№ 9
гр. Пловдив , 15.04.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на петнадесети
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Емил Л. Митев
Членове:Милена Б. Рангелова
Мария П. Петрова
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
и прокурора Иван Г. Даскалов (АП-Пловдив)
Сложи за разглеждане докладваното от Милена Б. Рангелова Въззивно
частно наказателно дело № 20215000600213 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Производството е по реда на чл. 65 ал. 8 и 9 от НПК .
Образувано е по частна жалба на адвокат В. Г. - защитник на
обвиняемия И. С. М., срещу определението по ЧНД № 193/2021 г на
Хасковски окръжен съд, с което е оставена без уважение неговата молба за
изменение на мярката за неотклонение на доверителя му – „Задържане под
стража“.
Обвиняемият И. С. М. се явява лично в помещение на Следствения
арест – Х., като участието му в днешното съдебно производство ще бъде
осъществено чрез видеоконферентна връзка с използване на програмата
Skype, на основание заповед на председателя на АС Пловдив и приетите от
ВСС правила.
В съдебната зала се явява упълномощеният му защитник адв. В. Г.,
упълномощен на досъдебното производство.
За Апелативна прокуратура се явява прокурор И.Д..
За подпомагане осъществяване на видеоконферентната връзка в
съдебната зала се намира системният администратор на Апелативен съд –
1
Пловдив В. Н..
СТАНОВИЩА ПО ХОДА НА ДЕЛОТО
Прокурорът: Да се даде ход на делото.
Адв. Г.: Да се даде ход на делото.
Обв. М.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че няма процесуална пречка за разглеждане на делото в
днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА се делото от съдията-докладчик.
На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
Прокурорът: Нямам искания за отводи към състава на съда. Нямам
доказателствени искания.
Адв. Г.: Поддържам жалбата. Нямам искания за отводи на състава на
съда. Нямаме доказателствени искания.
Обв. М.: Не възразявам този състав на съда да гледа делото. Нямам
искания.
С оглед становищата на страните и като счете делото за изяснено от
фактическа страна, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
Адв. Г. : Уважаеми апелативни съдии, недоволен от определението на
Окръжен съд В. Н. е обвиняемият М.. Аз също считам, че то е
незаконосъобразно и неправилно.
2
Окръжен съд В. Н. не измени мярката за неотклонение, не уважи нашата
молба с основен аргумент, че има опасност той да се укрие.
Втората причина, която би довела до неизменение на мярката, а именно
да извърши друго престъпление, прие, че не е налице.
Съдът обаче не направи и най-малък опит да се произнесе относно
обоснованото предположение дали е извършил по-тежкото престъпление,
което му е вменено от районния прокурор, последвано от възражение на
Окръжна прокуратура и постановление на зам.-апелативен прокурор Ваня
Христова, че се касае за престъпление „опит за убийство по хулигански
подбуди“. Не съм съгласен с аргументите на съда, че се касае за опит за
убийство по хулигански подбуди, независимо че и заместник-апелативен
прокурор се произнесе. Би следвало Окръжен съд В. Н., независимо че сме в
процедура по искане на изменение на мярка за неотклонение, когато
обвинението е ново, различно от първоначалното, съобразно което е
задържан, да вземе отношение по този въпрос. Това е наистина един сложен
състав и не се учудвам, че има разнопосочно виждане за това какво
престъпление е извършил той. Районна прокуратура счита, че се касае за опит
за убийство, Окръжна прокуратура счита, че се касае за средна телесна
повреда и Апелативна прокуратура решава въпроса.
На следващия ден, което е най-доброто, което може да се направи при
едно разследване на престъпление, има разпит на почти всички свидетели и
там е установено по безспорен начин, независимо че свидетелите са охраната
и приятелите на пострадалия, че агресията е от страна на пострадалия. Той е
този, който, хващайки през кръста, събаря на земята обвиняемия, нанасят му
удари с крака и останалите и действително той е причинил тази средна
телесна повреда с нож в гръдната кухина на пострадалия. Не случайно в т. 11
е записано „по хулигански подбуди“. Хулигански подбуди идва от името на
семейство Хълиган, живяло през ХVІІ – ХVІІІ век в Лондон, което е било
едно „проклето“ семейство в Лондон, причинявало болки и страдания на
всеки, който мине по неговата улица.
Данните, които имаме за това лице, съдът е определил като
неопределени относно неговото поведение. Или, тогава, когато нямаме данни,
3
че той е с лоши характеристични данни, нашият съд е приел, че те са
неопределени. Лицето не е осъждано, в една изключително млада възраст.
Вярно, бил е с изрусена коса, която е подстригал с цел да се прикрие, че не е
той извършителят. Това поведение ми е известно и то е типично за този етнос,
при който страхът в много от случаите е този, който е водещ в поведението.
Той бяга след причинената средна телесна повреда, защото е щял да изяде
още много бой.
В тази връзка считам, че мярка за неотклонение „задържане под стража“
е презастраховане. Седем месеца са напълно достатъчно време, в което
можеха да се изяснят всички въпроси и те почти са изяснени. Считам, че към
момента не е необходимо да се търпи тази мярка за неотклонение и че всяка
друга мярка за неотклонение ще изпълни целите на закона.
В тази връзка Ви моля да отмените определението на Хасковския
окръжен съд и да определите друга, различна мярка за неотклонение.
Съдът събра, между другото, данни за имотното състояние. Те години
наред са работили в И., преди година и половина целият род са се върнали в
Х. и работят в В. Н.. Те са хора с възможности и биха могли да платят
парична гаранция. Съдът се поинтересува по този въпрос, поинтересува се от
имотното състояние във връзка с къщи и имоти, даде надежда на И.М., че
може би ще има различна мярка за неотклонение, след което определи мярка
за неотклонение „задържане под стража“. В тази връзка моля да отмените
определението и да определите друга мярка за неотклонение, различна от
тази.
Обвиняемият И. С. М. за лична защита: Моля за по-лека мярка, както
каза моят адвокат, по неговите съображения.
Прокурорът: Уважаеми апелативни съдии, считам, че следва да
оставите без уважение жалбата и да потвърдите изцяло постановения от
Окръжен съд В. Н. акт. Накратко аргументите ми са следните.
Малко пресилена и неправилна ми се струва частта от пледоарията на
колегата, с която се изразява желание в центъра на този казус да бъде
поставена само и единствено приетата към момента правна квалификация. Аз
4
имам аргументи, с които мога да отговоря на твърдението му дали наистина
се касае за опит за убийство или за средна телесна повреда, но няма как да
избегнем факта, че този въпрос не бива, не може и няма как да бъде решен
днес. Очевидно този въпрос ще преследва процеса до неговата финална фаза,
т. е. до влизане на присъдата в сила. Що се отнася до аргументите на колегата
от Апелативна прокуратура, за да реши спора по компетентност по начина, по
който го е решил, аз мога да кажа с две думи, че съм съгласен със
становището, изразено в прокурорския акт на колегата, най-малко по две
причини. Има неоспорими данни за това, че след първия удар е бил направен
опит за нанасяне на втори такъв и, на второ място - има доказателства в
насока, че след нанасяне на удара обвиняемият се е заканил и на останалите
присъстващи, задавайки въпроса „Кой е следващият?“. Тези два факта, ако се
приемат за доказани, очевидно е, че квалификацията е по-скоро опит за
убийство, отколкото средна телесна повреда.
Оттук нататък продължаваме с останалите разсъждения, които вече са
свързани с въпроса налице ли е основателна опасност обвиняемият да се
укрие, ако мярката му за неотклонение бъде заменена с друга такава. Смятам,
че в тази насока съдията от Хасковския окръжен съд е мотивирал в
достатъчна степен определението си, посочил е поради какви причини
приема за установено, че е налице такава опасност и аз изразявам изцяло
съгласие с тях.
Не без основание следва към настоящия момент да бъде обсъден и
фактът, че повдиганото ново обвинение е с такъв интензитет, за което по
смисъла на презумпцията на чл. 63, ал. 2, т. 3 от НПК по принцип мярката за
неотклонение, която се определя, би следвало да е „задържане под стража“.
Не са установени в производството пред първата инстанция факти и
обстоятелства, които да оборят тази презумпция. Това също ще ви моля да
имате предвид и в тази връзка да се произнесете с акт, с който да потвърдите
определението на Хасковски окръжен съд.
Съдът даде последна дума на обвиняемия.
Обвиняемият И. С. М.: Моля да ми се определи по-лека мярка.
Съдът, след тайно съвещание, след като прецени събраните по делото
5
доказателства и обсъди доводите и съображенията на страните, прие, че
искането за отмяна на обжалваното първоинстанционно определение и за
определяне на мярка за неотклонение, различна от задържане под стража, не е
основателно.
Споделят се съображенията на съда, който е взел атакуваната мярка за
неотклонение, че наличната доказателствена маса, състояща се от гласни,
писмени и веществени доказателствени материали, ведно с експертното
произнасяне, обосновава предположение за причастност на обвиняемия И.М.
към процесното насилническо посегателство. Идеята на защитата, че
деянието е било насочено към прекратяване агресията на пострадалия, няма
доказателствена подкрепа. Агресия от страна на Г.С. и реципрочна отбрана от
страна на И.М. не следва от твърденията на очевидците на ситуацията.
Напротив, от обективния и безпристрастен анализ на техните показания се
установява, че агресия бил проявил обвиняемият, и в началото, когато
безпричинно започнал да се заяжда с Г. С., и впоследствие, когато не му
позволил да се оттегли, а го последвал. Голословните обяснения на М., който
отрича това, не могат да влязат в класическо противоречие със споменатите
еднопосочни и незаинтересовани показания, още повече че позицията му е
твърде непостоянна, като при първоначалния си разпит е отрекъл дори
носенето на нож.
Правилна е и настъпилата в хода на процесуалното развитие на делото
промяна в квалификацията – инкриминиран е опит за убийство по хулигански
подбуди вместо първоначално приетата средна телесна повреда. Прободен е
дълбоко жизненоважен орган, ножът е вдигнат за втори удар в същата
телесна област, и то на публично място и с намерение да се покаже явно
неуважение и към човешкия живот, и към обществото; опасността за живота
на пострадалия е била близка и е преодоляна единствено благодарение на
оказана спешна мед.помощ. Правилно е и виждането, че искането за
изменение на взетата мярка за неотклонение „задържане под стража“ следва
да се обсъжда в контекста на въпросната промяна, която е свързана с
презумпцията по чл. 63, ал.2, т.3 НПК за опасността от укриване или
извършване на престъпление.
ПАС счете за коректен изводът на ХОС, че въпросната презумпция не
6
се опровергава от наличната доказателствена маса. Напротив опасността от
укриване следва на самостоятелно основание от факта, че жалбоподателят и
семейството му имат и възможностите, и желанието да организират живота си
зад граница. Пък и обв. М. е демонстрирал, че е склонен към действия по
прикриване на участието си в посегателството – той самият признава, че
няколко часа по-късно е предприел драстична промяна на външния си вид.
Поради това и поради потенциалната възможност за висок размер на
наказанието лишаване от свобода (предвидено за деяние по чл. 116 НК) може
да се очаква, че ако е на свобода, не би се поколебал да се отклони от
наказателно преследване.
Първоинстанционният съд е взел предвид чистото съдебно минало на
жалбоподателя, нелошите му характеристични данни, полагането на труд и
направените частични самопризнания и правилно е преценил, че тези
обстоятелства по чл. 56, ал. 3 НПК не водят до противен извод, тъй като не
могат да изключат опасността от укриване.
Правилно е виждането, че 7-месечният период на задържането на
жалбоподателя, преценен в аспекта на обема и тежестта на обвинението, не е
неразумен.
Казано накратко, към настоящия процесуален момент обвинителната
теза за извършване на инкриминираното деяние по чл. 116 НК от страна на
жалбоподателя има нужната доказателствена обезпеченост, а опасността да се
укрие, ако не се задържа в пенитенциарно заведение, е съвсем реална (и
съществена). Това означава, че единствено обжалваната мярка за
неотклонение е подходящата в случая.
В заключение – най-тежката мярка за неотклонение е взета при
споделимо мотивиране на изискуемите предпоставки за това, като са
съобразени обстоятелствата по чл. 56, ал. 3 от НПК и следователно точно тя
би била годна да обслужи целите по чл. 57 НПК.
Ето защо съдът в настоящия състав
ОПРЕДЕЛИ:
7
ПОТВЪРЖДАВА определението от 07.04.2021 г. по ч.н.д. № 193/21г. по
описа на ХОС, с което е оставено без уважение искането за изменение на
взетата по отношение на обвиняемия по ДП № 28/21 г. по описа на ОСлО при
ОП-В. Н. И. С. М. мярка за неотклонение „задържане под стража“.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
Протоколът изготвен в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 10:20 часа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
8