Р А
З П О
Р Е Ж
Д А Н Е
№ 18.05.2021
г. Гр. Стара Загора
РАЙОНЕН
СЪД – СТАРА ЗАГОРА ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ състав
На 18
май 2021 г.
в
закрито заседание в следния състав:
Председател: ЕМИЛИЯ Е.
Секретар:
Прокурор:
като
разгледа докладваното от СЪДИЯ ЕМИЛИЯ Е.
гр. дело № 5268 по описа за 2020 година.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Постъпила е искова молба от В.И.М.,
в която твърди, че с
К.К.Г. живеели на съпружески начала от месец април 2009 година, като от това
съжителство имали родени две деца Мариана Ванкова Мангалакова ЕГН **********, на
9 години и Ивета Ванкова Мангалакова ЕГН **********, на седем години. До 10.12.2020
година четиримата живеели като семейство на адрес гр.Стара Загора, ул.Генерал
Столетов №18 ет.4 ап.13, като от този момент ответницата се изнесла, тъй като
от няколко години поддържала интимни връзки с различни други мъже и всеки опит
от негова страна да изяснят отношенията си и да нормализират връзката си, тя
обръщала в неописуем скандал и не желаела по никакъв начин да промени поведението
си.
От самото си раждане двете деца
били отглеждани с решаващата помощ на родителите му и най-вече на майка му,
която се грижила за тях дори когато били пеленачета, за да може ответницата да
има време за себе си и да не се уморявала. Така например когато детето Ивета била
на три месеца, майка му поела изцяло грижата за него, за да може К. да си
починела, като заминат двамата извън града за няколко дни. Майка му водила и взимала
децата от детска градина и от училище, приготвяла им храна, помагала им за
уроците и домашните. Заедно с К. живели в апартамент, който бил собственост на неговите
баба и дядо, като в последствие му бил прехвърлен, а родителите му живеели в
съседния до тях апартамент. По този начин К. била изцяло разтоварена от грижите
за децата, които се поемали от него и майка му, а тя се занимавала основно със
себе си.
Много често тя изобщо не се
интересувала от това, в какво състояние бил домът им-дали било разхвърляно,
дали имало неизмити чинии и боклуци по пода, като хигиената на дома винаги била
основно грижа на него и неговата майка. Освен това всички финансови средства за
издръжката на домакинството и децата били осигурявани преди всичко от него - както
за заплащане на електрическа енергия, вода, покупка на храна, покупка на дрехи и
всичко необходимо за децата, а ответницата си харчила заплатата основно за
самата себе си - за фризьор и маникюрист, както и за удовлетворяване на други
нейни желания.
Ответницата като майка нямала
желание да общува търпеливо с децата и предпочитала да набие децата, ако с нещо
я изнервели. Така например ако детето плачело сутрин и не искало да отиде до
градината, тя го биела и даже после се хвалела на родителите му, че я “е
набила, поне да знае защо плаче“.
През последните няколко години
ответницата променила коренно отношението си не само към него, но и към двете
деца, тя започнала да упражнява психически тормоз над него, изразяващ се в
постоянно търсене на неоснователни причини за скандали и обиди към него.Така
например тя ми заявила,че за нея вече бил “безличен“, с което много го огорчила,
но преглътнал обидата, защото искал да продължи да живеят заедно с нея и децата
като семейство. През месец август отишли на море, като по нейно желание закупил
каравана за тях като семейство, но когато отишли, тя заминала за Бургас и не се
върнала цял ден-под предлог, че щяла да търси козметични услуги.Под предлог, че
била в командировка, през тази есен-месец септември 2020 год., тя заминала с
приятеля си на почивка, което било отразено от нея със снимки във Фейсбук; впоследствие
сама му признала,че никаква командировка не било имало, а това било измислено
от нея, за да замине; започнала да ходи често на дискотека с приятел, като я
нямало по цели нощи, а на сутринта се връщала пияна; тя и преди това не се
интересувала особено от двете деца, но сега спряла да се интересува от тях
изобщо, непрекъснато се занимавала с телефонни съобщения във фейсбук и
единственото, което я интересувало, било кога пак ще отиде да купон в дискотека
с приятеля си.
През последните две години тя
започнала да употребява системно алкохол-както в къщи, така и извън дома им с
нейни “приятели“.
Откакто децата преминали на
онлайн обучение, тя изобщо не се интересувала от това, и те постоянно искали да
бъдат и да учат с него и майка му, за да им оказват помощ. Изобщо за ответницата
какво се случвало с децата било последната й грижа; вълнували я само
собствените й развлечения и преживявания.
На 17.12.2020 година К. отишла
в дома им, за да си вземе личните вещи-дрехи, бижута, козметика и тогава
установил, че тя употребява наркотици-в кутийката си за бижута била си прибрала
пакетче с марихуана.Когато й поставил въпроса, че държи наркотично вещество на
достъпно за децата място, тя не отрекла, че това било така, но се опитала да се
оправдае с твърдението,че тази марихуана била на нейната племенница.
Смята, че ответницата не била в
състояние да полага адекватни родителски грижи за двете деца-поради употребата
на алкохол и наркотици, както и поради поведенческите й проблеми.
Моли съда след като се убеди в
основателността на твърденията му и обосноваността на исканията ми, да
постанови съдебно решение, с което да предостави родителските права спрямо
родените от брака деца Мариана Ванкова Мангалакова и Ивета Ванкова Мангалакова
на бащата, а на ответницата да определи режим на свиждане всяка втора и
четвърта събота и неделя от месеца от 10.00 часа в събота до 17.00 часа в
неделя с преспиване в дома на майката, както и един месец през лятото, което
време да не съвпада с платения годишен отпуск на бащата;
да определи място на живеене на
децата гр.Стара Загора, ул.Генерал Столетов №18 ет.4 ап.13;
да осъди ответницата да заплаща
ежемесечна издръжка за детето Марияна в размер на 200.00 лв., считано от датата
на влизане в сила на съдебно решение, ведно със законната лихва за всяка
закъсняла вноска, до настъпване на законно основание за изменение или
прекратяване на издръжката;
да осъди ответницата да заплаща
ежемесечна издръжка в размер на 180.00 лв. за детето Ивета, ведно със законната
лихва за всяка закъсняла вноска, считано от влизане в сила на съдебно решение,
до настъпването на законни причини за изменение или прекратяване на издръжката;
да осъди ответницата да му
заплати направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е
постъпил писмен отговор от К.К.Г., в който заявява, че предявеният иск е
допустим, предявен е от правнолегитимирана страна, но оспорва фактическите
твърдения изложени в исковата молба на ищеца, тъй като те били неверни и не
отговаряли на действителното положение.
Вярно било твърдението на В.И.М.,
че страните по делото живели на съпружески начала от месец април 2009 г. От
съвместното им съжителство се родили двете деца — Мариана Ванкова Мангалакова,
ЕГН — **********, на 9 години и 3 месеца и Ивета Ванкова Мангалакова, ЕГН — **********,
на 7 години и 7 месеца. Вярно било, че живели в апартамент, находящ се в гр.
Стара Загора, ул. „Генерал Столетов“, № 18, ет. 4, ап. 13, които е собственост на
ищеца.
Оспорва твърдението на ищеца,
че от няколко години поддържала интимни връзки с различни други мъже и на всеки
опит от страна на ищеца за изясняване на отношенията им и да нормализирали
връзката си, тя обръщала в неописуем скандал и не желаела по никакъв начин да
промени поведението си. Големите проблеми между страните по делото, започнали
от преди три, четири години. Ищецът започвал да прави скандали, без основателни
причини или по-точно започнал неоснователна ревност, като си измислил
най-различни мъже, които според него й били любовници, а тя дори нямала
представа кои са те. Стигнало се до там, че я ревнувал и от най-добрите й
приятели и казвал, че и те й били любовници. Започнал един непрекъснат тормоз —
психически и физически. Тя му прощавала и търпяла всичко заради децата, но
нещата ставали нетърпими. Той си измислял все нови и нови любовници, като във
времето броят им станал неопределен. Повечето от скандалите ставали пред
децата. Пред тях ищецът я обиждал, псувал, блъскал, влачил по земята, удрял я.
Децата се стресирали, плачели и дълго време след това били неспокойни.
Четиримата не живеели в нормална и спокойна обстановка.
На 09.12.2020 г., в
апартамента, ищецът за пореден път осъществил акт на домашно насилие, за което била
издадена Заповед за незабавна защита № 260018/11.12.2020 г., издадена от PC -
Стара Загора, Сигнализирана била и РП- Стара Загора. Това не бил първия побой,
нанесен й от В.И.М.. Във времето същият я бил множество пъти. Но тя търпяла
заради децата.
От 11.12.2020 г., страните по
делото били във фактическа раздяла. Наела квартира — апартамент, находящ се в
гр. Стара Загора, ул. „Майор Кавалджиев“, № 145, вх. „А“, ет. 3, ап. 31, където
тя и двете деца отишли да живеят и до настоящия момент живеели в това жилище.
Причината за проблемите между
страните бил системния физически и психически тормоз, който ищецът упражнявал
над нея. Това била истинската причината за нарушаване на нормалната връзка
между тях, а не посоченото невярно твърдение на ищеца, че същата през
последните няколко години упражнявала психически тормоз над него и децата.
Всички възникнали проблеми били създадени от ищеца.
Не било вярно и твърдението на
ищеца, че от самото раждане на двете деца била изцяло разтоварена от грижите за
тях, които били поети от ищеца и неговата майка, както и относно хигиената на
дома. Отначало страните по делото живели в апартамента, заедно с родителите на
ищеца, за период от около година. След това родителите му се преместили в друг
апартамент. След раждането на децата, родителите на ищеца и по конкретно
неговата майка била работила, редовна смяна, никога не ползвала майчинство и не
била отглеждала двете деца. Същото важало и за ищеца. Заявява, че сама си
отглеждала децата, като била поддържала добра хигиена в жилището. Още повече,
че от около година и половина родителите на ищеца не живеели в гр. Стара
Загора, а в с. Кирилово, Старозагорска област.
Не било вярно, че харчила
заплатата си основно за самата себе си. След вземане на заплатите, парите се
оставяли на определено место и се ползвали общо. С тях се заплащали всички
разходи по домакинството и членовете на това домакинство, а както се виждало от
представените удостоверение за доходи, била с по-високи доходи, фризьор и
маникюр ползвала само по определени поводи 2 - 3 пъти годишно.
Невярно било твърдението на
ищеца, че системно употребявала алкохол, даже и наркотици. Ищецът бил този,
който системно употребявал алкохол и след употребата му ставал изключително
агресивен. Преди години същият бил лишаван от право да управлява МПС, след
употреба на алкохол. Действително на 17.12.2020 г. К. отишла в апартамента, за
да си вземе личните вещи и когато влязля в спалнята, ищецът извадил от една
кутийка за бижута пакетче, като казал, че това била марихуана. Започнал да я
упреква, че тази трева била нейна и че тя използвала наркотици. Когато тя му
казала, че това не било нейно и можела да сигнализира, че такива неща били в
неговото жилище, ищецът я изблъскал от спалнята, хванал торбите с вещите й и я
изхвърлил от апартамента. Не знаела дали в това пакетче имало наркотик, но след
като казала на ищеца, че ще сигнализира, той станал изключително агресивен и я
изхвърлил от жилището. Още повече, че от 11.12.2020 г. тя не живеела в това
жилище, а в него живеел ищеца.
След издаване на Заповедта за
незабавна защита от 11.12.2020 г., ищецът продължавал системно да тормози ответницата,
като многократно й се обаждал по телефона и я тормозил психически, за което
била сигнализирана РП - Стара Загора.
От 11.12.2020 г. само тя се
грижила за децата си. Тя им осигурявала необходимите им храни, дрехи,
развлечения и други. Месечните й доходи били недостатъчни за покриване на
разходите, които били необходими за отглеждането и възпитанието на децата. Тези
разходи се поемали само и единствено от нея. Детето Мариана Ванкова Мангалакова
била ученичка в 3е клас, а детето Ивета Ванкова Мангалакова била ученичка в 1д
клас и двете учат в Пето основно училище „Митьо Станев“, гр. Стара Загора.
Счита, че като майка, разполага
с нужния родителски капацитет да се грижи и за двете деца, както и да упражнява
родителските права по отношение на тях.
Във връзка с изложеното в
настоящия отговор, счита, че направеното с исковата молба искане за
предоставяне на бащата упражняването на родителските права на двете родени от
съвместното им съжителство малолетни деца, било неоснователно. Упражняването на
тези права следвало да бъде предоставено на нея, а на ищеца да бъде определен
подходящ режим, на упражняване на лични контакти с децата - съобразно съдебната
практика.
Претенцията на ищеца за
определяне заплащането на ежемесечни издръжки на децата в размер посочен в исковата
молба, била неоснователна. Следва същите да бъдат определени за заплащане от
ищеца, за малолетното дете Мариана Ванкова Мангалакова, ЕГН - **********, в
размер на 300 лв. /триста лева/ и за малолетното дете Ивета Ванкова Мангалакова,
ЕГН - **********, в размер на 250 лв. /двеста и петдесет лева/, платими по
банков път до 10 /десето/ число на месеца, за който се дължали, считано от
датата на фактическата раздяла - 11.12.2020 г., до настъпване на основания за
тяхното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска.
Моли съда да постанови Решение,
с което и на основание чл. 59, ал. 9 от СК:
- да Определи местоживеенето на
малолетните деца Мариана Ванкова
Мангалакова,
ЕГН - ********** и Ивета Ванкова Мангалакова, ЕГН - ********** при тяхната
майка К.К.Г., ЕГН - **********;
- да предостави на майката К.К.Г.,
ЕГН - **********, упражняването на родителските права по отношение на малолеъните
деца Мариана Ванкова Мангалакова, ЕГН - ********** и Ивета Ванкова Мангалакова,
ЕГН - **********, като постанови режим на лични отношения с бащата В.И.М. -
съобразно съдебната практика;
- да осъди бащата В.И.М., да
заплаща чрез майката К.К.Г., ЕГН - **********, месечни издръжки: за малолетното
дете Мариана Ванкова Мангалакова, ЕГН - **********, в размер на 300 лв. /триста
лева/ и за малолетното дете Ивета Ванкова Мангалакова, ЕГН - **********, в
размер на 250 лв. /двеста и петдесет лева/, платими по банков път до 10
/десето/ число на месеца, за който се дължат, считано от датата на фактическата
раздяла - 11.12.2020 г., до настъпване на основания за тяхното изменяване или
прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.
Претендира направените по
делото разноски.
Постъпила е насрещна искова
молба от К.К.Г., в която твърди, че на
основание чл. 133 във вр. с чл. 211 от ГПК предявява срещу В.И.М. искове на
основание чл. 59, ал. 9 от СК, а именно съда:
- да определи местоживеенето на малолетните деца Мариана Ванкова
Мангалакова, ЕГН - ********** и Ивета Ванкова Мангалакова, ЕГН - ********** при
тяхната майка К.К.Г., ЕГН - **********;
- да предостави на майката К.К.Г., ЕГН - **********,
упражняването на родителските права по отношение на малолетните деца Мариана Ванкова
Мангалакова, ЕГН - ********** и Ивета Ванкова Мангалакова, ЕГН - **********,
като постанови режим на лични отношения с бащата В.И.М. - съобразно съдебната
практика;
- да осъди бащата В.И.М., да
заплаща чрез майката К.К.Г., ЕГН - **********, месечни издръжки: за малолетното
дете Мариана Ванкова Мангалакова, ЕГН - **********, в размер на 300 лв. /триста
лева/ и за малолетното дете Ивета Ванкова Мангалакова, ЕГН - **********, в
размер на 250 лв. /двеста и петдесет лева/, платими по банков път до 10
/десето/ число на месеца, за който се дължат, считано от датата на фактическата
раздяла - 11.12.2020 г., до настъпване на основания за тяхното изменяване или
прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.
За основателността на
предявените искове излага същите факти и обстоятелства, както в отговора на
първоначалната искова молба, а именно:
Вярно било твърдението на В.И.М.,
че страните по делото живели на съпружески начала от месец април 2009 г. От
съвместното им съжителство се радили двете деца — Мариана Ванкова Мангалакова,
ЕГН — **********, на 9 години и 3 месеца и Ивета Ванкова Мангалакова, ЕГН — **********,
на 7 години и 7 месеца. Вярно било, че живели в апартамент, находящ се в гр.
Стара Загора, ул. „Генерал Столетов“, № 18, ет. 4, ап. 13, които е собственост
на ищеца.
Оспорва твърдението на ищеца,
че от няколко години поддържала интимни връзки с различни други мъже и на всеки
опит от страна на ищеца за изясняване на отношенията им и да нормализирали
връзката си, тя обръщала в неописуем скандал и не желаела по никакъв начин да
промени поведението си. Големите проблеми между страните по делото, започнали
от преди три, четири години. Ищецът започвал да прави скандали, без основателни
причини или по-точно започнал неоснователна ревност, като си измислил
най-различни мъже, който според него й били любовници, а тя дори нямала
представа кои са те. Стигнало се до там, че я ревнувал и от най-добрите й
приятели и казвал, че и те й билилюбовници. Започва един непрекъснат тормоз —
психически и физически. Тя му прощавала и търпяла всичко заради децата, но
нещата ставали нетърпими. Той си измислял все нови и нови любовници, като във
времето броят им станал неопределен. Повечето от скандалите ставали пред
децата. Пред тях ищецът я обиждал, псувал, блъскал, влачил по земята, удрял я. Децата
се стресирали, плачели и дълго време след това били неспокойни. Четиримата не
живеели в нормална и спокойна обстановка.
На 09.12.2020 г., в
апартамента, ищецът за пореден път осъществил акт на домашно насилие, за което
била издадена Заповед за незабавна защита № 260018/11.12.2020 г., издадена от
PC - Стара Загора, Сигнализирана била и РП- Стара Загора. Това не бил първия
побой, нанесен й от В.И.М.. Във времето същият я бил множество пъти. Но тя
търпяла заради децата.
От 11.12.2020 г., страните по
делото били във фактическа раздяла. Наела квартира — апартамент, находящ се в
гр. Стара Загора, ул. „Майор Кавалджиев“, № 145, вх. „А“, ет. 3, ап. 31, където
тя и двете деца отивали да живеят и до настоящия момент живеели в това жилище.
Причината за проблемите между
страните бил системния физически и психически тормоз, който ищецът упражнявал
над нея. Това била истинската причината за нарушаване на нормалната връзка
между тях, а не посоченото невярно твърдение на ищеца, че същата през последните
няколко години упражнявала психически тормоз над него и децата. Всички
възникнали проблеми били създадени от ищеца.
Не било вярно и твърдението на
ищеца, че от самото раждане на двете деца била изцяло разтоварена от грижите за
тях, които били поети от ищеца и неговата майка, както и относно хигиената на
дома. Отначало страните по делото живели в апартамента, заедно с родителите на
ищеца, за период от около година. След това родителите му се преместили в друг
апартамент. След раждането на децата, родителите на ищеца и по конкретно
неговата майка била работила, редовна смяна, никога не ползвала майчинство и не
била отглеждала двете деца. Същото важало и за ищеца. Заявява, че сама си
отглеждала децата, като била поддържала добра хигиена в жилището. Още повече,
че от около година и половина родителите на ищеца не живеели в гр. Стара
Загора, а в с. Кирилово, Старозагорска област.
Не било вярно, че харчила
заплатата си основно за самата себе си. След вземане на заплатите, парите се
оставяли на определено место и се ползвали общо. С тях се заплащали всички
разходи по домакинството и членовете на това домакинство, а както се виждало от
представените удостоверение за доходи, била с по-високи доходи, фризьор и
маникюр ползвала само по определени поводи 2 - 3 пъти годишно.
Невярно било твърдението на
ищеца, че системно употребявала алкохол, даже и наркотици. Ищецът бил този,
който системно употребявал алкохол и след употребата му ставал изключително
агресивен. Преди години същият бил лишаван от право да управлява МПС, след
употреба на алкохол. Действително на 17.12.2020 г. К. отивала в апартамента, за
да си вземе личните вещи и когато влизала в спалнята, ищецът изваждал от една
кутийка за бижута пакетче, като казвал, че това била марихуана. Започвал да я
упреква, че тази трева била нейна и че тя използвала наркотици. Когато тя му
казала, че това не било нейно и можела да сигнализира, че такива неща били в
неговото жилище,: ищецът я изблъскал от спалнята, хващал торбите с вещите й и я
изхвърлил от апартамента. Не знаела дали в това пакетче имало наркотик, но след
като казала на ищеца, че ще сигнализира, той станал изключително агресивен и я
изхвърлил от жилището. Още повече, че от 11.12.2020 г. тя не живеела в това
жилище, а в него живеел ищеца.
След издаване на Заповедта за
незабавна защита от 11.12.2020 г., ищецът продължавал системно да тормози
ответницата, като многократно й се обаждал по телефона и я тормозил психически,
за което била сигнализирана РП - Стара Загора.
От 11.12.2020 г. само тя се
грижила за децата си. Тя им осигурявала необходимите им храни, дрехи,
развлечения и други. Месечните й доходи били недостатъчни за покриване на
разходите, които били необходими за отглеждането и възпитанието на децата. Тези
разходи се поемали само и единствено от нея. Детето Мариана Ванкова Мангалакова
била ученичка в 3е клас, а детето Ивета Ванкова Мангалакова била ученичка в 1д
клас и двете учат в Пето основно училище „Митьо Станев“, гр. Стара Загора.
Счита, че като майката
разполага с нужния родителски капацитет да се грижи и за двете деца, както и да
упражнява родителските права по отношение на тях.
Във връзка с изложеното в
настоящия отговор, счита, че направеното с исковата молба искане за
предоставяне на бащата упражняването на родителските права на двете родени от
съвместното им съжителство малолетни деца, било неоснователно. Упражняването на
тези права следвало да бъде предоставено на нея, а на ищеца да бъде определен
подходящ режим, на упражняване на лични контакти с децата - съобразно съдебната
практика.
Претенцията на ищеца за
определяне заплащането на ежемесечни издръжки на децата в размер посочен в
исковата молба, била неоснователна. Следва същите да бъдат определени за
заплащане от ищеца, за малолетното дете Мариана Ванкова Мангалакова, ЕГН - **********,
в размер на 300 лв. /триста лева/ и за малолетното дете Ивета Ванкова
Мангалакова, ЕГН - **********, в размер на 250 лв. /двеста и петдесет лева/,
платими по банков път до 10 /десето/ число на месеца, за който се дължали,
считано от датата на фактическата раздяла - 11.12.2020 г., до настъпване на
основания за тяхното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва за
всяка просрочена вноска.
Моли съда да постанови Решение,
с което и на основание чл. 59, ал. 9 от СК:
- да Определи местоживеенето на
малолетните деца Мариана Ванкова Мангалакова, ЕГН - ********** и Ивета Ванкова
Мангалакова, ЕГН - ********** при тяхната майка К.К.Г., ЕГН - **********;
- да предостави на майката К.К.Г.,
ЕГН - **********, упражняването на родителските права по отношение на
малолеъните деца Мариана Ванкова Мангалакова, ЕГН - ********** и Ивета Ванкова
Мангалакова, ЕГН - **********, като постанови режим на лични отношения с бащата
В.И.М. - съобразно съдебната практика;
- да осъди бащата В.И.М., да
заплаща чрез майката К.К.Г., ЕГН - **********, месечни издръжки: за малолетното
дете Мариана Ванкова Мангалакова, ЕГН - **********, в размер на 300 лв. /триста
лева/ и за малолетното дете Ивета Ванкова Мангалакова, ЕГН - **********, в
размер на 250 лв. /двеста и петдесет лева/, платими по банков път до 10
/десето/ число на месеца, за който се дължат, считано от датата на фактическата
раздяла - 11.12.2020 г., до настъпване на основания за тяхното изменяване или
прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.
Претендира направените по
делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е
постъпил писмен отговор на насрещната искова молба от В.И.М., в който
заявява, че насрещната
искова молба е допустима, но неоснователна и моли съда да я отхвърли изцяло,
както и да му присъди направените във връзка с отговора разноски.
Неоснователно било твърдението
на ищеца, че ответникът по насрещния иск предизвиквал скандали пред децата,
обиждал, псувал, блъскал, влачил по земята и удрял ищцата. Оспорва твърдението,
че ответникът по насрещния иск упражнявал системен физически и психически
тормоз над ищцата.
Отношенията между страните били
подложени на напрежение през последните години поради поведението на ищцата, която
изцяло неглижирала отношенията си с ответника, започнала да излиза често - по
цели нощи, като била посещавала нощни заведения със свой приятел и било
нормално това да води до разстройство в отношенията. От момента на въвеждане на
извънредното положение през месец март 2020 година двете малолетни деца
пребивавали непрекъснато в дома на своите баба и дядо- родители на ответника по
насрещния иск-в с.Кирилово, като от там било провеждано онлайн обучението, там
били и през уикендите и ваканциите, а с родителите си били само за няколко дни
през лятото на 2020 година, за да отидат на море, като през времето на тази
почивка децата през цялото време очаквали баба си и дядо си, защото искали да
бъдат и с тях. Родителите на ответника се грижели за двете малолетни деца през
цялото време от момента на раждането им до *** година, когато К. се обадила на В.
и му казала да отива незабавно в с.Кирилово и заповядала на децата да си
събират нещата и да тръгват.
Когато К. и В. заживели заедно,
тя нямала завършено даже средно образование и започнала да учи във вечерното
училище, като след раждането на първото дете била подпомагана изцяло от майката
и бащата на В. за отглеждането му, както и от самия В.И., за да има време да учи.
Никъде не твърдял,че майката на В. била в отпуск по майчинство-напротив, тъй
като К. нямала нито достатъчно добро образование, нито подходяща квалификация
към момента на раждането на децата, то нямало причина тя да не ползва отпуска
по майчинство в полагаемия се размер и срокове за всяко от децата, тъй като не била
налице заплаха от прекъсване на нейната професионална кариера или
деквалификация.
Не оспорва обстоятелството, че
PC Стара Загора образувал дело за домашно насилие, което в момента било спряно -
по взаимно съгласие на страните; но не бил налице съдебен акт, който да
забранява на В.М. да се вижда и да доближава двете малолетни деца където й да
било, въпреки това обаче К.Г. не желаела да му разрешава да ги вижда, като
твърдяла пред децата,че това ще стане едва тогава, когато той „приеме всички
нейни условия“. Въпреки,че децата били изключително привързани към баща си,
баба си и дядо си и искали да бъдат с тях и да общуват както по телефон, така и
с преспиване в дома им, К.Г. не позволявала такива контакти, като се
аргументирала пред децата, че това ще стане, „когато баща ви подпише молба да
оттегли исковата молба за родителски права“. Счита,че ако К. действително имала
родителски капацитет, както твърдила в насрещната искова молба, тя следвало да
прецени, че интересите на децата стояли над нейните собствени интереси и нямало
да си позволява да разстройва двете деца по необясним за тях начин, като им
отказвала да се виждат с баща си в течение на седмици и месеци, при условие, че
до 11.12.2020 год. двете деца били постоянно в дома на родителите на В. и нямало
никакъв проблем за това.
Фактът, че К. била майка на
децата, не водило автоматично до извода,че тя била по-добър родител. Дори само
отношението й към децата след 11.12.2020 год., било показателно за нейния
егоцентризъм и опит да наложи волята си пряко желанието на децата, като не се
спирала пред това,че децата били привързани към баща си и към баба си и дядо си
и такова внезапно и необосновано откъсване било крайно болезнено за тях и
оказвала именно по този начин психически тормоз над тях.
Оспорва твърдението на ищцата
по насрещната искова молба, че ответникът злоупотребявал с алкохол, напротив,
точно обратното, К. през последните години посещавала нощни клубове с
консумация *** алкохол, без въобще да се била тревожила, че липсва от дома си
по цяла нощ и без да се интересува кой се грижи за децата през това време.Когато
на 17.12.2020 год. отишла в дома, където живяла до 11.12.2020 год., за да си
вземе личните вещи, тя взела кутийката си за бижута и когато ответникът й казал
да я отвори, за да види какво има в нея и дали няма негови бижута, в нея се
оказало пакетче марихуана, за което тя казвала, че лично прибрала, което станало
в присъствието на свидетел-очевидец.
Оспорва твърдението,че след
11.12.2020 год. само К. се грижила за децата- напротив, точно обратното, В.И.М.
предоставял ежемесечно парични суми за децата-по банков път по банкова сметка на
К., отделно от това подаръци- дрехи и храна за празниците, като освен това
многократно изразявал желание децата да дойдат в дома му за уикенда или за част
от ваканцията и през това време да поемел изцяло издръжката им, но К.
неоснователно отказвала. Същата подлагала на непрекъснат стрес децата, като не
им позволява да разговарят дори по телефона с него, а заявявала, че тези
разговори можели да бъдат само в нейно присъствие и то на високоговорител и то
за толкова минути, колкото тя разреши. Отношението на К. към децата било като
към някаква лична собственост, тя не се интересувала от чувствата на децата към
баща им, а се държала така, като че ли те трябва да се дистанцират максимално
от баща си-без никаква причина и въпреки тяхното желание да бъдат с баща си.
След 31.01.2021 год. К. забранила на децата да се срещат с баща си дори за
кратко, с което им нанасяла непоправими психически травми, тъй като децата
обичали баща си и той много им липсвал. Децата л казали на баща си, че той трябвало
да направи “споразумение“, за да могат да се виждат-тази дума очевидно не била
в речника на две непълнолетни деца в първи и трети клас, а била резултат на
упражнявания от К. натиск върху децата, за да могат те да манипулират баща си в
нейна полза.
Оспорва исковете на К.К.Г. за
определяне на местоживеене на малолетните деца Мариана Ванкова Мангалакова и
Ивета Ванкова Мангалакова при тяхната майка, за предоставяне на родителските
права над малолетните деца Мариана Ванкова Мангалакова и Ивета Ванкова Мангалакова
на майката и осъждане на В.И.М. да заплаща ежемесечна издръжка за детето
Мариана в размер на 300.00лв. и за детето Ивета в размер на 250.00 лв., считано
от 11.12.2020 год., като неоснователни и недоказани и моли съда да ги отхвърли,
както и да му присъди направените по делото разноски.
От
изложените обстоятелства в исковата молба се налага изводът, че искът следва да
бъде квалифициран като такъв по чл. 127, ал. 2 от СК.
От
приложените писмени доказателства, съдът счита, за доказани обстоятелствата, че
децата Мариана
Ванкова Мангалакова, ЕГН - ********** и Ивета Ванкова Мангалакова, ЕГН - **********
са родени от съвместното съжителство на К.К.Г. и В.И.М..
Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 2 от СК, когато
родителите не живеят заедно, съдът се
произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските
права, личните отношения с детето и издръжката му. С решението си съдът следва да определи родителя, който еднолично ще
упражнява родителските права в бъдеще, като държи сметка за интересите на детето.
Под "интереси на детето" се разбират всестранните интереси на детето
по неговото отглеждане. Тези интереси следва да бъдат преценени с оглед на
следните обстоятелства: възпитателски качества на родителите; грижи и отношение
на родителите към децата; привързаност на децата към родителите; полът на
децата; възраст на децата; помощта на трети лица; жилищно-битови и други
материални условия на живот, възможностите на родителите да дават издръжка и
др., като съдът счита, че в това производство страните следва да сочат
доказателства именно в тази насока.
Страните
следва да докажат всички твърдени факти и обстоятелства в исковата молба,
отговора на същата, насрещната искова молба и отговора на насрещната искова
молба, като сочат гласни доказателства.
СЪДЪТ:
ПРИКАНИ
страните към спогодба, като им РАЗЯСНЯВА нейните предимства, както следва: със
спогодбата страните доброволно уреждат спора си и десезират съда, поради което
делото се прекратява; одобрената от съда спогодба не подлежи на обжалване и има
значението на влязло в сила решение, като се ползва със сила на присъдено нещо
и изпълнителна сила; при спогодба се дължи заплащане на държавна такса в
половин размер.
НАПЪТВА страните към медиация – доброволна и
поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове, при която трето лице
– медиатор подпомага спорещите страни да постигнат споразумение. Спорът може да бъде решен и чрез друг способ
за доброволното му уреждане – извънсъдебна спогодба.
Съдът, счита че следва да
приеме представените с исковата молба и отговора писмени доказателства, тъй
като същите са допустими и относими по смисъла на ГПК, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА като
писмени доказателства по делото: Копия от достоверения за раждане на Мариана и Ивета; Служебна бележка за
доходи на В.И.М. за м. ноември 2020 г. до м. юни
2020 г.; Декларация за семейно и имотно състояние на В.И.М.; Заверени копия от: Заповед за незабавна защита № 260018/11.12.2020 г.;
Съдебномедицинско удостоверение на живо лице № 85-III/10.12.2020 г.;
Удостоверение с изх. № 11 от 11.02.2021 г.; Удостоверение с изх. № 085 от
16.12.2020 г.; Удостоверение с изх. № 086 от 16.12.2020 г.; Два броя сигнали до
РП — Стара Загора; Декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние на К.К.Г..
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните да сочат гласни
доказателства /по двама свидетели/.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 190, ал. 1 от ГПК
да ЗАДЪЛЖАВА ответника да представи удостоверение
за месечните си доходи за една година назад.
ДА СЕ ИЗИСКА СЛУЖЕБНА БЕЛЕЖКА от Окръжен следствен отдел в Окръжна прокуратура гр.
Стара Загора, за това дали срещу лицето В.И.М. има заведени или приключени
наказателни преписки, досъдебни и съдебни производства и ако има такива, да се приложат
по делото.
ЗАДЪЛЖАВА Дирекция „Социално
подпомагане“ – Стара Загора да изготвят социален доклад.
ВНАСЯ делото в открито съдебно
заседание и НАСРОЧВА същото за 22.06.2021
г. от 10.40 ч., за която дата да се призоват страните и Дирекция „Социално
подпомагане“ – Стара Загора.
ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на страните.
Разпореждането не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: