РЕШЕНИЕ

 

                                                    гр.София, 29.04.2020 г.

 

                                                   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-В състав в публичното заседание на тридесети май през две хиляди и деветнадесета  година в състав:

                                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е.Иванова

                                                                                          ЧЛЕНОВЕ: Зл.Чолева

                                                                                                     мл.с. А.Георгиев  

при секретаря Д.Шулева и в присъствието на прокурора .................... като разгледа доклад-ваното от съдията-докладчик в.гр.дело N: 10 614 по описа за 2018 година и за да се произ-несе, взе предвид следното:

 

              Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

              С решение № 400467 от 04.05.2018 г., постановено по гр.д.№ 38 409/2017 г. по опи-са на СРС, ІІ ГО, 126 състав Д.М.И Б.Ц.– София, гр.София е осъден да заплати на И.В.Б., ЕГН ********** на основание чл.200, ал.1 КТ сумата 30 000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, битови неудобства, стрес и притеснения, настъпили вследствие на претърпяна настъпила трудова злополука на 02.12.2016 г. в гр.София, ведно със законната лихва от 02.12.2016 г. до погасяване на задължението, като за разликата до пълния предявен размер от 40 000,00 лева искът по чл.200, ал.1 КТ е отхвърлен като неос-нователен.

              Със същия акт Д.М.И Б.Ц.– София е осъден да заплати на адв.Т.В. на основание чл.38, ал.2 ЗАдв сумата 1 072,50 лева – адвокатско възнаграждение, както по сметката на Софийски районен съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата 1 353,75 лева – държавна такса и разноски за СМЕ и СУ съобразно уважената част на иска, а И.В.Б. е осъден да заплати на Д.М.И Б.Ц.– София на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 112,50 лева – разноски по производст-вото.

              Така постановеното съдебно решение в осъдителната му част е обжалвано от ответ-ника Д.М.И Б.Ц.– София, гр.София. Във въззивна жалба се под-държа, че в тази  част решението е неправилно, поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. Навеждат се доводи, че по делото не са събрани доказателства да са налице четирите кумулативни признака на тру-довата злополука по чл.55 КСО, а именно: че ищецът е получил внезапно /травматично/ увреждане на здравето във функционална връзка с изпълняваната работа /през време и във връзка или по повод на извършваната работа/; че твърдението на И.Б., че е получил увреждане „на път за работа” не е било подкрепено с доказателства, още повече, че в този ден – 02.12.2017 г. хоровият състав на Д.М.И Б.Ц.– София /ДМБЦ/, в който ищецът е изпълнявал длъжността „артист-хорист” не е имал репетиция; че въпреки липсата на такива доказателства първоинстанционният съд се е ограничил с фор-малната констатация, че между страните съществува трудово правоотношение като доста-тъчна предпоставка за ангажиране на отговорността на работодателя по чл.200 КТ, като по този начин той е постановил решение с бланкетни мотиви, което е равнозначно на липсата на мотиви. Сочи се и че съставът на СРС още преди да е провел необходимото съдебно раз-следване на фактите и обстоятелствата по делото, същият е формирал своите изводи, което означава предубеденост и липса на безпристрастност; че този съд не е обсъдил релевант-ните за делото факти, като: обстоятелството дали увреждането на здравето на ищеца е във функционална връзка с изпълняваната работа и по-конкретно, че ищецът не е отивал на работа, тъй като хоровият състав на ДМБЦ, в който той е бил артист-хорист, не е имал наз-начена репетиция; обстоятелството дали ищецът е използвал обичайния си маршрут; това, че в болничните е посочено, че причината за нетрудоспособността е нетрудова злополука; че посследната едва на 27.02.2017 г. е декларирана от ищеца като трудова; обстояството, че ищецът е отказал хирургична намеса, след като вещото лице по делото изрично е посочило, че подобно увреждане може да се коригира единствено чрез хирургична интервенция, както и това, че СРС не е обсъдил представените от ДМБЦ доказателства като програмата за ре-петиции. Релевирани са съображения и че първата инстанция е допуснала процесуално на-рушение като не е допуснала събирането на доказателства – изслушване на поискания от ответника свидетел Л.Г.– главен хормайстор и ръководител на хора на ДМБЦ, че съдът е извратил данните по делото като е посочил в мотивите си, че ищецът е в сравни-телно млада и трудово-активна възраст /59 г./, а той е та 69 г.; че липсват доказателства по делото, обосноваващи приетия размер на обезщетението от 30 000,00 лева, като съдът е длъжен да обоснове и мотивира справедливостта си по чл.52 ЗЗД, като липсата на мотиви в тази посока поражда съмнения за справедливата преценка на съда по отношение на размера на обезщетението. Твърди се и че наличието на бланкетни мотиви и несъответствието между доказателствата и фактическите констатации на съда, липсата на причинна връзка между доказателствата и юридическия факт сочат на необоснованост на постановеното ре-шение.    

               Моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната част като неправилно. Претендира присъждането на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаг-раждение. Прилага писмени бележки.

              Ответникът по жалбата – И.В.Б.,*** в срока по чл.263, ал.1 ГПК е депозирал отговор на въззивната жалба, в който оспорва изцяло същата като неосно-вателна, като поддържа твърдения, че инвокираните в нея доводи са необосновани и несъответстващи на обстоятелствата и доказателствата по делото. Заявява искане жалбата да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Прилага писмени бележки.

              Решението на първоинстанционния съд в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 200  КТ за разликата над сумата от 30 000,00 лева до пълния предявен размер от 40 000,00 лева не е обжалвано и е влязло в законна сила.

              Софийски градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за устано-вено следното:

              Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана страна в про-цеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

              Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валид-ността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въп-роси той е ограничен от наведените в жалбите оплаквания, с изключение на случаите, кога-то следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служеб-но за интереса на някоя от страните – т.1 от Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

              При извършената проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното съдебно решение е валидно и процесуално допустимо в обжалваната част, поради което съдът дъл-жи произнасяне по правилността на решението с оглед изложените в жалбата доводи и изискванията на приложимите в случая императивни материалноправни норми, попадащи в едно от изключения, визирани в ТР на ОСГТК на ВКС.

              Първоинстанционният съд е сезиран с предявени осъдителен иск с правно основа-ние чл.200, ал.1 КТ.

              В подадената от ищеца И.В.Б.,*** искова молба се твърди, че същият е работил при ответника по силата на трудов договор № 1527/04.11.2008 г. и допъл-нително споразумение към него с № 1487/04.11.2009 г. като „артист-хорист”, както и че на 02.12.2016 г. около 9,50 ч. отивайки на работа – за насрочена репетиция в Държавния музикален и балетен център-София, по маршрута, който винаги ползва, на около 100 м. преди входа на метростанция „*******в кв.”Обеля”, вървейки върху тротоара, по който е имало неизчистен сняг и лед, се е подхлъзнал и е паднал върху дясната си стра-на, вследствие на което е получил пертрохантерно счупване на дясната бедрена кост, чиято терапия според лекарите налага пълното му обездвижване, покой на легло, използването на патерици при елементарно придвижване до санитарен възел, както и че във връзка с тази увреда ищецът считано от 02.12.2016 г. до момента на подаване на исковата молба е в болничен отпуск. Поддържа се и че в резултат на увреждането ищецът търпи съществени физически и морални болки и страдания, имал е затруднения в обслужването му, бил е обездвижен, а впоследствие до м.03.2017 г. се е придвижвал с патерици; че в резултат на злополуката десния му крак е претърпял изменение – отслабнал е около 5-6 см., част от движенията му са ограничени и болезнени, опората надолу е по-слаба, което се чувства при ходене, както и че вследствие на трудовата злополука се е нарушило и емоционалното със-тояние на ищеца – станал е напрегнат, подтиснат и раздразнителен, притеснявал се е за въз-становяването си и перспективите си, лишил се от социални контакти и творчески изяви. Излагат се доводи, че въпреки, че работодателят му е бил уведомен от ищеца за начина и времето злополуката /първоначално още от мястото на същата, откъдето се е обадил по те-лефона на хормайсторът Л.Г.и на инспектора на хора Г.Х./, съ-щият не е предприел действия за регистриране й като трудова злополука в НОИ, което е наложило ищецът сам да я декларира на 27.02.2017 г., като в резултата на извършена про-верка от органите на НОИ, е бил издаден протокол № 27/11.04.2017 г. на ТД на НОИ-София град, след което и разпореждане № 20443 от 02.05.2017 г., с което се приема  злополуката за трудова по смисъла на чл.55, ал.2 КСО.

              Релевират се съображения и че с оглед изложеното на основание чл.200 КТ са на-лице основания работодателя му да поеме отговорност във връзка с настъпилите за ищеца неимуществени вреди, като се има предвид и че ответникът не е проявил каквото и да било уважение към г-н Б. като негов дългогодишен добър служител, в продължение на ме-сеци дори не му е изплащал дължимото му се обезщетение за отпуск по болест, въпреки, че е знаел, че е затруднен материално, а от друга страна – не е декларирал злополуката в НОИ, въпреки задължението му да стори това.

              Моли съда да осъди ответната страна да му заплати обезщетение за причинените и претърпени от ищеца неимуществени вреди в резултат на трудовата злополука от 02.12. 2016 г. в размер на 40 000,00 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното й заплащане и направените по делото разноски.

              В депозирания писмен отговор в срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът Д.М.И Б.Ц.– София, гр.София е оспорил изцяло предявения срещу нето иск – и по основание и по размер. Навел е доводи за липса на фактическия състав на нор-мата на чл.200 КТ, тъй като на посочения от ищеца ден – 02.12.2017 г. в Държавен музика-лен и балетен център – София /ДМБЦ/ не е била насрочена /назначена/ репетиция за артис-ти-хористи, вкл. и за ищеца, с оглед на което на е осъществен съставът на чл.200, ал.1 и/или на ал.2 от КТ – увреждането да е причинено от работник или служител на ДМБЦ или от непреодолима сила при или по повод работа, възложена от работодателя или в негов ин-терес, или в почивка, прекарана в предприятието. Инвокирани са твърдения и за липсата на трудова злополука, по съображения, че за периода от 02.12.2016 г. до 09.06.2017 г. ищецът е представил 9 бр. болнични листове, в които е посочено, че причината за нетрудоспособ-ността е нетрудова злополука; че съгласно чл.2, ал.1 от Наредбата за установяване, разс-ледване, регистриране и отчитане на трудови злополуки /НУРРОТЗ/ задължението за декла-риране на трудова злополука е алтернативно по отношение на субектите, които следва да извършат това – пострадалият, непосредствения му ръководител или свидетелите на злопо-луката, и след като ищецът е представил болничен лист от 02.12.2016 г., че злополуката не е трудова, липсва законово задължение за работодателя да я декларира като трудова. Сочи се и че в исковата молба са изложени неверни данни – че ДМБЦ като работодател е дължало да му заплаща обезщетения за отпуск по болест, а подобно законово задължение ДМБЦ ня-ма, съгласно КСО това обезщетение се изплаща от НОИ, като се твърди и че съобразно чл.200, ал.3 КТ обезщетението при трудова злополука се определя като разликата между причинената вреда и обезщетението по общественото осигуряване. Претендира присъжда-нето на разноски по делото, вкл. юрисконсултско възнаграждение. 

              Безспорно е между страните в процеса, че същите са били във валидно трудово пра- воотношение към 02.12.2016 г., по силата на което И.В.Б. е изпълнявал длъжността „артист-хорист” в Държавен музикален и балетен център-София.

              Не се спори и че на 27.02.2017 г. И.В.Б. с декларация с вх.№ 279 по описа на ТП на НОИ – София град е декларирал станала с него злополука на 02.12.2016 г. в 9,50 ч. За резултатите от извършеното разследване на злополуката от представители на ТП на НОИ – София град, ДИТ-София и ДМБЦ-София е съставен протокол № 27 от 11.04.2017 г. /представен в производството в заверено ксерокопие/, подписан от всички членове на комисията без забележки. В р.ІІ от протокола е отразено, че място на злополуката е в гр.Со-фия, ж.к.”********, на 100 м. преди метростанция „Обеля”, а в р.ІV – че в деня на злополуката И.Б. се придвижва по обичайния маршрут от основното място на живеене до работното си място за репетиция в Музикалния театър.

              С разпореждане № 20 443 от 02.05.2017 г. на НОИ, ТП – София град на основание чл.60, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ настъпилата с И.В.Б. злополука е приета за трудова по чл.55, ал.2 от КСО. В същия акт е отразено, че видно от протокол № 14/14.03.2017 г. за разследване на злополуката от осигурителя, визирания протокол № 27/11.04.2017 г., обясненията на пострадалия, Г.К.Х.и Л.М.Г., злополуката е станала по време на обичайния път при отиване от основно място на живеене до работното място, като вследствие на подхлъзване на зале-ден участък и падане пострадалият получава пертрохантерно счупване на дясна бедрена кост.

              С удостоверение с изх.№ 1023-21-350 от 04.12.2017 г., неоспорено в процеса от жалбоподателя-ответник, ТП на НОИ-София град е удостоверила, че разпореждане № 20 443 от 02.05.2017 г. по чл.60, ал.1 КСО, е влязло в законна сила на 22.05.2017 г.

              За установяване на обстоятелствата по исковата молба по искане на ищеца по дело-то е разпитана свидетелката Ц.К.Д.– съседна на същия и приятелка на дъщеря му, твърди, че не е била свидетел на инцидента с И.Б. в на-чалото на м.декември 2016 г. пред бл.** – последният преди метрото в кв.”О.”, при който той е паднал на лед, но след като дъщеря му й се е обадила двете са отишли на място-то и са видели, че И. се е бил подпрял на едни стълби и ги е чакал, като им е казал, че се е подхлъзнал и е паднал, показал им е мястото, където е паднал, което е било до стълбите на блока, където преди време е имало магазинче. Г-жа Д. свидетелства още, че мястото е било заледено; че там, където е настъпил инцидентът, е обичайният път от блока до метрото, както и че тогава ищецът й е споделил, че е бил тръгнал на работа в театъра /Музикалния театър/. Тъй като последният се оплаквал, че много го боли десният крак в горната част около тазобедрената става, г-жа Д. се е върнала да вземе колата си и са го закарали до ХІІ поликлиника в „Л.”, като след прегледа в поликлиниката ищецът им е казал, че там не могат да му окажат помощ и го изпращат във ВМА, където доколкото свидетелката е разбрала са му казали, че кракът му е бил пукнат, но същата не знае точно къде, и че трябва да лежи и да не се движи. Поддържа, че тя е ходила да му помага, когато дъщеря му, която предимно го е гледала, е била на лекции; че около два месеца ищецът е бил на легло, ставал е само до тоалетната, като се е придвижвал със стол и с тяхна помощ; че непосредствено след инцидента И.Б. постоянно се е оплаквал, че го боли крака, приемал е обезболяващи доста време; че той сам не е можел да си приготвя храна, пре-димно е лежал и че тя не го е виждала да седи – не е можел. Сочи се и че дъщеря му го е хранила, а когато се е налагало свидетелката да му помага, му е оставяла храната до лег-лото; че три месеца след падането ищецът се е оплаквал, че не спи добре – изпитва болка и не може да спи на една страна; че са били минали почти три месеца, когато са му купили патерици, започнал е да става тогава, но го е боляло. Същата не може да каже кой месец са започнали да се разхождат около блока, но след като времето се е затоплило ги е виждала с дъщеря му да се разхождат там; че доскоро /разпитът е проведен на 07.11.2017 г./ И. е ходел с една патерица; че вече не използва помощни средства, но пак го боли, накуцва, не ходи нормално – видимо е; че когато го е виждала да качва стълби в блока му личи, че изпитва болка, прави мимики, а също й е казвал, че го боли.

              Депозирани са показания и че преди инцидента И. е бил жизнен, дружелюбен и весел човек, а след това се е променил, паднал е духом, мълчалив е, не се усмихва, не се шегува; че И. й е споделял, че не му е приятно, че се налага дъщеря му да се грижи за него, тъй като тя си има собствени задължения, както и че свидетелката не знае ищецът да е имал здравословни проблеми преди злополуката.

              От изслушаната по делото съдебно-медицинска експертиза от 16.10.2017 г., изгот-вена от вещото лице д-р Р. Д. на базата на представената по делото медицинска документация: лист за преглед на пациент в КДБ/СО от 12.12.2016 г., изследване в Катедра по образна диагностика, Спешно рентгеново отделение при ВМИ от същата дата, рент-геново изследване от 14.03.2017 г., извършено в Медицински център „П.” АД и 7 бр. болнични листове за периода от 02.12.2016 г. до 09.06.2017 г., се констатира, че вследствие на претърпяната трудова злополука на 02.12.2016 г. ищецът И.Б. е получил след-ното травматично увреждане: закрито счупване на бедрената шийка /счупване пред трохан-терния масив/ на дясна бедрена кост – горен край, в областта на дясната тазобедрена става, като след извършените прегледи и изследвания му е назначен покой на легло, патерица да не натоварва долен десен крайник. Видно е още, че болките и страданията от получените телесни увреждания са били най-интензивни непосредствено след инцидента, в първите 30-45 дни при спазване на постелен режим, с вертикализиране с ПС-патерица, с постепенно за-тихващ ефект, без натоварване на крайника 3-4 месеца и обостряне на болките в началото на раздвижването. Посочено е и че при тези данни оздравителният процес е приключил  за 190 дни временна нетрудоспособност; че за в бъдеще при натоварванеи промени във вре-мето пострадалият може да се оплаква от болки и дискомфорт в мястото на счупването, периодично да взема обезболяващи лекарства и да провежда физиолечение, балнолечение; че възрастта на ищеца няма решаващо значение за възникване на травматичното увреждане, както и обичайният възстановителен период при подобна увреда и консервативно лечение без възникване на усложнения е около 6 месеца.

              От представените в първото открито съдебно заседание писмени доказателства: 2 бр. болнични листове за времето от 10.06.2017 г. до 17.10.2017 г. /общо за 130 дни/, ме,цинско направление/искане с изх.№ 474/01.09.2017 г. до ТЕЛК, издадено от д-р Л., амбулаторен лист № 000576/17.10.2017 г. на д-р Л., експертно решение № 1618 от 30.06.2017 г. на ТЕЛК – Общи заболявания при ІV „МБАЛ София” ЕАД, Втори състав, с което на И.Б. е разрешена 60 дни временна нетрудоспособност от 10.06.2017 г. и експертно решение № 2354 от 16.10.2017 г. на ТЕЛК – Общи заболявания при ІV „МБАЛ София” ЕАД, Втори състав, с което на ищеца са определени 54 % трайно намалена работос-пособност за срок от една година – до 01.10.2018 г. и е разпоредено да му бъде издаден бол-ничен лист за временна нетрудоспособност до 16.10.2017 г. В последния акт е отразено, че инвалидността е по причини на общо заболяване – 20 % и вследствие на трудова злополука: фрактура на дясна бедрена шийка – мале саната. Псевдоартроза – 50 % и протовопоказни условия на труд – статично и динамично пренапрежение на долни крайници. В р. ”Анамнеза” и на двете решения на ТЕЛК, подписано от освидетелствания без забележки, е отразено, че последният е отказал оперативно лечение. 

              В откритото съдебно заседание, проведено на 07.11.2017 г., вещото лице д-р ,Д.по реда на чл.200, ал.2 ГПК е пояснила, че от представените допълнителни доку-менти се установява, че са налице остатъчни последици при ищеца от увредата, а именно: скъсяване на крайника с 4 см., констатирано от ТЕЛК, като крайникът е и леко извит навън, което скъсяване може да се определи като тР. увреда; че единствено ендопротезиране /поставяне на изкуствена става/, извършващо се оперативно, може да коригира това скъся-ване, като до известна корекция довежда и носенето на подложка на обувката. Посочено е и че скъсяването води до накуцваща походка и до ограничена функция на крайника – нару-шава се опорната и двигателна функция на крайника /влияе на походката/; че това скъся-ване е във връзка с разместване; че фрактурите от вида на процесната, обичайно се опери-рат, като вещото лице не може да каже защо на ищеца не му е предложена оперативна на-меса; че при тази травма не може да се постави гипс или шина, и че при консервативно лечение на лицето се указва да спазва покой и да пие обезболяващи.

              Конкретизирано е и че псевдоартрозата означава неправилно срастване или неста-билно срастване, че в буквалния смисъл тя означава „лъжлива става” и това може да се по-лучи, когато няма метална фиксация на счупването и се е получила вторична дислокация; че псевдоартрозата ще си бъде винаги там. Отразено е и че в медицинското заведение в „Л.” и в спешното отделение на ВМА всички прегледи са правилни и са направени необходимите изследвания, като няма данни дали там на ищеца са предложили операция, както и че в случая няма документация кога е настъпила вторичната дислокация.

              Останалите ангажирани доказателства по делото са ирелевантни към предмета на спора, поради което не следва да бъдат отсъждани.

              При така приетата фактическа обстановка, установена от събрания по делото дока-зателствен материал съдът намира, че са налице условията за ангажиране отговорността на ответника в настоящия процес по отношение на заявената претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди.

             Съгласно  разпоредбата на чл.200, ал.1 КТ за вреди от трудова злополука или про-фесионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено, независимо от това дали негов орган или друг негов работник има вина за настъпването им. Безспорно е установено в производството наличието на елемен-тите от фактическия състав на визираната правна норма, а именно: наличие на трудово правоотношение между страните по спора, претърпяна трудова злополука от страна на ищеца и настъпили вреди за същия, последица от злополуката, довела първоначално до временна, а впоследствие и до тР. нетрудоспособност.

              Настоящият съдебен състав напълно споделя изводите на първоинстанционния съд, с които е обоснована дължимостта на претендираното вземане за обезщетение за неиму-ществени вреди по визирания ред, изведени при правилно установена по делото фактическа обстановка и приложение на релевантните правни норми, поради което на основание чл.272 ГПК, препраща към тях. В допълнение към същите и във връзка с наведените в жалбата доводи, съдът намира, че следва да бъдат добавени и следните съображения: 

Съгласно действащата нормативна уредба е налице специален административен ред за установяване на трудовите злополуки, предвиден в разпоредбите на чл.57 и сл. от КСО и Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки. Съгласно чл.57, ал.2 КСО, ако осигурителят или предприятието-ползвател не декларира злополуката в срок от 3 работни дни – в редакцията на текста преди изменението с ДВ бр.102/18 г., пострадалият или неговите наследници имат право в срок една година от злополуката да я декларират пред Териториалното поделение на Националния осигури-телен институт /НОИ/. Длъжностното лице, определено от ръководителя на Териториално-то поделение на НОИ, въз основа на документите в досието и данните в информационната система по чл.33, ал.5, т.7 в 14-дневен срок от декларирането издава разпореждане за прие-мане или за неприемане на злополуката за трудова /чл.60, ал.1 КСО/. Разпореждането е индивидуален административен акт и подлежи на обжалване от заинтересуваните лица по реда на чл.117 /чл.60, ал.4 КСО/. Съобразно константна съдебна практика на ВКС, поста-новена по реда на чл.290 ГПК /решение № 31/02.02.2011 г. по гр.д.№ 1894/09 г. на ВКС, IV ГО; решение № 109/12.03.2012 г. по гр.д.№ 622/11 г. на ВКС, IV ГО; решение № 753/28.01. 2011 г. по гр.д.№ 457/10 г. на ВКС, III ГО; решение № 339/10.10.2011 г. по гр.д.№ 859/10 г. на ВКС, IV ГО; решение № 374/23.07.2014 г. по гр.д.№ 3766/13 г. и др./, установяването на факта на трудова злополука не може да се извърши по съдебен ред. Влязлото в сила разпо-реждане по чл.60, ал.1 КСО е задължително за съда и страните в производството, по което то е издадено, като въпросът относно признатия с него характер на злополуката – трудов, не може да бъде пререшаван в образувано дело на основание чл.200 КТ. Аргументите си от-носно евентуалната липса на предпоставките на чл.55 КСО жалбоподателят е следвало да заяви в административното производство пред НОИ, в която той е участвал, или в проце-дура по обжалване на индивидуалния административен акт по чл.60, ал.1 КСО. Като не е направил това тези му възражения са се преклудирали, поради което не могат да бъдат разг-леждани от съда в общия исков процес. С оглед на това обстоятелство правилно решава-щият състав на СРС не е обсъдил в атакуваното решение представената седмична програма на ДМБЦ-София за времето от 29.11. до 04.12.2016 г., тъй като същата е неотносима към предмета на спора.

Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че дори гореизложеното да не беше налице, представената от въззивника програма не доказва доводите му за липсата на репетиция на хора в този ден. Тъкмо обратното, видно е, че хорът с Л.Г. е имал нас-рочена репетиция на 02.12.2016 г. в Хорова зала в 11,00 ч.

Не е допуснато и твърдяното в жалбата процесуално нарушение във връзка с несъ-бирането от първата инстанция на поискани от жалбоподателя-ответник гласни доказател-ства. С отговора по чл.131, ал.1 ГПК ДМБЦ-София не е заявил искане за разпит на свиде-тели. Такова искане е направено в първото по делото съдебно заседание за установяване на обстоятелството, че ищецът е уведомил своя ръководител, че няма да дойде на репетиция, което правилно е било оставено без уважение от съставът на СРС, тъй като е неотносимо към предмета на спора.

             Неоснователни са и доводите на жалбоподателя във връзка с размера на определе-ното обезщетение.

              Съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди от не-позволено увреждане се определя от съда по справедливост, която не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението /т.11 ППВС № 4/23.12.1968 г./.

              В съответствие с визирания принцип настоящата инстанция намира, че сумата от 35 000,00 лева е в състояние да компенсира в най-пълна степен причинените вреди на постра-далия от процесната трудова злополука служител на жалбоподателя И.Б.. При оп-ределянето на този размер на обезщетение на ищеца са съобразени всички релевантни за това обстоятелства: моментът на настъпване на разглежданото събитие през м.12.2016 г.; социално-икономическата обстановка в страната към същия момент, обуславяща обществе-ния критерий за справедливост на този етап от нейното развитие; възрастта на пострадалия към посочения период – 68 г. и 1 м.; вида и тежестта на полученото травматично увреж-дание от това лице, описано в приетата СМЕ: закрито счупване на бедрената шийка на десен долен крайник; характера на получената увреда – травматичен, водещ до нарушаване на опорната и двигателна функция на крайника.

              Определената стойност е съобразена и с начина, времетраенето и степента на реге-нерацията на увредите – за 10 м., без оперативна интервенция, с медикаментозно и рехаби-литационно лечение, и трайни за момента остатъчни последици – скъсяване на долния де-сен крайник с 4 см. и псевдоартроза, както и посоченият от вещото лице Д. начин на коригирането им; вида и интензитета на преживените болки и претърпените неудобства от личен, битов и социален характер по време на възстановяването, съгласно показанията на разпитания свидетел Ц. Д., в т.ч. и тези, касаещи легловия режим и зат-рудненията при обслужването и предвижването, както и заключението на СМЕ, че болният е трябвало да спазва режим на легло за 30-45 дни, да не натоварва долния десен крайник 3-4 месеца, както и че през първия период търпените болки са били най-интензивни, с посте-пенно затихващ характер и обостряне в началото на раздвижването.

              Отчетени са и обстоятелствата, че обемът на движенията на долния десен крайник не е възстановен напълно след приключване на оздравителния процес; че за в бъдеще при натоварване и промени във времето в мястото на счупване И.Б. може да изпитва болки и дискомфорт; ограничената трудоспособност на ищеца по време на консолидацията и след това, в т.ч. и с оглед посочените противопоказни условия на труд в експертното ре-шение на ТЕЛК от 16.10.2017 г.; свързаните с тези последици нарушения в обичайния на-чин на живот на пострадалия; факта, че същият не е взел всички необходими мерки относно по-пълното възстановяване на здравния му статус, предвид извънсъдебното му признание за отказано оперативно лечение, както и неблагоприятното отражение на инцидента върху психо-емоционалното състояние на ищеца и събраните гласни доказателства в тази насока, че след злополуката И.Б. се е променил, паднал е духом, станал е мълчалив, не се усмихва и не се шегува.   

              Изложените обстоятелства са съобразени от страна на съда поотделно и в тяхната съвкупност при извършената от него комплексна преценка, касаеща приложението на нор-мата на чл.52 ЗЗД.

              Заявеното от жалбоподателя искане за присъждане на обезщетение в по-малък раз-мер от присъдената от първоинстанционния съд стойност от 30 000,00 лева, която е по-нис-ка от приетата за дължима такава от настоящата инстанция, е неоснователно, тъй като това би довело до противоречие с нормативното изискване за определянето на същото по спра-ведливост, както и до несъобразяване с доказаните в дадения казус конкретни обстоятелст-ва, имащи значение относно преценката във връзка с размера на това вземане, в какъвто смисъл са разясненията, дадени в т.11 на ППВС № 4/1968 г. Предназначението на инсти-тута по чл.52 ЗЗД е да възстанови, да репарира действително причинените вреди на постра-далия, в т.ч. чрез определянето на точен паричен еквивалент на моралните такива. 

              Поради съвпадение на крайните изводи на настоящата съдебна инстанция с тези на първоинстанционния съд по отношение на изхода от разглеждания иск в обжалваната осъ-дителна част, атакуваното решение в същата част следва да бъде потвърдено.

              В останалата осъдителна част решението не е обжалвано и е влязло в сила.

            При приетия изход на спора на жалбоподателя не се дължат разноски за настоя-щото и първоинстанционното производство.

              На основание чл.78, ал.3 ГПК правото да получи такива за въззивната инстанция е възникнало в патримониума на въззиваемата страна, но тъй като от последната не е заявено искане за присъждането на разноски /а не са представени и доказателства за извършването на такива/, съдът не дължи произнасяне на това основание.  

              Воден от горното, Съдът

 

                                                   Р    Е    Ш    И:

 

              ПОТВЪРЖДАВА решение № 400467 от 04.05.2018 г., постановено по гр.д.№ 38 409/2017 г. по описа на СРС, IІ ГО, 126 състав в обжалваната от Държавен музикален и балетен център-София осъдителна част.

 

              Решението може да се обжалва пред Върховен касационен съд на Р.Б. в едномесечен срок от връчването му на страните – при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК.

 

 

 

 

                           

              ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ: 1.                            2.