МОТИВИ:Срещу подсъдимия И.В.Г.
*** повдигнато обвинение от Районна прокуратура гр.Тетевен за престъпление по
чл.183 ал.4 във връзка с ал.1 във връзка с чл.28 ал.1 от НК.
Представителят на прокуратурата-районен прокурор Петър Димитров подържа
обвинението така, както е повдигнато с обвинителния акт и пледира за наказание
от около 9 месеца лишаване от свобода и това наказание да бъде намалено с една
трета, съгласно разпоредбата на чл.58а от НК с ефективно изтърпяване на същото.
Подсъдимият И.Г. се явява в съдебно
заседание лично и със служебно назначения му адвокат защитник-Р.Г. от ЛАК, дава
кратки обяснения по повдигнатото му обвинение, в които прави пълни
самопризнания относно извършеното и заявява, че не оспорва изложените факти и
обстоятелства в обвинителния акт, признава се за виновен по повдигнатото му
обвинение, съжалява за извършеното и желае провеждане на съкратено съдебно
следствие по реда на чл.372 ал.4 във връзка с чл.371 т.2 от НПК. Чрез своя
адвокат-защитник моли да му бъде наложено наказание лишаване от свобода, като
изпълнението на същото бъде отложено при условията на чл.66 ал.1 от НК.
От пълните самопризнания на
подсъдимия И.Г. по повдигнатото му обвинение и огласените чрез прочитане
писмени доказателства от досъдебното производство, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият И.Г. живеел на
съпружески начала със свидетелката К.В. няколко години до месец юли 2011
година, като през това време им се родили три деца-К. В., роден на *** година, Л.
и В В , родени
на *** година. През месец юли 2011 година подсъдимият напуснал семейството си.
В Районен съд гр.Тетевен по предявен иск с правно основание чл.143 от
Семейния кодекс от свид.В. било образувано гр.дело
№698/2011 година и с Решение №53/26.04.2012 година, влязло в законна сила на
11.05.2012 година подсъдимият Г. бил осъден да заплаща на свид.К.В.
като майка и законна представителка на малолетните деца К.И.В., В.И.В. и Л.И.В. ежемесечна издръжка в размер на 60 лева за
всяко едно от децата или общо месечна издръжка за трите деца в размер от 180
лева, считано от месец юли 2011 година. След постановяване на съдебното решение
и влизането му в законна сила подсъдимият не заплатил нито една вноска по
определената му ежемесечна издръжка за трите деца. В тази връзка подсъдимият
бил осъден с присъда по НОХД №275/2013 година на Районен съд гр.Тетевен, влязла
в законна сила на дата 05.09.2013
година за извършено престъпление по чл.183 ал.1 от НК като периода, в който
съзнателно не е изпълнил това свое задължение в размер на две и повече месечни
вноски е месец май 2012 година до месец април 2013 година. С Решение
№28/18.03.2014 година, влязло в законна сила на 02.04.2014 година постановено
по гр.дело №7/2014 година по описа на Районен съд гр.Тетевен бил изменен
размера на определената със съдебно решение постановено по гр.дело №698/2011
година по описа на РС-Тетевен месечна издръжка за децата К.И.В., В.И.В. и Л.И.В., като същата е увеличена с 30 лева за
детето К.И.В. и със сумата от по 25 лева за децата В.И.В. и Л.И.В.. Със същото
решение подсъдимият бил осъден да заплаща на свид.К.В.
като майка и законна представителка на малолетните деца К.И.В., В.И.В. и Л.И.В., ежемесечна издръжка за децата в размер на
90 лева за детето К.И.В. и в размер на по 85 лева за всяко от децата Л.И.В. и В.И.В.
или общо месечна издръжка за трите деца в размер от 260 лева, считано от дата
03.01.2014 година. След постановяване на съдебното решение подсъдимият Г. не
заплатил нито една вноска по определената му ежемесечна издръжка за трите деца
до настоящия момент, както и не полагал грижи за отглеждането на децата. Същото
се установява от огласените показания на свид.К.В..
За да се държи наказателно отговорно дадено лице по чл.183 ал.1 НК за
неплащане на издръжка на свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра е
необходимо то да бъде осъдено с влязло в сила решение и след влизане в сила на
осъдителното решение съзнателно да не е изплатило дължимите вноски в размер за
два или повече месеца. Съгласно чл.82 ал.1 от Семейния кодекс / СК /,
родителите са длъжни да дават издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца,
независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си
и тази издръжка се дължи, даже и да съставлява особено затруднение за
родителите /по аргумент за противното от чл.82, ал. от СК/. Това означава, че
подсъдимият И.Г. за времето от м.април 2013г. до м.април 2020г. /включително/
след като е осъден да издържа свой низходящи-синът си К.И.В. и дъщерите си В.И.В.
и Л.И.В. съзнателно не е изпълнил това свое задължение в размер на две и повече
месечни вноски, а именно девет месечни вноски /от м.април 2013г. до м.декември
2013г включително /по 60,00/ шестдесет/ лева за всяко дете, равняващи се на
общата сума от 1620,00 лева и седемдесет и шест месечни вноски /от м.януари
2014г. до м.април 2020г. включително /в размер на 90 /деветдесет/ лева за детето К.И.В. и в размер на по 85
/осемдесет и пет/ лева за всяко от децата Л.И.В. и В.И.В., или общо месечна
издръжка за трите деца в размер от 260 /двеста и шестдесет/ лева -общо 85
месечни вноски равняващи се на сумата от 21 380 лева, като деянието е
извършено повторно.
Безспорно по делото се установява, че подсъдимият не е изпълнявал
своите задължения на родител, от които не може да бъде освободен, дори да няма
никакви доходи. За горепосочения период подсъдимият не е заплатил дължимите
ежемесечни издръжки за децата си, като през цялото това време за всичките
потребности на малолетните деца се е грижела свид.К.В.
Задължението на родителя за издръжка на низходящ е приоритетно и безусловно.
Издръжката на ненавършило пълнолетие дете е основния социален и правен аспект
на родителското задължение. Тя е най-важния случай в системата на задълженията
за издръжка въобще и е свързана с конституционните принципи за особени грижи за
децата. Нейната изключителна обществена значимост произтича от връзката й с
развитието на подрастващите. Именно тази нейна значимост обуславя специфичния
режим на задължението.
За да е съставомерно едно деяние по чл.183
ал.1 от НК е необходимо от обективна страна издръжката на лицата от кръга на
посочените в нормата да е дължима по силата на влязло в сила решение на
граждански съд, да не е платена за период не по-малко от два месеца, а от
субективна страна това задължение да не е изпълнено съзнателно от дължащото задължения лице.
Престъплението по чл.183 от НК е продължено престъпление, което се осъществява
с едно деяние във форма само на бездействие и то трайно и непрекъснато в
определен период от време. Началото на престъплението по чл.183 от НК е след
изтичане на срока, от който нататък осъденият да издържа свой съпруг, възходящ,
низходящ, брат или сестра, става неизправен длъжник най-малко за две месечни
вноски. Родителите са длъжни да дават издръжка на своите ненавършили пълнолетие
деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си и тази издръжка се дължи, даже и да съставлява особено затруднение
за родителите. Подсъдимият е знаел от една страна, че като не изпълнява своите
задължения по изплащане на издръжката, нарушава влязло в сила съдебно решение,
а от друга не е имал воля да заплати задължението си. Разпоредбата на чл.183
ал.1 от НК изрично постановява, че се държи наказателно отговорен този, който
след като е осъден да заплаща издръжка на свой близък, посочен в закона,
съзнателно не изпълни задължението си в размер на две или повече месечни
вноски.
Безспорно се установява, че от месец април 2013 година до месец април
2020 година, включително подсъдимият не е заплащал дължимата издръжка за трите
си деца, което обстоятелство не се оспорва от същия в съдебно заседание.
По
делото се установява, че Г. не притежава имоти, че живее с друга жена на
съпружески начала, от която също има две деца, че непостоянно е ангажиран с
работа, но в същото време, съдът приема, че сумата за издръжката на трите деца
е минимална и недостатъчна за техните нужди, приема също, че въпреки
непостоянната ангажираност на подсъдимия, същият е имал доходи и съзнателно не
е заплащал дължимата издръжка и не е положил каквито и да е грижи за трите си
деца.
При така установената по несъмнен и
безспорен начин и възприета от съда фактическа обстановка е налице престъпление
по чл.183 ал.4 във връзка с ал.1 във връзка с чл.28 ал.1 от НК осъществено от
обективна и субективна страна от подсъдимия Г., като от обективна страна от
месец април 2013 година до месец април 2020 година /включително/ след като е
осъден да издържа свой низходящи- синът си К.И.В., ЕГН ********** и дъщерите си
В.И.В., ЕГН ********** и Л.И.В., ЕГН ********** с Решение №53/26.04.2012г.
постановено по Гражданско дело №698/2011г. по описа на Районен съд гр.Тетевен,
изменено с Решение №28/18.03.2014г. постановено по гр.дело №7/2014г. по описа
на Районен съд гр.Тетевен съзнателно не е изпълнил това свое задължение в
размер на две и повече месечни вноски, а именно девет месечни вноски /от месец
април 2013 година до месец декември 2013 година /включително/ по 60,00
/шестдесет/ лева за всяко дете, равняващи се на общата сума от 1620,00 лева и
седемдесет и шест месечни вноски /от месец януари 2014 година до месец април
2020 година включително/ в размер на 90 /деветдесет/ лева за детето К.И.В. и в
размер на по 85 /осемдесет и пет/ лева за всяко от децата Л.И.В. и В.И.В. или
общо месечна издръжка за трите деца в размер от 260 /двеста и шестдесет/ лева,
равняващи се на общата сума от 19760 лева-общо 85 месечни вноски равняващи се
на сумата от 21 380 лева, като деянието е извършено при условията на повторност, тъй като е извършил настоящото деяние след като
е бил осъждан с влязла в законна сила присъда за друго такова престъпление по
НОХД №275/2013 година на Районен съд гр.Тетевен, без да е изтекъл срока по
чл.30 ал.1 от НК, а от субективна страна е осъществил деянието умишлено, като е
съзнавал неговия общественоопасен характер, неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване.
По описания начин подсъдимият Г. е осъществил от обективна и субективна
страна престъпния състав на чл.183 ал.4 във връзка с ал.1 във връзка с чл.28
ал.1 от НК, поради което съдът го призна за виновен по този текст и във връзка
с чл.58а ал.1 във връзка с чл.54 от НК му наложи наказание от 9 месеца лишаване
от свобода, като на основание чл.58а от НК намали така определеното му
наказание с една трета и определи наказание от 6 месеца лишаване от свобода при
строг режим на изтърпяване, както и наказание обществено порицание, което да се
изпълни чрез залепване на присъдата на информационното табло пред сградата на
Община Ябланица по местоживеене на подсъдимия.
Съдът наложи наказанието на подсъдимия Г. при условията на чл.58а и
чл.54 от НК съобразявайки разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК, която предвижда
определяне на наказанието при тези условия и намаляване на същото с една трета
и като взе предвид отегчаващите и смекчаващи отговорността обстоятелства от
една страна богатото му съдебно минало, значителния период от време, през който
не е заплащал дължимата издръжка и не е полагал никакви грижи за децата си, като
по този начин е поставил същите в крайно тежко положение, а от друга признаване
на вината си, поради което от предвидените в закона наказания лишаване от
свобода или пробация, прие че следва да му бъде
наложено наказание лишаване от свобода от 9 месеца, което съгласно разпоредбата
на чл.58а от НК следва да бъде намалено с една трета или наложи на подсъдимия
наказание от 6 месеца лишаване от свобода, както и
наказание обществено порицание, което да се изпълни чрез залепване на присъдата
на информационното табло пред сградата на Община Ябланица по местоживеене на
подсъдимия, като прие, че целите на така наложеното му наказание
лишаване от свобода могат да бъдат постигнати единствено чрез ефективното
изтърпяване на същото при строг режим, тъй като налаганото на подсъдимия
наказание пробация, за същото по вид престъпление и
налаганите му наказания лишаване от свобода с ефективно изтърпяване на същите
за други деяния по-никакъв начин не са му въздействали поправително и
възпитателно и не са го стимулирали да изпълнява паричното си задължение за
издръжка и да не извършва други престъпления, като по този начин подсъдимият ще
бъде отново изолиран от обществото и ще му се отнеме възможността да извърши
други престъпления, което наказание напълно съответства на извършеното, за да
му се въздейства възпиращо-предупредително и възпитателно както на осъдения,
така и на останалите граждани.
Причина за извършеното-ниско правосъзнание и
безотговорно отношение към родителските задължения.
С оглед изложените съображения съдът
постанови своята присъда.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: