РЕШЕНИЕ
№ 1688
16.10.2019 година, гр.Бургас,
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
Бургас, в открито съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:МАРИНА НИКОЛОВА
при секретар Г.С., като разгледа докладваното от съдията
административно дело № 787 по описа за 2019 г. на Административен съд - Бургас
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Същото, съгласно Определение
№ 5039/04.04.2019 год. по адм. дело № 3620/2019 год. по описа на ВАС, следва да
се счита за образувано по жалба от 22.03.2019 год. на Р. Б.З. с адрес: ***, ***,
с адрес за размяна и връчване на книжа:***срещу Уведомително писмо за извършена
оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 "Биологично
земеделие" от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020г. за
кампания 2016г. изх. №02-020-6500/5521 от 12.11.2018г. на заместник директор на
Държавен фонд "Земеделие". Съгласно Определение № 10281/02.07.2019
год. по адм. дело № 7418/2019 год. по описа на ВАС, поради просрочие на жалбата
с искане за отмяна на оспорения акт като унищожаем, съдът следва да разгледа
жалбата само по искането в нея за
обявяване на нищожността на уведомителното писмо. Нищожност в жалбата се твърди
поради липса на компетентност. Излагат се и възражения за незаконосъобразност
на оспорения административен акт, които не следва да се разглеждат и обсъждат
от съда, предвид съдържанието на цитираното по-горе Определение №
10281/02.07.2019 год. по адм. дело № 7418/2019 год. по описа на ВАС.
В съдебно заседание,
жалбоподателят Р. Б.З., редовно призован, не се явява, не изпраща процесуален
представител.
Ответната страна – заместник
изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, редовно призован, се
представлява от ст.юк. Д.Б., която оспорва жалбата като неоснователна и моли за
отхвърлянето й. Ангажира писмени доказателства и претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, като прави и възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Административен съд - Бургас,
осемнадесети състав, като прецени
доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази
закона, намира за установено следното:
Жалбоподателят Р. Б.З. е
регистриран с Уникален регистрационен номер /УРН/ 613587 в Интегрираната
система за администриране и контрол /ИСАК/. Същият е подал Общо заявление с
Уникален идентификационен номер /УИН/ 02/010716/14457, с което е кандидатствал
за втора поредна година по направление мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР
2014-2020 год., за кампания 2016 год. и Приложение за кандидатстване по мярка
11 „Биологично земеделие“ 2016. Със
заявлението лицето е заявило за подпомагане 80 броя пчелни семейства с код БПП6
(за биологично пчеларство в преход).
В резултат на проведеното административно
производство по така подаденото заявление, е издадено оспореното Уведомително
писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично
земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020г. за кампания
2016г. изх.№ 02-020-6500/5521 от 12.11.2018г. на зам.изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие“, с което земеделския производител З. е уведомен, че оторизираната
сума е в размер на 0 /нула/ лева. Уведомителното писмо е получено лично от
жалбоподателя на 30.01.2019 год., видно от нарочното отбелязване за това върху
акта /л.26 от делото/.
С жалба, депозирана на 07.02.2019
год. в Държавен фонд „Земеделие“ /л. 14/ и получена в МЗХГ с писмо рег. индекс
№ 10-232/15.02.2019 год., Р. Б.З. е обжалвал по административен ред
Уведомителното писмо, като до изтичане на срока по чл. 97, ал.1 от АПК
/двуседмичен срок/ не се доказва да има произнасяне от страна на сезирания
Министър.
Жалбата
на Р.
Б.З., адресирана до Върховен административен съд е подадена на 22.03.2019 г.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл. 149,
ал.5 от АПК и Определение № 10281/02.07.2019 год., постановено по административно
дело № 7418/2019 год. на Върховен административен съд на Република България,
жалбата срещу оспорения в настоящото съдебно производство административен акт е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана от първоинстанционния съд само
по искането в нея за обявяване на нищожността на уведомителното писмо.
Разгледана по същество жалбата е
НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Съгласно правната доктрина
незаконосъобразността на административния акт има две проявни форми - нищожност
и унищожаемост. Нищожността се отнася до валидността на административното
волеизявление. При нищожните актове допуснатата незаконосъобразност е свързана
с липса на правообразуващ елемент. Поради изначалното наличие на такъв сериозен
недостатък, водещ до недействителност на волята на органа, се приема, че
нищожният акт никога не е съществувал в правната действителност. Ето защо, в
административното право е въведен принципът, че всеки засегнат може да се
позове на нищожността на акта във всеки един момент, а искане за обявяване на
един акт за нищожен може да се подава без ограничения във времето /арг. от чл.
149, ал.5 от АПК/. Доколкото в АПК не съществуват изрично формулирани основания
за нищожност на административните актове, съдебната практика и теория са възприели
критерия, че такива са петте основания за незаконосъобразност по чл. 146 от АПК, но тогава, когато нарушенията им са особено съществени - т. е. порокът
трябва да е толкова тежък, че да прави невъзможно и недопустимо оставането на
административния акт в правната действителност. Нищожен е само този акт, който
е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на
издаването му не поражда правните последици, към които е насочен и за да не
създава правна привидност, че съществува, при констатиране на основание за
нищожност, съдът следва да го отстранява от правния мир, чрез прогласяване на
неговата нищожност.
Съобразно това и с оглед на всеки
един от възможните пороци на административните актове, теорията е изградила
следните критерии, кога един порок води до нищожност и кога същият води до
унищожаемост: всяка некомпетентност винаги е основание за нищожност на акта;
порокът във формата е основание за нищожност, само когато е толкова сериозен,
че практически се приравнява на липса на форма и оттам на липса на
волеизявление. Съществените нарушения на административно-производствените
правила са основания за нищожност също само, ако са толкова сериозни, че
нарушението е довело до липса на волеизявление. Освен това, според правната
теория нарушението на административно-производствените правила е съществено,
когато е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, т.е.
когато, ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение на
поставения пред административния орган въпрос.
Нарушенията на материалния закон
касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради
което нищожен би бил на посоченото основание само този акт, който изцяло е
лишен от законова опора - т.е. не е издаден на основание нито една правна норма
и същевременно засяга по отрицателен начин своя адресат. Само пълната липса на
условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма и
липсата на каквото и да е основание и изобщо на възможност за който и да е орган
да издаде акт с това съдържание би довело до нищожност на посоченото основание.
Превратното упражняване на власт също е порок, водещ само до
незаконосъобразност като правило и само, ако преследваната цел не може да се
постигне с никакъв акт, посоченият порок води до нищожност.
В настоящият случай, предмет на
оспорване пред Административен съд - Бургас е Уведомително писмо за извършена
оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“
от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 год. за кампания 2016 год.
с изх.№ 02-020-6500/5521 от 12.11.2018 год., издадено от зам. изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие“, с което З. е уведомен, че оторизираната сума по
мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020г., съгласно подадено от него
заявление за подпомагане с УИН 02/010716/14457 и Приложение за кандидатстване
по мярка 11 от ПРСР 2014-2020 год. за кампания 2016 год. е в размер на 0 /нула/
лева.
Държавен
фонд „Земеделие“ е акредитиран като единствена Разплащателна агенция за
Република България за прилагане на Общата селскостопанска политика /ОСП/ на ЕС,
съгласно чл. 11а от Закона за подпомагане на земеделските
производители /ЗПЗП/,
а по силата на пар. 1, т.13 от ДР на ЗПЗП „Разплащателната агенция“ е специализирана
структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на
плащанията от Европейските земеделски фондове. Оспореният акт е издаден от заместник
изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ при наличие на компетентност. В
разпоредбата на чл. 20а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПЗП е предвидено, че изпълнителният
директор на ДФ „Земеделие“ е и изпълнителен директор на Разплащателната агенция
/РА/ и като такъв организира, ръководи нейната дейност и я представлява.
Съгласно чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП, изпълнителният директор може да делегира със
заповед на заместник изпълнителните директори правомощията си, произтичащи от
правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за
вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и
формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане,
административни договори по Закона за управление на средствата от Европейските
структурни и инвестиционни фондове и по подадени заявки и искания за плащане. В
разглеждания случай, изпълнителният директор, в съответствие с чл. 20а, ал. 4
от ЗПЗП и чл.11, ал. 2 от Устройствения правилник на ДФ „Земеделие“, със
Заповед № 03-РД/715 от 27.06.2017 г. е делегирал на своя заместник изпълнителен
директор правомощието за издаване и подписване на всички уведомителни писма по
схемите и мерките за директни плащания за извършена оторизация и изплатено
финансово подпомагане, адресирани до кандидатите за финансово подпомагане,
съгласно чл. 1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване
на заявления по схеми и мерки за директни плащания. Следователно, оспореният в
настоящото съдебно производство административен акт е издаден от компетентен
орган, действал в кръга на предоставените му правомощия, предвид което
възраженията, изложени в жалбата за липса на компетентност се явяват
неоснователни.
Обжалваното
уведомително писмо е обективирано в писмена форма, като при издаването му са
спазени изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл.59,
ал.2, т.4 от АПК, административният акт следва да съдържа фактическите и правни
основания за издаването му, т. е. следва да съдържа мотиви. Трайната съдебна
практика приема, че мотивите могат да се съдържат както в самия акт, така и в
друг документ, към който акта препраща и който се намира в административната
преписка. Във всички случаи в административният акт обаче следва ясно да са
посочени фактическите основания и правното основание, въз основа на които е
постановен. Това е необходимо, не само за да може адресатът на акта да се
защити срещу него, но и с оглед осъществяването на съдебен контрол относно
наличието на предпоставките за отказ. В настоящата хипотеза се установи, че
трайно използвания метод за мотивиране на уведомителните писма е чрез таблично
обобщаване на резултатите. В случая, мотивите към оспореното уведомително писмо
следва да се извеждат от разясненията, посочени от административния орган за
всяка колона от Таблицата с изчисление на финансовото подпомагане по
направление „Биологично пчеларство“ на стр. 2 от същото, сочеща на изчисления
размер на финансовото подпомагане, както и от Таблица за оторизирани суми и
Таблица за извършени плащания на стр. 5. Вписаните в уведомителното писмо и
таблиците към него основания, както и данните от административната преписка, обективират
ясно волята на административния орган и позволяват да бъде упражнено правото на
защита на оспорващата страна, както и да бъде осъществен съдебен контрол за
законосъобразност. Словесната и табличната част на уведомителното писмо с
обяснителните колони представляват едно цяло и при внимателен прочит става ясно
в какво се изразяват установените от органа обстоятелства, с оглед на което не
е налице отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК.
Предвид
факта, че в случая предмет на спора е само преценката за нищожност на
издаденото от зам.изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ уведомително писмо,
то за съда не съществува правна възможност да отмени същото като
незаконосъобразно. В тази връзка следва да се посочи, че заповедта е издадена и
при спазване на административно-производствените правила, като съдът не
констатира наличието на съществено нарушение на административно-производствените
правила, което би довело на практика до липса на волеизявление и от там до
нищожност.
Що се
касае до материалната законосъобразност, то отново следва да се посочи, че противоречието
с материалния закон може да обоснове нищожност, когато е налице пълна липса на
предпоставките на приложимата правна норма, когато актът е издаден изцяло при
липса на законово основание или когато акт с такова съдържание не може да бъде
издаден въз основа на никакъв закон или от никой орган, какъвто настоящия
случай определено не е, предвид изложеното по-горе, касаещо формата на акта.
Дори и да е било допуснато някакво друго нарушение на материалния закон, то би било
основание за отмяна на административния акт като незаконосъобразен,
възможността за което обаче в настоящата хипотеза е преклудирана.
Предвид
всичко изложено по-горе, следва да се заключи, че оспореното уведомително писмо
не страда от нито един от пороците, които биха обосновали неговата нищожност.
Поради тези съображения съдът намира, че жалбата против него е неоснователна и
следва да бъде оставена без уважение.
Съгласно
чл. 143, ал. 4 АПК, когато съдът отхвърли оспорването подателят на жалбата
заплаща всички направени по делото разноски, включително минималното
възнаграждение за един адвокат, определено съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2
от Закона за адвокатурата (ЗА). Видно от съдържанието на разпоредбата тя не
визира право на възнаграждение на страната, която е била представлявана от
юрисконсулт.
Поради
това с Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълкувателно дело № 5/2009
г. Върховният административен съд прие, че в случаите, в които съдът отхвърли
оспорването, страната дължи заплащане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение, когато административният орган е представляван от юрисконсулт.
В диспозитива на тълкувателното решение не е посочено как се определя размера
на юрисконсултското възнаграждение, но в мотивите на решението Върховният
административен съд изрично се е позовал на чл. 78, ал. 8 ГПК, редакция преди
изменението от 24.01.2017 г.
С
изменението на чл. 78, ал. 8 ГПК от 24.01.2017 г. законодателят не измени
разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК. При така съществуващата непълнота на
регламентацията на чл. 143, ал. 4 АПК досежно дължимостта на разноски за
юрисконсултско възнаграждение, с оглед на Тълкувателно решение № 3 и в
съответствие с променената разпоредба на чл. 78, ал. 8 ГПК, съдът е следвало да
присъди юрисконсултско възнаграждение като определи размера на същото, на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във
вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 144 АПК, тъй като такова искане - за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, е била направено преди приключване
на устните състезания.
Горното
налага извод, че съдът следва да осъди Р. Б.З., с адрес: ***, *** да заплати на
Държавен фонд ”Земеделие” – гр. София разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100,00 лева, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (ДВ бр. 8 от 2017 г.) във
връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за
заплащане на правната помощ. Така определения размер е съобразен и с
фактическата и правна сложност на делото.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл.172, ал.2 АПК, Административен съд Бургас, осемнадесети
състав,
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р. Б.З., с адрес: ***, ***, с
адрес за размяна и връчване на книжа:***срещу Уведомително писмо за извършена
оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 "Биологично
земеделие" от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 год. за
кампания 2016 год. изх.№ 02-020-6500/5521 от 12.11.2018 год. на заместник
изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“.
ОСЪЖДА
Р. Б.З., с адрес: ***, *** да заплати на Държавен
фонд ”Земеделие” – гр. София сумата
от 100 /сто/ лева, представляваща направени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва, в 14- дневен срок от
съобщението за изготвянето му, пред Върховен административен съд на Република
България.
СЪДИЯ :