Решение по дело №2889/2020 на Районен съд - Бургас

Р  Е Ш  Е  Н  И  Е

№  260318

 

гр.Бургас, 13.10.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17–ти наказателен състав, в публично заседание на 17.09.2020 в състав:

                                                                    

                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: Анатоли Бобоков

 

при участието на секретаря Д.Михайлова, като разгледа НАХД № 2889 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод жалба на *** с ЕИК: ***, против Наказателно постановление № 470523-F483286/8.10.2019г., издадено от Началник Отдел „Оперативни дейности – Бургас“ в ЦУ на НАП, с което на основание чл.185, ал. 2, изр. 2, във вр. с чл. 185, ал.1 от ЗДДС на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл. 42, ал.1, т. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ (Наредбата), вр. с чл. 118, ал.4 ЗДДС.

Жалбоподателя признава нарушението, но моли да се приложи чл.28 ЗАНН.

Административнонаказващият орган се представлява от пълномощник – юрисконсулт, който моли за потвърждаване на наказателното постановление.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.

При извършена проверка на 17.04.2019г. от служители на ТД НАП Бургас в търговски обект – магазин ***, находящ се в гр. Бургас, стопанисван от жалбоподателя, проверяващите установили, че в търговския обект имало монтирани и функциониращи към момента на проверката ФУ. Проверяващите установили, че не се съхранява паспорта на фискалното устройство, като същият не бил представен на органите по приходите. За извършената проверка и направените констатации бил съставен протокол, приложен по делото.

За установеното нарушение, актосъставителят в присъствието на представляващ дружеството, съставил акт за установяване на административно нарушение, в който нарушението било квалифицирано като такова по чл.42, ал.1, т.2 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ, във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. АУАН бил подписан без възражения. В срока по чл. 44 ал.1 от ЗАНН,  били направени писмени възражения-жалба, в което се признава нарушението и се излагат доводи за прилагане на чл.28 ЗАНН.

Въз основа на АУАН и като е взел предвид събраните в административното производство писмени доказателства и доказателствени средства, АНО издал и атакуваното наказателно постановление. В него е описана същата фактическа обстановка и е направена правна квалификация по по чл.42, ал.1, т.2 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ, във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. За констатираното нарушение, на дружеството-жалбоподател, била наложена имуществена санкция, в размер от 500 лева.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. При така установените факти съдът прави следните прави изводи:

В конкретния случай обаче съдът намира , че извършеното деяние съставлява "маловажен случай" по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Жалбоподателя признава за извършеното нарушение, а като причина сочи, че магазина се е изместил на друг адрес, за което представя договор за наем. Посочва, че паспорта на ФУ е останал в стария магазина, както и че по време на проверката представляващия е пътувал в друг град поради онкологично заболяване на свой близък. Нарушението не е довело до никакви вредни последици за държавата. Ето защо, независимо от характера на нарушението и следващата му се отговорност, съдът счита, че определената за това нарушение санкция се явява в размер, несъответстващ на тежестта на извършеното. Фиска не е бил ощетен по никакъв начин. Изложените обстоятелства дават основание на съда да третира конкретното нарушение като такова с по - ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид. Следователно по мнението на настоящия съдебен състав административно - наказващият орган в случая е следвало да се възползва от цитираната законова възможност на чл. 28 ЗАНН и да не налага наказание на жалбоподателя, като само го предупреди, тъй като са налице всички законови предпоставки за това.

Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл. 1 ЗАНН, Бургаският районен съд

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 470523-F483286/8.10.2019г., издадено от Началник Отдел „Оперативни дейности – Бургас“ в ЦУ на НАП, с което на основание чл.185, ал. 2, изр. 2, във вр. с чл. 185, ал.1 от ЗДДС на *** с ЕИК: *** е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл. 42, ал.1, т. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ (Наредбата), вр. с чл. 118, ал.4 ЗДДС.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                 

                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: /А. Бобоков/

 

Вярно с оригинала: Д.М.