№ 872
гр. Кюстендил, 25.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ваня Др. Богоева
Членове:Евгения Хр. Стамова
Веселина Д. Джонева
като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Въззивно частно гражданско
дело № 20221500500599 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 - 279 ГПК.
Образувано е въз основа на частна жалба от Т. М. Р., ЕГН **********, с адрес: с.
Блажиево, ул. „Св. Иван Рилски“ № 86, община Бобошево, област Кюстендил, срещу
определение № 1036/05.10.2022 г. по гр.д. № 1645/2022 г. по описа на Районен съд Дупница,
с което съдът е прекратил образуваното пред него охранително производство и е върнал
молбата на молителя Т.М.Р..
Жалбоподателят изразява несъгласие с постановеното определение. Пояснява, че е
инициирал производство пред РС Дупница за да докаже, че в регистрите на служба ГРАО
към Община Бобошево е записан неверен факт, свързан с гражданското му състояние, а
именно, че е „сключил граждански брак“ в СССР. Акцентира на неверността на отразения в
регистрите факт. Противопоставя се на извода на съда, че той следва да доказва
съществуването, респективно несъществуването на дадено обстоятелство.
По изложените съображения поддържа искане за отмяна на обжалваното определение и
връщане делото на районния съд за продължаване на съдпроизводствените действия.
Съдът, като прецени изложените доводи в частната жалба и доказателствата по делото,
намира за установено следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения едноседмичен срок, от надлежна
страна и против обжалваем съдебен акт, при което се явява допустима. Разгледана по
същество е неоснователна.
Производството пред РС Дупница е образувано по молба на Т. М. Р., с която е
поискано отстраняване на допусната грешка в регистрите за гражданско състояние на
община Бобошево, изразяваща се в отбелязване, че е сключил граждански брак с Н.В.Р. в
СССР.
Отчитайки, че отбелязаното сключване на граждански брак в СССР, според молителя,
не отговаря на действителното положение, първоинстанционният съд с Разпореждане №
1640/15.09.2022 г. му е указал, че неистинността в случая се установява с молба по чл.547
ГПК. Разяснил е, че съгласно разпоредбата на чл.548 ГПК, когато фактите по чл.542 ГПК са
настъпили в чужбина, тяхното установяване може да се иска по реда на чл.542 и сл. ГПК,
само ако бъде доказано, че молителят не може да се снабди с необходимият му документ
или със заместващото го удостоверение от органите на държавата, на чиято територия е
настъпил фактът.
На молителят е указано, че доказването на тази пречка става с документи, издадени от
1
компетентните органи на чуждата държава, или с удостоверение на министерството на
външните работи, че органите на чуждата държава са отказали да разгледат молбата на
заинтересованото лице или че няма възможност да се отправи такова искане.
Разпоредено е в едноседмичен срок да се представят доказателства за изпълнение на
процедурата по чл.548 ГПК, за да бъде допустимо провеждането на охранителното
производство. Молителят е предупреден за неблагоприятните последици от неизпълнение в
срок на дадените указания, а именно връщане на молбата и прекратяване на производството.
Съобщението с дадените указания е връчено на молителя, чрез процесуалният му
представител адв. Н.Н., на 16.09.2022 г.
В указания срок указанията не са изпълнение, а е депозиран отговор, с който се
оспорва вменената му доказателствена тежест за установяване на посочените в разпоредбата
на чл.548 ГПК обстоятелства.
Отчитайки неизпълнение на указанията в дадения срок, районният съд е
постановил обжалваното определение, с което е прекратил образуваното пред него
охранително производство и е върнал молбата на молителя Т.М.Р..
При така установеното от фактическа страна, КнОС от правна приема следното:
Съгласно чл. 542 от ГПК когато законът предвижда, че известен факт с правно
значение трябва да бъде удостоверен с документ, съставен по надлежен ред /като например
свидетелство за завършено образование, акт за гражданско състояние и др./ и такъв
документ не е бил съставен или не може да бъде съставен или съставеният е бил унищожен
или изгубен, без да има възможност да бъде възстановен, лицето, което черпи права от този
факт може да иска с молба до районният съд да установи факта и когато това е необходимо
да разпореди да се състави съответният документ.
В чл.457 ГПК е предвидена възможността да се поправят грешки в документите по чл.
542, когато закон не предвижда друг ред за поправянето им.
За да е допустимо това производство, е предвиден в разпоредбата на чл.548 ГПК
специален процесуален ред, когато фактите по чл. 542 ГПК са настъпили в чужбина, тяхното
установяване да може да бъде проведено по реда на тази глава само, ако бъде доказано, че
молителят не може да се снабди с необходимия му документ или със заместващото го
удостоверяване от органите на държавата, на чиято територия е настъпил фактът.
Доказването на тази пречка става с документи, издадени от компетентните органи на
чуждата държава, или с удостоверение на Министерството на външните работи, че органите
на чуждата държава са отказали да разгледат молбата на заинтересованото лице или, че няма
възможност да се отправи такова искане.
В молбата и частната жалба се твърди, че отбелязването в регистрите за гражданско
състояние на община Бобошево, че лицето Т. М. Р. е сключил граждански брак с Н.В.Р. в
СССР е станало без за това обстоятелство да има издаден официален документ.
При тези данни, настоящият въззивен състав напълно споделя изводите на районния
съд, че представянето на визираните в чл. 548 ГПК документи е положителна процесуална
предпоставка за допустимост на молбата за установяване на настъпили в чужбина факти,
поради което и непредставянето им е пречка за разглеждане на молбата по същество.
Доводите на частния жалбоподател, че не трябва в негова тежест да се вменява
доказването на обстоятелствата по чл.548 ГПК не могат да бъдат възприети. По този въпрос
е формирана съдебна практика - определение № 4177 от 1.11.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. №
3809/2022 г., определение № 4245/210. 22 г. по гр. д. № 3747/22 г. на ВКС, ІV гр. отд.,
определение № 48 от 15.02.2017 г. по ч. гр. д. № 188/2017 г. на ВКС, ІІІ гр. отд., определение
№ 17/06.01.2014 г. по ч. гр. д. № 7410/14 г. на ВКС, ІІІ гр. отд., с която трайно и
безпротиворечиво се приема, че допустимостта на производството по установяване на факт
с правно значение, настъпил в чужбина, е поставен в зависимост от отказа на чуждите
органи да удостоверят този факт- чл. 548 ГПК. Доказването на отрицателното условие е
изцяло в тежест на молителя, тъй като се касае за охранително производство за съдебно
съдействие за установяването на факт и се упражнява чрез представянето на документи,
издадени от органите на чуждата държава или от Министерството на външните работи.
2
Неизпълнението на дадените указания безспорно води до недопустимост на
производството, поради което същото се прекратява и следва връщане на молбата, за които
отрицателни последици молителят е бил своевременно предупреден.
Обжалваният съдебен акт е правилен и ще бъде потвърден.
Мотивиран от горното, КнОС
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1036/05.10.2022 г. по гр.д.№1645/2022 г. по описа на
Районен съд Дупница.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3