МОТИВИ
към Присъда №10 от 12.04.2016 г. по НОХД №312/2015 г. по описа на РАЙОНЕН СЪД ЛУКОВИТ
Настоящото производство е образувано по
внесен обвинителен акт №Д-53/16.12.2015 г., с който Районна прокуратура Луковит
е повдигнала обвинение срещу подсъдимия Ц.Т.Й. с ЕГН ********** *** за това, че
на 04.06.2015 г., около 15.00 часа в с. Петревене, ул. „Зора“№2, прострелял със
самоделна пушка в корема и умишлено причинил средна телесна повреда на Р.Ц.В.,
изразяваща се в огнестрелно нараняване в областта на ляво подребрие
с данни за проникване в коремната кухина, което увреждане е причинило
разстройство на здравето временно опасно за живота – престъпление по чл. 129,
ал. 1, вр. ал. 2, пр. 6-то, хипотеза 3-та и пр. 5-то,
хипотеза 2-ра НК, и за това, че от неустановена дата до 04.06.2015 г., вкл., в
с. Петревене, ул. „Зора“№2, държал огнестрелно оръжие – едноцевна самоделна нарезна пушка тип „карабина“, калибър 5.6 мм, и боеприпаси
за огнестрелни оръжия – 11 броя патрони, калибър 5.6 мм, без да има за това
надлежно разрешение, съгласно ЗОБВВИПИ – престъпление по чл. 339, ал. 1 НК.
Делото се разглежда в съдебна фаза за
втори път. Първоначално е било образувано НОХД №266/2015 г. по описа на РС
Луковит по реда на глава 29 по повод внесено споразумение за решаване на
ДП№123/15 г. по описа на РУ МВР Луковит. Споразумението не е одобрено, тъй като
в съдебно заседание подсъдимият не е признал вината си.
По делото в полза на пострадалия Р.Ц.В. е
допусната правна помощ и за негов повереник е
назначен адв. П.Р.. Пострадалият е конституиран в
качеството на частен обвинител и граждански ищец. Приет е за съвместно
разглеждане в наказателния процес гражданският му иск срещу подсъдимия за
сумата от 20 000 лева, представляващи обезщетение за причинените
неимуществени вреди от престъплението по чл. 129, ал. 1 НК, изразили се в болки
и страдания от коремната кухина.
В съдебно заседание обвинението се
поддържа от прокурор Атанаска Маринова, която
поддържа изцяло повдигнатото обвинение, като прави анализ на събраните
доказателства и счита, че същите установяват фактическата обстановка, описана в
обвинителния акт. Моли съдът да
признае подсъдимия за виновен и по двете обвинения, като за престъплението по чл.
129, ал. 1 НК да му бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1
година, а за престъплението по чл. 339, ал. 1 НК – „лишаване от свобода“ за
срок от 2 години. Предлага да бъде определено едно общо най-тежко наказание от
2 години „Лишаване от свобода“, чието изпълнение на основание чл. 66 НК да бъде
отложено за изпитателен срок от 4 години.
Частният
обвинител и граждански ищец Р.Ц. иска на подсъдимия да бъде наложено
справедливо наказание и да му плати разходи. Повереникът адв.
П.Р. пледира за виновността на подсъдимия и наказването му. Счита, че са налице
предпоставките за ангажиране на гражданската отговорност на подсъдимия и иска
той да бъде осъден да заплати справедливо обезщетение за увреждането на
здравето на пострадалия, като обръща внимание, че проектилът
е останал в тялото му. Претендира и законна лихва от деня на увреждането.
Защитникът на Ц.Й. – адв. С.Х. пледира за оправдаване на подзащитния
й за престъплението по чл. 129, ал.1 НК поради недоказаност на обвинението.
Счита за безспорно установено увреждането на пострадалия, но е авторството на
деянието. Настоява, че по ръцете на подсъдимия не са открити следи от барутни
смеси, възразява, че не е установено точното място, от което е произведен
изстрела. Счита, че не е доказано кое е оръжието, с което е причинено
увреждането. Прави заключение, че няма дори едно косвено доказателство, от
което да се направи извод, че именно Ц.Й. е автор на това деяние и затова моли
той да бъде оправдан по това обвинение, както и да бъде отхвърлен предявения
граждански иск. Престъплението по чл. 339, ал.1 НК адв.
С.Х. счита, че е доказано и моли на подсъдимия да бъде наложено наказание в
минималния размер – 2 години „Лишаване от свобода“.
Подсъдимият Ц.Й. счита, че
го „карат“ да се признае за виновен. Възразява, че на него са му откраднали
камъни и после го заплашили, че ще го линчуват. В последната си дума заявява,
че не се признава за виновен по нито едно от обвиненията.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните,
намира за установена следната ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА:
Подсъдимият Ц.Т.Й. е роден на *** г.,
неженен, безработен, неосъждан. Страда от лека умствена изостаналост (IQ 62), но психичните годности
са запазени, води се на учет в психиатричните служби
в гр. Ловеч. Живеел в с. П., ул. „З.“№*. Имотът на посочения адрес
представлявал голямо дворно място, обрасло с дървета и храсти, заедно с къща, в
която живеел подсъдимия и брат му – Божан. Имотът бил ограден с мрежа и каменна
ограда (дувар).
Пострадалият Р.Ц.В. бил осъждан и живеел
в същото село и се познавал с подсъдимия. Двамата имали няколко конфликта по
повод действията на пострадалия, който влизал в имоти на подсъдимия, за да сече
колове и да бере орехи, за които спречквания подсъдимият се оплакал в
кметството на кварталния полицай и на кмета на селото – св. Н.В..
На 04.06.2015 г. около 15 ч. пострадалият
Р.В. отишъл с коня и каруцата си до имота на подсъдимия. Спрял каруцата на затревения
труднодостъпен земен път, граничещ с имота на подсъдимия, и започнал да
разрушава каменната ограда, като взимал камъни от същата и ги товарел в
каруцата си. Подсъдимият Ц.Й. видял случващото се и решил да спре Р.В.. Затова
влязъл в дома си и взел самоделна пушка, която бил придобил по неустановен
начин и на неустановена предходна дата. Когато пострадалият бил напълнил
каруцата почти до половината с камъни, подсъдимият от двора си произвел изстрел
срещу Р.В. със самоделното оръжие. Проектил от
изстреляния боеприпас проникнал в коремната кухина на пострадалия, който в
резултат на това паднал на земята, повърнал и започнал да вика за помощ.
Виковете му били чути от намиращите се наблизо свидетели Г.П.С. и Н.Т.П., които
се отзовали на място и виждайки, че Ц. е прострелян, подали сигнал на телефон
112, след което разтоварили камъните от
каруцата, натоварили в нея пострадалия и тръгнали да го изведат на достъпен за
линейката път. След като пострадалият бил поет от медицински екип, който го
откарал до ФСМП Луковит, а оттам бил приведен за лечение в МБАЛ Ловеч, където
му било оказано спешно, висококвалифицирано
и животоспасяващо лечение. Увреждането
на здравето на Р.Ц. от медицинска гледна точка представлява входно огнестрелно
нараняване в областта на ляво подребрие с данни за
проникване в коремната кухина, което е причинило лезии
на червата и чревосъдържател, наличие на голямо
количество кръв в коремната кухина, което е довело до разстройство на здравето
временно опасно за живота. Проектилът останал в
тялото на пострадалия на безопасно място, с което не се застрашава животът му.
Малко по-късно на мястото на инцидента
пристигнали служители на РУ МВР Луковит и кмета на селото, по покана на които
подсъдимият доброволно предал самоделното оръжие и боеприпасите за него, които
изнесъл от дома си.
Подсъдимият не притежава разрешение за
придобиване, носене, употреба и съхранение на огнестрелно оръжие и боеприпаси.
По пр.пр.
№838/15 г. по описа на РП Луковит било образувано досъдебно производство
ДП№ЗМ-216/2015 г. по описа на РУ МВР Луковит срещу пострадалия Р.Ц.В. за престъпление
по чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 28,
ал. 1 НК за това, че на 04.06.2015 г. около 15 ч. в с. Петревене, ул. „Зора“ №2
при условията на повторност и немаловажен случай
(след като бил осъждан с влязва в сила на 10.03.2011
г. присъда по НОХД №499/2010 г. на РС Луковит за такова престъпление - кражба)
направил опит да отнеме чужди движими вещи – камъни от сив пясъчник, грубо
обработени за зидане с обем от 0.352 куб.м. на стойност 26.40 лева от
владението и собственост на подсъдимия Ц.Т.Й., без съгласието му с намерение
противозаконно да ги присвои, като опитът останал недовършен по независещи от
дееца причини.
Съдът анализира събраните по делото ДОКАЗАТЕЛСТВА И ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА, извърши
оценка на тяхната процесуална годност и достигна до следните изводи:
Фактическите изводи относно личността на
подсъдимия съдът базира на писмените доказателства – характеристична справка, справка за съдимост, показанията на свидетеля Н. ***),
както и на заключението на комплексната психолого-психиатрична
експертиза, изготвена от д.р Х.В. – психиатър, д-р Л.С. – психиатър и К.И. –
психолог. Предходните конфликти между подсъдимия и пострадалия, провокирани от
поведението на пострадалия, с което засягал неприкосновеността на собствеността
на подсъдимия, се установява от обясненията на Ц.Й., които намират пълно
съответствие и в показанията на обективния и незаинтересован свидетел Н.В. –
кмет на селото, а така също и от показанията на пострадалия (л. 62).
Поведението на пострадалия преди да бъде
прострелян – разрушаването на чуждата каменна ограда и отнемането на камъните
от същата, се установява от обясненията на подсъдимия, които съдът възприе като
доказателствен източник, доколкото напълно
кореспондират с показанията на пострадалия (л. 62), който признава, че взимал
чужди камъни без позволение с намерение впоследствие да ги продаде. Отнемането
на камъни се установява и от показанията на близките до пострадалия свидетели –
Г.С. и Н.П., които са разтоварили камъните от каруцата, след като е бил
прострелян. В подкрепа на техните показания са и констатациите в протокола за
направения оглед на местопроизшествието (л. 7 ДП), в който е описано, че
дворното място на ул. Зора №2 е оградено с каменна ограда, от която камъни са
оставени в близост до мястото, където е намерена черната тениска на пострадалия
и следи от стомашното му съдържимо. Това поведението на пострадалия е оценено
от Районна прокуратура Луковит като престъпление, което е видно от
представената по искане на съда справка за образуваното наказателно
производство (л.86).
Увреждането на здравето на
пострадалия и неговия характер се
установява от показанията му, от показанията на свидетелите Г.С. и П., които са
възприели прострелването в корема, а така също и от множеството медицински
документи, приложени в ДП, анализирани и оценени от съдебния лекар д-р М.Г.,
извършила съдебно-медицинската експертиза (л. 103-104 ДП). Мястото, на което е
бил прострелян пострадалия се установява от огледния
протокол на местопроизшествието, а така също и от намерената и иззета там черна
тениска, която впоследствие е изследвана от вещото лице С.Л., които е установил
съвпадение на кръвногруповата принадлежност между
кървавите следи по тениската и кръвта на пострадалия.
Самоделната пушка и патроните, които са
били в дома на подсъдимия и които той е предал доброволно, отговарят на
легалното понятие за „оръжие“ и за „боеприпас“, съгласно ЗОБВВПИ, което се
установява от експертното заключение на вещото лице О.В. (л. 113-115 ДП), който
е изследвал пушката и патроните, приобщени като веществени доказателства по
делото. Направил е извод, че пушката е калибър 5.6 мм, без фабричен номер и
инициали, същата е самоделна, нарезна, едноцевна
пушка тип „карабина“, изработена с металорежещи машини и същата е технически
изправна, годна да произведе изстрели. Патроните са стандартни, фабрични,
калибър 5.6 мм, предназначени за ловно, спортно и бойно оръжие, включително и
за изследваната пушка.
Фактът, че именно с това оръжие е
произведен изстрелът, попаднал в тялото на пострадалия, и че с него е стрелял
подсъдимият Ц.Й. съдът установи, като се довери частично на обясненията на
подсъдимия, фактът на намиране на оръжието в негова фактическа власт, и
посоката, от която е бил произведен изстрела, според показанията на
пострадалия. Подсъдимият признава, че е произвеждал изстрел с оръжието, което
впоследствие е предал доброволно (л. 60). Обяснението му, че е намерил пушката
в двора, до клозета и че стрелял във въздуха, съдът оцени като защитна
версия, а не като доказателствен
източник. Пострадалият Ц. дава показания, че изстрелът е дошъл откъм двора на
подсъдимия Й. (л. 62). От показанията на свидетеля Н. ***, и показанията на
свидетеля Г.Г. *** (л. 100-101), се установява, че при поканата от страна на
кмета към подсъдимия да изнесе оръжието, с което е стрелял, подсъдимият е
изнесъл от дома пушката и кутийка с патрони, която предал на разследващия по
делото. Това фактическо действие на подсъдимия потвърждава обясненията му, че е
стрелял с оръжието, което съответства и на заключението на вещото лице О.В., че
въз основа на наличните неизгорели барутни частици по вътрешната страна на
цевта на пушката, е направил извод, че с процесната
пушка е произвеждан изстрел след последното почистване (л. 117 ДП).
От горните доказателства, които безспорно
установяват, че в деня на произшествието подсъдимият е произвел изстрел с
огнестрелно оръжие в двора си, както и че до оградата на двора е бил прострелян
пострадалият Ц., като изстрелът е дошъл откъм двора на подсъдимия, съдът
направи единствения възможен логически извод, че е именно Ц.Й. е произвел
изстрела, от който проектил е попаднал в тялото на
пострадалия.
Възражението на защитника адв. С.Х. за липсата на каквито и да било доказателства за
това, че подсъдимият е произвел изстрела, е неоснователно. Вярно е само това,
че няма преки доказателства за авторството на деянието, но при липсата на
каквито и да било данни за това друго лице, което да е имало достъп до оръжие
да се е намира в двора на подсъдимия, единственият възможен извод, основан на
коментираните косвени доказателства, е този, че Й. е произвел изстрела. Този
извод не се разколебава от заключението на вещото лице по съдебно -химическата
експертиза (л. 134-135 ДП) установила, че следите – отривките,
иззети от дланите на подсъдимия, не съдържат капсулни
микрочастици.
Фактът, че подсъдимият е държал
огнестрелно оръжие се установява от неговото признание, че е използвал същото,
както и от обстоятелството, че е предал пушката и патроните, изнесени от него
от дома му.
Обстоятелството, че на подсъдимия не е
издавано разрешение по ЗОБВВПИ се установява от справката, направена в служба
„КОС“ при РУ на МВР Луковит (л. 16 ДП).
Въз основа на така установена
фактическа обстановка, съдът намира от ПРАВНА СТРАНА следното:
Относно обвинението по чл. 129, ал. 1, вр. ал. 2, пр. 6-то, хипотеза 3-та и пр. 5-то, хипотеза
2-ра НК
Ц.Й.
е обвинен в причиняване на средна телесна повреда на пострадалия Р.Ц.. Този
престъпен състав изисква противоправно и виновно
увреждане на здравето на друг човек. От доказателствата по делото се установи,
че подсъдимият чрез произведен изстрел с огнестрелно оръжие е увредил здравето
на пострадалия. Увреждането, според заключението на д-р М.Г., се е проявило в
нараняване от куршума, който е проникнал в коремната кухина на Р.Ц., при което
е имало голям излив на кръв, който е довел до
разстройство на здравето - временно опасно за живота на пострадалия. Тези две
увреждания са сред изброените в чл. 129, ал. 2 НК хипотези на средна телесна
повреда, детайлизирани от прокурора с посочване на предложения и хипотеза.
Съдът
установи фактически обстоятелства, свързани с поведението на пострадалия преди
увреждането, които имат съществено значение при правната оценка на деянието на
подсъдимия Ц.Й.. Същите са били описани и в обстоятелствената част на
обвинителния акт, но прокурорът не е взел предвид същите при квалифициране на
деянието.
Действието
на подсъдимия Ц.Й. срещу личността на пострадалия Ц., е било насочено към
отблъскване на противоправното поведение от страна на
пострадалия, което означава, че е действал в условията на неизбежна отбрана,
тъй като подсъдимият е произвел изстрел, за да се защити от нападението на
пострадалия, което е било насочено срещу собствеността на подсъдимия –
каменната ограда, която Ц. разрушавал и отнемал камъните.
По правило
деянието, извършено в условията на неизбежна отбрана, на основание чл. 12, ал.
1 НК не е общественоопасно, т.е. не е престъпно,
защото липсва един от елементите на престъплението по чл. 9, ал. 1 НК. В този
случай, обаче, е необходимо да се установи и допълнително условие – да има
съответствие между защитата и нападението. Това съответствие задължителната
съдебната практика, съдържаща се в т. 6
на Постановление
№12 от 1973 г. на Пленума на Върховния съд, указва, че „се определя от съвкупността на всички елементи, отнасящи се до силата
и интензивността на нападението и защитата, значимостта на защитавания и
увреден обект, степента на опасността, застрашаваща нападнатия, неговите сили и
възможности за отбрана, средствата за нападение и защита, мястото и времето на
нападението и др.“. Оценявайки конкретната ситуация съдът прие, че
подсъдимият Ц.Й., произвеждайки изстрел към тялото на пострадалия, който е
разрушавал и отнемал вещи собствените му вещи, е превишил пределите на
неизбежната отбрана. Това е така, защото подсъдимият е защитавал правото си на
собственост върху каменна ограда, като съществено и животозастрашаващо
е увредил нападателя с незаконното оръжие, което е притежавал. Правото на
собственост и правото на неприкосновеност на живота и здравето са
конституционно признати права, но значимостта на личността е благо от висша
степен от неприкосновеността на собствеността. Още повече, че нападението –
кражбата и разрушаването, са били през светлата част на деня, в условията на
очевидност и разпознаване на личността на нападателя, чието деяние по
разрушаване и отнемане на камъните е продължавало в един достатъчно дълъг
период от време, който обективно е дал възможност на подсъдимия да потърси
съдействие от правоохранителните органи. С това съдът
прие, че защитата на подсъдимия срещу посегателството от страна на Р.Ц. явно
надхвърля необходимото за отблъскване на нападението, както е указано в т. 7 на
цитираното постановление на Пленума на Върховния съд: „Несъответствието е явно, ако е ясно изразено и не буди никакво съмнение“.
Крайният извод е, че подсъдимият Ц.Й.
е извършил престъплението по чл. 129, ал. 1, вр. ал.
2 НК при превишаване пределите на неизбежна отбрана по смисъла на чл. 12, ал. 2 НК.
Престъплението е извършено при форма
на вината евентуален умисъл, като от събраните доказателства може да се направи
извод, че пряката цел на подсъдимия при произвеждане на изстрела е била да спре
нападението срещу собствеността си, като се е отнесъл с безразличие към
възможния резултат – да увреди сериозно здравето на пострадалия. Тези
фактически изводи за субективната страна на престъплението съдът обоснова като
отчете обективната изява на намерението на подсъдимия – произвел е изстрел,
насочен към тялото на пострадалия, като след увреждането, въпреки стенанията и
виковете му за помощ, Й. е влязъл в къщата си,
прибирайки и оръжието. Това безразличие към причиненото увреждане
изключват възможността да е действал непредпазливо. В подкрепа на този извод е
и заключението на психолого-психиатричната
експертиза, която изразява становище относно мотивацията на поведението на
подсъдимия. Съдът съобрази и леката умствена изостаналост на Й. и прие, че
същата не е представлявала пречка пред неговите интелектуални възможности да
оцени какви ще са последиците от произвеждане на изстреля пряко към тялото на
човек.
Съдът служебно обсъди и възможността
подсъдимият да е действал при уплаха или смущение, което особено състояние
според чл. 12, ал. 4 НК прави деянието ненаказуемо. От събраните доказателства
– показания на свидетели, отзовали се на местопроизшествието незабавно, и
допълните отговори на вещите лица, дадени в съдебното заседание, обосновано
може да се изключи вероятността подсъдимият да е бил в състояние на уплаха или
смущение.
След като средната телесна повреда е
причинена умишлено, но при превишаване пределите на неизбежна отбрана, следва
деянието да бъде санкционирано от по-леко наказуемият състав на това
престъпление - чл. 132, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 129, ал. 1, вр. ал. 2 НК,
предвиждащ наказание „Лишаване от
свобода“ до 1 година при средна телесна повреда, за разлика от общия състав,
предвиждащ наказание до 6 години. Затова съдът призна подсъдимият за виновен по
по-леко наказуемия състав и го оправда по първоначалното.
При определяне на наказанието в
посочения законов размер – до 1 година „Лишаване от свобода“, съдът отчете като
смекчаващи отговорността обстоятелства умствените дефицити на подсъдимия,
чистото му съдебно минало, добрите характеристични данни, съдействието на
разследването чрез доброволното предаване на оръжието, предходните
посегателства от страна на пострадалия и бездействието на полицията, която е
била сезирана от подсъдимия с оплакването му в кметството. Отговорността на
извършителя се смекчава и от факта, че е действал с евентуален, а не пряк
умисъл. Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете сериозната
опасност не само за здравето, но и за живота на пострадалия, както и това, че
увреждането е причинено с незаконно държано и използвано оръжие. Затова, съдът
прие, че справедливото наказание за това престъпление е 8 месеца „Лишаване от
свобода“, като са налице условията да бъде приложен чл. 66, ал. 1 НК и
изпълнението на същото да бъде отложено за изпитателен срок от 3 години.
Относно обвинението по чл. 339,
ал. 1 НК
Цитираният
законов текста предвижда наказание от 2 до 8 години лишаване от свобода за
всеки който по какъвто и да е начин придобие, държи или предаден другиму
огнестрелни оръжия и боеприпаси за такива, без да има за това надлежно
разрешение. Дейностите с тези предмети и разрешение за такива се издава по реда
на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите
изделия (ЗОБВВПИ).
От
събраните в хода на съдебното следствие доказателства се установи, че
самоделната пушка и патроните представляват съответно огнестрелно оръжие и
патрони, т.е. попадат в разрешителния режим на ЗОБВВПИ. Подсъдимият Ц.Й. не
притежава разрешение за държане на оръжие и боеприпаси, съгласно направената
справка в съответната служба „КОС“ при РУ на МВР Луковит.
Едновременно
с това е осъществил една от престъпни форми на изпълнителното деяние на
престъплението – държал е от неустановена дата до 04.06.2016 г., оръжието и
боеприпасите в дома си в с. Петревене, ул. „Зора“ №2.
При
това положение съдът го призна за виновен и по това обвинение, като му наложи
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 2 години. Съдът определи наказанието
в минималния законов размер, съобразявайки смекчаващите отговорността
обстоятелства, коментирани при определяне на наказанието за другото
престъпление. Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът, което е пречка
за приложението на чл. 55 НК, съдът прие, че с държането на забранените
предмети подсъдимият не само е създал опасност за обществените отношения, но
реално с оръжието и с един от боеприпасите е увредил сериозно здравето на Р.Ц.
и е създал опасност за живота му.
Съдът
приложи чл. 23, ал. 1 НК и определи общо най-тежко наказание за двете
престъпления, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от 2 години, като отложи
изпълнението на наказанието за изпитателен срок от 4 години. През изпитателния
срок спрямо Ц.Й. следва на основание чл. 67, ал. 3 НК да се прилага пробационна мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 1 НК – задължителна
регистрация по настоящия му адрес – с. Петревене, като по този начин съдът
намира, че ще се подпомогне постигането на личната и на генералната превенция
на наказанието.
Относно
гражданския иск
Пострадалият Р.Ц. е предявил
граждански иск срещу подсъдимия Ц.Й. с правно основание чл. 45 ЗЗД и иска да му
бъдат присъдени 20 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени
вреди, резултат от причиненената му средна телесна
повреда. За уважаване на предявения иск
по чл. 45 ЗЗД е необходимо да бъдат установени следните предпоставки – противоправно поведение (деликт),
вреда и причинна връзка помежду им. По делото се доказа, че подсъдимият виновно
е извършил престъплението срещу здравето на пострадалия Ц. – причинил е телесни
увреждания, изразили се в проникване на куршум в коремната му кухина и излив на кръв, застрашил временно живота му. Закономерна
последица от това противоправно увреждане на здравето
е настъпването на неимуществена вреда в сферата на пострадалия – причинени са
му болки и страдания. При наличието на горните предпоставки за съда остава
задължението да оцени парично размера на обезщетението за тези вреди по
справедливост. Съдът прие, че справедливото обезщетение за тези негативни
преживявания, изразено в паричен еквивалент, е 4 000 лева. Доколкото
първопричина за увреждането е противоправното
поведение на самия пострадал, насочено към собствеността на подсъдимия, съдът
прие, че Р.Ц. е съпричинител на увреждането си и
затова съдът намали наполовина обезщетението на вредите – на 2 000 лева,
които следва да бъдат понесени от подсъдимия, заедно със законната лихва от
датата на увреждането 04.06.2015 г., като отхвърли иска до пълния претендиран размер от 20 000 лева.
Относно
веществените доказателства
Приобщените
като доказателства самоделна пушка и боеприпаси са предмет на престъплението по
чл. 339, ал. 1 НК и средство за извършване на другото престъпление, поради
което подлежат на отнемане в полза на държавата.
Черната
тениска е била собственост на пострадалия и следва да му бъде върната, а
сравнителните образци – да бъдат унищожени.
По
разноските
На основание чл. 189, ал. 3 НПК,
когато подсъдимият е признат за виновен, той следва да заплати и сторените
разноски по делото – 809 лева за досъдебното производство, и 396.68 лева –
разходите за вещи лица в хода на съдебното производство.
Така мотивиран,
съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: