РЕШЕНИЕ    №  16

 

гр.Пловдив 11.01.2016г.

 

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН  СЪД   ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ – Х ІІІ СЪСТАВ

в открито заседание  на четвърти ноември  две  хиляди и петнадесета година в състав:

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :РУМЯНА  ПАНАЙОТОВА

                                                 

С участието на секретаря Р.Ч. като изслуша докладваното от съдията Румяна Панайотова търговско дело  № 801/14г. и за да се произнесе взе предвид:

Субетивно и обективно съединени искове с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.430 от ТЗ и чл.138 и сл. от ЗЗД.

Предявен е иск от „Първа инвестиционна банка„ АД против В.Т.Т. ,С.Н.Т., Й.В.Г. и С.В.М. за установяване по отношение на същите съществуването в условията на солидарност на изискумо парично вземане,произтичащо от договор за банков кредит  от 22.02.2010г.  и договор  за поръчатилство от същата дата в размер на 22 226,58 евро ,от които просрочена главница в размер на 10 900евро,просрочена договорна лихва за  периода 18.03.2010г. – 18.03.2014г. в размер на 4 562,31евро ,наказателна лихва за периода 15.07.2010г. -16.09.2014г. в размер на 6 764,27евро,ведно със законна  от 17.09.2014 г. до окончателното изплащане ,както и 1 869,43 лв. разноски в заповедното производство.По съображения ,изложени в писмени бележки ищецът моли искът да бъде уважен като ме су пписъдят и направените в производството разноски.                   

Ответниците В.Т.Т. ,С.Н.Т. ,Й.В.Г. и С.В.М. ,чрез техните процесуални представители оспорват иска и поснъображения ,изложени в писмени бележки молят същият да бъде отхвърлен ведно с присъждане на разноски за настоящата инстанция.Ответниците В.Т.Т. и С.Н.Т. считат иска в частта на разноските в заповедното производство за недопустим.

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД следв като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата на страните намира за установено следното :

Представените писмени доказателства установяват ,че на 22.02.2010г. между ищеца и ответниците В.Т. и С.Т. е сключен договор за банков кредит в размер на 10  900евро ,за обезпечение на който кредит е сключен между банката и ответниците Й.Г. и С.М. договор за поръчителство от същата дата .Крайният срок за погасяване на кредита е 18.03.2014г. като е безспорно ,че до изтичане на същия поетите задължения по него са останали неизпълнени,поради и което ищецът е инициирал заповедно производство ,станало причина за настоящия иск.

Длъжниците кредитополучатели В. и С. Т. са направили следните възражение : считат ,че договорът за кредит е реален  и тъй като сумата по него не е получена реално от кредитополучателите ,а е използвана за погасяване на стари задължения по друг кредит и кредитна карта ,то същият е недействителен и не е породил правни последици.На следващо място заявяват ,че договорът е нищожен поради заобикаляне на закона,тъй като  погасявайки стари задължения в размера на отпуснатия кредит са вкючени и лихви ,каквито се начисляват и върху процесния кредит ,при което положение се е стигнало до анатоцизъм, което е недопустимо от закона.Твръдят на следващо място ,че уговорката за наказателна лихва ,представляваща уговорка за неустойка ,е нищожна поради противоречие с добрите нрави ,а в условията на евентуалност възразяват против нея като прекомерна.

Договорът за банков кредит ,противно на становището на ответниците ,не е реален , а консенсуален и формален и това произтича от легалната дефиниция на чл.430 от ТЗ.А както се приема в касационната практика по чл.290 от ГПК поетото от банката задължение по договора за банков кредит за предоставяне на заемателя на парична сума за определена цел и съответно усвоянето на сумата следва да се счита изпълнено от момента на заверяване на разплащателната сметка на заемателя./ решение  по т.д. 910 /2013г. на ВКС ,ІІ ТО/.Видно от представения договор за кредит предмет на същия е банков кредит в размер на 10 900евро по посочена разплащателна сметка за погасяване на съществуващи задължения по  посочен там договор за кредит и кредитна карта.Посочено е ,че срокът за усвояване на кредита е  28.02.2010 г. ,а от заключението на ССЕ е видно ,че същият е усвоен на дата 24.02.2010г. чрез заверяване сметката на кредитополучателя В.Т. със сумата от 10  900евро ,с която сума е извършено погасяване на стари задължения на двамата кредитополучатели по предходен кредит и на В.Т. по  предходен договор за револвираща кредитна карта.Следователно възражението ,че кредитът не е получен реално е неоснователно ,тъй като се установи ,че същият е изцяло и в срок усвоен от кредитополучателите като за факта на усвояването е без всякакво значение ,че със същия са погасени страи задължения на ответниците . Неоснователно е и възражението ,че договорът е нищожен поради заобикаляне на закона доколкото няма никаква пречка съществуващи изискуеми задължения ,било те и за заплащане на лихва ,да бъдат погасени отново със заемни средства като условията ,при които тези заемни средства ще бъдат осигурени / лихви ,срок и начин на връщане /  касаят съвсем отделно правоотношение и нямат никаква връзка с правоотношението ,от което произтичат задълженията ,които ще бъдат погасени с тях.При което положение процесният договор за кредит нито заобикаля закона ,нито му противоречи,същият е действителен и е породил правни последици за страните по него.

На следващо място кредитополучателите възразяват по отношение на т.нар наказателна лихва като твръдят ,че клаузата на чл.10 от договора е нищожна поради противоречие с добрите нрави ,а в условията на евентуалност молят да бъде възприета като прекомерна и да бъде намалена.

Видно от договора в чл.10 от същия страните са уговорили ,че плащанията ,дължими ,но неизвършени в срок се отнасят в просрочие и се олихвяват с договорения лихвен процент плюс наказателна добавка в размер на законната лихва.Независимо ,че тази клауза не  говори конкретно за неустойка , същата ,предвид обезпечителния ,обезщетителен и наказателен характер на т.нар.”наказателна лихва” може да бъде възприета като неустоична клауза.Както обаче е разяснено в ТР 1/2009г.    противоречието на добрите нрави следва да се преценя към момента на сключване на договора ,а не с оглед на евентуалната забава  , а към момента на сключване на договора тази клауза не противоречи на добрите нрави  доколкото не излиза извън  присъщите на неустойката обезпечителна ,обезщетителна и санкционна функция.

Процесният договор за кредит е обезпечен с поръчитуелство от ответниците Й.Г. и С.М. .

Ответницата Й.В.Г. чрез адв.Ч.- Б. е направила следните възражения :счита ,че договорът за поръчителство е нищожен поради липса на предмет ,тъй като липсва описание на задължението ,за което се поръчителства- размер, срок ,условия, напрвила е възражение по чл.147 ал.1 от ЗЗД като  твръди ,че  кредитт е станала автоматично изцяло и предсрочно изискуем поради необслужването му в продължание на повече от 150 дни като се позовава на ОУ ,направила е възражение за изтекла погасителна давност по отношение на договорната и наказателна лихва ,както и възражение за недобросъвестност на ищеца  и искане да бъде освободена от отговорност за наказателната лихва ,тъй като същата е могла да бъде избегната ,ако банката беше действала добросъвестно.

По тези възражения съдът счита следното : от представения по делото договор за поръчителство е видно ,ча на 22.02.2010г. между ищеца и ответницата Й.Г. е сключен  казания договор, с  който последната е поела задължение да отговяра за задълженията на В. и С. Т. ,включаващи главница ,лихва ,такси  ,комисионни и разноски – главни задължения ,произтичащи от отпуснат банков кредит в размер на 10 900евро ,поети по  договор № 006LD-R- 001005/22.02.2010г. – процесния договор за кредит ,като изрично е уговорено и това ,че поръчителят отговаря солирадно и за всички последици от неизпълнението.Следователно съдът намира възражението за липса на предмет на неоснователно доколкото в договора за поръчителство достатъчно ясно  е посочено задължението ,чието изпълнение обезпечава  като непосочването в договора за поръчителство на цялата информация от договора за кредит- срок,размер на лихвата ,условия за предрочна изискуемост  и т.н., погасителния план и  ОУ,при които договорът за кредит е сключен не съставляват липса на предмет .Не са условия за действителност на договора за поръчителство нито подписване на договора за кредит ,чието изпълнение обезпечава ,от страна на поръчителя ,нито подписване на погасителния план ,тъй като поръчителят не е страна по договора за кредит ,а е страна в друго правоотношение и това е договорът между него и кредитора.В този смисъл направеното възражение от  страна на другия поръчител С.М. ,касаещо действителността на договора за поръчителство ,също е неоснователно.

         След като съдът приема ,че договорът за поръчителство, сключен между ищеца и ответниците Г. и М. е  действителен и обвързващ страните по него следва да се даде отговор на направеното от  тези ответници възражение  за погасяване на поръчителството в аспекта на чл.147 от ЗЗД.Тук ответницата Г. е направила и възражение за това ,че кредитър е станал автоматично и изцяло предрсочно изискуем  към посочени от нея моменти .В тази връзка съдът счита ,че независимо ,че ОУ съдържат клауза за автоматична предрсочна изискуемост на кредита при  забава с 150 дни ,моментът ,в който настъпва предсрочната изискуемостх е датата ,на която волеизявлението на банката ,че счита кредита за предсрочно изискуем е достигнало до длъжника кредитополучател ,а отговорността на поръчитеаля се погасява ,ако в 6 месечен срок от този момент кредиторът не упражни правата си. / В този смисъл решение № 40 по т.д. 601 /2014 г. на ВКС ,І ТО/.

         В конкретния случай независимо ,че е налице забава ,банката не е упражнила правото си да направи кредита изцяло и предсрочно изискуем като без значение е дали са били налице обективните предпоставки за това доколкото право на банката  е да прецени дали и кога да упражни това си право.В случая обаче банката ищец не се позовава на предсрочна изискуемост на кредита, а на настъпил краен срок за изплащане на кредита и това е 18.03.2014г. и от този момент следователно започва да тече 6 месечния срок по чл.147 от ЗЗД и към момента на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК – 17.09.2014 г. същият не е изтекъл.    

         Освен горните възражения ответницата С.М. е направила и възражение за недействителност на  договора за поръчителство поради липса на съгласие ,както и за унищожаемост на същия поради грешка в предмета .Направила е и възражение ,произтичащо от договора за кредит ,и то е за нищожност на същия поради липса на основание и предмет поради несъществуване на предходните задължения ,за погасяване на които договорът за кредит е сключен.

         Възражението за нищожност поради липса на съгласие е неоснователно доколкото договорът за поръчителство е подписан и от двете страни ,а частен писмен документ ,подписан от лицата ,които са го издали съставлява доказателство ,че волеизявленията са на тези лица.

         Възражението за унищожаемост е недопустимо доколкото унищожаемоста следва да се упражни по исков път ,освен в хипотезата на чл.32 ал.3 от ЗЗД. В случая направилата възражението страна е ответник ,но не по иск за изпълнение на договор ,а по иск ,касаещ последиците от неизпълнението на такъв.

         По отношение на останалите две възражения : договорът за банков кредит по своята правна характеристика е двустранен ,възмезден ,консенсуален  и формален ,при който целта,за която се отпуска сумата по кредита е относима към съществуването на самия договор,т.е. явява се основанието на договора.В случая кредитът е отпуснат  за погасяване на задължения по предходен договор за кредит и задължения по кредитна карта.Представените писмени документи ,както и установеното от заключението на ССЕ установяват съществуването на такива задължения ,а възражението за противоречие на договорите на ЗПК /отм/ съдът преценя за неоснователно.Видно от   представените договор  банков кредит от 17.08.2007г. ,погасителен план към него  и договор за револвираща международна кредитна карта от 07.10.2007г. същите са сключени в писмена форма и съдържат реквизитите на чл.7 ал.4- 14 от ЗПК /отм/ и на чл.10 от същия закон .Следователно  съдът приема ,че са налице правно валидни  правоотношения ,от които произтичат задълженията,за погасяването на които е сключен процесния договор за кредит  ,поради което  не е налице липса на основание ,респ. нищожност на същия на това основание.Не е налице и невъзможен предмет . За да е налице такъв следва същият да е неосъществим поради обективни или субективни причини като тази невъзможност трябва да изначална и може да  фактическа или правна. В случая това не е налице доколкото предметът на договора – предоставяне на определена парична сума с определена цел,е напълно осъществим и възможен.

На последно място ответницата М. е направила възражение за липса на изискуемост на вземането на банката по отношение на нея доколкото същата не е получила покана за изпълнение ,а представената такава е връчена на съсед, който не е от кръга лица ,които може да получава съобщения от съда ,респ.документи от нотариус .Това възражение също съдът приема  за неоснователно.Независимо ,че въпросът за настъпване на изискуемостта по отношение на  тази ответница е обсъждан в производството по чл.419 от ГПК от въззивния съд и същият е приел ,че такава не е настъпила ,исковият съд не е обвързан от изнесеното там и дължи  самостоятелна преценка на фактите ,относими към съществуването и изискуемостта на вземането ,предмет на установителния иск по чл.422 от ГПК. В този ред на мисли съдът намира ,че видно от представената нотариална покана същият е връчена редовно по реда на чл.47  от ГПК- чрез залепване ,  което е станало към дата 27.08.2014г. – т.е. преди  подаване на заявлението по чл.417 от ГПК.

С оглед на всичко гореизложеното съдът счита следното : ищецът  и ответниците С. и В. Т. са сключили договор за банков кредит от 22.02.2010 г. за сумата от 10 900 евро за погасяване на съществуващи задължения по описани договори , която сума е усвоена от кредитополучателите. Същите са поели задължение за връщане на кредита при условията и срока на договора ,което задължение не са изпълнили.При което положение и доколкото  крайният срок на договора е настъпил същите дължат връщане на сумата по главницата ,както и договорна лихва за периода 18.03.2010 г. до 18.03. 2014г.,както и наказателна лихва 15.07.2010 г. / от който момент се търси / до 16.09.2914г./ датата на подаване на заявлението  по чл.417 от ГПК. Доколкото договорът за кредит е обезпечен с договори за поръчителство ,сключени между ищеца и съответно Й.Г. и С.М. ,то същите са солидарно задължение с кредитополучателите .

Тук следа да се каже ,че са направени две други възражения ,относими към размера на вземането .Едното изхожда от кредитополучателите и е за прекомерност на неустоичната клауза ,която е уговорена под формата на наказателна лихва. Безспорно   ответниците- кредитополучатели  са неизправна страна по договора за кредит ,който е останала почти изцяло необслужен.При това положение същите дължат поне обезщетение за забава,което изчислено от съда ,за периода от 15.07.2010 г. до подаване на заявлението по чл.417 от ГПК възлиза на  4 670,27 евро.Начислената съобразно уговореното в договора наказателна лихва за този период е 6 764,27 евро .Предвид това съдът намира ,че неустойката ,макари да е в по-голям размер от законната лихва ,не е прекомерна  в сравнение с действителните вреди , която вреда е най-малко в размера на законната лихва.С оглед на това съдът намира възражението за прекомерност за неоснователно.

Ответницата Г. е заявила и възражение за погасителна давност по отношение на договорната и наказателната лихва ,което е основателно.Вземането за лихви и неустойки се погасява с 3 годишна давност ,при което положение вземането за договорна лихва за периода 18.03.2010г. до 17.09.2011г. и за наказателна лихва за периода 15.07.2010г. до 17.09.2011г. е погасено по давност . Това възражение обаче  в аспекта на чл.125 ал.2 от ЗЗД и чл.120 от ЗЗД  ползва само и единствено ответника  ,който го е направил. По отношение на размера : погасеният по давност размер на договорната лихва е 2 502,64 евро за периода 18.03.2010г.- 17.09.2011г. , а размерът на погасената по давност наказателна лихва ,плюс тази за периода ,който е извън исковия 18.03.2010 г. – 15.07.2010 г. -е в размер на 3 063,02евро.

Предвид всичко гореизложено се налага крайния извод ,че предявените установителни искове са основателни и доказани .Предвид приетото заключение на ССЕ същите ще следва да бъдат уважение изцяло по размер като признае за установено  по отношение на ответниците съществуването на изискуемо парично вземане в условията на солидарност за ищеца ,произтичащо от договор за банков кредит и договори за поръчителство в размер на 10 900 евро – главница ,4 562,31 евро – договорна лихва за периода 18.03.2010г. – 18.03.2014г., а по отношение на Й.Г. – в размер на 2 059,67 евро  за периода 17.09.2011г.- 18.03.2014г. ,и 6 764,27 евро наказателна лихва за периода 15.07.2010 г. -16.09.2014г.,а по отношение на Й.Г. в размер на 3 701,25 евро за периода 17.09.2011г. – 17.09.2014г. Следва исковете за договорна и наказателна лихва  по отношение на Й.Г. за периода съответно 18.03.2010 г. – 17.09.2011г в размер на 2 502,64евро евро и за периода 15.07.2010 г.- 17.09.2011г. в размер на 3 063,02евро  да бъдат отхвърлени като погасени по давност.

По отношение  установителния иск за 1 869,43лв. ,представляващи разноски в заповедното производство настоящето производство се явява недопустимо и следва да бъде прекратено като тези разноски ,предвид изхода н делото следа да се присъдят на ищеца с настоящето решение

         На ищеца следва също така да се присъдят и разноски за настоящата инстанция в размер на 4 169 ,43 лв.

         На ответницата Й.Г. следва да се присъдят разноски в размер на 462,50 лв. съобразно отхвърлената част на исковете.

Мотивиран от горното ,съдът,

  

РЕШИ:

        

         ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.Т.  Т. ЕГН **********, С.Н.Т. ЕГН **********, двамата с адрес ***, Й.В.Г. ЕГН  **********, съдебен адрес ***, и С.В.М.   ЕГН ********** *** съществуването на изискуемо парично вземане в условията на солидарност за ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Драган Цанков” № 37, произтичащо от договор за банков кредит № ***************/**********г и договори за поръчителство от 22.02.2010г. в общ размер от 22 226,58 евро, от които 10 900 евро – главница, 4 562,31 евро – договорна лихва за периода 18.03.2010г. – 18.03.2014г., а по отношение на Й.В.Г. ЕГН  **********  – в размер на 2 059,67 евро  за периода 17.09.2011г.- 18.03.2014г., и 6 764,27 евро наказателна лихва за периода 15.07.2010 г. -16.09.2014г.,а по отношение на Й.В.Г. ЕГН  ********** в размер на 3 701,25 евро за периода 17.09.2011г. – 17.09.2014г., ВЕДНО със законна лихва върху главницата, считано от 17.09.2014г. до окончателното изплащане, за което е издадена заповед по чл.417 от ГПК по гр.д. 13720 / 2014 г. по описа на ПРС, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за установяване съществуването на вземане  за договорна лихва и наказателна лихва само по отношение на Й.В.Г. ЕГН  **********  за периода 18.03.2010 г. – 17.09.2011г в размер на 2 502,64 евро /договорна лихва/ и за периода 15.07.2010 г.- 17.09.2011г. в размер на 3 063,02 евро  / наказателна лихва/.

         ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. 801/2014г. в частта на установителната искова претенция за сумата от 1 869,43 лв., представляващи разноски в заповедното производство .

         ОСЪЖДА  В.Т.  Т.   ЕГН **********, С.Н.Т. ЕГН **********, двамата с адрес ***, Й.В.Г. ЕГН  **********, съдебен адрес ***, и С.В.М.   ЕГН ********** *** да заплатят на ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Драган Цанков” № 37  разноски в заповедното производство в размер на 1 869,43лв., както и 4 169,43 лв. в настоящето производство.

         ОСЪЖДА ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Драган Цанков” № 37 да заплати на Й.В.Г. ЕГН  **********, съдебен адрес *** разноски съобразно отхвърлената част на иска в размер на 462,50 лв.

         Решението е обжалваемо в 2 седмичен срок от съобщението до страните с въззивна жалба пред Апелативен съд – Пловдив.

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: