба.
Визира се, че на практика, съдебното решение и изводът, че г-жа Ю.
реално е упражнявала трудова дейност почиват единствено върху
свидетелските показания на г-н Л. Това е така, защото нито един останал
документ по делото не сочи пряко, че лицето действително е престирало труд.
2
Твърди се, че неправилно съдът е посочил, че воденото на процесните
счетоводни документи означава, че дружеството е реализирало търговска
дейност за процесния период.
Визира се, че съдът е кредитирал показанията на св.Л. като
непосредствени, наситени с конкретика и кореспондиращи с останалия
доказателствен материал, но се счита, че това не е така. Твърди се, че
прочетени внимателно, последните дават обща информация. Тук следва да се
има предвид обаче и разпоредбата на чл.5, ал.4, т.1 от Наредбата за пенсиите
и осигурителния стаж, съгласно която осигурителния стаж се установява с
данните по чл.5, ал.4 от КСО, с трудови, служебни и осигурителни книжа и с
документи по утвърден образец. Приема се, че такива по настоящото дело не
са представени.
Сочи се, че представените ведомости от своя страна са частни
документи, които не доказвали реално осъществяване на трудова дейност. На
основание чл.180 от ГПК, подписаните частни документи доказвали, че
съдържанието им представлява изявление на лицата, които са ги подписали и
в това се състои формалната им доказателствена сила.
По отношение на представени документи, а именно: позволително за
ползване на недървесни горски видове, удостоверение за вписване в списъка
на обекти за изкупуване на диворастящи гъби, договори за наем се приема, че
от тях не следва извод, че дружеството е осъществявало дейност, като от тях
може да се стигне до извода, че то е имало право на упражнява дадения вид
дейност, но не и че такава е имала.
Твърди се, че съдът не е обърнал внимание на явни противоречия
изразени в приложен по делото трудов договор и дадени обяснения от г-н М..
Съответно, противоречие между твърдяното и обективната действителност се
извежда и от обстоятелството, че според ответниците, дружеството е
осъществявало търговска дейност от началото на 2020г. до месец януари
2021г. Отбелязва се, че са налице други данни извеждани от приложено по
делото писмо с вх.№Ц9101-12-287/17.09.2020г. на ТД на НАП- Б.. Цитира се и
друго писмо от 20.08.2020г. в което са изложени данни, които не
кореспондират с твърдяното от ответниците.
Визира се, че при извършена проверка от контролните органи на ТП на
НОИ- Б. на адреса на „ГРГ ЕКСПОРТ“ ЕООД в гр.Б., бул.“М.Л.“ №29 е
3
установено, че на този адрес се намира магазин за сервизни части за
автомобили, което стопанисва магазина е „Булсервиз БГ“, като в последния
не познават такава фирма и не познават Д.П.Б.- управител на „ГРГ Експорт“
ЕООД. Сочи се, че на този адрес са доставяни много писма с получател,
последно цитираното дружество, но са отказвани, поради липса на такъв
осигурител.
Твърди се, че управителят си противоречи, като не е съдействал на
административния орган, с оглед установяване на обективната истина.
Визира се, че ГФО не е публикуван от дружеството, като твърдение
отново, че това би било административно нарушение и не би следвало да
влече други правни последици е несъстоятелно.
Сочи се, че по отношение на твърдението на ответниците, че е
възможно работодателят да е представил изискани от административния
орган доказателства, но че незаконосъобразните действия и бездействия от
негова страна, не следва да води до неблагоприятно засягане на правната
сфера на работника се приема, че е важно да се отбележи, че на г-н М. са
изискани документи. Последният обаче не се е явил в ТП на НОИ- П. и не е
представил нито един документ, от който да се установява, че реално е
осъществявал трудова дейност, т.е. твърдението за евентуалните
незаконосъобразни действия на работодателя, в случая не са релевантни.
Твърди се, че последното по делото съдебно заседание е било
представено съобщение от Окръжен съд- П. от което е видно, че последния е
постановил Определение №198/08.06.2022г., с което разследването е върнато
на Окръжна прокуратура- П. за продължаване на процесуалните действия.
Приема се, че същото не е обвързващо за съда, нещо повече, последното е
протестирано от прокурора пред Апелативен съд- Пловдив, но констатациите
в него са от основно значение за настоящото дело, а именно: противоречие на
изводите на прокурора с мнението на разследващия по делото следовател от
НСлС гр.С..
Освен гореизложеното, се поддържа и казаното от ищеца в писмената
защита и в исковата молба по делото.
Искането е да се отмени изцяло, като неправилно поради нарушение на
материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила
и необоснованост обжалваното решение, с което е отхвърлен предявения от
4
НОИ, иск с правно основание чл.74, ал.3, във вр. с ал.1 от КТ, за обявяване на
трудов договор №94 от 25..05.2020г. сключен между „ГРГ Експорт“ ЕООД и
Т. Ю. за недействителен, поради противоречие и заобикаляне на закона.
Моли са за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и сторени
разноски.
В срок е постъпил писмен отговор от другата страна в процеса- Т. Ю.,
чрез пълномощника й адв.И. П..
Твърди се, че обжалваното решение е правилно и обосновано,
постановено, съобразно събраните по делото доказателства.
Счита се, че подадената жалба е неоснователна. В този аспект се
излагат съображения в насока неоснователност на изложените в същата
възражения.
Искането е да се потвърди обжалваното решение, с присъждане на
сторените във въззивното производство разноски.
Писмен отговор от другата страна в процеса- „ГРГ Експорт“ ЕООД в срок е
постъпил, чрез пълномощника му адв.К. С. П.- Г..
Приема се в същия, че подадената въззивна жалба е неоснователна и
като такава се оспорва изцяло.
Счита се, че възраженията на НОИ са неоснователни, като
първоинстанционното решение не страда от наведените пороци.
Твърди се, че първоинстанционният съд е извършил подробно
обсъждане и преценка на всички събрани по делото доказателства, въз основа
на което е достигнал до законосъобразни правни изводи, като е постановил
едно обосновано, правилно и законосъобразно решение и същото следва да
бъде потвърдено.
В този смисъл се излагат подробни доводи.
Прави се искане за присъждане на сторените във въззивната инстанция
разноски.
В съдебно заседание, за жалбоподателят Национален осигурителен
институт- Териториално поделение П., редовно призован, представител не се
явява. От пълномощникът на същия е постъпила молба, в която се поддържа
подадената въззивна жалба. Искането е да се отмени изцяло решението на
първоинстанционния съд. Поискано е да се даде срок за представяне на
5
писмени бележки, като е дадена възможност за това, но такива в указания
срок не са представени.
Ответникът по жалбата- Т. Й. Ю., редовно призована не се явява. Не се
явява и пълномощникът й- адв. П..
За ответникът по жалбата- „ГРГ Експорт“ ЕООД се явява адв.К. П.- Г..
От страна на последната се моли да се потвърди обжалваното решение, като
правилно и законосъобразно, както и се отхвърли подадената въззивна жалба,
като неоснователна. В тази връзка се приема, че първоинстанционното
производство не страда от наведените пороци в жалбата. Съответно се
приема, че първоинстанционния съд е извършил подробно обсъждане и
преценка на всички събрани по делото доказателства, въз основа на които е
достигнал до едни законосъобразни изводи.
Моли са за присъждане на направените по делото разноски.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени
в съвкупност и поотделно, съдът приема за установено следното:
Производството пред първоинстанционният съд е образувано по повод
на подадена искова молба от Национален осигурителен институт, ЕИК
********* с адрес: гр.С., бул.“А.С.“ №62-64, представлявано от управителя
И.И., срещу Т. Й. Ю., с ЕГН ********** от сМ.К., ул.“105-та“ №8 и „ГРГ
Експорт“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.П., ул.“З.Н.Ч.“ №11, ет.1 ап.2.
Твърди се в същата, че първият ответник- Т. Ю. е подала заявление вх.
№344 от 05.02.2021г. до Дирекция “Бюро по труда“ гр.П. за отпускане на
парично обезщетение за безработица, на основание чл.54а от КСО, като е
декларирала, че трудовото й правоотношение с втория ответник е прекратено,
считано от 31.01.2021г., на основание чл.328, ал.1, т.3 от КТ.
Твърди се, че в резултат на извършени проверки от различни
административни органи- ТП на НОИ- П., ТД на НАП- Пловдив, Дирекция
„Инспекция по труда“- П. е било установено, че ответното дружество „ГРГ
Експорт“ ЕООД неколкократно е сменяло адреса си на управление като на
адреса на управление в град Б., същото е непознато и там се намира обект на
друго търговско дружество. Считано от 20.03.2020г., едноличен собственик
на капитала и управител на „ГРГ Експорт“ЕООД е Д.П.Б., който притежава
или управлява около 36 търговски дружества, като същия не е съдействал на
6
административния орган за извършване на проверка, като не е представил
изисканите му документи и не е осигурил явяването на лицата, наети по
трудово правоотношение, за изясняване на обстоятелствата, свързани с
трудовата им дейност в дружеството. С твърдения, че седалището е на друго
място и че цялата документация е в град П., чрез неколкократната смяна на
седалище и адреса на управление, чрез непредставянето на каквито и да било
документи на контролните органи се приема, че ответното дружество в
качеството на осигурител е възпрепятствал проверките.
Твърди се, че липсват данни за подавани от ответното дружество
годишни данъчни декларации по чл.92 от ЗКПО за финансовите 2018г., 2019г.
и за 2020г.
В хода на проверката не били установени данни за реално
осъществяване на търговска/стопанска дейност от „ГРГ Експорт“ЕООД.
Твърди се, че за периода 31.08.2016г. до 30.09.2020г., ответното
дружество не е извършвало дейност по смисъла на Търговския закон, която да
поражда необходимостта от назначаване на лица по трудови правоотношения,
както и че за същите не изпълнен състава на чл.10 от КСО и пар.1, ал.1, т.3 от
ДР на КСО и те не влизат в кръга на осигурените лица, за да ползват
осигурителни права. На това основание се твърди от ищеца, че сключването
на трудов договор между ответниците е единствено с цел ползване на
осигурителни права /краткосрочни или дългосрочни/, поради което
противоречи на закона и го заобикаля.
Искането е да се постанови постанови решение, с което да се обяви за
недействителен сключения между ответниците трудов договор поради
противоречие на закона и заобикаляне на закона.
Претендират се сторените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК от страна на ответникът Т. Й. Ю., чрез
пълномощника й, е подаден писмен отговор. В него се оспорва предявения
иск.
Твърди се от последната, че е започнала работа по сключен с ответното
дружество трудов договор №36/17.05.2020г., на длъжност общ работник-
бране на диворастящи растения и гъби на територията на ДГС- П.. При
започване на работа й било представено уведомление по чл.62, ал.5 от КТ и
длъжностна характеристика. Конкретното й работно място било в
7
планинските землища на села в област П.: с.Паталеница и местността “Добра
вода“, в землището на с.Дебръщица, където изпълнявала основните си
трудови задължения- бране на диворастящи гъби, трюфели и горски плодове.
Трудовите си задължения изпълнявала с колегите си- А.А. Ф.А.Т.А. П.Б., И.Г.
Г.И. М.П. и др. Тъй като повече от колегите и живеели в гр.П. и сМ.К., всяка
сутрин с организиран транспорт- обикновено лек автомобил на някой от
колегите или бусове на фурмата, управлявани от шофьорите И.Г. Н.П. и Д.П.
отивали на посоченото от ръководството място. Работели в гората от рано
сутринта. По време на кампанията са работили по 7 дни в седмицата. Гъбите
и трюфелите берели в касетки, които след това сортирали и предавали на
други купувачи.
Твърди се, че за цялото време, през което е работела, работодателят и
заплатил договорената заплата. Така работила, докато я съкратили със заповед
№71 от 31.01.2021г.
Оспорват се твърденията на ищеца, че привидно е извършвала трудова
дейност. Оспорва се и твърдението, че работодателят й не е извършвал
търговска дейност.
В срока по чл.131 от ГПК от страна на ответникът „ГРГ Експорт“
ЕООД, чрез пълномощника му е подаден писмен отговор. В него се изразява
становище, че искът е допустим, но е неоснователен. Оспорва се твърдението,
че дружеството не е извършвало дейност по смисъла на Търговския закон за
периода 31.08.2016г. до 30.09.2020г. Оспорва се твърдението, че ответното
дружество не е подало годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО за
финансовата 2020г. Оспорва се и твърдението, че причина за сключване на
трудовия договор с ответника Т. Й. Ю. е ползването на осигурителни права,
както и че този договор е недействителен, поради противоречие и
заобикаляне на закона.
Твърди се, че търговското дружество е регистрирано по реда на ЗДДС и
притежава фискално устройство, което е регистрирано в приходната
администрация под рег.№4412868. От началото на 2020г., дружеството
извършва стопанска дейност- бране /добив и продажба на сурова/прясна
диворастяща гъба, бял и черен трюфел и горски плодове на територията на
ТП ДГС П. и в районите около селата Црънча, Паталеница, Баткун,
Дебръщица и местността „Добра вода“. Поддържа се становище, че за целта
8
на дружеството са издадени необходимите разрешителни от МЗХГ.
Дружеството притежава необходимите трудови, материални, финансови и
интелектуални ресурси за извършване на дейността. С оглед обема на работа
през 2020г. са назначени около 85 работници на трудови договори, предимно
като общи работници, петима служители с висше образование, които да
организират дейността, двама от които мениджъри, трима професионални
шофьори, кантарджия и осем работници, които имат необходимата
квалификация за работа и боравене с диворастящи гъби и били преминали
успешно курс в асоциацията на преработвателите на диворастящи гъби и
горски плодове в Република България.
Твърди се, че добивът на диворастящи гъби започнал през месец април
2020г., като първата продукция била продадена през месец май 2020г. С
договор за наем от 20.04.2020г., дружеството било наело складова база и
офис в землището на селоМ.К., местност „Капаница“, където домували МПС-
тата на фирмата, съхранявал се празния амбалаж и инвентар и се изкупували
сухи, пресни гъби и горски плодове. Дружеството наело 10 броя МПС, от
които три специализирани буса и един камион за превоз на гъбите и горските
плодове и шест леки автомобила за превоз на работниците и служителите и е
закупило собствен строителен фургон. За търсенето на диворастяща гъба-
трюфели, дружеството използвало седем специално обучени кучета, от които
три собствени и четири под наем.
Твърди се, че на 29.04.2021г., дружеството е подало годишна данъчна
декларация по чл.92 от ЗКПО за финансовата 2020г. като се оспорват
твърденията на ищеца, че същата се публикува в ТРРЮЛНЦ. Оспорва се
твърдението, че управителят на дружеството е възпрепятствал извършването
на проверка, като не е представил каквито и да било документи. Такива са
били представени, което се установявало от констативен протокол от
06.11.2020г.
Визира се, че през 2020г., дружеството е извършвало търговска дейност
по смисъла на ТЗ, която предвид обема и характера и предполага наемане на
лица по трудов договор, тоест трудова дейност реално е била извършвана от
работниците и те са подлежали на осигуряване, а дружеството в качеството на
работодател е начислявало и изплащало трудови възнаграждения на
работниците и служителите. Предвид съдържащото се в закона определение
9
за осигурено лице счита, че за действителността на трудовото
правоотношение е достатъчно наличието на валидно основание за пораждане
на правоотношението и готовността на работника или служителя да престира
работната си сила срещу заплащане, които предпоставки в случая били
налице.
Искането да се отхвърли предявения иск.. Претендират се сторените по
делото разноски.
От събраните по делото доказателства се установява следната
фактическа обстановка:
От представените от страна на ответникът Т. Ю. писмени доказателства
се установява, че на 17.05.2020г. между нея в качеството на работник и
ответника „ГРГ Експорт“ ЕООД, с ЕИК *********, в качеството на
работодател е сключен трудов договор №36. По силата на същия, ответникът
Ю. е назначена на длъжност „общ работник“, с код по НКПД:96220001, с
място на работа „територията на ДГС П.“- бране на диворастящи растения и
гъби, на 8 часов работен ден, с основно месечно трудово възнаграждение в
размер на 1000лв. Трудовият договор е сключен за неопределено време.
На 17.05.2020г. до НАП е изпратено уведомление по чл.62, ал.5 от КТ.
По делото е представена длъжността характеристика за длъжността
„общ работник“ при „ГРГ Експорт“, подписана от ответника Ю., в която са
описани основните трудови функции на тази длъжности, една от тях е
именно- бране и добив диворастящи гъби, трюфели и горски плодове на
територията на ДГС- гр.П..
Видно от Заповед №71 от 31.01.2021г., трудовото правоотношение с
ответника Ю. е прекратено, считано от 31.01.2021г., на основание чл.328,
ал.1, т.3 от КТ- намаляване обема на работа. На 09.03.2021г. е изпратено до
НАП, уведомление по чл.62, ал.5 от КТ. На 05.02.2021г., ответникът Т. Ю. е
подала до ТД на НОИ заявление за отпускане/ изплащане на парично
обезщетение за безработица.
От представените от ищеца писмени доказателства /описани под №4 до
21 в доказателствената част на исковата молба, а именно заповеди,
констативни протоколи, писма, протоколи и декларации/ се установява, че
със заповед №ЗР-5-12- 00799252/18.08.2020г. на Директора на ТП, на
основание чл.107 от КСО и е възложено извършване на проверка по
10
отношение на „ГРГ Експорт“ ЕООД, във връзка разходите на държавно
обществено осигуряване. Установено е, че за периода от месец март до месец
септември 2020г. този работодател не е внесъл към бюджета дължимите
вноски за ДОО.
От представените с молба вх.№9954/16.05.2022г., съдържаща се в том
втори от делото писмени доказателства- решения по жалби срещу ревизионни
актове се установява, че ТД на НАП Пловдив е извършвала насрещни
проверки на дружествата, купували продукция от „ГРГ Експорт“ ЕООД. Със
същата молба са представени протоколи за добив на количества продукция от
работници на „ГРГ Експорт“ ЕООД за процесния период май 2020г.-
декември 2020г., които са проверени от вещото лице за нуждите на
експертизата.
Във връзка с твърдението си, че е развивал търговска дейност през
2020г. от страна на ответникът „ГРГ Експорт“ ЕООД са представени
доказателства, че е имал регистрирано фискално устройство от 18.05.2020г.,
респективно издадено от Министерството на земеделието граните и горите
позволително за ползване на недървесни горски продукти серия ЮЦДП
№00308, издадено на 22.04.2020г. и превозен билет серия А №01010, издаден
също на 22.04.2020г. от Изпълнителна агенция по горите за транспортиране
на гъби. Ответникът е представил извадки от дневника си за продажби за
исковия период и множество фактури, обезпечаващи твърдението му, че е
извършил доставка на диворастящи гъби и на трюфели на различни
дружества, негови съконтрахенти.
Видно от Удостоверение №75/05.06.2020г., издадено от Областна
дирекция по безопасност на храните- гр.П., Пункт за изкупуване, находящ се
в селоМ.К., община П., местност „Капаница“, собственост на “ГРГ Експорт“
ЕООД е включен в списъка на обектите за изкупуване на диворастящи гъби
и/или горски плодове.
Видно от Заповед №94/03.06.2021г. на Директора на Областна дирекция
по безопасност на граните - гр.П. е заличена от регистъра по чл.24, ал.1 от
Закона за храните, регистрацията на обекта на „ГРГ Експорт“ЕООД , а
именно -пункт за изкупуване, находящ се в селоМ.К., община П., местност
„Капаница“.
За обезпечаване на твърдението, че през 2020г. е развивало конкретната
11
търговска дейност, посочена по- горе, от страна на ответното дружество са
представени договори за наем от 20.04.2020г., от 25.04.2020г., 23.04.2020г.,
03.05.2020г., 01.05.2020г., от които е видно, че същото е наело складова база
и офис в землището на селоМ.К..
Видно от Договор за наем от 24.04.2020г., ответното дружество е наело
и 11 броя МПС, 5 от които са товарни, между които специални- хладилни,
наело е 4 броя кучета, специално обучени за търсене на диворастяща гъба-
трюфел. Закупило е още 4 кучета за целта.
Ответникът Т. Ю. е изслушана по реда на чл.176 от ГПК, като в
обясненията си сочи, че от 17.05.2020г. до 31.01.2021г. е работила в „ГРГ
Експорт“ ЕООД. Работила е по 8 часа дневно на трудово възнаграждение
1000лв. бруто, но чисто е взимала 850лв. Обяснява, че всеки месец редовно и
е плащана заплатата. Уточнява, че заплатата й е плащана лично от Д.Б.. При
получаването на заплатата си се подписвала във ведомост. Уточнява, че
работата й се състояла в бране на гъби. През месеците октомври и ноември
събирали трюфели. Това е гъба, която е под земята и я събирали с помощта на
кучета. Ответницата посочи, че са събирали гъби в землищата на селата
Паталеница, Баткун, Добра вода.
Видно от Писмо вх.№7458/08.04.2022г. от Държавно горско стопанство-
П. се установява, че през 2021г. не е издавано позволително за ползване на
недървесни горски продукти за 2021г. на ответника „ГРГ Експорт“ ЕООД,
както и че не разполага с поименния списък на лицата, заети с добива на
недървесни горски продукти за 2020г. от ответника „ГРГ Експорт“ ЕООД“.
В съдебно заседание, проведено на 17.05.2022г. от страна на
първоинстанционнния съд е извършена констатация по оригинала на
трудовата книжка на ответника Т. Ю., като е установено, че на стр.12 и 13
има отразяване, че на 17.05.2020г. е постъпила на работа в „ГРГ Експорт“
ЕООД. Съответно е налице отразяване, че на 31.01.2021г. трудовото й
правоотношение е прекратено, на основание чл.328, ал.1, т.3 от КТ.
В показанията си св.И. Г. Л.излага данни в насока, че същият е работил
в „ГРГ Експорт“ ООД от месец май 2020г. до месец май 2021г., като е заемал
длъжността “мениджър“. Работата му се изразявала в набиране на персонал,
контролиране и организация на цялостния работен процес на фирмата, която
се занимавала с добив на гъби, горски плодове, трюфели около селата
12
Црънча, Паталеница, местността „Добра вода“, където имала разрешително за
добив за 2020г. Свидетелят посочва, че добре познава ответницата Т. Ю., тъй
като за периода месец май 2020г. до 31.01.2021г. е работела във фирмата.
Краят на месец януари 2021г., фирмата прекратила дейността си по добив на
гъби и трюфели поради лоши метеорологични условия и пандемичната
обстановка и това наложило съкращаване на персонала поетапно от Коледа на
2020г. до края на януари 2021г. Свидетелят сочи, че фирмата имала три бели
буса Мерцедес, един МАН и 4 леки автомобила, с които извозвали
работниците от сМ.К. до обектите. Работело се по 8 часа на ден, като през
летния период, когато денят бил по- дълъг се започвало работа в 06:00 часа, а
през есенно- зимния период се работело от 08:00часа до 17:00часа. На
работниците се заплащало според уговореното в трудовия договор, като
предимно получавали заплатите си на ръка, след което се подписвали във
ведомостите за заплати.
Видно от заключението на съдебно- икономическа експертиза се
установява, че за периода месец май 2020г. до месец декември 2020г., „ГРГ
Експорт“ ЕООД е отчело реализирани количества и приходи от продажби на
диворастящи плодове и гъби както следва: продадени количества 584
670.424кг. и приходи от продажби 9 478 414.59лв. На стр.6, 7 и 8 от
констативно- съобразителната част, вещото лице в табличен вид подробно
помесечно е отразило вида на продукцията/ вида на гъбите/, добива от всеки
вид и продадено количество от всеки вид. Установено е от същото, че всички
издадени фактури за доставки в периода месец май 2020г. до месец декември
2020г. са осчетоводени, включени са в дневниците за продажби и за всеки
данъчен период са подадени справки- декларации по ЗДДС. Вещото лице
обобщава, че продадените количества продукция /гъби, билки и трюфели/ от
„ГРГ Експорт“ ЕООД по месеци и по видове за периода месец май 2020г.-
декември 2020г. съответстват на добитите количества. През месеците април
2020г. и януари 2021г., дружеството не е отчело добита и реализирана
продукция. Средният списъчен състав на персонала на „ГРГ Експорт“ ЕООД
за периода месец май 2020г. до месец декември 2020г. е 75.76бр., като в
нарочна справка / виж лист 4 от заключението/, подневно и помесечно вещото
лице е посочило числения състав на персонала.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
13
В изпълнение разпоредбата на чл.267, ал.1 от ГПК, настоящият съдебен
състав извърши проверка на депозираната възззивна жалба и констатира, че
същата е редовна и допустима- отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от
ГПК, подадена е в срок, от процесуално легитимиран субект, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт.
При извършване на въззивен контрол на обжалваното съдебно решение,
в рамките поставени от въззивната жалба, съдът след преценка на събраните
от първата инстанция доказателства намира, че решението е правилно и като
такова следва да бъде потвърдено, а жалбата се явява неоснователна.
В настоящия случай, първоинстанционният съд въз основа на
изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти, правилно е
определил правната квалификация на предявения иск, като такъв по чл.74,
ал.1 от КТ.
В конкретният казус, настоящата инстанция не приема направените във
въззивната жалба оплаквания за неправилност и незаконосъобразност за
основателни. Основанието за това, е че въззивният съд след подробно
обсъждане на събраните в производството доказателства, достига до същите
правни изводи изведени от първата инстанция.
В този аспект няма основание последната да не приеме изцяло доводите
на районния съд в тази насока, които не счита да ги преповтаря, като ги
препраща по смисъла на чл.272 от ГПК.
В случая, не са налице основания да се приемат възраженията на
жалбоподателят в насока, че са допуснати съществени процесуални
нарушения, като не са обсъждани обстойно събрани доказателства,
респективно оспорване на дати на съставяни протоколи.
В тази връзка се навеждат доводи, че не е било взето предвид
представено по делото Писмо с изх.№16-267#1 от 31.05.2022г., въз основа на
което НОИ навежда извод, че не може да се добие такова количество гъби,
каквото било декларирало дружеството.
Същите не могат да бъдат споделени, тъй като както бе посочено по-
горе, следва да се преценяват доказателствата имащи отношение към
конкретния спор, което е и реализирано от първоинстанционния съд.
Същественият момент е дали има наличие на противоречие на
14
процесния трудов договор сключен между физическото лице- Т. Й. Ю. и „ГРГ
Експорт“ ЕООД със закона, както и налице ли е заобикаляне на закона.
Доказателства по делото, които да установяват тази хипотеза на
практика не са налице.
В тази насока, не може да се извежда основание за промяна на изводите
на районният съд, касаещи разминаване на данните от цитираното по- горе
писмо и това с дадените по делото заключения. Това е така, тъй като,
съществените данни извеждани от това заключения са констатациите, че на
практика има добив на диворастящи гъби. Съответно, безспорно е установено
от същите, че във ведомостите за работна заплата за месец май 2020г. до
месец декември 2020г. в „ГРГ Експорт“ ЕООД са начислявани работни
заплати и срещу име на работника и сумата за получаване е положен подпис
на получателя. Не е оспорено, че лицето Т. Й. Ю. не е присъствала в тези
ведомости. Напротив, по делото са ангажирани доказателства установяващи,
че същата е работел в процесното дружество, реализирано чрез бране на гъби,
трюфели и плодове, като затова е получавал заплата. В този смисъл
неопровергани са приложените по делото доказателства, а именно: Трудов
договор, Длъжностна характеристика, Заповед за уволнение, съответно
показания на св.Л. Последният е работил, като мениджър в „ГРГ Експорт“
ЕООД, като заявява, че Т. Ю. е бил назначен в последното дружество на
работа, като е бране гъби и трюфели. Съответно е получавал заплата от
1000лв., което се е изплащало в брой и срещу подпис във ведомостите. На
практика не са оспорени по какъвто и да е начин тези твърдения на този
свидетел.
Твърдените във въззивната жалба противоречия касаещи посочени в нея
документи, реално не могат да бъдат основание за приемане, че горните
доказателства, възприети правилно от районния съд са опровергани.
В тази насока, няма как да се игнорират и заключенията на вещото
лице, които са в насока, че работодателят на Ю. е осъществявал продажби в
голям обем на диворастящи гъби и билки, като първото е посочило добитата и
реализирана продукция. Следва да се посочи, че вещото лице не е
опровергано в изводите си, че всички издадени от „ГРГ Експорт“ ЕООД
фактури са осчетоводени и включени в дневниците за продажби и справки-
декларации.
15
Констатациите в насока, че от страна на работодателят на Ю. са
допуснати определени нарушения, не дава основание да се, че то следва да
води до неблагоприятно засягане на правната сфера на работника, доколкото
в случая са налице достатъчно доказателства, които да обосновават факта, че
последния е осъществявал реално трудова дейност в „ГРГ Експорт“ ЕООД.
Не може да се игнорира фактът, че в случая, от представения по делото
трудов договор се съдържат всички реквизити, които той следва да съдържа.
Това определя и извода на съдът, че процесния договор не е недействителен, а
е сключен между страните с цел действително възникване на трудово
правоотношение между тях с настъпването на типичните за трудовия договор
правни последици.
Следва да се посочи, че за доказване действителността на трудовото
правоотношение е достатъчно наличието на валидно годно основание да
пораждане на правоотношение и готовността на работника/служителя да
престира работната си сила срещу заплащане.
В конкретният казус, тези предпоставки са налице и не са опровергани
на база възприетия доказателствен материал. Без правно значение се явяват
твърденията в насока, че Ю. не е представил в срок изискани от нея
документи касаещи извършваната от нея трудова дейност. Факт е, че по
делото са приложени като доказателства, процесния трудов договор,
заповедта за прекратяване на трудовия договор, както и трудова книжка на
същата, които доказателства са относими към съществото на спора.
Няма основание да се приемат за относими и твърденията, че има
висящо досъдебно производство, което на практика не е и приключило с
краен акт и въз основа на събраните по него данни да се извеждат конкретни
изводи в настоящото такова.
Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск по чл.74, ал.3,
във вр. с ал.1 от КТ за обявяване за недействителен на сключения между
ответниците трудов договор №36/17.05.2020г. е неоснователен и като такъв
следва да бъде отхвърлен.
При тези съображения в насока неприемане възраженията изложени във
въззивната жалба и съвпадане на крайните правни изводи на
първоинстанционния, обжалваното решение, като правилно и
законосъобразно следва да се потвърди, а подадената въззивна жалба, като
16
неоснователна следва да се остави без уважение.
Предвид изхода на процеса, в тежест на НОИ, следва да се присъдят
направените от страна на „ГРГ Експорт“ ЕООД, разноски пред въззивната
инстанция- адвокатско възнаграждение в размер на 400лв.
Разноски са претендирани и от Т. Й. Ю., за направени от него разноски
пред въззивната инстанция, но доказателства за това не са представени, с
оглед на което такива не следва да се присъждат.
С оглед на гореизложеното, Пазарджишкия окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №853 от 27.07.2022г., постановено по гр.д.
№3929/2021г. по описа на РС- П..
ОСЪЖДА Национален осигурителен институт, ЕИК *********, с
адрес: гр.С., бул.„А.С.“ №62-64, чрез ТП на НОИ- гр.П., ЕИК 1210825210124,
със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.„Е.Й.“ №15а, представлявано
от Е.С.Г. директор да ЗАПЛАТИ, на основание чл.78, ал.3 ГПК, на „ГРГ
ЕКСПОРТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.П., ул.„З.Н.Ч.“ №11, ет.1, ап.2, разноски в размер на 400/четиристотин/лв.,
представляваща сторени от последния пред въззивната инстанция съдебно-
деловодни разноски- адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17