№ 576
гр. Бургас, 14.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно
гражданско дело № 20222100500628 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод
въззивната жалба на В.Д. П. ,чрез процесуалния й представител –ищец по
гр.д. № 3563/2021 г. по описа на Бургаския районен съд против решение №
180/31.01.2022 г. постановено по същото дело ,с което е отхвърлен иска на
въззивника с провна основание чл.422 ал. 1 ГПК вр.чл. 415 ал. 1 ГПК вр.чл.
357 ал. 1 КТ за сумата в общ размер на 15 500 лв. ,от които 14 000 лв. –
обезщетение от пет работни заплати и 1500 лв. –разходи за гориво ,дължими
от работодателя и ответник ПФК“Нефтохимик Бургас 1962“АД,със седалище
гр. Бургас ,представлявано от М.И. ,ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
до окончателното й изплащане .
Въззивникът изразява недоволство от решението , като
твърди ,че е неправилно и необосновно .
На първо място се твърди ,че ответникът в качеството си на
работодател дължи трудовите възнаграждения на ищеца – въззивник в
размер на 14 000 лв.,които е спрял да изплаща в един момент .Дължими са и
разходите за гориво на ищеца в размер на 1500 лв. и именно поради
1
неизпълнение на задължението за плащане на дължимите възнаграждения на
работника,произтичащи от трудовото правоотношение , трудовият договор е
бил прекратен по инициатива на въззивника ,който е упражнил субективното
си право в качеството на работник да прекрати трудовото правоотношение
без предизвестие.Именно поради неспазване на задължението по чл. 128 от
КТ да заплаща уговореното трудово възнаграждение от страна на
работодателя,ищецът е прекратил трудовия договор без предизвестие на
оснчл. 327 ал. 1 т. 2 КТ.В решението липсва задълбочен анализ защо
първоинстанционният съд е приел ,че претендираната от ищеца семя е
неоснователно дължима,поради което въззивникът намира постановеното
решение за необосновано .Размерът на претендираните суми е безспорен и е
виден от представените доказателства –трудов договор ,заявление за
прекратяване и заповедта за прекратяване .Неоснователно е отхвърлен иска за
сумата от 1500 лв.-режийни за гориво ,тъй като в чл. 3 ал. 9 от трудовия
договор е уговорено ,че работодателят дължи всички разходи за гориво –
всеки месец по 500 лв. с ДДС.В тази връзща неправилно са кредитирани
твърденията на ответника ,че тези разходи били платени ,след като не са
представени никакви доказателства за плащането.
Моли се за отмяна на решението и уважаване изцяло на претенциите
,както и за заплащане на разноски.
Въззивната жалба е допустима ,подадена от процесуално легитимирано
лице ,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт .
Отговор по реда на чл. 263 от ГПК ответникът по делото не е
депозирал и не е взел становище по въззивната жалба .
След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди
съображенията на страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено
следното :
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422
от ГПК вр.чл. 327 ал. 1 т. 2 КТ вр.чл. 221 КТ .
Установено е по делото ,че страните са били в трудово правоотношение
от 23.07.2020 г.,по което ищецът е заемал длъжност „старши треньор на
представителния мъжки отбор по футбол ПФК“Нефтохимик Бургас 1962
„АД,като подписаният между тях трудов договор е срочен –на осн.чл. 68 ал.1
КТ –със срок от една година ,до 23.07.2021 г. и се прекратява автоматично
2
след изтичане на уговорения срок /чл. 2 от трудовия договор /.Трудовият
договор е прекратен със заповед от 27.10.2020 г. на осн.чл. 327 ал. 1 т. 2 КТ –
поради подадено заявление от ищеца,с което заявява прекратяване на
договора на това основание ,тъй като не е получил трудовото си
възнаграждение за месеците юли ,август и септември 2020 г.
С оглед на това ищецът претендира заплащане на сумата от 14 000 лв. –
представляваща обезщетение от пет работни заплати съобразно договорката
в чл. 7 ал. 3 от трудовия договор .Ищецът счита ,че обезщетението му се
дължи ,тъй като работодателят не е изпълнил задължението си за изплащане
на месечното му трудово възнаграждение до 10-то число на месеца ,следващ
месеца на положение труд/чл. 5 ал. 2 от трудовия договор /,което от своа
страна го предизвикало да подаде заявление за прекратяване на трудовото
правоотношение без предизвестие на оснчл. 327 ал. 1 т. 2 от КТ .Твърди се и
че между страните била постигната и устна договорка ,че поради
прекратяване на трудовия договор преди изтичане на срока му от служителя
поради забавяне на трудовото възнаграждение ,работодателят ще дължи
също наказателна неустойка от 5 основни месечни трудови възнаграждения
,каквато е уговорката в чл. 7 ал. 3 от трудовия договор.
За да отхвърли претенцията за обезщетение в размер на 14 000
лв.,първоинстанционният съд е посочил ,че в чл. 7 ал. 3 от трудовия договор
между страните действително е уговорено ,че при едностранно прекратяване
на трудовия договор от работодателя ,същият дължи наказателна неустойка в
размер на 5 основни месечни възнаграждения /предвиждайки изключение на
прилагането на уговорката при дисциплинарно уволнение или системно
неизпълнение на служебните задължения от служителя/,но в конкретния
случай не сме изправени пред тази хипотеза-трудовият договор е прекратен
не е едностранно от работодателя ,а от служителя –на осн.чл. 327 ал. 1 т. 2 КТ
.
Настоящият съдебен състав споделя заключението на районния съд и
препраща към мотивите му на осн.чл. 272 от ГПК.Договореното в
разпоредбата на чл. 7 ал. 3 от трудовия договор обезпечава приложението
на срока за предизвестие /което в случая е тримесечно съглс.ал. 2 на чл. 7
/,т.е. обезпечителната функция се простира върху отговорността на
работодателя досежно спазване на срока за предизвестие в съответствие с
3
чл.325 ал. 2 т. 2 КТ .Липсват данни и възможности , а и доказателства за
постигната устна договорка за изплащане на исканата неустойка и за случаи
извън посочените в чл. 7 ал. 3 от договора .Не следва и разширително
тълкуване на уговорката в договора .Начинът и причините за напускане от
страна на ищеца-служител нямат нищо общо в хипотезата за получаване на
неустойка –а именно работодателят едностранно да му е прекратил трудовия
договор преди срока на изтичането му .Това ,че работадателят не му е платил
трудовото възнаграждение за сочения период ,му дава право да напусне без
предизвестие ,което и ищецът е направил ,но не му дава основание за
исканата неустойка .В случая ищецът може да претендира неплатените си
трудови възнаграждения и обезщетение за неплащането им в срок по друг
ред ,но не и да претендира договорената неустойка ,касаеща друга хипотеза .
Затова правилно тази претенция е била отхвърлена и в тази част
решението следва да бъде потвърдено .
Следва потвърждаване на решението и в частта ,с която е отхвърлена
претенцията за заплащане на семата 1500 лв.-представляваща стойността на
незплатените режийни за гориво съгл.чл. 3 ал. 9 от договора.
Договорката в чл. 3 ал. 9 от трудовия договор е ,че работодателят се
задължава да възстанови разходите за гориво за личен автомобил на
служителя до размер на 500 лв. месечно /без ДДС/,като изр. второ на този
текст гласи :“Разноските за консумативи до размера на 500 лв./без ДДС/ се
заплащат от служителя и се възстановяват от работодателя на служителя
СРЕЩУ ПРЕДСТАВЯНЕ на фактура ,издадена на името на
работодателя“.Именно такива фактури не са представени от ищеца на
ответника ,за да бъде отчетено и наредено плащане за извършени разходи за
гориво .Спазването на изискването за документална обоснованост изисква
наличие на документ за придобиване на съответния запас от гориво-
обикновено това е фактура за покупка на гориво .Освен това за
осчетоводяване на изразходването на горивото следва да се документират
изминатите километри със съответния автомобил,което означава ,че за
изминатите километри трябва да се ползва пътен лист ,пътна книжка или
друг документ ,отразяващ маршрута на автомобила и изминалите километри
,с други думи- ищецът е следвало да представи в счетоводството на фирмата
съответни документи за използваното гориво,които да бъдат осчетоводени и
4
надлежно изплатени .Доказателства за изразходваното гориво не са
представени , а с оглед направеното от ответника възражение ,ищецът носи
тежестта на доказване на твърденията си за дължимост на тези разходи. Не
става ясно наистина нито какъв автомобил е ползвал ищецът за служебни
нужди ,нито въз основа на какви доказателства се претендира възстановяване
на разходите .Затова изводите и в тази насока на първоинстанционния съд са
правилни и решението следва да бъде потвърдено .
По тези съображения Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 180/31.01.2022 г. постановено по
гр.д. № 3563/2021 г. по описа на Бургаския районен съд .
РЕШЕНИЕТО в частта относно иска за сумата от 14 000 лв. –
обезщетение от пет основни месечни възнаграждение по чл. 7 ал. 3 от
трудовия договор между страните от 23.07.2020 г. ,подлежи на касационно
обжалване пред върховния касационен съд в едномесечен срок от
съобщението на страните ,а в ОСТАНАЛАТА част не подлежи на касационно
обжалване .
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6